През септември - официален пуск на ПАВЕЦ "Чаира"
Държавна приемателна комисия оценява гигантския хидрообект
Истински подземен дворец на светлината
Централата вече е завършена и предстои нейният пуск - ни информира управителят на ЕООД "Хидрострой" инж. Спас Котев. Хидростроителите вече са отстъпили терена на държавната приемателна комисия с председател инж. Красимир Станков, която най-щателно проверява качеството на строителството, монтажа на машините, прави оглед и измервания и след съставянето на протокол 16 този мощен хидроенергиен обект официално ще влезе в действие. Вече са направени 72-часовите проби и се очаква официалният пуск да стане в началото на септември, а до 18 август приемателната комисия да приключи своята работа.
Това е повод да припомним какво техническо чудо се роди на наша земя
След дълги проучвания и наблюдения проектантите още през петдесетте години избраха долината на река Крива (Сестримска), която е с най-голям наклон и падове за изграждането на водносиловата каскада "Белмекен-Сестримо". Тази дълга само 28 км рекичка води началото си от главното вододелно било на Рило-Родопския планински масив в местността Полето. Тя е оформила дълбока и тясна клисуровидна долина, по която средногодишно протичат по 1,91 куб. м в секунда водна маса. Звучи като фантастика - в мъничко деренце да създадеш едно от чудесата на съвременна България! Проектантите решиха първо да изградят язовир "Белмекен" и то още в началото на водосбора, в местността Полето на около 2000 м надморска височина. В него чрез сложна система от открити и закрити канали, безнапорни тунели и дюкери, се улавят част от водите на Места, Марица, Рилска, Искър и техните най-горни притоци, плюс изсипващите се сезонни дъждове и топящата се снежна покривка, за да се появи водохранилището, което днес осигурява на страната ни над 1600 мегавата енергийни мощности.
Първо бяха завършени язовирната стена, след нея дойдоха вецовете "Белмекен", "Сестримо", "Момина клисура", откъдето водите се отпращат към напоителната система "Тополница" и "Пясъчник". Това обаче не укроти творческата мисъл на проектантите и те потърсиха възможности за повишаване ефективността на каскадата, още повече, че по това време започна строителството на атомната електроцентрала "Козлодуй" и трябваше да се използва нейната нощна електроенергия. Роди се идеята за строителството на подземната ПАВЕЦ "Чаира" като самостоятелен хидроенергиен обект, действуващ независимо от вече изградените и пуснати в действие енергийни мощности. За целта бе избрана долината на Чаирска река, десен приток на Крива, по-точно курортната местност Чаира. Първата копка е направена през 1972 година, но разгръщането на строителството й започна през 1980 г., когато е издадено специално постановление на Министерския съвет с намерението да се увеличи първоначалната мощност на каскадата с още 864 мегавата. Целта бе с една и съща вода да се произвежда многократно повече електроенергия.
Схемата на тази подземна помпено-акумулираща водноелектрическа централа е съвсем проста. Използваната вода от язовир "Белмекен" за задвижването на водните турбини се събира в язовир "Чаира", а в бъдеще върху принципа на скачените съдове и в язовир "Яденица", през нощта ще се изпомпва и отново се връща в яз. "Белмекен". По този начин се осигурява изпомпването на 5-6 млн. куб. м водна маса в денонощие, която повторно се пуска към турбините през деня. Чрез тази ПАВЕЦ може да се покрива върховната мощност на товаровата диаграма на България и на страните от Балканския полуостров.
За да се осъществи идеята на проектантите, тук се разгръща огромно строително-монтажна работа. Имаше години, когато трудовият колектив на каскадата надхвърля 6000 души.
От техния труд се роди днешният истински подземен дворец на светлината. За да се оформи това уникално съоръжение бяха изкопани и извозени милиони кубически метра скална маса. На тяхно място бяха вкарани хиляди кубически метра бетон, за да се "извиси" централата и да се оформи четириетажната подземна сграда, с височина 45 м, дължина 120 м и широчина 25 м. А за да се достигне човек до нея трябва да извърви 1560 метра под земята. Най-долу е шибърната зала, след нея са турбините, по-нагоре генераторите, а най-горе - командната зала. И най-важното е, че тук всичко работи на автоматичен режим. Централата се състои от четири машини, всяка една с мощност 216 мегавата - или общо толкова, колкото е мощността на първата атомна електроцентрала.
Иска ни се да припомним, че въпреки съществуващата по онова време икономическа желязна завеса българското правителство бе успяло да се договори с японските машиностроителни фирми, които доставиха първия агрегат за централата. Вторият бе съвместна българо-японска разработка, а трета и четвърта машина са изработени в плевенския машиностроителен завод "Н. Й. Вапцаров".
Електрооборудването е българско
Тези с огромна мощност агрегати се задвижват от водите на язовир "Белмекен" посредством два напорни тунела, които преди централата се раздвояват на 4 клона. Успоредно с тях действуват и два щолена.
В момента се извършва благоустрояването на площадката пред централния вход - затревяват се градинките, правят се пешеходните пътечки. Оформена е и фасадата на входтунела с кокетна сграда. Теренът е разчистен и всичко, което е нарушавало околната среда, е почистено и премахнато. Купищата натрупана скална и земна маса, които са съсредоточени в специални депа, отдавна са се самозалесили и обрасли с трева. И ПАВЕЦ "Чаира" е истинска атракция, напомняща за самоотвержения труд на няколко поколения хидростроители.
Д-р Стайко СПИРИДОНОВ, шеф на частно лечебно заведение
Мнозина виждат в здравната каса пари, аз - пациенти
Японците, които строят голяма частна болница в столицата, избраха "Хигия" за модел на частна медицинска практика
Колелото на здравното осигуряване вече се завъртя и връщане назад няма. Законовата база на здравната система у нас е положена, но все още за пациенти и лекари бъдещето на реформата е неясно. Пред репортерка на "Знаме" управителят на частно лечебно заведение "Хигия" в Пазарджик д-р Стайко Спиридонов разясни готовност и тази на колегите си за промените, свързани с новите изисквания.
- Д-р Спиридонов, през миналата седмица проведохте общо събрание в здравното заведение. Защо в това горещо и отпускарско лятно време?
- Защото много са новостите в нашата област. Изчакахме влизането в сила на законите за здравното осигуряване и за лечебните заведения. Нашата структура, която съществува вече осем години, трябва да бъде съобразена с новите изисквания. Трябва да уточним колко от лекарите, работещи в "Хигия", с какви пациенти ще боравят.
При нас се води много точна статистика за преминалите пациенти и за броя на извършените услуги. На тази база предстои регистрацията на "Хигия". Става въпрос за нейния вид - дали ще бъде болнично или доболнично заведение. Ако, например, е извънболнично, дали първичната медицинска помощ ще бъде към нас или не, дали ще бъдем Медико-диагностичен консултативен център за извънболнична специализирана помощ и още много неизвестни. Именно това трябва да решим и то точно сега.
Другите колеги също се опитват да правят това. В публичните заведения има вече известна подготовка, но всеки гледа сам за себе си. На практика излизаме на един медицински пазар. Това е и причината да правим задълбочен анализ на структурата на заболеваемост на населението в Пазарджишка област. Тази статистика ще позволи да се сформира ядрото на лекарите, съобразени с новите условия на медицинския пазар.
- Ще може ли пациент да се запише за първична медицинска помощ в лечебно заведение "Хигия"? Тези лекари ще бъдат ли ангажирани със Здравноосигурителната каса и кои услуги ще могат да ползват безплатно пациентите?
- Новата система предполага различни форми на медицински дейности, които лекарите могат да упражняват. Досега няма правителство, което да е мислило за лекарите, мислило се е само за народното здраве. Смятам, че едва сега започна да се мисли и за лекаря. Моето лично мнение е, че трябва да бъде така. А самият лекар сам ще намери пациента и ще започне с грижите към него. Т.е. необходима е система, която да принуди лекаря да търси пациента и да го лекува. Тази система сега може да бъде завъртяна. Много колеги гледат на здравноосигурителната каса като каса. Аз лично я възприемам като сбор от пациенти. Основното ни правило е да си намерим пациентите. Търсейки пациента, ние трябва да си създадем собствена организация на базата на това, което ни се предлага и от националния рамков договор, който се очаква да бъде подписан октомври-ноември, от съсловните организации, от министерството и от здравноосигурителната каса. Министерството на здравеопазването трябва да състави и точния пакет от медицински услуги.
Въпросът е дали ние ще сключим договор с касата и дали касата ще поиска да сключи договор с нас. Имаме необходимите структури за сключването на договор с касата и всички хора, които желаят биха могли да се записват при нас. Но на този етап няма да предложим това на пациентите - ще изчакаме подписването на рамковия договор, за да разберем точно до каква степен можем да бъдем включени в системата на здравноосигурителната каса.
Сключването на договори с касата ще позволи на пациента да ползва безплатните услуги в определн обем при своя фамилен лекар. Но ще има много дейности, които няма да бъдат включени в пакета безплатни дейности и изискват по-висока специализирана медицинска помощ. И ако този вид помощ не е в сключените по договор с касата, означава, че пациентът трябва да си заплати в лечебно заведение "Хигия". Точно тук очаквам и проблемите.
- Д-р Спиридонов, достатъчна ли ще бъде годишната здравноосигурителна вноска, която трябва да покрива този пакет услуги?
- В момента, тези малки суми, които се отделят от работник и работодател, са крайно недостатъчни за разширяване на пакета от дейности. След подписването на рамковия договор ще се уточнят и системите за цените и формата на услугите - дали това ще става въз основа на записването на брой хора за определен лекар, заплащане на вид услуга или ще се възприеме глобална сума на пациента, която да включва всичко.
- От 1998 година лечебно заведение "Хигия" е един от деветте центъра в страната за консултация и информация на частната медицинска практика в болничната и извънболничната помощ. Търсят ли лекарите от Пазарджик вашата консултация?
- Досега аз съм дал много консултации, но всичките са извън Пазарджик. Преди две седмици на посещение тук бяха и японците, които ще правят мощна болница в столицата. Те избраха обаче именно нашият център в Пазарджик, за да се запознаят с конкретните условия у нас за частна медицинска практика.
