Вместо към помирение, обществото ни върви към дълбок разкол
О.з. генерал Атанас СЕМЕРДЖИЕВ, бивш вицепрезидент на България, пред "Знаме"
Вместо към помирение, обществото ни върви към дълбок разкол
За това вина има и БСП
Да почете празника на Дорково и Първия международен фестивал за автентичен фолклор, в селото пристигна о.з.генерал Атанас Семерджиев. Седнал край естрадата с приятели, той се наслаждаваше на красотата на багрите и ритмите.
Генерал Семерджиев с удоволствие прие поканата да даде интервю за "Знаме".
- Г-н Семерджиев, как се чувствате в ден като днешния?
- Душата ми прелива от радост и възхищение. Специално дойдох на празника, трайно съм свързан с този край. Родом съм от Велинград, но особено съм привързан към Дорково: през 1942-а тук имаше много силна антифашистка група и една много силна личност - Михаил Ковачев. Дорково беше една от крепостите на нашата съпротива, а край Цепина беше едно от първите партизански средища. И винаги разчитахме на верността на дорковските антифашисти. Като народен представител през петте мандата всяка година съм идвал тук и съм помагал за икономическото развитие на селището, за създаване на поминък за хората тук и в Костандово. Имам много приятели и близки.
- Много неща се изговориха за антифашистката борба. Вие преосмислихте ли този период от живота си?
- Въпросът ме провокира да спомена последната си книга "Преживяното не подлежи на обжалване". Първата й част е озаглавена "Жертвоприношението" и изцяло е посветена на най-героичните и трагичните събития от времето на въоръжената антифашистка борба в Пазарджишко - Пловдивския край. Акцентирал съм върху трагизма, саможертвата на нашите другари и съратници. В книгата отхвърлям циничните опити да бъде отречена нашата съпротива и нейният исторически принос за спасяването на българския народ от трета национална катастрофа - за пръв път страната ни излезе от война, без да изгуби територии. А този път опасността беше много по-реална, отколкото в миналото. Ако нашето партизанско движение е било кекаво и някои сега го свързват с ограбване на мандри или с палежи, защо трябваше да бъдат хвърляни срещу партизаните десетки хиляди жандармеристи? Националната въоръжена съпротива е от онези исторически ценности, до които не бива да се допускат никакви посегателства. Което не значи, че тази история не се нуждае от нов прочит, но това трябва да става добросъвестно и непреднамерено.
- Има ли конкретен повод да напишете петата си книга?
- Човек на моята възраст е длъжен да даде отговор какво е неговото участие в събитията от навечерието на Втората световна война насам; да направи за себе си анализ за собствените си виждания, позиции и да се запита достойно ли изживя своите години; има ли право открито, а не гузно да гледа хората в очите. Тези бяха мотивите да напиша книгата. Допълнителен аргумент са и обстоятелствата, че през 1989-а, за зло или за добро, станах съпричастен към много събития, които се тълкуват по различен начин. Те са съдбоносни за страната ни и съм задължен да кажа своята позиция за тях.
- Какъв смисъл влагате в заглавието й?
- Със заглавието искам да поканя читателя да премине с мене от времето на царството през реалния социализъм и горещото начало на прехода, който се оказа толкова разрушителен и болезнен и хвърли страната в страшна бездна. Което не означава, че аз отричам целите и ценностите, в името на които започна новото начало. При нас обаче то започна по възможно най-лошия модел.
- Може ли да откроите някои от своите истини в книгата?
- Най-напред ще отделя темата за националното помирение и съгласие. От 1989-а насам тези две понятия са най-често срещани в нашата политическа лексика. Но вместо към помирение, обществото върви към все по-голям, по-дълбок и опасен за обществото ни разкол. Конфронтационният модел за развитието на България, наложен от крайната десница още през 1990-а, се основава върху философията на реставрацията и реваншизма и това е една от основните причини за случващото се у нас. За да бъда честен пред хората, смятам, че голяма вина има и бившата комунистическа, а впоследствие и Българската социалистическа партия. Тя не можа да изработи платформи, адекватни на новите условия, процеси и тенденции. Целият ляв електорат не проумя дълбочината на краха на европейския комунизъм, не проумях реалностите и аз тогава, през 1994-а. Да не се правя на мъдрец със задна дата, но процесът на отхвърляне на т.н. реален социализъм е необратим. И трябваше да направим своевременно изводи за политическата линия и практика на партията и насоките за развитието на нашето общество.
- Как оценявате събитията през януари 1997-а?
- След драматичните събития на 10 януари и след като Николай Добрев заедно с Георги Първанов върнаха мандата за съставяне на второ социалистическо правителство, последва приемането от парламента на 8 май декларацията за национално съгласие. Тогава България беше на крачка от политическия консенсус, постигнат в Испания: преодолявайки дълбоките рани от дългогодишната гражданска война и диктатурата на Франко, там всички патриотични сили, мислещи за Испания, се обединиха за постигане на бърз напредък в страната. Това бе успехът на страната за интегриране към европейската общност. По вина на днешните управляващи у нас се стигна до властта с варварски акт - нападението на парламента. Това поведе нещата в обратна посока. Ние продължаваме по пътя на разкола, конфронтацията, което ни тласка все по-надолу в пропастта.
- Каква е днешната Ви политическа оценка?
- За бъдещото развитие на България съм песимист. Постигна се финансова стабилизация с въвеждането на валутния борд за сметка на крайната бедност на мнозинството от хората - 90 и повече процента. Това е стабилизация срещу отказа от голяма част от суверенитета ни.
- Какво от политиката на днешното правителство одобрявате?
- Не отричам, че днешното управление по-смело провежда курса за приобщаване на България към европейските структури. Приобщаването към Европа бе и наша политика още на Лукановото правителство и на Беров. СДС повече заложи на този приоритет и по-активно работи в това направление. Това не значи, че начинът, по който действат, е съобразен с националните интереси. Прибързаността, необмислеността на постъпките и престараването да се харесат на Запада в отделни случаи накърнява националните ни интереси. За развитието на икономиката, колкото и да се хвалят СДС, Костов и кабинетът му, колкото и да ги потупват по рамото отвън, те претърпяха пълен провал. България върви все повече и повече към своя реален стопански крах. Всичко се разпродава, за да се върже балансът, дефицитът в държавния бюджет расте, вземат се нови кредити, износът пада, вносът расте, салдото се нарушава и става все по-отрицателно. След две-три години, като бъде разпродадено и останалото, питам се откъде ще получаваме средства?
- Има ли още ненаписани неща от Вашия политически живот?
- Има още много за писане, но то трябва да бъде вплетено в това, което вече съм написал, т.е. трябва още по-майсторски да изкоментирам и преподнеса фактите в това историческо време. Ще продължа монолога в себе си и диалога в обществото, вече на по-високо ниво.
На седмица по пет майки изоставят бебетата си в родилното
Новородените не се интересуват от проблемите на възрастните
Световната здравна организация и ЮНЕСКО са обявили дните от 2 до 8 август като световна седмица за насърчаване на кърменето. В Пазарджик банка за майчина кърма, каквато има в столицата, няма. Затова по този повод решихме да посетим Неонатологичното отделение към Обединената районна болница в Пазарджик (отделението за новородени и недоносени деца). Именно тук пребивават бебетата в първите дни на живота си. Попаднахме точно в момента, когато се хранят бебетата. Но храненето е само една от грижите на медицинския персонал.
Недоносените бебета в отделението на месец са от 16 до 24. Доносените са между 40 и 50. Тези малки същества не се интересуват от безпаричието. Лекари и акушерки се суетяха вчера от липсата на спринцовки. Само за този ден плануваните инжекции с антибиотици бяха 14. В интензивния сектор непрекъснато текат системи. Спирт и лейкопласт няма от няколко дни и персоналът е принуден да ги изисква от родителите. Памперсите също се закупуват от мама и татко. Преди два месеца отделението е получило от фирма "Макси" безвъзмездно дарение от 6000 памперса, които се използват само за извънбрачните деца.
Захарният сироп доста често не е толкова подсладен, защото няма пари за захар. По 3,4 кутии изкуствена храна вървят всеки ден, но поне засега отделението успява да си я набави.
Недоносените бебета се хранят на всеки две часа и половина, а доносените на три. Всеки знае, че майчината кърма няма заместител и за да може недоносените бебета да я получават, по стаите се раздават стерилни банки, в които майките събират кърма, след като нахранят собствените си бебета. Липсата на бебешки шишета довежда и до различни изобретения. Персоналът използва шишета от КАРИТ, на които се поставят бибероните. Но гърлата на тези шишета са по широки и така обичаната биба се къса след няколко дни.
Въпреки малките количества дезинфектанти, които се полагат на отделението, то изглежда чисто и приветливо. Стаите изискват генерален ремонт, споделиха лекари и акушерки. Колкото и да се стараем, балатумите са скъсани, от таваните пада мазилка. А тук се борим за живота на човек, тежащ понякога само 900 грама, допълниха още те.
Бебетата прекарват задължителната физиологична жълтеница, която по някога може да бъде и паталогична, на базата на кръвна несъвместимост между майката и плода. Някои се раждат с вродени пневмонии, други пък имат родов травматизъм, вродени аномалии, деца в различна степен на депресивно състояние. На този етап все още има с какво да се поеме лечението, категорични са лекарите. Но не смеят да прогнозират докога. Единственото, на което може да се разчита, е спонсорство. Важното е дали ще се намери някой, който да участва в закупуването, например, на нови ковьози и необходима апаратура.
Кризата е голяма и последиците от нея се стоварват на новородените. Все по-често майки зарязват бебетата си. Само за вчера 4 деца бяха приведени в Дом "Майка и дете". Средно на седмица към дома се препращат по 5 деца, предимно малцинствени и деца с аномалии.
