Полицай ритна инвалид пред областната управа
Помощ, управляват ни!
Полицай рита инвалид пред областната управа
Ако така ще се охранява тази администрация, то по-добре да не я посещаваме - заявяват свидетели на инцидента
На 10 юни малко преди 10 часа сутринта на пропуска в сградата на областната администрация възникна инцидент, който потресе намиращите се там около 10-15 посетители, чакащи да влязат по работа при областните специалисти. Г-н Стоян Александров Божилов, инвалид първа група и председател на Съюза на военноинвалидите и пострадалите от войните, чака за среща с г-жа Ковачева. Когато госпожата се появила, човекът пожелал да влезе с нея в сградата, тъй като заместник - областният управител г-н Кирил Александров ги очаквал в кабинета си. Дежурният полицай обаче категорично заявил, че не може да го пусне преди да е настъпил часът, определен за посещения. Възникнало пререкание между двамата и тогава, по думите на свидетелите Спартак Атанасов, Трендафил Шарков - кмет на село Овчеполци, и още десетина човека, пазителят на реда се нахвърля с ритници върху инвалида, удря го в слабините и го бута по стълбите надолу, за да се махне.
Възмутените свидетели веднага се обаждат в редакцията на "Знаме". Когато нашият репортер пристига на мястото на инцидента, заместник-областният управител арх. Даниел Мирчев вече говореше назидателно на младия полицай и заяви, че случаят е приключен и подобен инцидент няма да се повтори.
Но когато г-н Мирчев си влезе в кабинета си, полицаят, пред очите на всички събрали се, най-демонстративно заповяда на възрастния и болен човек да се обърне към стената с вдигнати ръце и започна да го обискира за скрито оръжие и наличие на документи. Случайно преминаващите край сградата граждани помислиха, че е заловен някой наркопласьор или опасен престъпник. На възмутените реплики на свидетелите, полицаят отвърна най-безцеремонно, че няма да допусне инвалидът да влезе в администрацията. Всички плащаме данъци, за да издържаме тия, които ни управляват, и тия, които трябва да ни пазят, а какво получаваме срещу това, цъкаха потресени хората. Ако "слугите на народа" държат на народната любов, да подбират по-добре хората, които ги охраняват. В противен случай да поставят табела: "ВЛИЗАНЕТО В СГРАДАТА НА ОБЛАСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ Е ОПАСНО ЗА ВАШЕТО ЗДРАВЕ! ".
Илия Минев гасне в мизерия
Илия Минев гасне в мизерия, забравен от влиятелните си приятели
СЕПТЕМВРИ. Отъпкана пътека сред обрасъл до колене с трева двор ни отвежда до кокетна на вид къща, явно видяла и по-добри времена. Отиваме на среща с 82-годишния Илия Минев, политзатворникът с най-дълъг стаж зад решетките в социалистическа България. През 1988 година той основава в Септември Независимото дружество за защита правата на човека - първата неформална организация срещу режима на Тодор Живков.
Посреща ни синът му Стоян и ни въвежда в стая, откъдето ни обгръща дъх на застояло и на нечисти дрехи, нахвърляни върху двете легла. Върху едното от тях е седнал приведен Илия Минев. Дояжда трошички сух хляб. От съседната стая ни гледа голям портрет на Левски. Под него четем: "На Илия Минев по случай 70-годишнината му. От ОУ на МВР и ДС - Пазарджик". Дооглеждаме крадешком обстановката и си мислим: "Човек не заслужава да доживява дните си така скотски".
Трудна и противорeчива е съдбата на Илия Минев - завършил френска гимназия, школа за офицери в София, колеж по агрономство във Франция. Син на богат земеделски род. Легионер, френски социалист, антикомунист. След 9 септември 1944 година лежал 25 години в българските затвори. Те са го направили недоверчив, подозрителен и много лаконичен в разговорите си. Паметта му от време на време се губи из лабиринта на годините. Оттам го извежда синът му Стоян.
- Чрез мене властта имаше за задача да сплаши всички останали, които не бяха съгласни с нея. Сили ми даваше вярата в моите убеждения. А те бяха противоположни на комунистическите.
Прекъсваме накъсаната му реч с въпроса:
-Как се отнасяха в затвора с Вас?
- Не много ласкаво. Бяха груби и лоши.
- Защо ДС Ви подари портрета на Левски?
- Това е вид уважение за моето държание. Левски е образец за всички хора по света. Той трябва да бъде почитан. Защото е себеотрицание и в същото време изразява една убеденост, че е прав. ДС знаеше, че аз много го уважавам. (А хора от бившата ДС ни казаха, че Илия Минев не си е изцапал с кръв ръцете преди 9. IХ. 1944 година. Единствената му вина била лютия му антикомунизъм и писанията срещу червените.)
- Защо Ви забравиха Вашите приятели?
- Ами, всеки, който има повече стойност, го забравят. И се страхуват... Стоян:
- Той заряза семейство, дете, имот, заради идеите си. Заради това не са го утрепали. Колкото и да ги е дразнел, колкото и да ги е било яд на него, той в същото време е всявал респект със своите убеждения. Обиколил е всичките затвори. Има най-много гладни стачки и единочки. Лежал е с д-р Тренчев, Ахмед Доган и много други известни днес политици. Срещал се е с много видни личности като Бекерле, Митеран, Рейгън.
- Баща Ви не получава ли пенсия?
- Не.
- Той ли се отказа или... - Не че отказа. Нещата са сложни. Трябва да се разтичам. Мисля да ходя до д-р Тренчев и до общината. По закон той трябва да получи пенсия за старост, но... - Защо неговите влиятелни днес приятели не го посещават?
- Не зная. Но общобългарското дружество "Генерал Иван Вълков" го награди с почетния си знак за проявена храброст, патриотизъм и антикомунизъм през 1998 г. Има и почетния знак на Демократичен форум. Това му е цялото признание.
- Господин Минев, като шеф на външнополитическия отдел на легионите Вие сте се срещал с Бекерле, представител на Третия райх в София. За какво си говорихте?
- За най-обикновени неща.
- Може ли да уточните?
- Не, не мога.
- Митеран е бил Ваш съученик във Франция? Срещнахте ли се с него през 1989 година?
- Да. В София. Говорихме си най-общи работи - за човека, как се развива той сега. В настоящия момент той не се развива правилно.
- Как виждахте във Вашите мечти България?
- Велика, според нейните заслуги. Тя е спасила много народи от робство. На мене се падна честта да представлявам истинската България сега.
- Вярвате ли на съвременните политици, които днес управляват България?
- Не вярвам, защото те са рожба на изблици.
- Имате ли идеал за политик?
- Имам, но не мога да го назова.
- Коя е личността, която заслужава най-голямо уважение?
- Митеран.
- Виждате ли нещо осъществено от мечтите си?
- Почти нищо. Но България по дух е друга. Тя трудно ще се изправи.
- Какво ще кажете на младите?
- Да бъдат верни на убежденията си и най-вече на велика България.
- Какво не можете да търпите в живота?
- Хората, които налагат със сила убежденията си.
- А какво харесахте в легионерството? Това че са се борили за велика България ли?
- Не само това.
- И какво още? Може ли да кажете?
- Не, не мога.
Останалото от живота на Илия Минев през последните години научаваме от сина му. Бил е настанен в Дома за стари хора в Пазарджик, където според Стоян се е чувствал и изглеждал много добре. Но един ден дошъл Петър Гогов и му казал, че ще го отведат на по-добро място. По-доброто място се оказало старческият дом в Дървеница. Но старецът избягал оттам и се добрал до Септември, как - не си спомня. Решетки имало на прозорците, явно те не са му давали мира. Стоян се надява, че все някой ден приятелите на баща му ще се сетят за него и ще променят живота му.
Къде си, мамо?
Къде си, мамо... Издирва се майка, изоставила 2-годишното си дете
След като бъде открита, Гергана Петрова я чака обвинителен акт, а дотогава рожбата й остава без надзор
- Внукът ми Рашко Тодоров живееше на съпружески начала с Гергана Ангелова Петрова. Преди 2 години се роди момче, което беше кръстено Валери Герганов Петров. Рашко и Гергана живееха ту у дома ми на ул."Места" в Пазарджик, ту у нейни близки в Пещера. През декември 1998 година Гергана Петрова изненадващо напусна дома ми. Без мое знание и съгласие е оставила на двора 2-годишния Валери. Първоначално се грижех за детето, доколкото мога. Впоследствие заболях и в момента съм на легло. На 85 години съм и не мога да отглеждам детето на моя внук.
Това се казва в жалбата на Анка Радкова Тодорова, която е изпратена до Районната прокуратура в Пазарджик. Възрастната жена иска от държавната институция да задължи Гергана Петрова да си изпълни майчинските задължения, тъй като малчуганът е оставен без надзор и съществува опасност за неговия живот.
Прокуратурата е приела жалбата за основателна и е наредила на полицията да извърши проверка. От първоначалното разследване става ясно, че в момента майката е с неизвестен адрес. В обясненията си 31-годишният Рашко Тодоров, който е живял на съпружески начала с Петрова, сочи, че след раждането приел Валери като свое дете. Сега не знае къде се намира неговата майка. Пояснява, че тя може би живее в Пещера, в къща, която се намира срещу "Биовет" ЕАД.
Съседката на сем. Тодорови, Бисерка Миткова заявява, че Гергана въобще не е пожелала да полага грижи за малчугана. Свидетелката Радка Янкова изразява съмнения, че майката отдавна е напуснала страната и в момента се намира в Югославия, за да си търси работа. Друга свидетелка - Стефка Радкова, пояснява, че Гергана Петрова не е добра майка. Повече от година е престанала да се интересува от рожбата си и въобще не е пожелала да види момченцето.
В момента невръстният Валери Петров е изоставен на произвола на съдбата. Кой го храни и облича? Не е ясно и в какво здравословно състояние се намира изоставеното детенце.
Безхаберната майка ще бъде обявена за общодържавно издирване, тъй като срещу нея е повдигнато обвинение по чл.137 и 138 от Наказателния кодекс. Снимката на Гергана Петрова ще бъде изпратена по гранично-пропусквателните пунктове, за да бъде заловена, когато влиза или излиза от страната.
Отсега е ясно обаче, че ако бъде изправена на подсъдимата скамейка Гергана Петрова ще получи минимално наказание. Останалото ще тежи на съвестта й, ако тя има такава... Запознати с проблема юристи съобщиха, че досега няма осъдени родители по двата члена от Наказателния кодекс. Нито пък има лишени майки и бащи от родителски права.
Ограбиха бизнесмена Дойчо Терзийски
На 9 юни около 23,45 часа пред входа на жилищната кооперация (т.нар блок на артистите) на ул."Васил Левски" в Пазарджик е пребит и ограбен бизнесменът Дойчо Терзийски, съобщиха от полицията и негови бизнеспартньори.
Същата вечер Дойчо Терзийски е бил в компания със свои приятели в питейно заведение на бул. "България". След това си тръгнал спокоен за вкъщи. Маскираните с чорапи на главите нападатели или са очаквали Терзийски пред жилищния му блок, или са го проследили, сочат първоначалните версии на грабежа. В тъмното бизнесменът бил посрещнат с изстрел от газов пистолет. След това апашите започнали да го налагат с дървени предмети. Пребитият паднал на земята и нападателите отмъкнали мъжката му чанта. В нея имало лични документи, ключове за автомобил, 250 хиляди лева, дебитни карти.
Пострадалият е откаран в Обединената районна болница с множество контузни рани по тялото и главата. Няма опасност за неговия живот. Апашите обаче няма да могат да използват откраднатите дебитни карти, тъй като те са защитени със специален код. Мотивите за престъплението засега са неизвестни.
Това е вторият грабеж за две седмици. Миналия четвъртък също неизвестни ограбиха ром пред Градския универсален магазин и отмъкнаха злато за 40 милиона лева.
Помощ, управляват ни!
Полицай рита инвалид пред областната управа
Ако така ще се охранява тази администрация, то по-добре да не я посещаваме - заявяват свидетели на инцидента
На 10 юни малко преди 10 часа сутринта на пропуска в сградата на областната администрация възникна инцидент, който потресе намиращите се там около 10-15 посетители, чакащи да влязат по работа при областните специалисти. Г-н Стоян Александров Божилов, инвалид първа група и председател на Съюза на военноинвалидите и пострадалите от войните, чака за среща с г-жа Ковачева. Когато госпожата се появила, човекът пожелал да влезе с нея в сградата, тъй като заместник - областният управител г-н Кирил Александров ги очаквал в кабинета си. Дежурният полицай обаче категорично заявил, че не може да го пусне преди да е настъпил часът, определен за посещения. Възникнало пререкание между двамата и тогава, по думите на свидетелите Спартак Атанасов, Трендафил Шарков - кмет на село Овчеполци, и още десетина човека, пазителят на реда се нахвърля с ритници върху инвалида, удря го в слабините и го бута по стълбите надолу, за да се махне.
Възмутените свидетели веднага се обаждат в редакцията на "Знаме". Когато нашият репортер пристига на мястото на инцидента, заместник-областният управител арх. Даниел Мирчев вече говореше назидателно на младия полицай и заяви, че случаят е приключен и подобен инцидент няма да се повтори.
Но когато г-н Мирчев си влезе в кабинета си, полицаят, пред очите на всички събрали се, най-демонстративно заповяда на възрастния и болен човек да се обърне към стената с вдигнати ръце и започна да го обискира за скрито оръжие и наличие на документи. Случайно преминаващите край сградата граждани помислиха, че е заловен някой наркопласьор или опасен престъпник. На възмутените реплики на свидетелите, полицаят отвърна най-безцеремонно, че няма да допусне инвалидът да влезе в администрацията. Всички плащаме данъци, за да издържаме тия, които ни управляват, и тия, които трябва да ни пазят, а какво получаваме срещу това, цъкаха потресени хората. Ако "слугите на народа" държат на народната любов, да подбират по-добре хората, които ги охраняват. В противен случай да поставят табела: "ВЛИЗАНЕТО В СГРАДАТА НА ОБЛАСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ Е ОПАСНО ЗА ВАШЕТО ЗДРАВЕ! ".
