Бивш данъчен шеф на съд
Районният съд в Пазарджик върна делото за доразследване срещу бивш данъчен шеф
Защитата на обвиняемия намери несъответствия в следственото дело
Вчера състав на Пазарджишкия районен съд върна за доразследване делото срещу Иван Табаков от Черногорово, бивш началник на звено "Специализиран контрол" в Териториалното данъчно управление. Той е обвинен по чл.282 от Наказателния кодекс за това, че на 30 януари 1994 година продал на нелицензиран търговец от Белово конфискувани цигари за около 2,7 милиона лева.
Защитата на Табаков поиска от съда да не се дава ход на делото. Посочено бе, че има допуснати процесуални нарушения на предварителното производство и следствието. Така например постановлението за привличане на Иван Табаков за обвиняем е издадено на 28 август м.г., а дотогава експертизата не била готова. Защитата поиска да разбере защо само Иван Табаков трябва да отговаря пред съда, тъй като в Териториалното данъчно управление са продавани цигари 5 пъти?! И защо само при един случай е констатирана щета на бюджета. По този повод бе намекнато, че личностните отношения между бивши служители в данъчната институция не трябва да се обличат в съдебна разправа.
Част от продаваните през същия период конфискувани цигари не са платени и досега, друга част са изгорени като негодни. А по тези случаи виновни няма.
Явно следствието около нанесените щети на бюджета ще трябва да се разшири. Защото не става ясно например кой е определял отстъпките при всичките продажби на конфискувани цигари и дали длъжностните лица в данъчното са имали такива права.
В Либия българите са зле, в България - още по-зле
Съгражданка, завърнала се наскоро от страната на Кадафи: В Либия българите са зле, в България - още по-зле
Публична тайна е, че наши лекарки и мед.сестри проституират
Наша съгражданка се завърна тези дни от Либия, където е работила две години и половина като домашна помощничка. Не пожела да й пишем името, защото се надява да се върне отново в Либия и се притеснява да не би да има някакви пречки за това. Все пак пред репортерка на "Знаме" тя разказа: Съпругът ми е в Либия от 4 години. Работи в българско-либийска електрокомпания в Бенгази. От работата си е доволен, но не и от заплащането, защото българите получават три пъти по-малко от останалите работници. Все пак условията за живот, които имаме са приемливи. Сглобяемите бунгала в нашата шерика (селище) са строени от българи, разполагахме с две спални, хол, кухня, помещенията са с климатик. В дворчетата сме си насадили домати, чушки, цветя, лозници.
За българските медици се пишат и говорят лоши неща
Не едно и две обвинения бяха отправени в либийските вестници по повод СПИН-скандала в болниците, в които работят българските медици. Мисля, че от всички българи в Либия, медиците са най-зле. В България подписват един договор с упоменато в него заплащане, а като пристигнат в Либия се налага да подпишат нов с намалена наполовина заплата. Освен че са ниски заплатите, се изплащат веднъж на два-три месеца. Филипинските, пакистанските и индийските лекари взимат много по-високо възнаграждение от българските им колеги. А нашите кадри са най-търсени, защото са висококвалифицирани. Медицинските ни сестри не са предупредени, че трябва да владеят английски език, а това е задължително изискване, което научават едва като пристигнат. Работят за мизерно заплащане. Мизерни са и условията, при които живеят. Работещите в болницата "Хауари" българки живеят в гарсониера по две. Те си купуват мебелите, носят си котлони и съдове от България. В квартала "Салмени" живеят по шест в апартамент, по две в една стая. Говореше се, че някои от българските лекарки и сестри са арестувани за проституция. Българките там мизерстват, в безизходица са, просто са принудени да се продават, за да донесат нещо вкъщи. Нашенките трудно свикват със затворения начин на живот. Там няма заведения, развлечения. Няма театър, изложби, концерти. На кино могат да ходят само мъжете.
Не случайно се говори, че ние сме белите роби в Либия.
Либийците (не всички) живеят царски спрямо нас
Два пъти седмично ходех да чистя огромната къща на едно богато семейство. Обикновено богаташките къщи са около 500-600 кв.м. Грижех се и за най-малкото от петте им деца. Работодателите ми живееха в охолство, имат в изобилие храна и дрехи, децата учат в частни училища. Едногодишната такса за обучение в частно училище е около 500 динара (250 долара). В тези учебни заведения задължително се изучава английски. Ако детето каже, че не му се ходи на училище, си остава вкъщи да си почине, без никакви проблеми с учителите.
След време се преместих в друга къща. Домът триетажен, с шест хола, шест спални и пет бани. Холовете са огромни - 60-70 кв. м, луксозно обзаведени, с телевизори с голям екран.
Мъже и жени там не се събират в една стая. Има хол за едните и хол за другите. Жените си канят на гости само роднини - братовчедки и сестри. Там семейството, фамилията, е на голяма почит. Само ако в мъжкия хол на гости са дошли нейните братя, жената може да влезе. Домакинята приготвя ястията, но не сервира, храната се поднася от мъжа или най-големия син. На мен също не ми позволяваха да сервирам.
В Либия дори на сватбите мъжете и жените не са заедно.
Присъствах на три сватби. Единия ден се събират мъжете и празнуват. На следващия - жените, тогава се облича и булката. Сватбарите са на сватба, без да видят младоженката. Свекървата избира булката. Фамилията трябва да я одобри. Ако не даде съгласието си, младото семейство е отритнато и не може да се надява на никаква помощ.
Това е традицията. Но в страната на Кадафи много неща се променят. Жени вече могат да работят като учителки, лекарки, медицински сестри, в съда, в банката. Стопанката на втория дом, в който работех, беше учителка и си строеше частно училище срещу дома си. Ходят облечени по европейски, но омъжените жени носят дълъг до земята копринен шлифер. Момичетата и девойките са с дънки или с дълги поли. Там не се носи мини или къси панталони.
Дългите им коси са задължително вързани. Мъжете подсвиркват и се задяват с тези, които ходят с разпуснати коси. Либийките са много красиви. Но повечето си стоят вкъщи и не излизат.
Обществен транспорт няма, използват се автомобили. Жените също имат право да шофират. В Либия няма заведения като у нас. Там момичета и момчета не може да се събират на едно място. До 6 клас учат заедно, после ги разделят. В университета отново учат заедно.
Престижно е да имаш много деца
Държавата обаче много подпомага гражданите си. Всеки има котейба (книжка, в която са вписани членовете на семейството) и с нея ходи да пазарува в специални магазини, в които отстъпката е голяма. Ако в обикновен магазин бутилка кола струва 4 динара, в специалните магазини стек с шест бутилки струва 3 динара. В нашата шерика също имаше такъв магазин и като останат по-евтини стоки, ни даваха и на нас. Има магазини за богати и за бедни. Защото има много богати и много бедни либийци.
Нямах проблеми с работодателите си, добре ме приемаха. От либийски дом не можеш да си тръгнеш ненахранен. Либийките са големи кулинарки, това е основното на което се учат. За обяд жената приготвя поне 3-4 различни ястия.
Въпреки всичко искам да се върна в Либия
Тук животът е много труден. Там работа лесно се намира, а работиш ли, си добре. Грижехме се само за храна - за ток, данъци, вода нямах задължение. Тези разходи се поемат от шериката (селището, в което живеещ). Аз работех два дни в седмицата и получавах два пъти повече от заплащането на мъжа ми.
Велинград ще бъде хитът на избори '99
Ахмед ДОГАН: Велинград ще бъде хитът на избори '99
ВЕЛИНГРАД. Тези думи лидерът на ДПС Ахмед Доган включил в основното си изказване пред областната конференция на ДПС, състояла се в курорта, съобщиха участници в конференцията. Под хит той разбира, че ще бъде поднесена приятна изненада на страната.
Доган не изневерил на стила си и на конференцията във Велинград за пореден път доказал, че е умен и гъвкав политик. Не се е намесил в словесните двубои в залата, когато изказващите се изстрелвали различни компромати срещу областния председател на ДПС Асим Адем. Явно, опонентите са се поувлекли и са преминали границата, щом обвиненията им не са повлияли на резултатите при избора.
Три кандидатури били предложени за председателското място. Махмуд Салил от село Ковачево, Септемврийска община, си направил отвод. Останали да се състезават досегашният председател на областната организация Асим Адем и Зехра Алиш от Пещера. При явното гласуване, на което кандидатите не са присъствали, Асим Адем събрал 49 гласа. За дамата гласували само 17 човека.
Доган подчертал, че е във Велинград, за да не се допуснат нарушения на устава, за да легитимира конференцията и да се гарантира нейната честност. Много тактично и умно напомнил, че младите в ДПС упорито напират и чукат на вратата. И ако тя не им бъде отворена, може да я строшат.
Специално да поздравят делегатите на конференцията пристигнаха управителят на Пазарджишка област д-р Иван Колчаков и лидерът на РС на СДС Панайот Ляков.
Продължилата повече от 8 часа конференция на ДПС даде отговор на гаданията на политическите сили. Най-вероятно тя ще тушира и вътрешните противоречия, поне до изборите.
На един градус разстояние
Температурата на въздуха през вчерашния ден - 30,4 градуса се доближи до максималната за периода, казаха специалистите от Метеорологичната станция в Ивайло. Тази стойност е отчетена в 14 часа. На слънце обаче термометрите се вдигнаха до 35 градуса.
Промени в пазарджишките медии
Панайот Ляков напусна радио "Оберон"
Окръжният съд в Пазарджик заличи като управител на радио "Оберон" народния представител Панайот Ляков. Неговите дялове в дружеството с ограничена отговорност "Оберон РВС" са прехвърлени на съпругата му Валерия Лякова. Управител на ефирната медия остава Георги Каменски.
Нови съдружници в "Оберон РВС" ООД са програмният директор Стефан Божилов, рекламната мениджърка Мариана Минчева и техническият директор Пламен Роплев.
Промени в капитала има и в другото местно ефирно радио "Алматея '97" ООД. Заличен е съдружникът в дружеството едноличният търговец Румен Илиев. Едноличен собственик на капитала е Георги Павлов.
Удар под кръста
Само два склада в Търговия на едро предлагат пилешко месо
Това установи репортерската проверка на "Знаме" вчера. Съсипаха пазара, коментираха търговците. След официалното оповестяване за наличието на диоксин във вносното птиче месо, търсенето му рязко намаля. Ако наистина това, което се тиражира в пресата излезе вярно, то си е чисто престъпление спрямо хората, коментира търговец, който определи себе си като шовинист, тъй като предлага само българска стока. За съжаление нашенецът продължава да обеднява и винаги търси по-евтиното. Но то в повече случаи не означава качествена стока. Пилешкото месо, което продавам, е от Костинброд. Почти всекидневни са проверките от ДВСК и съм спокоен за своята стока - хвали се същият търговец. Пилетата са на цена 2500 лева за кг. Складът разполага и с дълбоко замразени пилешки разфасовки - пилешки гърди на цена 4 хиляди лева, пилешки фенери, крака и деликатесните пилешки трътки на цена 3300 лева за кг.
Птиче месо предлага и търговецът Иван Николов, официален представител на айтоската фирма "Аквила" и "Калиакра" от Добрич. Днес (б.а. вчера) сутринта специалистите от ДВСК извършиха редовната си проверка и не констатираха нарушения. Продавам българско птиче месо и вносно от Дания. На едро килограм пилешки бутчета струва 2300 лева, воденичките са на цена 2600 за кг, а дроб със сърца е 2900 лева. Въпреки че българското птиче месо е малко по-скъпо от вносното, качеството му е много по-добро - твърди Иван Николов. За съжаление българските производители нямат пазар. За сравнение килограм бяло месо в Америка се търгува за 4 долара, а бутчетата за 50 цента. Разликата е огромна и единственото нормално обяснение е стремеж от страна на чуждестранните вносители за завладяване на пазара. Близо 7 месеца българските производители работят на загуба след въвеждането на новите мита. 500 екю мито се плаща вече на тон месо. По-рано митото зависеше от вида на продукцията - охладеното месо се облагаше с 25 процента мито, а замразеното със 75 процента. Но това породи и спекулацията. Зачестиха случаите с размяната на охладено и замразено месо - казва Иван Николов.
Самите търговци на едро вече се страхуват да предлагат птичето месо, каза служителка в един от складовете. В крайна сметка ние нямаме вина, най-важното е на етикета да има срок на годност. Но как може да сме сигурни в съдържанието. Така се получи миналата седмица с предлаганите от нас колбаси. Специалистите от ДВСК блокираха голямо количество колбаси, въпреки че са в срок на годност. Ще чакат от София да се произнесат дали са безвредни. Това е голям удар по пазара. Освен това се притесняваме и за собственото си здраве. Та нали и ние си купуваме от тези пилета.
В подкрепа на търговците бе и София Стойкова от Стамболийски, дошла в пазарджишката Търговия на едро на пазар. Според нея проблемът не е в търговците, а в митницата. Нали там са длъжни да правят проверки. Затова е редно като се бракува такава стока, да е за сметка на митницата, а не да страдат търговецът и клиентът. Как да разбера, че пилешкото е заразено, след като е с нормален етикет.
Само през вчерашния ден инспекторите от ДВСК са забранили 945 кг месни продукти в областта, съобщи директорката на РВМС в Пазарджик д-р Румяна Панчовска. 194 кг са внос от Белгия, 713 кг от Холандия и 38 кг от Франция.
