Лидерът на КНСБ заплаши със съд шефове на КК"Марица"
Заради съкращения и неизплатени заплати
Лидерът на КНСБ заплаши със съд шефовете на КК "Марица"
Потресен съм от безочливото поведение на работодателя, каза д-р Желязко Христов
Вчера ръководството на КНСБ, начело с председателя на синдиката д-р Желязко Христов, се срещна с протестиращи работници в КК "Марица". По проблемите на ощетените бе свикана пресконференция. На нея профсъюзният лидер заяви, че е потресен от безочието на работодателя в консервния комбинат.
Работническият стол е затворен, съкратени са инвалид с една ръка, самотна майка с дете. На изпълнителния директор Борис Попов предварително било съобщено, че ръководството на КНСБ ще посети предприятието. По проблемите с неизплатени заплати той отговорил, че има ограничени пълномощия за преговори. Борис Попов се свързал по телефона с председателя на Управителния съвет Лъчезар Кръстев и му съобщил за посещението на д-р Христов. Работодателят отговорил, че бил възпрепятстван. По този повод синдикалният лидер заяви, че подобно вулгарно отношение от нашенски капиталисти досега не е срещал. Според д-р Христов работодателят в комбината има две лица. Когато става въпрос за производството - налице е Борис Попов. Когато обаче трябва да се решават проблемите с неизплатените заплати на работниците - трябва да се търси Лъчезар Кръстев, който пък бил в София. Синдикатите се чудят кой всъщност управлява комбината, за да водят с него преговори, след като по закон работодател е акционерното дружество.
В момента ситуацията в консервния комбинат продължава да е тревожна. На около 200 работници и служители са връчени предизвестия за уволнения. В същото време в Бюрото по труда е направена заявка за набиране на работници, които ще се занимават с преработката на охлюви. На въпроса на синдикатите защо за тази дейност не се ангажират работници от комбината, изпълнителният директор Попов отговорил, че те били висококвалифицирани и не можели да се занимават с примитивен труд. "Защо тогава уволнявате специалистите?! ", попитал д-р Христов.
Според синдикатите, в предприятието не се спазва колективният трудов договор. Работодателят продължава да мълчи около изплащането на заплатите от декември насам. Експерти съобщиха, че връчените предизвестия за уволнения са неправомерни. Защото на практика няма спиране на производствената дейност, а само намаляване на обема на работа. В този случай шефовете са нарушили чл.64 от Кодекса на труда и затова ще трябва да бъдат санкционирани. Зам.-председателят на КНСБ Пламен Димитров, който е и член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, съобщи, че ще изиска проверка в комбината. И шефовете на КК "Марица" ще трябва да платят още една глоба.
- Нарушенията в комбината са драстични. Работодателят нарушава социалния мир и всъщност работи срещу реформите, категоричен бе д-р Христов. - Ще запозная министъра на труда и социалните грижи Иван Нейков с безпардонното поведение на шефовете на КК "Марица". Ще попитам министъра дали е уместно точно на това предприятие да се дава поръчка от 1 милиард лева за производството на консерви за социално слаби. Защото тези хора не се грижат за собствените си работници и не виждам защо държавата трябва да подпомага подобни работодатели. След като липсва социален диалог, тръгваме на "война" с "Агрохолд", който сега е мажоритарният собственик на КК "Марица". Ще заведем дела в съда за неправомерни съкращения и уволнения. Давам 15-дневен срок на тази хора да се вслушат в справедливите искания на работниците. Иначе ще оглася що за холдинг е "Агрохолд" и какъв е произходът на неговия капитал.
По време на пресконференцията на д-р Желязко Христов бе съобщено, че шефът на "Агрохолд" Лъчезар Кръстев пристигнал в предприятието. Той обещал, че до 19 май се спират съкращенията и уволненията. За дължими заплати са осигурени 180 милиона лева, които ще бъдат изплатени утре.
- Не им вярвам на тези хора, но дано "Агрохолд" си изпълни обещанието - отговори синдикалният лидер. Той изрази недоумение как изведнъж работодателят осигурил стотици милиони, които не е изплатил на колектива в продължение на половин година.
Председателят на КНСБ допълни, че подобни са проблемите на колектива в "Трансавто". Той обеща, че в скоро време КНСБ и трудовата инспекция ще извършат проверка. Ако сигналите се потвърдят, ще има санкции и за транспортните шефове.
Надежда Бижева втора на "Мис България"
Вчера в общината в присъствието на кмета Слави Генов президентът на фирма "Интерсаунд" - клон Пазарджик г-н Боби Даскалов представи пред журналисти от местните медии Надежда Бижева, класирана на второ място в националния конкурс "Мис България '99". За втори път пазарджичанка става подгласничка в конкурса за красавици, което затвърждава славата на красивите тракийки, каза г-н Даскалов.
В неделя от 14 явили се кандидатки на националния конкурс, три от които от Пазарджик, мъжко жури под председателството на г-жа Ирина Папазова, президент на фирма "Интерсаунд", след прецизен подбор короняса за "Мис България '99" студентката по право Елена Ангелова от София, а за нейна подгласничка - красивата пазарджичанка Надежда Бижева.
Наше момче в големия футбол
Слави Тошев в "Интер"
Слави Тошев, син на на известния в близкото минало вратар на "Хебър" Христо Тошев, ще играе в италианския футболен колос "Интер". От няколко дни досегашният вратар на софийския "Септември" е в Милано, където е посрещнат от ръководството на новия му клуб с нарочен коктейл.
Слави вече е провел първите си тренировки със състава на "Интер". В момента със съотборниците си участва в турнир в Испания, сред който личат имената на "Барселона", "Селта" и други футболни грандове. Веднага след това "Интер" заминава за контролни мачове в Швеция, в които Слави Тошев със сигурност ще вземе участие.
Преминаването на нашето момче в световноизвестния клуб е голямо признание за личните му футболни качества, а и повод за радост не само на пазарджишките приятели на футбола.
Безработицата е големият проблем във Велинградско
Родопчани не мислят за автономия
Младите си връщат българските имена и кръщават децата си по български обичай
Войната в Югославия отприщи страховете ни. Страхуваме се земята ни да не стане арена на военни действия, да не сe прекрои отново българската карта. Чуват се приказки, че сред помаците са плъзнали емисари с мисъл да късат живо месо от народа ни. Автономия искали да правят. А какво мислят самите българо-мохамедани? Как възприемат всичко това хората от селата около Велинград?
Бай Мехмед: Ние сме свободни, но тази свобода не ни радва
На път за Грашево спираме край малка нива, където садят фасул две млади жени. Встрани от тях е приседнал възрастен мъж. До него се гуши мъничко момче. Представяме се. Представят ни се и работещите - Мехмед Мечев и двете му снахи - Кадие и Шевкие.
Оплакаха ни се хората от хала си, чудели се как да вържат двата края. Картофите им стояли непродадени, килограм мляко струвал 150 лева. От дума на дума стигнахме и до войната.
- Войната е справедлива. Между нас и вас каква е разликата? Никаква. Какво ни дели? Вероизповеданието. Вие вярвате в Христос. Ние вярваме в Аллах. Иначе като хора сме еднакви. Има ли какво да делим? Няма. Ние сме се родили в България и в нея ще умрем. Така и хората в Косово. Защо ги гони Милошевич?
- Ами някои искат да отделят Родопите, да правят тук автономия?
- Специално на мене не ми трябва никаква автономия. За какво ще ми послужи тя? Да ни раздели ли? Както в Косово. Това не трябва да става. Важното е да не се отнемат човешките права. Какво иска да каже Милошевич сега? Че той е Господ, той е света, той е всичко. И ония хора трябва да живеят. На Милошевич лично трябва да се наложи наказание, а не само да се унищожават обектите в Сърбия. Да постъпят с него, както румънците с Чаушеску. Питаш дали трябва да се наказват мирните хора с бомби? Не, не трябва. Не става така. Милошевич трябва да спре и да спаси народа си. Колко хора загинаха? Дали са християни, дали са мохамедани, дали са други? То стана опасно и за целия свят. Учените хора трябва да се съберат и да измислят нещо, да получат съгласие. У нас няма също съгласие. Ето ние получихме свобода. За какво ни се даде, щом унищожихме всичко българско - полетата, фермите, овцете, кравите, постройките - обори, сеновали, всичко. За какво ги унищожихме, когато нашите ръце бяха създали всичко. Без акъл работа. Аз съм против това разлагане, което стана.
На изпроводяк бай Мехмед ни заръча да предадем неговите думи на големците. Те ги знаят, бай Мехмеде - уверихме го ние.
Бай Рефат: Автономия ли? Та ние сме българи
Провървя ни този ден в срещите ни със сладкодумните старци. На площада в Грашево присядаме до бай Рефат. Оплаква се, че никой не работи от семейството му. Но кметството давало помощи.
- Войната ли? Войната не е полезна за простите хора. Виж за богатите - може би. Да убият сина ми или да разрушат къщата ми - как да е хубаво. Да не дава Господ и на душмани. Автономия да станем ние? Чий ляб ядем? Ние сме българи, в България живеем и за Българско ще се борим. Аз съм служил 3 години на България. Да не съм служил на някой друг? Всички тук мислят така. Аз не съм чул човек да е против нашата страна, или пък да се радва, че има война. Не се е чуло тук да шетат външни хора и да ни уговарят да се цепим. И няма да се случи това при нас. При нас няма вражда между християни и мюсюлмани. Все едно, че сме братя. И даскале дохождат от Велинград. Ето ги там седат и чакат рейса. И кметът ни е много добър. Такъв човек няма да намерим.
Раждат се повече деца, паралелките в училището са пълни
Не далеч двама омаслени работници говорят нещо с кмета Димитър Доспатски край самосвал, който ремонтират, за да извозват сметта. Здрависваме се с кмета. Припомняме му за срещата ни преди 3 години и за намеренията му, които тогава сподели с нас. Оказа се, че все още не е завършено разширението на училището. Не могат да намерят средства. От министерството не давали. А раждаемостта се увеличавала. Паралелките били пълни. Част от децата учили в кметството, а друга - в Младежкия дом. Изчезнал е бодрият тон на кмета. Подхвърляме му, че отчаянието му личи: "А какво, да пея ли", озъбва ни се той.
80 процента от хората тук са без работа
Стоят с тонове непродадени картофи, агнетата и телетата също. А знаете ли колко е изкупната цена на млякото? 150 лева. Тези от горе халхабер си нямат как живеят хората тук. Защо ще внасят картофи от Турция и не знам още откъде? А нашите прочути картофи стоят непродадени - сърди се кметът.
Запознаваме се с някои от даскалето, както ги нарича бай Рафат. Директорът на училището Емил Моллов споделя, че повечето от грашевци са настроени срещу Милошевич заради Косово. Иначе в селото не се чувствало никакво етническо напражение. Хората имали достатъчно грижи около насъщния, за да надават ухо за някаква автономия. Кметът много помагал на училището. Всеки ден с автобус се превозвали децата от Мечо корито. Сега училището се подготвяло за 24 май. От години на този ден ставал голям празник. Цялото село се стичало на мегдана. Децата изнасяли богата програма, а след това до късно свирил оркестър.
Възрастни жени в шалвари седят и разговарят за нещо свое. Чули са за войната, но не знаят подробности. Те, младите, знаели повече.
А младите седат по цял ден в кръчмите, работа нямат
До обяд се наливат, а след обяд доливат - шегува се жена на средна възраст. А какво да правим - питат те? Горското вече приема малко народ, няма цехове, не можем да си продадем стоката. Поне с виното се залъгваш. Повечето от тях са си върнали българските имена, кръщават децата си по български. Старото си отиде, не го помним - уверяват ни те. Ние сме си българи.
Милко Кепчелев: Не може да се говори за турцизиране на тоя район
Подобни думи чухме от младите и в Драгиново. Момчетата разговарят с нас без стеснение, но от момичетата дума не можеш да откопчеш. Хората са много будни и здраво стоят на краката си, никакви емисари не могат да им влияят - ни казва младият секретар на читалището Милко Кепчелев. Не е логично да се говори за турцизиране на този район. Там, където се извезва българска шевица и се играе българско хоро - българският дух е жив, категоричен е Милко. Прочутият драгиновски ансамбъл продължава да радва млади и стари. Все още го водела дългогодишната му диригентка Грета Кадьова. Някои от местните младежи продължавали образованието си - начална педагогика, архитектура, българска филология и т.н. Леля Цветана: Християни сме, но мъжът ми извика ходжата да освети къщата ни
Само три семейства са християнски в трихилядното население на Драгиново. В дома на Лилови намерихме леля Цветана. Останалите са по полето. Родът им дошъл тук от софийските села през 1912 година. Купили имота на изселили се в Турция. Как живеят толкова години сред мюсюлмани?
- Като братя сме, все едно сме една вяра. Болничка бях и комшийките все ме наглеждаха - това ми дадат, онова ми дадат. Четири деца родих. Те израснаха сред техните. Навремето около 1960 година, когато мъжът ми построи този дом, извика ходжите да пеят. Приготвил бе един коч за курбан, те и него спяха. Къде да търсим попове от Каменица. После нашите християни се смеят. А мъжът ми вика "Нема да са смеете. С кой живеете тука". Направихме голяма софра от курбана. Дойде цело село".
Кметът иска да е като Веждито
Село Костандово ни посрещна с приветливите си къщи, с асфалтираните улици и с оживения си площад, където в отворените бистра съвсем като в Пазарджик младите седят и пият кафето си. Какво да правим? - питат те. Няма работа. Пред кметството под погледа на мургав майстор млади мъже редят плочник. Правели го съвсем без пари, заради кмета. Защото бил разбран и много държал на селото. Надничаме в кметската стая. Зад бюрото стои окачена изрезка от вестник с интервю с Вежди Рашидов. Защо ли? Защото е волева личност и не се влияе от партийни пристрастия, обяснява кметът Момчил Имамов. Той също се стремял да бъде като Веждито. Партията, която го е издигнала за тоя пост - ДПС, остава в София, с партийността до входа на кметството - това е неговият девиз. Може би хората затова го и уважават. Дългогодишен учител, той познава всички и всички го знаят. Докарал допълнително питейна вода, електрифицирал трите нови квартали на селото, благоустроил улиците. Сега се бори в селото да бъде открито професионално училище след VIII клас. Защото тук се учат 750 деца.
В селото - ни уверява кметът - не може да има никакво етническо напрежение.
Хората тук живеят като братя
Макар че българо-мохамеданите са 3000 на брой, а българите-християни - 1300. В момента се подготвят за традиционния празник на 21 май - тогава е денят на Свети Константин и Елена. Свети Константин е патрон на селото. Всички тачат този ден и всички влизат в църквата "Свети Константин".
С известно стеснение г-н Имамов ни сочи историята на село Костандово в ръкопис, която той подготвя. Стеснението му изчезва, когато започва да разказва, че селото води началото си още от римско време, че бил римски административен център, че оттук минавал римски път за Юндола. Нашият събеседник ни показва снимки на първенците на селото, които са отдали сили за издигане на духовността. Сред тях е и дядото на кмета.
Мирен ден в едно красиво родопско село. Тревогата му е голямата безработица. Останалото - етническите размирици, някаква си автономия са чужди понятия за тукашните хора. Шумът от високопрелитащите над селото самолети им вдъхва надежда, че войната час по-скоро ще свърши. И косовските бежанци ще се завърнат по родните си места.
Хебър без шансове за първото място
Югозападна "В" група - 28-и кръг
"Хебър" без шансове за първото място
Два кръга пред края на надпреварата в Югозападната "В" група отборът на "Хебър" не само на практика отпадна от битката за първото място с лидера ""Искър" Сф. Вече няма и теоретически шансове спорът да бъде спечелен от състава на хебърци.
Това стана ясно след срещите от 28-я кръг, когато пазарджишките футболисти изпуснаха и "последния влак" при гостуването си на "Ботев" в Ихтиман. Иначе и двата отбора се постараха въпреки дъждовното време да играят добър футбол. Една греда за гостите и спасена дузпа от вратаря на "Хебър" Мишев, който за пореден път направи силен мач, са общо взето най-интересното от тази среща. За да запазят надеждите си в борбата за първата позиция хебърци трябваше на всяка цена да постигнат победа. За съжаление те не успяха да сторят това и нулевото равенство ги лиши от възможността да продължат борбата.
Но, както се казва, и във футбола е така - едно е да искаш, друго - да можеш, и трето и четвърто - да го направиш. Все пак трябва да се отдаде заслуженото на ръководството на "Хебър" и най-вече на футболистите, които изнесоха доста добри мачове през пролетния дял. Равносметката е добра: 10 победи, две равни срещи и една загуба от 13 кръга. Ремитата с отборите на "Енергетик" и "Ботев", както и поражението в Бобов дол сигурно ще тежат на треньорското ръководство и на състезателите, тъй като тези противници от дъното на таблицата бяха преодолими от състава на "Хебър" при сегашните му възможности. Можем само да съжаляваме, че тъкмо в тези двубои хебърци не успяха да вземат своето. И така надеждите и мечтите, че отборът ще се изкачи от аматьорската група в професионалния футболен ешелон остават за следващото първенство.
* * *
В същия кръг: "Марек" - "Тракия" (Панагюрище) - 2:3 (!), "Рилски спортист" - Белово" - 2:0.
* * *
Утре от 18 часа на стадион "Георги Бенковски" е последният домакински мач на "Хебър" с отбора на "Пирин" (Гоце Делчев). В неделя - 23 май, е последният кръг, в който хебърци гостуват на първенеца в групата "Искър" Сф.
