Икономическа полиция нищи сделка за общинска фирма
Пазарджишкото поделение на Икономическа полиция започна проверка на сделката за продажба на вече бившата фирма с общинско имущество "Търговска къща" ЕАД. Проверката е разпоредена от Районна прокуратура въз основа на постъпили жалби от заинтересовани бизнесмени и институции.
Досега са снети обяснения от почти всички общински съветници, участващи в работата на Временната комисия по приватизация към Общински съвет - Пазарджик, както и от някои представители на кметската администрация, научи "Виделина". Според юристи съществуват неясноти в текста на Решение &numero;110/1998 г. на ОбС и на практика Комисията по приватизация е превишила правомощията си при избора на потенциалния купувач. Припомняме, че за такъв бе определен с решение на въпросната комисия работническо - мениджърското дружество към "Търговска къща" ЕАД. Съветът на директорите на купувача "Търговска къща инвест" АД напълно дублира този на "Търговска къща" ЕАД, а един от критериите за избор на потенциален купувач бе той да е юридическо дружество и в състава му да влизат минимум 51% от работещите в "Търговска къща" ЕАД. Запознати с приватизационните процедури са убедени, че при така записани критерии, купувачът може да бъде само един - създаденото във фирмата РМД. Това се случи и в действителност. Участвали в заседанието на ОбС, на което е взето решение &numero; 110/1998 г., споделиха за "Виделина", че никога досега не са били свидетели на такова завидно единодушие на двете основни политически сили в ситипарламента - ДЛ и ОДС.
На вниманието на Върховния Касационен съд
Съгласно наличните тръжни документи в търга, проведен от екссиндиците на "Оранжерии" ЕАД - Пазарджик Кирил Чолов и Георги Божинов на 10.03.1999г., са взели участие 40 /четиридесет/ човека. Според участници в същия търг, обаче в действителност са играли 25 / двадесет и пет/, от тях само 7 /седем/ печелят по нещо, а на останалите 15 /петнадесет/ лица, които реално не са взели участие в наддаването, им е присъдено всичко, което са поискали и то на скандално ниски цени. От публикуваната сравнителна таблица, съдържаща цените, дадени от ЕТ "Ейвис - Иван Георгиев" и "BG - фабрика 12", както и началните тръжни цени, добре се виждат минималните разлики, но все в полза на българина с немско поданство д-р Константин Коппе. Дори човек, надарен с дарбата да вижда в отвъдното, трудно би уцелил толкова точно предлаганата от него цена, че хем да е с малко над заявената от ЕТ "Ейвис", хем да е с много малко над обявената начална тръжна цена. Предлагаме на вниманието на специализираните сугестологични и други, свързани с паранормалното институти, да проявят интерес към неземната дарба на представителя в търга от страна на "BG - фабрика 12", а той според документите би трябвало да е г-н Лазар Иванов.
Д-р Коппе вече действително извършва някаква дейност по закупените /?!/ от него оранжерийни участъци. За целта същият ползва евтина и дисциплинирана работна ръка, предоставена му от местното специализирано заведение за лишаване от свобода. Искрено се надяваме в скоро време д-р Коппе да създаде обявените от него работни места за жители на община Пазарджик. Все пак трябва да се изчака решението на Върховния Касационен съд относно законността на въпросния търг от 10 март 1999г. Дано Темида остане с вързани очи! При направената от органите на РДВР проверка са установени разходи, извършени от екссиндиците Кирил Чолов и Георги Божинов, в размер на 439 млн. лв. за изтеклата 1998 г.. През този период "Оранжерии" ЕАД в несъстоятелност, неизвестно защо ползващо печат "Оранжерии в ликвидация", не е извършвало никаква дейност, с изключение на продажбите на винкели, тръби, елмотори, стъкла, маркучи и др.. Дадени са и стотици тонове мазут, които не са отразени никъде в счетоводните документи. Единственият приходен документ за горепосочените продажби възлиза на 60 хил. лв.?!
Интерес представлява издадената от г-н Коппе заповед под &numero;45 от 22.04.1999 г., в която, позовавайки се на Правилника за прилагане на Закона за електростопанството определя, че достъп до трансформаторите и елинсталациите на обекта "Оранжерии 480 дка" ще имат само упълномощени от него или синдиците (?!) лица. Напомняме, че законен договор с НЕК - Пазарджик за обекта има само ЕТ "Ейвис - Иван Георгиев" който и в момента плаща еленергията. Затова протоколът за прехвърляне на контрола върху трафопостовете от "Оранжерии" ЕАД на "БГ фабрика 12", в който фигурира само името на Кирил Чолов няма законова стойност.
Незаконен е и договорът, касаещ прехвърлянето на ведомствената охрана на "Оранжерии 480 дка" от екссиндиците на "БГ фабрика 12". Същият е сключен на 02.04.1999 г..
Насилието ражда насилие... Така пише в мъдрите книги. Необяснимо защо, обаче никой напоследък не се съобразява с това. Като се започне от чисто битовите проблеми и се стигне до глобалния проблем на човечеството - изтощителните и безизходни войни.
Хрониката на събитията сочи, че в града ни не минава седмица без някой да бъде убит, изнасилен или бит. Изтеклите седем дни не правят изключение. Собственици на частна фирма за почистване хвърлиха як пердах на съседката си, защото им пречела на бизнеса. Като че ли няма сила, нито пък разум, който може да повлияе на поведението на повечето ни съвременници. Като пълноводна река в ежедневието ни се стичат клюки и небивалици, които на фона на абсурда , в който живеем вече звучат напълно правдоподобно. Как би могло да се спре всичко това и дали си струва изобщо да опитваме? Как, с какви средства човек би могъл да се бори с насилието? С протести, с думи, с писания и рецепти? Няма начин, озверели и обезверени продължаваме да подклаждаме запаления огън... Той гори или тлее, но никога не изгасва. Въглените на омразата и гнева не се гасят със същото, а с блага дума. И както капката пробива камъка в продължение на векове, може би векове ще са ни нужни, за да върнем доверието и любовта към и между хората. Но затова е нужно желание и много, много търпение. Нужна ни е мъдрост и много, много добрина. Нужно ни е да можем да подадем ръка на онзи, който ни е обидил и да му кажем - "Простих ти"... А можем ли го всичко това?
Нека поне опитаме.
Св. Георги Победоносец
Християнската църква с обич и уважение тачи като най - велик и прославен сред светците е Св. Георги Победоносец. Той е живял по времето на жестокия римски император Диоклециан. Той провеждал гонение сред християните и натоварил храбрия Георги да ги преследва и убива. Но Георги разбрал същността на християнската религия и започнал да брани добродетелните люде. Заради това той самият бил подложен на адски мъчения - краката му били палени, на врата му тежал камък, а сетне бил продиран с дъска набита с пирони, докато изпаднал в несвяст... Мъчителите му го подигравали - Къде е живият Бог, Георги, защо не стори чудо да те избави от страшните мъки? И Бог сторил чудо. С неописуема светлина слязъл Ангел Господен положил длани върху мъченика и го излекувал. Всички, видели това станали християни. Злият император измислил още по - жестоко изтезание. Накарал Георги да тича с нагорещени обувки по улиците. Но той и тази болка приел с радост в името на Христа. Сетне бил обезглавен близо до гр. Бейрут. Но всеки, който се молел на гроба му получавал изцеление и спасение. След година в Ливан се появило жестоко чудовище, което се хранещо се с хора. Всяко семейство давало по едно дете, за да спаси града от страшния змей. Дошъл ред и на царската дъщеря. Тогава в прослава на Христа , се явил Св. Георги и убил змея, яхнал бял кон и държащ копие. Така е изписван образът на светеца и на всички православни икони.
В палатка ще живея, но да съм в Косово
Рамадан Садрия от лагера в Стенковец: В палатка ще живея, но да съм в Косово
Стенковец - най-големият бежански лагер в Македония е само на около 30 километра от Скопие. Отдалече се вижда морето от палатки, разположени на огромната площ на бивше летище. Потокът от автомобили в посока от и към лагера е непрестанен. В близост до "кампот" са спрели десетки коли. Собствениците им чакат на дълга опашка пред входа, за да се видят с близките си от Косово. Носят им плодове и цигари. Полицаи с бели ръкавици старателно проверяват документите, контролът е засилен.
В двата лагера Стенковец 1 и Стенковец 2 са подслонени 62 хиляди косовари. От 29 април не приемат нови, защото капацитетът отдавна е надминат. Новодошлите препращат в лагера Чегране, до Гостивар. Всеки ден по 1000 - 1500 души заминават за Швеция, Норвегия или друга западноевропейска страна.
Смъртните случаи вече са факт, болни също има. Бунтове от страна на бежанците не е имало, казва Васил Никлевски, отговорник в лагера. Косоварите нямат право да излизат извън загражденията. Три пъти на ден им дават пакет суха храна, какво има в пакета обаче не знаел.
Зад телената ограда, скупчени на групички, бежанците оглеждат всеки новодошъл. Държат се вече като телевизионни звезди - свикнали са да бъдат разглеждани, разпитвани, снимани. Мъже, клекнали до постройките, разговарят, пушат или просто съзерцават безкрая.
Палатки, натовски джипове, прахоляк, мръсотия, смрад, локви от падналия наскоро обилен дъжд - такъв е пейзажът в лагера. Има контейнери за смет, но не ги използват. Пране се суши на опънати между палатките въжета. Жените перат, говорят си или лежат в палатките, скрити от жегата.
Епидемии засега няма, но с покачването на температурите това не е изключено, обясняват лекарите. Вече има случаи на разстройства и хепатит. Указания за борба с въшките са разлепени по таблата из лагера.
Севдия Хайдине, болна от епилепсия, е в лагера от три седмици: Подгониха ни с автомати, страшно е в Прищина, не питай... Каквото преживяхме, на никой не го пожелавам. От дома ни ни изгониха, къде да идем, майчице... Не искам да се връщам отново. Ще поживеем тук още, пък после не знам. Детето ми е болно, а храната не е като за болен, да го подсили. Често имам припадъци. Условията в лагера са лоши, откакто сме тук не сме се къпали, няма вода. Хвала на бога, че поне сме живи.
Млада жена полива вода върху главата на малко момиченце, което плаче, защото му люти на очите от шампоана. До тях подскачат още няколко хлапета. Минире Бериша е тук заедно със съпруга си Сюлейман и петте невръстни деца, най-малката Аделина е само на 20 месеца.
Повече не можем да живеем със сърбите
- Храната е слаба, казва Сюлейман, вода за пиене има, но за да се изкъпем, изперем - няма. Дойдоха сръбските полицаи у дома, казаха "Махайте се". Взеха всичкото злато от жена ми. Убиха петима комшии, защото са стари и не искаха да напуснат къщите си. Искам да си идем у дома, не можем да преживеем тук. Страх ме е за децата. Психоза има у всички. Майка ми, баща ми и сестра ми са в Прищина, не знам какво става с тях, живи ли са. Моя роднина дойде преди два дни оттам, казва, че няма хляб, от глад започвали да мрат в Косово.
- Само риба ни дават, храната е лоша, лекарства няма, а за лекарски преглед чакаме по три дни, разказва Рамадан Садрия.
Подпалиха ни къщата, с дрехите на гърба и с ръце зад тила побягнахме всички, петте ми деца, внуците. Да свърши войната, одма (веднага) се връщам. В палатка ще живея, но да си бъда в родното място. Но със сърбите не можем да живеем. Внучето е болно от пневмония, майка й има рак на гърдата, трябва да се оперира, но ... Косоварите твърдят, че са ги изгонили насила от домовете им. Разказите удивително си приличат
Бежанците се жалват, че са малтретирани, но по нито един от тях не видях следи от насилие - синина, рана, превръзка или поне драскотина. На всички, с които разговарях, сърбите им били взели по 35-40 хиляди марки, за да ги пуснат. Откъде са имали толкова пари обаче отказват да обяснят.
Импровизираните магазинчета в лагера са доста, предвидливи търговци прибират парите на косоварите. На витрината цената е една, но плащат няколко пъти по-висока. Кутия цигари струва 15 марки.
Българският бежански лагер Радуша е отдалечен от македонската столица. До него се стига по тесен криволичещ път. Време е за вечеря, децата, които са над 400, се подреждат на опашка с по 4-5 канчета в ръка и чакат топлата чорба. Единствено в българския лагер 1920-те бежанци получават топла храна три пъти дневно.
Пътечките в лагера са покрити с чакъл. Пред палатките се виждат по няколко чифта обувки, вътре някои спят, други играят карти, трети разговарят. Десетина косовари си пият кафето в порцеланови чашки и пушат.
Мразят не само сърбите, но и езикът им
Трудно открих някой, който да говори сръбски. На жените и децата им личи, че не разбират и дума от това, което ги питам. Доста от бежанците мразят не само сърбите, но и езика им. 14-15-годишно момче ме пресреща с въпроса "Говорите ли английски? ".
Гостенин от селото се съгласи да превежда. Разказите на косоварите се различаваха само по това как се казват, откъде идват и колко деца имат - от пет нагоре. Оплакват се от сърбите, от храната, от условията. Въпреки че те не са мизерни като в Стенковец.
Родиха се 5 бебета, 18 всеки момент ще дойдат на белия свят
Лагерът Радуша съществува от две седмици, а вече са се родили 5 бебета. 18 са бременните в 8-я и 9-я месец. Българските лекари и сестри дават непрекъснати дежурства. По-тежките случаи изпращат в тетовската болница. На тяхно разположение има и психиатър, който издирва бежанци, преживели драмата да загубят близък. "Те са по-здрави от нас, обяснява един от лекарите. Убедих се, че са хора с ниска култура и манталитет."
Освен в лагера бежанци има и из къщите в село Радуша, около 600 души са. И непрекъснато прииждат нови и нови.
Бежанците твърдят, че искат да се върнат по родните места, дори да се наложи да живеят в палатки или на открито. В селото видях дървени двуетажни къщи, в които се помещават бежанци от Босна. Те също са били настанени тук временно... А седем години след войната продължават да живеят в Македония. Нямат намерение да се връщат в Босна. Дано не се случи същото и с косоварите, защото тогава в Македония албанците ще станат повече от половината от населението.
Плаша се, че войната може да трае до зимата
Любчо Георгиевски, министър-председател на Република Македония, пред "Знаме": Плаша се, че войната може да трае до зимата
НАТО няма да допусне прекрояване на границите на Балканите
- Г-н премиер, колко време може да издържи Македония в сегашното положение?
- Намираме се в сериозна икономическа ситуация. Блокадата е повече от ясна. До месец-два ще сме в катастрофално положение, ако финансовата помощ не дойде скоро. След като приехме първите бежанци, европейските представители ни убеждаваха, че това ще трае два дни. Но вече повече от месец ние водим нашата битка. Битка в смисъл на осигуряване на хуманитарна помощ и условия за живот на бежанците. Няма държава в света, която повече от Македония да иска тая война да спре, Милошевич да приеме условията на международната общност и бежанците да започнат да се връщат по домовете си. Плаша се, че това може да продължи още 2-3 месеца, да не говорим, че може да трае до зимата.
- Очаквате ли помощта отвън да спаси положението?
- Като първа помощ - да, но като перспектива - не. Защото 20 процента от външната търговия на Македония беше с Югославия, а сега няма надежда тя да се възобнови, тъй като Югославия, за съжаление, вече няма индустрия. Гърция не е прекъснала своите инвестиции в Македония. Имаме икономически договори с България. Така че първата перспектива я виждаме в Гърция и България.
- Какво всъщност може да се направи за Македония?
- Другите държави да приемат част от бежанците. Македония не бяга от отговорността за тях, но 10 процента от нашето население вече е от бежанци.
- Промени ли се общественото мнение по отношение на НАТО след ударите в Югославия?
- Няма да съм искрен, ако кажа, че всичко е наред. Факт е, че имаше демонстрации против НАТО, антинаточувствата на част от гражданите в Македония и днес ги има. Това е свързано с отношението на македонците към бившата югославска общност. Аз лично се успокоявам, като гледам, че и в София има демонстрации против НАТО.
- Г-н Георгиевски, как оценявате позицията на България?
- Всички ние имаме ясна политическа ориентация към НАТО и ЕС. Съжалявам, че една държава на Балканите - Югославия, избягва тази политическа посока. И не само, че не я поддържа, но е в конфронтация с нея. Това, че България, заедно с Румъния, Унгария, Албания, Гърция дава своето въздушно пространство, не е изненадващо, това е следствие от общата ни натоориентация.
- Има ли опасност от трайна промяна на етническия състав на Македония?
- Не искам да мисля, че последиците от сегашното положение ще доведат до трайна демографска промяна. Приоритет на НАТО е връщането на бежанците в Косово. Не се плаша от дългосрочна последица. Но от краткосрочна тактическа последица се плаша. Защото имаше период, когато за четири дни приехме 120 хиляди бежанци. Ако дойдат още 30 или 50 хиляди, това може да бъде опасно за Македония. Не знаем какви реакции може да предизвика това. Все пак изходът от конфликта ще е добър, защото едно е ясно - НАТО не може да изгуби войната.
- Какви са за Вас резултатите от срещата във Вашингтон?
- Македония трябва да бъде доволна по няколко причини. Първата - заради отношението към нас като равноправен партньор на останалите държави, борещи се за прием в пакта. Втората - Македония в този момент е единствената държава извън алианса, която има писмени гаранции за своята безопасност.
- Какви са реалните щети за Македония?
- Повече от ясно е, че планът на Милошевич е да прехвърли част от проблемите си върху останалите балкански държави и да разшири конфликта. Знае се също, че няма по-крехка държава от Македония, в която напливът на бежанците може да доведе до дестабилизация. Приемането на бежанците се анализира от международните сили само в хуманитарен аспект, много малко се анализира въпросът за политическа дестабилизация. А ако се стигне до последната, значи Милошевич е постигнал целта си.
- Допускате ли, че границите на Балканите могат да бъдат прекроени?
- НАТО и ЕС няма да позволят това да се случи. Смятам, че ако се стигне до прекрояване, това ще е загуба за международната общност.
- Знаете ли, че в една информация на Белия дом бяхте представен като премиер на България?
- (Смее се.) Не ми е известно.
- Бихте ли се обидили от подобно объркване?
- Па гледайте, не е лошо. В сегашната ситуация, когато всички искаме големи държави да правим, не е зле.
- Македония ще участва ли в сухопътна акция на НАТО?
- Нашата позиция е като на всички балкански държави, а тя е да не се намесваме директно в каквито и да било агресивни нападения към някой съсед. Изключение прави Албания, но дори Гърция, която е член на пакта, отказва преминаване на "копнени трупи" (сухопътни войски) през нейна територия. Искам да кажа, че това от Македония никой не го е искал. Това ми дава надеждата, че НАТО не е решен на сухопътна операция.
- До колко е вярно твърдението, че Македония е възловата плочка на балканското домино?
- Едно е ясно - ако се позволи военната криза да премине само в още една държава, това ще доведе до общобалканска война. Международната общност прави възможното това да не се допусне.
- Вярно ли е, че АОК има ядра и в Македония?
- Доказателства за това няма. Ако има някаква организираност, то тяхната цел е да се влезе в Косово, а не да действат в Македония.
- В момента НАТО подкрепя албанците в Косово. Ако утре албанците в Македония поискат автономия, на чия страна ще е според Вас?
- Не знам, ще видим. Времето ще покаже.
"Макдоналдс" иска да строи в центъра на Пазарджик
Инвестиции
"Макдоналдс" иска да строи в центъра на града
В комплекса на стойност 900 хиляди долара ще бъдат разкрити 80 работни места
Вчера в пленарната зала в сградата на общинската администрация в Пазарджик се проведе публично обсъждане на обекта "Макдрайв", чието изграждане се предлага от световноизвестната фирма "Макдоналдс". Присъстваха общински съветници, граждани, специалисти.
Според офертата новият ресторант ще бъде построен в центъра на града срещу сградата на общинската администрация. Теренът е с разгърната площ от 1,7 дка. Застроената площ е 330 кв.м. Ще бъде изграден и паркинг за 12 автомобила. Инвеститорът се задължава още да поддържа съседната зелена площ и да построи детска площадка.
"Макдоналдс" иска да купи терена и се ангажира до 4 месеца да построи комплекса. За строителни и монтажни работи ще бъдат похарчени около 900 хиляди долара. В новия ресторант ще бъдат открити около 80 работни места. Средната работна заплата за персонала ще бъде около 200 хиляди лева, плюс всички необходими осигуровки.
Преставители на "Макдоналдс-България" заявиха за "Знаме", че работещите ще бъдат предимно млади хора, преминали през специализирани курсове. Предвижда се и подпомагане на социалната политика на общината. (Например през миналата година "Макдоналдс" преведе средства за провеждането на "Зимни музикални вечери" в Пазарджик.)
След пуска на обекта вероятно ще се водят преговори с местни производители за доставка на хранителни продукти.
Ако "Макдоналдс" построи заведението, това ще се отрази положително и на общия инвестиционен климат в Пазарджик, считат специалисти. Защото не е без значение фактът чужденците да гледат, че в центъра на града има ресторант на световноизвестна фирма.
От "Макдоналдс" припомниха, че фирмата е основана през 1955 година в САЩ. В момента тя разполага с 25 хиляди ресторанта в 114 държави. През тази година се предвижда да се построят още 2 хиляди обекта. Първия обект в България фирмата откри преди 5 години и досега са построени 14 ресторанта.
С проекта на "Макдоналдс" за Пазарджик е запознат кметът на общината Слави Генов. Очаква се в близките дни специалисти да се запознаят по-подробно с офертата. И ако общинарите считат, че Пазарджик има нужда от чужди инвестиции, "Макдоналдс" обещава до края на годината ресторантът да бъде пуснат в експлоатация.
На обсъждането всички присъстващи приветстваха инициативата на "Макдоналдс". Някои архитекти обаче изразиха съмнения, че исканият от "Макдоналдс" терен не е най-подходящият. Изпълняващият длъжността директор на фирмата за България Радослав Тодоров отговори, че специалистите на "Макдоналдс" са готови да обсъждат всякакви варианти и ще се съобразят с изискванията на специалистите и мнението на гражданите.
Кметът на общината Слави Генов одобри идеята "Макдоналдс" да инвестира в Пазарджик, но изрази съжаление, че на публичното обсъждане не са присъствали повече общинари и представители на политическите сили. Според градоначалника проектът е осъществим, стига да има обществено съгласие по въпроса.
Окончателната дума по предложението на "Макдоналдс" ще има Общинският съвет. И дано общинарите вземат наистина принципна, а не съобразена с други интереси позиция. Защото не е без значение за гражданите на Пазарджик каква фирма и колко ще инвестира в идеалния център на града.
