Имаме двама европейски шампиони по самбо
Кметът Слави Генов поздравява Георги Георгиев и Георги Тонков
Поздравително писмо е изпратил вчера кметът на община Пазарджик Слави Генов до европейските шампиони по самбо Георги Георгиев и Георги Тонков, както и до ръководството на пазарджишкия спортен клуб "Беси - Хебросгаз". Поводът е спечелването на златни медали на шампионата на Стария континент в София от двамата изявени наши състезатели по самбо с личен треньор Величко Серев. Кметът Генов честити европейските титли на двамата спортисти от името на ръководството на общината и лично от свое име и им пожелава нови успехи и спортно дълголетие.
След предстоящите празници градоначалникът ще проведе среща между ръководствата на общината и на СК"Беси - Хебросгаз".
Няма напрежение заради войната
Момиче на "Знаме" в Македония
Тук няма напрежение заради войната
Май ние сме най-уплашеният народ на Балканите
Вчера нашата млада колежка Бисерка Трайкова се завърна от командировка в Македония. Там тя се е срещнала с македонския премиер Любчо Георгиевски, с други отговорни македонски служители, с граждани, посетила е бежанските лагери в Радуша (българския лагер) и в Стенковец. В няколко поредни броя на "Знаме" г-ца Трайкова ще сподели своите впечатления.
Опасенията ми, че в Македония е страшно като през военно време, се изпариха скоро след преминаване на граничния пункт Гюешево - Деве баир. Отначало пейзажът е почти като у нас, след няколко километра близо до пътя изникват една след друга големи красиви къщи. На очи се набиват яркочервените покриви на белите поне двуетажни сгради, алуминиевата дограма, матовите стъкла, терасите са с колони. Повечето от къщите са с плувни басейни. До тях - зелени ливади и прясно разорана земя. Повечето от тези палати са на албанци. Селцата, разположени близо едно до друго, по-скоро са махали. Навсякъде цари спокойствие, хората си работят в дворовете, мъжете клечат пред домовете, хлапета играят по улиците.
По дългия 117 км път от границата до Скопие видях толкова работници по поддръжката на пътищата, колкото у нас не съм срещала за половин година.
Пътната настилка е без нито една дупка служителите в оранжеви дрехи чистят дори пясъка и тревата отстрани на платното. Телени мрежи пазят от срутища.
Продължаваме по аутобан, за движението по който се плаща - за чужденци "патарината" е два пъти по-висока, отколкото за местните автомобили. Улични знаци и табели в Македония - колкото щеш. Дори до най-малката рекичка, която е по-скоро поточе, има табела с името й. Крайпътните мотели са радост за окото, кафененцата до тях подканят да си починеш от пътя. Пред сградите се развяват националните знамена със звездата на Вергина - така е навсякъде в страната и в македонските, и в албанските селища.
Влизаме в Скопие и първото нещо, което виждам са цигански колиби с разноцветно пране, типично нашенска картинка, която поразваля доброто впечатление. По-нататък започват къщите, следват раздвижени красиви жилищни комплекси. Жилищните блокове са коренно различни от нашите сиви сгради. А зеленината е навсякъде - дървета, храсти, тревни площи.
Първото напомняне, че Македония е в необичайно положение, е срещата с натовски джип на един светофар. Момче използва паузата, за да измие стъклото на джипа, но вместо пари, получи махване с ръка. А отсреща на стената с големи черни букви пише "НАТО равно на пречупен кръст".
Мъже с бели и черни шапчици срещам във всяко населено място това са така наречените шиптъри (албанци). Половинките им са с шарени кърпи на главата и дълги едноцветни шлифери. Джамиите в Македония са много повече от църквите. Във всяко село има минаре, а в Скопие джамиите просто изобилстват.
Крайната цел на пътуването ни е Охрид, дотам има още три часа път. Минаваме през градчета и селца с още по-огромни и модерни къщи, в никакъв случай обаче не кичозни. Чудя се как ли изглеждат отвътре. Пред портите виждам стопанките в шалвари, пъстро пране се вее из двора и по четири - пет хлапета се въртят край майките си.
От местните хора научихме, че в Дебар, Тетово, Гостивар, Кичево чак до Струга преобладаващата част от населението са шиптъри, често ме поправят, че са албанци. Според последното официално преброяване те са 23 процента от двумилионното население на Македония. Всички обаче говорят, че албанците са много повече. Особено след прииждащите непрекъснато бежанци от Косово. Не всички отиват в лагерите, голяма част са се настанили в домовете на свои роднини из цяла Македония.
Ето го и Охрид - поне тук белите шапчици и дългите до земя шлифери са рядкост. Шиптърите са само 6 процента от общо 45 хилядното население на града. Още битува легендата за произхода на името на града. Ослепените самуилови войници като се изкачвали към крепостта казвали "Ох, рид" и оттам се родило Охрид.
В Охрид питат защо ги няма българите
Местните хора с радост посрещат всеки българин. Свикнали са нашенци да летуват на брега на Охридското езеро. Тази година обаче българите са малко. "Защо ги нема вашите", пита млада жена, разбрала по говора откъде сме. "Страх ги е, отвръщам" "Па от какво ги е страх, тука е мирно, спокойно. Повелете!"
От кея се вижда Старият Охрид, който досущ прилича на Стария Пловдив, само че къщите в македонския град са добре поддържани, в тях живеят хора, малките сокачета са чисти, а от прозорците надничат саксии с цветя. В града витае една особена атмосфера, която може само да се почувства, но не и да се опише с думи. От унеса ме измъква бученето на хеликоптер "Апачи", който прелита над езерото в посока към Албания. Самолети не чух, защото летят много високо. Но вечер се виждат в тъмното небе като движеща се светеща точка.
Току до стария чинар на охридската главна улица възрастен мъж, продавач на книги, говори на висок глас:" Велика конфедерация трябва да направим ние, балканските народи. И Македония, и Гърция, и България, и Югославия, всички заедно, та да сме силни и да ни има."
Магазинчетата са разположени едно до друго по цялата главна улица - бижутерии, където се предлага прочутият охридски бисер, книжарници, бутици, хранителни стоки, всевъзможни видове ядки... Сладкарници с по 20 вида сладкиши, бюрекчийници с изобилие от тестени вкусотии изкушават минувачите. Убедих се, македонците ядат много и често.
За да си напазаруваш, трябва да се отбиеш в първата "менувачница" (обменно бюро), обмяна на улицата не е препоръчителна. В менувачницата за пореден път служителят задават въпроса "Защо ги няма българите? ". И започва дълга тирада: "Не е страшно тука, спокойно е, войната е далече. Ама тия шиптъри, да дойде Клинтън да си ги вземе, като са му толкова мили. Той направи всичко, той предизвика безредието."
В Македония живеят по-добре от нас
Въпреки че войната е само на десетина километра от тях, войната не е постоянна тема на разговори. Тук-там някой изкаже гласно мнението си. На първи май по радио "Скопие" течаха поздрави по повод празника на труда, вместо хроника от военните действия. Македонците празнуваха три дни - 1, 2 и 3 май. Понеделник е неработен като компенсация, че празникът се пада в почивен ден. Хотелите по крайбрежието са напълниха, по цялото протежение на брега се виждаха весели компании. Някои опънали трапеза, други - на чаша кафе или бира, трети играят карти... Активен отдих не само за паралиите... И обикновените хора в Македония живеят по-добре от нас. Социалната помощ е 150 марки, най-ниската пенсия е 170 марки, а най-високата - 700 марки.
Нова омраза зрее - македонци срещу албанци
Запътила съм се към къщата на братя Миладинови в Струга, бронзовите бюстове на комунистически величия по улиците стоят непокътнати, изглежда в Македония не развиват търговия с цветни метали. По тясна уличка стигам до къщата, а срещу нея мъж трие усилено паметна плоча на македонски революционер и гневно псува: "Мамицата им ... пишат по плочите по македонските къщи инициалите на Армията за освобождение на Косово (АОК). Каква армия е това, това са терористи. Убиват сръбски бебета, изнасилват жени, а НАТО ги подкрепя."
Съседът албанец наднича, за да чуе за какво се вдига шум.
Джордже се снишава, озърта се, личи му, че го е страх, но продължава да разказва: "Чист стружанец съм, македонец, с нашите шиптъри тука немахме проблеми, докато не дойдоха тия от Косово и Албания. Те ги подкокоросват и става страшно. Инвазия е това, инвазия (следва такава цветиста македонска псувня, та чак ушите ни се изчервяват). Оръжие имат много, бункери си правят в планините, и у нас дойдоха, мамицата им. Никой не ги гони, аз да ви кажа. Пет години съм живял и работил в Белград, конфликти не е имало. Всичко е под диктовката на НАТО. Иди само за два дена в Косово, па да видиш кой трепе. Сърбите убивали. Ако аз ти дойда у вас да те трепа, дали с кафе ке ме черпиш или ручок ке ми дадеш?! Сърбите се бранят."
В изявленията си македонските държавници успокояват, че няма опасност за нарушаване етническия състав на страната. Бежанците ще се върнат по домовете си веднага щом свърши войната, обясняват министрите от Владата. Любчо Георгиевски е уверен, че НАТО ще ги защити и няма да допусне прекрояване на границите на Балканите.
Но македонците са скептични и питат, когато албанците станат повече от половината население (а това вече е факт), дали Македония ще продължава да се нарича така или ще стане Албания?
Срещнах се с Дебърско-Кичевския митрополит Тимотей, вторият човек в македонската църква
- Църквата жали за всеки страдащ, но Македония не е място, къде ще се приема всеки, който е гонен и бяга - каза дядо Тимотей. Някой цели дестабилизация на държавата. НАТО и Европа като ги сакат бежанците, со авиони да си ги земат, на нас са ни много. Твърдят, че са демократи, а поддържат терористи, каквито са АОК, снабдяват ги с оръжие. Църквата осъжда всякаква агресия. Конфликтите се решават на масата на преговорите, а не с бомби."
В Македония хората са отворени за разговори. Държат се свойски, непринудено с българите - и министрите, и обикновените хора.
Предстои ми посещение на бежанските лагери, среща с членове на македонското правителство. В утрешния брой четете интервю с премиера Любчо Георгиевски.
Крайно време беше
Общината взема мерки срещу чаршийския хаос
В Пазарджик ще има няколко обособени търговски зони и книжна борса
Наскоро влезе в сила изменението на правилника за приложение на Закона за териториалното и селищното устройство. По този повод общинската администрация предложи на местния парламент да приеме наредба за поставяне на подвижни съоръжения за търговия и услуги в общината. Всички постоянни комисии към Общинския съвет са се запознали с проектонаредбата и сериозни бележки по нея няма. Очаква се на следващата сесия новият нормативен документ да бъде приет, казаха от администрацията.
Според общинарите в Пазарджик ще се обособят 5 зони за търговия (пазари) - централен кооперативен пазар, в кв. "Запад" пред недовършената църква "Свети Георги Победоносец", на ул."Петър Бонев", в кв. "Устрем"; обмисля се вариант парцел за пазар да се отреди и на общинския терен до моста на Лютата. За да се задоволят нуждите на населението, минипазари ще има и в междублоковите пространства. Тъй като тези терени са държавна собственост, проблемът е отнесен до областния управител д-р Иван Колчаков, който е обещал съдействие.
Според проектонаредбата схемите за поставяне на колички в пазарните площи ще се разработят от общински специалисти и ще се утвърждават от главния архитект на общината Кръстьо Танков. Гражданите ще бъдат запознати с решенията - те ще бъдат публикувани в местния печат.
Главният архитект Кръстьо Танков заяви за "Знаме", че новият тип количка трябва да заема площ до 4 кв м. и да бъде висока до 3,50 метра. Това означава, че досегашните тенекиени натрапници пред витрините на магазините ще трябва да се съобразяват със закона. Маси, гондоли и колички ще трябва да бъдат отдалечени от витрините и не трябва да заемат две трети от лицето на магазина. В наредбата се посочва, че гражданите трябва да имат свободен достъп по пешеходната зона и търговските колички не трябва да пречат на това.
Общинарите се надяват, че след като местният закон влезе в сила, хаосът с металните подвижни търговски обекти ще се преустанови. Защото законодателят е предвидил, че виновниците ще трябва да си плащат за неспазването на нормативните уредби. Отпада вече и възможността по време на панаири и събори роми и гастролиращи търговци да заемат безплатно търговски площи. Общинарите сочат, че централната част на града по време на празниците трябва да има цивилизован вид и ще санкционират търговците-самодейци, които са се настанили там, където не трябва.
Поставени са ограничения и пред собствениците на заведения, които поставят сезонно маси и столове из пешеходната зона. Те не могат да разполагат повече от 10 маси пред заведенията, защото трябва да има свободен достъп на хората по пешеходната зона. С новите изисквания ще се прекрати практиката в пешеходните алеи на Пазарджик временни търговци да разполагат колички върху шахти от подземни съоръжения и противопожарни хидранти.
Главният архитект допълни, че промишленият пазар пред Градския универсален магазин ще бъде преместен в парцел, който се намира срещу сградата на Регионалната дирекция на вътрешните работи. Новият пазар ще придобие модерен облик, тъй като количките ще имат естетически вид.
За пръв път в Пазарджик ще се обособи книжна борса, обещава арх. Танков. На книгопродавците, които сега са разпръснати из пешеходните зони, ще бъдат предоставени площи за търговия край градската градина.
Час по-скоро да започва сухопътната акция на НАТО, за да свърши войната
Пламен РАДОНОВ, заместник-министър на отбраната на България, пред "Знаме": Час по-скоро да започва сухопътната акция на НАТО, за да свърши войната
Зам.- военният ни министър Пламен Радонов е пълномощник на българското правителство в бежанския лагер Радуша.
- Г-н Радонов, какви са проблемите в лагера?
- Трудности имаше, но проблемите вече са решени. Условията в лагера сега са много по-добри, отколкото бяха преди 14 дни. Правим трасировка, уличките се засипват с чакъл. В момента се подменят част от палатките, норвежката църква ни се притече на помощ с около 400 палатки, които са по-големи и с по-голям обем въздух. Имаме един смъртен случай. На 30 април 26-годишен мъж почина от остър миокарден инфаркт, както се къпал във банята. Нашият екип направи всичко възможно, но не успя да го спаси. Осигуряваме първоначално медицинско обслужване. Иначе ги изпращаме във Военно-медицинската академия на Македония и в болницата в Тетово. Осигуряваме и топла храна три пъти на ден.
- Колко човека са в лагера? Приемате ли нови бежанци?
- Малко над 2 хиляди души. Приемаме, когато ги докарат македонците. Капацитетът на лагера е до 3 хиляди души.
- Има ли опасност от епидемии?
- Взели сме всички предпазни мерки, санитарно-хигиенните условия са подобрени до краен предел. Единственото, което може да се направи повече, е да приключи конфликтът в Косово и хората да се върнат в домовете си. Имаше един болен от хепатит, който заедно със семейството му е изолиран при негов родственик в Тетово.
- Колко пари се харчат за лагера?
- На месец разчетът за 3 хиляди души е 783 милиона и 191 хиляди лева. В момента сме на икономия, защото храним по-малко хора.
- А със сглобяемите къщички какво става?
- Разбрахме се това да се реши с писмо от македонското правителство, в което то да определи мястото. Става дума за 400 къщички, които да приемат около 2 хиляди души.
- При условие, че чакаме края на войната, защо се прави постоянен лагер от 400 къщи?
- Това не е постоянен лагер, тези къщички се явяват наш подарък за македонското правителство. След като бежанците се оттеглят в Косово, в Македония има около 150 хиляди социално слаби, които може да ги ползват.
- Заминават ли бежанци за Западна Европа и по какъв критерий се избират?
- Да, заминават. Избират си ги страните, които ще ги приемат. В лагера има холандска мисия, която подготвя документите за заминаване.
- Кога ще посрещнете танковете от България?
- Надявам се да бъде на 5 май, но явно има някакъв проблем, който не е ясно дали е от македонската или от българската страна. България обаче досега е била точна. Във вторник (б.а. - днес) е приемането на споразумението за доставката им, което означава, че след ратификацията му и публикуването в Държавен вестник, веднага може да се пристъпи към реализация.
- След като поехме издръжката на лагера Радуша, какво е отношението на местните хора?
- Отношението на гражданите към нас вече е по-топло, отколкото в началото, независимо от кой етнос са. По това съдя, че хората знаят какво прави България за бежанците.
- Има ли негативна реакция към България заради отказа да приемем бежанци?
- Такова отношение се забелязва при граждани с по-тесни връзки в минало със сръбската администрация в Македония. Албанският етнос разбира защо не приемаме бежанци.
- Има ли нещо, което не се знае за лагерите?
- Нормалните хора в България знаят вече всичко, защото медиите си изпълниха ангажиментите, пресъздадоха обективно какви са условията в лагера. Но смятам, че има ненормални хора в България, които не могат да разберат какво е положението в Македония и изобщо на Балканския полуостров. Проявите им около парламента показват именно това.
- Македонците, които са много по-застрашени от нас, се държат много по-спокойно. Как си обяснявате това?
- Гражданите на Македония разбират много добре какво става на Балканите, тъй като го усещат на гърба си. България остава встрани от конфликта, но той може да нахлуе при нас само за няколко минути. По-добре е да се извърши сухоземната операция в Косово и час по-скоро да се изгради там една автономна или независима държава. Хората да се върнат по земите си, отново да си сглобят семействата и да заживеят един нормален човешки живот.
- Докога Македония може да издържи на този бежански напън?
- Ако не бях българин, определено щях да искам да съм македонец (дядо ми е роден в Прилеп). Защото македонската държава, въпреки тежкото си финансово положение, успя да се справи и съм убеден, че го прави много по-добре от една развита икономически държава.
"Хебър" нокаутира есенния първенец
Югозападна "В" група - 25-и кръг
"Хебър" нокаутира есенния първенец
Човек от публиката си тръгна с награда мотопед "Сузуки"
Хубавият майски ден събра в неделя на обновения стадион "Георги Бенковски" рекорден брой зрители. А и с играта си футболистите на "Хебър" и на есенния първенец в групата "Искър" оправдаха големия интерес към този възлов двубой между двата отбора, претенденти за челно класиране в групата.
Още от самото начало на мача пролича, че хебърци са подходили сериозно към двубоя и през цялото време играха с пълна мобилизация на силите. Не беше изминала първата минута на срещата, когато след комбинация между Ружинов и Калинов последният стреля отблизо, но право в ръцете на вратаря на гостите. Постепенно пазарджишките футболисти се настаниха трайно в полето на "Искър" и в 18-та минута Ружинов изпробва рефлекса на играча с номер 1 на фланелката в състава на гостите.
И след почивката играта продължи да се води в същото русло. Хебърци диктуваха развоя на действията и атаките им носеха сериозни заплахи за вратата на "Искър".
Видимо доволен от минималната, но много ценна победа с 1:0, след мача президентът на ФК"Хебър" Стоян Пешлов заяви: "Доволен съм не само от успеха, а и от играта на момчетата. За следващия ни домакински мач с "Марек" смятам отново да проведем томбола с доста награди. " От този мач най-радостен си тръгна зрителят Борис Йонков Борисов, който с номера на билета си спечели на томбола мотопед "Сузуки" и потегли с него за вкъщи.
С тази победа "Хебър" вече си осигури втората позиция в таблицата. Дистанцията от 4 точки между него и водача обаче се запази - "Искър" надделя над "Марек" с 2:0. В сряда - 5 май, "Хебър" гостува на "Рилски спортист" в Самоков. Очаква се и другият футболен легионер да бъде картотекиран в отбора през тази седмица.
Фердинанд МИТЕВ
В този кръг и другите два отбора от Пазарджишка област записаха победи: "Белово" - "Вихрен" - 3:1, "Тракия" - "Скала" - 3:1.
