На пазар в "Метро"
Един потребител разказва
На пазар в "Метро"
Хипермаркетът "Метро" се превърна в истинска атракция, вече четири дни потокът от клиенти не секва. От 7 до 21 часа те могат да избират плодове, зеленчуци, сирена, консерви, колбаси, меса, напитки, облекла, обувки, домакински съдове, бяла техника, уредби телевизори...общо 15 000 вида стоки.
Впечатленията на един клиент на "Метро"
Тълпи от хора са обсадили входа на супермаркета в Пловдив и търпеливо очакват да стане 7 часа. За да влезеш в супермаркета, трябва да имаш карта. На входа задължително я проверяват. (Ако нямаш, редиш се на опашка, за да си купиш. ) Вътре с чанта не се влиза, редиш се на друга опашка за жетон за сейф, в който ще прибереш багажа си. Плащаш за това 1000 лева депозит, който ще ти върнат на излизане. Докопваш се до първата количка и бегом към търсената стока. Блъсканицата е страхотна. Стелажите са отрупани с всичко, за което можеш да се сетиш. Всяка стока има етикет на български и добре че е така, защото иначе няма да можеш да разбереш какво има в някои лъскави опаковки. На него са изписани четири цени, които направо те объркват, после разбираш, че трябва да гледаш последната, тя била най-важната. Указатели кое къде се намира има навсякъде, въпреки това, ако не са момичетата и момчетата от персонала, едва ли ще се справиш с лабиринтите. Независимо какво количество стока купуваш, цената е една и съща, отстъпка няма, за съжаление на търговците на едро. По радиоуредбата непрекъснато вървят съобщения като това:"Плик с портокали 8 кг струва 6 хиляди лева" (без ДДС, разбира се). Най-често обаче се чуват съобщения за загубени деца (достъп до магазина имат само над 10-годишните). Цените в магазина не са фиксирани, променят се с минути. Сега купуваш портокалите на тази цена, следващото зареждане (след минути) може да е по-евтино или по-скъпо. Клиентите трябва да свикнат с това.
Вече си напълнил количката и поемаш към някоя от многото каси, където чакането ще е с часове. Касиерката изважда всяка стока и я поставя на специален уред, който отчита цената. Плащаш, издават ти фактура и си тръгваш. Да, ама не, спират те за проверка - избират няколко стоки и гледат имаш ли фактура за тях. Готово, вече си тръгваш. Пак не може. Ако си купил техника, чакаш на опашка, за да ти издадат гаранционна карта, да пробваш дали уредът работи. Тръгваш към изхода, там пък чакаш, за да си вземеш чантата от сейфа, да върнеш жетона и да си прибереш 1000 лева.
Вече си вън от супермаркета, товариш покупките в кола и въздъхваш с облекчение, че всичко е свършило. Пак не е - спират те: "Отваряй багажника за проверка", избират няколко стоки и гледат има ли ги вписани във фактурата. Е, най-сетне си тръгваш. След 4-5 часа ходене по мъките и каляване на нервите вече си вън от хипермаркета, чийто девиз е "Кеш енд кери" (плащай и вземай). Но поне си доволен, че си сред щастливците, напазарували евтино.
Еуфорията ще продължи поне до края на месеца, когато изтича специалната оферта на "Метро". После, като се повишат цените, когато непознатото вече ще е познато, и "Метро" навярно ще стане част от сивото ни ежедневие.
Работещите в "Метро" взимали добри пари, казват. Ама и как работят - хвърчат между стелажите и пак не смогват на мястото на всеки взет пакет, буркан, кашон да сложат нов. Трудят се на смени, включително и нощна, остават без крака (касиерките например стоят прави, а не са седнали удобно като в нашенските магазини), но пък са доволни, че имат работа.
Стотици хора се грижат магазинът да е подреден като аптека. Отвън в двора обаче картинката е типично българска - въргалят се хартии, кашони, стиропор, фасове... Областната управа е сформирана
Както "Знаме" съобщи преди време, 640 кандидати за областни служители подадоха документи за обявените 35 места в областната управа на Пазарджишка област. Около 500 от кандидатите отговаряха на изискванията за държавни служители за съответните специалности. Това доста затрудни комисиите, които разговаряха с кандидатите. В крайна сметка на интервюта се явиха 120 души, от които бяха назначени 35. Заедно с областния управител и заместниците му цялата управа е от 38 човека.
За сформирането на областната управа в Пазарджик разказва за "Знаме" заместник-областният управител арх.Даниел МИРЧЕВ: 90 на сто от назначените са с висше образование, вземаше се предвид и допълнителната квалификация на кандидата и определен стаж за ръководните длъжности. Важно бе и впечатлението от интервюто. Всеки специалист се избираше с консенсус. Четирима много подходящи специалисти после се отказаха заради ниските заплати. Административният секретар ще получава 261 хиляди лева, началниците на отдели - по 220 хиляди, главните експерти - по 185 хиляди, експертите - по 165 хиляди.
Засега пълноценно работят отделите "Държавна собственост" и "Правно-нормативно обслужване". По преценка на МС всички областни администрации трябва да започнат работа от 1 юни, а ние смятаме това да стане от началото на април - засега сме сред първите в България. Но Министерството на финансите забавя превода на средствата за ремонт.
Назначенията са с временни договори за 3 месеца, след изтичането им - още за по 3. Това правило се отнася и за областния управител, и за заместниците му.
Надяваме се да са избрани най-подходящите специалисти за областната управа и в близките месеци очакваме надеждите ни да се оправдаят, споделя арх.Мирчев.
Състав на областната администрация на Пазарджишка област
Семейство Айдарови ще съди Бългаия заради калпаво законодателство
В Страсбург
Семейство Айдарови ще съди България за калпаво законодателство
Майката търси парична помощ от адвентистите, те я съветват да стане член на църквата им, тогава ще помогнат
Една майка със сетни сили надмогва мъката си. Стиска зъби и денонощно повтаря: "Трябва, трябва да намеря изход и да спася детето си". Когато срещнете нашата съгражданка г-жа Благовеста Айдарова и усетите отчаянието й, и вие се чувствате виновни, че пред очите на всички ни гасне нейното 17-годишно момче, останало почти без надежда. Оказва се, че в България никой не може да му помогне. "Знаме" разказа няколко пъти за съдбата на Тедди Айдаров и за неимоверните усилия на неговата майка да събере 20 милиона лева, за да го оперират в Швеция в клиниката на професор д-р Линдгрен. Ще припомним, че през 1990 година момчето е блъснато на пешеходна пътека в центъра на Пазарджик от лека кола и в резултат на мозъчна травма получава епилептични припадъци.
Вчера г-жа Благовеста Айдарова отново дойде в редакцията и изплака: Аз съм една отчаяна майка. Девет години нескончаема борба за живот. Няма инстанция, към която да не съм се обърнала, врата, на която да не съм потропала - президент, парламент, министри, депутати, над 70 фондации, Комисия за правата на човека, Главна и Районна прокуратура. Отвсякъде отговорът е един и същ - законът е такъв, нищо не може да се направи. Делото по катастрофата приключи през 1997 година. Присъдата бе 18 месеца лишаване от свобода условно и 500 000 лева обезщетение от датата на произшествието 5 юли 1990 година. До момента с лихвите това са около 6 милиона лева. Ако ги имахме тези пари, веднага щяхме да отпътуваме за Швеция. Там ще работим и ще платим за операцията. Понеже Законът не може да застави извършителят на катастрофата да ни заплати тези пари, то ние търсим бизнесмен, с когото да сключим договор за пътните пари.
Възмутена съм от българските закони, които поставят на колене хората като мене. Превръщат ни в просяци. От миналата година има поправка в Наказателния кодекс - осъдените, които не са изплатили обезщетението в срок от 12 месеца, се лишават от свобода. Но това нас не ни касае, защото нашето дело приключи през 1997 година. Виновникът за катастрофата бил безработен и никой не може да го задължи да ни плати дължимата сума. Научихме, че преди произнасянето на присъдата е прехвърлил имотите си, и сега не разполага със собственост.
Обърнах се с молба за парична помощ към пловдивската адвентистка църква. Отговориха ми, че ще ми помогнат, ако стана член на тяхното семейство, т.е. да си сменя вероизповеданието. Влиятелни лица ме съветват да се обърна към мормоните. Зная, че и те ще искат нещо в замяна. Живяхме две години в Швеция сред протестанти. Те ни приемаха такива, каквито сме - аз с източноправославната си вяра, а съпругът ми с мюсюлманската. Те уважаваха нашите религии и не поискаха да ги сменим. Помагаха ни без никакви резерви.
В пазарджишките църкви поставихме касички, в които състрадателни хора да пуснат своята лепта за излекуването на Тедди. Но вандали разбили касичките и отмъкнали парите. Не са се побояли да посегнат в Божиите храмове и да вземат надеждата на едно болно дете.
Сега подготвяме документи за Международния съд в Страсбург. Юристи ни казват, че нашият случай не бил за там. Но аз вярвам, че някъде по света има справедливост, че моят син заслужава да живее, и че Тедди ще получи своя шанс. Решила съм да се обърна към чуждестранни журналисти за помощ, защото хората по света са по-състрадателни и по-отзивчиви. В това се уверихме през двегодишния ни престой в Швеция. Там не позволиха детето ми да получи припадък. Нито за момент Тедди не се почувства болен. Беше приет в скаутската организация, осигуряваха му лагери, развлечения.
Ще продължавам срещите си с влиятелни хора - с кмета Слави Генов, с областния управител д-р Колчаков... Много често изпадам в отчаяние, но като погледна в очите на детето си, отново грабвам чантата и тръгвам с някаква надежда. Дали ще намеря изход и къде да го търся?!
