Ако искаш да разсмееш Бог, разкажи му мечтите си
Светослав БАРЪМОВ, художник и йога: Ако искаш да разсмееш Бог, разкажи му мечтите си... Роден е през 1967 година, живее и работи в родното Драгиново. Завършва "Сценични кадри" в Пловдив, в Полувисшия институт в Дупница се подготвя за учител по рисуване и трудово обучение. Две години е бил в Школата за физическо и духовно развитие в Атина, Гърция. Увлича се от медитация, йога, история на религиите. Воден от този интерес, той прави самостоятелно пътешествие до Израел и Индия.
Първата изложба на младия художник във Велинград бе посрещната с интерес от публиката. Художникът Бранко МАНУШЕВ, уредник на общинската галерия, казва: Стилът му е близък с родопското, с народното, с нашите шевици, черги, халища. Това е най-хубавото и най-характерното в картините му.
В просторната и приятна зала на галерията сядаме със Светослав на чаша кафе. Дъбоки, странни и някак далечни са сините му очи. Малко трудно започва и разговорът ни, но така е само в началото.
- Кога усети, че рисуването е твоето признание?
- Още в училище. С братовчед ми и други деца се събирахме и рисувахме. Тогава ми беше чудно защо другите не могат да рисуват - та това е най-простата работа! После разбрах, че не било така. Учител ми е Бранко Манушев, той ме подготви за кандидатстването в Пловдив.
- А как попадна в школата в Гърция?
- Запознах с преподаватели, които ме поканиха. Заминах с помощта на Бранко. Лошото е, че беше незаконно - не ми дадоха виза. Там рисувах под ръководството на художничката Свами Шивамурти. В школата се учи всичко, свързано с физическото и духовното развитие, дори източни бойни изкуства, йога. Това е духовно преподаване на неща, които те доближават до теб самия. Имаше момент в живота ми, в който мислех вече да не рисувам. Но там разбрах, че всеки човек носи в себе си нещо, което трябва да даде на хората, и то по строго специфичен начин. В зависимост от това колко е близък със себе си, човек може да даде и да получи повече - процес на даване и приемане едновременно. Това е говорене, но на друго ниво - подсъзнателно, с повече символи. Всеки има в себе си светлина, която освобождава. Някои го наричат любов, други по друг начин.
- Какъв е твоят свят?
- Той се вижда в картините ми - шарен, но не е шарения. Много е просто като постройка, но докато стигнеш до него, има много търсене, много мислене. Искам хората да бъдат по-добри, да усетят себе си, когато гледат моите неща. Правя картините си в определено състояние на духа и се надявам всеки, който ги гледа, да усеща и възприема това състояние. Тук се сещам за мисълта на неизвестен иконописец, която Бранко често споменава: благодатта на озарението няма да засияе у този, който я съзерцава, ако тя вече не е била у този, който я сътворява.
- Какво са за теб йогата, медитацията?
- Медитирам, когато в мен се борят доброто и лошото, за да стигна до вътрешно спокойствие. Йогата е средният път, балансирането и осъзнаването на нещата. Защото хората непрекъснато са насочени навън - всеки търчи нанякъде, бяга от себе си и не знае кой е. А когато застанеш срещу себе си и се видиш, всичко излиза наяве. Осъзнаваш, че човешките слабости ги има и у теб. Тогава прошката идва по-лесно. Хубаво е да се научиш да се самоконтролираш - това е страхотно, това пробива стени, пробива всичко.
- Ти за какъв човек се имаш?
- Не съм от най-спокойните, чувствителен съм.
- Голяма авантюра ли бе пътуването ти до Израел и Индия?
- По-скоро необходимост. Взех малко пари на заем и отидох за месец. Много исках да видя Индия, а по пътя имах няколко дни престой в Израел. Ходих на Божи гроб в Йерусалим. Енергията, която се излъчва там, е нещо страшно, неповторимо. А Индия е невероятна държава - там има всичко: до луксозните богаташки комплекси виждаш просяците, прокажените, модерниият свят съжителства с библейски образи. Хората, които срещах, живеят ден за ден, материалните неща не ги интересуват. Това е единствената държава, която днес държи на духовното, друга такава няма. Тези хора нямаха часовници, нямаха адреси, живееха така, сякаш времето е спряло. Там спокойно съжителстват джамии, църкви, храмове.
- Донесе ли оттам нещо, което ти помага в живота тук?
- Сещам се за една мисъл на Махатма Ганди, изписана върху всеки пътнически билет: "Аллах за мюсюлманите е Брахма за индусите и Исус за християните". Велика истина. И колко път трябва да се измине, за да се стигне до нея! На Запад хората са задоволени, но нещастни, в Индия са бедни, но щастливи. Очите им искрят, това са щастливи очи!
- За какво мечтаеш?
- Не искам да съм милионер, искам да имам достатъчно: достатъчно любов, достатъчно енергия, достатъчно средства. А що се отнася до мечтите, все се сещам за оная приказка: ако искаш да разсмееш Бог, разкажи му мечтите си.
В "Стоманени тръби" - Септември
В "Стоманени тръби" АД
Съкращават половината от работниците
Миналата седмица част от колектива на "Стоманени тръби" АД - Септември протестира заради неизплатените заплати за декември миналата година. Работниците вече са получили трудовите си възнаграждения, съгласно споразумението, подписано между ръководството и синдикатите на срещата от 4 март.
Става въпрос за изплащането на договорени заплати съгласно КТД, уточни единият от двамата изпълнителни директори Георги Пиримов. И дума не може да става за заработени пари, защото заводът е работил до 11 декември. Първият работен ден през новата 1999 г. беше 8 март. От година и половина насам повечето работници си стоят вкъщи и получават пет осми от заплатите си. (Средната работна заплата е 230 хиляди лева.)
В "Елхим-Искра"
В "Елхим - Искра" АД
Синдикатите се опасяват от масови уволнения
Утре пред входа на предприятието се свиква събрание на колектива
Вчера, 9 март, се проведе заседание на синдикалния съвет на КНСБ в "Елхим-Искра" АД. Председателят на синдикалната секция в предприятието Георги Тилев изложи проблемите, които съществуват в дружеството. На 11 февруари управителният съвет (УС) взима решение да спре производствения процес за неопределено време. Подписи под решението слагат председателят на УС Алексей Цветанов и Войно Начев. Изпълнителният директор Никола Бандев се подписва с особено мнение. Според синдикалистите съществува реална възможност след седмица 900 работници и служители в предприятието да бъдат съкратени. Това може да стане на основание чл. 328, ал.1, т.4 от Кодекса на труда. Работодателят може да вземе такова решение, след като колективът е пуснат в отпуск, поради спиране на производствения процес.
Георги Тилев съобщи за "Знаме", че многократно е искал среща с шефа на Централен приватизационен фонд (един от големите собственици на акции в предприятието) Евгени Узунов, за да му обясни проблемите, но досега отговор няма. В "Елхим-Искра" АД има 40-процентно държавно участие, но и неговият представител мълчи по възникналите сериозни трудности.
Според синдикалистите предприятието работи на автопилот. Сегашните шефове не са завоювали нови пазари, напротив - загубили са почти всички предишни. А в миналото продукцията на "Елхим-Искра" АД се е изнасяла в 35 страни. Георги Тилев обвини мениджърския екип на дружеството в бездействие. Многократно са констатирани нарушения за доста пари, но нито един от началниците не е наказан. Не се изпълнява сключеният Колективен трудов договор, а членовете на Надзорния и на Управителния съвет на дружеството не вземат никакво отношение.
Придобивки за болницата
Придобивки за ОРБ
Лабораторно оборудване за 2 милиарда ще пристигне за Обединената районна болница в Пазарджик. Това реши скоро Италианският Червен кръст с изключителното съдействие на нашата съгражданка г-жа Йорданка Стамболийска - Еккели, живееща в Италия. Хуманитарната помощ през миналата година имаше вероятност да замине за Румъния, поради нашенски неуредици. Пълното лабораторно оборудване ще бъде на суперсъвременно ниво и ще облекчи значително работата на най-голямото здравно заведение в Пазарджишка област.
Нов реаномобил
Мисионерското дружество "Фолгаретано" от Италия ще дари на ОРБ реаномобил (линейка с всички апарати за спасяване на човешки живот). Очаква се реаномобилът да пристигне в края на март или началото на април.
Репортер на път
Пътищата в Родопите са далеч от европейските стандарти
И каква ще е ползата тогава, че на южната граница ще се отворят нови врати
По южната ни граница ще бъдат отворени още три врати - контролно-пропускателните гранични пунктове край Гоце Делчев, Рудозем и Маказа. Според изявления и на двете правителства - гръцкото и българското - това ще спомогне не само за двустранното икономическо и културно сътрудничество, но през тях ще се насочат големи потоци от товарни и леки автомобили и ще се оформят транспортните коридори "Север - юг". Именно на тeзи коридори родопчани възлагат големи надежди за стопанското си възмогване. Имат ли готовност обаче планинците да посрещнат новите транспортни предизвикателства? За да получи отговор на този въпрос, репортер на "Знаме" пропътува пътните отсечки, които свързват Гоце Делчев с Пазарджик и Горнотракийската низина. Поместваме неговите впечатления.
Три са основните направления, по които ще се съсредоточат пътническите и товарни превози след откриването на ГКПП край Гоце Делчев: по долината на Места през Разлог и Якоруда и Юндола, оттам пътят ще се разклони по долините на реките Яденица и Чепинска; през долината на Доспатска река като в Доспат ще се пренасочи през Доспатския проход, Беглика, Превала и долината на Стара река за Пещера, и по долината на Въча през Девин и Кричим за Пазарджик и Пловдив. Тези три основни направления са изключително интересни с природните си дадености.
Доспатската котловина, с язовир "Доспат", може да се превърне в място за високопланински туризъм. Велинград ще предложи изобилието си от балнеолечебни минерални води и изключително богата и добре уредена леглова база. Юндола и Цигов чарк, с прелестното Баташко езеро и почивните бази, също ще привлекат туристите с възможностите си за зимни спортове. За чужденците интерес несъмнено ще предизвикат и трите ловни стопанства - "Родопи", "Извора" и "Чепино", както и ловните бази на отделните горски стопанства. Язовирите "Васил Коларов", "Широка поляна", "Батак", "Доспат" "Антонивановци" и "Кричим" предоставят възможности за развитието на водните спортове. За пещерняците ще бъдат интересни Ягодинската пещера и Дяволското гърло в горното поречие на Въча, както и пещерата "Снежанка" край Пещера. Неизчерпаеми са възможностите и за агротуризъм, който става все по-модерен сред европейските природолюбители. Прогнозите са, че туристите от Северна Европа, които отморяват по плажовете на гръцкото Средиземноморие ще преминават през България, прекосявайки Родопите.
Готови ли са родопчани да отговорят на големите туристически предизвикателства и на увеличения транспортен поток от леки и товарни автомобили? За съжаление отговорът на този въпрос е отрицателен. Транспортната инфраструктура не отговаря на европейските изисквания и стандарти. Шосетата по долините на Чепинска река, Яденица, Стара река и Въча са в невъзможно състояние. Пътната настилка е изровена, има много криви с опасни завои, на места толкова тесни, че по-големите товарни коли се изчакват, за да се разминат. По долината на Чепинска река, недалеч от гара Варвара, има железопътен надлез, в който често пъти по-големите ТИР-ове се заклещват между мостовите устои и с часове спират движението в двете посоки. По шосето през долината на Въча има мостове, които са строени преди 70 години и през тях трудно преминават големите автомобили и автобуси. Пътното платно често е сполетявано от свлачища, а някъде подпорните стени са разрушени. С изграждането на хидровъзел "Средна Въча", чието строителство е заложено в правителствената програма "2001", сегашното пътно платно трябва да бъде преместено на по-висока кота и практически в продължение на десетина години по долината няма да могат да преминават туристически потоци, леки и товарни автомобили от съображение за сигурност и безопасност на движението.
Остават преходите по долините на Стара река, Чепинска и Яденица. Но и там нещата се усложняват. Недалеч от Юндола в близките години ще се изгражда язовир "Яденица" и преминаването през тази пътна артерия ще бъде също затруднено. Освен това през зимата тя е практически неизползваема поради поледиците, които се образуват, наклоните и теснината на асфалтовата настилка.
Засега единственото безпроблемно пътно трасе остава Гоце Делчев - Сатовча - Доспат - Батак - Пещера и Гоце Делчев - Разлог - Юндола - Велинград - през Батак и Пещера за Пловдив и Пазарджик. Но и тук "безпроблемността" е твърде относителна. Пътят пресичат много селища и преминава през централните улици на Якоруда, Велинград, Батак, Сатовча, Доспат. Тези "градски отсечки" са тесни, необезопасени улици и без възможност да се въведе еднопосочно движение. Ако се допусне движението на по-големи ТИР-ове, може да се наложи въвеждането на "изчаквателен режим" при преминаването на тежките превозни средства през населените места. В продължение на много километри, понякога повече от 30, няма места отредени за крайпътни паркинги, липсват заведения за обществено хранене и така наречените "капанчета", в които да оставят парите си чужденците. Бензиностанциите също са малко, предимно край населените места. Липсват и сервизи, които биха поели ремонти на изпадналите в беда автомобили. (В това отношение частната инициатива вероятно ще си каже думата и промяна ще има.)
Може да се каже, че сме твърде далеч от европейските изисквания и стандарти по отношение на пътно-транспортната мрежа в Родопите. Защото едва ли водачите на моторни-превозни средства ще поемат риска върху себе си само и само да преминат през красивите кътчета на Орфеевото царство.
