Втора проверка за приватизацията на "Търговска къща"
Спорът продължава
Втора проверка за приватизацията на "Търговска къща" ЕАД
Областният управител на Андон Андонов отново не взема решение по спора, моли прокуратурата да вземе отношение
На 25 февруари експерти от областната администрация в Пловдив извършиха проверка в общинската администрация в Пазарджик. Поводът бе изпратена жалба от бизнесмена Благо Солов, който не бе допуснат до участие в раздържавяването на "Търговска къща" ЕАД. Проверката приключи и констатациите са изпратени до областния управител на Пазарджишка област д-р Иван Колчаков, до Районната прокуратура и до Благо Солов. В документа се казва: "От проверката, която наш експерт извърши, се установи, че липсва индивидуален административен акт на кмета Слави Генов или решение на Общинския съвет, с които да е определен потенциалният купувач на 66 процента от акциите на "Търговска къща" ЕАД. Поради това е затруднено вземането на отношение, съгласно изискванията на чл.32, ал.2 от Закона за администрацията. С решение на временната комисия за "Приватизация на общинска собственост" се предлага на кмета Слави Генов да сключи договор с "Търговска къща инвест" АД за продажбата на 6934 акции на стойност 1 милиард 40 милиона и 100 хиляди лева. С това свое решение комисията, без да има законово основание, фактически се е разпоредила с имущество, което е общинска собственост... В решението на Общинския съвет липсва текст, с който същата комисия да е упълномощена да определи и самия купувач."
По-нататък г-н Андонов пояснява, че само местният парламент или кметът могат да определят купувача с решение или заповед, което представлява административен акт. Областният шеф счита, че комисията няма право да определя купувача и нейното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като нямала такива пълномощия от местния парламент. Андон Андонов изпраща становището си до Районната прокуратура и моли магистратите да извършат проверка.
От общината обаче считат друго. Временната комисия наистина е създадена по Закона за местното самоуправление, както твърди г-н Андонов. Но на нея са делегирани права на основание чл.3, ал.3 от Закона за приватизацията. Та нали името и е "Временна комисия по приватизация"?! Нейните решения са законни, тъй като тя работи по приватизационния закон, а не по закона за местното самоуправление. Комисията, която има статут на местна Агенция по приватизация, не си е превишила правата, тъй като е изпълнила решение на Общинския съвет - да извърши преговори с потенциален купувач и да предложи на кмета Генов да сключи сделката със спечелилия надпреварата кандидат. Продажбата на 66 на сто от акциите между кмета Слави Генов и "Търговска къща инвест" АД не е административен акт, а договор между две страни, подписан на основание Закона за задълженията и договорите.
При първата проверка около раздържавяването на "Търговска къща" ЕАД специалистите на г-н Андон Андонов са констатирали едно, а сега друго. Та нали е задължение на областния управител да спре процедурата, ако открие нарушения, и да ги представи по компетентност в съда в установения срок. Защо това не е сторил, си остава неясно и досега. Освен това законосъобразността на сделката може да се разглежда не от Районната, а от Окръжната прокуратура. В продължение на 8 години общинската приватизация се извърши по същия метод и досега има спряна само една сделка - при продажбата на два общински обекта на "Фагос-комерс" ЕООД. Затова хората се питат дали и останалите десетина общински дружества, продадени и при бившия кмет Георги Терзов, и сегашния Слави Генов, са незаконосъобразни?!
Вече трети месец продължават разправиите около продажбата на последното общинско дружество "Търговска къща" ЕАД. Изписани са доста листа, похарчен е доста труд на специалисти. И всички страни по спора продължават да твърдят, че са прави. Затова е редно те да отнесат случая в съда и той да си каже окончателно думата по проблема. Защото от шумотевицата около продажбата губят всички - и купувачите на "Търговска къща", и жалващият се бизнесмен Благо Солов, и общината, и т.н.
Мнозина ловят риба в...минерална вода
Природата си отмъщава
Мнозина ловят риба в минерална вода
Затова през последните 25 години дебитът е намалял наполовина
ВЕЛИНГРАД. В последно време гражданите на курорта масово започнаха да се жалват, че застрашително намалява минералната вода в известните бани. Пресъхват и уличните чешми, от които доскоро се лееше гореща вода. Това наложи комисия от представители на общината, на санаторно-курортния комплекс, на ХЕИ и на ОП "Спортни имоти и плажове" да направи проверка в баните и в другите обекти на общината.
За радоновата баня комисията установи, че намалението на дебита на водата се дължи на неправилното й разпределение от каптажа. Подобна е и причината в калната баня, но тук вината е във вътрешната мрежа на обекта. Едва ли подобни констатации ще върнат водата във въпросните две бани, но според комисията причините са отстранени и захранването с вода трябва да се нормализира.
А колкото до уличните чешми, които помагаха на велинградчани да пестят еленергия, те се захранват от два водопровода. В стария дървен водопровод вече месеци има авария и затова някъде водата е изцяло спряла или е намаляла до минимум. Много от уличните чешми, които се захранват от стоманения водопровод, са строени незаконно и СКК ги запечати. Но кметът на общината, под натиск на живеещите в различните райони, през 1997 г. ги възстанови.
Комисията направи някои тревожни изводи. За последните 25 години общият дебит на минералната вода е намалял от 210 литра в секунда на 130 литра в секунда. В последните 10 години масово се черпи минерална вода от юридически и физически лица. Нови и стари потребители, освен за балнеолечение, използват водата за битово потребление и отопление. На практика 98 процента от ползвателите на минерална вода нямат необходимите законови разрешения.
Минералната вода е на територията на общината, но нейн собственик е държавата. Контрол никой не оказва. И май, както е тръгнало да се лови в минерална вода риба, хаосът ще продължи и нищо чудно прочутите велинградски минерални води да пресъхнат. Защото години наред бялото злато се лееше по улици, изтичаше в реки и никой не помисли, че природата си отмъщава за разсипничеството.
Нашенче с пълна стипендия в Джулиард скул Миналата седмица се завърна от САЩ младият пазарджичанин Герган Ценов. В едно от най-реномираните учебни заведения в света - Джулиард скуул в Ню Йорк, той се яви на кандидатстудентски изпит по специалността "Оркестрово дирижиране" при проф. Ото Вернер Мюлер. Един изключителен специалист, по думите на самия Герган. От 37 кандидати от цял свят конкурсът е спечелен от Герган Ценов и от едно американско момиче. Така от есента той става студент в Джулиард скуул на пълна стипендия и с право на работа с оркестъра на академията.
Като студент в Софийската музикална академия той изучава пиано при проф.Жени Захариева и дирижиране при проф.Васил Казанджиев. Печели няколко конкурса - III награда от международния конкурс "Албер Русел", 1996 г. в София, както и специалната награда за изпълнение на българска музика. През същата година е удостоен с диплом от Международната академия по изкуствата за принос в българското музикално изкуство. Носител е и на награда от международния конкурс за композиция "Музиката и земята", който се провежда в София.
- Изпитът беше много тежък, поне на мен ми се стори такъв. Останах изумен, че всички кандидати, освен мен и още едно момче от България, бяха на възраст 30-35 години. Вече утвърдени като диригенти. Самият изпит премина в три тура. В първия тур се извърши проверка на музикалната ни култура. Задаваха ни въпроси от всякакво естество, свързани с музикалната практика, задачи, чисто теоретически. Въпросите бяха около 65. Казаха ми, че добре съм се справил на този тур, който ми се видя най-труден.
При нас повече се държи на практическата част - дирижирането на оркестъра, овладяването на конкретните партитури. А те наблягаха на едни чисто енциклопедически подробности, защото американците търсят перфекционизма.
Вторият тур се състоеше в четене на партитури за пиано, а третият - работа с оркестър. Трябваше да дирижирам Брамс - Първа симфония и една част от "Пролетно тайнство" на Игор Стравински. Трябва да ви кажа, че оркестърът на Джулиард скуул е великолепен, съставен само от студенти. Като ниво той може да се сравни с нашата филхармония. И това е обяснимо, защото в него свирят най-добрите световни изпълнители на студентска възраст. Направи ми изключително впечатление тяхната дисциплина - няма разговори, няма губене на време. Свиренето в този оркестър се заплаща. Имаше анкета сред самите оркестранти след приключване на изпита. В нея те дават своето мнение за кандидатите, за техните способности. С огромна изненада научих, че аз съм получил най-много положителни оценки.
Резултатите се обявяват веднага. Решението е на преподавателя по дирижиране Ото Вернер Мюлер. Той действа еднолично. И това е практика в Щатите - професорът има изключителните права да определя статута на студентите и кои да бъдат те.
В Джулиард скуул има и други българи. Миналата година също бе приет българин и също от класа на проф.Васил Казанджиев. По този повод проф. Мюлер на всеослушание попита "Как е възможно в този конкурс българите да са най-добре подготвени? Трябва да отидем в тази държава и да видим кой е този проф.Казанджиев". Това за него е голям комплимент. Там се говори много за българската школа по дирижиране.
Невероятно много ми помогнаха българите, например Росен Миланов вече завършил Джулиард скуул. В момента му се предлага професорско място в Чикаго. Според мен той ще направи голяма кариера. Бях в Ню Йорк две седмици и без помощта на сънародници щях много трудно да се оправя.
Курсът на обучение е двегодишен плюс още една година практика. Получава се степен "Мастер", не зная какъв е нашият еквивалент. В София може би ще се наложи по-късно да взема държавните изпити, но това няма да е проблем. През лятото ми предстои да изнеса дипломния си концерт по пиано. Освен това трябва да завърша и музикална педагогика. Дано се окаже, че е възможно да нося няколко дини под една мишница.
Моята цел е да стана завършен музикант, не само пианист и диригент, а цялостна музикантска личност. Сигурно затова взимам толкова много специалности. Подозирам, че моите учители проф.В.Казанджиев и проф.Жени Захариева, както и моите родители, са малко обезпокоени, че се нахвърлям в толкова много области. За мен е важно да взема каквото мога от музиката. Аз бих бил щастлив, ако един ден нещата в България се оправят и да оставя плода на своя труд в родината си. Все пак тук ми е хвърлен пъпът.
IN MEMORIAM
Почина актьорът Спас Захариев
След продължително боледуване вчера си отиде от този свят един от последните живи доайени на пазарджишкия театър СПАС ЗАХАРИЕВ.
Повече от 40 години той отдаде на любимия театър. Неговото сърце бе препълнено с обич към сцената. На нея той пресътвори Жельо от "Вампир" на Антон Страшимиров, Илия Савин от "Камък в блатото" на Георги Караславов, Станчо Квасников от "Службогонци" на Иван Вазов, Подкальосин от "Женитба" на Гогол, полковник Харбов от "Царска милост" на Камен Зидаров. Последните си роли той направи в пиесите "По-големият син" от Ал.Вампилов с режисьор Иван Раев (1972-1973), "Сако от велур" на Ст.Стратиев с режисьор Жарко Павлович (1976-1977) и "Боряна" от Й.Йовков с режисьор Георги Делев (1979-1980).
Пазарджичани го помнят и от филмите "Бой последен", "Синята лампа", "Вилна зона", "Преброяване на дивите зайци", "Над Сантяго вали", "Петимата от РМС", "Басейнът", "Записки по българските въстания".
Бай Спас бе пример за всеотдайност към изкуството и духовността, както и към своя град.
Поклон пред светлата му памет. Погребението ще бъде днес в 13 часа.
