След една година
Възстановиха уволнения шеф на ТЕЛК д-р Хърлев
Уволненият преди година шеф на ТЕЛК (Трудово-експертна лекарска комисия) в Пазарджик д-р Асен Хърлев спечели заведеното от него дело срещу Министерството на здравеопазването за неправомерно отстраняване от работа. Съгласно решение на Софийския съд от 14 януари тази година, д-р Хърлев трябва да бъде възстановен на длъжността председател на ТЕЛК и да му се изплати обезщетение в размер на 1 897 600 лева и разходите по делото.
- Всичко започна по време на годишната ми отпуска през 1997 г., разказа за "Знаме" д-р Хърлев. Някои хора се възползваха от отсъствието ми и в ТЕЛК бяха направени умишлени нарушения, за които по-късно обвиниха мен. Върнах се на работа на 15 септември 1997 г., а десет дни по-късно д-р Стоян Лупов, шеф на Регионалния център по здравеопазване (РЦЗ), извика целия състав при него и постави ултиматум:"Ако искате да не ви уволня всички, д-р Хърлев трябва да си подаде молба за напускане, ще му намерим работа в някое отделение. " Категорично отказах. Да ме уволнява или назначава има право само министърът на здравеопазването. Клеветите по мой адрес и донесението до д-р Лупов са от експерт по трудово-лекарска експертиза в РЦЗ. В центъра дойде човек да провери случая, представи се, че е от МЗ. След като ме обвиниха в некомпетентност, предложих да се проведе конкурс, но от РЦЗ не се съгласиха.
Отидох в МЗ, оказа се, че там нищо не знаят. Отсъствах от работа без разрешение, за което ме наказаха. Докато бях в София, по решение на РЦЗ ТЕЛК бе разделен на два състава. Така работехме до 8 януари 1998 г., когато получих телеграма да се явя в МЗ. Там ми връчиха заповедта за уволнение. Уволниха ме за некомпетентност и несправяне с работата. 25 години работя като лекар, 13 от тях съм председател на ТЕЛК, как чак тогава разбраха, че съм некомпетентен. Обвиняваха ме в злоупотреби със служебното положение, а също и в недостатъчен контрол, но нямат доказателства. Ако имаха, щяха да ме уволнят дисциплинарно и тогава нямаше да имам право да съдя МЗ. Делото заведох в Пазарджишкия съд, но не се даде ход, защото трябва да се съди МЗ, следователно трябва да се води в София. На 14 юни 1998 г. беше първото дело. Представих свидетел, мой колега, а от страна на МЗ не се яви нито свидетел, нито адвокат. По тази причина то бе отложено за ноември. А радостната вест, че правдата е възтържествувала, научих преди два дни, когато получих решението на съда.
Вчера на автомагистрала "Тракия"
Намерен бе мъртъв бизнесменът Никола Загорски
Пазарджишкият бизнесмен Никола Загорски, собственик на фирма "Никоза", бе намерен мъртъв вчера около 9 часа в непосредствена близост до надлеза Черногорово - Пищигово на автомагистрала "Тракия". Трупът е открит от автопатрул на Районното полицейско управление. Веднага на местопроизшествието са пристигнали шефът на следствието Емил Господов, дежурният следовател Савов, криминалисти от Районното полицейско управление. Първоначалният оглед сочи, че Загорски е починал от огнестрелна рана в главата. В близост до трупа, до глезена на десния крак, е намерен пистолет 9-мм "Валтер". В пълнителя на оръжието липсва само един патрон, с който вероятно е прострелян бизнесменът.
Оперативно-следствената група установила, че Никола Загорски е пътувал по автомагистралата от София за Пловдив с личния си автомобил "Рено 11 GT", син на цвят. Във возилото не е открито друго оръжие. Проверката показала, че намереният пистолет, с който е произведен изстрелът, не е регистриран в МВР.
След огледа трупът на мъртвия бизнесмен е откаран в съдебна медицина при Обединената районна болница. Очаква се съдебно-медицинската експертиза и следственият експеримент да хвърлят повече светлина върху въпроса дали става дума за самоубийство или насилствена смърт.
През последните месеци 52-годишният шеф на фирма "Никоза" Никола Загорски се занимаваше с пакетиране на хранителни стоки. Пакетажният цех на фирмата се намира на мястото на старата митница край шосето Пазарджик - Ивайло.
Криминалисти и следователи работят по две хипотези. Загорски или се е самоубил, или някой му е "помогнал" за това и после е инсценирал самоубийството. "Валтер"-ът е изпратен за експертиза и снемане на отпечатъци.
Близки на убития Никола Загорски съобщиха за "Знаме", че в последните месеци той е работил за консорциум "Ариана", който пък е близък до ръководството на малко популярна в обществото политическа партия. Тя пък била трупала печалби с невнасяне на данък добавена стойност чрез вносни стоки от албански бизнесмени... Следователите работят и по друга версия - Загорски редовно е посещавал хазартни заведения и може да е натрупал дългове, след което да си е теглил куршума... До няколко дни се очакват резултатите от назначените експертизи, след което следователят ще даде своето заключение в прокуратурата. Вестник "Знаме" ще следи отблизо случая и ще информира своевременно своите читатели.
Оставам за простите духом 12-я стол неразпорен
Пламен ПАНЕВ: Оставам за простите духом 12-я стол неразпорен
Режисьорът на "12-те стола" по Илф и Петров пред "Знаме"
Основният актьорски състав на драматичния театър "Константин Величков" усилено работи върху "12-те стола", драматизация на едноименния роман на Илф и Петров. Сценичната адаптация и режисурата са на познатия ни млад режисьор Пламен Панев. Вчера наш екип посети една от репетициите на голяма сцена и заедно с актьорите се забавлява на великите комбинации на героите от популярния, станал вече класика руски роман. След репетицията режисьорът отговори на нашите въпроси.
- Защо посегна към "12-те стола" на Илф и Петров?
- След цялата "промяна" много ме привличат руските автори - писатели, режисьори. Затъжих се за онези неща, които са ме привличали и преди, даже сега неколкократно повече. Десет пъти по-хубаво ми става, когато видя днес руска класика, "12-те стола" също са класика. Илф и Петров са най-хубавият творчески тандем. Даже като малък съм ги смятал за един човек.
Искаме да превърнем сатирата в малко зловеща работа, която е характерна много за днешното време. Просто ми е интересно да изследвам процеса на промяната на хората, които тръгват след химерите, след богатствата, след вещите. Богатствата изкривяват хората и те стават неузнаваеми, зловещи, убийци. Цялата тази вакханалия е общочовешка.
- Нищо ново под слънцето. Твоите герои търсят диаманти, ти какво търсиш?
- Даже сега е по-страшно. Постоянна тема на разговорите са цените, пенсиите, наследствата, иманярите, които хукнаха по цялата страна и разровиха древните могили, унищожиха паметници на културата. Илф и Петров пишат и за тях. Това са днешните Остапбендеровци и Иполитматвеевичи. В цялата тази ситуация няма диаманти - това искам да кажа. Животът си тече, животът е това, което ни се случва, докато ние градим планове. А на нас това ни се случва - унищожаваме живота си под страшния финансов натиск. Защото парите са зло, макар и необходимо. За жалост тези, които не могат да издържат, полудяват, тези, които не могат да преживеят - умират. Остава ни утешението, че все пак сме от тези, които засега връзват двата края.
- В един предишен разговор ти каза, че текстът трудно ти се отдава, изплъзва ти се. Все пак как успя да го обуздаеш?
- Изплъзваше ми се в началото. Изведнъж видях, че на сцената оживя. Героите проговориха и то на онзи помпозен стил, който е най-изкуственият модел на живота. Искам да кажа, че хората не говорят това, което мислят, те не живеят така, както биха искали. Всичко е една голяма буфонада, един голям цирк. Ще издам една малка тайна, аз оставам 12-я стол неразпорен. Оставам го за лакомниците, за простите духом хора. Давам свободен избор на хората да отидат и да си разпорят стола, за да видят, че там няма нищо. Този водевилен стил, който търся, е правен с голяма любов към качествата и гениалността на Илф и Петров. Защото техните герои могат да бъдат и американци, и африканци, и азиатци.
- Ти си млад човек, а питаеш такава любов към руската култура. Това е неприсъщо за съвременните млади хора.
- Става ми толкова жалко. Седя си в къщи, гледам телевизия, а дъщеря ми ме пита какво значи думата "нельзя". Занемарихме най-близкото до нас слово - руското. Ако на някой му е трудно да учи английски, то би могъл да научи руски. И по този начин ще може да чете най-големите световни класици. Ако компютърът е бъдещето, то ние губим много, като прескачаме класиците. Изпитвам много мило отношение към нашата младост, защото тя ни носеше с бързи крачки към домовете ни, за да седнем край нощната лампа и да прочетем една книга. Колко хора днес четат? Ще ми се театърът да накара хората да четат.
- Актьорите увлечени ли са като тебе от Илф и Петров?
- В гримьорните им вече стоят книгите "Златният телец" и "12-те стола". В паузите между репетициите четат. Даже са намерили и старинни издания и ме информират за неща, които не съм уловил. Започнахме вече да си говорим и на руски. Обичам, като репетирам, и да се забавлявам. Мразя наставническия режисьорски тон. С актьорите работим заедно, приемам техните предложения, след репетициите продължаваме да разговаряме.
- Смяташ ли, че това настроение ще се пренесе и сред публиката? Тя няма ли да изпита досада от това, че животът ни минава сред такива хора и изведнъж на сцената - същото.
- Ще ми се да се получи голямо забавление. Аз мисля, че в забавлението е хапчето. Когато майката иска да даде горчивото хапче на детето, то тя го смесва с няколко бонбончета. Дано и тези хора, които се забавляват в салона, да глътнат хапчето. То ще им въздейства подсъзнателно. Пипам внимателно, защото искам забавлението да бъде приятно. Но в него има насилие. И ако публиката го усети ще види, че зад цялото това забавление остават трупове. Това са труповете на несъстоятелността. Направят ли съпоставка с днешния живот, на зрителите ще им стане страшно.
