Футбол в Пазарджик е имало и ще има
Атанас ТАЧЕВ: Футбол в Пазарджик е имало и ще има!
Това бяха думите на президента на ФК"Хебър" веднага след заседанието на Управителния съвет на клуба, проведено на 6 януари. Г-н Тачев заяви, че е направена равносметка и са разгледани финансовите разчети. Стана ясно, че до края на пролетния дял на първенството ще са необходими около 80 милиона лева. Затова Управителният съвет на ФК"Хебър" възнамерява да се обърне с апел към предприятия, фирми, бизнесмени и пр. за съдействие и подкрепа.
Подготовката на хебърци се предвижда да започне на 11 януари. Взето е решение на първата тренировка на отбора да присъстват всички членове на Управителния съвет. Към средата на третата десетдневка на януари отборът на "Хебър" ще замине на подготвителен лагер в Стрелча или в Мичурин. А преди това се очаква първата контролна среща да бъде в Пазарджик с отбора на ЦСКА.
В понеделник ще бъдат изплатени заплатите и двете премии на футболистите. Намеренията на ръководството са за пролетния сезон в тима да бъдат привлечени Н.Минчев и Б.Никленов. Ще се разчита и на други футболисти след излизането им от казармата. Управителният съвет на клуба е решил, че на този етап Вл.Манчев е необходим на отбора и затова не възнамерява да освобождава състезателя.
С тази информация г-н Атанас Тачев изцяло опроверга някои зловредни слухове за състоянието на "Хебър" и за подготовката му за пролетния дял на надпреварата в Югозападната "В" група".
Хер Шмуде взема нашенка
Годеж по Коледа
Хер Шмуде взема нашенка
Ще приеме православната вяра, за да се венчае с нея в Пазарджик
Г-н Алберт Шмуде е добре познат на местната общественост. Той бе първият директор на Германо-българския център в Пазарджик. Открит човек, през време на престоя си в нашия град той създаде много контакти с тукашните хора. А когато си тръгна, отнесе любовта на красивата учителка по френски език от езиковата гимназия Петя Въртигова.
В един от летните си броеве "Знаме" описа впечатленията на г-ца Въртигова от гостуването й в Джакарта, където сега работи г-н Алберт Шмуде. Вчера случайността отново ни срещна с хубавата Петя. Сияеща, тя ни показва изящен златен пръстен с диамант и съобщи "Вече съм сгодена".
Алберт пристигнал на 24 декември в Пазарджик. Участвал в освещаването на новия апартамент на своята приятелка. А на 30 декември сутринта й казал, че има за нея специален подарък. Дори се пошегувал, че ако не й хареса, ще си го върне в Германия. Подал й елегантна кутия. Помислила, че е някакъв накит - обици или гривна. Отворила - годежен пръстен. Алберт го надянал на ръката й. "Това е моят подарък. А ти с какво ще ме дариш? "- казал той. Тя отвърнала просълзена: "Със себе си и любовта си". След това отишли при родителите й, изненадата им била голяма.
Сега Алберт Шмуде е в Германия, за да получи благословия от майка си, а оттам ще отлети за Индонезия, където продължава да работи. Някъде през април ще замине при него и Петя, а през септември ще се завърнат заедно в Пазарджик, за да минат под венчило в катедралния храм "Света Богородица". Алберт щял да приеме източноправославната християнска вяра. Любовта какво ли не прави?!
"История на арменския народ на български език"
"История на арменския народ" на български език
Трагедията и величието на една от най-древните нации
В края на декември 1998-а с благородните усилия на университетското издателство "Св.Климент Охридски" и издателство "Наука и изкуство" се появи дългоочакваното издание "История на арменския народ от древността до 1920 година".
Преводът е направен от оригиналното еднотомно издание на издателството на Ереванския университет от 1985-а, създадено от арменски учени под редакцията на професор Мъгърдич Нерсесян.
През 301 година Армения приема християнството при царуването на Дърдат III и става първата държава в света, в която християнството е признато за държавна религия. Трихилядолетната история на арменския народ е неразривно свързана с историята на древния и стария свят, с държавите и нациите от Средновековието, та чак до най-ново време. "История на арменския народ" е частично или изцяло издадена на английски, немски, френски, испански, италиански, руски, арабски и други езици, намира прием в Гърция и Румъния, където също има големи колонии от арменски заселници.
Изданието потвърждава вековните етнически, политически, държавни, културни и духовни взаимовръзки между българския и арменския народ.
Преводът на "История на арменския народ" е направен от Агоп Орманджиян. Воден от благородни подбуди и с цел да адаптира изданието за българския читател и учен, той си е позволил да добави "Бележки" към биографиите на онези средновековни арменски историци и писатели от V-XIX век, които в съчиненията си дават сведения за българския народ и държава. За целта е използвал откъси от проучването на акад. Димитър Ангелов и проф.Васил Гюзелев - "Известия на арменски извори за средновековната история на България", както и някои негови лични проучвания в европейски арменски библиотеки и архиви, публикувани в българския печат.
Със съгласието на проф.Нерсесян в българското издание не е включен периодът след 1920 година, когато става съветизацията на Армения - поради политическите и държавните промени в Армения след разпадането на СССР. Този 75-годишен период се нуждае от обективна преоценка, от прецизиране и нова трактовка на историческите факти и явления от съветския период, споделя самият преводач.
Агоп Орманджиян посвещава превода на "История на арменския народ" на 80-годишнината от арменския геноцид, която бе на 24 април 1995-а, и на паметта на милион и половина арменци, станали невинни жертви на тази първа по рода си през XX век кървава етническо-верска разправа, осъществена от правителството на младотурците.
"История на арменския народ" излезе от печат с неоценимата помощ на спонсорите: общоарменския благотворителен съюз "Парекордзаган", г-н Арман Арсенян от Ню Йорк и г-н Ехиазар Узунян от Пловдив.
