Изгоря кафе-бар в центъра на града
На бизнесмена Банков яко се е подпалила чергата
Вчера минувачите спираха поразени пред кафе-бар "Банков" - до северната страна на Синдикалния дом в Пазарджик. Среднощен пожар на 4 срещу 5 януари бе унищожил кокетното заведение. Въпреки бързата намеса на два пожарни автомобила.
Грозно зеят празните очи на огромните прозоречни ниши. Опушено и почерняло, вътрешното пространство е покрито с останки от пожара. Цялото обзавеждане - маси, фотьойли, телевизори - е изпепелено. А през лятото на заведението е правен луксозен ремонт. На почернелия плот стоят опушените кафе-машина, чаши и бутилки.
Чуваха се различни гласове - от псувни и цъкане с език до "Абе, скапана държава, така всички ще изгорим". Изказваха се различни мнения за причините на пожара. Едни смятат, че това е отмъщение за простреляното по погрешка войниче от Банков в новогодишната нощ , за случая "Знаме" писа вчера (дано войничето оживее). Други твърдяха, че това е бандитска работа. Близки на Банков заявниха пред наш репортер, че пожарът е умишлен.
Различни хора, различни мнения. Но истината е, че яко са му подпалили чергата на Банко Банков - загубите са огромни. Тепърва ще си каже думата и следствието.
Не успяхме през целия вчерашен ден да се свържем с г-н Банков, за да чуем неговата версия за събитията през Новогодишната нощ и след това. Затова предаваме само което чухме и видяхме.
Нов шеф на ТДУ
По стълбата на кариерата
Нов шеф на Териториалното данъчно управление
Със заповед на началничката на Главно управление на данъчната администрация зам.-министър Дора Андреева от 1 януари 1999 година е освободен началникът на Териториалното управление на данъчна администрация (ТУДА) в Пазарджик Желязко Желев. На негово място за временно изпълняващ длъжността до провеждане на конкурс е назначен Димитър Бараков, досегашен заместник-началник на ТУДА.
Симеон Втори няма право да продава медалите на дядо си Фердинанд
Твърди историкът Милен КУМАНОВ, изследовател на Стефан Стамболов
Наскоро в Пазарджик бе Милен Куманов, старши научен сътрудник първа степен в Института по история при БАН. На читателите на "Знаме" предлагаме разговора на наш сътрудник със земляка ни от Пищигово.
- Г-н Куманов, в последните години името Ви все повече се свързва с публикуването на личния архив на Стефан Стамболов... - В края на 80-те години започна публикуването на личния дневник на Стамболов, който според специалистите е фалшификат. Тогава от научния архив на БАН ме помолиха да се заема с подготовката и издаването на автентичния дневник на този бележит наш възрожденец и държавник. След като това стана, ръководството на архива ме помоли да се заема с издаването на цялостното му архивно наследство. Задачата не бе лека. Засега излязоха първите пет тома, които съдържат предаденото от наследниците на Стамболов.
- С това ли ще приключат документите на Стамболов?
- В момента се подготвят нови шест тома, проектът е изданието да обхване около 15 тома - изключително много работа. Материалите са разделени в две групи: документи от Стамболов до негови подчинени, познати, близки и други, подписани от неговата ръка, и документи, адресирани до него. Първата част вече е в ръцете на читателите. В момента подготвям останалите материали, предвиждаме и фотоалбум.
- Наскоро бяхте в Санкт Петербург. Добрахте ли се до "изворите" на историята?
- В Русия неведнъж съм намирал документи, свързани със Стамболов. Но този път намерих негова публикация в руския печат за Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879. За нея не се споменава никъде, но тя ще влезе в бъдещото издание. Според мен това е изключително важен документ, писан непосредствено след въстанието против османското робство. Фактите в него са много интересни и малко познати, обагрени с неговата емоционална оценка.
- А посещението в Белград?
- То бе свързано с проучване съдбата на сънародниците ни в Югославия. Исках да намеря автентични документи, говорещи за етническото самосъзнание на българите, останали да живеят там след Берлинския конгрес. И намерих източници, интересни и значими за националната ни историография. Видях доклади на сръбски училищни инспектори в така наречените Източни предели на Сърбия - всъщност Западните български покрайнини. В тях е изразена всеобщата тревога, че до края на миналия век населението в Пиротско и отчасти в Нишко усвоявало недобре сръбския език като матерен.
- От години Ви вълнува македонската тема. Как виждате взаимоотношенията ни в близкото бъдеще?
- Македония е и минало, и бъдеще, между които не бива да се поставя китайска стена: без да познаваме миналото, не можем да градим настоящето и да предвидим бъдещето. Това, което става в Република Македония днес, е резултат от сложни исторически процеси през последния век и половина. Не трябва да се заблуждаваме, че с промените след последните избори там отношенията ни ще се затоплят. От наша страна се прави немалко, но наслоеното през десетилетията трудно се преодолява.
- В Пазарджик говорихте за абдикацията на Фердинанд, когото Ваши колеги са склонни да оневинят за двете национални катастрофи. И Вие ли мислите така?
- Абдикацията на цар Фердинанд през 1918-а е плод на равносметка за 31-годишното му царуване, което не може да бъде оценено еднозначно. В него има и позитивни моменти, доколкото монархът е свързан с целия обществено-политически и културен живот на страната. Но по-съществени са другите моменти: като първостепенна политическа фигура той допринася за бедите на народа ни в началото на столетието, за двете национални катастрофи. Стремежът на някои историци да оневинят двореца е безпочвен, не отговаря на историческата действителност. Защото фактите говорят, че виновник за бедите, сполетели България през 1913-а и 1918-а, е именно цар Фердинанд, който не може да бъде оневиняван под никаква форма, защото това противоречи на историческата правда.
- А как приемате факта, че наследниците на Кобургската династия получават сега имоти у нас?
- Този акт се свързва с реституционните процеси. На пръв поглед сякаш няма нищо нередно. Но всички тези имоти са придобити със средства на българската държава и скъпо платени от народа ни. Преди идването на Симеон II от пресата стана известно, че той смятал да отстъпи безвъзмездно на държавата някои от бившите царски резиденции. А елементарната логика повелява цялото имущество, което до 1946-а принадлежеше на монархията, да остане собственост на държавата ни. Останах дълбоко възмутен, когато разбрах, че Симеон II си позволи да продава в Лондон ордени на своя дядо, които той е получил не като лицето Фердинанд, а като български държавен глава. Това е кощунство не само със самата династия, а и с българската история.
- А ролята и мястото на Пазарджишкия край в развитието на националното историческо знание?
- Не защото съм от Пазарджишко, но този край е дал видни учени в различни области. От действащите ще посоча проф.д-р Радослав Попов от Церово - автор на десетки проучвания, няколко монографии, които ще оставят трайна диря в нашата наука - за жалост, малко познати на обществеността. Последната му книга "България на кръстопът - регентството 1886-1887" е може би една от най-хубаво написаните исторически книги. В момента той подготвя за печат "Стамболов и Русия". Но са нужни средства, БАН вече не разполага с такива. А държава и общество, които изоставят науката, културата, пренебрегват националната си идентичност, нямат бъдеще... Слави Тошев в дублиращия отбор на "Интер"
Синът на известния вратар Христо Тошев май ще "надиграе" баща си
Слави Тошев, син на известния в близкото минало вратар на "Хебър" Христо Тошев, по всяка вероятност през тази година ще играе в дублиращия отбор на "Интер" - Милано. 18-годишният пазарджишки футболист започва като юноша при треньора Начко Василев. Но като нападател не му потръгнало и затова облича фланелката с номер 1 на гърба. Така стига до разбирането, че наистина камъкът тежи на мястото си и продължава вратарската традиция, като до 16 г. възраст пази за юношеския състав на "Хебър".
По време на коледните и новогодишните празници Слави бе за кратко в родния си град и разказа пред сътрудник на "Знаме" за своята реализация и за пътищата пред него във футбола.
- Още като малък мечтаех да стана футболист и това бе основната причина да тръгна по пътя на баща ми. И не сгреших. Като вратар на юношеския тим на "Хебър" имах доста успешни изяви и това ме окуражи да заиграя с още по-голяма енергия. Първата ми награда бе през 1997 г. - в републиканското първенство за юноши старша възраст "Хебър" се класира трети и спечели бронзовите медали, а аз получих приза за "Най-добър млад футболист". Това може би стана причина да бъда включен в състава на юношеския национален отбор до 17 години. Попаднах в полезрението и на доста треньори от различни отбори в професионалните групи.
От юли 1997 г. започнах занимания в детско-юношеската школа на "Септември" - София. През футболната 1997/1998 г., вече като играч на същия клуб, в проведената анкета ме класираха на първо място при юношите старша възраст от Софийската зона. А от началото на есенния сезон на сегашното първенство започнах да играя в представителния мъжки отбор на "Септември" - нов член на "А" ПФГ. Дебютът ми бе срещу ЦСКА. До края на есенния сезон играх 5 мача, в които имам вкарани само 2 гола. В колекцията си от миналата година прибавих и учредената купа на името на Тодор Диев. В края на 1998-а бях удостоен с още две награди. Едната е за класирането на вратарите от "А" ПФГ, където разделяме първите три места с Радостин Станев ("Локомотив" Сф) и Иванков ("Левски"). А другото отличие е за "Най-перспективен млад вратар".
Въпреки това смятам, че постигнатото досега от мен е само едно начало. Уча се от опита на вратарите Николай Донев, Пламен Николов и от вратаря на "Манчестър Юнайтед" Шмайхел.
Към края на есенния сезон една нелепа контузия ме извади от строя, но сега вече се чувствам добре. Очаквам в края на този месец да ме повикат да играя в дублиращия отбор на "Интер". Това за мен ще бъде най-голямото признание, а и отлична възможност да науча още много неща за футболната игра.
А ето какво споделя за нашия млад и талантлив футболист старши треньорът на младежкия национален отбор Стойчо Младенов: Слави притежава изключителни качества като вратар. В него виждам бъдещата надежда на националните ни гарнитури. Но все още има какво да се желае от него. И ако иска да постигне желаната цел, трябва да разбере, че всичко зависи от него самия.
