Жени Живкова инкогнито в Пазарджик
Жени Живкова - инкогнито в Пазарджик
В последния ден на старата година в Пазарджик се отби за час при своя позната Жени Живкова - една от водещите моделиерки на Големия български подиум. По телефона за "Знаме" г-жа Живкова пожела на пазарджишките жени много здраве, щастие и усмивки през Новата 1999 година.
Нашенка изпраща приказки на Бил Клинтън
Библията, подарена ми от митрополит Йосиф, е настолната ми книга, казва 51-годишната Запринка ИЛИЕВА от Крали Марко
През 1972-а, преди да се роди първото ми дете, повярвах в силата Божия и осъзнах, че животът ми се ръководи свише чрез съновидения. В един безхлебен за семейството ми ден на 1978-а отправих молитва към Всевишния да ми помогне. Обедняхме много, с малките учителски заплати - моята и на съпруга ми, не можехме да свържем двата края. В Крали Марко започнахме да строим дом. И стана чудо... Изведнъж ми стана леко и мъката ме напусна. Осени ме крилатата мисъл да пиша приказки за децата. Роди се първата ми приказка "Майчини сълзи", после втора, трета... И реших да ги събера в книга. Потропах на много врати, но издателите ме отпращаха и затваряха без отговор. Тогава написах писмо до Негово високопреосвещенство Американо-австралийския митрополит Йосиф.
Истинското име на дядо Йосиф е Иван Кехайов. Роден е в село Славовица, където преподавах в местното училище български език и литература от 1982-а до 1985-а. За първи път видях митрополита през 1983-а навръх Ивановден в църквата в Славовица - пристигна от Америка, съпроводен от преподавател в Софийската духовна академия, и отслужи света литургия. Повярвах в правото слово и в добрите думи, отправени към миряните. Чрез клисаря бай Станко помолих дядо Йосиф да ми изпрати Вечната книга на света - Библията. Получих я на 22 март - Първа пролет. И си помислих: "Това е Божа работа". И до ден днешен Библията с мъдрите си слова е моята настолна книга и учителка в живота.
На 30 януари в нарочна картичка митрополит Йосиф ми отговори, че ще направи опит да ми намери редактор и издател за приказките. Но това не стана, явно не е имал възможност. Затова с парите от застраховките на двете ми деца през 1993-а издадох първата си книга "Три добри дела".
През 1997-а изпратих на дядо Йосиф писмо и ръкописа на втората си книга "Съкровищницата на човечеството". Споделих откровено, че приказките ми изпраща самият Бог, а той е негов служител, и го уверих в успеха на написаното от мен. В отговора си той изрази съжаление, че не може да ми помогне. Ръкописът на "Съкровищницата на човечеството", преведен на английски, тази година изпратих и до американския президент Бил Клинтън, като му съобщих, че същия ръкопис на български притежава митрополит Йосиф. Отговор нямам. Надявам се книгата да излезе през пролетта на 1999-а в Пловдив.
С тъга си спомням учителските години 1985-1989 в Родопите, когато гонеха вярващите. Църквата в Долно Черковище беше превърната в склад на селския магазин, само птиците обитаваха храма в множеството гнезда. Единствено две икони напомняха за святото място. Свалих ги и ги окачих в коридора на общежитието с надеждата да се съхранят. Като ги видя, директорът ме посрещна с думите: "Тук си дошла да учиш децата, а не да проповядваш религия и да заблуждаваш учениците! " Когато през есента отново се върнах в училището, колега беше разсякъл иконите на трески. А няма нищо по-лошо от това да отнемеш малкото пшенично зрънце човешка вяра... След това се преместих в махала Долна кула, Крумовградска община.
В България има много свещеници и митрополити, но вярващите са малко. В село Крали Марко никога не е изграждана църква, нито пък ще се изгради скоро. Достроява се новото кметство, започнато преди много години. Но вярващите носят храма в себе си. Тежко само на онези, които го нямат... На хората от моя роден Пазарджишки край пожелавам много здраве и мъдрост през Новата година и повече вяра в Бога и в доброто!
Царят беше в Пазарджик
Малко преди 11 часа на 31 декември Негово Величество Симеон Втори, Нейно Величество Маргарита и княгиня Калина прекрачиха прага на пазарджишкия монархически клуб. Посрещнаха ги поканените двайсет членове на клуба от общините в Пазарджишкия регион.
Пазарджишките монархисти от години мечтаем да посрещнем Негово величество Симеон втори в своя клуб и мечтата ни се сбъдна едва в последния ден на 1998 година.
Повече от час продължи срещата, разговорите бяха сърдечни, човешки, все едно се беше събрало семейство, в което всички се обичат. Освен обич, в разговорите се усещаше сърдечност, човечност, взаимно уважение, надежда, вяра в бъдещето.
Преди да замине за резиденцията си в Бистрица за новогодишната нощ, високият гост изпрати сърдечни благопожелания на всички жители на града и региона, на всички българи.
