За ДС местният дисидент бе Стоян Бакърджиев
Илия АНГЕЛОВ, бивш служител в бившето Шесто отделение на Държавна сигурност: За ДС местният дисидент бе Стоян Бакърджиев
Разкривахме корупция сред партийния апарат, но наказанията отнасяха оперативните работници
Илия АНГЕЛОВ 18 години е работил в бившето Шесто отделение на ДС към Окръжното управление на МВР. Доста дълъг период, за да знае много и да разкаже много.
- С какво се занимавахте в това прословуто Шесто отделение?
- С противообществените прояви, с национализма, с религията, с тероризма и с корупцията сред партийния апарат.
- Нима стигахте до партийния апарат?
- Да. Разкривали сме корупция. Но до наказание не се е стигало. Обикновено наказваха низшестоящите оперативни работници. А съгрешилите ги преместваха на по-отговорна работа. В нашия окръг имаше разкрити 5-6 такива случая, но нито по един не се стигна до съд.
- Посочете имената им?
- Нямаше следствие срещу тях и те могат да оспорят това. А делата вече са унищожени.
- Споменахте, че сте наблюдавали интелигенцията.
- Да. Някои творци имаха епизодични прояви.
- По-точно?
- Проявяваха свободомислие и това не се нравеше на старите поколения в Държавна сигурност. Говоря за времето след 1975 година. Твърдя, че всъщност една част от служителите на ДС бяха в опозиция на Тодор Живков след възродителния процес. Знам, че най-третиран като вражески настроен беше покойният вече преводач и литератор Стоян Бакърджиев. Въпреки че хората, които го наблюдаваха, бяха добронамерени към него. Ние активни разработки срещу лица от интелигенцията не сме имали.
- Кого още наблюдавахте?
- Художниците Димитър Божков и Марин Маринов. Но те нямаха никакви прояви. Даже техните творчески възможности бяха много активно използвани от тогавашното партийно ръководство и те бяха толерирани от него. А Стоян Бакърджиев имаше действително много стабилни граждански позиции, беше изключително интелигентен човек и голям патриот.
- Защо Шести отдел сега е синоним на мракобесие?
- Това е изгодно на почти всички политически сили. Внушава се, че едва ли не всеки човек е бил наблюдаван. А това възможно ли е изобщо? Може ли някой да каже, че е репресиран по някакъв жесток начин, освен провеждането на профилактични разговори.
- Кой Ви изпращаше сигналите?
- Различни хора от съответните сфери. Безпартийни и интелигентни. Аз съм работил с агентура и твърдя, че основното средство в работата на всички полицейски служби е агентурата. Който не знае това, свежда всичко до доносничеството. Да си служиш с агентура, това значи да предотвратиш престъплението. Така успяхме да предотвратим взривяването на паметника на Априлци на тържествата по повод 100-годишнината от Априлското въстание в Панагюрище, в които участвуваше и Тодор Живков. Атентаторите бяха замислили с 50 килограма взрив да унищожат не само паметника, но и хилядното множество. За подготвяното престъпление ние знаехме три месеца предварително.
- Какви хора вкарвахте в затвора?
- От 1970 година по политически причини хора от окръга не сме вкарвали в затвора. Една част от политическите, като Янко Янев и Ахмед Доган, бяха прехвърлени от Старозагорския затвор.
- В първите години след 10 ноември, пък и досега, от всички страни се сипеха и сипят хули срещу Шести отдел, а Вие и Вашите колеги мълчите?
- Глупаво е да се обръща внимание на посредствеността. Много трудно е да се убеждава предварително надъхан човек. Освен това след 10 ноември главната задача на всички управляващи е да отвличат вниманието от основните виновници за бедите в живота ни. Основната линия е да се докаже, че Шести отдел се е занимавал само с политическите и със инакомислещите.
- Имате ли очи днес да гледате тези, които са стояли от другата страна?
- Да, с чисти очи. Нито бай Илия Минев, нито Ахмед Доган, нито Янко Янков, никой не може да ме упрекне в незаконосъобразни действия. Физически насилия над Доган, Хаджиев, Тодоров, Янков след 1985 година не е имало.
- А преди това?
- Не зная. Отговарям за времето, когато отидох на работа в затвора.
- По Ваше време почти не се говореше за секти и наркотици.
- Сектите нямаха възможност за въздействие върху младежите. Съгласно тогавашния Закон по вероизповеданието се забраняваше на деца до 16 години да посещават техните сбирки. Малки бяха опитите за внасяне на наркотици и за "зарибяване" на младите хора. Беше предотвратено например изнасянето на големи количества културно-исторически ценности, откраднати от Пазарджик, Стрелча и т.н. - Кой беше замесен?
- Иконите ограби Димитър Банков.
- Този, който беше много активен по митингите след 10 ноември и който поиска оставката на президента Младенов?
- Същият.
- Има ли високопоставени личности по върховете в момента, които може да уличите за редица минали престъпления?
- Да, но нямам желание.
- Страх ли Ви е?
- Не. Но не виждам смисъл. Какво бих могъл да постигна, ако посоча имената им. Аз преди 1989 година не можах да променя някои неща, та сега ли. Има хора, които мога да посоча за редица престъпления, но какъв ще е резултатът?
- Това че, вече няма да се гласува за тях. Това общество трябва да познава лицето на този, който го управлява.
- Пак ви казвам - няма смисъл. Доган бе една от основните фигури в терористичните акции. Това се знае и какво от това?!
- Ако трябва да пишете мемоари, за какво ще разказвате?
- За превантивната работа сред младежите. Искам да разкажа, че в Шесто отделение са работили интелигентни, отговорни хора, повечето добре възпитани. Поне аз нямам спомен някой от тях да е уличаван в корупция или извръщения. Една част от тях страдаха заради работата си. Мене например ме преместиха на работа в затвора, заради разработката на роднина на виден местен партиен функционер.
- И все пак каква е истината за Шесто отделение?
- Работихме срещу национализма и религиозния фанатизъм и глупост. Спомняте ли си, че по едно време се заговори за явяването лика на Богородица по стени и прозорци. Знаете ли какво значи да се изправиш сам срещу екзалтирана тълпа? Тръгва целият обувен пещерски завод, начело с партийните секретари и директорите, с втренчени погледи към стълбището и чуваш :"Ето го, ето го". От заводите "Металик" и "Стоян Попов" по същата причина обкръжиха къщичката на една старица, за да видят образа на Божията майка на нейния прозорец. Тя им казва, че няма нищо, а те напират и искат да има. Как да ги убедиш, за да се разпръснат. Иначе може да се стигне до изстъпления. Никъде по никакъв начин не сме използували водни струи, нито пък оръжие. Един да дойде и да каже - ти защо ме би! Предупреждавахме бай Илия Минев да не организира сбирките си в Септември. При него идваха Собаджиев и Воденичаров, наблюдавахме тези събирания, но не се случи нещо лошо.
- Смятате ли, че хората като четат Вашите думи, ще ви повярват?
- Ще повярват тези, които ме познават.
- Сега като се движите по улиците, страхувате ли се?
- Не се страхувам от никого.
- А от Вас бои ли се някой?
- Сигурно. Хората, които са вършили престъпления и които съм залавял.
- За Вас какво е престъпление? Да имаш друг начин на мислене, да не си съгласен във всичко с властта?
- Не, не, да вредиш на другия, на държавата. Законите трябва да се спазват. Моят девиз е:" Не прави това, което не искаш да правят на теб".
- Днес нещо смушава ли Ви в дейността на полицията?
- Да не излезе, че сме били ангели. Но се дразня от бездушието, неангажираността и излишното самочувствие, което не малко от полицаите демонстрират. 90 процента от дейността на полицията трябва да бъде профилактика и 10 процента репресия. По наше време ваденето на оръжие беше лукс. Оръжието не се размахва за щяло и нещяло. То трябва да внася респект.
- Случвало ли Ви се е да Ви бъркат с популярния певец Ваш съименник?
- Да, по време на изборите през 1992 г. често по телефона ми даваха указания на кой митинг да отида и какво да изпея.
Пътешествието - това е свобода
Правило номер едно сред 12-те, от които се ръководи Володя Сорокин
Володя Сорокин е на 45 години, женен е за българка и от 16 години живее в София. Има 12-годишна дъщеря. Завършил е Аерокосмически университет и кинорежисура. Професионален пътешественик е вече пета година. Досега с велосипед "Балкан" е обиколил Азия, Европа и Австралия. Посетил е 36 страни, изминал е 46 хиляди километра. Догодина заминава за Африка. Обиколката ще продължи една година и според предвижданията Сорокин ще измине 20 хиляди километра. Руснакът пътува под егидата на Атлантическия клуб в България. Не се надява да влезе в книгата на рекордите "Гинес", защото още 30 души обикалят света на колело. Специално за "Знаме" Володя Сорокин даде интервю:
- Защо обикаляте света с велосипед?
- Когато бях на три години, исках да обикола земята на кон, но това е доста трудно. Затова избрах велосипеда. Обаче идващото лято ще измина пътя от връх Ком до нос Емине на кон. Обикаляйки света, осъществявам своята детска мечта. Когато много мечтаеш, няма начин да не реализираш мечтата. При пътуванията си спазвам 12 правила. Първото - пътешествието е свобода. Свобода да се разпореждаш сам със себе си.
- Следващата Ви цел е Африка, защо избрахте този континент?
- Като обиколих Европа казаха - чудо голямо, какво толкова. А виж в Африка е друго - има тигри, крокодили, вълнуващи приключения, ще има какво да разказвам на децата.
- Как протича едно Ваше пътуване?
- Обикалям с велосипеда, гледам, всичко ме интересува, много съм любопитен. Най-вече искам да узная какви са местните жители, психологията им, как живеят. Разбрах, че хората по цял свят са еднакви. Няма добри или лоши, просто се проявяват по различен начин при различни ситуации. Не ми трябват много пари, спя под открито небе, ако ме поканят на гости, не отказвам. Създадох много приятелства. Купонът тече непрекъснато, но без наркотици, цигари и с малко пиене.
- За какво мислите, докато карате велосипеда?
- През 20 процента от времето си мисля за следващата книга, 30 за семейството ми и 50 - за жени.
- Как Ви възприемат хората по света?
- Повечето ме приемат нормално. Като слушат разказите ми, мъжете след две ракии са готови да тръгнат с мен. Но жените казват:"Къде ще ходиш, утре си на работа? " и ентусиазмът угасва. Прибира се дъщеря ми вкъщи и пита:"Татко, ти луд ли си, защото в училище така казват? " Отговорих й, че лудите движат света. Преценката на околните не е важна за мен.
- Най-ценното човешко качество според Вас?
- Да бъдеш весел и добър. Харесвам жени, които са весели, добри и красиви.
- Защо се отказахте от режисьорската професия?
- 12 години работих като режисьор в БНТ. На 42-годишна възраст се сънувах, че съм на 84 жив. В средата на живота си реших, че е време да осъществя мечтата си.
- По произход сте руснак, живеете в България, обикаляте континентите. Какъв се чувствате всъщност?
- Аз съм гражданин на света, за мен няма граници. Търся добрината и я откривам. Днес хората не общуват, не си говорят, те говорят на самите себе си. А толкова малко му трябва на човек. В Индия се хранят с шепа ориз на ден и им е достатъчно. Аз съм катализатор на свободата, не мога да не пътувам.
- Като обиколите света какво ще правите?
- Ще изляза в пенсия. Ще пиша книги. Първата "До Австралия за 1$" вече излезе. Това е пътепис и заедно с това школа за оцеляване. Австралия пропътувах с 350 долара в джоба. Трудно изкарвах парите си, затова ги харчех пестеливо. В момента подготвям книга за пътуването ми из Европа. Тя ще се нарича "Аз се поздравих с Европа". Обиколих 15 страни, повече гледах, защото нямам пари.
- Разкажете някоя интересна случка.
- Приключенията ми са много. В Тайланд ме нападнаха стадо маймуни, гази ме кола. Един тайландец искаше да ме изнасили.
- Вярвате в доброто. Оптимист ли сте?
- Непоправим. За мен е важно да създам приятелства, да изживея мига, а не да мисля за далечното бъдеще.
- Какво ще пожелаете на читателите на "Знаме"?
- Всеки да се бори за своята свобода, да се стреми да постигне вътрешно равновесие. Когато се чувстват зле, да се качат на велосипеда, да отидат до Пловдив и ще се почувстват чудесно. Ако младежите изразходват енергията си, карайки колело, няма да се сещат за наркотици, цигари и дискотеки.
