В Елшица остават без поминък
Ликвидация
В Елшица остават без поминък
Затварянето на рудниците в "Панагюрски мини" започва след месец
Миналата седмица в Държавен вестник бе обнародвано решението на Министерския съвет за ликвидация на "Панагюрски мини" ЕАД - Елшица. Във връзка с това предстои съкращаване на работещите в предприятието 530 души. От тях 120 са в подземния рудник. От началото на годината към редиците на безработните са се присъединили 300 души.
Предложението за ликвидация е направено от ръководството на "Панагюрски мини" след внимателна преценка на икономическите показатели на дружеството, а не е спуснато "отгоре", каза г-н Атанас Кочев, ръководител на направление "Производство". От него научихме за причините, налагащи мините да бъдат ликвидирани.
През септември 1997 година цената на медта на Лондонската метална борса се срина. От 2 550 долара за тон е спаднала до 1650 долара, т.е. с 44 процента по-ниска. Обикновено всяка есен се получава така, но след два-три месеца цената се покачва. Обаче този път сривът ще трае поне 2-3 години, твърди г-н Кочев, и има сериозни причини за това. При създалото се положение производството в "Панагюрски мини" е нерентабилно. Само за последните три месеца на миналата година натрупаните загуби са около 300 милиона лева. За да се справят с кризата, са взели мерки - съкратили част от миньорите, свили производството, преминали от непрекъсваем на прекъснат режим на работа. Но ефект от преобразуванията нямало. Загубите продължавали да се трупат.
Освен тази има и друга причина, довела до решението за ликвидиране на рудниците. Съдържанието на метал в рудите, добивани тук, е недостатъчно. За да е ефективно производството, за да може предприятието да издържи на конкуренцията на международния пазар, съдържанието на мед в рудата от закритите рудници трябва да бъде 2.6-2.8 процента. А в рудата, добивана в мини Елшица, то е едва 1.5 процента. За откритите рудници съдържанието на мед трябва да е поне 0.8 процента. В открития рудник "Цар Асен" то е три пъти по-малко - 0.25.
Ръководството на предприятието е установило, че в мините има около 130 тона запас на медни руди. Дори и сега да не се налагаше ликвидиране, това щеше да стане след година и половина, защото залежите ще се изчерпят. Мината в Елшица произвежда по 80 тона руда годишно, а преди няколко години е добивала по 400-500 тона. Тя е проектирана и строена за добив на пиритни, а не на медни руди. Залежи от пирит има, но проблемът е, че никой не го търси.
Ликвидирането на мините в Елшица ще стане по 140 министерско постановление, а не по Търговския закон и ще се финансира от държавата. Постановлението вече е излязло, но засега работата в "Панагюрски мини" продължава постарому.
Държавата е възложила на института НИПРОРУДА да разработи стратегия за развитието на рудодобива в страната. До края на септември този проект ще е готов. След одобряването му от междуведомствения експертен съвет ще се открие финансиране и едва тогава ще може да се пристъпи към ликвидацията. Г-н Кочев каза, че за ликвидирането са необходими около 3 милиарда лева. Техниката и сградите ще бъдат разпродадени на търг. След техническата ликвидация трябва да се извърши рекултивация на обектите, която ще погълне още много средства. Рекултивацията трябва да започне до края на годината. Тя протича на два етапа - технически - изравняване, захумусяване и обеззаразяване на обекта, и биологически - залесяване. На 1 октомври ще бъде създаден участък "Рекултивация". Тази дейност е трудоемка и ще продължи десетки години. Може би най-големият екологичен проблем на региона е хвостохранилище "Елшица".
Работата на обекта в Цар Асен е почти спряна. Дейността по рекултивирането ще се извършва от 57 души, защото в момента разполагат с толкова техника, иначе са им необходими много повече хора.
Г-н Атанас Кочев заяви:
- Намираме се в трудно положение, защото осъзнаваме необходимостта от ликвидация, а същевременно знаем, че по този начин стотици хора ще останат без работа. За съжаление в района на Елшица няма друг начин за препитание. Но смятам, че дори и цената на борсата да се покачи, дори и да имаме запаси, нямаме моралното право да пращаме хората под земята за 300 000 лева месечно. За тежкия, вреден за здравето и опасен за живота труд, който полагат, техните колеги по света получават по 7-8 хиляди долара. От социална гледна точка не е правилно да си изтриваме ръцете с думите "Все пак имат работа. " Оборудването в мините е остаряло, машините са енергоемки, поради липса на средства трудно осигуряваме необходимите безопасни условия на труд.
По-голямата част от жителите на Елшица са силно обезпокоени за бъдещето си. От всеки дом в селото в мините работят по 2-3 души. А сега остават без работа. Тук рудодобивът е единственият поминък. Земите наоколо са похабени, неплодородни, няма вода за поливане. И все пак хората чоплят нивите и се надяват нещо да изкарат, а то е толкова, че и разходите им не може да покрие. "Голямата" кооперация в селото тази година е добила по 92 кг (!) пшеница от декар. През 1981 година в селото е имало само 4 крави, а днес са около 50. Притеснените хорица търсят спасение от безработицата, но няколко литра мляко не оправят положението.
В момента пенсионираните миньори в селото са 550 души, пенсията им е средно около 118 хиляди лева. Както е тръгнало, съвсем скоро в новите и големи къщи в Елшица сигурно ще отанат само те, защото младите вече гледат към града, надявайки се там да намерят препитание.
На Бродуей разбрах, че българите сме много талантливи
Петъчен гост: актрисата Дафина КАЦАРСКА
На Бродуей разбрах, че българите сме много талантливи
Младата актрисата, която сега работи в Пазарджик, е била в състава на първата българска трупа, гастролирала на Бродуей
През юни т.г. няколко български актьори - Георги Кадурин, Пламен Сираков, Дафина Кацарска, Севина Алтънова, Анелия Дюлгерова и режисьорът Пламен Гьорленски, представят на Бродуей спектакъла "Нищожно количество болка". Постановката е на Театър "199". Българите имат зашеметяващ успех на сцените на Американската театрална Мека. В момента Дафина Кацарска репитира в Пазарджик под ръководството на режисьора Петринел Гочев.
- Бихте ли се представили?
- Аз съм Дафина Кацарска, завършила съм куклено актьорско майсторство. Работя и в кукления, и в драматичния театър. Снимала съм се в частните софийски телевизии, имах две авторски предавания. Имам три международни награди заради филма "Кал" - в него участват само двама професионални актьори, аз съм единият от тях и изпълнявам единствената женска роля. Сега отново следвам - в трети курс "Режисура" за куклен театър съм при проф.Атанас Илков. За мене той е школата за куклен театър в цяла Европа. Във ВИТИЗ изиграх всички главни роли в нашите дипломни спектакли. Доста съм разглезена, защото още във втори курс ме поканиха да играя в най-добрия според мене български театър - "199", заедно с наши театрални звезди. Всъщност в "199" играят само звезди.
- Как Ви откриха?
- Дошла комисия да гледа наш изпит по актьорско майсторство, за да покани студенти за спектакли в театъра. От целия институт избраха мене. Представлението, което направихме - "Нищожно количество болка" - има огромен успех. Много интересна драматургия по Керуък и Буковски - това са двама автори, които изобщо не си приличат... Много обичам своята професия. Нещо за родителите ми: майка ми е полякиня, а баща ми - грък, и двамата са агрономи. Годеникът ми е италианец.
- Много интересна биография... Хайде сега да се пренесем на Бродуей?
- Билетите бяха изкупени месец преди представленията. По-голямата част от публиката бяха българи. Американците имат много добра рекламна кампания и много българи бяха дошли от други щати, научили за нас от преса, от радио... Посрещнаха ни много мило, бяха изключително внимателни. Повечето реваха, като си тръгвахме. Изпратиха ни с подаръци.
- Срещахте ли се с някого?
- Имахме четири представления, срещахме се с българи, много приятелства се родиха. Тъй като ние сме първите българи, играли на Бродуей, бе решено да се направи нещо, та отново да се върнем там. Аз много се радвам, че точно Театър "199" направи този канал. Срещнахме се и с българския консул, с продуцента Марио Фрати, който организира това турне - той ни покани на гости в дома си, направи много хубав купон в по-тесен кръг. А иначе - техни театрали бяха поканени в българското консулство.
- Какво Ви казаха те?
- Лично аз съм безкрайно разочарована от американските театрални актьори, още първия ден гледах тяхно представление. Ние си нямаме самочувствие, а те, гледайки нашия спектакъл, останаха шашнати. Бяха много приятно изненадани и казаха, че хора от една непозната страна играят на световно ниво.
- Смутена ли бяхте при първата среща с публиката?
- При моите колеги тръпката беше много голяма, но лично аз не бях смутена. Беше ми все тая дали играя на Бродуей или другаде. От малка обикалям света и съм свикнала. Бих се вълнувала, ако играех във Франция - там имам много приятели. Забравих да спомена, че съм първата българска студентка, играла на Световния фестивал в Авиньон: там ме поканиха в сборна група, спектакълът ни беше на френски.
- А на Бродуей?
- На Бродуей играхме на български.
- Платиха ли ви като на бродуейски актьори?
- Да, заплатиха ни точно толкова, колкото би получил един бродуейски актьор. Което в никакъв случай не е голяма сума. Ние си мислим, че там актьорите са кой знае какво, а те са на същия социален стандарт, на който е и българският актьор спрямо обществото. Доста по-добре са спрямо нашия стандарт, но иначе... - За пръв път ли стъпихте в Ню Йорк?
- Да.
- И какво Ви направи впечатление?
- Определено не ми хареса. Центърът е хубав, но крайните квартали са като нашите цигански махали, мръсни. Това, което гледаме по филмите, е най-хубавото от Америка. Действителността е нещо по-друго. Хората, общо взето, са темерути, неконтактни, студени, не се събират като нас. Всеки се затваря в черупката си. Говорят само за пари и за проблемите на СПИН-а. Аз още на шестия ден исках да се връщам, макар че бях с бизнесвиза за шест месеца. Имах право дори да остана и да работя там.
- Защо се върнахте?
- Безкрайно съм влюбена в България и в Европа, ще живея и работя в България, но всяко лято ще ходя на гурбет в чужбина. Аз и сега обикалям Полша, Германия, Швейцария, Италия, Франция. България ме направи артистка, тя ми даде образование, тук са приятелите ми. Имам самочувствието, че съм добра актриса.
- От бродуейската ви група трима не се завърнаха в България - Севина Алтънова, Анелия Дюлгерова и Пламен Гьорленски. Там с театър ли ще се занимават?
- Не. Когато си тръгнахме, си поревахме. Аз им казах, че никога няма да им простя това, ние бяхме доста близки.
- Сега сте в Пазарджик, за да играете в пиесата по Йордан Радичков "Епични времена"?
- Гастролирам в тази пиеса. Моите колеги в Пазарджик са много добри професионалисти. Те спокойно биха могли да получават Аскеери наравно със софийските актьори и да работят наравно с тях.
- Какво ще кажете на българските си връстници?
- Да си обичат България, защото тя е много хубава страна. И не сме по-низши от другите народи! Просто да имат самочувствие и да не си мислят, че ако излязат навън, ще са по-добре. Те са си българи и трябва да си живеят тук. Камъкът тежи на мястото си.
