Дневни пеперуди
Пътниче, поспри, погледни и ако имаш пари... Трябва ли да стават катастрофи, че да се разбере, че мястото на проститутките не е на шосето
От доста време жриците на любовта в нашия край са си заплюли за работно място участъка около КАТ в Пазарджик. Пътуващите в посока Пловдив вече са свикнали с приканващо махащите с ръка момичета. Предизвикателно облечени, или по-точно разсъблечени, разкрасени с тежък грим, те очакват клиентите си. Често се събират повече от десетина. Обикновено са циганки, но се срещат и белолики техни колежки.
Поводът екип на "Знаме" да ги посети е станалата наскоро тежка автомобилна катастрофа по пътя за Пловдив, която според слухове е причинена от изскочил на пътя сутеньор. Вчера след обяд под дебелите сенки на дърветата стояха три от пеперудите, които обаче не са нощни. От тях научихме, че излизат на работа към 10 часа и се прибират в 17 часа. Нощно време е опасно и затова не рискуват. На няколко крачки от жриците стоеше техният сутеньор Асен Димитров - Близнака. Пред нашата репортерка той разказа: В нощта, когато е станала катастрофата, аз бях в "Божаровата къща". Следовател дойде и ме забра от заведението. Каза ми, че има катастрофа и попита дали не знам нещо. Пуснаха ме, защото се убедиха, че бях прекарал вечерта в ресторанта. А иначе тези трите са мои момичета. В този бизнес съм от много години. Не се срамувам от това, което върша, не крада, не убивам, не изнасилвам. Работа като всички останали. Ето и съпругата ми е тук и работи за мен. Днес дойдоха и братовчедките й да помагат. Полицията често ни гони оттук.
Съпругата, млада хубава циганка, каза: Вече 7 години упражнявам тоя занаят. Неволята ме доведе дотук. Да не мислите, че е много приятно? Две деца имам, едното го дадохме в Дома за сираци във Ветрен, подписах, че след две години ще си го взема, ама и сега нямам пари. Работя само с презерватив. Кола да ми дават, без него нищо не правя, не искам да рискувам. Това място избрахме не защото ни харесва, а защото е близо до града и ако стане нещо, да можем да избягаме. Често се случва някой клиент да не плати, понякога и бой отнасяме. Веднъж се наложи да извия волана на един "Мерцедес", счупих стъклото, за да избягам. Страшно и опасно е да си на пътя. Затова работя само през деня, вечер тук остават само бездомниците. Повечето от колежките са от други градове. Хич не ми харесва да стоя тук, но такъв е животът. Айде, стига толкова приказки, че ми спъвате работата.
Братовчедката:
- Не съм излязла на улицата от хубаво. И двете имаме по три деца. По-рано като работеха фабриките, имаше препитание, а сега сме за никъде. С какво да нахраня децата си? Не крия с какво се занимавам. Засега това за мен е изход от положението. Никак не е лесно да търпим прищевките и грубостите на мъжете, понякога е направо ужасно. Често пъти клиентите не плащат, бият. Животът ме принуди.
Тарифите за услугите, извършвани от пеперудите, доста са паднали. Според пазарлъка варират от 5 до 10 марки. Ако някой доволен и паралия клиент се отпусне повече, за продаващите любов е добре дошло.
По принцип обществото заклеймява жени като гореописаните. Дали обаче си задаваме въпроса кой е виновен те да предлагат телата си? С положителност те не правят това за удоволствие. Тогава... Вчера пред репортерка на "Знаме" майката на Ани Петкина, момичето, пострадало в катастрофата, изрази възмущението си:
- Пред очите на КАТ се разиграват срамни сцени. Катаджиите спират за най-малкото нарушение шофьорите, а проститутките на шосето се разголват, предлагат се, отвличат вниманието на шофьорите и никой не взема мерки. Това е възмутително!
Пострадалата Ани Петкина е още в интензивното отделение, в безсъзнание.
Взема ли някой мерки срещу проституцията? След като няма закон... А тайна, която всички знаят, е, че в града работят публични домове (лекар твърди, че са 5), в съмнителни заведения се забелязват известни личности... Преди 5 години се смеехме, че Ахмед Доган предлага закон за проституцията, но той действително е нужен. И все пак - и досегашните закони са достатъчни, за да бъдат прогонени проститутки и сутеньори от шосето, за да няма поне предпоставки за пътни произшествия.
Днес развиваме космонавтиката за сметка на търговията
Казва Александър ДУНАЕВ, председател на държавната организация ГЛАВКОСМОС в Русия
Александър Иванович Дунаев е роден на 7 септември 1934 година в село Елан колено, Воронежска област в Русия. През 1952-а постъпва във Физическия факултет на Московския държавен университет. Специализира радиотехнически и импулсни процеси, един от пионерите в изследването и усвояването на Космоса.
За внедряване на микроелектрониката в космическата апаратура през 1972-а става носител на Държавна награда. Работил е в Министерството на общото машиностроене като началник на управление за научноизследователски опити. От 1985-а е председател на държавната организация ГЛАВКОСМОС, която ръководи научните изследвания и междудържавното сътрудничество в областта на космонавтиката.
В момента г-н Дунаев е на почивка във Велинград. Там наша кореспондентка го склони да отговори на нейни въпроси за читателите на "Знаме".
- Г-н Дунаев, с проблемите на Космоса сте се свързали още като студент. Какво Ви привлече в тази област?
- В Московския държавен университет постъпих във времето на бурното развитие на физиката, особено на ядрената. Още в четвърти курс група ентусиасти, между които и аз, започнахме усилено да се интересуваме от проблемите на Космоса. Събирахме се в авиационния клуб "Валери Чкалов", където на семинари се обсъждаха възможностите за полети в Космоса. Дискусиите бяха горещи, обсъждаше се евентуален полет до Луната. Когато през 1956-а бе пуснат първият спътник на Земята, ние окончателно решихме, че ще се занимаваме с космонавтика.
- Как попаднахте в тези на практика затворени среди?
- Като се свързахме с академик Седов от Академията на науките. По това време всичко, свързано с космонавтиката, беше засекретено, в това число и Корольов с неговия знаменит Съвет на конструкторите - Глушков, Пелюхин, Кузнецов, Рязанский и Бородин. Да имаш достъп до тях тогава не беше лесно... Чрез акад. Седов попаднахме в института, оглавяван от един от конструкторите - Михаил Сергеевич Рязанский. Там търсехме решение на частичните проблеми на връзките на големи разстояния.
- Тоест, станахте един вид изследователи... - Да. През 1958-а в Крим участвах в създаването на първата наша космическа станция за далечния Космос за приемане на космически сигнали. Участвах в създаването на такава станция и на Камчатка. През 1963-а се готвехме за приемане на сигнали и снимане на обратната страна на Луната.
- За внедряване на електрониката в космическата апаратура получавате престижната Държавна премия... - Това стана в института на Рязанов, където ми се наложи да разработвам тези проблеми. Там от старши техник стигнах до заместник-началник - ръководех 5 отдела, с които разработвахме най-новата технология в приборостроенето за ракетна и космическа техника. През 1980-а станах началник на научноизследователски опити в Министерството на общото машиностроене, където започнах да се занимавам със създаването на ракети и космически апарати. А от 1985-а съм председател на създадената тогава организация ГЛАВКОСМОС, която отговаря за всички научни изследвания и международното сътрудничество в областта на космонавтиката. Всички полети от тази година насам са минали под моя отговорност и мое ръководство - сирийският, френският космонавти, вашият Александров през 1988-а, австрийският, японският и много други. От 1986-а ние работим при пазарни условия.
- Това ще рече, че правите научноизследователски и конструкторски разработки, които продавате на други страни?
- Да, и не само това. Първият ни такъв проект беше пускането на индийския спътник с дистанционно сондиране през 1988-а. Наистина, парите, които получихме тогава, частично откупваха проекта. Но след това, през 1991-а, вече пуснах втори спътник с дистанционно сондиране срещу пълната му стойност. Занимавах се и с други неща. Ние първи от всички страни предложихме рекламата в Космоса, която е достатъчно доходоносна. Друго направление, по което работя, е получаването на нови материали по микрогравитацията - в Космоса се получават свръхчисти материали, които имат уникални свойства в сравнение със земните, понеже се получават в условия на безтегловност и после се поставят в капсули. Това е едно благодатно направление, особено за медицината.
- Промените в Русия, кризата - отразиха ли се на руската космонавтика?
- Разбира се, държавата не може вече да поддържа всички програми, бюджетът не позволява това. Сега космонавтиката се развива за сметка на търговията. Ние имаме много сериозни космически проекти, заявки за повече от милиард долара до 2000 година. За Индия, например, правим оборудване за над 200 милиона долара в повече от 10 наши предприятия. Работим с Китай, Швейцария, Франция, Италия, страните от Близкия Изток... - Бихте ли се съгласили с мнението, че Русия продава на безценица техника и опит, за които е работила десетилетия?
- Донякъде да, донякъде не. В условията на тежко вътрешноикономическо положение сме принудени да приемаме всякакви условия, за да можем по някакъв начин да поддържаме предприятията, за да се изплащат заплати и други задължения. В много случаи продаваме разработки за минимални суми, но, разбира се, има и други. Срещал съм се по 10-15 пъти за договаряне на цена, за да докажа, че цената е предлаганата от нас, а не от партньорите. Ако сверим сумите, които сме вложили в космонавтиката, с тези, които получаваме сега, естествено ще видим, че са несъизмерими. Но ако не вземаме и тези суми - какво ще стане с нашите предприятия?
- В дипломатическите среди сте известен като жесткий (твърд) търговец. Как отстоявате руските интереси?
- Парите на масата и - подписвам с Вас какъвто и да е контракт - това е моята позиция. Все пак подписвам големи суми. Винаги се държа твърдо - че аз представлявам Велика сила! С французите съм се срещал много пъти за подписване на договори. Те винаги казват: но ние даваме толкова пари - 2 милиона франка - за една такава гумичка! А аз им казвам: за тази гумичка, поставена в определена конструкция на определено място, за да сваля вибрациите в двигателя, ние сме работили 20 години, изхарчили огромни суми и т.н., десетилетия са ни били нужни, за да се разбере, че точно тя е необходима, че това е многогодишен опит... Това е истината.
- Какво Ви свързва с България? Какви впечатления имате от страната ни?
- Предишното ми посещение бе през 1988-а, след полета на вашия космонавт Александров. Тогава бях приет официално от Тодор Живков. Оказа се, че с бившия ви държавен глава сме родени на една и съща дата... Тогава обиколих почти цяла България, сега за втори път съм тук. Съборът на Юндола ми направи силно впечатление, разбрах, че каквито и да са официалните отношения между двете ни страни, народните чувства винаги са едни и същи - топли.
- Русия отново е във вътрешнополитическа и икономическа криза. Как ще коментирате това?
- Причините са много... На първо място - правителството не живее според възможностите си. Един пример: в СССР администрацията беше значително по-малко, отколкото е сега в Русия. На второ място - заемите решават проблемите на днешния ден, но и това как да се живее утре. СССР имаше 197 милиона долара дълг, днес той е 142 милиона. Вижте само какво става в периода 1991-1998-а. Защо в СССР, когато за военни цели се използваха огромни средства, гладни нямаше? Изобилие наистина нямаше, но хората живееха достойно.
Телефон са сигнали за корупция в ТР"Далекосъобщения"
От вчера в ТР"Далекосъобщения"
Телефон за сигнали за корупция
От вчера на телефон 3-26-16 се приемат сигнали на граждани за прояви на корупция и нередности в работата на работниците и служителите от далекосъобщителното предприятие, каза за "Знаме" директорът на ТР"Далекосъобщения" - Пазарджик инж.Георги Вучков. Тайната на подадените сигнали е гарантирана, защото до тях ще имат достъп само инж.Г.Вучков и началникът на отдел "Продажби", които ще преценяват и вземат мерки по подадените сигнали. Анонимни обаждания на този телефон няма да се приемат.
Гражданите трябва да знаят още, че телефон 3-26-16 не е телефон за информация, а само за приемане на сигнали, жалби и оплаквания, каза инж.Г.Вучков.
