Волейболен празник в Пазарджик
Утре в зала "Васил Левски"
Волейболен празник
Зажаднялата за класен волейбол пазарджишка публика след продължителната "суша" утре ще има възможност да се наслади на един истински празник на тази почитана игра в нашия град.
От 17 часа започва двубоят между мъжките национални отбори на България и Турция - мач от Европейската волейболна лига. Срещата ще бъде предавана по Българската национална телевизия и от турски телевизионен канал (15 турски журналисти ще отразяват двубоя). У многобройните любители на този спорт в Пазарджик мачът предизвиква интерес и поради обстоятелството, че в състава на България ще играят и бивши възпитаници на местната волейболна школа.
Цената на билета е 1500 лв. за възрастни, за организирани групи от деца - 1000 лв. И още една празнична проява ще има в утрешния следобед в зала "В.Левски". 15 минути преди мача България - Турция тържествено ще бъдат поздравени и наградени от представители на общината изявените волейболисти Димо Тонев и Найден Найденов - бивши възпитаници на пазарджишката школа и капитани на националния ни тим. За съжаление на тържеството няма да присъства известната пазарджишка волейболистка Сийка Помакова, която има неотложни ангажименти в Италия. Тя обаче бе поздравена предварително от отговорни представители на общинската администрация.
Голобради младежи построили Баташкия водносилов път
Голобради младежи построиха
Баташкия водносилов път
Разговор с инж. Георги Венков - живата история на хидроенергийното строителство в България
Инж. Георги Венков е роден през 1924 г. в с. Калище, Радомирско, но е израснал в столицата. Завършил е строително инженерство във ВИАС и в продължение на повече от три десетилетия работи в софийската проектантска организация "Енергопроект". Непосредствен участник е в проектирането и изграждането на най-мощните български водносилови каскади и топлоелектрически централи. Като проектант е работил в Сирия, Мозамбик и Куба. Той е не само отличен специалист и събеседник, но и живата история на българската енергетика, чиито основи бяха положени с изграждането на Баташкия водносилов път и се стигна до АЕЦ "Козлодуй". Предлагаме за читателите на вестник "Знаме" част от разговора, който проведохме в редакцията преди няколко дни.
- Инж. Венков, чия е идеята за усвояването на водните ресурси в Рило-Родопския планински маси в? Някои твърдят, че разработките за водносиловите каскади са били на германски инженери.
- Това могат да твърдят само невежи хора. Усвояването на водите и Рило-Родопския планински масив, към който принадлежи в Пирин, е по идея на български специалисти. И обърнете внимание: направено е на конкурсни начала през петдесетте години, когато министър на енергетиката беше вашият съгражданин Кимон Георгиев. Той бе голям патриот и стопански деец. По негово предложение бе обявен конкурс за проучване и идейни проекти за комплексното използуване на водите на най-пълноводните реки в България, и по-конкретно в Родопите, Рила и Пирин, където както е известно се намират около 60 на сто от водните ресурси на страната ни без р. Дунав.
- Чия е идеята за изграждането на Баташкия водносилов път?
- Идеята е отпреди 75 години и е родена през 1924 година, тогава, когато и аз съм се появил на белия свят. Идейната разработка, макар и не във вида, в който сега е изграден Баташкият водносилов път, е на инж. Мавров, простете ми, че не помня малкото му име. По-късно в сътрудничество с немски фирми се изграждат ВЕЦ "Въча" и част от Рилската каскада, от която днес София получава питейна вода. Но не и на язовир "Искър", който е също дело на българските строители и инженери.
- Казахте, че е бил обявен конкурс за комплексното използване на речните води в България. Какво изискваше конкурсната програма?
- Всичко, което бе необходимо за едно мащабно хидроенергийно и хидромелиоративно строителство. Трябваше с разработките да се очертаят основните контури на водносиловите каскади и напоителни полета в Рило-Родопския масив и Тракийската низина.
- И кой спечели конкурса?
- Спечели го България с нейните млади и ентусиазирани инженери и строители. Ние бяхме почти деца, когато започнахме да строим Баташкия водносилов път, голобради млади инженери, които не знаехме дори какво означава "щолен". По онова време аз бях едва на 27 години, пълен с ентусиазъм и енергия. Тогава нямаше нито мерцедеси, нито волги, нито джипове за простосмъртните инженери и аз пеша съм обходил целия водосбор на Баташкия водносилов път от Пазарджик до Девин и от Велинград до Равногор. Познавам всяко кътче от този чудно красив български край, обхващащ около 60 кв. км площ. Проектите за отделните съоръжения разработвахме на място. По онова време нямаше електронноизчислителни машини, всичко пресмятахме с молив в ръка и с най-обикновена сметачна линийка. Представете си какви усилия са били необходими, за да се изградят днешните 100 километра събирателни канали, 70 км тунели и три водносилови централи, от които две под земята, три язовира и една от най-модерните напоителни системи "Алеко-Потока".
- Вие сте били млад и ентусиазиран инженер. С какво Ви впечатляваше този обект?
- Вече казах, с красивата природа и с огромните си мащаби. Впечатляваше ме преди всичко всеотдайността на хидростроителите, които се бяха събрали в Батак от цялата страна. Ех, какви вечери бяха... Кръчмите бяха пълни с хора. Строителите пиеха и пееха. Оттогава се влюбих в родопската песен. Строителството обаче не бе само песен, то бе съпроводено с изключителни трудности.
- Кое бе най-голямото Ви премеждие като проектант на обектите?
- Авариите бяха почти всекидневие. И сега ми настръхват косите като си спомня напукването на подземната водноелектрическа централа "Пещера". Защото всяка авария водеше до следствие, смяташе се, че тя е плод на някакъв саботаж. А те бяха от липсата ни на опит, от бързината, с която искахме да завършваме отделните обекти. Пред очите ми е пропукването на дюкера над Стара река недалеч от кръстопътя за Нова махала и Батак. Боже, какви изпитания преживяхме, но успяхме!
- Но изглежда се е държало твърде много за качеството. Вече три десетлетия Баташкият водносилов път работи безотказно и едва през тази година се прави основен ремонт на един от тунелите за подземния ВЕЦ "Батак".
- Качеството беше наше основно изискване. Проектирано беше язовирна стена на язовир "Васил Коларов" да бъде обща с тази на "Беглика", но когато направихме допълнителни проучвания се оказа, че водите на целия язовир могат да изтекат през карстовия извор "Клептуза". Направете си сами извода, какви проучвания са се правили, какви трудности са преодолени, за да се съхрани огромното водно богатство, което безотказно служи на народа повече от четвърт век. И не е само "Батак", а "Сестримо", "Въча", "Арда", "Копринка", "Росица", "Доспат"... - Като проектант и строител одобрявате ли гигантоманията в енергетиката?
- Определено не! Вследствие на това увлечение забравихме да проектираме и изграждаме обекти от местно значение. Но по онова време такава беше държавната политика. Всичко се изграждаше в гигантски за нашата страна размери, но не бива да се забравя, че всичко се правеше с цел комплексното използване на водното богатство в Рило-Родопския планински масив. Водите на тези хидрокомплекси и сега служат за енергодобив, водоснабдяване и напояване. И вода пак остава да изтича към Гърция и Турция. Явно, богата страна сме. Защото при това огромно строителство нашата страна едва е успяла да усвои половината от водното си богатство. Ресурси има и за идните поколения.
- Къде ще търсим резервите? Ако не се лъжа, малко са реките, на които не са изградени язовирни стени?
- Водноелектрическите централи са екологически чиста индустрия. Тя не замърсява околната среда. И бъдещето е в тях. Ще минат години, но сигурен съм, че следващите поколения българи ще се върнат към проектите за каскада "Места - Чепино", към проекта за Водоснабдителния комплекс "Рила", към каскадата по Чепеларската река и на още десетки други проекти, които се съхраняват в "Енергопроект". Това е огромно интелектуално богатство, създавано в продължение на десетилетия и то трябва да се съхрани и опази. Всичко има в архива на тази проектантска организация. Там са и чертежите и разработките на Южнобългарския напоителен канал, който, сигурен съм, и в условията на раздробеното селскостопанско земеделие и земеползване той ще бъде потребен на България.
Преброяване на...медиците
756 лекари в Пазарджишки регион
Според параграф 2 на Закона за съсловните организации, влязъл в сила на 21 юли тази година, Регионалният център по здравеопазване в Пазарджик, съвместно с Българския лекарски съюз (БЛС) и Българския съюз на стоматолозите (БСС), започна преброяване на лекарите и стоматолозите.
Протоколите трябва да съдържат данни с трите имена, единния граждански номер, специалността, адресите по местоживеене и месторабота на лекарите и зъболекарите, упражняващи професията си на територията на Пазарджишки регион.
До 4 септември протоколите трябва да бъдат представени пред управителните съвети на двете съсловни организации. В петък, 7 септември, Управителният съвет на съсловната организация на лекарите ще има извънредно заседание, на което ще приеме и разгледа протоколите от всички 28 регионални дружества на съюза от цялата страна.
Крайният срок за обработка на данните от постъпилите документи е 24 септември, след тази дата в районните дружества ще бъдат проведени избори за Управителен съвет, които трябва да приключат най-късно до края на октомври. След приключване на изборите БЛС ще започне подготовка за национален конгрес на организацията, който ще се проведе през декември.
До вчера, 31 август, според данни на пазарджишката организация на Българския лекарски съюз, лекарите в региона са 756. Не може да се твърди със сигурност, че това е окончателната цифра, заяви за "Знаме" д-р Атанас Дончев, директор на Регионалния център по здравеопазване. Но в близките дни и това ще бъде уточнено. В центъра още не е постъпила информация за стоматолозите в региона.
С президента в Москва
Политиката и търговията са взаимно свързани
Убеден е Борислав Митраков, управител на стоково тържище "Бон марше трейдинг"
В броя си от 28 август "Знаме" съобщи за участието на нашенци в бизнесделегацията, посетила Москва заедно с президента на републиката Петър Стоянов.
За руската столица летя и пазарджишкият бизнесмен Борислав МИТРАКОВ, управител на стоковото тържище "Бон марше трейдинг". Той бе любезен да сподели за читателите на "Знаме" своите впечатления от срещите в Русия: Предложение за участие в екипа на президента получих от председателя на Асоциацията на тържищата в Република България г-н Александър Йоцев, управител на "Булгарплод" - София. Пътувах в качеството си на член на Управителния съвет на нашата асоциация.
Отчете се, че това е най-внушителната бизнесделегация, придружавала президента през последните години. Идеята бе да подкрепим г-н Стоянов в преговорите с руските представители. Участвахме в общи конференции, в които се коментираха сегашните политически и търговски отношения между Русия и България. Отчетено бе, че и от двете страни има интерес те да се подобряват и да се разширява търговската дейност. Проведохме конкретни срещи с бизнесмени, търговци и производители.
За съжаление, краткият престой не позволи да се стигне до конкретни договорености и сделки. Особено полезна се оказа обаче срещата с г-жа Клара Петучева - шеф на пазара в град Тула, чийто дневен оборот възлиза на 10 милиона долара. Имаме лична покана от нея да посетим града по удобно за нас време след 10 ноември.
