Бях запалянко, но вече не съм
След мача с Испания: Бях запалянко, но вече не съм
Признава Лазар ЛЮТАКОВ, посетил Париж по време на Мондиала
Вестник "Знаме" съобщи още през април, че пазарджишкият скулптор Стефан Лютаков е награден от столичната галерия "Ирида" да посети Париж по време на световното футболно първенство. Но той подари това пътуване на своя син Лазар - студент по живопис в Софийската художествена академия.
Наша репортерка се срещна с младия ЛЮТАКОВ, току-що завърнал се от Париж и Залцбург.
- Пътувах с българска група до Париж - отчаяни запалянковци, които не си дават сметка в какво положение е българският футбол. Такива, дето като ги питаш: ще бием ли Нигерия, ти отговарят - О-о-о шъ ги скъсаме, как няа да ги скъсаме... Настанихме се в един хотел.
Адски много хора още на летището, всевъзможни запалянковци. Всичко в Париж се върти около футбола - на гарите те посрещат огромни табла със снимки на футболисти, в магазините - футбол, в галериите - футбол, в метрото - футбол. Но напрежение не се чувства. Хотелите са претъпкани, но организацията е перфектна. Два-три пъти пътувах в претъпканото метро след мачове, но това е естествено.
На 19 юли беше мачът с Нигерия. От хотела до стадиона ни превозиха с автобус. Преди това много се колебаех дали да отида на мача, защото не съм чак такъв запалянко. Всички си изписаха на лицето българския трикольор, изписах се и аз. За да не съм черната овца. Българските запалянковци бяха по-многобройни от нигерийските. На стадиона седнах сред обикновени французи, зрели хора, а не млади и арогантни. Не разбирам френски. Но разбирам от усмивки, подхилквания и подмятания. Французите ни мразят много, това е големият извод. Може би все още не могат да забравят гола на Емо Костадинов. Но доста подчертано показват презрението си към българите. Иначе са културни. Наоколо имаше и българи, но по-малка група. В началото настроението беше приповдигнато, защото нашите почнаха добре. Но след това запалянковците започнаха да се вълнуват: "Какво направи, бе... " Но някакво негативно отношение към нашия отбор все още не се забелязваше - до мача с Испания беше далече. Преди мача с Нигерия всички бяха оптимисти и продължаваха да се заблуждават, че българският футбол ще задоволи огромните ни очаквания.
След мача веднага заминах за хотела. Минах през центъра, всички ме гледаха странно - нали си бях изписал на лицето българския трикольор. Измих се на Лувъра.
Не бях свидетел на изстъпленията на запалянковци, за което съжалявам, защото обичам да гледам подобни зрелища. В Париж всичко е много културно, полицията работи перфектно - ескорти, отцепване на райони.
Другия мач на България с Испания гледах в Залцбург сред група български студенти. Настроението им беше апатично, бяха се размекнали. Не по този начин, мисля, са реагирали българските студенти в София. След катастрофалния резултат от мача с Испания аз си заминах, а останалите се напиха, предполагам.
Бях запалянко, но след мача с Испания вече не съм - тежко е да си такъв след попарата, която нашите надробиха във Франция. По-добре да не съм запалянко, вместо да преживявам тежко пораженията ни.
В Париж бях четири дни. Един млад човек предпочита да види повече неща във френската столица. На 18 юни вечерта, още след пристигането, отидох да разгледам централната част на града, както и около Лувъра. На следващия ден разгледах самия Лувър, музея "Д'Орсе", Оранжери, голяма ретроспективна изложба на Макс Ернст в центъра "Жорж Помпиду", музея на Пикасо.
Това е хубавото на Париж: където и да отидеш, има уют въпреки огромните размери на сградите - зеленина, градинки, шадравани, можеш да поседнеш. Много добре е съчетана старинната архитектура със съвременната. Всичко там е огромно - мащабите поразяват, но не е подтискащо.
В Пазарджик трябва да има онкологичен кабинет
Заявява директорът на Националния онкологичен център проф. д-р Иван Черноземски, подкрепят го и други специалисти
Около 5 хиляди са раковоболните в Пазарджишкия регион. Заболяванията на голяма част от тях са много тежки - в трети-четвърти стадий. Поради това те се нуждаят от постоянно приемане на обезболяващи морфиноподобни медикаменти. Лошото е, че към драматичната участ на тези хора преди време Министерството на здравеопазването прибави още една тегоба... За да получават редовно необходимите им лекарства, болните трябва да имат специална рецепта, която за пациентите от нашия регион се издава от Онкологичния диспансер в Пловдив. Лекарите в Пазарджик също имат право да издават т.нар. жълти рецепти, но по една или друга причина отказват да изписват специфичните медикаменти. И се получава парадоксалното положение, че само за една рецепта трябва да се пътува до специализираното здравно заведение в областния център, където са диспансеризирани онкоболните. Страдащите от по-леки форми могат да се справят и сами, но за онези, които са на легло и са почти неподвижни, трябва да се погрижат техните близки. Около половин ден продължава чакането пред съответните кабинети в Онкодиспансера, като се прибави и времето за пътуване до Пловдив и обратно, болният или негов близък губи цял ден само заради издаване на рецепта примерно за таблетни форми на морфин, свидетелстват потърпевши.
Това си е чисто издевателство над страдалците, на които и без туй им предостатъчна злата орисия. А може да им бъде спестен поне този допълнителен товар. Изглежда и в здравното министерство са разбрали за своето недоглеждане, защото от няколко месеца нарочна група от специалисти от Националния онкологичен център в столицата работи над идеята за разкриване на онкокабинети в по-големите градове в страната, където няма такива специализирани здравни звена. Пазарджик е един от тези градове.
Каква е необходимостта от разкриването на такъв кабинет?
- От социално-здравна гледна точка разкриването на специализиран онкологичен кабинет в Пазарджик е абсолютно необходимо. Той може да поеме обслужването в някои отношения на болните на място. Дори само разкарването до Пловдив да се спести на тези хора, пак ползата ще е голяма. А един такъв кабинет може да изпълнява и други специфични функции - заявява д-р Елена Петрова, главен специалист по здравеопазване в общинската администрация.
И други лекари твърдят, че нуждата от разкриване на онкокабинет е сериозна. Преди няколко месеца даже се говореше, че след извършването на акредитацията на Обединената районна болница и съставянето на новото щатно разписание ще бъде направен опит за създаване на такава структура. Акредитацията мина, идеята комай бе загърбена. Но от това нуждата не е станала по-малка. Някои здравеопазни дейци се оправдават, че да се разкрие такъв кабинет не е всичко. Трябвало и специалист, който да работи в него, а мераклии нямало.
Истина е, че в Пазарджик единственият лекар, който има втора специалност онкология, е акушер-гинеколожката д-р Теодора Досева. Истина е и това, че ако човек със съмнения за раково заболяване иска да бъде прегледан от нея, може да го стори само в приемните й часове в "Хигия". Факт е, че човек с някакви драматични симптоми или съмнения в Пазарджик не може да се прегледа или консултира без пари, въпреки че все още официално здравеопазването ни се води безплатно.
Д-р Теодора ДОСЕВА: Изписването на специалните рецепти е само една от функциите, макар и немаловажна, които може да изпълнява един такъв кабинет. Освен това в него могат да се водят на учет диспансерно болните, да се извършват периодични контролни прегледи и да се насочват пациентите към тукашните звена и специалисти. По принцип този кабинет би могъл да извършва и онкопрофилактика на рискови контингенти, а и на здрави хора. Например желателно е всички хора над 50 г. да се преглеждат поне един път годишно - жените за рак на гърдата, мъжете - за рак на простата, а и мъжете, и жените - за ранно откриване на рак на дебелото черво. Откриваме и много предракови заболявания на маточната шийка. Така че много добре би било да има специализиран онкокабинет и поради това, че това звено би могло да изпълнява важни функции и в скрининга, в профилактиката. Нека не забравяме и психологическото преимущество - ако човек със съмнителни симптоми знае, че в града има такъв кабинет, по-лесно и по-бързо би потърсил консултация. А специалистът пък от своя страна би го насочил към съответния кабинет и лекар за по-щателен преглед.
Д-р Петко МАСЛЕВ, главен лекар на Онкологичния диспансер в Пловдив (единственото специализирано здравно заведение в Пловдивска област): В Пазарджик непременно трябва да има онкологичен кабинет! Даже според мен трябва да се разкрие не само кабинет, а и цял сектор с около 10-12 легла. Има моменти, когато ние тук се задъхваме и просто не можем да смогнем и да отговорим на нуждите на нашите пациенти. И от това, разбира се, те страдат допълнително, но такива ни са възможностите. Поради тази причина разкриването на специализирано звено в Пазарджик би облекчило не толкова нас, лекарите, а най-вече раковоболните.
Професор д-р Иван ЧЕРНОЗЕМСКИ, шеф на Националния онкологичен център в София: От Министерството на здравеопазването заявиха, че където няма специализирани онкокабинети, такива ще бъдат разкрити. Това, разбира се, трябва да стане и в Пазарджик. Разкриването на такова звено и във вашия град ще облекчи много изписването на някои таблетни лекарствени форми. Освен това този кабинет ще изпълнява и определени задачи в областта на скрининга, както и насочващи и координиращи функции. Към разкриването на такива кабинети, включително и в Пазарджик, ще се пристъпи след окончателното приключване на акредитацията на всички здравни заведения в страната.
Хубаво е, че специалистите са единодушни в мненията си за нуждата от разкриване на онкокабинет в Пазарджик. Лошото е, че пак според тях раковите заболявания прогресивно нарастват с всяка изминала година. А не само специалистите знаят колко важно е ранното откриване, диагностициране и саниране на раковите заболявания.
Европа не харесва Водников
Водников пък не харесва изкупната цена на млякото и си намира начин да я компенсира
От известно време изкупните цени на млякото се понижиха. Засега "Млечна промишленост" дава 230 лева за литър краве мляко, 700 - за овчето и 650 лева за биволското. Частниците прибавят по още някой лев отгоре, за да печелят клиенти.
Заради цените, все повече стопаните се отказват да предават произведеното мляко на мандрите. Според тях не е нормално литър мляко да струва колкото литър лимонада. Това е подигравка с труда ни, казват те. По-изгодно им е да си правят сирене и кашкавал в домашни условия или даже да си хранят животните с мляко, отколкото да го дават на безценица. Други стопани пък потвърждават поговорката "Сиромах човек, жив гявол". Те са се изхитрили как да компенсират загубата от ниската изкупна цена. Най-лесният начин е млякото да стане повече като му се добави вода. На един такъв хитрец в едно от околните села съселяните му лепнаха прозвището "Водников" точно по тази причина. Ако пък в млякото се прибави сапун, се увеличава маслеността. А по-високата масленост означава по-висока цена. Случва се в млякото да се слага сухо мляко, мас, но със сапун е най-евтино. Естествено контролни проби от предаваното мляко се взимат, но не всеки ден и вероятността да те хванат е минимална. Хората са го казали "Който рискува - печели, който не рискува - не печели". А здравето на потребителите не влиза в сметката.
Екип на "Знаме" посети млекоприемателен пункт на "Млечна промишленост" в Звъничево. Производителите кой с туба, кой с бутилка, кой с гюмче донасят и след премерването изсипват млякото в големи пластмасови бидони. Съгласно изискванията на Наредба 3 млякото трябва да се съхранява в хладилни вани. Температурата му не трябва да надвишава 8 градуса. Ако млякото не се съхранява при тези условия, с него настъпват изменения и то вече не е в категорията на суровото мляко.
В този пункт обаче, а и не само в този, това не се спазва. Самият пункт е разположен в гараж. Има три пластмасови бидона - по един за кравето и козето мляко (събират го на едно място), за овчето и за биволското. Попитахме Лиляна Дамянова, която изкупува млякото, не е ли санкционирана от ДВСК след като работи без хладилни вани. Отговорът бе, че вани ще бъдат поставени всеки момент. Не се съмняваме, че такъв отговор ще ни бъде даден и във всеки друг пункт, защото случаят не е единичен. Най-често констатираното нарушение от органите на ДВСК в млекоприемателните пунктове са именно липса на хладилни вани.
Доскоро в Звъничево пункт за изкупуване на мляко е имала само "Млечна промишленост". Сега такива имат и мандрите в Белово и Калугерово. Частниците освен че дават по-висока изкупна цена, плащат всяка седмица. А "Млечна промишленост" не се е разплащала с производителите вече два месеца. По тази причина клиентите на Лиляна Дамянова са понамалели. Тези, които продължават да носят млякото си при нея, го правят, защото я познават отдавна, а и заради възможността за натурална размяна - мляко за сирене. Срещу 160 литра краве мляко при 3.4 процента масленост се получават 16 кг сирене, А за 95 литра овче при масленост 6.5 процента - 16 кг сирене.
Петър Петров: "Давам млякото, без да питам колко пари ще ми дадат, на доверие работим. Изгодна ми е замяната."
Елена Павлова: "Донасям млякото тук, защото ми е най-близо. Засега съм доволна от цената, която ми дават за биволското мляко. От държавната фирма по-сигурно няма. Частникът може сега да дава по-висока цена, а утре да те излъже. " (Б. р. Явно жената не знае, че "Млечна промишленост" е вече приватизирана и е частно дружество.)
Отговорничката на пункта Лиляна Дамянова ни каза, че всеки момент очаква корекция на изкупните цени, но не знае дали нагоре или надолу ще е тая корекция.
В мандрата на РПК"Марица" в Юнаците кравето мляко го изкупуваат по 230 лева, а овчето - 650. Малко повече от 100 са стопаните, които предават млякото си тук. Въпреки ниската цена, малко са тези, които са се отказали от услугите на мандрата. Млекарите ползват отстъпка и могат да си купят сирене за 2600 лева, докато в магазина на останалите клиенти го предлагат за 3000 лева.
Проверките на ДВСК по млекоприемателните пунктове са периодични. Служителите следят за хигиенните условия, за наличието на герберов апарат и хладилни вани, ако ги няма - дават предписание пунктът да се снабди с тях. Вземат и средна проба от ваната, за да проверят млякото за чужди тела и да му направят микробиологичен анализ. Въпреки всичко, едва ли скоро ще бъдем одобрени от комисията на Европейския съюз. Именно за липсата на достатъчна хигиена както още при издояването на животните, така и в приемателните пунктове и преработвателните цехове. А в резултат от лошата хигиена - завишен микробиологичен състав на млякото, който не отговаря на европейските стандарти. При последното посещение на европейската комисия из българските мандри преди месец Пазарджишки регион не бе удостоен с вниманието й. Но и по-добре. Едва ли щяха да бъдат очаровани като видят къде и как се събира млякото.
Цените на зеленчуците падат
Производителите са отчаяни от евтиния внос на земеделска продукция
Най-голямата зеленчукова борса в Пазарджишко е тази в Огняново. Пазарният ден тук е сряда, но и през останалите дни от седмицата е препълнено с хора и селскостопанска продукция. На борсата отдавна не й стига асфалтирният път край реката. Редиците от коли и стоки продължават няколко километра, стигат дотам, докъдето има сянка от тополите. Таксата за вход, ако си купувач е 200 лева, ако ще продаваш е 1200 лева.
Предлагат се всички плодове и зеленчуци, характерни за сезона. Цените им са значително по-ниски от тези на пазара в Пазарджик. Въпреки че на входа има дъска с фиксирани цени на стоките, всеки продава според пазарлъка и според зора. Ако си производител и знаеш, че у дома те чака още много продукция, която няма къде да денеш, ще смъкваш цената (за радост на прекупвачите) и хоро ще игреш. Обаче има производители, които държат твърдо на цената. Те предпочитат до нахранят прасетата, отколкото да дават труда си на безценица.
Стопаните, дошли да търсят пазар на продукцията си, са кой с кола, кой с ремарке, кой с микробус. А бабичките от близкото село идват с колички.
Баба Йорданка Владова от Огняново сподели: С дядото насадихме зелен фасул, защото друго не можем да гледаме. Всеки ден докарвам по два чувала с количката. Евтино го продавам - 400 лева килото, ама все е нещо, добавям някой лев към пенсията. Стара съм, на 75 години съм вече, мъката е голяма, но няма друг начин.
Павлина Георгиева от същото село: Искам да попитам господа управляващите как ние, безработните, да оцелеем. Обработваме земята с много усилия, а плодът на нашия труд го даваме на безценица. Защо се прави внос на плодове и зеленчуци, след като си ги имаме предостатъчно? Всеки ден съм тук с надеждата, че ще продам нещо, но търговията не върви. Как да храня, обличам и изуча децата си като се подиграват с труда ми. На пазар не мога да отида, нямам по-голямо превозно средство, а и там обикновен човек трудно може да се вреди за маса.
Йордан Йорданов от Огняново: Произвеждам дини, но тази година ще бъде последна. Продавам ги по 400 лева килограма, а един софиянец днес ми вика "Кой ще ти ги купи, от Гърция и Турция ми излизат много по-евтино. " Нямам полза да вися на пазара, тук пласирам по-голямо количество, макар и по-евтино. Сега борсата е замляна от домати, а какво ще стане като излязат и тези без колове - ще се замеряме с тях. Ние, производителите, трябва да си създадем профсъюз и да си защитаваме интереса. Никой не го е грижа за нас, има нещо нередно в аграрната политика у нас.
Някои от производителите взеха да подхвърлят "Пишете, че даваме мотики под наем, обаче засега желаещи няма", "Политиците на нас върнаха земята, а на тях Черноморието".
Недоволстват производителите, но сигурно не им е прекипяло съвсем, щом само си приказват. В развитите страни (та и в съседна Гърция) селскостопанските производители не си траят, когато нещо не ги удовлетворява. Затварят пътища с купища от зеленчуците и плодовете, които не могат да реализират и не спират протеста, докато не ги чуят "горе". А нашенци си мърморят ... Цените на борсата в петък бяха следните: доматите вървят от 200-500 лева, краставиците - 100-250 лева, зеле - 50 лева, патладжан - 1000-1500 лева, чесън - 1300, зелен фасул - 400, корнишони - 200-300, люти чушки - 1200-1300, тиквички - 50 лева, дини - 400-500, кайсии - 1000, ябълки - 800-900, пипер - 1200, сливи - 1000-1200, картофи - 350-450, праскови - 600, пъпеши - 1000, моркови - 500 лева.
Вечер обикновено цените спадат, прекупвачите знаят това и умело се възползват. Повечето прекупвачи са от София, но не са малко и тези от други краища на страната.
Един производител сподели:" От селското стопанство печелят само търговците на препарати за растителна защита и тези на найлон. Другите само се мъчат и си въртят парите. "
