В завода за хартия "Белово"
Гърците склониха да преговарят
Днес от 15.30 часа в завода за хартия "Белово" АД започват преговори между гръцкото ръководство и стачния комитет. В петък (19 юни), когато изтече 7-дневният предупредителен срок, управата на предприятието изпрати писмо до стачния комитет, в което моли преговорите да се отложат за 22 юни.
При това положение предвиденият за днес протестен митинг и приемане на стачна декларация отпадат. ОТ развитието на преговорите зависят по-нататъшните действия на протестиращите работници. Те не са се отказали от исканията си, а просто спазват изискванията на Закона за уреждане на колективните трудови спорове.
Синдикалният лидер на "Промяна" в завода Ангел Мирчев съобщи за "Знаме": Ние сме за конструктивно решаване на спора, приемливо и за двете страни. На преговорите ще присъстват експерти от трите синдикални централи, и представители на трите синдикални секции в завода.
Досега са освободени от работа 26 души със срочни договори. 7 от тях са възстановени за по 1-2 месеца. В предприятието на срочен договор са 142 човека. Поставяме условието срочните договори да се удължат и да не се прекратяват до приключване на преговорите.
Искаме да ни запознаят със социалната част от приватизационния договор. 17 % от завода са все още държавна собственост и ако отново ни откажат тази информация, ще се обърнем към държавата за съдействие. Държим да се запознаем със счетоводните справки за приход-разход. Ако в хода на преговорите се достигне до споразумение по дадена точка от исканията, ще го подпишем. Няма да изчаква ме да се споразумеем по всички проблеми.
Вместо щедро да помага... Днес се открива Втората национална свещеническа конференция
Вместо щедро да помага, църквата протяга ръка за милостиня ... Българските свещеници са с най-ниските заплати в страната, младите не желаят да се посветят в служба на Бога
В последно време споменаването на българската църква неизбежно се свързва с разкола в нея, с противопоставянето и нетърпимостта между Максимовия и Пименовия синоди. Дрязгите във висшия клир отнемат от духовната й сила и призвание да обединява православните християни, да бъде опора на вярващите, да привлича млади служители. Обезсилва се и социалната й роля. С всяка изминала година състоянието на църковните сгради става по-лошо - за това обаче с години не се споменава. Както и за това, че българските свещеници получават едни от най-ниските заплати в страната.
Какъв е днес социалният статус на българския свещеник? Достигат ли духовни лица? Ще я има ли в бъдното православната ни църква?
Отговори на тези въпроси репортерка на "Знаме" потърси от трима архиерейски наместници.
Ставрофорен свещеноиконом Петър КАБОВ, архиерейски наместник в Пещера: 16 са селищата в нашата духовна околия, само църквите в Жребичко, Капитан Димитриево и Исперихово нямат божи служител. В останалите поповете са млади, образовани хора, добри пастири в лоното на православната вяра. Всяка година 70-80 души завършват Пловдивската и Софийската духовни семинарии. Забелязвам отлив от нашата професия - младите предпочитат да се реализират в гражданската сфера, затова не виждам решаване на проблема с кадрите при нас по-рано от 5-6 години. Ниските заплати - 84 хиляди за висше образование и 73 хиляди и 500 лева за средно - са сериозна бариера пред желаещите да се посветят на църквата. Средствата се осигуряват от продажбата на свещи и от други дейности - сватби, кръщенки, опела. Преди 1989 г. държавата отпускаше на българската православна църква 900 хиляди лева субсидии - за времето сумата беше огромна... На националната ни конференция през май поставих въпроса за подобряване материалното положение на свещениците. Резултат - никакъв. Повече от 10 години не сме похарчили нито лев за ремонт на църквите. В Козарско покривът на храма е прогнил, при дъжд тече, рушат се стенописите. В Жребичко живеят не повече от стотина родолюбиви българи, които сами ремонтираха старата си възрожденска църква. Докато има такива люде - жива ще е православната вяра. Дано има повече доброта, мир и любов в нашата страна.
Ставрофорен свещеноиконом Филип ФИЛИПОВ, архиерейски наместник в Панагюрище: В духовната ни околия селищата са 16, а свещеници има само в Панагюрище (четирима), Стрелча (двама) и Попинци (един). Те обслужват и храмовете в останалите 9 села, но празнични литургии в тях почти не служат. От години няма кандидати за свещеници - явно младите не са привикнали да почитат вярата и да оценяват стойността й в живота - години наред бяха изолирани от храмовете и сега рядко влизат в тях. Пред обречеността на свещеническата служба предпочитат светския живот. Защото ръкополагането е равно на отдаване на Бога. А този кръст е тежък и се носи до края на живота. Пък и средствата за издръжката на църквите не стигат, заплатите са символични. Основните доходи идват от продажбата на свещи, но за да печелим, трябва да имаме монопол върху тях. Връщането на църковните имоти ще подобри материалното ни състояние. Не църквата трябва да протяга ръка за милост, а тя самата със социалната си дейност да покровителства и щедро да помага на бедни и болни. За ремонт пари не сме получавали, затова църквите в Поибрене, Левски и Дюлево са в лошо състояние. Осма година стои недовършена реставрацията на църквата "Свето Преображение" в Оборище - паметник на културата. Има и добри християни: Стоян Стоянов от Панагюрище построи със свои средства параклиса "Света Петка"; хората от село Баня сами подновиха Божия храм. Такива хора са гаранция, че църквите няма да загинат, народът не ще позволи това, защото милее за вярата си, тя го крепи в днешното трудно и объркано време. Затова правителството не бива да се меси във вътрешните работи на светата църква; вместо да определя кой да бъде владика, да помогне със средства и да подкрепи изучаването на вероучение в училищата, та у децата да се възпита потребност от вяра, доброта и човечност. Ние, свещениците, сме единни в желанието си да служим вярно на Бога, за да я има българската църква.
Свещеноиконом Лука МАРИНСКИ, архиерейски наместник в Пазарджик: В Пазарджишката духовна околия са включени и общините Лесичово, Септември и Белово. В 55-те църкви работят 31 щатни свещеници и 9 пенсионери. В Мокрище, Мирянци, Драгор, Добровница, Овчеполци и Крали Марко няма храмове, но има църковни настоятелства. Не е сигурно, че завършилите духовно образование ще служат на църквата: само в Пазарджик има повече от 10 семинаристи, които сега са изявени юристи, лекари, инженери... Според мене щом човек реши да посвети живота си на църквата, не бива да й изменя. Разбира се, това е въпрос на личен избор, но и времената бяха други: свещеническата професия беше унизителна, забранен бе свободният контакт с вярващите. Жените на новопостъпилите в църквите попове тутакси оставаха без работа... Последният млад свещеник е ръкоположен миналата година в църквата в Юнаците. Пък и трудно преживяват служителите на Бога, ако не са местни. По финансови и транспортни причини отказват да служат в отдалечени села. Освен това нито свещеникът, нито църквата могат да се издържат само от постъпленията.
Най-тревожно е състоянието на пазарджишката църква "Света Богородица", вече 7-8 години подпряна с метално скеле. Няма надежда нито за нейната, нито за реставрацията на църквата "Свети Георги" в Голямо Белово. Лошо е състоянието на църковните сгради в Росен, Сбор, Черногорово, Априлци, Памидово, Щърково, Сарая. Пловдивската митрополия отпуска малко средства. Миряните сами ремонтираха църквата "Свети Георги" в Црънча, пак там собственичка възстановява стар параклис в двора си. Във Велинград се създаде нова духовна околия към синода на Пимен. Разколниците сами се отделиха, знаят как да се върнат. Но това не е нормално, разделението пречи на свещениците.
Засега фалит няма, но борчове има
Частната фирма "ГАЙ" купи 90 на сто от "Оранжерии" АД - Стрелча
Задълженията на декапитализираното дружество възлизат на милиард и 58 милиона
На 20 юни в "Оранжерии" АД - Стрелча се проведе общо събрание на акционерите. Изпълнителният директор Иван Петров разясни на присъстващите, че преди ревалоризацията капиталът на предприятието е бил едва 51 милиона и 800 хиляди лева. 20 на сто от активите са собственост на държавата, 10 на сто са безплатните акции, а останалите ценни книжа са продадени по линия на масовата приватизация. Предприятието е собственик на 360 дка земя, от които 208 дка са покрити оранжерии.
Вместо да гласуват разпределяне на дивиденти, акционерите чуха шокираща новина. Задълженията на предприятието към доставчици и банки далеч надхвърлят капитала на дружеството и възлизат на милиард и 58 милиона лева. Голямата част от задълженията се дължат на факта, че през 1991-1992 година "шапката" на предприятието е джиросала на стрелчанското дружество 320 хиляди долара задължения към "Хебросбанк" - Пловдив, които с лихвите вече са станали около 500 хиляди долара. Останалата част от задълженията са към фирма "ГАЙ", която години наред е доставяла гориво, а дружеството и досега не е платило. За да си върнат парите, собствениците на фирмата - братята Георги и Ангел Шопови, и Иван Царски, на 25 май тази година са подписали искова молба до Окръжния съд в Пазарджик, чрез която настояват да се открие процедура по обявяване на оранжериите в несъстоятелност.
За да избегнат фалита и разпродажбата на "Оранжерии" АД - Стрелча, акционерите взеха единственото правилно решение. Те гласуваха да се увеличи капиталът на дружеството с 500 милиона лева. Реши се още задълженията към фирма "ГАЙ" да се преобразуват в дялов капитал по схемата - дълг срещу собственост. По този начин частната фирма стана собственик на 90 на сто от активите на дружеството. Новите шефове обещаха, че предприятието ще работи и 100-те работни места няма да бъдат закрити. Ще се вложат инвестиции, ще се купи мазут, оранжериите ще бъдат реконструирани. Новите собственици автоматично наследяват и борча на "Оранжерии" АД - Стрелча към "Хебросбанк", който при добро желание от двете страни може да бъде разсрочен, за да не се наложи в предприятието да влезе синдик.
Беше избран и нов съвет на директорите. В него влязоха двама собственици на фирма "ГАЙ" Ангел Шопов и Иван Царски, а останалите 10 на сто от капитала ще се представляват от Иван Петров. Предполага се, че на първото заседание на борда на директорите за изпълнителен директор ще бъде избран Иван Петров.
Засега оранжериите в Стрелча избягнаха фалита, както стана с оранжериите в Пазарджик. От началото на годината в пазарджишкото предприятие стоят двама ликвидатора, които кършат ръце и се чудят откъде ще вземат пари, за да върнат борчовете към банки и доставчици.
Остава обаче открит въпросът какво направиха представителите на държавата в стрелчанското и пазарджишкото дружество? Комай години наред те си получаваха заплатите, без да се позаинтересуват от съдбата и бъдещето на оранжерийното производство. В случая се потвърждава парадоксът - щети има, виновни няма.
Ирландци помагат на Пазарджик
В петък миналата седмица пазарджишкият филиал на дневния дом за деца с увреждания "Вяра, Надежда и Любов" получи дарение от г-н Джон О'Горман и г-жа Франсис Д'Ойл. Те са представители на национална неправителствена ирландска организация за подпомагане на сродни социални заведения.
Попитахме г-н О'Горман:
- Какъв е поводът за посещението Ви в Пазарджик?
- Прекрасен - откритият преди дни пръв в България дом за възрастни лица с умствени затруднения. И за да видим с очите си дали предоставените от нас 3500 долара са използвани по предназначение. По-приятният повод обаче е срещата с директорката Илияна Малинова и колежките й от дома. От 1996-а успешно си сътрудничим с тях. Нашата подкрепа е израз на искрено приятелство, чисто човешка помощ за облекчаване трудното всекидневие на децата и възрастните - по-различни от здравите хора. Подарих на децата ирландското национално знаме и кукла, изработена от деца с подобна съдба.
- Според Вашите представи домът удобен ли е?
- След последното си посещение тук оставих една строителна площадка, сега виждам чудесно ремонтирана сграда. Доволен съм, че с предоставените от нас средства с вкус са обзаведени спалните и ателието за свободни дейности. С Илияна се хванахме на бас: аз твърдях, че срокът за довършване на дома няма да се спази. Облогът - от мен 1000 долара, от госпожата - 10 бутилки българска ракия. Аз загубих.
- Ще продължи ли и в бъдеще това сътрудничество?
- През тази и следващата година ще разчитаме на помощта на организацията "Сестрите на Бон Савьор" със седалище град Дън Гарвън, който се намира на южното атлантическо крайбрежие. В нея членуват 100 души, годишният й бюджет е 4 милиона щатски долара. Организацията ще финансира проекта "Пазарджик" в рамките на две години с общо 4 хиляди щатски долара - от тях 2 хиляди вече са предоставени.
- Как се озовахте в Пазарджик?
- Посредством Българската национална асоциация за деца с интелектуални затруднения (БАЛИЗ), в чийто управителен съвет членува директорката г-жа Малинова. Чрез БАЛИЗ изпращаме помощите и организираме дейността си тук. За 1997-а в касата на асоциацията от Ирландия и Холандия постъпиха 60 хиляди щатски долара. Пазарджишкият клон, един от 48-те в България, се откроява с добрата си дейност.
- Ще посетите ли отново страната ни? Какво мислите за нас, българите?
- В България идвам за трети път, до края на годината ще дойда още пет пъти. Тук е хубаво. Харесвам българите - с вас си приличаме по темперамент, по умението мъжки да се борим с трудностите и да се забавляваме. Еднакво тачим хубавото питие - ракията. Надявам се у вас да намеря нови приятелства и предизвикателства, за да докажем пред нещастието силата и смисъла на живота.
Непълнолетен осъден на 10 години затвор
Престъпление и наказание
Непълнолетен убиец осъден на 10 години затвор
16-годишният Иван Петров, заклал с кухненски нож 10-годишно съседче, не може да обясни защо е извършил престъплението
Състав на Пазарджишкия окръжен съд призна за виновен 16-годишния Иван Йорданов Петров и на основание чл.116,т.4 и 6 го осъди на 10 години лишаване от свобода.
Според обвинителния акт, прочетен от окръжната прокурорка Росица Терзова, на 30 октомври 1997 година в апартамент на ул."Стефан Караджа" Иван Петров по особено жесток начин е убил 10-годишния Георги Поибренски. Става дума за онзи случай от есента на миналата година, който с необяснимата си жестокост потресе града.
Същия ден Гошко поканил в дома си Иван Петров, за да гледат на видео порнофилм. Двете момчета гледали филма, говорили си и нищо не предвещавало кървавата трагедия. Изведнъж Иван взема намиращия се наблизо кухненски нож, нахвърля се върху по-малкото от него момче, намушква го около 10 пъти и бързо напуска апартамента. Привечер вкъщи се прибира бащата на Гошко Поибренски, който вижда убитото си момче и съобщава на полицията.
При разпитите Иван Петров отначало признава, че е извършил престъплението. После сам пожелава да даде подробности и се отрича от първоначалните си показания. Разказва, че когато пристигнал в стаята на Гошко, намерил двама яки мъжи, които му опрели някакъв метален предмет до главата и го заплашили да не казва нищо на полицията. Неизвестните му казали още, че става въпрос за 1 кг наркотик, който Георги дължал и че те така наказват длъжниците. При по-нататъшното разследване Иван пак се признава за виновен. Твърди, че когато гледали филма, нещо му станало, може би съзнанието му се замъглило, което го накарало да грабне намиращия се в близост до него нож и да наръга Поибренски. Според Петров, с убития не са били приятели, а само добри познати, ходили си на гости, нямало е спречквания между тях.
Като свидетели пред съда бяха призовани малолетни и непълнолетни момчета, които бяха разпитани в присъствието на педагог. Момчетата заявиха, че когато Петров пристигнал в дома на Поибренски, ги изгонил и двамата останали сами. Назначената тройна съдебно-психична експертиза обяви, че Петров е психически обремен, има комплекси, но е в пълно съзнание и разбира смисъла и значението на извършеното деяние.
Защитата поиска от съда да са извърши нова съдебно-психиатрична експертиза, но магистратите отхвърлиха искането. По време на процеса Петров мълча. Когато му бе дадена последна дума, той се призна за виновен в извършването на убийството, но не каза защо го е извършил.
Като взе предвид чистото съдебно минало на непълнолетния убиец, съдът произнесе ефективна присъда. Ако Иван Петров беше пълнолетен, той можеше да бъде осъден на доживотен затвор или да получи смъртна присъда.
Защитата обяви, че решението на Пазарджишкия Окръжен съд ще бъде обжалвана в пловдивския Апелативен съд, тъй като липсва мотивът за извършеното тежко престъпление. Защитата ще иска още от второинстанционната съдебна институция нова психиатрична експертиза, за да се разбере дали Иван Петров е извършил престъплението в състояние на иктафинна готовност, което означава промяна в съзнанието. Съдът отхърли частично иска на близките на Георги Поибренски убиецът и неговите родители да заплатят кръвнина от 20 милиона лева. Прецени, че сумата е голяма и реши Иван Петров и неговите родители солидарно да заплатят на бащата на Георги 8 милиона лева.
Областният управител губи дела срещу общината
СЕПТЕМВРИ. С решение на Окръжния съд в Пазарджик по дело No 24 от 1998-а се отменя заповед на областния управител от 19.11.1998-а.
Случаят: През октомври 1997-а Общинският съвет избра за заместник-кмет инж.Васил Мезов. Общинските съветници от СДС и областният управител оспориха избора. Тези дни Окръжният съд в Пазарджик постанови, че изборът на инж.Мезов за заместник-кмет е законосъобразен. За кратък период от време това е второто дело, което ОбС печели след оспорване на негово решение от областния управител. В първия случай областният управител оспори правото на ОбС да излезе със становище за нецелесъобразното отделяне на село Варвара и четири съседни селища в самостоятелна община. Тези проблеми навярно ще бъдат решени с приемането на Закона за териториалното деление на страната. Според инж.Пламен Пеев, председател на ОбС, причината областният управител да губи дела в съда са "куриерските" услуги и "правните" съвети на местни СДС-лидери, които целят обслужването на местни политически щения, без да се съобразяват с правните норми в държавата. Г-н Пеев призовава СДС-лидерите вместо да се занимават с дела, които ще загубят, и да харчат народна пара, по-добре да дадат ясен отговор на избирателите си: защо, след като властта изцяло е в СДС, субсидиите от републиканския бюджет са незапомнено ниски за общината; защо в "Стоманени тръби" АД, гордостта на общинската икономика, производството е сведено до технологичния минимум, съкращават се хора; същото е и в БДЖ. СДС да отговори какви кадри си назначава и най-вече защо спря земеразделянето в село Виноградец - чии интереси обслужва, отсрочвайки връщането на земята там?
"Каучук" АД ще продава 30 апартамента
Акционерите решиха "Каучук" АД ще продава 30 апартамента
Новият одитор е пазарджичанинът Иван Попов
На 20 юни в сградата на дружеството се проведе поредното общо събрание на акционерите. Форумът не придизвика интерес, тъй като на предишните събрания т.нар. дребни акционери разбраха, че каквото каже представителят на държавата, това ще стане.
В началото на събранието изпълнителният директор Димитър Калайджиев обяви структурата на капитала на "Каучук" АД. Министерството на промишлеността притежава 96,02 на сто от активите на дружеството, приватизационен фонд "Сила" - 0,26 на сто, фонд "Асенова крепост" 0,21, индивидуалните участници в масовата приватизация - 3,42 процента.
Без нито един "Против" или "Въздържал се" акционерите потвърдиха решението на предишното събрание, на което в съвета на директорите бяха избрани Лилия Григорова, Галя Георгиева, Димитър Калайджиев, Хованес Хованесян и Николай Филипов.
Председателката на съвета на директорите Лилия Григорова съобщи, че за 1997 година чистата печалба възлиза на 2 милиарда и 407 милиона лева. Според г-жа Григорова тревожен е фактът, че задълженията на дружеството към доставчици, бюджета, социално осигуряване и други е над 11 милиарда лева. Не са прибрани от контрагенти около 2 милиарда и 700 милиона лева. Регистрирано е увеличение на материалните запаси, които възлизат на 8 милиарда лева.
Акционерите чуха, че доста пари са похарчени за социални разходи. За поевтиняване на храната на работниците са изразходвани 123 милиона, за безплатни лекарства - 15 милиона, за безплатни рецепти - 15 милиона, за поддръжка на почивната база 24 милиона, за работническия стол 233 милиона лева.
Представител на дребните акционери попита дали за неблагоприятните икономически показатели няма да се търси отговорност от бившите шефове. Изпълнителният директор Димитър Калайджиев му отговори, че наскоро е имало финансова ревизия, която е констатирала нарушения и някои длъжностни лица са наказани.
Годишният счетоводен отчет прочете главната счетоводителка Ани Баракова, която повтори данните, съобщени от г-жа Григорова.
Акционерите промениха устава на "Каучук" АД, тъй като предприятието не е публично дружество и неговите акции не могат да се предлагат на фондовата борса. Акционерите решиха да освободят досегашната одиторка и на нейно място избраха дипломирания експерт счетоводител - пазарджичанина Иван Попов.
Оживление в залата настъпи, когато присъстващите трябваше да гласуват възнагражаденията на членовете на съвета на директорите. Акционерите поискаха да разберат какви заплати ще вземат шефовете, но им бе обяснено, че според ПМС 85 от 1 април 1998 година заплатите на директорите варират според икономическите показатели на предприятието.
От печалбата за 1997 година 10 на сто бяха заделени за фонд "Резервен". 650 милиона лева ще бъдат разпределени между акционерите като дивидент, от които 624 милиона ще бъдат преведени на промишленото министерство. Акционерите решиха на физическите лица дивидентите да бъдат изплатени до 30 септември, а на юридическите лица изплащането ще бъде разсрочено до края на годината. От печалбата 15 милиона ще бъдат заделени за лечение на тежко болните служители в дружеството, а 10 милиона са предвидени за спонсорство.
В края на събранието акционерите решиха да бъдат продадени 30 апартамента на сегашните им обитатели - бивши работници и служители в предприятието. Жилищата ще се продават обаче, ако Агенцията по приватизация разреши.
