Гадателите не виждат светлинка
Хайде, наште!
Гадателите не виждат светлинка в мача с Нигерия
България тръпне в очакване пред мача на нашите национали с Нигерия. Българите, млади и стари, стискат палци и вече цяла седмица упорито повтарят "Трябва да победим". Това е въпрос на национален престиж. Защото какви ли неща не се писаха от някои европейски вестници срещу нашите национали. Една победа ще бъде най-голямото им опровержение. Вчера отново тръгнаха облозите, залаганията, споровете, кавгите.
Потърсихме мнението на известни гадатели.
Божидар СЛАВОВ от София: Току-що чух по радиото Вера Кочовска. Тя каза, че положението ще бъде много тежко. Аз казвам същото. Не виждам светлинка. Дано пък нещо се обърне.
Гина ДЕМИРОВА от Пазарджик: С мачове не се занимавам, но заради "Знаме" ще кажа, че Нигерия ми се вижда по-силна. Виждам два гола, но няма да ви съобщя за кого са. Има шанс за България, ако тоя дето напада, Стоичков, и още един по-нисичък от него се стегнат. От тях зависи изходът на срещата.
Таня БЕЛИЧИНОВА от Велинград: Труден мач ще бъде. На голяма карта са заложени нещата, и за да не се опропасти шансът ни, няма да давам прогнози.
Прогнозите на гадателите не са обнадеждаващи. И все пак, всичко зависи от момчетата. Да се вземат в ръце и да демонстрират, както много пъти досега, непобедимият български дух. Успех!!!
Прокурорката Попова се простила с двамата мъртви
Вчера погребаха спецполицая Маджаров и следователя Миндов
Двамата загинаха в трагичния инцидент на 16 юни, за който "Знаме" писа подробно. На погребението на Борислав Маджаров присъстваха директорът на РДВР-Пазарджик подполковник Стоян Кочев, началникът на РЗ БОП подполковник Асен Василев, колеги.
На погребението на Тодор Миндов в родното му Радилово се бе стекло цялото село. Дълга върволица от хора следваше катафалката, за да го съпроводи до вечното му жилище. Прощално слово прочете ръководителят на Окръжната следствена служба Емил Господов.
Екип на "Знаме" се опита да присъства на опелото, но близки на убития доста твърдо, да не кажем грубо, заявиха, че присъствието на медиите е нежелателно. Разбира се, не ги обвиняваме за това.
Един от присъстващите на погребението каза: Преди малко взехме фотоапарата на един, махайте се да не стане беля! Не ме интересува кои сте. Достатъчно лъжи се написаха по вестниците!
Междувременно "Знаме" научи нови подробности около кървавата трагедия, за които съобщи участник в оперативно-следствената група. Пред репортер на "Знаме" той заяви: "Час преди трагедията прокурорката Недялка Попова е посетила кабинета на следователя Тодор Миндов. За какво са си говорили, само Попова може да каже. След като свършили раздумката, двамата посетили кабинета на Маджаров, където трагедията се разиграла за десетина секунди. Между Маджаров и Миндов не е имало бой, по телата на двамата няма синини, не са произведени предупредителни изстрели. Когато пистолетът на Маджаров изтрещял, Попова е била в непосредствена близост, видяла е всичко, за което ще бъде разпитвана от военния следовател Иван Ранчев."
На следващия ден, когато телата на следователя и спецполицая били в моргата, прокурорката отишла там, за да се прости и с двамата, съобщиха други източници.
Зад кулисите
Шамари, за които ти благодарят
13 години Лили Малинова наяве и насън живее с рядката и трудна професия на помощник-режисьора
Обикновено овациите след всяко театрално представление ги обират актьори и режисьори. Малко хора имат възможност да бъдат съпричастни на тайнството зад театралната сцена. А там е царството на помощник-режисьора и на останалите театрални служби. В него външен човек трудно може да попадне. Изключение бе направено за репортерка на "Знаме", която няколко пъти наблюдава воденето на спектакъл от помощник-режисьора Лили Малинова от пазарджишкия драматичен театър. Сякаш невидими нишки изтичат от ръцете на тази много спокойна наглед жена, когато е застанала до режисьорския пулт. И всичко се движи като по часовник. От началото до края на представлението технически служби и актьори са подвластни на гласа й, който се носи из гримьорни, реквизитни, чакащи и т.н. Този разговор проведохме след едно такова представление.
- Какво значи една жена да бъде помощник-режисьор, що за професия е това - радост или стрес?
- (Смее се.) Тази професия не може да се разграничава според пола. Нужна е отговорност, организираност, точност. Знаеш ли колко много хора разчитат на помощник-режисьора? Тече спектакълът и всички очи са вперени в тебе. Ти трябва да задвижиш тази машина, наречена представление. Всичко останало е стрес, примесено с малко радост.
- Как запомняш всеки детайл, който се включва в отделния спектакъл, та това са безброй неща?
- Ами, това е всъщност основата на нашата професия. То не се учи за един ден. Това не е написано никъде, за да седнеш, за да си го научиш.
- Имала си възможност да работиш с едни от най-големите режисьори на България. Как се отнасят те към теб и работата ти?
- С уважение. И колкото е по-голям режисьорът, толкова по-голямо е уважението му към нашата професия. Разбира се, много неща от тази професия не се виждат дори и от тях. Спомням си, гостувахме с "Албена" в Сатиричния театър. След представлението дойде при мене режисьорът на спектакъла Крикор Азарян и каза: "Лили, искам да ти благодаря". Много се изненадах, защото нямаше особена причина за това, отдавна бе преминала премиерата и всичко си бяхме казали. Той ми обясни, че гледал представлението от звуковата кабина и за първи път слушал гласа ми по микрофон - много спокоен и сигурен, без напрежение. Това за мене, разбира се, е голямо признание.
- Разкажи за някои непредвидени случки по време на представление.
- Имало е такива, разбира се. Те обикновено са свързани с технически гаф, който не зависи от нас. Сещам се за едно представление на "Сватбата" от Брехт. Блокирал магнетофонът и ми съобщават това от тоноператорската кабина. А този звуков ефект беше много важен акцент в спектакъла. Нямаше как да предупредя актьорите, защото цялата сцена бе обградена с бели завеси. И тогава с една от реквизиторките се промушваме под завесите лазешком - тя от едната страна на сцената, аз от другата и почваме да правим знаци на актьорите, за да разберат, че няма да тръгне звукът. Това породи заразителен смях сред тях, виждайки ни залегнали под завесите. Все пак разбраха, че няма да има звук и всички бяха на нокти. Обаче точно на секундата магнетофонът тръгна. Питам по интеркома тоноператора Гаро "Ти какво направи". Той откачил тази голяма пита - ролката от студийния магнетофон - и я поставил на друг - просто за секунди и това можеше да влезе в книгата на Гинес.
В "Дома на Бернарда Алба" актрисата Валерия Тодорова имаше към финала едно светкавично преобличане. То бе отрепетирано много пъти. И сега Валерия излиза от сцената, разтваря ръцете и чака да я преоблечат и преобуят. Да, но обувките й бяха високи и с много връзки. Две момичета откопчават, събличат, обличат. Едната докато облича, другата развързва връзките на обувките. Но Валерия беше актриса с много натрупано напрежение. И в един момент тя се наведе и почна да опипва връзките, те се омотаха, завързаха се, объркаха се и тя изпадна в паника. Това става пред очите ми. Времето за нейното излизане на сцената наближава и тя изпада в нервна криза. Нямаше време за паника и аз бях принудена да я зашлевя много силно - само така можеше да дойде на себе си. През това време момичетата срязаха връзките, събуха я, обуха й други обувки и я бутнаха на сцената. Тя излезе, довърши финалната сцена. После дойде при мене: "Много ме заболя, но ти благодаря".
- Случвало ли ти се е да преживяваш отново и насън тези стресови състояния?
- Да. Сънувам един сън, който се повтаря много пъти. Имам един стар навик, въпреки че всичко ми е в главата - текст, звук, осветление, промени, излизане на артистите, преобличане - пиесата да бъде до мене по време на спектакъл на пулта. И един и същи сън ме изпълва с ужас - тръгва представлението, а пиесата я няма на пулта. Блокирам и се събуждам цялата в пот.
- Добре, ти имаш големи отговорности, но какви са твоите права?
- По време на представление всички служби и актьори ми са подчинени. При репетиции помощник-режисьорът установява връзката между режисьора и актьорите, и с всички останали служби, които обслужват сцената. Когато дойде премиерата, режисьорът обикновено се изправя пред всички и казва: "Аз бях дотук. Оттук нататък сте в ръцете на Лили". И аз съм задължена да следя всеки спектакъл да не излиза от рамките, установени от режисьора. Не могат да стават никакви промени, просто ей така. Всички сценични служби работят под мое ръководство, дори актьорите. Случва се, когато гостуваме на друга сцена, да се прави нестандартен строеж, да се променя осветлението. И тогава аз поемам отговорност.
- Минавало ли ти е наум, след тези 13 години работа с толкова големи режисьори, ти самата да посегнеш към режисьорската работа?
- (Смее се.) Опазил ме Бог. Човек трябва да си дава сметка за реалностите. Аз предпочитам да стоя до режисьора и смятам, че точно там ми е мястото.
