Пазарджишки параклис на Кръстова гора
Двама кметове - сегашният Слави Генов и бившият - Георги Терзов, заминават днес за Кръстова гора, за да огледат на място терена, отреден за изграждане на пазарджишки параклис. "Трябва да се заемем с конкретна помощ, защото параклисът чака отдавна своето построяване. Ще се обърна за съдействие към по-широк кръг от местни бизнесмени. Имаме готов проект на арх. Кръстьо Танков. Ще получим безплатно тухли от Тухларната" - каза за "Знаме" г-н Генов.
Три път се увеличила продажбата на бира
В "Тракийско пиво"
Три пъти се увеличи продажбата на бира
От вчера, 11 юни, три пъти се увеличи потреблението на бира в Пазарджишкия регион. Харчат се вече 6 хиляди литра на ден. Това количество конкурира най-добрите времена от миналото, когато жителите от региона употребяваха 10 хиляди литра, съобщиха от "Тракийско пиво" АД.
Най-големи количества са закупени от марка "Ариана", която е и най-евтина. След нея почитателите на кехлибарената течност предпочитат "Астика" и "Каменица".
От "Тракийско пиво" АД - Пазарджик обявиха, че предоставят сериозни отстъпки на клиентите при поръчки на големи количества бира.
Петъчни гости: Тина КРУЗ и Уве ТОМКОВИЦ
Търсим винаги положителното в живота
Двамата недоумяват защо българите са позагубили хубавите си качества и защо у нас е толкова мръсно
Често по улиците на Пазарджик можете да срещнете усмихнат висок светлокос мъж, придружаван от мургава млада и стройна жена. Това са г-н Уве Томковиц, директор на Немско-българския център, и неговата съпруга Тина Круз. Сеньора Тина Круз е прелетяла хиляди километри, за да бъде редом с мъжа на своя живот - хер Уве Томковиц. Сега, през топлите дни, тя често чака в градинката на центъра съпруга си да приключи с дневните си задължения. Там ги откри наша репортерка и разговаря с тях. Интервюто върви на три езика - български, немски и испански.
- Къде се пресякоха Вашите пътища?
Уве: В Коста Рика. Срещата ни беше случайна.
- Какво харесахте в Тина? Имали сте възможност да се срещате с много жени по света.
Уве: Тя е спокойна, уравновесена. Живеем всекидневно като в някакъв екшън, добре е да имаш до себе си човек, който да внася спокойствие.
- Тина, не се ли изплашихте, когато последвахте г-н Томковиц на хиляди километри от Вашата родина.
Тина: Не. Любовта дава кураж. Това за мене е едно голямо приключение.
- Разкажете ни нещо за себе си?
Тина: Родена съм в Хондурас, във втория по големина град Сан Пиетро Сол. Моята родина е много по-голяма от България по територия, но има само 5 милиона жители. С много планини, с разнообразен растителен и животински свят. На някои българи името на Хондурас нищо не им говори. Дори един от българските посланици ни попита какво е това. Родителите ми живеят в планината. По професия съм полицай. У нас е съвсем нормално жена да упражнява такава професия.
- Не е ли опасна тази професия?
Тина: Защо, да ходиш по улицата понякога също е опасно.
- Каква жена сте, всъщност, освен че сте чаровна?
Тина: (смее се) Обичам разнообразието. Обичам да пътувам, да опознавам нови страни и техните култури.
- Как преминава един Ваш ден?
Тина: Най-вече с грижите около детето, защото в Пазарджик няма чак толкова много неща, които могат да се правят. Сега вече като е топло мога да се разхождам по улиците. Но през зимата се чувствам много зле, защото у нас няма зима.
- Обичате ли да готвите?
Тина: Да, много.
Уве: Моят проблем е, че тя готви много вкусни мексикански ястия. И ядеш още и още, дори да не си гладен. Винаги поднася и някакъв десертен крем.
Тина: В кухнята си използвам много билки и треви. Тук се налага да обикалям много по магазините, за да ги търся. Хората не знаят да ги ползват и че от тях могат да приготвят изключително вкусни супи. Много използвам къри. Когато купувам месо, внимателно го подбирам. Месото, което тук се продава, ние не го ядем.
- В какъв смисъл?
Уве: Проблемът е, че тук разбиват костите и парченца от тях остават в месото. Ако в Германия намерят такива парченца в купеното месо, то веднага го връщат. Същото е и в Латинска Америка. Тина предпочита пилешко месо и кайма.
- Ще споделите ли с нас Вашата рецепта за кюфтета? Разбрахме, че били страхотни.
Тина: Смесвам телешка и свинска кайма, която не трябва да е мазна. Нарязвам много чесън и много лук, прибавям много пипер, сол, оцет, сурово яйце и то само жълтък. Всичко това омесвам добре и оформям в топчета. Осем дни стоят във фризера. След това за няколко минути могат да се поставят в микровълнова печка, за да се унищожат микробите и могат да се пържат, да се пекат и т.н. Сварява се едър фасул, който се поднася към кюфтета вместо хляб, може и картофено пюре. Всичко обаче, е много люто. Имаме различен пипер - чер, бял, по-грубо смлян, по-ситен.
Уве: Това е един от многото специалитети, които Тина приготвя. Обичам също обезкостено пиле с ориз и с много къри.
- В какво според Вас е смисълът на живота?
Тина: При нас мисленето е малко по-друго. Ако имаш дори мъничко пари, животът изглежда по-розов. Търсим винаги положителното в него. В Латинска Америка има много бедни хора, но тяхната житейска философия е по-витална. Те винаги се смеят и се радват на живота.
Уве: Тук казват: "Нямаме пари, не можем да отидем на почивка". Обаче в Хондурас, в Коста Рика, където също нямат пари, намират евтин автобус, събират се една група и отиват на морето. Нямат пари за хотел, лягат на плажа и си прекарват весело. Там има много паркове за развлечения от рода на Дисни. Плащаш един нисък вход и можеш целия ден и цялата нощ да останеш там. Много хора го правят, срещат се, купуват си някаква евтина храна и се веселят.
Тина: Голяма част от времето си хората там прекарват и в домовете си. Обичат да работят в градинките си, някои от които са миниатюрни. Отглеждат много цветя. В съботните дни излизат и почистват пред домовете си и цялата улица. За да е чисто и пред къщата, а не само вътре. В неделя ходят семейно на църква.
- По това си приличат с някогашните българи.
Уве: Жалко, че Вашият народ е загубил тези черти. Сега у Вас е много мръсно. По цял ден хората седят по кафенетата.
Тина: Неприятно съм изненадана от това, че българите са толкова немърливи. Ако не ми пречеше езиковата бариера, бих споделила с българската жена как правя всяко нещо по по-различен начин.
- С каква приказка приспивате дъщеричката си Андреа?
Тина: Тя е малка още за приказки. Но като порасне ще й разкажа историята за това, че е родена в пазарджишката болница. Това е една хубава история, а за Андреа ще бъде много важно да научи къде е почнал животът й.
Хуманитарна помощ за 1 милиард
Хуманитарна помощ за 1 милиард лева за Пазарджик и региона
Осигури я италианското мисионерско дружество "Фолгаретано"
Пресконференция дадоха вчера представители на мисионерското дружество "Фолгаретано" от Италия: г-н Луиджино Релла, председател на дружеството, Гуидо Товаци и Йорданка Стамболийска - Еккели. С тях е и Маурицио Струфи - журналист от италианската телевизия RAI - 3.
Г-жа Лучия Илкова, представителка на мисионерското дружество от българска страна, направи подробен отчет за разпределението на хуманитарната помощ (6 тира), получена в Пазарджик от месец ноември 1997 година досега. Нейната стойност надхвърля 1 милиард лева. На Обединената районна болница е предоставена медицинска техника, консумативи и парични средства. Хуманитарни помощи са получили социални заведения в Пазарджик и региона - затворът, детски градини, женското дружество "Мариола Доспевска", Съюзът на пенсионерите, самотни майки, социално слаби интелектуалци и други. По предложение на г-жа Стамболийска дрехи и храни са предоставени на църквите "Света Богородица", "Света Петка", "Свети Константин и Елена" и "Свети Архангел Михаил" в Пазарджик.
