Вчера си отиде последният голям пазарджишки творец
In memoriam
Вчера си отиде последният голям пазарджишки творец
"Поет на превода" - така сам се определяше Стоян БАКЪРДЖИЕВ
На 7 май библиотека "Н. Фурнаджиев" трябваше да представи познатият и непознатият Стоян Бакърджиев. Всички очакваха тази вечер. Очакваше я и той. Но болестта му я отложи като на шега, за да дойде поразяващата вест за неговата смърт. Неочаквана, невлизаща още в сметките, тя отне последния му дъх в ранните утринни часове на 12 май. Отиде си един от най-изтъкнатите преводачи на България. 100 000 са стиховете, преведени от него. Само 20 000 са публикувани. Превеждал е поеми, лирика и драми в стихове от руски, украински, полски, румънски, грузински, немски, френски, испански и латиноамерикански поети. Участва с преводи в антологиите "Украинска класическа поезия", "Антология на световната любовна лирика", "100 шедьоври на баладата", "100 шедьоври на европейската любовна лирика", "100 шедьоври на сонета", Хайнрих Хайне - Избрани творби 1981, Хайнрих фон Клайст - "Пиеси" - 1986, Молиер - "Тартюф" 1977, 1994, 1996 г. Негово дело са преводите на Фридрих Шилер - "Избрани произведения" т. 3 - 1956 г. Леся Украинка - "Безсънни нощи" - 1961 и "Горска песен", Рубен Дарио - "Песни за живота и надеждата" - 1967, Хуан - Рамон Хименес "Лирика" 1970 г., Шота Руставели "Витяз в тигрова кожа", Лермонтов "Испанци", Ал. С. Пушкин - "Братя разбойници" и "Русалка".
По повод излезлия от печат през 1970 г. испански поет Хуан - Рамон Хименес, Иван Кънчев пише: "Езикът на преводача е точен, верен, изразителен. Предадена е цялата красота на формата, всички извивки на мисълта, капризните хрумвания, шифрования подтекст. Сякаш се четат не преводни, а оригинални стихотворения. За пръв път се прави сполучлив опит да се предаде на български език оригиналната поетична форма на испанския романс."
Картофите отплуваха в язовира
Картофите отплуваха в язовира, свлачище се събуди
БАТАК. Поройните двудневни дъждове не отминаха и планинския градец. Водата на автогарата и пред Горския техникум се вдигна застрашително и околните къщи за малко не бяха наводнени. Калта, камъните и отпадъците, които влачеше водата, затрудняваха бързото почистване на канализационните шахти.
Не така леко, обаче, се развиха събитията по пътя за жилищния блок зад СОУ "Отец Паисий". Събуденото свлачище затрупа пътя, но в резултат на бързата намеса на Гражданска защита районът бе затворен, почистен и движението - възстановено своевременно.
На доста хора, чиито картофени ниви са край язовира, ще се наложи да засяват отново, защото семената отплували към големия водоем.
Никога не прекалявай с нищо!
Столетникът Димитър ПЕТРИШКИ: Никога с нищо не прекалявай!
Дядо Димитър Николов Петришки е роден точно преди един век в панагюрското село Мечка (днес Оборище). Завършил е само първо отделение и цял живот се подписва само с палеца си. Още на 8 години тръгва след воловете и по нивите и целият му живот преминава в труд. С вярната му спътница в живота баба Донка отглеждат 7 деца, 2 от които загубват преждевременно. Днес неговата радост са живите му пет деца. С голяма обич и уважение се отнасят към дядо Димитър заради мъдростта, веселия характер и неизчерпаемия му оптимизъм неговите 14 внуци, 22 правнуци и 6 праправнуци.
От 21 години той живее в Панагюрище при сина си Никола и снаха си Лушка, които се грижат за него с голяма всеотдайност. Дядо Никола и до днес е съхранил в паметта си всички събития и премеждия, които е преживял. Девизът му е "Никога с нищо не прекалявай! " и определя народа със следната мисъл: "Народът е като цвете в градина - едно цъфти, друго връзва, а трето капе..."
Когато преди няколко дни кметът на Панагюрище Марко Мечев и други ръководители на общината дойдоха да изразят уважението си към юбиляра, дядо Димитър отговори: "Да си жив и здрав и ти, г-н кмете, да ме стигнеш и да ме надминеш! ". А после, засуквайки мустак, с лека усмивка добави: "А ако искаш да ме поканиш за твой помощник, готов съм още утре да дойда."
Дядо Димитър Петришки цял живот ходи с шаячни дрехи и с гугла, а вълненият пояс е здраво стегнат около кръста му. Това са одеждите, които е запомнил от баща си и дядо си. По това облекло, па и по китката цвете и вечната усмивка и шегите, го познават много панагюрци. Разговорът с него винаги е съпътстван с много мъдрост и смях. Той например много се ядосва от това, че днешните хора се лутат като овце и се блъскат като волове, а не се сещат да си кажат "Добър ден! ", "Дал ти Бог добро! "... Тъгува, че са си отишли от този свят приятелите му. И може би затова обича да общува с млади хора, с деца. Навърта се и около жените на мохабет, но за тях смята, че са опасно племе, защото много му намигали... - Дядо Димитре, мислил ли си някога, че ще стигнеш стоте?
- Никога не съм мислил, не съм се и надявал това да стане. Братята ми бяха по-здрави от мен, а по-рано си отидоха. А аз открай време си имам бронхит.
- А лекарства пил ли си?
- Не, не помня да съм пил. Пил съм само ракийка и тютюн. Тютюна го оставих, ама ракийката и сега си пия всеки ден. И да ме пита човек защо съм пил тютюн - от мъка, кога ми е било най-тежко. Ама го отказах изведнъж.
- Какво обичаш да ядеш?
- Сланинка, пихтия (б.р. - пача), коприва, сирене, извара - всичко. А, чакай да не забравя - и суроватка обичам да пия.
- Още ли обичаш да пееш?
- О, някога нямах време да пея, защото много работех. Сега, нали нямам работа, пея си по цял ден и по цяла нощ. Всяка народна песен е хубава - коя за радост, коя за мъка... (В продължение на няколко минути пее любимата си песен, без да сгреши нито дума от текста).
- Дядо Димитре, как трябва да живее човек, за да достигне твоята възраст?
- В кутия да сте, пак няма да ме стигнете. В тоя мръсен живот, в тоя мръсен въздух - това не е живот. Това е умиралка. Оболя гората, оболя цветето, водата е мръсна, житото е мръсно... Нема да ме стигнете!
- Какво все пак ще пожелаеш на хората - столетник си!
- О, дяца, каквото е писано на чивяк на главата, на камик не е писано... Виж тук какво е писано...(сваля гуглата си). А ти ме питаш празни работи, мислиш си, че нящо вършиш (кис-кис-кис...).
- Дядо Димитре, много ти благодаря! Още дълго да живееш!
- Е, колко може, колко може!... На Бог в работата не се бъркам.
"Бесатур" АД ще раздаде по два хляба дивидент
Общото събрание реши
"Бесатур" АД ще раздаде по два хляба дивидент
След като доста време трупа загуби, през миналата година дружеството реализира печалба
Около 70 акционери взеха участие в годишното отчетно събрание на "Бесатур" АД. В доклада си изпълнителният директор Иван Петров изясни, че регионален приватизационен фонд "Сила" е придобил 23 хиляди и 478 акции (36,46 на сто от капитала), Министерството на туризма - 21 хиляди и 253 акции (33 на сто от капитала), а останалите акции, които представляват 30,54 на сто от капитала, са собственост на индивидуални участници.
В доклада на съвета на директорите бе изтъкнато, че след като преобладаващата част от капитала на "Бесатур" АД е вече частен, ръководството е придобило по-голяма икономическа и финансова независимост. За миналата година приходите са били 291 милиона лева, а разходите - около 287 милиона. Закупени са стоки, обновена е част от базата, което не е ремонтирана повече от десетина години. По-малки разходи са направени за гориво, еленергия, категоризация и лицензиране на обектите. Вече на печалба работят и отдадените под наем обекти, които редовно внасят месечните наеми.
Брутната печалба за миналата година е 7,1 милиона лева, а балансовата - 3,6 милиона.
През тази година шефовете на "Бесатур" са предвидили да се обнови частично базата, да се газифицира комплекс "Елбрус". Поради недостиг на средства миналата година е продадена част от недостроения комплекс "Тракия". "Булбанк" е платила 190 милиона лева, а от тях за реконструкция на хотел "Елбрус" са похарчени около 150 милиона. В дружеството работят 67 работници и служители, през миналата година няма съкращения.
Одиторката Димитана Христова съобщи на акционерите, че "Бесатур" АД не е теглил кредити и няма изплатени лихви. Около 11 на сто от разходите са заделени за социални осигуровки, 12 на сто за продадени стоки, за заплати - 26 на сто.
Когато стана въпрос за разпределение на печалбата, акционерите се оживиха. Съветът на директорите предложи печалбата от 3 милиона и 600 хиляди лева да бъде разпределена като дивидент. Хората поискаха да разберат колко дивидент ще получат за една акция. Беше им обяснено, че за една акция ще се плаща по 59 лева, а за 25 акции, колкото е една бонова книжка - около хиляда лева. Индивидуалният акционер Огнян Антонов посочи, че с дивидента акционерите могат да си купят два хляба и предложи печалбата да се задели за обновление на дружеството. Председателят на борда на директорите Велко Генчев обясни, че размерът на печалбата е малък и с нея не може да се реконструира дори едно барче. Шефът Генчев поиска да разбере какво мислят по проблема другите акционери, но те предпочетоха да мълчат. Само един поиска да разбере каква е стойнстта на една акция. Велко Генчев обясни, че стойността на акциите се определя на фондовата борса и всеки акционер е свободен да продаде акциите си на приватизационни фондове или на инвестиционни посредници.
