Позиция
Защо ще клонират Левски само на 50 км от Пазарджик?
Скулптурната галерия на открито прави градът неповторим
Пазарджик с право може да се гордее, че е може би единственият град в Европа, в чийто център е разположена галерия на открито с творби на един автор - проф. Величко Минеков. Предвидлива се е оказала преди време местната управа, която се е възползувала от емоционалната привързаност на големия творец към родния му град. Защото редица европейски градове не могат да си позволят подобен лукс, заради страшно високите цени на скулптурните творби. Тогава, по стара българска традиция, мнозина съграждани мърмореха под нос, че се харчи толкова общинска пара. Оказва се, че парите никак не са били много - около 30 хиляди, нищо пара дори за онова време. Важното е, че бе създаден един такъв уникален културен факт, който е (и ще бъде!) наша визитна картичка пред цял свят и то не за едно поколение.
Преди два дни обаче "Знаме" се натъкна на доста любопитен факт - леяри от пловдивското село Дъбене правеха отливка на скулптурата на Апостола, намираща се на площад "Васил Левски" в Пазарджик (която е част от откритата галерия).
Харесали стрелчанските общинари нашата фигура, поискали разрешение от тукашните си колеги и те с готовност дали съгласието си. Дал съгласие за отливката и самият автор. Вчера наш репортер разговаря с него по телефона:
- Не съм погледнал на въпроса от тази страна - че на някакви си 50 километра от Пазарджик туристът ще се натъкне на същата фигура. Съгласих се заради самия Апостол. Защото негов паметник трябва да се издига във всяко населено място - каза проф. Минеков.
Съгласихме се с уважавания от нас скулптор, че Левски трябва да бъде сред нас. Ценим и големия му жест към стрелчани.
Но не можем да не съжаляваме, че с подаряването на скулптурата на съседен град, се отнема част от неповторимостта на Пазарджик. Не ни се ще да вярваме, че местната управа не държи на тази отличителна черта на града ни. Обаче се чу и такъв отговор на нашия въпрос: "Голяма работа. Нищо лошо не се е случило. Фигурата и без това е пукната."
Не за да злорадстваме припомняме, че когато навремето пазарджишкият кмет Стоица Вардин и председателят на Окръжния съвет за култура - Васил Влахов с един замах купиха фигурите на Минеков, тогавашните управници на Стрелча хвърляха пари за паметници на глупостта - пластмасовата пластика на градския шадраван - "Лотос и балерина" и антиестетическия паметник на партизаните. Разбираме желанието на днешната стрелчанска управа да разкраси града си, но можем само да й съчувстваме, че сега не разполага с пари, за да си построи оригинален паметник на Апостола. Но настана време всеки да си простира краката според чергата си. Жестоко, нали?
Има обаче един по-сериозен проблем. Въпросът за отливката не е обсъждан нито в общинската комисия "Култура", нито на сесия на ОбС. А как ли ще реагира пазарджишката общественост, ако се направи допитване до нея?
Нека надникнем в Правилника за устройството и дейността на държавните и общински музеи и художествени галерии в Република България. В алинея 5, член 26, четем:
"Разрешение от Националния център за музеи и галерии и изобразителни изкуства се изисква в следните случаи: изработване на копия от движими паметници на културата от фондовете на музеите и галериите за музейни и търговски цели".
Но не само не е питан Националният център за музеи и галерии, но не е известен и стопанинът на скултурата.
Според г-н Нейчо Дойчев, директор на пазарджишката художествена галерия "Станислав Доспевски", скулптурната фигура на Васил Левски е заведена в инвентарната им книга, раздел "Скулптура", под номер 134. Пак според г-н Дойчев, никой от общинската администрация не ги е потърсил за съвет и мнение като специализиран институт.
- Ние сме правова държава и е необходимо да се спазват наредбите на Министерството на културата за движимите и недвижими паметници на културата, уточни той.
А колкото до твърдението, че фигурата е пукната, специалистите от галерията твърдят, че пукнатините са незначителни и са на мястото на заварките около кръста. Дотук нещата са ясни. А оттук нататък. Дали пък утре на някой няма да му хрумне да подари символа на града - Старата поща или къщата на Станислав Доспевски или друга ценност, без които Пазарджик няма да е това, което е. Разсипия
Ликвидират пазарджишките оранжерии
Като при краставицата: от печелившото дружество "Оранжерии" ЕООД сега останаха 99 процента "гола вода" и над 3 милиарда борчове "сухо вещество"
Наскоро в пазарджишкия Окръжен съд се проведе общо събрание на кредиторите на "Оранжерии" ЕООД. От претенциите им се разбра, че държавното дружество дължи над 3 милиарда лева. Затова още на 3 февруари министърът на земеделието и аграрната реформа Венцислав Върбанов е обявил предприятието в несъстоятелност и е назначил двама ликвидатора. След събранието на кредиторите ликвидаторите станаха синдици. Според Търговския закон те трябва да направят точна сметка на задълженията и да признаят борчовете на дружеството към неговите клиенти.
Отсега е ясно, че потъналото в дългове дружество не може да бъде изправено на крака. Защото няма пари. А и никоя банка няма да отпусне безсмислен кредит, защото парите няма как да се върнат.
Признатите от синдиците кредитори са "Нефтохим" ЕАД, "Хеброс банк", бизнесменът Иван Георгиев, бившите работници и служители... Отделно данъчните пък ще трябва да търсят и някои неизплатени в миналото вноски. И каквато е практиката досега, някои от по-малките кредитори могат да бъдат сигурни, че ще се почерпят с по една студена вода, тъй като синдиците няма откъде да вземат пари, за да се разплатят с тях.
В момента синдиците на "Оранжерии" ЕООД са сключили договори за съвместна дейност с някои фирми. От малката печалба се плаща на охранителна фирма, за да не се доразсипят и малкото останали здрави съоръжения. Вече няколко години отоплителните инсталации не работят, извършени са множество кражби на оборудване, потрошени са стъкла, а някои участъци са почти ликвидирани. На произвола на съдбата е оставен участък от осем декара, който се намира срещу "Полски Боровец". Дървените конструкции са паднали отдавна, а около тях са "паркирани" изоставени и разкулачени ремаркета. В близост до административната сграда са скупчени повредени трактори и прикачен инвентар.
В момента синдиците по цял ден правят справки из архивите, за да се уточни чия е земята и на кого още трябва да се погасяват борчовете. Защото през изминалите години различните правителства назначаваха по политически причини директори, а някои от тях така чевръсто "управляваха", че докараха оранжериите до този хал.
Надежда все пак да се запазят оранжерийните конструкции има. И тя е почти единствена - да се потърси купувач, който да плати всички задължения и да поднови производството. Но ще се намери ли чак толкова богат и амбициозен бизнесмен? Затова може би по-вероятно е да се прибегне към разпродажба на обособени части. Например 500-те декара може да бъдат раздробени на 8 участъка, отделно са комплексът в Ивайло и 60-те декара до падналите дървени оранжерии. Обособяването вероятно ще стане след 28 април, когато изтича срокът за признаване на кредиторите от съда и двамата синдици. Последните пък се отказват да разработят една очевидно неприложима и безсмислена при тези обстоятелства оздравителна програма. Затова вероятността от тотална разпродажба на цялото имущество се увеличава. Това на практика означава, че от някогашната пазарджишка гордост "Оранжерии" ЕООД, което навремето печелеше и изнасяше продукция в дузина западни страни, ще остане само един хубав спомен. На нас ни остава да се чудим как стана така, че от печелившо дружество "Оранжерии" бе докарано до просяшка тояга.
А печалба от този бизнес има. Наскоро немският бизнесмен Копе даде 1 милиард лева и купи велинградските оранжерии, които са едва 20 дка. Други бизнесмени пък станаха собственици на оранжерии в Ивайло и в Звъничево. И сега именно те печелят, докато държавните оранжерии са разсипани. Затова нека не се учудваме, че килограм краставици, произведени в частните оранжерии, струват на пазарджишкия пазар 3 хиляди лева?!
По стълбите на кариерата
Нов районен прокурор
Както "Знаме" вече писа, районната прокурорка Вяра Келчева и нейният заместник Иван Васев подадоха оставки.
На заседание на Висшия съдебен съвет за районен прокурор беше избран Стефан Янев. Новият шеф има 10 години стаж в пазарджишката Районна прокуратура.
Престъпление и наказание
Търговец на ментета даден на съд
Съществуват канали за снабдяване с калпави стоки, твърдят специализираните органи
Вчера, 8 април, приключи предварителното производство срещу ЕТ "Бранко" - Бранимир Ламбрев. Пазарджишкият търговец е обвинен по чл. 234, ал.2, т.3 от Наказателния кодекс за неправомерна продажба на акцизни стоки без бандерол.
През март 1997 година в полицията се получава сигнал, че в гаражно помещение на ул. "Граф Игнатиев" 4 в Пазарджик се продават алкохол и цигари без бандерол. Двама офицери и служителка от звено "Контрол по цените" пристигат на адреса. "При проверката решихме да приложим хитрост", пише в протоколите инспекторката. Когато продавачите попитали единия от проверяващите какво желае, цивилният полицай отговорил, че иска да си купи пакет "Фемина". Отвътре му подали синя "Фемина" и му казали, че трябва да плати 600 лева, вместо регламентираната цена от 230 лева. Ченгето бръкнало в джоба, но вместо пари извадило служебната си карта.
Извършена била проверка, при която са намерени значителни количества цигари и алкохол без бандерол. От звено "Контрол по цените" към общинската администрация издават на Бранимир Ламбрев наказателно постановление, с което му налагат глоба от 150 хиляди лева (за случая "Знаме" писа).
Няколко дни след това с разрешение на прокуратурата полицаите извършват обиск в дома на Бранимир Ламбрев. При претърсването на жилището в мазето са открити 302 бутилки с различни видове алкохол без бандерол на стойност 6 милиона и 159 хиляди лева, както и 2255 кутии цигари, пак без бандерол, на стойност 2 милиона и 780 хиляди лева. Ментетата са прибрани от полицаите на отговорно пазене.
В писмените си обяснения Ламбрев заявява, че купил част от цигарите и алкохола от склад в Илиянци без фактура през 1993 година. Не можел да си спомни кой му ги продал, тъй като в софийското тържище имало много складове и търговски помещения. Според обясненията на пазарджишкия търговец той забелязал, че в някои от бутилките имало отпадъчни материали и затова прибрал ментетата в мазето си, за да свари от тях домашна ракия. Откритите в дома му бутилки с вино бил купил от фирма "Стабекс" още по времето, когато не се изисквало шишетата да бъдат облепени с бандероли. Част от цигарите пък бил купил от Пловдив, без обаче да обясни откъде се сдобил с цигари "Родопи" с руски бандерол. Други български цигари купувал от "Пазарджик-БТ" АД и фирма "Даниела", пак по времето, когато бандеролите не били задължителни.
За да се установи какво е съдържанието на бутилките, е назначена експертиза. Резултатите от нея показват, че "огнената течност" в стъклениците си е чиста проба менте, приготвено от спирт и вода, която би била безвредна за организма, ако се консумира в ограничени количества. Експертите изчисляват, че стойността на иззетата "стока" възлиза на 5 милиона и 180 хиляди лева.
В следващите дни срещу Бранимир Ламбрев ще бъде изготвен обвинителен акт, който ще бъде внесен в съда. Ако бъде признат за виновен, Ламбрев го чака присъда от 3 години лишаване от свобода, отнемане правото да упражнява търговска дейност и конфискация на иззетите ментета.
Историята с Бранимир Ламбрев обаче съвсем не е изолиран случай, заявяват от полицията. Любопитно е, че по същия повод и на съпругата му Анка Ламбрева, собственичка на фирма "АЙБА", е съставено наказателно постановление за продажба на акцизни стоки без бандерол. Според специализираните органи вероятно съществуват тайни канали, чрез които недобросъвестни търговци продължават да се снабдяват с калпава стока.
Така че ментетата по складове, търговски обекти и заведения може да са намалели, но не са изчезнали. Последното може да стане, когато ментарджията - производител или търговец, бъде обявен за изчезващ социално-икономически вид. А имената поне на най-едрите екземпляри от тази жилава порода бъдат вписани в книжата на съдилищата.
Сетивата ми са пропити от небесната красота
12 април - Международен ден на авиацията и космонавтиката
Сетивата ми са пропити от небесната красота
Изповядва в интервю за "Знаме" Мария АТАНАСОВА, първата българка, командир на пътнически самолет
Преди години случайно попаднахме в скромния дом на Мария Атанасова в родопското село Солища. Дворът те кара да се захласнеш: там освен нашенските невени, латинки, маргарити, имаше и съвсем непознати за тукашния край цветя. Сред речни камъни и морени, подредени в необичайни форми, напомнящи странни скулптури, отрупани с цветя, се промъкваше невидимо поточе. Тънички водни струйки оросяваха причудливи фигури, създадени също от цветя.
Домакинята, слабичка жена с посивели коси, ни покани в дома си - просторен хол и мъничка кухня. Седнали край запалената камина пред ароматно кафе, продължавахме скришом да оглеждаме жената, в чието поведение нямаше дори намек, че е прочутата Мария Атанасова, първата българска жена - летец, командир на пътнически самолет. Местните й приятели разказваха, че е много сдържана и трудно допуска някого до себе си. Оживи се, когато заразказва за цветята и за двора си, за това как сама мъкнела от реката камъните и сама ги подреждала.
От тази среща измина доста време. Вчера от "Знаме" позвънихме на Мария Атанасова, за да я поздравим с днешния Международен ден на авиацията и космонавтиката. Макар че не бе съвсем здрава добре, се съгласи да даде интервю за нашите читатели.
- Защо избрахте тази професия?
- Защото е по-различна, носи по-други изживявания. В нея се научават много неща, които другите професии не дават. И тази мечта - да се откъснеш от земята, и този див възторг от полета... Това е трудно обяснимо, всичко е по-различно от това, което е на земята.
- Как станахте летец?
- През 1950-а завърших Висшето народно военно-въздушно училище "Г.Бенковски" (ВНВВУ) в Долна Митрополия. До 1952-а бях инструктор в училището, после завърших школа за пилоти-изтребители. От 1953-а до 1974-а летях като пилот и командир на "ЛИ-2", "ИЛ-14", "ИЛ-18", "ТУ-134" по вътрешните и международните линии на БГА "Балкан". Скучни данни... - Дай Боже всекиму такъв "скучен" живот! Как пробихте в този мъжки свят?
- Имаше обява, че се приемат младежи и девойки в курсове за моторно летене и аз се записах. Трудно беше влизането във ВНВВУ - там не можеше да се обучават жени. Но по-късно нещата се промениха и завърших випуска заедно с мъже, с които преди това ни обучаваха една година. Това беше 70-ия випуск на военно-въздушното училище. Тази година, в края на април, ще честваме 50-годишнината от началото на нашето обучение в авиацията. Завършихме осем момичета и станахме инструкторки на курсанти.
- Била сте летец-изтребител.
- Преди това се учихме една година, но и там се смяташе, че тази професия не е за жени. Въведоха и реактивните самолети, а имаше решение, че жени не бива да работят в тази сфера. Реших да отида в гражданската авиация, подадох молба и ме преместиха.
- С какви екипажи летяхте там?
- Смесени, понеже нямаше жени. После дойдоха тези, с които завършихме заедно.
- Как Ви приеха мъжете?
- Много добре. В началото летях по вътрешните линии, в стопанската авиация, след време и до Прага - това беше единствената международна линия. След това - абсолютно по всички линии, с които България имаше връзка - в Европа, Азия, Близкия Изток, Африка - Алжир, Мароко, Тунис, до Чеда с богомолци за Мека... - Как станахте командир на пътнически екипаж?
- След специална програма за оценка на професионалните и други качества.
- Имахте ли женски екипажи?
- Не, имала съм втори командир жена, но останалите бяха мъже. Цял женски екипаж не е имало.
- Притесняваха ли се пътниците, когато научаваха, че командир на полета е жена?
- Не, дори ме поздравяваха. Получавала съм и цветя... - На международните летища срещахте ли женски екипажи?
- Тогава не, сега вече има, има и жени-командири на пътнически самолети от други страни.
- По време на полет попадали ли сте в критични ситуации?
- Да, но сега вече не искам да си спомням за тях - всичко е завършвало добре, а и тези неща се случват всеки ден. Нашата професия е рискована и изисква много внимание, солидна подготовка, спокойствие на екипажите.
- Как толкова крехка жена като Вас успява да запази такова самообладание?
- Струва ми се, че у жената има повече самообладание, отколкото у повечето мъже - не казвам това за колегите си. Така че никак не е чудно, че съм останала първата жена-летец в България. Вече казах, че завършихме осем жени, всичките бяхме инструкторки, всички работехме. Две летяха като командири на пътнически екипажи.
- Сега, когато сте окончателно на земята, липсва ли Ви летенето?
- Липсва ми и летенето, и средата. Всеки човек изпитва такива чувства, но при нас те са по-осезателни, защото професията ни е свързана с по-различни изживявания.
- Колегите сещат ли се за Вас?
- Да, много често се виждаме. Стюардесите ми се обаждат ту от Канада, ту отнякъде другаде... - Все още си мисля, че ако има рай, едно от неговите кътчета е Вашият двор в Солища. Как успяхте да създадете такава красота?
- Щом съм била в авиацията, не мога да не се прекланям пред красотата, тя е пропита в мене. По небесните простори виждаш какви ли не картини - сияния, изгреви, залези, блещукащи звезди, чудати облачни очертания. Сетивата ми са пълни с всичко това. И съвсем естествено е да се стремя да създавам красота, след като окончателно съм се приземила.
- Изпитвате ли копнеж по небето?
- Има нещо такова, но не е като при летенето. Моля да поздравите чрез "Знаме" випуск 70-ти, може би някой от нашия випуск живее във вашия град и ще прочете това интервю.
- Дано има такива хора, ще се радваме, ако се обадят и в редакцията. На вас от сърце желаем здраве!
336 милиона е печалбата на "Огняново К" за м.г.
336 милиона е печалбата на "Огняново 'К" ЕАД за 1997-а
Над 280 хил.лв. е средната работна заплата в дружеството, социалните придобивки на колектива са за завиждане
Най-голямото предприятие в България за производство на вар, варови разтвори и инертни материали е "Огняново 'К" ЕАД - Пазарджик. Дружеството е със 100 процента държавно участие. В него работят около 400 души. Средната работна заплата е 282 хиляди лева. Финансовите резултати от дейността на предприятието са положителни - 1997 година е приключена с 336 милиона лева чиста печалба.
Председател на съвета на директорите на "Огняново 'К" ЕАД е Иван Стойчев, който работи в предприятието вече 40 години:
- Основната ни дейност е производството на инертни материали със съответните фракции - размери от 0 до 120 милиметра. А също и вар в нейните три разновидности - негасена, хидратна и трошена. Всичко е съобразено с изискванията на БДС. В момента активно работи площадка 1 в Огняново, т.е. кариерата и варопроизводството. Площадка 2 в Огняново, която има инсталация за производство на мозайка и технологичен отпадък - каменно брашно, в момента не работи, поради слабото търсене. Замразена е и работата на базата в Синитево. А производствените площадки в Бошуля, Звъничево и Алеко са закрити.
Предприятието разполага със собствена автобаза, която цялостно задоволява транспортните нужди на дружеството - технологични, социално-битови и снабдителни. С наш автобус си извозваме работниците. Имаме и собствена ремонтна база и строителна група, които поемат всички ремонтни и възстановителни дейности. Външни услуги не ползваме.
По-голямата част от продукцията ни е за вътрешния пазар. Много малко изнасяме в чужбина, защото не разполагаме с толкова големи количества.
А заявките от Македония, Гърция, Англия и Судан не са малко. Големите ни клиенти в страната са "Асарел-Медет", "Целхарт" - Стамболийски, "Силикат-керам" - Пловдив и други. Може да се каже, че изцяло задоволяваме нуждите от инертни материали и вар в Южна България.
Предприятието притежава хотелски комплекс "Елбрус" във Велинград. Той включва хотел със 150 легла, дневен бар, ресторант, кафе-бар, зала за фитнес и лечебна физкултура със съответния персонал и съоръжения. Има също и бизнес-зала, която предоставяме за провеждане на семинари, заседания. Миналата година построихме модерен басейн с американски съоръжения. Струваше ни около 100 милиона лева.
Работниците и служителите в нашето предприятие ползват много социални придобивки. Здравно осигурени са в частна клиника "Хигия". Изплащаме им 100 процента разходите за лечение (лекарства, операции). Всички работещи на производствените площадки получават безплатна храна. А на персонала извън площадките се изплащат режийни разноски. В колективния трудов договор има клаузи, според които за Великден и Коледа на работниците и служителите се дават поощрения. Всеки от тях преди Великден ще получи по 100 хиляди лева.
За годишната си почивка всеки получава още 100 000 лева. Освен в нашата база във Велинград, работещите ползват и един етаж от частен дом в Несебър. Наехме го и го оборудвахме с всичко необходимо. От известно време работим на разменни начала с морски почивни станции.
Обикновено се твърди, че дейността ни е неекологосъобразна. Но искам да подчертая, че непрекъснато се извършват изследвания от нас самите и от органите на Инспекцията по опазването на околната среда. Ако се установи нарушение, веднага вземаме мерки. Лошо е, че се замърсяват водите. Построили сме хвостохранилища, в които се оставя водата да се утаи и да изтича в река Марица пречистена. Преди много години имаше проблеми при извършването на взривни работи. Днес това се прави по нови технологии и няма оплаквания от страна на жителите в близките селища до кариерите.
