Вчера бе учредено регионално сдружение "Светулка"
Без аналог в националната ни култура
ПАНАГЮРИЩЕ. Вчера тук бе учредено сдружение "Светулка" - юридическо лице с идеална цел. Задачата му е да организира куклен театър "Светулка" в Пазарджишки регион, да го обезпечава финансово, да организира и подпомага вътрешни и международни фестивали и конкурси, да поощрява създаването на нови пиеси за деца.
Учредители станаха няколко общини, представлявани от кметовете, упълномощени да ги представляват: Слави Генов - Пазарджик, Марко Мечев - Панагюрище, Галина Мезова - Белово, Илия Калинов - Брацигово. В сдружението участват и Центърът за театър в лицето на неговия директор Стефан Янков, и физическите лица Емил Фърцов - заместник-кмет на община Пазарджик, Янка Кметска - кмет на община Септември, и Марин Маринов - директор на "Сцена 6" в Пазарджик.
В учредителната сбирка участва и заместник-министърът на културата Николай Поляков. Той съобщи, че непосредствено преди да отпътува за Панагюрище, в разговор с министър Емма Москова са обсъдили учредяването на сдружението. И подчерта, че ще бъде щастлив, ако след тревожните вести за събитията около "Оптикоелектрон" ЕАД от Панагюрище тръгне вест за нещо добро. Това, в което участвате днес, подчерта г-н Поляков, няма аналог в националната практика, защото идеята е родена не в някой министерски кабинет, а в театъра. И увери присъстващите, че общините не поемат никакъв риск с участието си в сдружението - рискът остава за театъра и се състои в това той да успее да създаде радост за децата от Пазарджишкия край. Трябва да заложим на амбицията този куклен татър да се различава от другите куклени театри в страната, реализирайки амбициозна програма. Съобщи още, че Министерството на културата има 600 милиона лева, предназначени за различни проекти; и ако театър "Светулка" представи нова, амбициозна програма, която да съумее да защити, ще получи помощ. "Светулка" трябва да се превърне във феномен в културната карта на България, подчерта заместник-министърът.
Учредителите избраха 5-членен управителен съвет с председател Слави Генов и членове Стефан Янков, Марко Мечев, Марин Маринов - отговорен секретар, и Емил Фърцов, и тричленна контролна комисия с председател Илия Калинов и членове Галина Мезова и Янка Кметска. Приет бе и устав на сдружението.
Когато ни води общ интерес, забравяме политическите пристрастия
Твърди народната представителка Юлия БЕРБЕРЯН
Г-жа Юлия Берберян, гостенка на децата от пазарджишкото помощно училище "Иван Вазов", разговаря с репортерка на "Знаме".
- Г-жо Берберян, как бихте обяснили обичта си към децата, и особено към социално слабите?
- Самите деца извикват тази обич. А интересът ми към социално слабите е лесно обясним: те са зависими от обществото, от нашата доброта и грижа. Държавата и ние, нейните независими граждани, сме длъжни да ги обичаме и да се грижим за тях.
- Какво подарихте на децата?
- Личното си дарение пуснах в касичката. А женското дружество "Мариола Доспевска" дари бельо за 44 деца и лакомства.
- Вие ст една от вносителките на Закона за закрила на детето... - Внесените законопроекти са четири, а не пет - последната вносителка Анелия Тошкова не спази процедурата и той не стана законопроект. Тези закони минаха на първо четене и от тях трябва да бъде направен един общ. Работната ни група приключва работата по него. До края на месеца той отново ще бъде внесен в пленарна зала на първо четене. Седем дни преди първо и второ четене всички народни представители могат да внасят свои предложения. Такова предложение ще бъде и този пети проектозакон. Със Закона за детето за първи път в този парламент на практика бе показано националното съгласие, тъй като вносителките представляват четири политически сили. Работим добре, спокойно и на високи обороти. Показахме, че когато ни ръководи общ интерес, политическите пристрастия се забравят. Грижата за българското дете изигра тази невероятна обединяваща роля. Надявам се този закон да бъде приет до края на годината.
- Кое е по-трудно за Вас: спортът или политиката?
- Трудностите са различни и несъизмерими. Едно от най-трудните места в спорта е непрекъснатото преодоляване на невероятните физически усилия. То в повечето случаи е на границите на човешките възможности. Оставаш без дъх, без сили, почти си готов да паднеш, падаш, лазиш, но продължаваш. Така е в професионалния спорт. Толкова е тежко, че не знам колко от политиците могат да си го представят, а камо ли да си го позволят. Политиката има своите трудности, за които все още не мога да говоря, защото не се считам за специалистка, каквато съм в спорта.
- Защо влязохте в политиката?
- Защото народът пожела така. А и мисля, че имам какво да дам от себе си, за да бъда полезна. Вотът на народа ме окуражи да приема това предизвикателство.
- В името на политиката ще се откажете ли от спорта?
- Никога не съм мислила да се отказвам от спорта - това е нещото, което знам, мога и обичам. Тази професия съм учила от дете в продължение на 40 години и съм длъжна да й бъда вярна, докато мога. Съгласих се да бъда капитан на отбора на България за световното първенство по тенис за жени, известно като "Купа на световната федерация". То ще се проведе в средата на април в испанския град Мурсия. В такова световно първенство със състезателките Мануела и Катерина Малееви на два пъти сме били трети в света. Сега нашият отбор е изпаднал в много ниска квалификационна група и затова реших да помогна. Ангажиментът ми е само за една седмица.
- Бъдещето?
- Ще отворя тенис-школа за малки деца от 1 април за 6 месеца на кортовете на "Академик". Ще работя заедно с три мои колежки - най-добрите български тенисистки. Надявам се през това време да бъде построен стадионът "Малееви", където ще работим догодина. Много неща съм захванала, но така живея цял живот и се чувствам много добре.
- Виждате ли се с дъщерите си?
- Катя с бебето живее в София и ги виждам почти всеки ден. Мануела идва често с децата си в България, а и аз отскачам при тях. Маги пътува по състезания, но също се завръща при нас. Те са вече големи хора със свои ангажименти и всеки трябва да си гледа работата... Ние сме едно разпиляно по света, но много щастливо семейство. И слава на Бога!
Уволнен е медицинският управител на ОРБ
Засега най-голямата болница в региона остава без шеф
Със заповед на началника на регионалния здравен център д-р Атанас Дончев бе освободен от длъжност медицинският управител на Обединената районна болница (ОРБ) д-р Иван Ванчев. Историята около уволнението продължи цяла седмица и приключи вчера, 19 март, когато д-р Ванчев получи уволнителната си заповед вкъщи, изпратена в писмо с обратна разписка.
Според д-р Иван Ванчев заповедта е неправомерна и той обмисля вариант за нейното обжалване в съда. Според д-р Атанас Дончев пък никъде в закона не е упоменато, че заповедта за уволнение на медицинския управител на ОРБ трябва да бъде съгласувана с кмета на общината. Според закона с кмета се съгласува само обявяването на конкурс за шеф на ОРБ, а не неговото уволнение.
Доктор Дончев не пожела да коментира проблема, но заяви, че е в неговите правомощия да назначи временно изпълняващ нов шеф на Обединената районна болница.
22 222 бутилки с послания за мир
Днес гост на "Знаме" е рекордьор от книгата "Гинес"
22 222 бутилки с послания за мир ихармония между религиите
Наскоро в Пазарджик случайно и за кратко бе д-р Георги ИКОНОМОВ от София. Доста хора биха завидели на 75-годишния мъж със стройна фигура, излъчваща здраве и жизненост. В разговор с него репортерка на "Знаме" научи, че той е майстор на спорта по туризъм, мотоциклетизъм, автомобилизъм, въвел е картинг-спорта в България, автор на първата карта на пещерите в България.
Имал брат-близнак, който починал. Двамата от деца се занимавали с акробатика, работили са в цирка. Завършил медицина, д-р Икономов 12 години е корабен лекар, по 11 месеца не е стъпвал на суша. В речни и морски води е пуснал 22 хиляди и 222 бутилки с послания до хората и света и с този рекорд влиза в книгата на Гинес.
За читателите на "Знаме" д-р Икономов разказва интересни моменти от своя живот:
- Д-р Икономов, как се чувства човек, когато дълго не стъпва на твърда земя?
- Хората, които не са свикнали, на втория месец се хвърлят зад борда - на моряшки се казва, че ги е хванало "желязото", защото като желязо потъват към дъното. В такива случаи ги изпращат в родината.
- А Вие?
- Аз работех, време за болести не ми оставаше. Първо устройвах празници, рождени и именни дни, тъй като познавах подробно живота на всеки член от екипажа. Бяхме дори на празника на хумора в Абърдийн. През другото време провеждах своите изследвания.
С научните ми изследвания на близнаците учудих дори папата
- Какви бяха те?
- Започнах да уча медицина, само защото нито училищният лекар, нито учителката ми по естествена история можеха да ми обяснят защо с моя брат-близнак не си приличаме. Затова отделих много години от живота си да изучавам близнаците - в началото сред хората, а след това в животинския и растителния свят. Хабилитацията ми като кандидат на науките е върху темата "Близнаци". На кораба изучавах рибите. Участвах в ихтиоложки изложби в Англия с риби-близнаци, калмари с две глави, раци с четири очи. С моите изследвания удивих дори папа Павел VI и той кръсти на мое име близнаци - Ико и Номо. На кораба имах и куриози - изхвърляха ми рибите, на които поставях гумени пръстени, защото ги изследвах: така съм бил помагал на империалистите, изследвайки рибните пасажи.
- Като изучавахте животинския и растителния свят, нещо разтревожи ли Ви?
- Да, неограниченото унищожаване на техните представители. Жаждата за печалба унищожава планетата.
- Кога пуснахте първата от своите 22 хиляди 222 бутилки?
- Първата бутилка пуснах през 1932-а в река Струма, тогава бях на 9 години. Бяхме слушали от сестра ми за бутилката, намерена в корема на акулата от "Децата на капитан Грант". По-късно, като участъков, военен и корабен лекар продължих да изпращам своите послания. В Струма пуснах 1500 бутилки. От Русе осеях Дунав с бутилки.
Нашите ме обвиниха в шпионаж, американците ме арестуваха
- Какви бяха Вашите послания?
- Първите бяха за мир и сътрудничество между народите, след това - за хармония между всички религии. Посланията си адресирах до близнаците в различните страни. Скоро се прочух, защото прихващаха бутилките ми ту в село Пиргово, ту в Браила, ту в делтата на Дунав. Но скоро дойдоха и неприятностите - от "Океански риболов" ме уличиха в шпионаж. През 1978-а пуснах бутилка в залива Хъдзън в Ню Йорк, от моста на самоубийките, но вече с разрешение - на тамошната полиция и на нашия посланик акад. Тодоров. В това послание бях написал: "Нека по сините коридори на световния океан да плават само мирни кораби, а не самолетоносачи и подводници". Това бе причина да ме арестуват на самолетоносача "Нимиц" и да ме отведат в базата на Шести американски флот в Сицилия. Накрая техният адмирал ми каза: "Сър, Вие имате право на собствено гледище. Но нашите съдове долу са над 15 хиляди, там само български няма".
- С Вашите 75 години как се озовахте по Амазонка?
- С дъщеря ми Анета решихме да се включим чрез моята фондация "Българска Нептунова поща" в спасяването на розовия и сивия делфин, които обитават и Амазонка, и Ориноко. Така подпомагаме инициативата на частната фондация "Омача" на д-р Фернандо Трухийо и проф.Сарита Кендал. В началото на тази година пуснахме в Амазонка 777 бутилки с призив на испански за защита на делфините и другите речни и морски видове. Организирахме 7 експедиции из латиноамериканските страни, посетихме 7 индиански племена, имахме 7 срещи с ихтиолози и биолози.
- Вярвате в числото 7... - Да, и в 13, затова сега съм жив и здрав.
На 75 години се озовах при индианците
- Бихте ли разказали за срещите си с индианските племена?
- Бях намазал лицето си с ритуални бои. Първото племе, което посетих, Чибча, живее на 3200 метра надморска височина в Кордилерите. Шаманът благослови бутилките, които носех, и те станаха свещени и за останалите племена. В джунглата намерих племето Уйтото. Те ми разказаха, че за тях коката е лечебно растение, но белите хора я превърнали в отрова. Шаманът на племето Ягуа ми подари своята корона от разноцветни пера.
- Какви хора са индианците?
- Много доверчиви, не обичат оръжията. Живеят в наколни жилища сред идоли, които сами майсторят от червено дърво. До триметров старинен идол може да се види триметров кръст - те са покръстени, но казват, че с тези идоли са се родили, с тях ще умрат. Има училища, в които преподават монахини. Някои от възпитаниците им вече учат и в университети. Индианците от Перу са много ниски, а от Северна Колумбия - високи и снажни.
- Кое място Ви е направило най-силно впечатление?
- Бермудският триъгълник. Минахме с кораба край него, но всичките системи изключиха и избягахме навреме.
- Какво най-много Ви удиви при многобройните Ви пътувания?
- Ескимосите от Шпицберген и негрите от Сен Джонс на остров Нюфаундлен: ниски хорица, дресирани като кученца, но ако човек ги спечели, стават му приятели за цял живот, дори са готови да се жертват за него.
- Посетили сте толкова страни, срещали сте толкова хора, какво бихте им казали извън бутилките?
- На българите искам да кажа първо да си върнем обичта си един към друг, както е сега в Ирландия, в така наречените бананови републики: любезни, внимателни, посрещат те като най-близък роднина. А ние се отчуждихме, едни други се нападаме.
