Български принос в японското чудо
В Пазарджик възкресяват умрелите тамогочита
Опасността е в пристрастяването на децата (а и възрастните) към играчките
Та-ма-го-чи. Четири срички, съставящи име, подобно на бебешки брътвеж. Лесно произносимо и запомнящо се бързо от всички деца. Противно на традициите за приемственост на познанията, все по-често малчуганите обясняват на възрастните що е тамагочи, а последните много трудно разбират същността му, ако успеят въобще. Хем електроника, хем домашен любимец, който трябва да се храни, приспива, да се грижиш за него (коте, жаба, куче, динозавър, кокошка, попова лъжичка, рибка). И след като чудото на японската мисъл доби мащаби, които едва ли някой е предполагал при създаването му, сега остава да отчитаме само проявленията на електронния делириум, обзел малки и големи.
В Пазарджик по това чудо са полудели както четиригодишни деца, така и 40-годишни татковци и майки. Цената на японското изобретение варира от 10 до 22 хиляди и според търговците се харчи твърде добре. В Пловдив бе огласено учредяването на първото у нас, а може би и в света, Дружество за защита на тамагочи. Инициаторът за създаването му инж. Илия Бисеров подаде документи за регистрация по Закона за лицата и семействата. Членството е без възрастови ограничения, защото никой не бил застрахован от фатална привързаност към безпомощно писукащите електронни животинки. "Да не убиваме човешката нагласа за грижовност" е девизът на бъдещото дружество, с който инженерът се надява да привлече последователи и членове. В Стара Загора пък пенсионирана полиглотка откри забавачница за тамагочита, където децата могат да оставят играчката си, докато са на училище. В много други градове - на шега или насериозно - се създават клубове, кръгове и всевъзможни формации, свързани с пазарния хит, който е на път да се превърне в истерия сред малки и големи.
Според психолозите тамагочито има една-единствена същност - то проявява желания, а децата, пък и възрастните, ги удовлетворяват и това им носи душевно спокойствие. Стоката има пазарна стойност, така че и търговците са доволни - малката пластмасова кутийка е хит сред подаръците не само за деца. Все по-често влюбени двойки, отдавна надскочили тийнейджърската възраст, си разменят тамагочита. И всеки техен писък е мисъл за любимия. Звучи поетично и вероятно скоро ще се появят и първите сонети, вдъхновени от любовта към малките животинки. В детски градини, училища и университети пищят тамагочита. Електронният звук, който се носи от джобовете на скъпо облечени бизнесмени, невинаги идва от пейджъра. Говори се дори, че сигналният звън, който звучи често в кулоарите на парламента, не се дължи само на мобилни телефони.
Явлението придоби такива размери, че психолозите надушиха следа и все по-често проблемът попада в центъра на техния теоретичен фокус. Според специалистите, чрез играчката понятията за реално и виртуално се размиват и това странно рефлектира върху детската психика. Рано е, обаче, да бием тревога - е мнението на доц. д-р Веселин Василев, преподавател по психология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Според него опасността идва от пристрастяването. Привързаността към тамагочи не е обикновената любов към коя да е детска кукла. Електронната животинка има желания, капризи, виртуални чувства, т.е. налице са някои от компонентите на одухотвореност. Нищо чудно няма в появата на Дружеството за защита на тамагочи, твърди доц. Василев, според когото електронната игра създава все пак някаква култура на поведение на малчуганите, създава у тях отговорност към малките и слабите същества - били те реални или виртуални. Електронният домашен любимец озадачава представите на родителите, но за най-младото поколение любовта към малките играчки е естествена. Като към плюшените мечета преди, към куклите Барби, кубчето на Рубик или последните конструкции на Лего. Изглежда всичко е въпрос на мода, дори в бизнеса с детски играчки. И нямаше да има нещо необичайно, ако нещото, наречено тамагочи, бе останало само на преходния връх в топкласацията на детските залъгалки. Нещо повече - след като се разчу за честите погребения на тамагочи, в Пазарджик му намериха колая - съживяват умрели електронни животинки. Студенти по електроника отварят пластмасовите кутийки, сменят батериите и тамагочито отново пищи. Тази находка се явява българският принос в японското чудо тамагочи.
Дойде времето на Йовковия милионер, смята проф.Надежда Сейкова
ПАНАГЮРИЩЕ. Снощи "Арткооп" - София представи на панагюрска сцена "Милионерът-милиардер" по Йордан Йовков. Участваха актьорите Стойчо Мазгалов, Белла Цонева, Бистра Марчева, Анета Петровска и др. Комедията, написана от Йовков през 30-те години, е поставена за пръв път в Народния театър от Николай Масалитинов. Прототип на главния герой е някогашният околийски ветеринарен лекар Стоян Кюлев, завършил в Италия.
Постановката е нов прочит на Йовков, за който проф.Надежда Сейкова, преподавателка в НАТФИЗ, казва: "Най-после дойде времето на "Милионерът" от Йовков. Точно сега, в лудата надпревара да се забогатее на всяка цена. На тази гонитба на парите и невероятните комбинации трябва да реагираме по някакъв начин, иначе ще загинем... Според проф.Сйкова, трябва с усмивка да си спомним за ония години и да видим, че те са същите.
Билетите за спектакъла бяха продадени предварително, в деня на представлението свободни места нямаше. А това е второто за тази година гостуване на театър. Явно хората имат нужда от това изкуство.
Ужилени се жалват в прокуратурата от строителен предприемач
След като в Пазарджик вече рухнаха три финансови пирамиди, с "плитки" темели може да се окаже и строителна фирма
Жалба срещу строителния предприемач Димитър Шенгаров са внесли в Районна прокуратура - Пазарджик над 35 ужилени мераклии за нови домове. Прокуратурата се е отнесла сериозно към проблема и е разпоредено на Икономическата полиция при РДВР - Пазарджик да извърши проверка. Досега обаче строителният предприемач Шенгаров не е разпитан, защото прави опити да се укрива, съобщиха спецполицаи.
От жалбата на ужилените става ясно, че предприемачът обещавал щедро да построи големи и модерни жилища за определено време, но досега неговите обещания са само къс хартия. Любопитно е, че сред излъганите има адвокати, следователи, счетоводители - все грамотни и компетентни люде, които би трябвало да знаят какво стана с един пак така щедро обещаван "Град на мечтите" в София.
Димитър Шенгаров сключвал предварителни договори, вземал пари на ръка, а после обяснявал на клиентите си, че строителните материали са поскъпнали и искал още пара. Със същото обещание успял да вземе от млада жена депозит в долари. Сега някои от започнатите, но недостроени жилищни кооперации пустеят и се рушат. От недовършените строежи се крадат тухли и други строителни материали, заявяват бъдещи новодомци. Куриозен е случаят с обещана жилищна кооперация, на мястото на която продължава да зее огромна яма.
Така че, след като в Пазарджик вече рухнаха три финансови пирамиди, с плитки "темели" може да се окаже и първата строителна.
Неужилени в случая юристи твърдят, че след проверката прокуратурата ще обвини Шенгаров по чл.209 от Наказателния кодекс за измама. А ужилените ще трябва да си търсят правата по гражданско-правен път пред съда. Казано с други думи, ще дават пак пари, за да си върнат вече внесените пари. А обещаните жилища, естествено, ще си останат химера.
В Пазарджик през последните няколко години се появиха доста строителни фирми, някои от които обещаваха на потенциалните си клиенти луксозни жилища с множество екстри. Но нищо чудно някои от строителните предприемачи да се окажат фараони, а техните клиенти - лапнишарани.
"Оптикоелектрон" ЕАД е превеждал пари
Право на отговор
"Оптикоелектрон" ЕАД преведе пари, но в Интерната за деца от бедни семейства в Смилец
В отговор на вчерашната уводна публикация в "Знаме" под заглавие "Панайот Ляков: От "Оптикоелектрон" са превеждани пари във Висшия съвет на БСП", снощи в редакцията на "Знаме" се получи факс, изпратен от "Оптикоелектрон" ЕАД, в който се казва: "Печално известният в Пазарджишкия регион "кадровик" Панайот Ляков не пропусна да прояви добрата си информираност и по проблемите на "Оптикоелектрон" ЕАД - Панагюрище", за съществуването на което вероятно е разбрал от медиите през последните дни.
В типично негов стил се опитва да свърже гражданското неподчинение на колектива с несъществуващи политически мотиви. Задача за средноинтелигентен човек е да определи възможността за манипулация на 1700-членния колектив, от която и да е политическа сила!
Под достойнството ни е да влизаме в дискусия със споменатия медиен творец, но, за да бъде ясно на обществеността, ще потвърдим, че действително е направено дарение за децата от Интерната в село Смилец в размер на 300 хиляди лева, и то в момент, когато те бяха посинели от глад и студ. Ние се гордеем с този акт! Ако тези деца са превели парите на някаква политическа сила, не може за това да се вини "ОПТИКОЕЛЕКТРОН".
Не желаем да се занимаваме с Вас чрез медиите, г-н Ляков! За клевети и инсинуации от подобен род съществува съд и там всеки трябва да намери отговор на своя въпрос!"
Автор на отговора е Инициативният комитет на "Оптикоелектрон" ЕАД. А в потвърждение на горните думи е изпратено копие от договора за дарение от 31 март 1997 година, сключен между "Оптикоелектрон" ЕАД, представлявано от управителя инж. Иван Петров Чолаков (Дарител), и община Стрелча, представлявана от кмета г-н Динчо Евстатиев Динчев (Надарен). В него изрично се уточнява, че дружеството дарява сумата от 300 хиляди лева, като желае тя да бъде използвана за поевтиняване храната на учениците от общежитието за деца на социално слаби родители в село Смилец - община Стрелча. Г-н Евстатиев (Надареният) приема с благодарност направеното дарение от 300 хиляди лева и се съгласява да го разходва съгласно волята на Дарителя.
Договорът е скрепен с подписите на инж.Чолаков и г-н Евстатиев.
