Мурафетите на ромите са слаба ракия пред вандалщината на българи
"Жилфонд" изважда принудително нередовни наематели
Мурафетите на ромите са слаба ракия пред вандалщината на българи
Изкъртили и продали всичко от апартамента, дори тоялетната чиния, а за да ходят по нужда пробили дупка в пода
Вчера сутринта в приемната на редакцията дойде с две малки деца г-жа Гена Христова Иванова, да изплаче жалбата си.
"От 14 години живея под наем в общинско жилище на бул."Г.Бенковски" 104, ап.20, ет.5. Имам пет деца и две внучета. Сега при мен живее и другата ми дъщеря. Закъснях с наема два месеца, защото трябваше да стягам децата за училище. Безработна съм и не съм добре със здравето. Преди години лежах в психиатрията и сега съм постоянно на лекарства. Днес без предупреждение идват от "Жилфонд" с камион да ни изнесат багажа. Зима е, а децата ми остават на улицата".
Така разказана нейната история срещна нашето състрадание. Но нещата се оказаха не толкова еднозначни. Всъщност г-жа Гена Иванова е предупреждавана не един път да издължи наема - с писмо N 140/24.07.1997 г. и писмо N 176/13.11.1997 г. До момента дължи 19121 лв. при месечен наем от 6125 лв. за двустайното жилище. На това основание и заради недобро стопанисване на общинското жилище ОП"Жилфонд" е предприел крайна мярка - със заповед N 951/15.12.1997 г. са прекратени наемните отношения. Оказва се, че семейството на г-жа Г.Иванова има имот в с.Памидово. Съпругът Васил Ал. Иванов е подписал заповедта за освобождаване на апартамента без възражения и се е съгласил багажът да бъде закаран там. (Съседи твърдят, че и г-жа Иванова живее през лятото на село.) Транспортните разходи са за сметка на "Жилфонд" само и само децата да не са на улицата, обясни г-жа Румяна Моллова - специалист в отдел "Жилищни имоти" в ОП"Жилфонд". И допълни: "Ние изнасяме багажа, а те, седнали в хола на пода, пият кафе, пушат и нехаят. Преди това Гена Иванова е обитавала общинско жилище на ул."Пловдивска". Извадена е оттам пак поради лошо стопанисване и оплаквания на съседите".
Самият апартамент е в окаяно състояние. Многобройни са жалбите на живеещите във входа до полицията от семейството на г-жа Г.Иванова. Ежедневни скандали, оргии, мръсотия, неплащане на входните такси. Поради тази причина от две години асансьорът не работи, няма и стълбищно осветление, за чистачка не може и да се мисли, казва домоуправителката г-жа Л.Йончева.
Още по-трагична е обстановката в жилището на извадената предишния ден наемателка Веселка Вълчанова на шестия етаж в същия вход. Апартаментът нямал дори входна врата. Всичко, което е било възможно, е извадено и продадено - вратите, бравите на вратите и тоалетната чиния. Ходели по нужда в дупката на пода. Покривът е почти рухнал и течовете при дъжд достигали до четвъртия етаж. (Става въпрос за българи, а не за цигани. Според г-н Румен Марков, директор на общинското предприятие "Жилфонд", апартаментите, населени с роми, не са така вандалски обитавани.)
Според правилника за наемните отношения ОП"Жилфонд" няма задължения за ремонти в жилищата, те са за сметка на наемателя. През м.г. Общинският съвет е дал съгласие да изразходват 3 милиона лева за ремонт, през т.г. още не се знае каква сума ще бъде отпусната. Но кой ще се съгласи да наеме такъв непоправимо разбит апартамент и колко ще струва това на кандидат-наемателя?!
С още 31 наематели, които дължат около милион и половина лева наем на ОП"Жилфонд" ще бъде процедирано по същия начин, ако не се издължат в срока на предупреждението, казва г-н Румен Марков. Съгласно Закона за общинската собственост и правилника за наемните отношения на нередовните наематели ще бъде пусната заповед за освобождаване на жилището.
Похвално е, че "Жилфонд" е решил да уреди наемните си отношения с неизрядните платци и недобросъвестни стопани, за да ги даде на други, които наистина се нуждаят. Но дали така сериозно ще пристъпи да си върне и някои неправомерно раздадени жилища, за които се говори под сурдинка - на разни началници и други видни деятели. Все хора със собствен дом, които не са се посвенили да се сдобият и с по едно общинско жилище - уж под наем?!
Нов шеф на ТОМЗ
По стълбите на кариерата
Нов шеф на ТОМЗ
Заместник директор по лечебната част на Обединената районна болница в Пазарджик стана бившият началник на Териториалната организация на Министерството на здравеопазването (ТОМЗ) д-р Стоян Лупов. На овакантения от него пост бе назначен д-р Атанас Дончев.
Приватизация - да, но на каква цена
Приватизация да, но на каква цена
Турски бизнесмени посягат на родопските гори и води
Запомнил съм строителството на целулозния завод "Стефан Кираджиев". Из селата и градовете на Тракия и Родопите се бе разнесла вестта за високите надници и безкупонното снабдяване с хранителни продукти. Като пълноводна река се проточиха върволици от гурбетчии. Най-много бяха от Пазарджишко и Панагюрско. Те се приютяваха във временните дървени бараки и се приспособяваха към новите професии... Дълбоко в съзнанието ми се е запечатал и митингът при откриването на завода. През целия ден не секна върволицата от любопитни, които преминаваха през цеховете покрай огромните кипящи "казани" и машини, които превръщаха трупите в гладка мукава, навита на огромни рула. Беше, ако не ме лъже паметта, есента на 1951 или пролетта на 1952 година. В действие бяха пуснати 12 цеха с непрекъснат производствен процес. Целулозният завод заработи с пълен капацитет, но се оказа, че сме надхвърлили ръста си и суровината не достигаше. От всички равнища на държавното и партийно ръководство се наблюдаваше потокът от "трупчиики", телефоните прегряваха от предаваните сводки и справки за доставената и потребна дървесина. Лесовъдите под сурдинка бъбреха, че ако сечта продължава с такива темпове няма да остане и стръкче борово дърво в Орфеевата планина и Родопите ще се превърнат в пустиня. Заради неизпълнени планове мнозина директори на горски стопанства "отидоха по дяволите". Защото иглолистна дървесина трябваше не само за целулоза, но и за дъски, дограма, греди, талпи, летви, подпори за амбалаж.
Статистиката е съхранила любопитни цифри за 1965 г. Тя посочва, че тогава са добити 4343 милиона кубически метра обли и цепени дървени материали, отсечени са 1525 хиляди куб. м иглолистна дървесина, която се е превърнала в 1026 хил. куб. м трупи, 570 х. куб. м дъски, 111 хил. куб. м амбалаж, във фурнир, в паркет, в плочи от дървесни частици, мебели, дограма... Бързо се топеше зеленото злато на Западните Родопи и Рила, където се намират 80 на сто от иглолистните гори и целулозните заводи и хартиените фабрики като ненаситна ламя продължаваха да гълтат иглолистната дървесина. В същата 1965 г. са добити 17 хил. тона дървесинна маса, 65,9 хил. тона целулоза, 85,2 тона хартия, 22.9 хил. тона хартия за писане и печат, 32,8 хил. тона натронова хартия, 29,5 хил. тона други видове хартии, 23,8 хил. тона картони, 16,6 хил. тона мукави, 20,3 хил. тона велпапе, 90,6 милиона бр. книжни торби. Суровината не достигаше. За четири петилетки добивът на дървесина се увеличи 180 на сто, а производството на целулоза десет пъти и на хартия пет пъти. Несъответствието между суровинната база и произведените мощности бе огромно. И тогава, през 1967 г. като манна небесна дойде спогодбата между България и СССР за внос на дървесина. По силата на тази спогодба в Коми АССР бяха предоставени огромни горски ресурси и в 1980 г. там вече работеха 12 000 български работници и специалисти. Те добиваха целегодишно по 2,6 милиона куб. метра иглолистна дървесина, от която нашата страна получаваше по около 1 милион куб. метра. По-късно добивът достига на 3,6 милиона куб.м. Като неспирен поток се отправяха влаковите композиции към българските целулозни и дървообработващи заводи, а железопътните гари се задръстваха от препълнени с трупи вагони. Дърводобивът у нас бе снижен и беше нормализиран прирастът в горите. Но както е речено - всяко чудо за три дни. Небивалият възход в търговията и сътрудничеството със СССР, а сега с Русия, изведнъж секна. Отговорните ни политически и държавни мъже и жени счетоха, че дърводобив в Коми АССР не ни е нужен, и родната ни целулозно-хартиена и дървообработваща промишленост бе доведена до точката на замръзване. И пак обърнахме очи към горите в Рила, Родопите и Пирин. Да, но там вече диктуваха пазарните отношения и дървесина получаваше този, който плащаше в зелено. За излизане от тежката криза се тръгна по пътя на разпродажбата.
Най-големият ни целулозен завод "Стефан Кираджиев", преименуван в "Целхарт", премина в ръцете на турския целулозно-хартиен гигант "Ъшъклар холдинг", който брои цифром и словом 4 милиона и 200 хиляди долара. Новият собственик г-н Риза Ъшък дори не се посвени да заяви, че за нашия завод в Европа не биха дали дори и 1 долар. Брей, че нахалство! Та само водата, която ползува "Целхарт" от карствовия извор Три водици край Хаджиево, като собствен водоизточник, струва милиони левове, тъй като за 1 тон целулоза са потребни 350 куб. м вода. А както се знае за водата от "собствените водоизточници" на държавата не се плаща дори една стотинка. Г-н Риза Ъшък, несъмнено млад, енергичен, предприемчив и находчив бизнесмен, заяви, че "Целхарт" в България има проблеми с реализация на продукцията, докато турските му заводи изпитват остър недостиг на суровината. И побърза да заяви, че ще потърси гаранции за доставката на дървесина от Родопите чрез земеделското ни министерство и лично от министър Венцислав Върбанов. И с основание. От Турция "Целхарт" не би могъл да получи и грам иглолистна дървесина, защото там тя почти липсва. Само 13,6 на сто от огромната територия на Турция /780 576 кв. км/ са заети от гори. А иглолистни дървета растат само в планинския хребет Понтийски Тавър, и то в труднодостъпни терени. А и в Родопите, Рила и Пирин има първокласни асфалтирани шосета и жп линии. По този начин огромното богатство наречено "Зеленото злато на България" може да се окаже в ръцете на г-н Риза Ъшък. И то ще се стопи много бързо, защото само за 24 часа, "Целхарт" поглъща 800 куб. м иглолистна дървесина, което се равнява на 1000 борови дървета на възраст от 40 до 60 години. Наблюденията показват, че за три години целулозният гигант "схрусква" 1 милион ствола бял и чер бор. Цената за 1 куб. м е 13 долара, а с транспортните разходи - 24 долара. Вносната дървесина пак по изчисления на "Ъшъклар Холдинг" би струвала най-евтино 50 долара. Евтиния, братя, евтиния, няма защо да се ходи чак до Швеция, откъдето турският бизнесмен доставя суровината за заводите си в Турция. Родопите, Рила и Пирин са много по-близко до тази страна, така че нищо чудно да се повтори историята с безразборната сеч от времето на Баронхиршовата железопътна компания. Горкият, и той инвестираше в българските земи, макар и да се намираха тогава в турско владение.
Турският хартиен гигант се зарече основно да обнови хартиеното производство на "Целхарт" и да не съсипва целулозно-хартиената ни промишленост. Той щял да задоволява не само българския, но и турския пазар, че и страните от Близкия изток с книжни торби. Сегашните 4 пласта в книжните торби ще се намалят на 2 пласта чрез микрокрепиране, което ще доведе грамажът на един чувал от 330 грама да се намали на 140 грама. Що се отнася до обема на продукцията той ще се запази. Всяка година оттук щели да излизат по 95 милиона книжни торби, разбира се, ако има пазар и суровина за тях!
Сделката бе ознаменувана с шумна екскурзия до Цариград и из Егейска Турция за първенците на Стамболийски и отбрани представители на масмедиите.
Тя бе придружена с изобилно хапване и пийване в най-луксозни заведения, разбира се за сметка на г-н Риза Ъшък. Позамаени от алкохолните пари всички ахкаха от видяното във владенията на турския холдинг и забравиха, че България има свои национални интереси и не бива богатството й да се пропилява с лека ръка. Преди около шест десетилетия един пещерски файтонджия бе зяпнал за Родопските гори. Тогава се намери чуждестранен юрист, който ни защити достойно. Дали историята и този път няма да се повтори, но вече под формата на приватизация и закупуване от страна на турския холдинг?
Крайната цел на тази "приватизационна сделка" е дървесината от българските гори чрез "Целхарт" да потече към Турция.
Апетитът идва с яденето
Почти незабелязано от българската общественост премина и новината, че турски икономически групировки ще инвестират в българската енергетика 340 милиона долара, които ще бъдат вложени в строителството на хидровъзлите "Средна Въча" и "Горна Арда". Сумите наистина са фрапиращи, като се има предвид обещанието, че обектите ще бъдат завършени само за 6 години. Шефовете на НЕК подшушнаха, че изградените централи ще бъдат взети на концесия от Турция, която ще продава електрическия ток от новоизградените централи. От своя страна ние пък ще я купуваме и изнасяме за Турция. Боже, докъде я докарахме! До неотдавна Турция на колене ни се молеше да й дадем електричество, а сега ние ще трябва да купуваме електроенергията от собствените си електроцентрали, за да си платим дълговете за направените инвестиции. Дълго време се спореше дали да се строят двата хидровъзела. Имаше много "за" и "против". Когато се разгаряше тази дискусия, лидерите на ДПС наляво и надясно тръбяха, че се очакват много пари от турските бизнесмени, които ще се вложат в Родопите. Изглежда това време е дошло, но с каква цена е трудно да се каже. Защото за възпиране строителството на тези хидроенергийни обекти бе изтъкван и мотивът, че нямало да могат да се съвкупляват влечугите, тъй като не ще преминават от единия на другия бряг и щял да се влоши видовият им състав! Не се учудвайте, тези мотиви бяха изтъквани от активисти на Българския съюз за защита на Родопите.
В чиито ръце се намират хидровъзлите "Горна Арда" и "Средна Въча" той ще държи и ключа и за огромното водно богатство, акумулирано в тези каскади.
Проектирането е направено така, че всички язовири и водноелектрически централи са взаимносвързани и зависими един от друг. След като Турция се доближи до изворите на тези реки тя ще диктува режима на водния отток към Марица. А знайно е, че Арда и Въча са най-големите и пълноводни притоци на тази река, в чието долно поречие са оризищата на съседна Турция. А след като турските бизнесмени контролират електроцентралите в двете каскади никак не е трудно да се източват най-големите ни язовири "Доспат", "Цанков камък", "Михалково", "Антонивановци", "Кричим", "Ивайловград", "Студен кладенец" "Кърджали" и тези, които ще се изградят в горното поречие на Арда. Впрочем имаме достатъчно нагледен пример в това отношение. Преди няколко години Турция ни "помоли" да й пуснем вода по Марица от нашите язовири, за да си спаси оризовата реколта в Одринско и Източна Тракия, за което още не си е платила борчовете.
Отваря се доста работа на спецслужбите. На тихия фронт се задават нови сблъсъци между икономически и национални интереси. Защото, ако останем без родопските гори и водносиловите ни каскади, ще се съсипе и земеделието ни по десния скат от Маричината долина и по така наречената Родопска яка, които съставляват почти половината от плодородната Тракийска низина. Развръзката ще зависи от заложените капани и кой кого ще надцака в големия сблъсък за овладяването на българската икономика и на природните ни ресурси.
Юбилеен вестник
Юбилеен вестник за Освобождението
ПАНАГЮРИЩЕ. На 120-годишнината от Освобождението на България от турско робство е посветен юбилейният вестник, издаден от местната фондация "Оборище".
В него са включени материали за освобождението на града от турците, за кавалера на Георгиевския кръст Иван Кузмов, за панагюрските опълченци, за ролята на генерал Виктор Дандевил в освобождението на града. Има снимки на Райна Княгиня, Иван Комитата, ген.Дандевил, картината на художника Микешин "Балканска мъченица": с този символичен портрет на България Славянският благотворителен комитет в Санкт Петербург събира доброволни помощи за славяни в България, Босна и Херцеговина.
