Внимание - дрога!
Конфискуван е хероин за 103 милиона
Турският гражданин Супхи Кескин лежи в затвора и чака присъда
В Пазарджик има над 500 наркомани, все повече младежи и деца посягат към дрогата
Наскоро специализираните полицейски звена в Регионалната дирекция на вътрешните работи извършиха паспортна проверка в жилище на ул."Преспа" 59 в Пазарджик. С прокурорско разрешение са извършени обиск и претърсване. В долната част на гардероб, поставен във възглавница, е намерен плик с бяло вещество.
При проверката полицаите обискират намиращите се в дома три лица, граждани на Република Турция - Хикмет Гюнджен, собственик на транспортна фирма "Олимпик", Хасан Карадаш, собственик на магазин за текстил в Истанбул и Супхи Кескин, работник в пазарджишката фирма "Еврокомерс". Установява се още, че Карадаш и Гюнджен временно пребивават в България, докато Кескин живее тук от 1995 година.
Двамата временно пребиваващи турци са освободени, а Кескин задържан. Проверката, която извършват специалисти от Министерството на здравеопазването, показва, че бялото вещество в скрития пакет е хероин с висок процент чистота. След анализа турчинът е откаран в затвора и срещу него е образувано следствено дело.
Следователи и експерти установяват, че количеството наркотик възлиза на 501 грама. Стойността на хероина е оценена на 103 милиона 710 хиляди и 816 лева.
При разпитите Супхи Кескин прави частични самопризнания. Пред следователя заявява, че в София на непознато място от непознат човек купил наркотика. Не посочва обаче на каква стойност е купил дрогата и кой му показал продавача. Предполага се, че Кескин е добре инструктиран и познава българското законодателство. За откритите в дома му два газови патрона и един за "Калашников", калибър 7,62, съобщава, че ги намерил, когато се разхождал около жилищния блок.
Част от хероина щял да използва за собствени нужди. Като потвърждение на тезата си сочи, че в дома му са намерени спринцовки.
Специалистите обаче уточняват, че ако половин килограм хероин се раздроби на дози, ще бъдат ползвани от един наркоман над 3 години.
Супхи Кескин признал, че от време на време ползвал наркотици, като свивал от тях цигари. Но намереният в него хероин купил, за да продаде част от него по-скъпо и да си докара някой лев.
По случая Пазарджишката окръжна прокуратура е образувала обвинителен акт, който в скоро време ще влезе в съда. Срещу турчина е повдигнато обвинение по чл.354, а от Наказателния кодекс, който предвижда лишаване от свобода от 2 до 10 години и глоба от 1 до 20 милиона лева.
Турският гражданин ще си получи заслуженото и затова спецполицаите и магистратите ще получат адмирации. Но проблемът с разпространението и ползването на наркотици в Пазарджик остава. Наркомани подпалиха сградата на театъра, зверски убиха таксиметровия шофьор Димитър Митанков. От наркоман родителите му са вдигнали ръце, тъй като Ф.Д. всеки ден иска от тях по 30-40 хиляди лева за дрога и алкохол.
Явно сегашното законодателство има сериозни празноти и страда от парадокси. Никой вече не може да принуди полицията да настани отявлен наркоман в здравно заведение, тъй като този закон беше отменен.
Неофициалната статистика сочи, че в Пазарджик има над 500 наркомани. В последно време все повече млади момчета и момичета посягат към дрогата и затова не е изключено конфискуваният хероин да е бил предназначен за местно ползване. Наблюдатели сочат, че нашенските наркомани пушат повече цигари с наркотик. "Ще си купя стаф", става често чувана реплика в училищата.
Засега по-малко се употребява хероин. А и по-заможните бизнесмени не устояха на порока и вече свободно си смъркат кокаин.
Калугеровският манастир - чудесно място за отдих и уединение
Имотите, които манастирът си връща, могат да станат основа за неговото възраждане
Калугеровският е един от малкото запазени манастири по нашия край. Историята на светата обител е дълга и изпълнена с превратности. Около 70 са монасите, обитавали го някога и грижели се за него и стопанството му, както и за душите на българите от околните селища. Макар и сравнително малък, Калугеровският манастир по време на Възраждането е личен и мери ръст с манастири като Рилския, Бачковския, Троянския и Преображенския. А стопанството му не е никак за подценяване.
Манастирът "Свети Никола" за пръв път се споменава в приписка от XV век, в надписи от 1767-а и 1783-а, върху медна софра, дарена през XVIII век от панагюрци, и две плочи от 1811-а и 1862-а. В писмо от 1860 година до Найден Геров възрожденецът Стефан Захариев свързва възникването на манастира с пребиваването на кръстоносците по тези места. Разрушен по време на турските нашествия през XIV век, той отново е съграден в средата на XIX век. Десетилетия преди това, по времето на епископ Дионисий Агатоникийски, е издигнат и манастирският храм.
След последното опожаряване по време на Априлското въстание от 1876-а, през 1906-а е построена сегашната сграда и църква. Сведения за живота в манастира, дарителството и стопанската дейност разкрива откритата в архива на Народната библиотека "Св.св.Кирил и Методий" кондика (летописна книга).
До Възраждането стопанската дейност, осъществявана от монаси и наемни работници, задоволява вътрешните потребности на манастира, продават и на пазара. Закупена е земя, частна собственост на манастира. Не се знае колко точно са земите от онова време - лозя, ниви и ливади, нито къде точно се намират. През 1836-а е закупена гора в местността Карамусалски топрак. Имотите се обработват от ратаи, сезонни и годишни работници от цяла България и, естествено, от Пазарджик. Големите стада, свинете, конете позволяват търговия с масло, мляко, кожи, вълна, ярина, лой и др. Търгували и с жито, вино, ракия, брашно, коприна, мед и восък.
През 1871-а е построен казан за варене на ракия и нает човек да го обслужва. Бубарството е силно развито, купен е долап за коприна. Построени са три воденици и две тепавици, които също носят доходи. От гората се добиват дърва за каци и огрев. ...
Но идват дълги години, в които тази духовна българска обител е забравена от Бога и от хората. Днешните реституционни закони дават възможност на манастира да си върне земите и горите. На тях сега разчитат владиката Арсений, архиерейският наместник Лука Марински и управителят Иван Димитров, за да се върне блясъкът на манастира.
Какво е положението днес? Да разбере това тръгна на път в студен февруарски ден екип на "Знаме". Управителят Иван Димитров бе дошъл да ни посрещне в селото. Дълбокият сняг спря редакционната кола на километър преди светата обител и се наложи да вървим пеша по коловозите до манастира. Кацнал на красивия рид над селото, на левия бряг на река Тополница, манастирът белее отдалече.
- Дано слънцето стопи снега, че досега никой не пожела да почисти пътя - оплака се управителят Димитров. - Газим го по няколко пъти на ден, но си струва, защото манастирът се нуждае от грижата на човеците. Преди две години заварих дълг от 50 хиляди лева от 1976 година. Свинефермата, кравефермата и птичарникът бяха унищожени, инвентарът - 2 сенопреси, косачка, ремарке, казан за ракия, фуражомелка, кон и каруца - продаден. Заварих един трактор с ремарке и строшена сламопреса. За злоупотреби бившият управител е начетен с 800 хиляди лева и е даден на прокурора. Сега обработваме около 200 декара земя - една част с наемни работници, друга сме дали под наем срещу милион и 460 хиляди лева. По документи имаме 629 декара земя около селата Калугерово, Щърково, Памидово и Карабунар. Възстановиха ни 335 декара; горите са 368 декара. Заради възражения срещу земеразделителния план на селото не са ни върнати около 160 декара. С това, което имаме, смятаме да възродим стопанството, като започнем с малка птицеферма. Реставриран преди 12 години, манастирът е чудесно място за отдих и туризъм. Тук се провеждат пленери на художниците, зелени училища, семейни празници. Нощувката е 1500 лева на вечер. Миналата година имаме 600 хиляди лева приходи от тази дейност. В един столичен вестник преди време се появи публикация, че манастирът е станал пиянско сборище и пристан за хора с твърде свободни нрави. Не съм съгласен с подобни определения. Никога не е имало такива неща. За нас най-важното е мястото да остане духовен и културен център за съхраняване на българщината, да можем да поддържаме храма. Църквата работи в празнични дни и се посещава от не малко богомолци. Смятаме да преместим и обогатим музейната сбирка.
В намеренията и грижите си не сме сами. Щедри дарители има и днес. За Никулден пловдивската фирма "Нери и Азиаго" ООД дари хиляда марки; за всеки храмов празник търговецът Петър Лолугов от Пловдив доставя по 60 килограма риба; калугеровецът Георги Драганов дари 50 хиляди лева... Дарителството е традиция за манастира. Това ме кара твърдо да вярвам, че нещата ще тръгнат по-добре.
Това е амбицията на работещите тук трима служители и техните църковни ръководители. В манастира монаси няма, послушникът е един - Захари Рашков от Първомай.
Във възраждането на манастира вярва и кметицата на Калугерово г-жа Мария ПОПОВА:
- Манастирът е стожер на българщината. Той е бил културно и просветно средище за цяла България. В него са нощували Васил Левски и Георги Бенковски. Наскоро празнувахме 150 години светско образование, чието начало е положено в килийното училище в манастира. А от кметството помагаме, с каквото можем, и се надяваме манастирът да стане любимо място за млади и стари - както за отдих, така и за уединение.
Новият шеф на БНР е от пазарджишко коляно
Наскоро Националният съвет за радио и телевизия избра 34-годишния журналист Александър ВЕЛЕВ за генерален директор на Българското национално радио.
Новоизбраният шеф е работил в програма "Хоризонт, вестник "Новинар", радио "Тангра, радио "FM +" и на други места. От 1 октомври миналата година е кореспондент на БНР в Скопие.
Г-н Велев е потомък на нашия съгражданин Радослав ВЕЛЕВ - журналист-международник, член на редколегията на вестниците "Работническо дело" и "Дума", бивш кореспондент на вестника в Бон и Берлин. Той почина преди години в София по време на пресконференция.
Велеви са стар пазарджишки род. Дядото на новия шеф на БНР по бащино родово коляно е познатият на всички стари пазарджичани аптекар Александър Велев, който имаше дрогерия.
На новия шеф на БНР пожелаваме успех!
Четири наши спектакъла, кандидатстващи за "Аскеер"
Директорът на пазарджишкия драматичен театър "Константин Величков" е изпратил официално предложение до фондация "АСКЕЕР" в номинациите за най-добър спектакъл да се включат четири постановки: "Нирвана" (режисьор Бойко Илиев), "Нощта на алкохолиците", "Не се събуждай, Фийби" и "Полковникът-птица", поставени от Пламен Марков. От днес нашият театър започва няколкодневно турне. Тази вечер в театър "София" столичани ще видят "Полковникът-птица". Същият спектакъл във вторник ще бъде в Казанлък, в сряда - в Сливен и в четвъртък - в Димитровград.
