Аз бих дал на хората цялата своя надежда
Актьорът Асен КИСИМОВ пред "Знаме": Аз бих дал на хората цялата своя надежда
- Защо в последно време се ангажирате така плътно с детската аудитория?
- От 12-годишно дете участвам в радиопредавания. През 1998-а правя 50 години, откакто съм ангажиран в Радио София. Цял живот съм се занимавал с деца. А и самият актьор е като дете - с любопитството си, с интереса си към прекрасния свят. Моят учител проф.Георги Стаматов, един от най-големите български артисти, казваше: "Запазете детството, запазете непосредствеността. Това е основата на актьорската игра". Изглежда, безкрайно много обичам децата и се отнасям към тях много внимателно, защото те са по-важни от възрастните. Борбата за успех сред тях е чиста - няма лакти, няма думи и действия зад гърба... И се мъча да запазя тази линия в собствения си живот.
- Заедно с Панчо Панчев сте подготвили специална програма за детските градини в нашата община.
- Не само за детските градини. Бяхме в училище "Любен Каравелов", където рецитирах "Опълченците на Шипка" и "На прощаване" на Ботев. Имаме програма в помощ на учебния процес и на по-големите деца.
- Приемат ли Ви по-малките и по-големите?
- Имаме великолепни рецитатори, но в последните 10 години това изкуство нещо позамря и аз се мъча да го възродя. Днес на срещата с учениците бях малко притеснен. Децата, изглежда, не бяха чували актьор да рецитира нещо така сериозно, нещо от техните учебни програми, и магията на великата класика да стига реално, осезаемо до тях... Но след първите две-три минути те замлъкнаха и аз бях безкрайно радостен. Искам да отбележа, че чрез тези програми ние ще подпомогнем Пазарджишкия драматичен театър според възможностите си.
- Вие сте в Театъра на армията. Имате ли ангажименти към голямата сцена?
- Участвам в две постановки на моя театър. Известно е, че бях прекъснал заради инцидента в трамвая. Така или иначе - мина-замина и аз се завръщам в театъра нормално.
- След случката в трамвая какво Ви казват хората?
- Благодарят ми, че съм се опитал да простя на момчетата. Защото, както каза в едно интервю наскоро Славка Славова, най-силната човешка постъпка е прошката. Навремето Иван Рилски е претрепан от трима разбойници, както моите ме трепаха. Но след това те отишли при него и той им е простил. А моите "нямаха очи" да дойдат при мене, макар че аз се опитах да им подам ръка.
- Защо според Вас у хората изчезна това велико качество - добротата?
- Според мене човек се ражда добър. Едно дете никога не е лошо, но зависи как ще бъде настроено да възприема околния свят. Светът, в който живеем сега, е изпълнен само с насилие, което сякаш е позволено. Моят случай стана по-известен, защото съм популярен от киното и телевизията.
- Ако можете да застанете на място, от което да Ви чуе цяла България, какво бихте казали на хората?
- Чудесен въпрос. Може би ще рецитирам стихотворението на Джани Родари в превод на Валери Петров: Ако имах едно магазинче с две полички, щях да продавам - познайте какво?
Надежда за всички.
Сега не мога да си спомня точно стихотворението. По-нататък в него се казва, че "надежда трябва да има дори този, който подсмърча и няма пари, и само поглежда, аз бих му дал и без левче дори цялата своя надежда". Българският народ е велик, доказвали сме го. Сега големите народи искат да ни вкарат в някои ъгли и май че успяват... Боли ме, че и Ботев, и Елин Пелин един по един ги изтласкват от читанките. Българите трябва да знаят, че нашите творци не са по-малко велики от западноевропейските.
Ще спомена един пример. През 1921-а проф.Стаматов прави "Хамлет" с Кирков. Следващата година с Московският академичен художествен театър в София идва големият актьор Качалов, който играе Хамлет в постановката на модерния по онова време английски режисьор Гордън Крайк. Гледайки нашия спектакъл, Качалов отива при Кирков, пада на колене пред него и просълзен казва: "Кой сте Вие? Знаете ли, Вие сте гений! " Така че нашият народ е гений, ние сме златото на света. Калифорния била раят на света, защото черноземният слой бил 80 сантиметра. Но те не знаят, че на юг от Пловдив, където построиха Оловно-цинковия комбинат, черноземът е 120 сантиметра. Тук е раят на земята, тук е всичко: Родопите, Рила, Черно море, Тракия... Така че - надежда, надежда, надежда... На 7 февруари се откриват зимните Олимпийски игри в Нагано
Иван ЛЕБАНОВ: Обичам да побеждавам!
Бронзовият медалист от Лейк Плесид пред в."Знаме"
Преди по-малко от два месеца бронзовият медалист от 13-те зимни Олимпийски игри Иван Лебанов навърши 40 години. Казва, че се чувства прекрасно, а за годините на неговата спортна младост говори като за най-скъп спомен.
Роден е в малкото планинско селце Гостун, Благоевградско. Когато е на 2 г., родителите му се преселват във Велинград. Тук се увлича по ски-спорта, започва да се занимава все по-активно и резултатите не закъсняват. Състезава се за ДФС"Чепинец", отбива военната си служба в ЦСКА, където продължава подготовката си и след това. Негов треньор е Стефан Митков, важна за развитието му се оказва работата с руски специалисти, чиято школа тогава е една от водещите в света. Титлите, които е завоювал Иван Лебанов, са много: световен шампион за юноши, двукратен световен първенец за студенти, олимпийски призьор, многократен балкански, републикански шампион и т.н.
В навечерието на предстоящата Зимна олимпиада в Нагано, Япония, се обърнахме към Иван Лебанов с няколко въпроса.
- Какъв е споменът ти от Лейк Плесид '80?
- За спомените си от 13-те зимни Олимпийски игри мога да отговоря само с една дума: приятни! Защото са свързани с моя най-голям личен успех като спортист, а за България - изобщо в Зимна олимпиада. На всички беше интересно, че малка страна като нашата, а и една от най-южните, развиващи ски-спорт, се представя с такива добри спортисти.
- Беше ли подготвен за успеха?
- За мнозина успехът ми беше изненада. При едно връщане назад обаче, проследявайки пътя, който бях изминал дотогава, се вижда, че този успех съвсем не е случаен, а е закономерен, градиран във времето - само две години преди това бях спечелил първо място на СП за юноши. Представянето ни в тази олимпиада беше голям успех за България, като се има предвид, че имаше представители на много страни с традиции в ски-спорта. Моето класиране, представянето на Петър Попангелов, на Христо Бързанов наистина бе едно добро постижение.
- Оцениха ли по достойнство твоя успех?
- Мисля, че да. През 1980 г. намерих място сред 10-те най-добри спортисти, наравно с много известни тогава имена. Във Велинград ме посрещнаха изключително добре, дадоха ми възможност да си уредя някои битови проблеми, официално ме прие дори Тодор Живков.
- Имаше ли нещо куриозно около представянето ти в Лейк Плесид?
- Да, и то бе свързано именно с неочакваността на успеха ми. Наблюдавайки представянето ми до определен момент, ме извикаха Трендафил Мартински, тогавашният председател на БСФС, Петър Попангелов - старши и председателят на ски-федерацията Васил Попов. Казаха ми:"Иване, волгата те чака на аерогарата. Завършиш ли сред първите трима, ще ти дадем и орден".
А ордена го получих по доста интересен начин. На следващата година не бях добре подготвен, разболях се и заемах места по-назад в класиранията. На отчет в БСФС в присъствието на всички специалисти става председателят на федерацията и започва да ме критикува: не съм се класирал добре, не съм изпълнил задачите и пр. И накрая рече:"А сега с най-голяма радост използвам случая да те наградя с орден "Червено знаме на труда".
- Намираш ли разлика в отношението към теб преди и сега?
- Аз съм свикнал да бъда и възхваляван, да бъда и руган. Така че не ми прави впечатление. А и винаги идва време, когато всичко си отива на мястото.
- Семейството помага ли ти?
- Имах щастието в живота да срещна един човек спортист - моята съпруга. Спортът ни сближава още повече и е приятно, когато има единомислие в семейството. Нашите деца също спортуват активно и ще ми бъде приятно, ако някое от тях ме замести.
- Как стигна до идеята за създаване на ски-училище на Юндола? Лесно ли се съчетава спортът и бизнесът?
- Имах възможност да пътувам по света и разбрах, че това е добър начин за развитие на спорта и туризма. Имам предвид най-вече скандинавските и алпийските страни, където всички известни спортисти откриват свои ски-училища. Така че тази идея винаги ме е привличала. Благодарение на прояването разбиране от общината можах да я осъществя. Макар и още незавършена напълно, базата на Юндола допринася за популяризиране на ски-спорта, за увеличаване на туристите. Работя с удоволствие, защото това ми е специалността, така че е лесно да се съчетае нещо, което обичаш, с бизнеса. Искам всичко да се подобри, да има по-добра организация, състезания, реклама.
- Как виждаш представянето на България на предстоящите зимни Олимпийски игри в Нагано?
- Струва ми се, че зимните спортове у нас са в криза. Но мисля, че нашите представители, поне много ми се иска, ще се представят достойно в Нагано. Ясно е, че ние сме голяма сила в тези спортове, но едно класиране по средата е напълно възможно.
- Къде са най-големите ни шансове?
- Мисля, че в биатлона. Школата ни не е за подценяване и при повечко шанс нашите могат да постигнат доста добри резултати. Затова пожелавам на нашите най-добри биатлонистки Екатерина Дафовска и Павлинка Филиповска повече късмет.
- Кой е девизът, с който вървиш напред?
- Обичам да побеждавам - и в спорта, и в живота!
С пушка и перо
Писатели пак ловуват из нашия край
Пазарджишко продължава да примамва видни люде от столицата, изкушени често да заменят перото с ловна пушка. В края на тази седмица в нашия край по авджийски дела пребиваваха известните писатели Дончо Цончев и Анастас Стоянов, както и главният редактор на в."Пари" Евгени Петров.
Групата авджии, сред които бе и кметът Слави Генов, председател на пазарджишкото Ловно-рибарско дружество, изпробваха слуката и мерниците на чифтетата в землището на с.Юнаците. По един-два фазана отстреляха гостите от столицата, което значи, че ще има достатъчно пера, а може би и нови идеи и сюжети за работа върху белия лист. След което най-сладката част от излета - разборът на занятието, продължи в ресторант "Бялата къща".
Учредено е представителство на Българската строителна камара
Вчера кметът на община Пазарджик Слави Генов, заместникът му Стефан Иванчев, началникът на управление "Териториално селищно устройство и строителство" Димитър Гинин и ръководителите на 22 строителни фирми се срещнаха с Иван Стоянов, заместник-председател на Българската строителна камара (БСК), и двама негови сътрудници, за да учредят Регионално представителство на БСК. 15 от присъстващите ръководители на фирми се включиха в представителството. Бе избран петчленен управителен съвет с председател инж.Благо Танков.
