Пазарът на производителя ще защитава и потребителя
Пазарът на производителя ще защитава и потребителя
Миналата седмица в Пазарджик се проведе среща с потенциални инвеститори за изграждането на Пазара на потребителите край Гелеменово. Доклади по проекта според актуализирания бизнес-план направиха Димитър Гинин, началник на управление "Териториално и селищно устройство" (ТСУ), и господата Кох и Йегер, консултанти от звеното по управление на проекта. Участваха представители на банки, земеделски кооперации и частни лица.
Подчертано бе благоприятното географско разположение на обекта: близо до най-големите летища в страната (София и Пловдив), три жп гари, автомагистрала "Тракия" и 45-минутно разстояние до най-големия потребител - столицата. Разяснени бяха финансови и технологични въпроси. Набирането на капитали ще продължи до 16 януари 1998-а, до месец след това ще бъде насрочено учредително събрание.
Според бизнеспрограмата обектът може да е печеливш и да гарантира връщането на заемите, застраховките и другите разходи, както и дивиденти за акционерите. Очаква се учредителният договор (уставът на АД) да предвиди преференции за таксите на акционерите, ползващи базата.
Пазарът на потребителя е едно от десетте тържища за плодове и зеленчуци в страната, за чието изграждане решение на Народното събрание осигурява държавна гаранция за 35 милиона долара кредит от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). За пазарджишкото тържище има актуализиран бизнес-план от октомври, работят се подробни планове на технологичните помещения и връзките между тях. Те ще включват: контролно-измервателни пунктове, хладилни помещения, включително и за дълбоко замразяване, места за пакетиране на продукцията, линии за сортиране и измиване на плодовете и зеленчуците, складове за амбалаж, магазини за селскостопанска техника, за сечива и препарати, офиси за телекомуникация, пощенски, банкови и валутни услуги. Предвижда се изграждане на трафопост, резервоар за питейна вода и пречиствателна станция за отпадните води.
Проектът се изготвя с помощта на Германия, която е провела конкурс с ЕБВР. Правото да проектират са спечелили немска фирма и българската "Агропромпроект". Германия изцяло финансира консултантското звено по проекта от немски и български специалисти със седалище в София. Разходите по проекта възлизат на 6 милиона и 700 хиляди долара, в това число 600 хиляди долара апортна вноска (60 декара земя). ЕБВР ще осигури кредит от 3 милиона и 840 хиляди долара с 15 годишен срок на изплащане и 5-годишен гратисен период с лихва по лондонската борса (6 процента плюс до 3 процента надбавка). Кредитът, гарант за който е българската държава, е изгоден.
Изграждането на Пазара на производителя трябва да започне през април-май 1998-а и да завърши за 18 месеца. Целта е създаване на модерни пазарни отношения, които ще стимулират производителя и ще защитят интересите на потребителя: въвеждане на стандарти за качество и опаковка на пресни плодове и зеленчуци за вътрешния и външния пазар, закупуване на стоката без посредници.
Преди испанците в Перу са живели извънземни
Преди испанците в Перу са живели извънземни, твърди режисьорът Чавдар КРЪСТЕВ, председател на сдружение "Приятели на Перу". Режисьорът Чавдар Кръстев е председател на съществуващото от три години сдружение "Приятели на Перу в България", което е направило немалко за популяризирането на латиноамериканската страна у нас и на България в Перу.
Тези дни г-н Кръстев бе в Пазарджик за премиерата на поставената от него пиеса "Подаръците на Дядо Коледа" по Васил Априлов в кукления театър "Светулка". Сигурно мнозина си спомнят и друга негова постановка - "Буратино" от Алексей Толстой в Драматичния театър през сезон 1977-1978 година.
Специално за "Знаме" той сподели впечатления от далечната загадъчна страна Перу, в която вече е бил три пъти, с тъжната констатация: Днешният ден на Перу е бъдещето на България.
- През 1996-а пътувахме за Перу заедно със скулптора Георги Чапкънов. Католическият университет ме покани да преподавам един семестър в театралното училище в Лима. За четирите месеца направих със студентите по актьорско майсторство спектакъл по пиесата "Тайният диалог" на испанския автор Антонио Буеровайехо, а със студентите по режисура - спектакъл по разкази на Чехов. Поканиха ме на Четвъртата републиканска среща на перуанския театър, когато различни трупи се срещат за една седмица.
Театърът в Перу е това, което нашият театър ще е в бъдеще, т.е. не разчита на държавна издръжка и затова е на равнище, което постига, а не което му се иска. Разчитат на спонсори, на доброто отношение на отделни личности и това е причината за съществуващото равнище. В цялата страна се плаща само на 5 човека, за да се занимават с театър - режисьори, театроведи, мениджъри. Това не означава, че няма добри спектакли - има, но те са случайност. Като гледам в перспектива, аз се уча как се организира театър, как се оцелява. Има великолепни примери на уличен театър. Изключително талантливи просяци-актьори влизат в автобуса, играят сценки, изпълняват монолози, след това вадят бонбончета и почват да продават. Това ни чака.
Любителски състави има в големите градове. Ако може да се говори за постоянни трупи, в Лима са две, но те повече се занимават с културна дейност, с изпълнение на различни проекти, като "Ограмотяване чрез театър", и други общокултурни проекти, с които си изкарват парите, за да правят театър. Като ниво на образование, обща култура, осведоменост, способност за аналитично мислене ние все още сме далече над тях. За съжаление, тези ценности ние губим всекидневно.
Там студентите си плащат изцяло и знаят за какво плащат: те не учат за диплома, а за знание. За четирите месеца един-единствен студент е отсъствал веднъж по болест. Но тяхната представа за точност е твърде разтеглива с вечното им "маняна" (утре). Успях да ги приуча: първият път направих бележка, втория - скандал, а на третия не отидох на лекции. И се научиха на точност. Отношението им към работата, към преподавателите е по-различно. В НАТФИЗ, където преподавам, ми се е искало да ме изстискат, но никой не желае да ме провокира. А там те гонят, за да вземат всичко от теб. У нас все още се живее с мисълта, че дипломата отваря врати, а истината е, че знанията правят това.
Перу е безумна смесица на раси, народи, нации. Там все още е трудно да се говори за нация, тя е в процес на формиране. Най-хубавото в Перу са младите хора - те са толкова много! По улиците вървиш само между млади. На всички равнища отношението към децата е като към дар Божи. Перуанците са хора кротки, умни, доброжелателни.
Лима е с население 7-8 милиона, без високи сгради, защото е земетръсна зона. Трохио, където бях, е град като София, но толкова спокоен, толкова мил, че ми напомняше нашите подбалкански градове: със същата тишина, същото излъчване, с малко по-различна архитектура. Но хората поздравяват съвсем непринудено и това ми напомняше България.
Там видях и другото, което ни очаква - безкрайното социално разслоение. Ходил съм в Пуеблоховен - кварталите на мизерията, в които къщите са от четири кола и пет рогозки. Бил съм в такива къщи, бил съм и в обикновени, както и в богати домове, които човек изобщо не може да си представи. Някога сестра ми, която от дълги години живее в Перу, ми пишеше: "Батко, тук европейската мизерия е разкош, а европейският разкош е мизерия". Така че разслоението е стриктно определено и в момента е един от най-големите бичове на перуанското общество. Там непрекъснато се води битка срещу т.н. екстремна мизерия, но битката си е битка, а мизерията не се предава.
Перу има три пъти повече население и десет пъти по-голяма територия от България. Засега познавам по-добре градовете Куско, Трохио, Камана. Видях Мачу Пикчу, всеизвестния тризъбец Паракас на брега на морето. Вече съм напълно убеден, че ако онези, които са обитавали тези места преди испанското нашествие, не са били извънземни, то поне са били хора със знания, за които ние и хабер си нямаме. За градежите на древните перуанци никой не може да твърди, че са правени с проста ръка. Там е работил лазер, в това съм дълбоко убеден.
В Мачу Пикчу, в Куско човек изпада в странно състояние: страх, но и преклонение пред величието, безкрайно уважение към всичко, което е било. Изпитваш и потресение...не мога да изброя и назова чувствата си. След първата обиколка около Куско ме боляха очите. Но не от умора, а защото не можех да ги затворя: видяното бе трудно за асимилиране.
Там усетих невероятното умение на човека да живее, като се съобразява с природата и я коригира, без да я нарушава - терасите в скалите, напоителните канали - това е чудо. В Музея на перуанското злато видях череп, на който е правена трепанация; златната пластина е обвита в кост, което означава, че човекът е живял поне 15-20 години след операцията. И като видиш това, изведнъж си даваш сметка, че на това място са дошли варвари, които са разрушили и ограбили, но нищо не са научили.
Местните хора не само съзнават величието на предците си, те живеят с него. В това спокойствие, в това тихо минаване през живота се чувства духът на древните.
Това не е примиренчество, това е разбирателството на индианците с природата.
Фирма "Каучук" ЕАД приключва годината с 3 милиарда печалба
Разговор с изпълнителния директор на дружеството инж. Велко Генчев
- Господин Генчев, с какви резултати приключва годината "Каучук" ЕАД?
- Отиващата си 1997 година бе тежка за цялата българска промишленост и "Каучук" ЕАД не беше изключение. Независимо от хиперинфлацията, която преживяхме, и въвеждането на Валутен борд, дружеството приключва с добри резултати. Очакваният положителен финансов резултат в края на годината ще бъде около 3 милиарда лева.
- Как съумя ръководството на дружеството да се предпази от валутните сривове и другите финансови клопки, които съществуваха по времето на хиперинфлацията. Голяма част от продукцията на "Каучук" ЕАД се изнася в чужбина?
- Кризата в страната продължава и сега. Но тогава се налагаше да вземаме мерки почти всеки час, тъй като девалвацията на лева се измерваше с минути.
За да не пострадат интересите на работниците, въведохме авансовото заплащане на базата на прогнозни данни. По същия начин постъпихме и с доставките на суровини и материали. Всичките приходи, които дружеството получаваше, влагахме в стоки. Никога не сме държали левове в наличност по нашите сметки. Този метод на работа се оказа добър и в края на март успяхме да стабилизираме финансите.
Освен това не сме теглили никакви кредити в продължение на 18 месеца. По време на инфлацията годишната лихва стигна 300 на сто и ако бяхме теглили кредит, трябваше да плащаме на банките големи лихви. И затова през годината успяхме да увеличим заплатите няколко пъти, което не стана във всички предприятия в страната.
"Каучук" ЕАД няма никакви задължения към бюджета. Навреме сме погасявали вноските по данък печалба и другите видове данъци. Така например от данък печалба, който ще платим, в общинския бюджет ще влязат около 210 милиона лева. Казано с други думи - работи ли "Каучук" ЕАД добре, и бюджетът на общината ще бъде добър.
- Промени ли се през тази година търговската политика на "Каучук" ЕАД?
- За да разширим пазарната си ниша в Западна Европа влязохме в остра конкуренция с най-големите производители в света от нашия бранш - Пирели, Семперит, Дънлоп и др. Независимо от жестоката конкуренция ние завоювахме нови пазари на основата на нашето добро качество. В същото време запазихме и досегашните пазари в страните от бившия Съветски съюз. В тези страни работим изключително трудно и особен проблем ни създават големите мита. Надявам се, че в скоро време ще бъде подписана междуправителствената спогодба между България и Русия, чрез която ще бъдат намалени вносните мита. Тогава нашата продукция ще заеме пак онова място, която имаше в миналото. Освен в Западна Европа наша продукция ще има на пазарите в Близкия Изток и Тунис.
- Какви са перспективите на дружеството?
- Приватизация. Известно е, че чуждите инвеститори не влагат пари в държавни дружества. Ние създадохме "Каучук \"97" АД, с което ще участваме в раздържавяването чрез работническо-мениджърска приватизация. Офертата ни е добра. Провели сме вече преговори с немската фирма "ОЛБО", която обещава сериозни инвестиции, с които може да се построи още един завод. Но ако и друга фирма купи дружеството няма да бъде зле, тъй като бъдещето е на частния капитал.
- Какво е възнаграждението на работниците и служителите и имате ли проблеми със синдикатите?
- Средната работна заплата за ноември бе 200 хиляди лева. И тъй като постигнахме добри икономически показатели, в края на годината работниците ще получат и по една коледна заплата от 200 хиляди лева. Очаквам след финансовото приключване на годината работниците да получат допълнително стимулиране. Естествено това ще стане на базата на свършената работа. Който е работил добре, ще получи добро възнаграждение, а който е работил по-малко, възнаграждението му няма да бъде голямо.
Отношенията ни със синдикатите са нормални. Когато имаме проблем сядаме на масата, преговаряме и стигаме до съвместно решение. Например нямаме проблеми по социалните придобивки на работниците. Изплащаме рецептите на хронично болните, поевтиняваме храната, поддържаме оранжерии и помощно стопанство, за да има пресни плодове и зеленчуци в стола и др. Помагаме, според нашите възможности, на старчески и детски домове, на културата. Въобще в онези сфери, които общината е затруднена да финансира.
Използвам случая да поздравя чрез в. "Знаме" всички работници и служители на "Каучук" ЕАД, като им пожелавам много здраве, весело прекарване на Коледните и Новогодишните празници и отново да посрещнем с добри резултати 1998 година.
