Дрогираният не си задава въпроси
Наркотиците са политика
Дрогираният не си задава въпроси, а това е толкова удобно
Истината за опиатите през очите на един бивш наркоман
НАЧАЛОТО. Бях в XI клас, когато опитах. Винаги се започва по един и същ начин - да пробваш нещо непознато. Това няма нищо общо с причини като тежък живот, мизерия или лични проблеми... Стана сред приятели. Започнах с трева, след това хапчета, хероин, кокаин. Има много видове наркотици, но моето мнение не е на специалист.
ЛЕКИТЕ НАРКОТИЦИ са марихуана и хашиш. Марихуаната е безвредна - има хора, които я пушат цял живот. Тя не нанася травми, въпреки че лекарите твърдят обратното. Цигарите и алкохолът, например, са повече дрога от тревата и нанасят по-големи поражения. Хашишът се извлича от тревата, то е чисто вещество - тетрахидроканабинол. Смятам, че основното поражение е на психическа основа. Няма физическа нужда от тях, но ако се пуши постоянно, настъпва изолиране от света - простите житейски неща започват да губят своята стойност, душата се отваря към духовното. Но обществото те оценява според материалното.
ХЕРОИНЪТ. О-ле-ле! Това е оръжие. Той разяжда тотално - физически, духовно, емоционално. Кара те да забравиш, че си човек. Хероинът може да се употребява чрез инжектиране, да се пуши, да се консумира на прах, но действието му винаги е едно и също - унищожително. Той е много силен наркотик: осигурява вещества, без които после клетката не може да се възпроизвежда и умира. Това прави човека физически зависим. Наркоманите го наричат "закачане". Човек обикновно си мисли: точно аз няма да се закача. Но истината е друга. Най-лошото е, когато дойде зависимостта от наркотичното вещество. Тогава животът спира. На всеки пет секунди тялото крещи: Хероин!
КОКАИНЪТ осигурява рая на земята. Това е най-чистата и силна дрога, която може да вземаш 50 години, без да се закачиш. Притежава много странна способност: кокаинът убива мозъчните клетки, незаети с информация. При аутопсия на хора, приемали кокаин повече от 10 години, в мозъка им се откриват дупки като на швейцарско сирене. А приживе не е имало подобно нещо. Кокаинът е мистерия.
СЪЩНОСТТА. Защо не спрях в началото? Защото стигнах до хероина. Той е оръжие, толкова е хубаво, че не ти се иска да спреш, но те смачква физически. Секват всички амбиции. Тялото убива духа. Светът рухва. Това е политически проблем, наркотиците са политика: дрогираният не си задава въпроси, а това е много удобно.
ОКОЛНИТЕ. Когато си наркоман, комуникацията прекъсва. Никой не те разбира, защото не ти стига воля да общуваш с хората. Те самите гледат на теб предубедено. Най-бързо се скъсва връзката с най-близките. На един тежък наркоман може да му помогне по-скоро непознат, отколкото близък. Затова и наркоманите отиват в клиники, а не си стоят вкъщи. Имах приятели, които пушеха, и аз знаех това. Те вече не са сред живите. Изживях го много тежко. На друг мой приятел от боцкане с хероин вените му така изтъняха, че иглата вече не можеше да се вкара. Ходеше със спринцовка, залепена с лейкопласт за ръката, за да не се налага да я вади. Гледката беше ужасна.
ИЗЛИЗАНЕТО. Наркотиците са въпрос на личен избор. Трябва да се спре тиражирането на лъжите за тях в медиите.
Вместо полицаи да разследват наркомани, трябва да се направи нещо с учениците. А не на родителска среща да излезе директорът и, сочейки с пръст някого, да заяви пред родители и ученици: "Той е наркоман". И да се мотивира с факта, че "наркоманът" стоял на чина и гледал втренчено пред себе си. Тези "подходи" не водят до резултат. Може би веднъж седмично учениците трябва да се срещат с лекар, който да ги запознава с проблема. Да им го казва друг, но не и учител. Учителите не са наясно с тези неща.
Аз вече не съм наркоман, вече не ме е страх от дрогата. Всеки трябва да се страхува, но решението е индивидуално: става въпрос за личен избор, за много силна воля и дух, за да спреш.
Записа Марияна ПЕЕВА
Бележка на редакцията: Страшната изповед, която публикуваме е на млад мъж. Той живее в Пазарджик, приятелите, за които говори, също са съграждани. Нека да я прочетат както младите хора, които сега посягат към дрогата, така и инстанциите, които продължават да твърдят, че в града няма наркомани.
На професионалния ринг
За първи път
Пазарджишки боксьор на професионалния ринг
За първи път пазарджишки боксьор се би на професионалния ринг в свръхтежка категория. Това стори наскоро 25-годишният Спас Спасов на нарочна галавечер в сръбския град Кралево срещу двуметровия и тежащ 111 кг представител на домакините Зоран Вуйчич. Срещата между двамата всъщност бе и централният двубой на вечерта.
Спас Спасов безспорно е талантлив боксьор, след като има в досегашния си актив две републикански титли за юноши, три за младежи и две при мъжете. Състезавал се е за ЦСКА. Освен това в колекцията си има бронзов медал от европейското първенство за младежи.
На ринга в Кралево Спас Спасов започва двубоя мобилизирано и със самочувствие, макар че няма достатъчно подготовка за среща от такъв ранг. Още в началото на срещата (8 рунда по 3 минути) Спасов засипва със силни прави в тялото и главата сръбския боксьор. Интересно е да се знае, че представителят на домакините няма загуба в професионалния бокс - от 9 играни мача има 9 победи. Спас Спасов непрекъснато демонстрира стабилна защита и добра игра с крака, в резултат на което ударите на сърбина често увисват във въздуха. Нашият боксьор сипе удар след удар върху своя противник, който е принуден да се брани с продължителни клинчове и изнемогва пред мощните атаки на пазарджишкия боксьор. Кулминацията в неговото надмощие е в седмия рунд. Тогава Спасов пласира няколко силни и точни попадения, които на три пъти сериозно разклащат комшията. И в осмия, последен рунд, предимството на нашия боксьор е очевидно.
Въпреки че С.Спасов превъзхожда З.Вуйчич почти през целия двубой, победата е присъдена или по-скоро е подарена на сърбина. Това решение на съдиите донякъде е предопределено и от обстоятелството, че с тази среща представителят на домакините слага край на спортната си кариера. Когато след края на двубоя реферът (с тенденциозно съдийство през целия мач) вдига ръката на сръбския боксьор, за да обяви реверанса на журито към него, публиката, изпълнила до краен предел трибуните на залата, освирква своя състезател и съдиите. А нашият Спас Спасов е изпратен с аплодисменти и възгласи "Браво, бугарино! ".
В момента Спас Спасов усилено се подготвя за следващия си двубой на професионалния ринг. Той ще се състои на 16 декември в Ямбол.
Нашите отци да намерят пътя към хората
Нашите отци да намерят път към хората, вместо да си скубят брадите
Православни препоръчват на свещениците да се поучат от гостуващия пастор
"Удивителните факти на библията" е темата на поредицата от 20 лекции, които изнася от 18 ноември до 13 декември в Младежкия дом в Пазарджик пастор Йохан Нидермайер от името на Църквата на адвентистите. Пасторът е роден в Австрия, живее в Цюрих, Швейцария, женен, с две дъщери. Завършил е теология, работил в Германия, Франция, Англия, Чехия, САЩ и Близкия Изток.
Привлечени от широката предварителна разгласа (листовки, пуснати в пощенските кутии), в залата идват много хора. Пасторът идва винаги навреме - точно в 18 часа, и свършва винаги в 19.15 часа. Посреща всеки с усмивка, с усмивка пожелава приятна вечер на посетителите, когато се разделя с тях. Посетителите получават в дар библия - фототипно издание по стария правопис, с поздравление и пожелание за "всичко добро и вяра в Господа". Лекциите му са съпроводени от концерти на камерни състави от Симфоничния оркестър, на мандолинния оркестър, на смесен хор от Пловдив.
В салона се срещат хора, които не са членове на Църквата на адвентистите. А защо идват на лекциите? С какво ги привлича пастор Нидермайер?
Съгражданите с охота споделиха впечатленията си, но не пожелаха да цитираме имената им.
Семейство А.: Намираме лекциите за полезни и интересни. Пасторът много умело ползва цитати и примери както от Библията, така и от медицината, химията, физиката, астрономията, спомени от Втората световна война, случки от живота. Похвала заслужава и симултантният превод от немски на г-жа Ваня Рачева, който премахва езиковата бариера.
С.Н.: Моята религия е източноправославната. Но пасторът не говори нищо лошо. А нашата църква и нейните служители могат да се поучат от него как да общуват с хората и да ги привличат в храмовете.
Д.Н. За лекцията на пастора - браво! Нашата църква може да се заинтересува за живота на своите последователи, да научи грижите на хората, да проповядва на съвременен български език, а не на неразбираемия за нас църковнославянски език.
П.Н.: Аз съм си православен християнин, не променям вярата си, но като слушам пастора, си мисля за нашите църкви и за нашите свещеници. И смятам, че те трябва да осъвременят своята работа, за да привлекат хората в църквата. Сега ходят повече хора, но е много шумно. Бъбрят стари, млади, деца. Думите на свещеника не се чуват, пък и да се чуят, не се разбират, защото църковнославянският език не ни е познат... В църквите е студено, слабо осветено, все някой влиза и излиза, водят се разговори на висок тон, сякаш са в магазин или ресторант, а не в Божи храм. За мен нашите църкви днес са една формалност и с нищо не помагат за укрепването на вярата у хората.
Пострадало дете не може да си получи обезщетението от виновника
Пострадало от катастрофа дете не може да си получи обезщетението, защото шофьорът е безработен. Според родителите, обаче, той съзнателно се е освободил от имот и спестявания.
През 1990 година осемгодишният Тачко ЧАВДАРОВ е блъснат на пешеходна линия на площад "Възраждане" в Пазарджик (бившият "Червен") от лек автомобил, управляван от Благой Гундеров. Детето получава мозъчна травма и вече седем години страда от епилепсия-грандмал. Според лекарите черепномозъчната травма е довела до дифузни невродинамични функционални промени, изразени в дискинезия и хоподепресивен синдром. Тачко е лекуван в психиатрична и детска клиника на ОРБ - Пазарджик, една година е престоял във второ детско нервно отделение на Първа градска болница - Пловдив.
През 1993-а родителите му го отвеждат в Швеция и получават хуманитарно убежище отначало в Малмьо, по-късно в градчето Карлсхамен, където Тачко е под наблюдението на д-р Петер Шьоберг от Областната детска болница. Лекуват го медикаментозно с "Икторвил". За две години детето не получава нито един припадък. Учи в тамошното училище, отличник е, овладява шведски език, има много приятели. По препоръка на лекарите започва да играе тенис. Родителите му работят безплатно, за да осигурят лечението на детето си. И са изпълнени с вяра, окрилени и стоплени от помощта на местното население. Скоро д-р Шьоберг им казва, че синът им може да се излекува само чрез операция. Изпращат запитване до БЧК дали в България правят подобни операции. Но чаканият отговор не пристига. Бащата на Тачко е български турчин. Разбрало, че правата на българските турци вече са гарантирани в страната ни, шведското правителство предприема екстрадиция на нашенци, които са в Швеция. Семейството на Тачко също е екстрадирано, въпреки официалния протест до правителството, изпратен от д-р Шьоберг, заедно с подписите на хора от градчето. Докторът е категоричен: "Изпращането на Тачко в България е равносилно на смърт".
Действително в Пазарджик момчето е отново зле, започва да получава припадъци. Лекуващият шведски лекар продължава да изпраща всеки месец животоспасяващото лекарство "Икторвил".
Танчо Чавдаров вече се казва Тедди Айдаров - така е поискал неговият баща. Тедди се записва в училище "Христо Ботев". Вече е на 16 години, а е с 2 години по-назад в обучението от своите връстници. Според собствените му думи не се чувства спокойно, в главата му се появило силно напрежение; в училище му се подиграват, много от учителите го хокат. Самотен е, често мисли за приятелите и учителите от Карлсхамен. Продължава да се занимава с тенис, слуша музика и мечтае за деня, когато ще бъде напълно здрав.
Но пътят към здравето на това слабичко чернооко момче е осеян с непреодолими трудности.
Присъдата срещу шофьора е произнесена на 7 октомври 1996-а - повече от 6 години след злополуката. Тя гласи: "Признаваподсъдимия Благой Гундеров за виновен в това, че на 5 май 1990 г. при управление на МПС е нарушил правилата на движение, чл. 129, ал. IV от ППЗДП и по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на Тачко Чавдаров, изразяваща се в общо разстройство на здравето с опасност за живота". Благой Гундеров е осъден да заплати 500 хиляди лева със законна лихва от датата на катастрофата - 5 май 1990-а и условна присъда от година и половина. Изпълнителният лист е с дата 12 май 1997-а.
Родителите на момчето, продали всичко, което може да се продаде, за да лекуват детето си, сега очакват тази сума, достигнала с лихвите около 4 милиона лева.
Естествен е въпросът, който си зададохме: защо толкова късно е произнесена присъдата. Оказва се, че по искане на родителите делото се отлага с искане за нова медицинска експертиза. Защото отначалото подсъдимият е подведен под отговорност за средни телесни повреди, без опасност за живота. Делото е подновено едва през 1995 г. и тогава съдът изслушва трима експерти, които се произнасят, че на детето е нанесена тежка телесна повреда с опасност за живота.
Но, изглежда, вместо да получат парите, Айдарови ще пият по една студена вода. Защото осъденият нямал никакво имущество и бил безработен.
В такъв случай има ли смисъл наложената присъда, питаме съдия-изпълнителя Коста Стоянов. Имуществото е променлива величина - днеска го няма, утре може да бъде придобито, смята г-н Стоянов. А наличието на имущество у подсъдимия трябва да доказват по свой път пострадалите, защото делото е от частен характер: съдия-изпълнителят можел да движи служебно само делата на държавата... През лятото бяха приети изменения в Наказателния кодекс по чл. 293 "А", с което се предвижда лишаване от свобода на тези, които в едногодишен срок от влязла в сила присъда не изпълнят парично задължение, въпреки наличието на парични средства и имущество. Дори тази промяна няма да помогне на Айдарови. Но по принцип от съдебно решение не може да се избяга, успокоява г-н Стоянов.
Това обаче, което сем. Айдарови по свой път чрез данъчните служби са установили е, че Гундеров още през 1993 г. е прехвърлил имуществото си на други лица. Според тях той е работил 7 години в Либия и е имал парични спестявания, от които също се е освободил.
Юристи твърдят, че Айдарови е трябвало да поискат запор на имуществото и сметките на подсъдимия до тригодишен срок след произшествието. Пропуснали са и срока за обезщетение от ДЗИ. Въпреки че са имали адвокат, явно не са получили съвет навреме. Сега семейството може да заведе дело, за да докаже, че Гундеров умишлено се е лишил от имуществото си. Но колко ще продължи делото, един господ знае. А детето се нуждае от спешна помощ.
Изпадналите в безизходност Айдарови изпращат писмо до президента на Р България и до Министерството на правосъдието. От канцеларията на президента отговарят: "Поставения от Вас, госпожо Айдарова, въпрос, не е в конституционните правомощия на президента, а е от изключителната компетентност на органите на съдебната власт". От Министерството на правосъдието пишат: "МППЕ не е правораздавателен орган, намесата в работата на съдебната власт е недопустима съгласно чл. 117 от Конституцията".
Бог високо, цар далеко... Всеки миг от деня майката Благовеста Айдарова си блъска главата да търси изход. На 11 октомври отива във фондация "Бъдеще за България" за помощ, но оттам й отговарят, че те помагат само на социални заведения, с частни случаи не се занимават. Точно тогава идва заключението на проф.Попатанасов след изследване на главния мозък на Тедди чрез магнитен резонанс: "Това в България не се лекува. Това се лекува на Запад срещу 30 хиляди долара".
На 15 октомври т.г. пазарджишкото психиатрично отделение издава медицинско удостоверение на Тедди Айдаров, в което се твърди, че не е възможно овладяване на състоянието му и се препоръчва лечение в чужбина. На 19 ноември е изпратено писмо до Детската областна болница в Карлсхамен, на вниманието на д-р Петер Шьоберг, в което д-р Иван Ванчев, директор на ОРБ - Пазарджик, д-р Александър Спиров, завеждащ нервно инсултно отделение, и доцент Кръстев от Военно-медицинската академия в София напомнят за заболяването на Тедди и молят д-р Шьоберг да вземе отношение по случая, да съобщи точната сума за оперативното лечение, както и банковата сметка на клиниката.
След отговора от Швеция навярно ще последва разрешение от Министерството на здравеопазването за лечението на момчето извън България. Но как ще се съберат парите? От състрадателни хора и фирми, надява се майката. Вестник "Знаме" ще обяви банковата сметка, по която ще се събират парите за лечението на Тедди. А той живее с мечтата за завръщане в Швеция, където, уверен е, ще му върнат здравето.
А на нас ни остава само да се молим да не ни стигне подобно зло. Защото явно няма институция, която да намери средства и начини да задължи виновника да изплати присъдената сума. Няма институция, която би се наела да му намери работа, а парите да му се удържат от заплатата. Според съдия-изпълнителя Стоянов във всяка цивилизована държава при подобна ситуация виновникът отдавна да е в затвора и да е отработил паричното наказание. Ако семейство Айдарови получи присъдената сума с лихвите, по-лесно ще събере парите за лечението.
Днес държавата е вдигнала ръце от своите граждани и спасяването на давещите е дело на самите давещи се. Затова на обикновения човек не му остава нищо друго, освен да си отваря очите на четири, да търси навреме правата си и да се бори за тях. (Е, ако има пари за това, разбира се.)
И още нещо, щом сме се запътили към Европа, щом имаме министерство на правната евроинтеграция, то спешно трябва да се променят законите ни, за да ни защитават като европейци. Управляващите ни да не забравят, че утре, 10 декември, е МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА. А Тедди също има право да живее и да бъде здрав!
Телекабел става регионална телевизия
Телекабел става регионална телевизия
От началото на декември най-голямата пазарджишка електронна медия "Телекабел" АД става регионална, заяви изпълнителният директор Ангел Василев.
Акционерното дружество закупи кабелната мрежа в Белово и тамошните абонати вече получават вкъщи 17 сателитни и ефирни програми. Предстои кабелни мрежи да бъдат изградени във Виноградец, Карабунар, Попинци, Черногорово, Радилово, Мокрище, Звъничево, Братаница. Първите абонати в селата ще бъдат включени в мрежата до края на годината.
В началото на 1998 г. ще бъдат изградени кабелни мрежи в Ковачево, Алеко Константиново, Паталеница, Дебращица, Бъта, Елшица, Калугерово, Исперихово, Симеоновец, Семчиново, Бошуля. Амбицията на дружеството е до края на март 1998 година да бъдат кабелизирани всички села в Пазарджишкия регион. Първите абонати на Телекабел в Ивайло и Главиница вече гледат програмите по изградена подземна кабелна мрежа, свързана в единна система с Пазарджик.
Абонатите в селата първоначално ще гледат 16 програми, а след това 24. Сред тях са програмите на Нова телевизия, 7 дни, София кабел, кодираните сателитни програми Мир кино, TV 1000, Филмнет, собствената програма на Телекабел.
Изграждането на селските мрежи ще се извърши като се използват съвременни технологии, което ще позволи в бъдеще да се предоставят на абонатите и други видове нетрадиционни услуги.
Телекабел е сключил договори с над 1800 абонати в селата, записването продължава. От края на януари 1998 година абонатите в Пазарджик ще приемат нови 11 програми и общият брой на програмите ще стане 50.
Най-голямата телевизия в Пазарджик привършва реконструкция на кабелната си мрежа в града и от следващата година ще предоставя на клиентите си допълнителни услуги като телетекст, доставка на Интернет и ползване на локална компютърна мрежа. Фирмата предвижда до края на следващата година броят на излъчваните програми да надхвърли 60.
Честито!
Хората все още ми говорят на "ти"
Днес Стефан ДАНАИЛОВ навършва 55 години
- Как се възприемате на 55 години?
- Като нещо, което ще се случи на всеки, ако е жив и здрав. Когато бях млад, 55-годишният човек ми изглеждаше много възрастен. Но когато аз станах на толкова, вече не смятам, че е така. Имам сили и енергия като за по-млад човек.
- Какво запазихте от онзи Стефан, който беше идол на поколението от 70-те?
- Това е поколението, с което сме израснали заедно. Много неща останаха, плюс помъдряването. Проблемът е, че младото поколение, за съжаление, все по-рядко може да види на малкия екран и мене, и моите колеги-връстници.
- Съдбата бе много благосклонна към Вас: хубава външност, богат творчески път, обич, обожание. Това направи ли от Вас глезльо?
- Не, глезльо не можах да стана, макар че в по-младите години изглеждах и такъв в очите на някои хора. Чувал съм различни приказки по мой адрес от различни прослойки на обществото. Но за мене важно е било едно: хората в България, говоря за страната, а не за София, говорят с мене винаги на "ти". Това означава, че между нас има някаква близост и това най-много ме е радвало.
- След толкова щастливи мигове какво място отреждате на пазарджишкия?
- Винаги съм бил свързан с Пазарджик, макар и индиректно, защото съм имал възможност да играя на тази сцена. В първите години много мои колеги, с които започнахме в Пловдив, станаха ядро на прочутата пазарджишка трупа. Освен това доста мои студенти и до днес работят в този театър. И аз, както много други хора, изпитвам особена симпатия и мила носталгия към Пазарджик.
- Сред толкова много обожателки защо останахте цял живот при Мария, Вашата съпруга?
- Е, това е тайна. Дай, Боже, всекиму... Няма нищо по-лесно от това да смениш партньора си. Основното за мен е силното приятелство, породило се от дългия съвместен живот. Това е едно безкрайно доверие един към друг. Това са много важни неща. Много хора се чудят, че сме заедно.
- Семейството Ви е изпълнено със съчувствие към хората, от дълги години помагате на колеги, дори на непознати. Защо го правите?
- Поставяме се на мястото на изпадналите в беда. Това е изградено още в семействата, в които сме расли, това трябва да бъде в характера на човека. Не е обидно да подадеш ръка. Само това не съм правил - да лъжа някого, че мога да му помогна, а да зная, че не мога.
- Какви са в момента ангажиментите Ви в театъра?
- Репетирам в "Пигмалион" с Леон Даниел ролята на бащата Дулитъл - неголяма, но ефектна. Живот и здраве, премиерата ще бъде в края на февруари. След това ще работя с Христо Христов в една френска пиеса. Така че в театъра творческите ми амбиции са задоволени - въртят се и спектакли, в които играя от пет години. Основното, което върша всеки ден, е работата ми със студентите в НАТФИЗ. Общуването с млади хора е като жен-шена... За киното и за това какво ще ми се случи занапред, нищо не мога да кажа.
- Как се виждате като член на Медийния съвет?
- След като съм се съгласил, значи съм мислил. Единственото, което ме интересува, е телевизията да бъде национална, а не политическа. Усещам същите амбиции и у другите кандидати. Основното, за което ще държа, е творческата българска част в нашата телевизия - да се обърне повече внимание на българската култура. Има много идеи, зависи с какво ще започнем.
- След реформата много артисти ще останат без работа. Не се ли страхувате, че ще попитат: "Стефане, защо ни предаде? ".
- Не съм предал никого. Състоянието, в което се намираше българският театър, не можеше да продължи. За мене проблемът не е това колко ще отпаднат и колко ще останат. Въпросът е средствата, които ще осигурят общините за смесеното финансиране, дали ще мотивират достатъчно българския артист да заработи по друг начин. Защото мисленето ни е много остаряло. Смея да твърдя това, след като комисията много сериозно обсъди проектите, предложени от театрите. Проектът на Пазарджик не бе от най-добрите. Лично аз бях много разтревожен, защото очаквах по-сериозна програма за развитието на театъра. Това, че ще осигурят средства, дали ще мотивира нас, които правим театър, да докажем, че той трябва да съществува, независимо дали е в София, Видин или Пазарджик? До този момент сме на гребена на старата вълна. Не аз съм избирал този път, но щом сме тръгнали по него, трябва да го извървим докрай. Но пак подчертавам, не съм сигурен дали парите ще мотивират достатъчно съсловието. Утре парите от държавата или от общината могат да секнат, ако театърът не докаже правото си на съществуване. А това става с таланти и с работа.
- Днес, на рождения Ви ден, какъв жест би бил най-вълнуващ?
- Интересът е голям. Това значи, че все още съм на върха. Което всеки артист би желал. Не очаквам нещо изключително. Достатъчно е това, че хората са се за мене.
