Георги Диментиев ще става почетен гражданин на Брацигово
Георги Диментиев ще става почетен гражданин на Брацигово
На 12 декември в Брацигово ще бъдат отбелязани 40-годишнината и 15 години активна спортна дейност на културиста Георги Диментиев.
Той е носител на бронзов медал от тазгодишното световно първенство по културизъм във Франция и на златен медал от миналогодишното европейско първенство в София. В актива си има 7 републикански титли в своята категория и много други отличия от международни и републикански турнири. Десетилетие и половина Г.Диментиев е посветил на културизма като състезател, педагог и съдия.
СКК"Атлетик" - Пазарджик, Българската федерация по културизъм и кметството на града са организатори на тържеството, на което Георги Диментиев ще бъде обявен за почетен гражданин на Брацигово.
Дори в България киното не е лудост
По покана на "Пазарджик филм" ООД в града ни гостува Александър ГРОЗЕВ, директорът на варненския кинофестивал "Любовта е лудост", заедно с германския кинорежисьор Рихард Бланк и кинокритика Клаус Натенбах.
Със съдействието на общинския отдел "Наука и образование" хер Рихард Бланк представи пред изучаващите немски език средношколци филма "Принценбад" - гротесков образ на живота в посттоталитарните времена. Гостите разгледаха катедралния храм "Света Богородица" и етнографския музей и бяха приети от кмета на общината Слави Генов. Отделиха от оскъдното си време и за разговор с репортерка на "Знаме".
- Г-н Грозев, с какво ще се запомни отминалият в края на лятото Пети международен кинофестивал?
- С хубавите филми, в които няма насилие, които пропагандират чисто човешки стойности - семейството, любовта към децата, към ближния, изобщо това, което ни липсва в живота. Според мене силата на фестивала е в това, че прави хората по-добри. В тези вълчи времена, когато хората се страхуват да се движат по улиците, ние събираме на прожекция по хиляда души. За съжаление, тези филми не могат да се гледат от всички зрители в България.
- Чуват се подмятания като: нямат пари за филми, а правят фестивал... - Може и да се говори, но се забравя, че фестивалът е средство да се събуди интресът на европейските кинематографи и към възможностите на нашето кино. Благодарение на тези контакти, които реализираме от 5 години, има предложение за съвместни продукции, някои режисьори търсят Киноцентъра за услуги - т.е. помагаме по някакъв начин за съживяването на българското кино. Фестивалът се прави почти без пари, благодарение на ентусиазма на една шепа хора и малките помощи, които получаваме. Независимо от всичко, ние сме убедени, че фестивал трябва да има, защото културните ни празници почти липсват.
- За новото издание на фестивала навярно имате по-големи замисли?
- Освен нови филми, следващата година ще опитаме да докараме повече гости, но ни пречат парите... Много европейски творци искат да покажат творбите си тук, защото това е един от малкото фестивали, провеждани на Балканите. Интересът към България като страна, в която могат да се снимат филми, е много голям. Режисьорите идват тук с желанието да огледат места, където биха могли да снимат. Не е без значение и пазарът на филми.
- Който още не е разработен... - Никак, никак. Тази година ще се опитаме да направим кинопазар, за да може част от филмите да бъдат закупени и показвани по кабелни телевиизии, по регионални телевизионни екрани.
- Чуждите специалисти и критици как посрещат българските филми? Например "Суламит?"
- Като куриоз: как една бедна страна може да произвежда филми? За съжаление, нашето кинопроизводство падна под т.н. критичен минимум. България никога не е произвеждала толкова малко филми, дори през 20-те години. През 1928-а в България са произведени 11 филма, а за единадесетте месеца на тази година са завършени само два. А "Суламит" бе посрещнат много противоречиво - едни го харесват, други - не. Смята се, че в разказа има много неясноти, че историческото време не е точно датирано, че постъпките на героите не са дефинирани. Но се признават чисто кинематографичните качества на филма, неговата необикновеност като изображение, добрата актьорска работа. Неслучайно във Варна Параскева Джукелова получи наградата за женска роля. Между другото тя много добре се похарчи по европейското кино.
- Освен пари, какво друго липсва на българското кино?
- Нови идеи, за съжаление. Защото дори с тези малко пари биха могли да се правят хубави филми, които да се гледат от много хора. Нашите режисьори все още са в плен на стари разбирания за киното - филмът да се хареса на приятелски кръг и на критиците, а на вкуса на обикновения човек гледат с малко пренебрежение. Ако той не иска да гледа филмите, тази кинематография е обречена.
- Вече се чу, че сте в Пазарджик с немските гости, защото те са проявили интерес към наши обекти във връзка с техни творчески замисли.
- Г-н Бланк наистина търси такива обекти.
Казанова може да дойде и в Пазарджик
- Хер Бланк, разбрахме, че оглеждате обекти в Пазарджик за Ваш следващ филм. Каква ще е темата му?
- Досега съм правил филми по собствен сценарий, но сега съм се спрял на нещо, което всеки смята, че познава добре, а всъщност никой не знае какво е точно - Казанова. За него вече има 17 филма, аз ще правя 18-ия. Пълните му мемоари са издадени през 1860 година само в Германия и Франция. Това означава, че съвсем малко хора ги познават. Казанова е известен не само с любовта си към жените, но и с интереса си към политиката, към науката, бил е много надарен човек. И всъщност не е имал толкова много жени, колкото му приписва легендата.
- На кого ще поверите тази сложна роля?
- Това е голям проблем, който ме занимава от две години. Изпълнителят трябва да бъде звезда. Има хора, които са готови да платят, за да вземат ролята. Не можете да си представите колко е трудно да се направи изборът. Засега съм се спрял на английския актьор Рикман, участвал във филма "Робин Худ", както и в много холивудски продукции.
- Бихте ли обсъждал български актьор?
- Още не мога да кажа дали ще снимам тук. Ако реша, тогава ще обсъждам българското участие.
- В Пазарджик пред средношколци, изучаващи немски език, показахте филма "Принценбад". Това е гротесков образ на посттоталитарното общество. Откъде го познавате така добре?
- Доста добре съм запознат с вашата държава, снимал съм с актьори от Съветския съюз, Латвия, Полша, Унгария. Много добре познавам и театъра, и киното. Бях впечатлен от архитектурата на банята "Принценбад" в Будапеща и си казах, че на всяка цена трябва да снимам филм в нея. Правя парабола на мъжкото общество - действието се развива в тази баня, сред голи мъже, само с една препаска. Говорят за бизнес, правят далавери, шашми. Банята е аналогия на римските времена, където са се решавали съдбите на човечеството.
- Благодаря Ви. Дано харесате обектите, които разглеждате, та Казанова да дойде и в Пазарджик... Руси Чанев ще прави Швейк на пазарджишка сцена
Вчера директорът на пазарджишкия драматичен театър "Константин Величков", г-н Георги Икономов, сключи договор за поставяне на "Добрия войник Швейк" по Ярослав Хашек. Режисьор ще бъде Валентин Ганев, а сценарият и сценографията са дело на известния художник Младен Младенов. Ролята на Швейк в моноспектакъла ще изпълнява популярният ни актьор Руси Чанев.
5 декември - Международен ден на доброволците
Съгражданка безкористно утешава бедни и нещастни
Денят се отбелязва от 1986 г. по решение на Общото събрание на ООН в чест на онези, които безкористно помагат на страдащите. Докато благотворителят помага на нуждаещия се със средства - финансови, материални, то доброволецът прави това със своя труд и грижа. Напълно безкористно, колкото и невероятно да звучи това в днешния комерсиализиран ден.
Делото на доброволеца е почти непознато у нас. Докато в САЩ и Западна Европа хиляди хора помагат на страдащи и немощни в болници, в старчески домове, в сиропиталища. У нас напоследък придоби популярност дейността на софиянката Донка Паприкова, която мнозина наричат българската майка Тереза, и на възрастните дами около нея, които се грижат за болни и самотни хора. И докато за Донка Паприкова се говори и пише по вестниците, излъчен бе и филм по телевизията, за една скромна нейна посестрима в Пазарджик почти никой нищо не знае.
Тя не пожела нито да я снимаме, нито дори да каже трите си имена, защото смята, че истинските доброволци не афишират своята дейност. Склони само да я наричаме г-жа Ангелова, 69-годишна. Ето и нейният разказ, който измъкнахме с доста увещания:
- На 9 години останах без майка - разказва г-жа Ангелова. Отгледа ме леля, която ме възпита в духа на християнските добродетели - скромност, честност и човеколюбие. Нямах възможност да получа висше образование по политически причини. Бях работничка в комбинат "Марица", пенсионирах се в хлебозавода. Жал ми е за всички хора. Ние всички сме братя и сестри, затова трябва да си помагаме и да се обичаме. Не мога да подмина никого, ако той има нужда от мен. Приготвям с мои продукти храна и я нося в домовете за сираци в нашия град. Преди често ходих в дома в Паталеница, но него вече го закриха. Грижа се за болни, сменям им завивките, нося им храна. Правя го за тях и заради себе си, напълно безплатно.
Не смятам, че стореното от мен е кой знае какво. Не мразя богатите, но съчувствам на бедните. Иисус е казал: "Не канете гости, които ще ви върнат гощавката. Поканете тези, които не могат да ви се отплатят със същото".
Дори само като говориш с човека, му помагаш. Защото той си излива болката и чувства внимание. Още като ученичка в отделенията събирах помощи по линията на Червения кръст. По-късно завърших курсовете за сестри към санитарната дружина. Отказах работата в БЧК, защото за нея кандидатствахме с едно момиче-сираче. Сметнах, че тя има по-голяма нужда от мен от тая работа, защото бе сам самичка на света, а аз имах дом и семейство.
Любимите ми празници са Коледа и Великден. Всяка година правя сладки, козунаци, боядисвам яйца и ги нося на изоставени деца и самотни хора. Много ме боли, когато видя да гонят сирачета от църквата, защото били крали. Че крадат - крадат. Но отнесете се с тях като с хора, нахранете ги и им засвидетелствайте нежност и грижа и те няма да крадат. Не правя разлика между бедни и богати, между цигани и българи, между красиви и грозни. Всички сме равни пред Бога и всички имаме нужда от обич и уважение. Моят принцип е: "С каквото можеш, помогни на нуждаещия се! ".
За съжаление нашият народ не е развил чувство за взаимопомощ. Всеки се е затворил в себе си. Аз не съм светица. И аз също греша. Всички грешим, но трябва да преосмисляме делата си и да си признаваме грешките. А не винаги да виним другите. И да се научим да прощаваме.
Злоупотребявали са с доверието ми. Имах квартирант, който не си плати наема за две години. Съветваха ме да го съдя, но аз му простих. Защо да причинявам зло, след като мога да направя добро. И мнозина ми отвръщат със същото. Съседските деца ми носят цветя, помагат ми при пазаруването. Не ме забравят.
Това е кратката изповед на една наша съгражданка, посветила дните си да помага на нуждаещите си. Много хора са готови да направят нещо за близки и приятели. Но светът не се състои само от приятели и познати. Има толкова непознати, които чакат нашата помощ. Някоя майка Тереза или лейди Ди или просто истинска доброволка - скромна и безкористна - съвсем не е излишна в нашия град.
$50000 долара ще получи община Велинград
50 хиляди долара ще получи Велинградската община по програма на ООН
Велинград и Асеновград са двете общини в страната, одобрени от ООН, в които за пръв път тази година започна разработване на стратегия за устойчиво развитие. За тази цел още през лятото бе създадена работна група, в която влязоха специалисти от почти всички сфери на социално-икономическия живот.
За тази година по програмата "Възможности 21 век" се отпускат 50 хиляди долара. От кандидатствалите 28 проекта са одобрени два.
Единият е за намаляване замърсяването на въздуха и риска за човешкото здраве в курорта посредством намаляване на вредните емисии от автомобилния транспорт. Вносител е велинградчанинът Мартин Денев - научен работник, живеещ дълги години в Швеция и Австрия.
Вторият проект е за изграждане на информационен център за малък и среден бизнес. Идеята тръгва от предложението на Енчо Енчев от националното движение "Екогласност" за създаване на изложба-базар на занаятите в общината. За тази цел се реконструират старите хали.
Но всичко ще зависи от това кога ще пристигнат доларите. Първите траншове се очакват в началото на този месец.
