Германски и пазарджишки журналисти подемат голяма благотворителн
Германски и пазарджишки журналисти подемат голяма благотворителна акция
Вестниците "Дайстер унд Везер цайтунг" от Хамелн, Германия, и "Знаме" - Пазарджик ще зарадват изоставените деца преди Коледа
Спомняте ли си легендата за хамелнските плъхове? Гражданите на Хамелн живели охолно, избите им били препълнени с храна. И плъзнали плъхове. Ужасените хора потърсили помощ. Явил се човек, който казал, че ще спаси града от гадините, ако му дадат толкова злато, колкото може да носи. Засвирил той със свирка и тръгнал да излиза от града, а плъховете тръгнали след него. Но на хамелнци им досвидяло да му дадат обещаното злато. Тогава спасителят подмамил със свирката си и децата на града. Така алчните му граждани загубили най-свидното си... За легендата си спомнихме в редакцията на "Знаме", когато миналата седмица посрещнахме колегата Улрих Беман от вестник "Дайстер унд Везер цайтунг" и Бодо Фелке от Червения кръст в германския град Хамелн.
Предварително знаехме целта на тяхното посещение - да се запознаят със съдбата на деца от дом "Майка и дете" във Ветрен и Дома за деца от предучилищна възраст в Лесичово. От шест години вестникът се занимавал с благотворителна дейност в помощ на децата от Босна и Херцеговина. Проведени били 28 акции и събрани помощи за 10 милиона марки.
Откъде тази състрадателност към децата? Да не би да е свързана с легендата? Питаме, докато пътуваме за Ветрен. Гостите се шегуват с въпроса-уловка.
Улрих БЕЕМАН, старши репортер във вестника: Историята е много дълга, започна през 1990-а. Вечерях в ресторант с приятел от Хърватско, който ми разказа за събитията в родината си. Искал да евакуира майка си. Знаел, че познавам събитията в Румъния и Полша, че съм отразявал Чернобилската катастрофа. Помоли ме да отидем заедно до Загреб. Стигнахме до огневата линия в Носка. 80 на сто от жилищата бяха разрушени. Тогава научих, че преди 20 години 200 семейства от този район заминали за Хамелн катогастарбайтери. Така се роди идеята за помощ. Започнахме благотворителна акция под название "Деца във войната", беше изключително успешна, защото се включиха много фирми и много хора. В последните пет години помагахме на Словения, Румъния, Босна и Хърватско: предоставяхме линейки, храна, медикаменти, оборудвахме университетска детска клиника в Хърватско, в която отделението за тежко обгорели деца снабдихме с най-моделна техника.
Бодо ФАЙЛКЕ: Успяваме да спечелим хората с добра пропаганда и обстоен отчет за даренията.
От 10 години работя в Червения кръст на Хамелн, организирал съм няколко помощни акции... Затова и колегите от хамелнския вестник потърсиха чрез българското посолство в Бон връзка със "Знаме". За да им помогнем да установят контакт с детски домове и да следим получената по-късно помощ да попадне точно при нуждаещите се. За съжаление на Запад не вярват на многобройните наши държавни организации, които разпределят чуждестранната помощ.
ВЕТРЕН. В Дом "Майка и дете" главният лекар д-р Кънчев търпеливо и обстойно, в продължение на 3 часа, отговаря на въпросите на немските гости, разказва за съдбата на изоставените от майките им в пазарджишката болница Християн, Цветелин, на намереното в тревата десетмесечно бебе Георги Снежинов. Гостите особено се заинтересуваха от случая с Бебе 58 - дете без име, с церебрална пареза, гледано до 9-годишна възраст в дома. Когато издирили родителите му и им го предали, те го пребили до смърт ... Гостите разгледаха дома, запознаха се с бледичките, недохранени деца, снимаха ги, разговаряха с медицинските сестри. Всичко това те ще отразят в специален репортаж. Освен това записваха старателно какво не достига на децата. А нуждите им са толкова много: специализирани детски храни, каши, пюрета, натурални сокове, бисквити, захар, брашно, бельо и т.н. Колегите от Германия недоумяват как може деца - най-малките 7-месечни, а най-големите 3-годишни, всеки ден да ядат леща, боб, ориз, как от 2 години не са близвали шоколад... Сбогуват се с дома и неговите тъжни обитатели с обещанието, че ще се върнат около 20 декември с обещаните помощи.
ЛЕСИЧОВО. Пътят до селото минава в тягостно мълчание. В Дома за деца в предучилищна възраст директорката Емилия Ковачева ги запознава с тригодишния Запрян. Облечен с овехтяла пижамка, той срамежливо се притиска до своята възпитателка. Показват ни големите тъмни петна по цялото му тяло - по време на бременността майката вземала големи количества хинин. Местната лекарка твърдяла, че тези петна не се лекуват. Кой знае, съмняват се гостите. Разказват им и за съдбата на тримата братя Сергей, Николай и Димитър. Димитър вече е осиновен във Франция, а Сергей и Николай са разделени - единият е в дом в Пловдив, а другият е в Брацигово... И оттук гостите от Хамелн си тръгват с обещание за скорошна среща.
ПАЗАРДЖИК. На следващия ден Улрих и Бодо пристигнаха в редакцията след посещение на детското отделение със завеждащ д-р Фани Спиридонова в Обединената районна болница. Бяха потресени от видяното, че деца могат да умрат поради липса на медикаменти, и то от най-обикновени болести. Затова на момента дариха 400 марки за лекарства и специализирано хранене за най-тежките случаи - бебетата Момчил и Атанас. Изтъкнаха жестокостта на дилемата: да помогнат на едно дете с много пари или на повече деца със същите средства. Обещаха на д-р Спиридонова в най-скоро време да доставят животоспасяващи лекарства, консумативи.
В РК на БЧК бе положено началото на бъдещи контакти. Неговият секретар г-жа Лили Нешева обеща съдействие за добрия завършек на благотворителната акция.
В ПОСЛЕДНИЯ ДЕН от пребиваването си в Пазарджик Улрих и Бодо бяха приети от председателя на ОбС г-н Стоян Парпулов. Те го запознаха със своите намерения и получиха уверение, че общината ще ги подкрепи в благородното им дело. Пред председателя на Общинския съвет двамата германски господа изразиха неколкократно благодарността си на "Знаме" за изключителното съдействие за тяхната успешна мисия.
Улрих Бееман ще напише журналистическите материали за видяното в Пазарджик. В осем поредни броя на своя вестник той ще разкаже за осем жестоки детски съдби. Той се надява, че вестникарските репортажи ще бъдат предизвикателство към чувството за милосърдие на неговите съграждани и мнозина ще се отзоват на предколедната благотворителна акция. А Бодо си замина с мисълта за ТИР-овете, които трябва да осигури, и които ще докарат помощта за бедните и страдащи българчета.
"Знаме"
Казанова може да дойде в Пазарджик
- Хер Бланк, разбрахме, че оглеждате обекти в Пазарджик за Ваш следващ филм. Каква ще е темата му?
- Досега съм правил филми по собствен сценарий, но сега съм се спрял на нещо, което всеки смята, че познава добре, а всъщност никой не знае какво е точно - Казанова. За него вече има 17 филма, аз ще правя 18-ия. Пълните му мемоари са издадени през 1860 година само в Германия и Франция. Това означава, че съвсем малко хора ги познават. Казанова е известен не само с любовта си към жените, но и с интереса си към политиката, към науката, бил е много надарен човек. И всъщност не е имал толкова много жени, колкото му приписва легендата.
- На кого ще поверите тази сложна роля?
- Това е голям проблем, който ме занимава от две години. Изпълнителят трябва да бъде звезда. Има хора, които са готови да платят, за да вземат ролята. Не можете да си представите колко е трудно да се направи изборът. Засега съм се спрял на английския актьор Рикман, участвал във филма "Робин Худ", както и в много холивудски продукции.
- Бихте ли обсъждал български актьор?
- Още не мога да кажа дали ще снимам тук. Ако реша, тогава ще обсъждам българското участие.
- В Пазарджик пред средношколци, изучаващи немски език, показахте филма "Принценбад". Това е гротесков образ на посттоталитарното общество. Откъде го познавате така добре?
- Доста добре съм запознат с вашата държава, снимал съм с актьори от Съветския съюз, Латвия, Полша, Унгария. Много добре познавам и театъра, и киното. Бях впечатлен от архитектурата на банята "Принценбад" в Будапеща и си казах, че на всяка цена трябва да снимам филм в нея. Правя парабола на мъжкото общество - действието се развива в тази баня, сред голи мъже, само с една препаска. Говорят за бизнес, правят далавери, шашми. Банята е аналогия на римските времена, където са се решавали съдбите на човечеството.
- Благодаря Ви. Дано харесате обектите, които разглеждате, та Казанова да дойде и в Пазарджик... Ликвидира се пазарджишката гордост
Оранжериите не работят, но електромерът се върти - частни пилещари ползват тайно електроенергия
Гордостта на селското стопанство в региона преди години - "Оранжерии" ЕООД, днес е в трагично състояние. Пълен хаос и разруха царят в държавното дружество, което в момента повече прилича на бомбардиран завод.
От 1990 година насам се смениха трима директори, които, меко казано, оставиха дружеството във фактически фалит.
По времето на управителя Михо Михов се тегли валутен кредит от "Хебросбанк". Задължението не е погасено и се наложи "Оранжерии" ЕООД да продаде административната си сграда на банката за около 30 милиона лева. Михов е теглил и друг кредит, с който купува машина за сортиране на домати. Обезпечение по кредита са вече самите оранжерии. Кредитите и лихвите не са обслужвани, затова днес "Оранжерии" ЕООД дължи над 2 милиарда и 500 милиона лева. Освен това няколкостотин милиона лева дължи дружеството и на "Нефтохим" ЕАД. Директорите на оранжериите вземали мазут и не плащали. "Забравила" да плати и друга фирма със седалище в друга страна, която е получила пазарджишка продукция.
Силно е намаляло и производството. През тази година например са били произведени едва по 5 тона домати и 1 тон корнишони от декар. А в миналото са се произвеждали по 30 тона краставици и 16 тона домати от декар, които са продавани в чужбина.
Активите на пазарджишките оранжерии са няколко пъти по-малко от задълженията и фактически дружеството е декапитализирано. Преди време Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа обяви дружеството в ликвидация и назначи ликвидатори, които в момента кършат ръце и се чудят откъде да намерят средства. Пари за заплати няма, от 700 работници и служители сега са останали само 20 материално - отговорни лица, които извършват инвентаризация.
Защо бе унищожен заводът за разсад
При строителството на оранжериите бе построен и завод за разсад по холандска технология. Похарчени са около 1 милион долара и заводът е снабдявал с разсад цяла Южна България. Сега заводът прилича повече на гробищен парк. Ограбени са основни съоръжения, липсват около 20 елмотори. От разграбените електрически табла стърчат жици и зеят дупки от открадната техника. Остава да гадаем как през годините отговорните шефове са се справяли със задълженията си, за което са получавали солидни заплати.
А може и другите контролни органи да се заинтересуват как този уникален завод се превърна в развалина и кой допусна това?
Освен разкулачения завод за разсад са разсипани и голяма част от котелните помещения. Мургави жители на Звъничево нападали на тумби оранжериите и завличали каквото им хареса, разказват очевидци. Имало е охрана, но договорът с нея не предвиждал да се възстановят щетите при кражби.
Частници трупат печалби за държавна сметка
Интересен е бил и подходът на бившите директори, които са отдавали под наем обособени оранжерии на смешни цени и сега някои от наемателите богатеят за държавна сметка. Ликвидаторите са завели съдебни дела, но до тяхното приключване наемателите ще продължават да ги ползват.
В близост до оранжериите се намират частни пилещарници. В момента оранжериите не работят, но електромерът на едно от котелните помещения се върти. Сегашните шефове намерили в котелното електрически кабел, който ги завел при пилещарите. Никой обаче не знае откога частниците ползват еленергия и колко дължат на "Оранжерии" ЕООД.
Бъдещето остава неясно
След като обяви в ликвидация оранжериите Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа би следвало да обяви дружеството в несъстоятелност, за да могат да бъдат удовлетворени кредиторите. Защото ипотеката на оранжериите от "Хебросбанк" още не е вдигната. А и без разрешение на принципала - министър Венцислав Върбанов, не може да се продават дълготрайни активи. А и зимата вече чука на вратата. Специалисти коментират, че оранжериите могат да паднат, ако падне голям сняг. Тогава от дружеството няма да остане дори спомен, а само 500 дка силно замърсена плодородна земя.
Приватизация в стил "Клондайк"
Приватизация в стил "Клондайк"
Механизмите, които задвижиха машинката за правене на пари на "нашия човек" Йордан Станоев?
В град като Панагюрище, с мащабите на който в България са десетки, резултатите от красиви и убедителни внушения могат в определен момент да придобият и съвсем скромни очертания. Като, да речем, приватизацията на един също така скромен общински обект, какъвто е "Керамик" ЕООД. Да припомним кратката му "приватизационна" история, като се позовем на фактите.
На 14.05.1993-а с решение на тогавашния Общински съвет за управител на общинското предприятие "Керамик" ЕООД е назначен Йордан Станоев - общински съветник, член на ОбКС на СДС. Вероятно по силата на тези си позиции новоназначеният управител успява да убеди колегите си общински съветници, че за да започне производство в "Керамик", е нужен кредит, и то безлихвен. Заемът е получен от мизерния общински бюджет. На никого обаче не му идва наум (или се сеща, но не си прави труда да провери), че отпусната сума от 500 хиляди лева (през 1993-а!) е значително по-голяма от необходимата. Но г-н Станоев знае това и пресмята следващите си ходове: веднага внася на депозит в Балканбанк голяма част от парите. При тогавашните лихви безлихвено придобитата главница бързо се превръща в чист подарък за самия него. На всичкото отгоре общинските съветници гласуват ново решение, с което срокът за погасяване на заема е удължен до 31.12.1994-а.
Първоначалният стадий на натрупване на капитали в стил "Клондайк" в побългарен вариант навлиза във втората си фаза: на 7.10.1994-а е открита процедура за приватизация на "Керамик" ЕООД. Механизмът за сдобиване със собственост предвижда и вземането на съответните решения. И те са взети - на същата дата и на същото заседание на ОбС г-н Станоев прокарва решение номер 233, с което капиталът на предприятието се увеличава с 613 хиляди и 300 лева. Това представлява кариера за добив на глина с площ 27 хиляди и 430 кв.м. Реално обаче това е само площта на земята.
Възможно е съветниците да са се подвели, но следващото решение номер 235 на същото това заседание слага точката над и-то: узаконена е приватизацията на "Керамик" ЕООД заедно с кариерата за глина.
Практически взетото решение е в нарушение на Конституцията, на действащия в момента Закон за мините и кариерите и при липсата на Закон за концесиите. Въпреки това два месеца по-късно ОбС решава да продаде "Керамик" ЕООД, без да е предоставена концесия за добив на глина на частното юридическо лице, т.е. на Йордан Станоев и останалите акционери от работническо-мениджърския екип. Продажбата е за 20 милиона, 867 хиляди и 542 лева. Личният дял на Йордан Станоев е 33 процента.
Последният щрих в очертаната "схема за приватизация" са милионите левове, с които са ощетени държавният и общинският бюджети през последните три години само от неплатените концесионни такси.
При тези очевидни законови нарушения мълчанието досега и оттук насетне на иначе самостоятелните и независими една от друга власти - Общински съвет, следствие, съд, прокуратура - е не само непонятно, то би могло да се оприличи и на "Мълчанието на агнетата"... Ако сумираме въпросите, посочените властимащи органи би следвало да намерят отговорите: защо е позволена подобна незаконна сделка, при която се експлоатират безплатно природни богатства; защо не е правена финансова ревизия и не са проверени банковите сметки на "Керамик" ЕООД при смяната на собствеността; защо не е приет отчет за състоянието на предприятието към датата на решение за приватизация и т.н.
Докато някой не каже "Стоп! ", машинката за правене на пари ще продължава да се върти на бързи обороти и извън закона. След тухларната г-н Станоев набързо и лесно стана собственик и на други общински имоти: мебелен цех, магазин... Сколаса да започне градеж на вила край морето, на апартаменти в Пазарджик, прояви апетит към панагюрския хлебозавод, към пакет акции от фирма "Ритон-П"... След парите, или може би успоредно с тях, дойде и апетитът за власт.
Панагюрци знаят добре за мераците на г-н Станоев да стане депутат, за разрива му със СДС по време на предварителните избори, за демонстративното напускане на синята партия и повторното желание да се върне в нея след убедителната й изборна победа.
Коментари сякаш никому не са нужни. Фактите в техния развой са напълно достатъчни на контролно-финансовите органи, следствието, съда и прокуратурата да се произнесат.
От факти на хората вече им призлява. От въпроси също. Те искат да знаят отговорите. Та даже и на въпроси, като тези в малкия иначе град Панагюрище, един от десетките подобни градове в България. Панагюрци искат да знаят "наш човек" ли е Йордан Станоев или не. И пак ли само "нашите" хора ще са добре... Това, за "нашия човек", изопва особено силно чувствителността на всички. На панагюрци също.
В град като Панагюрище отлично се знае кой с кого, та даже кога и къде сяда "на маса", знае се кой пие и кой плаща в буквалния смисъл на думата.
Ако за Йорданстаноевци моженето да правят пари се заключава единствено в заобикалянето на закона, ако Йорданстаноевци безнаказано ще продължават да изсмукват жизнените сокове на държавата, то тогава кой ще плаща, господа?
