Кой е царят на Панагюрище?
Инж. Лъчезар Цоцорков е родом от Панагюрище, завършил е "Подемно-транспортни машини" във ВМЕИ - София. От 1972 година започва номенклатурната му кариера: първи секретар на Общинския комитет на ДКМС, от следващата година е щатен партиен секретар на Заводския комитет на БКП в МОК "Медет". От средата на 1978 година е директор на завод "Оборище" (за хавлиени изделия). Изглежда там е придобил голям професионален опит за управление на минно-обогатително предприятие и затова е назначен през 1986 година за главен директор на "Асарел- Медет", където се подвизава и досега. Ето професионалната оценка за качествата му на стопански ръководител, направена от преподаватели от Минния-геоложки институт в София (предоставена ми от доц. А. Ботева): Находището на Асарел се изземва неправомерно.
При средна мед за находището 0,36% през последните седем години средното съдържание на иззетата руда не е паднало под 0,5%. От началото на годината до настоящия момент средното съдържание на медта в добиваната руда е 0,7%. При инсталираната мощност - за 15 милиона тона годишна преработка, предприятието преработва 10 милиона тона годишно. При тези условия и най-големият некадърник ще работи на печалба. Проектните показатели на находището са 0,36% мед в рудата, 15 милиона тона годишна преработка и извличане на мед от рудата 86,5%. При тези условия находището е разчетено да работи на печалба и да се изплатят капиталните вложения за над 15 години. Вместо това се изземва само богата руда. Кредитите за капиталните вложения са опростени през 1993 година. При тези условия Цоцорков не само не трябва да се хвали, а трябва да му се търси съдебна отговорност за съсипване на находището. Налага се спешна проверка от Комитета по геология и охрана на земните недра на МОС.
Противно на всякакви търговски принципи при падане цената на мед предприятието "Асарел-Медет" под ръководството на изпълнителния директор Лъчезар Цоцорков е добивало руда с по-високо съдържание на мед и продавало по-големи количества меден концентрат. Причината е била покриването на баснословно високи разходи и печалба за гаранция пред правителството да не го сменят. Реално той е нанесъл по този начин съществена икономическа вреда на държавата. В света всяко минно предприятие при спад на цената на метала свива своето производство, затварят се рудници, които се държат на топъл нулев режим (максимално нисък добив) и се отварят при ръст в цената на съответния метал, респективно медта.
Предприятието системно работи при извличане на медта от медната руда 82-84%, като не достига проектните 86,5%. Това извличане Цоцорков декларира при подаване на документите за оценка с цел приватизация на предприятието. Там е записано, че съдържанието на злато в концентрата е 1,5 грама на тон. Проектните са три грама на тон.
Ако това, което декларира, е вярно, следва, че от по-ниско извличане на мед и съдържание на злато в концентрата, реализирано от Цоцорков, той е ощетил държавата с 30 милиона долара от по-ниско извличане на мед и два тона злато. През този период цените на медта се движиха от 1800 до 3200 долара за тон мед. И най-грубата сметка доказва, че само от грубо икономическо ръководство, реализирано от Цоцорков, държавата е ощетена с 10 милиона долара. Към тях следва да се добавят и значителните финансови загуби от неправомерно раздадени на служители пари, некомпетентно подписани договори и неизгодни покупки, с които изобилства компетентното ръководство на Цоцорков.
При наличието на мощности за производство на взривни вещества в "Елаците - мед" АД и официално писмо предложение, подписано от тяхна страна, Цоцорков взема кредити и строи фабрика за взривни вещества съвместно с чуждестранна фирма. Това е пълна загуба за държавата, тъй като съгласно закупения лиценз, могат да се продават взривни вещества само в България, а ние имаме излишъци от производствени мощности. Качеството на взривните вещества не е променено. За да скрие сътворените от него безобразия, той нарежда на синдикатите да сложат постове и да не допускат никой да влиза в предприятието. С това Министерството на промишлеността се съгласява, което говори след съпоставка с други факти, че то играе роля на чадър над безобразията на Цоцорков.
Показаната себестойност на преработка на тон руда и готов концентрат, залегнали в писмото на Цоцорков до Комитета по геология с цел оценка на концесията е завишено спрямо съществуващи в света средни показатели. Това говори също и за липсата на каквато и да е финансова дисциплина.
През 1992 година е завършена разработката за използване на каолиновата фракция на находище "Асарел". Разработката е на МГУ и филиала на БАН, клон Разград.
От МГУ ръководители са проф. П. Попов и доц. А. Ботева, а от БАН д-р Димитър Мочев и инж. Никола Николов. Намерен е пазар у нас и за износ, изготвени са и рецепти за приготвяне на висококачествени изделия от лят фаянс, предоставени на Цоцорков. Той умишлено отне разработката на колектива като я прехвърли към Институт НИПРОРУДА и я ликвидира. Държавата понесе значителни материални щети. По наши разчети над 8 милиона долара.
Имам още данни за фирми посредници, за щедро платени разработки, които не са приети (примерно на проф. Щ. Джендова, съпруга на генерала от ДС Сава Джендов), за неизгодни договори за доставка на оборудване и химикали (пенообразователи) и т.н. Царят на Панагюрище харчи много пари за своя имидж на "велик" ръководител, за осигуряване на съюзници и покровители, за послушанието на придворните си синдикати, на общината в Панагюрище, на полицията и да спра дотук. Огромните разходи се покриват като се изземват най-богатите участъци на находището. Много скъпо струва на държавата царят на Панагюрище и това налага спешно в комбината, превърнат в затворен лагер, да влезе експертна комисия. За да установи това, което знаят всички панагюрци: Царят е не само гол, но и много мръсен!
Инж. Панайот ЛЯКОВ, който разбира истерията на придворния синдикалист Иван Александров, но му напомня, че времето, когато шофьорите учеха инженерите и ги командваха, в България свърши. Завинаги!
Лява ръка - десен джоб
През 1993 година във фирменото отделение на Окръжния съд е регистрирана влогово - кредитна кооперация, станала известна под името "Кредит". Свикано е събрание на член - кооператорите, на което им е обяснено, че ВКК "Кредит" трябва да си заслужи името и първоначално ще раздава кредити само на своите членове. И влоговете на над 300 граждани започват да се източват под формата на заеми или кредити, за да се разбере накрая, че ВКК "Кредит" е поредната финансова пирамида. Кооперацията работи в пълна мъгла до 15 февруари 1995 година, когато със своя пистолет в служебния си кабинет се самоубива председателят на кооперацията Светослав Павлов. Пристигналите на местопроизшествието полицаи откриват предсмъртно писмо, в което Павлов пише, че слага край на живота си, тъй като не може повече да лъже хората. Няколко месеца след самоубийството на Павлов, последва изменение на Наказателния кодекс. Законодателите решиха извършването на нерегламентирана банкова дейност да се криминализира, което означава, че шефовете на небанкови институции, които раздават кредити или заеми, ще лежат в затвора.
Въпреки това ВКК "Кредит" продължава да работи като банка. Раздадени са кредити на Христо Бонжолов от Пазарджик, на Стоил Грозданов от Огняново и много други. И докато обезпечението на двамата, например, е било ипотека на сгради и къща с дворно място, то на Зоя Джокова от Септември са предоставени парични заеми без обезпечения или поръчители. Този случай е интересен в банковата практика, тъй като в момента ДСК дава потребителски заеми срещу петима поръчители. Може би затова все още Джокова не е върнала цялата сума от заема на ВКК "Кредит".
След като Окръжна прокуратура спря дейността на кооперацията, започна финансова ревизия. Установено е, че главната счетоводителка Кирилка Недева е предоставяла кредити и заеми след измененията в Наказателния кодекс. И затова е заподозряна в извършване на престъпление. Ревизори и други контролни органи откриват още, че Недева, заедно с касиерката на кооперацията Сашка Давидова, съпруга на шефа на другата пирамида "МCS" Валери Давидов, си определяли комисионните сами и ги харчили както намерят за добре. Дали това е нормална практика или има изхарчени пари на вложители, ще кажат следствието и прокуратурата.
След като пирамидата ВКК "Кредит" се срути, се оказа, че от обезпеченията по кредите не могат да се върнат влоговете на над 300 граждани. Започна се разпродажба на ипотекираните имоти, но парите пак не стигнаха. Установено е, че ВКК "Кредит" е на загуба към 10 милиона лева, а сега в блокираната банкова сметка има събрани едва 3 милиона. И затова на вложителите са върнати само 35 на сто от внесени пари.
В момента образуваното следствено дело тече интензивно, разпитват се ощетени вложители и кредитополучатели. Някои от тези хора няма да си получат нито цялата сума от главницата, нито пък лихвите за няколко години. И те трябва да се сърдят не само на себе си, а и на фараоните, които раздадоха на други техните пари.
Много живот, не ми трябва толкова... На 6 ноември Павел Костов Недев ще навърши 100 години. Потърсихме го в Дома за стари хора в Пазарджик, където преминават последните му години. ..
Валеше дъжд, в старата сграда на дома, където са настанени лежащо болните, е неуютно, въздухът - спарен. Дядо Павел, завит презглава, с усилие седна на леглото, а изпод възглавницата му изпадна сборник разкази и приказки на Георги Райчев. Запазен за годините си мъж, само слухът му намалял. А мисълта му се мята ту назад в годините, ту в днешния ден, губи се някъде... - Ох, колко далече ме караш да се връщам. Има едно село Летница, голямо и хубаво.(Б.а. намира се край Ловеч). Баща ми Коста правеше там дървени каруци, много хубаво работеше. Помагах му, докато ме вземат в казармата. Ходих на училище. Служих... Много неща има...забравил съм ги. Сто години, много живот, не ми трябва толкова, не биваше да живея толкова много... Майка ми умря на 99, а баща ми - на 106. Сънувам ги понякога, те са хубави сънища. Но понякога виждам кошмари, болести... Имам унучка - дъщеря на дъщеря ми. Все ми обещава, че ще ми изпрати моя архив, но всичко се разпиля. Бях подофицер, имах много похвали, бях много стегнат, пъргав, подвижен. Жена ми беше от Троян, от издигнат род. Силна беше много. Дъщеря ми приличаше на нея. Почина моето момиче, беше много учена, знаеше осем езика, завърши външна търговия.
Животът ми е много бурен, широк... Като взема да си спомням, много неща изживявам. Мисля, спомням си, после забравям... То много живот - сто години! Не е шега. Спомням си за роднини, за сестри, за баща, за майка... Мама много ме обичаше, защото бях добър по характер. Били сме средни хора, не сме били богати... Свикнал съм да работя. Бях инструктор в профсъюзите. Като закриха моя профсъюз, исках да предам архива. Но се разпиляха много неща, много знания отидоха напразно.
Живях при дъщеря си в София. Но започна много да я боли главата и аз все й се карах, че много чете - та чужди езици, та какво ли не... Но човек не може да скръсти ръце и да седи. Докато съм жива, казваше ми моята Богданка, трябва да се боря. Имам внучка от Богданка, женена е за немец, но малко прилича на майка си.
И аз като дъщерята чета, чета, ама ме заболя дясното око. Докторката каза, че съм си изморил очите, не било полезно да чета толкова. А какво друго да правя? Тук си намерих приятел, добре си допадахме с тоя Стоян. Каква душа беше! Но Стоян, заболя и умря.
Много ми е мъчно за него, много плаках. Толкова честен, добър... И дъщеря ми умря. Нямам близки. Имам син в Паталеница. Служеше в инженерните войски, напоследък беше учител. Но със снахата характерите ни не се схождат. Аз съм стар човек... Но мисля за хоратa.
Сега чета разказите на Георги Райчев. Имах голяма библиотека, всичко се пръсна. В Баткун живях - имах библиотека, в Пазарджик имах, в Летница също. Родът ми не е лош. Дядо ми се казваше Нистор. Баща ми и майка ми са живели през турско. Помня детските си години, как мама ме обличаше с турски аладжанчета, елечета, да ходя като турчетата. А аз ги не ща. Имахме турско риятелско семейство.
Участвах в Европейската война. После в другата война бях в Албания. Бях радист. Някои от войниците не искаха да се бият, докладваха ги и...ги изправиха до стената, с картечница ги убиха. Войната е мръсно нещо. Никой не се замисля, че войниците и тях майка ги е раждала... Преди да ги разстрелят, отдадоха чест.
Много съм ходил, много съм видял, много зная, ама да съм спокоен, вече нямам оная памет. Е, двамата ми другари умряха, мъка ми е за тях, особено за Стоян. Една лекарка, невроложка, ме преглежда и казва: "Дядо, твоята среда не е тук. Ти си работил с големи хора". Викам: "Ами не знам, син ми ме настани тук временно, докато ми построят апартамент. Внучката ще ми направи апартамент - добра е, и мъжът й е добър.
Замълча старецът, затвори се в себе си. Към коя от стоте му години го отведе неспокойната му мисъл?
С помощта на дебеловрати шефът на Популярна банка продаде чужда
Преди да влезе човек в Брацигово, вляво ще види кокетна бензиностанция с шест бензинови колонки и 5 резервоара. От бензинджийницата се печелят добри пари и затова в "играта" се намесени както популярни, така и недотам известни играчи.
Историята започва на 14 юни 1994 година. Държавната фирма "Петрол" провежда търг, за да продаде бензиностанцията. В търга участват доста мераклии. Чиновниците продават имота на пазарджишкия бизнесмен Христо Зайков за 1 милион и 600 хиляди лева, тъй като неговата оферта е най-добра. След това обаче върху главата на новия собственик започват да се сипят неприятности. Той се бил договорил с Първа частна банка да финансира сделката, но впоследствие банката се отказва. Тогава Зайков прибягва да услугите на шефа на Популярна банка в Пазарджик Александър Райков. Двамата се споразумяват банката да отпусне кредит от 1 милион и 600 хиляди лева за закупуването на бензиностанция. За обезпечение на кредита е направена ипотека на апартамент в Пазарджик и имот в Алеко Константиново, оценен за около 400 хиляди лева. Кой е оценявал обезпечението и как Райков срещу имот от 400 хиляди лева разрешава четири пъти по-голям заем е друга история, с която ще се занимават компетентните институции.
Но няколко дни след търга от Пазарджик за София тръгват две леки коли. В едната са семейство Зайкови, в другата Александър Райков. Шефът на Популярна банка искал сам да сключи сделката с "Петрол", но бил отрязан. След няколко дни по банков път е преведена сумата и новият собственик Христо Зайков започва работа. Намерил доставчици и клиенти, завъртял оборот и постепенно започнал да погасява кредита. Останали му да изплати само около 800 хиляди лева, когато Райков решава, че трябва той да стане чорбаджия на печелившия обект. И срещу Христо Зайков и семейството му започва телефонен тероризъм, заплашвани са и децата му. Около къщата му се навъртат момчета с яки вратове.
На 12 януари 1996 година Христо Зайков е грабнат от мутри от дома му и с лек автомобил "Алфа Ромео" е отведен в Районния съд в Пещера. Там пред нотариус подписва документ, че предоставя бензиностанцията на Александър Райков. През месец април обаче Александър Райков провежда търг и продава бензиностанцията на софийския бизнесмен Л. Тодоров. Кой знае защо обаче в архива на банката не е посочена сумата на продажбата. И още - в банковите книжа се вижда, че бензинджийницата е заведена като дълготраен материален актив на банката. Всъщност Райков заграбва чужда бензиностанция, продава я, взема доста пари, а после, за да замете следите, я джиросва на фалшивата си банка. Номерът е хитър. Но семейство Зайкови завеждат дело във Върховния съд, за да си върнат имота. През декември върховните магистрати се произнасят, че бензиностанцията е собственост на Христо Зайков. Адвокатът на Райков обжалва решението, делото бе насрочено, но отложено през юни т.г.
Въпреки че получил бензиностанцията, шефът на банката поискал чрез съдия-изпълнител да вземе и ипотекирания апартамент. Срещу кредита от милион и 600 хиляди лева фалшивата банка иска да придобие апартамент, бензиностанция и къща с дворно място в Алеко Константиново, "сделка", на която биха "завидели" всички банкери.
В момента Христо Зайков си стои вкъщи, кърши ръце и чака решението на Върховния съд. А с неговия имот разполага и печели софийски бизнесмен. Затова Зайков ще заведе дело срещу Райков за пропуснати ползи и нанесени морални щети.
Освен тази "сделка" Александър Райков раздал кредити още на 7 бизнесмени, сочат банковите архиви. Следствените органи ще уточняват как така с пари на вложители се купува и продава чужд имот. Защо за част от сделките няма документи и как стана така, че една пирамида успя да завлече около хиляда вложители.
