Ами сега?
Търговецът Явор Атанасов обвинява кмета, че заграбва "Брокс" Слави Генов отрече и заяви, че ще го съди.
На 1 септември 1997 година Явор Атанасов е изпратил жалба до областния управител на Пловдивска област Андон Андонов и до заместник-премиера Александър Божков. В нея той пише, че от 8 май 1995 година като ЕТ "Явор -комерс" е наемател на складова база, собственост на "Брокс" ЕООД. Извършил е подобрения за 980 хиляди лева.
Търговецът много пъти изявявал желание да закупи терена, но управителят на "Брокс" ЕООД Михаил Опълченски бил свален от длъжност, тъй като бил от СДС. На негово място бил назначен Благо Танков, приятел и съсед на кмета Слави Генов.
Според Атанасов приватизационната оценка на "Брокс" ЕООД, която била 300 милиона лева, е нагласена, тъй като Танков и Генов искали да заграбят общинската фирма, заедно с цялата складова база, 4 административни сгради,бетонов център, почивна станция на "Цигов чарк"... Явор Атанасов пише още, че "Брокс" ЕООД трябва да се раздържавява по касов начин, тъй като в общинската хазна щели да постъпят 1 милиард лева. Като "популистки параван" е квалифицирана работническо-мениджърската приватизация на дружеството. Именно по този начин, без търг, "Брокс" ЕООД е било приватизирано от частна БСП фирма на Благо Танков и Слави Генов, пише Атанасов.
Областният управител Андон Андонов е изпратил жалбата до Общинския съвет в Пазарджик за проверка. Пред репортер на "Знаме" кметът на общината Слави Генов отрече да има участие в приватизацията на "Брокс" ЕООД, нито пък има частна БСП фирма. Нещо повече, каза той, в дружеството, което ще купува общинската фирма, дялов капитал притежава Михаил Опълченски, бивш управител на общинската фирма, който сега е и председател на управителния съвет на частното акционерно дружество "Брокс \"90".
Кметът счита, че Явор Атанасов го е набедил пред отговорни държавни институции и затова ще заведе срещу него съдебно дело.
Първи частен международен пленер организира пазарджишко семейство
ПАТАЛЕНИЦА. За първия частен пленер под наслов "Дърво и цвят" в Пазарджишкия регион научихме от неговите организатори - пазарджишките художници семейство Катя и Петьо БАЖЛЕКОВИ. Поканиха ни да ги посетим в наследствената къща на Катя в село Паталеница. Екип на "Знаме" потегли към селото на осмия ден от пленера. Автор Дима Кръстева.
Посреща ни реставрирана къща с голям двор, ограден с бял каменен дувар и голяма дървена порта - съвсем като в отминалия век. В дъното на двора, под сайванта, са насядали на закуска участниците в пленера. Освен познатите Катя и Петьо, тук е и пазарджишкият скулптор Димитър Маламски. Запознаваме се и с Моника Фишер и Лучия Корай от Швейцария, както и с Валери Чакалов от Варна. За изложбата на Моника и Лучия централните вестници вече писаха... В момента липсва само известният изкуствовед Димитър Грозданов, приятел на пазарджишките художници - той също участва в пленера, но му се наложило да замине за един ден в София.
Пием ароматно кафе и слушаме Катя: - Тази къщичка си я ремонтирахме от 2-3 години, тук идваме с приятели-художници от София, от Пловдив. И понеже обстановката предразполага към творчество, решихме да направим този пленер... Обстановката наистина е само за творчество. В оджака догаря голяма цепеница, на стената е окачен дървен лъжичник, който сигурно не си знае годините.
Наоколо - части от стара каруца, старинна брадва, буренце, пълно със совалки, различни железарии и предмети от някогашния бит, за чиито названия, за съжаление, не можем се сетим. Под съседния сайвант стои изправен готов за ръката на ваятел дървен материал. Направо на земята е положена стара дървена врата с подредени върху нея части от старинни дървени предмети - това били части за бъдещия колаж на Валери. Виждат се и готовите пана на Димитър Маламски, творби на художничката от Ниш Ива Матич (тя вече си е заминала). След този оглед решаваме да слезем на грешната земя с въпрос към Катя:
- Как този пленер се отразява на семейния ви бюджет след като поемате разходите на участниците без пътните?
- За да го организираме, значи сме си направили и сметката. Това са творци, артисти, те не искат луксозна обстановка, не са претенциозни. Даже Моника се чувства много добре тук и не иска да се връща в София. Просто ние сме свикнали винаги да сме заобиколени от приятели и дали разходите са повече или по-малко...за нас по-важни са контактите, усещането да си с някого. През 1991-а открихме своя галерия в Пазарджик - започнахме със скромна колекция, която смятаме да обогатим чрез всичките тези пленери, симпозиуми. Условието ни за този пленер е всеки да остави по една творба в материал и една рисунка. Тук всички са обхванати от голям хъс за работа. Едни започват вече трета, други пета творба, много са амбициозни. Ако нещата тръгнат добре, може още напролет да направим подобен симпозиум. Валери с немския си ни помага да разговаряме с Лучия КОРАЙ:
- Какво сте очаквали да намерите тук, в това село, сред български колеги?
- Интересува ме много срещата с български колеги, с техните идеи и мисли. Опитвам се да разбера и проблемите на обикновения българин. Защото някои от тях сама почувствах при реализиране на моята изложба в България - с преминаването на границата, с пренасянето на работите си. Очаквах по-голяма помощ от галерия "Ата", но, за съжаление, не я получих. Сама организирах всичко - носене на картини, окачване, с една дума - трудно организирах тази изложба. Но всичко забравих, щом дойдох тук... Темата, която най-много ме вълнува, е човешкият профил - рисувам профили в пространството. Моника ФИШЕР е авангардистката, която беше шашнала софийския хайлайф, явявайки се по вернисажи и коктейли с големия си плъх Миша. А със своята изложба от хартия и отпадъци тя събрала очите на софийските новатори. Чернобелият Миша е с нея - лази по бялата й блуза, промъква се дори под нея.
- Щом не намирам човешка топлина, то животинките ми я дават - обяснява спокойно чаровницата.
От 6 месеца е в София, открила изложба в галерия "Ата-Рай". За нея казват, че имала изключително чувство за материала и пространството... "което нося в себе си от 150 години", вметва тя, като се смее заразително. Идеите на художник дължала на детството си, когато била бедна и правела играчки от хартия. За да дойдат на този пленер, Лучия и Моника са подпомогнати от швейцарската фондация "Про Хелветция". Валери казва, че Моника има особен усет за нещата, които ни заобикалят, някои от които смятаме за отпадъчен материал. Тя им давала нов живот, поставяйки ги в нова среда. Като илюстрация на това, което разказва, Моника показва завитите в хартия два рибени мехура. Между другото тя вече разбира български. В близко бъдеще я очаква 6-месечно пребиваване в Прага със стипендия от куратор от швейцарския град Арау.
За изминалите 9 дни Димитър МАЛАМСКИ е направил 3 работи. Споделя, че се радва на възрожденската атмосфера, на старинните инструменти, останали от дядото на Катя - някогашен коларо-железар. Всичко това го стимулирало за творчество.
Идва ред да чуем нещо и за самия Валери ЧАКАЛОВ. Според него кръговете, които се създават в изкуството, освен на качествена основа, се опират и на приятелство. Това уединение го е върнало в нормалния ритъм на съществуване, където няма стрес, звук на спирачки, клаксони, вой на сирени. Това за него било незабравимо усещане. Намерил нова насока за своите работи - част от нещата, останали от дядото на Катя, са му послужили като следа за неговите творби. Може би така и ще се казват: "Следи". С увлечение разказва за техниката на работа: сварил кора от лозницата с листа. Детайлите, намерени на двора, отпечатва върху хартията с естествени пигменти от различни растения от двора. Те образуват различни форми, създават собствен акварелен живот. Всички тези елементи в цвят щял да монтира по особен начин върху старата врата.
В разговора с художниците се промъква ароматът на вкусна гозба. Надничаме в приземния етаж на къщата, преустроен в удобна кухня и трапезария. Миловидна усмихната жена приготвя обяд: рибена чорба и мусака. Тя се хвали, че художниците много харесвали нейните манджи, а на нея й било приятно сред тях. На изпроводяк Карамфилка ни кани да опитаме от нейната пита.
Напускаме този оазис на творчество и мир и отнасяме със себе си поканата да посетим и изложбата от творбите, създадени на пленера - тя щяла да бъде подредена в пазарджишката галерия "Георги Машев", а след това и на "Шипка" 6 в София.
Треперете, богаташи!
През миналата седмица се състоя първото заседание на общинската комисия по собствеността на гражданите. Тя се определя със заповед на министъра на финансите и в нея влизат зам.-кметът Стефан Иванчев, председател, Тодор Рангелов от Държавен финансов контрол, Вихър Недялков от Регионалната следствена служба. На заседанието присъства и зам.-окръжната прокурорка Симона Генова.
Членовете на комисията се срещнаха с офицери от сектор "Икономическа полиция" към Регионалната дирекция на вътрешните работи в Пазарджик и обсъждаха приоритетите и механизмите на съвместната си работа. Срещу виден местен бизнесмен бе открита преписка за незаконно забогатяване. Обвиненият ще бъде викан в комисията, пред която трябва да докаже откъде и как е спечелил толкова много пари, че да построи голяма масивна сграда и да си купи скъп автомобил.
Според Закона за собствеността на гражданите, приет през 1973 година и променян до 1996 година, недвижим имот може да бъде отнет в полза на държавата, ако се докаже, че е закупен с нетрудови доходи. Освен това длъжностните лица, които в кръга на службата си узнаят, че някой е придобил нетрудови доходи, трябва да съобщят фактите на комисията. Ако не сторят това, ще носят дисциплинарна отговорност.
Отговорен полицейски шеф съобщи за "Знаме", че след операциите "Комар" структурите на МВР започват сериозни разследвания за натрупани нетрудови доходи. Силно полицейско присъствие бе забелязано през миналата седмица и в нотариата на съда, откъдето може да се разбере кой гражданин какво притежава. Според закона имоти и вещи, спечелени с нетрудови доходи от 18 април 1948 година насам, ще се отнемат в полза на държавата.
Бележка на редакцията: Рубриката ни "Треперете, богаташи! " трябва да се схваща с необходимата доза хумор. Тя се отнася само за тези, които успяха с далавери да забогатеят бързо-бързо за сметка на народа. А тези, които с упорит труд са си създали едно прилично положение, няма от какво да се страхуват.(Но колко са те?!) Дай, боже, повече богати хора да има в обществото ни.
