Безотговорност изпепели театъра в Пазарджик
Мнозина от театралните хора в града ни очакваха това да се случи
За три години това е вторият голям пожар в центъра на Пазарджик
Около 2 часа сутринта на 20 септември бодигардовете на административния център "Петраков", с помощта на таксиметров шофьор, уведомяват Противопожарната охрана, че от люковете на театъра излиза гъст дим. За чест на огнеборците, на мястото веднага се озовават двете им коли, както и повиканите на помощ коли на фирмите "Тракия" и "Каучук" и от Пещера. На мястото е целият личен състав - около 60 огнеборци.
Горяло облеклото на сцената и всичко, складирано в левия й джоб - реквизит, декор за новия спектакъл на оперетата. Изгорял и складът за прожекторите, и пултът на помощник-режисьора. Злосторниците са свалили тонколоните, изрязали микрофоните на сцената, проникнали са в озвучителната кабина и са разхвърляли касетите из салона. Във всеки техен акт личи голяма злоба - не грабеж, а тотално унищожение на всяка цена... Под ръководството на майор Тошкин, дежурен по смяна, пътят на огъня бил отрязан чрез задействане на водна завеса, която всъщност спасява от опожаряване целия салон. Когато в ранните часове на съботния ден репортер на "Знаме" пристигна на мястото, там беше цялата театрална трупа. Плачеха актьори, плачеха и минувачи. От София бяха пристигнали началникът на Националната противопожарна охрана Кирил Войнов и неговият заместник Любен Нешков: Ние сме длъжни да бъдем тук. Още повече, че сме притеснени от липсата на коли и от това, че гори такъв важен обект. Радостни сме, че огънят беше спрян за кратък срок и че спасиха театъра... Вече действаха и следствените органи. На мястото бяха началникът на РПУ Ило Генов и Георги Шекерджиев, началник на служба "Полиция" към РДВР. Актьорите един по един даваха писмени показания. И както винаги в такива случаи, тръгнаха какви ли не слухове - актьорите са подпалили театъра, за да протестират срещу театралната реформа, пожарът бил дело на наркомани, подпалвачите са хора, които не искат да има театър в Пазарджик и още много други версии. Работата на следствието е да каже кой подпали театъра. Вероятно обаче това няма да стане. Както не стана известно кой подпали Старата поща преди три години.
По-важното бе, че мнозина от театралните хора предчувстваха и очакваха това да се случи
В редакцията на "Знаме" вече имахме подготвена публикация за случилото се късно вечерта в четвъртък: силно разтревожен от гледката на сцената - опит да се пали огън при наличието на реквизит, декор и бали слама - режисьорът Пламен Панев уведомява директора на културния дом Георги Коев. Мерки не се вземат: полицията не е уведомена, за да не се разчуело. Смаяни от безотговорността на администрацията на двата института, в петък около 14 часа актьорите свикват събрание и поставят исканията си пред своя директор Георги Икономов. Изразили недоволството си и факта, че за спектакъла, игран предната вечер на камерна сцена, били оставени без портиер, билетопродавач, разпоредител и т.н. Публиката била шокирана от тъмните стълбища и коридори. Актьорите трябвало да посрещат публика, да търсят осветление, да късат билети и да играят. Защото администрацията напуснала работа в 14 часа.
Някъде към 19 часа в петък трупата седеше мирно и тихо на стълбището пред централния вход в знак на солидарност с колегите си от "Сълза и смях". На следващия ден, събота, от 10 часа трябваше да започнат репетиция за предстоящата премиера на спектакъла "Полковникът-птица", но вместо това ги посрещна вестта за смазващото събитие. И мисълта им веднага бе заета с търсене на изход, за да играят на всяка цена в четвъртък и петък. Вариантите за сцена бяха няколко: да се играе на изгорялата сцена, ако не е опасно за актьори и зрители - бяха категорични те; или да се огледа сцената на Синдикалния дом; или да играят на открито на стълбището на театъра или на тортата. Чуха се гласове за премиера в Панагюрище. Но независимо от мястото и условията, актьорите са категорични, че премиера ще има.
Директорът на кукления театър Марин Маринов дойде при своя колега Георги Икономов, за да изрази чувствата си и да предложи помощ с осветителна техника. Готовност за финансова помощ изрази и бизнесменът Георги Петраков.
Някъде в следобедните часове от София позвъни културната министърка Емма Москова. Тя бе възмутена от вандалския акт и заяви, че заедно с театъра ще извървят пътя за възстановяване на щетите. Надвечер пристигна заместник-министърът Николай Поляков и шефът на Центъра за театър Стефан Янков. Заедно със заместник-кмета на общината Емил Фърцов те направиха оглед на сцената (интервюта поместваме отделно). Стефан Янков обяви, че ще се обърне към българските театри с молба за помощ.
Вчера вече бе обявена банковата сметка, по която се събират помощи за възстановяване щетите от пожара, които по груба сметка достигат стотици милиони, щом цената на един прожектор струва хиляда долара. Общината вече задейства специалистите за оглед на сцената. След тяхната професионална оценка ще се реши дали там ще се играе новият спектакъл "Полковникът-птица".
На среща при директора Икономов вчера бяха депутатите от ПГДЛ Петър Башикаров и д-р Илия Баташки. Г-н Башикаров е обещал да ангажира пазарджишките депутати от другите парламентарни групи и лично г-жа Екатерина Михайлова, за да обединят усилията си в търсене на помощ за преодоляване на щетите от пожара.
Както казва народът, откак се прекатури колата, пътища много... Ще заговори ли нечия безотговорна съвест?
Открай време съжителството между драматичния и музикалния театър в общата сграда поражда редица спорове. Но винаги е надделявал добрият тон и чувството за отговорност: като се започне от покойния Васил Спасов, после Атанас Терзиев, Николай Поляков, Георги Делев, отново Атанас Терзиев... Основното правило в театъра винаги е било: "Ред и пак ред". Под зоркото око на покойния театър-майстор Борислав Кереков сцената беше като аптека, влизането в театъра без работа беше табу. А сега от юли няма пожарникар поради пенсионирането му. Работното време на единствения портиер е до 17 часа. Какво става в театъра оттам насетне - се видя. Публикацията, която бяхме подготвили миналата седмица относно тези взаимоотношения, носеше заглавието "Двама се карат - театърът губи". За съжаление печалните събития ни изпревариха. Нещо повече. Наш репортер в личен разговор в петък предупреди г-н Георги Коев, директор на Дома на културата, за опасността от пожар в сградата и за огромната отговорност, която той ще носи, ако това стане. Усилията ни бяха удостоени само с репликата, че сме били в ролята на "злокобни пророчици".
От две години се говори за изработване на нов статут за ползване на сградата, но все още е загадка дали той е готов и ако е така - в чие чекмедже лежи забравен. Няма пари, а някои от наемателите на сградата дължат милиони. Въпроси, въпроси... Чия безотговорна съвест крие отговорите им?
Дисциплинарно наказание грози известен адвокат
Дисциплинарно наказание грози известния адвокат Хари Харалампиев, който е защитник и на Ерджан Рашид - Роко. Той се надява на обективност и не се срамува, че представлява в съда престъпници, защото всеки човек има право на защита.
През миналата седмица скандална информация за пазарджишкия адвокат Хари ХАРАЛАМПИЕВ се появи в някои вестници. Пловдивски съдии са отправили до Висшия адвокатски съвет искане за дисциплинарното му наказание. Причината - заради неговото неявяване за втори път се отлага тежко дело за убийство. Става дума за процеса срещу мургав хулиган пребил безпричинно 16-годишната Росица Петрова. Дисциплинарното наказание може да се изрази в порицание, глоба, отстраняване от работа за няколко месеца и най-тежкото - заличаване от списъка на адвокатите.
Репортерка на "Знаме" попита известния адвокат каква е причината за неявяването му в съда и дали това е не трик на защитата, за да се отложи възмездието над един убиец :
- Истина е, че на 12 септември тази година не се явих в Окръжния съд в Пловдив по дело 59/1996-а срещу Любо Изов Симеонов, осъден на доживотен затвор за убийство. Върховният съд е върнал делото за ново разглеждане в частта за наказанието - дали да бъде осъден на смърт или на 20 години лишаване от свобода, тъй като по времето, когато е извършено престъплението, санкция "доживотен затвор" не е била предвидена от законодателя. Делото е отложено, тъй като адвокатската защита е задължителна да присъства поради естеството на престъплението. Не съм се явил не за да демонстрирам неуважението си към Пловдивския окръжен съд: често се явявам пред него и многократно съм доказвал противното. Имах сериозна обективна причина: на същата дата, 12 септември, бе даден ход на наказателно дело 419/1997-а на Районния съд в Пазарджик, по което бях адвокат на четирима от петимата подсъдими. То трябваше да се гледа на 15 юли 1997-а, но по причини извън волята на Районния съд - неявяване на важен свидетел - съдът обяви 12 септември като дата за разглеждане на това дело. За него знам отпреди 2 месеца. преди 12 септември бях уведомен с призовка да се явя на същата дата в Пловдивския окръжен съд.
Обективно обаче се налага да кажа, че аз трябваше да уведомя Пловдивския окръжен съд, че не съм в състояние да се явя пред него. Не го направих, защото знаех как ще реагира окръжният съдия, като разбере, че предпочитам по-нискостоящия в йерархията съд, т.е. Районния пред Окръжния. Това дело се отложи още веднъж през април заради мен, но съдиите, ако бяха обективни, трябваше да признаят, че и по тяхна вина се е отлагало дело 59/1997-а.
Аз не бягам от отговорност и бих понесъл евентуалното си наказание, независимо какво ще бъде то. Обаче в журналистическите писания по случая във вестниците "Труд" и "Марица" подозирам коварно убождане на моята личност. Към името ми винаги се прибавя обстоятелството, че съм защитник на Ерджан Рашид - Роко. Искам да ги убедя, че не съм лесен адвокат и няма да абдикирам от задълженията си като такъв. Обект на моята работа са само криминалните престъпления - убийства, изнасилване и др. Чувал съм обвинения, че защитавам престъпници. Всеки човек има право на защита. Така, както хирургът се бори за живота на човека, независимо какъв е той - добър или лош.
Пловдивският окръжен съд иска моето дисциплинарно наказание, което при доказване ще се наложи този път от пазарджишкия Съвет на адвокатската колегия, тъй като вече не съм член на Върховния съвет на адвокатската колегия. Досега никой не е разговарял с мен и не ми е искал обяснение. Отчитам за себе си, че сгреших, като не уведомих в рамките на добрия тон Окръжния съд в Пловдив.
Надявам се на обективност, толерантност и на цялата истина.
Започна битката за изкупуването на гроздето
Цената на декар ново лозе стигна 2 милиона лева
В края на миналата и началото на тази седмица в Пазарджишкия регион започна битката за изкупуването на гроздето. За продукцията от 40 хиляди декара лозови масиви ще се борят изби и винпроми, някои от които са от другите краища на страната.
В Пазарджишкия регион вече почти няма държавен винпром, ако се изключи Пещерският. Във винопроизводството в борба с държавата се наложи частната инициатива. Най-големият винпром "Винтехпром" АД бе купен от колектива, а най-голямата изба в региона се отдели от Септемврийския винпром и стана собственост на кооперацията във Виноградец. В Славовица предприемчиви стопани започнаха градежа на местна изба с капацитет от 2 хиляди тона и неотдавна бе одобрен проектът за нейното строителство. Във Ветрен двете кооперации се обединиха и успяха да закупят техника за преработка на гроздето. Реална конкуренция за големите винпроми има и от страна на няколко частни предприемачи, които в малко помещения монтираха съоръжения за преработка на вино.
Според специалистите тази година грозде има. Реколтата е добра и само проливни дъждове могат да унищожат реколтата и да провалят изкупната кампания. Интерес към гроздето проявяват не само пазарджишките производители, но и фирми от Софийския и Пловдивския край, които конкурират нашенските винпроми с нелоялни средства. Досега масивите се охраняваха и не са регистрирани големи кражби. В Карабунар например масив от 6 хиляди лозя се охранява от въоръжени пазачи на фирма "Боди". Собствениците на лозята са доволни, тъй като се надяват да препечелят добре.
Винпромите и избите вече предложиха съгласувани помежду си стартови изкупни цени. Грозде от сортовете "Каберне совиньон" и "Мерло" ще се изкупува на цена от 350 - 360 лева за килограм, "Памид" и "Димят" по 200 лева, "Ркацители" по 220 лва. Най-много количества грозде ще изкупят винарската изба във Виноградец, която има вместимост 10 хиляди тона и "Винтехпром" АД - Пазарджик, който днес откри гроздобера в района на изба - Церово. Всички винопроизводители гарантират, че са осигурили средства чрез банкови кредити. Собствениците на лозя обаче негодуват от предложените цени, тъй като те, според тях, са ниски. Георги Марков от Карабунар например изчисли, че ако се приспаднат разходите за оране, пръскане и рязане, чистата печалба ще стигне едва за тон въглища. А на стопаните от този район лозята са единственият поминък. "По-добре е сам да си обера гроздето, да си сваря ракия и като я продам, ще спечеля повече", казва Марков.
Независимо от недоволството на стопаните, почти всички винопрозводители са сключили договори с кооперации и частни гроздопроизводители. Най-голям е масивът, собственост на ЗК "Траянови врата" - Ветрен, който възлиза на 2 хиляди и 800 дка. Според председателя на кооперацията Станоя Табаков ще бъдат изкупени около 3 хиляди тона грозде, включително и от производители извън района на Ветрен. Винарската изба ще произведе и около 300 тона грозде на ишлеме, а хиляда тона вино ще бъдат предоставени на избата в Сухиндол, която е инвестирала във Ветрен.
Според традицията, откриването на кампанията трябваше да стане организирано, но доста стопани вече си обраха лозята от страх да не ги изпреварят злосторници. В доста масиви охрана липсва и от това вероятно ще се възползват недобросъвестни, които нито са копали, нито са пръскали и разяли.
А лозята в Пазарджишкия регион застаряват застрашително. През последните седем години в масивите не е инвестиран нито лев. Специалисти от Опитната станция по лозарство в Септември с тревога коментират факта, че 7 хиляди декара лозови масиви са за брак. Състоянието на останалите насаждения също буди тревога, но никой не взема мерки. Община Септември е отпуснала на станцията стотина декара земя за производство на посадъчен материал, но купувачите са малко. Последните изчисления показват, че за отглеждане на декар плододаващо лозе са необходими 100 хиляди лева за една година, а създаването на ново - 2 милиона. Производителите и преработвателите продължават да нехаят за лозята и продължават да берат от масиви, които отдавна са за бракуване. На много места в региона лозята се отдават под аренда и ползвателите си гледат само печалбата, без да се интересуват за по-нататъшната съдба на лозите. Нехаят по проблема и специалистите от земеделското министерство, които след няколко години могат да констатират, че традиционният поминък на стопаните от региона - лозарството - е пред разпадане. Засега "Винтехпром" АД - Пазарджик е един от малкото винпроми, който е инвестирал в лозарството. Със земеделската кооперация в Славовица има сключен договор и са предоставени средства за засаждане на 150 дка нови лозя.
А от вино се печели много. Бутилка с марково вино от Пазарджишкия регион се продава в скандинавските страни за долар и 30 цента и добре би било част от печалбата да се инвестира в лозята. Защото и през тази година винопроизводителите ще спечелят добри пари, а е редно да помислят и за бъдещето.
