Атанас Папаризов, депутат от ПГДЛ: "България ще е сред най-потърпевшите страни при евентуална икономическа блокада на Югославия"
- Г-н Папаризов, безспорно е, че България понася огромни икономически загуби от войната в Югославия, но кога, според вас, ще може да се направи точна оценка на щетите?
- Все още не ясно как ще се развият военните действия в съседна Югославия. Възможни са не само въздушни удари, но и една пълна икономическа блокада на Съюзна република Югославия. Ако това стане факт, мисля, че България ще се окаже най-потърпевшата страна от всички, които в момента са кандидатки за членство в Европейския съюз. Затова е трудно в момента да се изчислят последствията от едно такова пълно прекъсване на нашите търговски връзки на запад, защото пътищата през Румъния отново ще бъдат много сложни, освен това виждаме какви сериозни такси се въвеждат за превозите през Румъния. Ще пострадат - не само поради транспортните разходи, но и поради несигурността - повечето от нашите доставки на такива стоки като черни метали и химически продукти. Ясно е, че това не са крайни изделия, а стоки, които се влагат в производството и нашите европейски клиенти разчитат на редовни доставки, затова може би ще предпочетат доставки от други страни. Освен това с транспортните разходи нашите цени доста ще се повишат. Възниква въпросът и в областта на текстила, въпреки че това не са много тежки транспортни разходи, но представете си колко затруднени ще бъдат нашите текстилни предприятия, които работят на ишлеме. Да не говорим за износа на пресни плодове и зеленчуци - макар и много намалял, това е износ за страни като Австрия и Чехия, който също ще бъде затруднен. Така че сега трудно могат да се правят прогнози, но влиянието на военните действия върху икономиката на България е изцяло негативно. Затова обсъжданият в парламента вот на недоверие не е въпрос на кривоизбран момент да се дестабилизира правителството, както заявиха неговите представители, а по-скоро беше един опит, за съжаление несъстоял се, за разговор по основните проблеми на българската икономика. За съжаление реакцията на управляващите, която беше по-скоро самодоволна и високомерна, не дава основа за един такъв разговор и за възможност да се посочат сериозните пропуски в индустриалната политика, които могат да застрашат валутните резерви на страната дори в една по-нормална обстановка.
- Терминът, който използва опозицията при искания вот на недоверие, беше за сериозни пробиви във валутния борд. Къде виждате вие най-сериозните пробиви?
- Основният проблем се очертава по две линии. Първата е нарастващото отрицателно търговско салдо. Това не е повод за самоуспокоение, както смята финансовият министър Муравей Радев. В коментар по този въпрос той заяви, че всички източноевропейски страни имат не само отрицателно търговско салдо, но и много голям дефицит по текущия платежен баланс. Това, според него, не трябва да поражда безпокойство, но г-н Радев забравя, че в тези страни притокът на чужди директни инвестиции по капиталовата сметка на платежния баланс далече надвишава дефицита по текущия търговски баланс. А когато в Чехия инвестициите намаляха, дефицитът доведе до определена дестабилизация на чешката крона и беше причината за смяна на правителството. Така че, на този въпрос не трябва да се гледа самодоволно. За страна като България, която има значителни външни дългове, всякакви средства от чужбина трябва да се използват за кредитиране на собственото производство, а не за внос на потребителски стоки по текущия търговски баланс. Колкото и да са нараснали през миналата година инвестиционните стоки, те са втори след потребителските стоки. Потребителските стоки са нараснали с 43%, а инвестиционните - с 23%. Това съвсем не говори добре за перспективите за изплащане на заемите, които вземаме за този внос.
На второ място възниква проблемът, че за 1999 г. е предвиден дефицит в бюджета на страната в размер на 2,8% от брутния вътрешен продукт, който за разлика от 1998 г. не се покрива от приходи от приватизацията. Това практически е един дефицит от около 700 млрд. лв., а приходите от приватизация са разчетени около 400 млрд. лв. Значи около 300 млрд. лв. в условия на валутен борд трябва да се вземат от чужбина, за да се покрият текущите разходи на бюджета. Както е известно и както повечето общини го декларираха, техните най-важни базисни разходи не са разчетени в бюджета в размер на 20% - 30%. Така че проблемът е много сериозен, ако ще трябва със заеми да се решават и текущите плащания по бюджета. Колкото по-малко са продажбите в промишлеността, толкова по-малко ще са данъците от тези промишлени предприятия и приходите в бюджета ще са по-ниски от разчетените. Това ще натовари отново платежния баланс на страната, защото в условия на валутен борд не се печатат пари и дефицитът се решава за сметка на заеми или на намаляване на валутния резерв.
- Според вас адекватна ли е реакцията на правителството за ограничаване на огромните загуби от войната в съседна Югославия?
- Трябва да изчакаме тази програма, която правителството е разработило, за да оценим дали реакцията е адекватна или не. Но никой в подобна обстановка няма да е склонен да ни дава повече пари заради самата ситуация. И ако правителството разчита на такъв източник, това би било неадекватна реакция. Защото, както комисарят Ванденбрук заяви миналата седмица в Брюксел, допълнителните разходи за Косовската криза изключват възможността за България да бъдат предвидени допълнителни средства освен тези, които Европейският съюз вече е предвидил да задели на срещата на донорите, която ще се проведе на 21 април в Брюксел. Нормална практика е групата на 24-те да осигурява финансиране, равностойно на финансирането от МВФ плюс Световната банка, т.е. ако се очакват общо около 400 милиона долара - 300 милиона от Валутния фонд и 100 милиона от Световната банка, то групата на 24-те осигурява допълнителна сума около 400 милиона долара. В този смисъл общото финансиране, на което България може да разчита за тази година, е от порядъка на 800 млн. долара. Както се вижда, при един дефицит, който миналата година беше 320 млн. долара, и като се има предвид, че има да се плащат и лихви, и като се знае, че и в бюджета има дефицит, тези 800 милиона щяха да покрият плащанията за годината в една по-нормална обстановка. В сегашната обстановка, обаче, очевидно нуждите на България ще бъдат по-големи. Това, което би могъл да направи валутният фонд, е да изтегли някоя от вноските от следващата година или да облекчи критериите за бюджетния дефицит. Но това са някакви много частични отстъпки в полза на България и едва ли могат да решат кардинално проблемите, които ще възникнат при една дълготрайна блокада на съседна Югославия.
Великденско богослужение в Златарския манастир
В събота от 23,30 часа ще започне Великденското богослужение в златарския манастир "Св. св. Петър и Павел", отслужено от йеромонах Аверкий. На следващия ден Варненският и Великопреславски митрополит Кирил ще направи Великденски благослов към всички православни.
Като кани всички християни на това свято място за празника, настоятелството напомня, че предстои изграждането на конферентната зала на IV етаж. С това ще приключи строителството на манастирския комплекс.
В навечерието на Великден всички православни люде могат да подпомогнат финансово манастира, така както направиха много техни събратя, за да бъде той изграден в този си вид сега.
Специална благодарност се изказва на народния представител Иван Куртев, на Димитър Александров - президент на фирма "Ал и Ко", на строителната фирма "Тича" и на всички частни лица, направили дарения и съдействали за реализирането на проекта.
Не са установени замърсявания с диоксин и фуран
Не са открити досега никакви замърсявания на въздуха нито в Западна България, нито във вътрешността на страната с диоксин и фуран в резултат на въздушните удари на НАТО в Югославия, заяви на пресконференция вчера инж. Атанас Милков, началник-отдел "Контрол на околната среда" в РИОСВ - Шумен. Инж. Милков се позова и на информация от Екоминистерството. Над 50 мобилни станции изследвали постоянно атмосферния въздух покрай западната ни граница, а всички лаборатории в страната са започнали измервания на въздуха и водата за отрови, които могат да дойдат от западната ни съседка.
Според изявленията на министър Евдокия Манева по националните медии, щом се появи и следа от опасни вещества, населението щяло да бъде веднага уведомено. Веществата били изключително леки и се вдигали високо, затова възможността да се отложат при нас била минимална. Синоптиците също отхвърлят тази вероятност, тъй като близо до повърхността на земята въздушният поток бил едва забележим. През тези дни не е имало валежи, които можело да отмият опасния диоксин. Пак според синоптиците, диоксинът бил много разреден и концентрациите му едва ли щели да представляват някаква опасност.
С европейски измерения сред балкански нрави * Щрихи към портрета на Янко Сакъзов
ТРЕТА ЧАСТ: Умерен и далновиден държавник
От разцеплението през 1903 г. до края на живота си Янко Сакъзов остава лидер на "широките" социалисти. Но ако се вгледаме по-внимателно в обществената му дейност, ще стигнем до заключението, че той е не толкова политик, колкото държавник. Разликата само наглед е малка, в същността си тя е огромна. Политикът изповядва най-често една доктрина, обслужва една социална прослойка и чрез тях - народа си. Държавникът поглежда най-напред народните и държавните интереси, после онези на доктрината и най-накрая - собствените.
Такъв държавник е Янко Сакъзов и ако за някого то звучи като изненада, той явно забравя, че Сакъзов е шуменец и расте във време, когато думата "народност" има сакрално звучене в родния му град. Обвинявайки бившия си съмишленик в тежки грехове, Благоев е прав в едно - Янко Сакъзов е готов на всякакви "съглашения" заради просперитета на народа си. По-широко скроен и с европейски разбирания за политиката и държавността, той се чувства неудобно в партийните "калъпи", те спъват мисълта му в широтата й. Социализмът, който той изповядва, е открит, толерантен и достъпен за всички. Над всичко обаче е държавността. "Една нация, пише той в "Общо дело" през 1900-та година, напредва и процъфтява, когато съставящите я обществени класи, пазейки нейното единство и независимост, имат достатъчно условия да проявяват свободно и в най-различна форма изникващите между тях противоречия и борби."
Своето съкровено кредо като държавник Сакъзов изразява най-пълно в Петото Велико народно събрание през 1911 г. Говорейки пет часа срещу личния режим на Фердинанд, той заявява: "Ние искаме да видим по села и градове от двете страни на Балкана трудещи се хора, които създават независимо, самостоятелно своите съдбини, мимо лични и котерийни управления, мимо всякакви влияния на неговата среда от вънкашна среда. Така самостоятелно, така саморасло ние искаме да видим като цвят балкански израсло у нас едно народно самоуправление, което ще бъде пример и образец на Балканите за едно спокойно развитие в тази страна, за задоволяване интересите на ония, които съграждат богатствата на тая страна и с които богатства ние и вие (б.а. - народните представители) сме повикани тук да се разпореждаме."
Тази реч, уважаеми читателю, е едно съдбовно дело, тя по същността си е едно политико-историческо изследване как възникват, развиват се и се утвърждават личните режими и колко опасни са те. Тя е една страстна защита на народните права и свободи, за които и сега говорим като за нещо ефимерно. Като нарича държавния глава "наемен служител на българската държава", той се осмелява да заяви: "На мястото на един неотговорен държавен глава, който е ограбил правата на българския народ да се самоуправлява вътрешно и да насочва своите съдбини, на това място днес, когато ни викате да изменим конституцията, искаме да поставим един държавен глава, избран из средата на българското общество, един председател на българската демократска република..."
Към края на речта му депутатът П. Станчев възкликва: "Достоен човек, ама ще ни извади душата с памук..."
Не така благодушно се отнасят към Сакъзов народните представители, когато през есента на 1912 г. се събират да одобрят сключения Балкански съюз срещу Турция. Единствено той се изправя на трибуната с тревожна реч срещу настъпващите събития. Провиденчески предупреждава, че няма гаранции съюзените днес държави утре да не се опълчат една срещу друга. "Долу! Иди да говориш тези неща в Цариград! " - започват да му викат. Нахвърлят се и насила го смъкват от трибуната, като дори разкъсват дрехите му. Той завършва: "Тези, които днес ми викат "долу", утре ще ми отдадат право..."
С известни прекъсвания Янко Сакъзов участва като депутат в решаването на държавните въпроси и в законодателството от 1894 до 1934 г. Избиран е 11 пъти за народен представител. Почти винаги е в опозиция, но работи с убеждението, че парламентът е мястото, където трябва да се обсъждат и чертаят пътищата на развитие на държавата и нацията. Позицията си отстоява като социалдемократ и държавник с европейска кройка. В същото време той е неизменен участник и в конгресите на Интернационала и не рядко приканва с разумни речи световната социалдемокрация да подкрепи справедливите национални искания на българите.
През всичкото време, докато Кобургът е в България, Сакъзов, въпреки поканите, не желае контакти с него и то не лично, а заради антинационалната му политика. След като царят абдикира през 1918 г., оставяйки след себе си една победена, изтерзана и унижена страна, Янко Сакъзов тръгва да помага на народа си. В кабинета на Теодор Теодоров приема министерството на търговията, промишлеността и труда. Само година време е министър, но наред с другите грижи и тегоби, успява да подготви първия в следосвобожденска България държавен Указ за въвеждането на 8-часов работен ден. Да го подготви и, най-важното, да убеди членовете на правителството да го приемат, което става на 24 юни 1919 г. Сакъзов предприема строителство на първите държавни жилища за миньорите в Перник, разработва мерки за защита на женския и детския труд.
Заради големия му международен престиж бива включен и в делегацията по преговорите за мирен договор в Париж.
Поради напредналата си възраст през 1934 г. той отказва да се кандидатира за народен представител. Последният акт на държавническото му мислене е едно писмо до цар Борис III през 1935 г. Получил го, царят показва писмото на един от съветниците си и казва: "Ето, и г-н Янко Сакъзов настоява да се възстанови парламентарният режим (б.а. - това става след преврата на 19 май и разтурване на партиите). Трябва да се съобразявам, защото го тача. Той ми беше министър на търговията, промишлеността и труда в един от най-трудните моменти, ТОЙ Е УМЕРЕН И ДАЛНОВИДЕН ДЪРЖАВНИК. " Тази публична оценка на наследника на Фердинанд означава много - и за двамата!
Запазена е една много характерна снимка на Янко Сакъзов, когато се чества 70-годишнината му. Лице - релефно и изострено като скулптура, две дълбоки бръчки покрай носа, натежали в краищата си вежди, изпъкнало чело и побеляла брадичка. А очите му, тези светли очи, гледат не в обектива, както на фотографиите от по-ранните му години, а нейде надалече... Напред или назад са взрени те и какво виждат? В ъгълчетата им е стаена тиха печал и една болка се съзира в дълбочината на зениците. От образа сякаш струят лъчите на златния залез.
Юбилейното тържество на Сакъзов става на 18 октомври 1930 г., когато в столицата е свикан конгрес на Социалдемократическата партия. От странство идват много гости, получени са десетки писма и телеграми. Признателността, уважението и почитта на цяла Европа като че ли се е събрала в София. В поздравлението си председателят на Социалистическия интернационал Емил Вандервелд го нарича "нашият скъп и почитан Сакъзов". Трогателно и мъдро е писмото на Карл Кауцки до "моя стар приятел". В него той изтъква: "Най-мъчно е служенето на социализма в икономически изостаналите страни... " И допълва с още по-мъчното: "Едва ли има друга страна в света, където социалистите да са се разцепвали почти тъй непрестанно, както в България... И никъде нашето движение не е бивало тъй много отслабвано от вечните разцепвания, както в България. " На този фон Кауцки ще поздрави Сакъзов за "неговата сила и неговата смелост" да принадлежи на партията "без никога да се отчае и да загуби сили". ...
Но да се върнем към споменатата снимка от юбилейните дни и към болката в зениците му, събирана там от дълго време. Освен неприятностите от обществените ежби и борби, тази болка крие в себе си и горчилката от семейната несполука. С две деца макар, Янко Сакъзов и Ана Карима се разделят през 1896 г. Санда Йовчева, приятелка на Карима, обяснява причината: "Не в сила да понася вече лошото третиране от мъжа си, най-сетне решава да го напусне и започва самостоятелен живот като учителка и писателка".
Сакъзов и Карима никога повече не се събират заедно. Той съжителства известно време с рускиня на име Вера, Карима не се опитва да прави ново семейство. През 1918 г. трагично почива дъщеря им Надежда, надживяват и сина си Иван, който умира през 1934 г. като доцент по стопанска история в Софийския университет. Двамата карат самотна старост. Сакъзов живее под наем в някаква вила в "Овча купел", където склопва очи на 2 февруари 1941 г. Карима доживява дните си в една стая на хотел "Славянска беседа".
Кой е все пак Янко Сакъзов? Оказва се, че отговорът не е толкова лесен. Нека да го запомним все пак тъй, както го е видял неговият по-млад съгражданин, писателят Стилиян Чилингиров: "За нас, съвременниците му, той беше само бай - Бай Янко. И нищо чудно. Янко Сакъзов не само обичаше, но и умееше да поддържа една изискана външност. Дори елегантна за ония години, макар материалните му възможности упорито да се противопоставяха на тая негова склонност. " През 1906 г. Димо Казасов го описва така: "Бледо лице, с тясна брадичка и жив поглед. С обноски и външност на европеец. Добър оратор, със звучен теноров глас, който проникваше в залата на Народното събрание и при най-шумни противодействия..."
Целият очерк за Янко Сакъзов ще бъде отпечатан в книгата "Десетте най-видни шуменци на ХХ век". Очаквайте я!
Финансирането на ОРБ - геноцид към пациентите на болницата
Скоро те ще трябва да си носят свещи, а БЧК да им осигурява пакети с храна
Да се бори - за шуменския кмет е присъщо, научаваме от в. "Труд". Особено би искал да набори тези, които нарушават законите. Но според ръководството на Обединената районна болница, тъкмо той не спазва членовете 13 и 14 от Закона за държавния бюджет - приоритетно финансиране на лекарствата, включително безплатните и лимитираните по Наредба N 12. Инж. Максим Иванов ще се преборва с червено яйце. Не отхвърля и лилавия цвят - хит на българската естрада. Защо избягва синия?... Комбинацията от синьо и червено е лила. Може би тъкмо тогава ще се получи диалогът, за който д-р Маргит Цанев, директор на ОРБ, заяви: "Държа на диалога! Но едно си говорим, друго се предлага, трето се гласува... От 10 дни не е влизал лев в болницата. Издържаме се на кредит. С отсрочено плащане за 100 дни. Но докога тази агония? Издръжката на ОРБ се намалява 3-4 пъти, а не с проценти, както е при другите болници в страната. Предлага ми се да се разпиша на чек за 50 млн. лв., а общината да се разплаща с него по усмотрение. Мълчаливо ни се отказват средствата за основните ремонти. Още един финансов проблем!"
На вчерашната пресконференция становище изрази и д-р Людмил Цонов, председател на регионалната лекарска колегия: "Лекарите не могат да се реализират професионално при липсата на лекарства и качествена апаратура. ОРБ не е "Мадара" АД, за да чака някой да я купи. Ние носим отговорност за качественото лечение на болните! Ясно е, че две болници в Шумен не могат да се издържат, но някой си прави предизборна агитация. ОбС гласува 7,5 милиарда лева за благоустройство и стротелство. Нека Шумен да е красив, но трябва ли през това време пациентите да си плащат лекарствата? Кого ще съдят те, ако има нещастен случай? Нямаме право на стачка, но ще излезем в отпуск, щом няма с какво да лекуваме!"
Д-р Стоян Тодоров, председател на КНСБ в болницата: "Упражнява се геноцид към пациентите в ОРБ! Как да спасяваме хора при температура в стаите от 2-3 градуса, с мръсни и студени ръце /режим на тока и водата/? Не се спазват диетите за пациентите. След две седмици ще се наложи да искаме пакети с храна - подобно на хуманитарната помощ за Косово!"
Д-р Емилия Станчева, директор на РЦЗ: "Предстои ОРБ да сключи договор със здравно-осигурителната каса. Но за какви услуги, щом медицински дейности ще отпаднат при липсата на пари? Пациентите ще се лекуват в други градове, а нашите здравни работници ще останат без работа."
Г-н Максим Иванов си пожелава да му стигнат силите, за да се бори за шуменските граждани. Дано, защото докато той празнува Възкресение Христово, някои от тях ще "възкръсват" на студ и мизерия, безпомощни колкото и лечителите им, които с голи ръце трябва да спасяват човешки живот... При тяхното търпение и героизъм вчерашният ден беше "прекарване, а не празник", както сами си признаха.
97 процента достигна безработицата при ромите
97 процента е достигнала безработицата сред ромите, съобщи на вчерашната си пресконференция ръководството на Ромския обществен съвет "Купате" в Шумен. Тя бе свикана по повод Международния ден на ромите, който по цял свят се чества днес. Високият процент на безработица доведе и до обедняване на тази част от населението, коментираха от ръководството на РОС. Това е и причината към областните съвети да бъдат назначени представители на ромите, за да могат бързо и адекватно да решават техните проблеми. Предстои учредяването на общински съвет по проблемите на ромите, в който ще участват представители на държавни и общински органи. Вече е разработена програма за работа с ромите, в която са застъпени 6 направления. Те са свързани със социалното подпомагане и социалната политика, с икономическото развитие и безработицата, със здравната политика, образованието и културата. Програмата ще бъде внесена за разглеждане в общинския съвет в Шумен, където ромите ще търсят подкрепа за своите начинания, заяви председателят на РОС "Купате" в Шумен Милко Златев.
Днес ромите официално ще отбележат международния си празник. От 10 ч. пред читалище "Екипе" ще започне неофициалната част на тържеството, спонсорирана от СДС, а за 12 ч. е предвидено официалното честване. На тържеството са поканени представители на областната управа и на общината.
