Балканецът не е сам!
Tвърди в интервю пред вестник "Шуменска заря" професор Надежда ДРАГОВА * В Европа, според известната драматуржка и университетска преподавателка, ще влезем с балканското в характера си * Най-новата й книга за Борис Покръстител е вдъхновена от откритията на шуменските археолози
Професор Надежда ДРАГОВА е учен и писател със световна известност. Тя е ст.н.с. първа степен, работила като завеждащ секция "Културна история на балканските народи" в Института по балканистика към Българската академия на науките. Основател е на Висшия педагогически институт в Шумен, завеждащ катедрата по българска литература, бивш научен ръководител на научния център "Преславска книжовна школа". Професор по старобългаристика и възрожденска литература. Била е лектор по българистика и балканистика в редица престижни западноевропейски университети. Съвместно със съпруга си поета Първан Стефанов е написала редица драми, играни на сцените на българските театри. По-известните от тях са "Жарава", "Еретици", "Между два изстрела", "На война, като на война", "Хляб наш насущний", "Насред София". Тя е автор на романа "И го нарекоха Паисий" и задълбоченото научно изследване "Балканският контекст на старобългарската писмена култура - VIII-XII век".
- Професор Драгова, темата за етноотношенията между българи и турци тук, на Балканите, ви вълнува отдавна. Тя дори е залегнала като основа на сюжета в една от вашите съвместни драми с Първан Стефанов "Насред София". Според вас, като драматург, а и учен изследващ дълбините на Българското възраждане, какъв трябва да е погледът на съвременния българин към тази проблематика?
- Днешният поглед на българина трябва да си бъде такъв, какъвто е бил на народа ни, на най-непредубедените хора през всички векове. Политическите условия са били много трудни. Бивали са поносими. Бивали са и благоприятни. Но това никога не е променило дълбокото общуване на българите с всички останали етнически групи, които живеят в техния град. Няма случай, когато българи да са пробуждали някаква ненавист или конфликт с отделните етнически групи. В Карлово например половината от живеещите са българи, половината турци. Можете да изберете за пример и който пожелаете друг град, където съществува етническа толерантност. В този смисъл смятам, че ние ще изпълним патриотичния си дълг, ако продължаваме тази линия в нашите взаимоотношения.
При мен нещата са малко по-субективни. Както знаете аз съм професор по балкански литератури и културна история на балканските народи. Докато за културната история на балканските народи всеки от нас е чувал по нещо, затова и моите студенти лесно навлизат в материята, която им преподавам, то по балкански литератури е скандалното, че няма български интелигент, който може да изброи поне двадесет имена на балкански писатели. А точно турската литература е намерила в България великолепни преводачи - и ентусиазирани, и компетентни, и заинтересовани най-доброто от турската литература да стане достояние на българския читател.
Влезте в момента в която искате голяма библиотека в Шумен и без затруднение ще намерите творбите на всички значими турски писатели, преведени на български език. Грехота е този материал да не влезе като духовност на нашите млади хора. Още повече, че това е балкански манталитет. Това са балканските рефлекси към света, в който живеем. Ние, учените от България и Турция, както сполучливо се изрази един колега на шуменската конференция за турския фолклор в България, тъчем една обща черга. Фолклорът е чергата, върху която живеят на една географска територия редица балкански народи. Да я извадим от сандъците и прочетем нейните знаци, които са сътворили и ни завещали предците.
Фолклорът е народна култура. Той е духовност. В съществуващите преводи от турски на български език ще намерим много хуманни послания. Това не са само турски, азиатски прозрения, които са си много важни за техните нации. Това са си общочовешки послания, които ние можем да разберем, защото имаме общ манталитет. Ние можем да се обогатим от тях. Това е моят ентусиазъм.
- Известен ни е така нареченият балкански синдром. Не са малко и идеологическите наслоявания от близкото минало.
Как да се отърсим в схващанията си от предишните си предразсъдъци?
- Опасното е, че можем така да мислим, ако поглеждаме от един регион. Но трябва да ви уверим, че по тази тема работим от години.
Когато изгониха нашия колега от БАН Салих Баклъджиев стана една много срамна история за научния ни живот. Той работеше в Института по балканистика. Заедно бяхме колеги повече от 30 години. Той с една всеотдайна обич събра всички български пословици и поговорки и всички турски пословици и поговорки, които по нещо са близки. Ако отидете у тях ще ги видите - това са едни огромни каталози с фишове. Приехме неговия труд за печат. В БАН аз председателствах събранието и научния съвет, където трудът бе радушно приет. През есента трябваше да започне печатането. Започна така нареченият "възродителен" процес. Осем дни след това събитие арестуваха Баклъджиев и го изхвърлиха извън България. Целият наш институт, начело с Антонина Желязкова, воювахме за Баклъджиев с всички възможни сили, но присъдата беше безпощадна и него го изхвърлиха зад граница. Единственият ни страх беше да не загине колекцията от пословици. И наистина тя оцеля. В момента излиза негова книга, така че нищо конюнктурно няма в това. Обратното. Ние сме изстрадали това наше доверие в културното общуване между българи и турци. Аз съм специалист по Възраждане. Конфронтацията е безспорна. Виждате как сега, когато в края на ХХ век рухват колосите, колко е болезнено това. Още по-болезнено е било в средата на XIX век, когато една империя рухва. Но това не може да задраска един културен свят. И ако ние сме умни хора, в Европа ще влезем не с европейското т.е. със западноевропейското, знаете, че съм преподавала в много западноевропейски университети и тази дума не ме плаши, а ще влезем с балканското.
Ние за тях сме много интересни. Пуснаха в немски вестник една статия със заглавие "Балканецът не е сам". Аз я прочитам и се питам - какво искат да кажат? Балканецът е винаги със своите митове и със своите фантазми. Балканецът никога не действа сам. Това вече говори нещо. Но ние сме опазили една духовност, една фантазия, една народна култура, която може би не е най-практичната или може би не е най-подходящата за едно гражданско общество. Но е много богата. Не бива да се отказваме от това богатство и то точно тези хора, като мен, които са мост между старото и младото поколения. Нашето предназначение е да намерим новите механизми, с които тази култура да стане функционална.
- Не сте оставили перото си да съхне, нали?
- Не! За шуменци ще кажа, че много ги обичам. 25 години пътувам до този град. За 2000-годишнината от християнството пиша книга, посветена на делото на княз Борис Покръстител. Виждам го в една много различна светлина от това, което традиционно се е говорило за него. Към тези мисли ме подтикнаха научните открития на шуменските археолози. Смятам, че това ще бъде един мой много искрен жест към шуменци за всичко, което са ми дали като предизвикателство. Надявам се, че ще бъде интересна.
- В каква форма ще я поднесете на читателите?
- Тя ще е есе, въплътило в себе си една смела представа за идеите на онова време. Кое е смелото? Според мен, на Преславския събор, това доказвам с документи от папските архиви. Българската църква отново остава към Рим, понеже до края на Симеоновото царуване това развързва ръцете му да води много независима политика по отношение на Византия. Важното е, че Борис воюва младата българска църква да бъде призната за вселенска, защото на българска земя са загинали, според литературната продукция на неговата епоха, като мъченици-християни още от най-първите поколения. Вижте колко по-различна от днешната представа за църква е това. Ние имаме право на тая църква, защото сме я изстрадали, защото сме я извоювали, и защото тя трябва да ни даде централно място между християнските народи.
Данъчни шефове, задържани от спецченгета за крупни далавери
Началникът на Данъчна служба - Шумен Виолин Енчев и бившият шеф по ДДС Пламен Петров бяха задържани за крупни финансови нарушения след съвместна акция на НСБОП и сектор "Борба с организираната престъпност" към РДВР - Шумен. Офисът на Виолин Енчев беше запечатан от полицията на 13 януари пред изумените погледи на 127-те му подчинени.
Според осведомени, задържането на двамата данъчни вероятно е резултат от разследване на спецченгетата по случая "Кънчо Драгнев". Бизнесменът беше арестуван на 9 юли м.г. заедно с данъчната инспекторка Ваня Петрова. Срещу тях беше повдигнато обвинение по чл. 212 от НК - за извършени в съучастие и поотделно крупни документни измами. Следствието установи, че с помощта на фалшиви фактури и данъчни декларации с невярно съдържание К. Драгнев е успял да източи ДДС за над 30 млн. лв. Предполага се, че далаверата е ставала с благословията на Пламен Петров - пряк шеф по ДДС по онова време, тъй като данъчните кредити на Кънчо Драгнев са били изплащани светкавично, докато останалите фирми са чакали по 6 месеца, преди да си вземат парите. Виолин Енчев пък, като началник на Данъчна служба - Шумен, е отговорен за липсата на задължителните насрещни проверки, които се правят при изплащане на ДДС в особено големи размери. Има вероятност задържането на двамата да е свързано и с пререгистрация на фирми - сателити в София, от чието име са теглени данъчните кредити на Кънчо Драгнев.
С прокурорско постановление е бил извършен и обиск в дома на Виолин Енчев. Спецченгетата са претърсили личната му каса и са иззели документи на определени фирми. Сектор БОП продължава разследването по случая, очаква се днес прокуратурата да се произнесе по мярката за неотклонение на двамата данъчни шефове, които до снощи бяха под 24-часово полицейско задържане.
Началникът на териториалното данъчно управление Станислав Станев научил от полицията за предстоящото арестуване на подчинения си и за отправените срещу него обвинения. По силата на трудовия кодекс в момента Виолин Енчев се намира в неплатен отпуск, заяви г-н Станев. Той отказа да коментира по-подробно случая преди да е запознат с резултатите от разследването.
Дело за рекет отложено за трети път
Насроченото за вчера наказателно дело в Шуменския окръжен съд, подсъдими по което са шестима души - Николай Валентинов Василев, Митко Кирилов Желязков, Свилен Тодоров Пачев, Петромил Димитров Манов, Руслан Димитров Манов и Марин Йорданов Стоянов, обвинени в рекет, придружен с отнемане на чужд автомобил, за трети път не тръгна. Съдът и този път не даде ход на делото, защото двама от подсъдимите не се явиха в съдебната зала поради заболяване. Това дело започна през миналата година, като веднъж беше отложено поради неявяване на свидетели, а след това - пак заради болен подсъдим. Предявеното обвинение срещу шестимата е по чл. 213 А, ал. II, т. 3 и 4 във връзка с чл.20, ал. II от Наказателния кодекс - в съучастие като съизвършители, с цел да придобият парична облага от шуменката Ж. Г., я заплашили, че ще изнесат зад граница собствения й автомобил, който преди това бил откраднат.
Премянов изпревари посещението на БСП-лидера в Шумен
Красимир Премянов изпревари посещението на БСП-лидера Георги Първанов в Шумен и вчера изненадващо беше забелязан да влиза в сградата на местното кметство. Според осведомени, Премянов се срещнал с кмета Максим Иванов, но участниците запазиха пълно мълчание за водените разговори и дори скриха от журналистите гостуващия социалист. Запознатите смятат, че Премянов е пристигнал, за да даде указания на вярната си шуменска организация по повод предстоящото посещение на Георги Първанов. Както е известно, водачите на шуменските социалисти останаха твърди привърженици на Виденов и Премянов и посещението на партийния лидер вероятно предизвиква безпокойство сред редиците им. Георги Първанов ще се срещне с гражданството на Шумен в събота от 10 ч. в кинозалата на общинския съвет.
Шуменският клон на "Кредитна банка" АД не създаде затруднения на своите клиенти
Специално за вестник "Шуменска заря" г-н СОТИР СОТИРОВ - директор на "Кредитна банка" АД - клон Шумен, вчера направи следното изявление:
"След редица обективни и субективни обстоятелства БНБ обяви, че отнема лиценза на "Кредитна банка" АД и бяха назначени квестори, които да поемат за този период ръководството на банката и съобразно законовите разпоредби в едномесечен срок да дадат заключение за нейното състояние. В съответствие с това текат нормативни процедури за установяване на действителното икономическо състояние на банката като цяло. Използвайки възможните финансови инструменти, на клиентите, които пожелаха да изтеглят вложените си в "Кредитна банка" АД - клон Шумен, средства и фирмите да пренасочат средствата си, ние се съобразихме с тяхното желание. Към момента няма нито една фирма, на която да сме блокирали средствата, или на частни физически лица. Нямаме просрочени и несъбираеми кредити към момента на спиране на дейността на банката. Останаха сравнително малко на брой наши клиенти, които имат депозити в размери, защитени от Закона за защита на влоговете на гражданите и юридическите лица. До последния работен ден сме изплащали в пълен размер. Все пак останалите средства са защитени от закона и в рамките на 45 дни, ако банката бъде обявена в несъстоятелност, те ще бъдат изплатени в определена от БНБ друга банка. "
