Екзотични командировки "побратимяват" Шумен с Александрия
Шансът ни за развитие на взаимен бизнес с южноафриканците изглежда равен с този на тотоиграчите
Командировката-реванш на делегацията от град Александрия в южноафриканската провинция Източен Кейп приключи днес. След напрегнатата програма от срещи и разговори в Шумен и региона през изминалата седмица, надеждите и на домакините, и на гостите са, че на дневен ред сега предстои създаването на конкретните връзки. "Има такива потенциални възможности - увери колегите на пресконференция кметът на Александрия г-н Тембиле Бете. - Нашите проекти са свързани с развитието на инфраструктурата и фирменото управление. Всички останали подробности ще бъдат уточнени между самите бизнесмени..."
Допирната точка на взаимните интереси е участието на български специалисти в изпълнението на програмата АЛДЕВКО, която се финансира от правителството на ЮАР. Разбира се, с условието, че нашите хора ще отговарят на поставените критерии.
Кметът на община Шумен инж. Максим Иванов заяви: "Не очаквам инвестиции от ЮАР, но очаквам наши хора да отидат да работят там и да осигурят средства, които да влязат в Шуменската община. " Според г-н Иванов, южноафриканците залагат на потенциала на българския интелект. Те търсят за обучение на своите работници и за работа наши икономисти, компютърни специалисти, занаятчии. За тях представляват интерес още архитектите, проектантите и строителите, а също учителите и лекарите. По-конкретните им планове са свързани с изграждането на учебен център, на ТИР-паркинг, на зона за отдих с атракционен комплекс, с развитието на промишлено свиневъдство.
"Александрия е малък град, но с голям потенциал" - сподели г-жа Анса Бота, шеф на общинската администрация на 12-хилядното селище. Тя подчерта, че проблемите на ЮАР са предимно безработицата и опазването на околната среда, т.е. неща, от които и ние, българите, страдаме. Затова нека да се прегърнем дружески и заедно да започнем да решаваме проблемите си, макар и разделени от разстояние, което със самолет се изминава, ако имаш в джоба си 1100 щатски долара.
Изгонен за многоженство турчин проповядва в Делиормана
60-годишният турски гражданин Мустафа Читлак, изгонен преди три години за многоженство и незаконна търговия с антикварна религиозна литература, отново се е появил в Делиормана. Бил е забелязан в Исперихско, Разградско, Търговищко и Шуменско, района на с. Капитан Петко. Информацията бе потвърдена от спецслужбите с уточнението, че сега Читлак е в ролята на емисар на мюсюлманска секта и разпространява литература с религиозно съдържание сред правоверните и ромското население в Лудогорието. От свой достоверен източник "Шуменска заря" научи, че литературата и видеокасетите, също с религиозно съдържание, са внесени контрабандно от Турция.
Заради никях, религиозен брак с 12 български туркини от Североизточна България, бившият преподавател в Средното мюсюлманско училище Мустафа Читлак бе екстрадиран през 1995 г. от спецслужбите със забрана три години да влиза у нас. Родителите на момичетата тогава искаха да го скопяват заради това, че с всяка работи по "индивидуален план". Най-големият му удар, разкрит своевременно от полицията, беше, че се канеше да изнесе в Турция уникален екземпляр на Корана, изработен преди 400 години, оценен за 1 милион долара. Контрабандно за южната ни съседка е изнасял и антикварни предмети, и религиозна литература, изкупена на безценица от джамии в Шуменско и Търговищко.
Направихме за резил "Левски" насред София
"А" РФГ: "Левски" - "Шумен" 2:2
"ЛЕВСКИ": Иванков, Сираков, Кр. Димитров (54 Господинов), Радуканов, Василев, Стоилов, Донев (46 А. Николов), Лазаров (61 Александров), Иванов, Якименко, Г. Борисов.
"ШУМЕН": Рангелов, Йорданов (46 Чакъров), Андонов, Василев, Пенев (65 Крумов), Желязков, Венков, Праматаров, Герасимов, Георгиев (80 Захариев).
Голмайстори: 0:1 Василев (20), 0:2 Праматаров (52), 1:2 Александров (61), 2:2 Иванов (87).
Съдии: Антон Гецов с помощници Н. Петров и Й. Ронков.
Жълти картони: Борисов, Радуканов и Александров от "Левски", Венков от "Шумен".
Най-после "Шумен" подплати отличните си игри в София с точки. Изпуснахме да вземем своето срещу ЦСКА и "Локомотив" (София), ала правдата възтържествува и спечелихме точка от "Левски". Можехме и да победим, защото водехме с 2:0, но и равният резултат 2:2 е успех и футболистите ни заслужават бурни овации за него.
"Шумен" се оказа костелив орех за всички силни отбори, срещу които сме излизали до момента. Ще припомним равенството 0:0 с "Литекс" и победата с 1:0 срещу "Нефтохимик". Тимът полека-лека набира самочувствие, воден от треньора Тодор Тодоров, който за пореден път доказва, че е способен да направи от "Шумен" силен отбор, без да разполага със скъпо платени звезди.
През целия мач шуменските футболисти играха като равностойни на лидера в първенството. Нещо повече, имаше моменти, когато ги надиграваха. А и съдията, ако беше малко по-справедлив, съперниците ни можеха да се окажат и в намален състав. С точен удар Василев откри резултата, а след почивката стана и съавтор на втория гол, който бе дело на опитния Праматаров. Сините успяха да намалят резултата чрез току-що влезлия в игра Александров, който получи удобна топка от Стоилов след изпълнението на фаул. И когато гостите вече се виждаха победители, а домакините се хвърлиха на отчаян щурм, дойде изравняването. След едно голямо меле пред шуменската врата Гонзо се оказа най-съобразителен и успя да изравни - 2:2.
СЛЕД МАЧА
ВЯЧЕСЛАВ ГРОЗНИ - старши треньор на "Левски": "Умората си каза думата. Имахме тежък мач в Дания, нелеко пътуване и не можахме да възстановим играчите. Може би имаше и нотки на подценяване, но нищо не ни оправдава. Слабото място при нас се оказа защитата, която не намери противодействия на Праматаров."
ТОДОР ТОДОРОВ - старши треньор на "Шумен": "Ние не дойдохме за точки в София. Искахме да покажем, че не сме слаб отбор. Но апетитът идва с яденето. Ходът на двубоя ни показа, че можеше да не останем с празни ръце. Ако бяхме проявили по-голяма зрелост, щяхме да вземем и трите точки. Затова от резултата трябва да съм доволен, но развоят на срещата показа, че трябваше да победим. Доволен съм от всички, но най-вече от вратаря Рангелов."
С водосвет започна учебната година в Неделното училище
Вчера, след неделната литургия в църквата "Свето Възнесение", с водосвет беше открита учебната година в Неделното училище в Шумен. Той беше отслужен от йеромонах Павел Стефанов, в присъствието на проф. Славчо Вълчанов - преподавател по богословие в Шуменския университет. Преди това отец Димитър поздрави децата, техните родители и енориашите. Той изрази радостта си, че църквата събира различни поколения, защото храмът е за цял живот и вярата е от началото до неговия край. Чрез религиозното възпитание светата вяра дава най-ценното в живота на нашите деца, които ще градят XXI християнски век.
След водосвета децата се събраха в празнично подредената стая, предоставена им в сградата на архиерейското наместничество. Тяхната учителка г-ца Яна Драгомирова - аспирантка по богословие в Шуменския университет, представи новите ученици на по-големите, някои от които вече шеста година посещават училището. Повече от 30 деца, на възраст от 6 до 16 години, всяка неделя ще се събират край масата със запалена свещичка. Г-ца Драгомирова им обясни, че тя е символ на това, че Бог е поканен и присъства сред тях.
Тази година, за да бъдат по-пълноценни беседите и разговорите за православната християнска вяра, учениците ще бъдат разпределени в две групи - по-малки и големи деца. Те са от различни училища в Шумен - Икономическия техникум, ПМГ "Н. Попович", механотехникума, II основно училище, частно училище "Д. Войников"... Обединява ги желанието да се докоснат до ценностите на християнското православие, да се учат взаимно и да бъдат приятели.
Стоян Стоянов открехна Интернет към себе си 15-годишният Стоян Стоянов, известен като автор и водещ в телевизионните предавания "Топ тийнейджъри" и "Кошер" на Топ тв, откри своя страница в Интернет. Само час след това той вече натрупа сто обаждания от цял свят. Младата надежда на шуменската журналистика изпрати и специално поздравление до българския президент Петър Стоянов, в което му благодари за взетото преди една година интервю. Чрез глобалната мрежа на Интернет шуменецът стана и почетен член на фенклуба на Майкъл Джаксън в САЩ.
Сега Стоян е деветокласник и се е посветил на историческите науки в хуманитарната гимназия "Йоан Екзарх Български" в Шумен. Както винаги ентусиазиран и амбициозен, той подготвя заедно с Поля Илиева нова рекламна игра за една от шуменските телевизии.
"Не можем да живеем с утехата от миналото"
Проф. д-р Андрей Пантев пред вестник "Шуменска заря":
- Проф. Пантев, според вас, Стамболовият режим извежда България от балканските периферии, а този период определяте като звезден миг. Къде сме сега, в периферията или в центъра?
- В един безличен център. Непрекъснато се изтъква какъв мирен кът е България, но такова мирно вегетиране не е дало нищо на света и нищо на българите. С това не искам да кажа, че индикатор за прогрес, развитие и значимост е кръвопролитието или противопоставянето. В момента ние сме във фаза на припряно, и както изглежда, безплодно подражание на чужди модели, рецепти и процедури. Поради това нашето по-нататъшно обезличаване продължава, защото механично, до раболепие, се стараем на всяка цена да привнесем неща, които не са изпробвани тук, още повече, не са създадени на местна почва.
- С декларацията от 22 септември 1908 г. завършва възстановяването на българската държавност. Този ден беше обявен за национален празник. Възприема ли го българинът като такъв или той се губи сред многото исторически дати?
- Случайно бях първият историк, който поздрави това решение. Имам обаче усещането, че дори и депутатите не разбират смисъла на тази дата, която не е чествана като национален празник преди 9 септември. Идеята не е на всяка цена да се търси различно, друго национално празненство, а да се вникне в същността на този ден. Фактически в него има едно юридическо привеждане на вече реализираната независимост. Тази дата не е абстрактна, защото дотогава плащахме данък на султана, нямахме равноправен статут сред Великите сили и за нещо най-дребно трябваше да водим свирепа борба, за да ни възприемат сериозно. Парадоксът на това, което наричаме законова основа, е, че до 1908 г. България е по-независима в своите решения и развитие, отколкото по-късно, когато вече има законодателна гаранция за нейната независимост. 3 години след това се променя Търновската конституция, по-точно нейният чл. 17, който разрешава правителството тайно да сключва военни спогодби, и на монарха, разбира се. Стига се до разгрома на онези големи надежди, които историята възлагаше на България в този наистина звезден миг. Излиза така, че този светъл цар, който беше приет с толкова възторг през 1908 г. във Велико Търново, по-късно се измъкна тихомълком на Казиченската гара, абдикирайки. Гарата беше наречена царствена, но той не си тръгна царствено.
- Когато след Освобождението България се присъединява към европейската стопанска мрежа, тя няма какво особено да предложи за обмен и партньорство. Сега положението по-различно ли е?
- Сега е още по-зле. Тук вече имаме и малко историческо нещастие да се появяваме с едно чувствително закъснение на онзи пазар, на който бихме могли да бъдем значими. Тогава страни като Норвегия или Дания се измъкват от стопанската изостаналост главно защото индустриализираният Запад хищно търси консумация на селскостопански произведения или изискани рибни продукти. Аз не знам кога ще успеем да конкурираме доматите от Чили или плодовете от Мароко, да не говорим за холандските млечни произведения. Имаме лошия шанс да се втурнем на европейските пазари, където има силна конкуренция и силно чуждо присъствие. Това се отнася и за културното ни присъствие, което не е чак толкова велико, колкото ни се ще да бъде.
- Според вас, българите стоят в историческите темели на еврохристиянската цивилизация. Това достатъчно ли е за национално самочувствие?
- Ще избързам да кажа, че една историческа репутация сама за себе си нищо не означава. Тя трябва да има съвременно потвърждение. Това, че има най-стари следи от цивилизация в земята на Саддам Хюсеин, не го прави по-привлекателен за цивилизования свят. Това, че Етиопия е най-старата държава в света, не й дава кой знае какъв имидж. Когато говорим, че стоим в основата на нещо, това не означава автоматично, че сме качествени днес. Дори и разни умопомрачителни твърдения, които се появяват в последно време в историческата ни книжнина, че сме създали едва ли не 30 държави в света, че идваме от китайската стена, помогнали сме на десетки държави да създадат държавност, а нашата се оказа най-рехава, нищо не означават. Пръв не значи велик. Не можем да живеем с утехата от миналото. Това е едно своеобразно избиване на комплекси, успокоение от съвременното ни угнетение. Нашето вкопчване и пристрастяване към миналото е индикация за съвременно отсъствие на самочувствие. Въобще историята не е некролог, не може да се говори само хубаво. В нашата история има и доста мрачни страници, което до известна степен обяснява и днешната ни безпомощност.
