Фонд "Труд и капитал започна раздаването на сертификати
Сертификати на акционерите започна да раздава от вчера мениджърско-работническият приватизационен фонд "Труд и капитал" АД, съобщи на пресконференция регионалният координатор на фонда за Североизточна България инж. Димитър Кирев. Те се получават срещу личен паспорт и бонова книжка в стая N 14 на синдикалния дом в Шумен. Около 4000 са акционерите на фонда в нашия регион.
За 27 март в Пловдив е насрочено общото събрание на акционерите на МРПФ "Труд и капитал" АД. Тогава ще се направи отчет на извършеното през периода 1996-1997 г., ще се реши за преобразуването на фонда в холдинг и ще се уточнят промените в ръководните органи. На трите тръжни сесии фондът придоби акции от 90 предприятия. Той е на 10-о място по събран бонов ресурс, на 6-о място по брой закупени акции и на 3-о място по ефективно използване на боновия си ресурс, уточни инж. Кирев. На общото събрание ще се обсъди какви документи ще бъдат предложени на акционерите - акции или временни удостоверения. Ще стане още ясно дали ще се раздават дивиденти за финансовата 1997 г. или получените средства ще се вложат като инвестиции. По-сериозни дивиденти ще очакваме през 1999-2000 г., прогнозира регионалният координатор. Той напомни, че МРПФ "Труд и капитал" АД е придобил значителен брой акции в "Китка" АД в Нови пазар. Характерното за фонда е, че той няма намерение да продава придобитите акции от предприятията, а ще използва своето влияние в тях, като се запазват работните места и се привличат инвестиции за развитието им.
21-годишна в критично състояние след катастрофа
21-годишната Елена Иванова Димитрова от Шумен е в критично състояние след претърпяна катастрофа, съобщиха от РДВР. Тежкото пътно произшествие, при което пострадала младата жена, станало около 18 ч. в неделя в местността "Авджия" край Велики Преслав. Служебното БМВ на шуменската кооперация "Лида", управлявано от 23-годишния Климент Рафаилов Климентов, изхвърчало от пътя и паднало в пропастта. Причини за инцидента са употребата на алкохол и несъобразената скорост, с която е карал шофьорът, съобщиха от полицията. При катастрофата тежко е пострадала возещата се в колата Елена Димитрова. Тя е настанена в шуменската болница на апаратно дишане, с травми на главата и белия дроб, счупени ребра, а състоянието й вчера бе определено от лекуващите лекари като критично. Образуваното по случая следствено дело ще изяснява какво е правил служебният автомобил на "Лида" във Велики Преслав в почивния ден и защо е бил управляван от човек, който не е шофьорът на фирмената кола.
22-годишен влиза в затвора за 7 години
Седем години ще престои зад решетките при първоначален строг режим 22-годишният Здравко Венков Илиев от с. Салманово, след като Шуменският окръжен съд го призна за виновен по обвиненията му за извършен грабеж, след който пострадалият починал, и за редица извършени кражби. На 2.10.1992 г. Илиев отнел различни вещи от дома на Кирчо Вълчев Иванов и Станка Михайлова Иванова, като употребил сила, в резултат на което по-късно жената починала.
През периода 1.01.1995 г. до 26.04.1995 г. младият мъж откраднал касетофони от 6 автомобила, паркирани в Шумен, разбил кафе-аперитив "Вагона" край с. Ивански, откъдето задигнал касетофон, видео, алкохол, цигари, шоколади и др., крал домашни птици от домовете на свои съселяни. По време на съдебното заседание стана ясно, че братът на Здравко Илиев също излежава присъда за извършени престъпления от подобен характер.
90 години от рождението на академик Владимир Георгиев
На 16 февруари тази година се навършиха 90 години от рождението на световноизвестния български учен акад. Владимир Иванов Георгиев. В продължение на половин век той работи всеотдайно и изключително приносно в няколко езиковедски области. Един от най-големите специалисти в света бе в областта на древните езици. Той откри т.нар. пеласгийски език, разчете останалите от най-стария период на Римската империя надписи на етруски език, изследва критско-микенската писменост, тракийския и дако-мизийския език (два стари езика от Балканския полуостров). Интересно постижение на учения е разчитането на надписа върху диска на Хетос от остров Крит, останал десетилетия наред загадка за науката.
Резултатите от многобройните изследвания на акад. Вл. Георгиев върху различни индоевропейски езици са обобщени в труда му "Изследвания по сравнително-историческо езикознание. Родствени отношения на индоевропейските езици", издаден на няколко езика. Като специалист по общо езикознание, ученият пръв с голяма за времето смелост се обяви против т.нар. ново учение на Н. Мар. Владимир Георгиев е автор на редица важни по значение работи върху славянските езици и най-вече върху проблемите на праславянския език, неговото разчленение и отношението му към днешните славянски езици. В областта на балканистиката съществен принос за изясняването етногенезиса на славянските народи имат трудовете му върху названия на местности и големи реки. През 1977 г. издаде труда си "Траките и техният език". Любима област на учения е историята и съвременните проблеми на българския език. Един от активните членове на комисията е, провела правописната реформа от 1945 г., чиито правила са в сила и днес.
Научната продукция на акад. Вл. Георгиев обхваща повече от 30 книги, стотици студии, статии, бележки и пр. Същевременно той е педагог, организатор на висшето образование и науката в България. В продължение на 40 години чете лекции в Софийския университет, работил е в него като ректор, декан, ръководител на катедра. Основател и директор е на Института за български език при БАН, дълго време е зам.-председател на БАН. Избран е за чл.-кореспондент на Финландската и Атинската академия на науките, за почетен доктор на Берлинския, Карловия (Прага) и Киевския университет. Носител е на високи международни и български отличия, между които на френския орден за научни постижения "Академически палми".
Акад. Вл. Георгиев е един от най-именитите шуменци. Роден е в с. Гъбаре, Врачанско, но винаги подчертаваше, че това обстоятелство е съвсем случайно - родителите му, учители от Шумен, са работили за малко там по време на неговото раждане. В Шумен той и брат му (бъдещият акад. Емил Георгиев) са израсли и са учили до края на прогимназията, отгледани от родителите на баща им и майка им (майка им умира твърде рано).
Акад. Вл. Георгиев беше голям приятел на Шумен и на Шуменския университет (тогава ВПИ). С авторитета си той защитаваше тезата, че на Шумен му прилича да бъде университетски град. Даваше за пример западноевропейски страни, в които най-авторитетните университетски центрове не са в столиците, а в провинциални градове (Германия, Англия и др.). През 1983 г. като гост-професор изнесе лекции в Шуменския университет. Това беше последното му посещение в града, който той смяташе за роден. Прости се с къщата на баба си и дядо си (за съжаление, вече съборена - срещу хотел "Шумен"), разгледа стария квартал в центъра, в който бе израснал, в книгата за впечатления на музея "Добри Войников" остави бележка в защита на изговора Войников. Официално тогава му бе присъдена златната значка на град Шумен.
Шумен с основание може да се гордее с името и делото на акад. Вл. Георгиев и е време да се направи нещо повече, за да остане той в благодарната памет и на бъдещите свои съграждани.
