Придадохме европейски вид на американската столица
Вчера цял ден президентът на България Петър Стоянов бе в американската столица Вашингтон. Също рано сутринта жителите на столицата, в огромната си част чиновници, бизнесмени, конгресмени, сенатори, работници, обслужващи огромния дипломатически корпус, търговци - във Вашингтон и околностите няма промишлени предприятия, разгръщаха вестник "Вашингтон пост", чийто тираж "гони" около 700 хиляди екземпляра. За първи път, откакто този вестник излиза, на уводно място бе публикувана голяма статия за мястото на България в Европа в края на ХХ и началото на ХХI век. САЩ е страна, която няма нищо общо с европейските ни представи - в Ню Йорк четат "Ню Йорк Таймс" и почти нищо друго, в Чикаго - "Чикаго трибюн" и почти нищо друго, във Филаделфия - "Филаделфия нюз" и почти нищо друго, в Лос Анджелис - "Лос Анджелис таймс" и почти нищо друго, то по елементарната логика - във Вашингтон не четат почти нито един друг всекидневен вестник, освен "Вашингтон пост". Благодарение на тази американска особеност вчера няколкостотин хиляди американци узнаха, че на Балканите има един малък, но храбър народ, който вече десетина години храбро воюва за свое място под слънцето.
Един от говорителите на Белия дом - Ерик Рубин, даде допълнителна българска окраска на утрото в американската столица, като определи срещата между двамата президенти Бил Клинтън и Петър Стоянов (тя по програма започна в 23,45 часа снощи) като важна не само за двете страни, а като предопределяща бъдещето на европейската сигурност.
Нашият президент има и цяла поредица от срещи с видни дейци на САЩ - с министъра на правосъдието Рино, с шефа на Световната банка Улферсън, с ръководители на Американската лига на евреите. Той говори пред Съвета за външни отношения, обединяващ някои от най-изтъкнатите политици на САЩ, участва, заедно с министъра на външните работи Надежда Михайлова в заседание на Комитета по разширяване на НАТО, който пък събира доста сенатори и конгресмени. Не остана по-назад и съпругата на президента Антонина Стоянова, която в разговорите си с председателката на Американския червен кръст г-жа Доул, съпруга на известния сенатор Роберт Доул, разкри истината за тежкото социално положение в България.
В 20,00 часа снощи г-жа Антонина Стоянова трябваше да изпревари мъжа си и, по покана на съпругата на американския президент Хилъри Клинтън, първа да посети Белия дом. Също в 20,00 часа трябваше да падне "забраната" за разкриване на истината на плана Клинтън-Стоянов, определян от наблюдателите като план за бъдещето на европейската сигурност, а малко преди полунощ в Овалния кабинет на Белия дом двамата президенти трябваше да си стиснат ръцете и да обсъдят насаме подробностите на плана. Поради голямата часова разлика между България и САЩ какво точно е станало българските читатели ще узнаят един ден по-късно, но това надали е проблем, който би трябвало да ни тревожи.
404 деца са с противообществени прояви
Вчера местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни направи отчет за дейността си през 1997 година и прие план за работата си. 15-членният състав на комисията изслуша отчета, направен от щатния й секретар г-жа Боряна Мирчева.
Наред с многото изнесени данни, бяха потърсени причините и условията, които създават така наречените "трудни" деца. Те са най-вече социални, семейни, не на последно място и пропуски в съвременното училище. Очевидно е, че кризата в обществото и икономиката засяга най-вече децата. 404 са децата с противообществени прояви, 111 от тях са малолетни. 58 са случаите на бягство от училище и дома, скитничество, проституция. Тежки престъпления сред децата с такива прояви няма, най-чести са кражбите на обществено и лично имущество, за което има осъдени 13 деца.
Намалява броят на безнадзорните малолетни, но пропуските във възпитанието в семейството, незаинтересоваността и равнодушието правят притегателни центрове улицата, игралните зали, увеличава се и употребата на упойващи вещества. Комисията е предприела 9 мерки срещу безотговорни родители - предупреждение, акт за глоба, а за двама е изпратена преписка до Районния съд за лишаване и ограничаване от родителски права. Беше изразена загриженост, че е нараснал броят на възпитателните дела. За миналата година те са 35, 14 от тях за престъпления. Като пропуск в работата на комисията беше посочен недостатъчният контрол по спазване на режима на работа, който работодателите трябва да осигуряват на непълнолетните.
Беше подчертано, че борбата трябва да се води с причините, създаващи предпоставки за противообществени прояви на децата, а не с последиците. За да е ефективна дейността на комисията, е необходимо тя да продължи да бъде обединяващо звено на всички институции, имащи отношение към детската личност. Възпитанието е целенасочена организация на детския живот и трябва да стане грижа на цялото общество.
"Националното радио трябва да е политически независимо"
- Господин Велев, напоследък в обществото доста се коментира темата за общественото радио. Иска ли ви се, като генерален директор на Българското национално радио, да го реформирате в тази насока?
- Би ми се искало. Дай Боже, да има политическа воля. Но затова трябва няколко неща да са желязно осигурени. Първото е радиото да премине на независимо финансиране, т.е. да е независимо от волята на политическите сили и от управляващата партия, независимо коя е тя. Това може да стане на първоначален етап, чрез смесено финансиране - веднъж от държавния бюджет с целева субсидия и втори път чрез набиране на такси от населението. По този начин бюджетът няма да е толкова утежнен. Таксите би могло да са по 1-2 германски марки, т.е. около 1000-2000 лева, колкото да се усети, че има пряко финансиране на обществените медии, а оттам и се осъществява пряк контрол от страна на обществото.
Второто условие е конституиране дали на обществен, дали на надзорен съвет на обществени начала. Как ще бъде именуван - няма никакво значение. Важното е, че той ще бъде буфер между обществените радио и телевизия и политическата класа. Това би ни осигурило политическа независимост. Тези две неща са абсолютно задължинелни, за да имаме обществени медии. И друго има - малко превъзпитание е нужно и в журналистиката. Обръщането на репортерите, на журналистите, на водещите не с лице към проблемите на политиците, а с лице към проблемите на хората, защото политиците живеят в едни условия, но хората живеят в други. Всеки слушател се вълнува повече от средата, в която живее и как да се оправя в нея. Това би доказало, че ние имаме обществени медии.
- И занапред ли програма "Христо Ботев" ще се стреми да остане "другото" радио?
- Програма ""Христо Ботев" наистина трябва да е другото радио. То трябва да е програмата, която нито една радиостанция не може да си позволи, именно защото за момента сме национално радио, а по-нататък може би и обществено. Ние трябва да изпълняваме обществени функции. В условията на криза, значителна част от духовните потребности на хората могат да бъдат задоволявани от програма "Христо Ботев". За пример бих посочил прякото излъчване на симфонични концерти, радиопиеси, образователни програми - това са неща, за които хората нямат пари, за да си платят билетите да ги гледат наживо, но могат да ги слушат по радиото. Но тази програма трябва преди всичко да излъчва качествен стереосигнал, защото да се слуша симфонична музика на средни вълни не е добре. Натам гледаме в бъдещето. Разбира се и радиоколективът на програмата трябва да намери верния път за реализация на тези наши планове.
- Какви са идеите ви за развитие на регионалните радиостанции в цялостната система на Българското национално радио?
- Българското национално радио реално има седем програми - две национални и пет регионални, които имат своето място в системата му. Друг е въпросът как те се използват до този момент и как ще се използват за в бъдеще. Аз си мисля, че все повече ще трябва да се утвърждава националният характер на радиото, а именно - да не бъдат програмите "Хоризонт" и "Христо Ботев" столични радиостанции. Можете да си представите, че в един момент има възможност да се предава със събеседници едновременно на живо от едно централно студио в столицата и пет регионални в провинцията. Според мен интересно е да се реализира една такава идея.
- Ще предоставите ли среднощния национален ефир на "Хоризонт" - часовият пояс от 0 до 6 часа сутринта, на регионалните радиостанции?
- Смятам, че на практика имаме точно седем радиопрограми и не е рентабилно в периода, когато ние сме във валутен борд, три от тях да излъчват денонощно - двете софийски и (Радио Варна). Съвсем спокойно може на един ротационен принцип всяка регионална радиистанция и националните да поемат по един ден от седмицата. Това ще има икономически ефект от една страна, от друга пък ще се даде възможност на журналистите, работещи в провинцията, да излязат изведнъж в националния ефир и то в едно сравнително престижно време, макар и немного слушано. Този часови радиопояс си има особена специфична аудитория и си мисля, че би станало много приятно предаване.
- И занапред ли някои районни радиостанции ще останат колективен кореспондент на БНР?
- Все още не съм мислил над това. Вероятно ще събера директорите на Районните радиостанции, по-скоро те да посочат по един конкретен човек, който да работи предимно или да координира информацията, която отива за програма "Хоризонт" основно. Знаете, че когато имаме колективен кореспондент, отговорността не е персонална, и се получават луфтове.
