Д-р Атанас МОСКОВ - СПОМЕНИ - 50
Тая аргументация не можа да спечели севлиевските социалдемократи. Христо Баралиев защити възбудено самостоятелното участие на партията в изборите. Болшинството обаче се преклони пред решителния аргумент:
Кръстю Пастухов трябва да бъде избран в Севлиево с червена листа; това е въпрос на престиж за него и за организацията.
Младежкото дружество реши да участвува в изборната пропаганда, като издаде позив към младите избиратели. Почнах да пиша позива. Вместо заглавие "позив", сложих с едри букви "18 ноември трябва да бъде червен", а под него: Това повеляват интересите на народа. По-нататък текстът се гласеше мъчно. Докато съчинявах, дойде Цанко Каракунев. С него го довършихме. Единствено с тоя позив младежите участвуваха в тоя неентусиазиращ избор, за който аз бях вече в София.
По решение на Централния комитет на Съюза на социалистическата младеж бях натоварен да организирам районна сбирка в Габрово на секретарите на младежките социалистически дружества от двете страни на Подбалканието. За дата на сбирката бе определена 22 и 23 септември. Няколко дена преди тая дата стана известно, че комунистите готвят въстание. Правителството било научило за комунистическите проекти и наредило арестуването на видните комунисти из страната. В Севлиево се говореше поверително за това. Научихме и за започнали метежи в няколко села на юг от Балкана. Знаейки как премина подобна акция, насрочена за 27 юли 1919 г., предполагах, че и тоя път комунистите ще се провалят. От София не ми наредиха нищо ново във връзка с областната ни сбирка. Продължаваше подготовката и по изработения план. На 21 септември вечерта младежкото ни дружество организира другарска среща в салона на "Развитие". Беше дошъл от Троян секретарят на тамошното младежко дружество Васил Василев. Към края на забавата, през нощта, Василев и аз тръгнахме за Габрово пеш. По пътя говорихме за "комунистическите лудории" и за да се разсъняме, пеехме от време на време. Васил Василев беше въодушевен певец. Рано сутринта пристигнахме в Габрово. След малко лутаница из града отидохме в Народния дом, където следобед трябваше да започне сбирката. Там беше Петко Семерджиев, адвокат, секретар на партията в Габрово, заобиколен от няколко младежи, членове на габровското младежко дружество "Боню Лунгов", и от други няколко по-възрастни социалисти. От тях научихме, че е обявено извънредно положение в страната, че комунистите наредили общо въстание навсякъде и че от Старозагорската област има сведения за кървави сблъсквания.
- В Габрово положението е спокойно, но напрегнато, съобщи Петко Семерджиев.
При тая обстановка ставаше малко вероятно сбирката ни да може да се състои в проектираните размери. Решихме да чакаме в Народния дом. Доидоха няколко души от Габровски район, от Горнооряховско и от Търновско. Разговаряхме главно по комунистическата акция. Рано следобед открих конференцията. Говори кратко Петко Семерджиев за положението. Каза, че комунистите са надценили възможностите и силите си, че габровското работничество и селяните от района няма да мръднат, че самите комунисти в тоя работнически център са неспособни за въоръжена акция, че това е политическа лудост, сигурно продиктувана отвън, обречена на провал и създаваща условия и претексти за засилване и за оправдаване на реакционното настъпление в страната.
След моя доклад за идеологичната борба и организационните задачи на социалистическата младеж станаха много сбити разисквания. Сбирката се закри рано, за да могат всички да се приберат по местата си. Ние с Василев преспахме в Габрово. На другия ден положението в района беше все така спокойно. Габровското работничество, за което се говореше, че е започнало да се комунизира, не последва нареждането на комунистическата партия за въоръжено въстание.
В Севлиево беше още по-спокойно, напълно нормално. Като че ли нищо не ставаше из България.
Скоро научихме, че за център на въстанието комунистите избрали не някой важен работнически и административен окръг, от който да може да се нанесе внезапен решителен удар, да се парализира държавната машина и да се повлияе на цялата страна, а близкия до югославската граница периферен Врачански район. Там се били предварително установили Васил Коларов и Георги Димитров, водачите на въстанието. Но още в първия ден са преминали границата,47 като оставили на местните деятели да продължават борбата, изолирани и блокирани в заетите от комунистите няколко села и малки градове Бяла Слатина, Берковица и Оряхово.
На третия ден от обявяването му въстанието вече беше жестоко потушено навсякъде в страната, където имаше повдигане. Жертви станаха пламенните, излезли почти с голи ръце на "революционна" борба млади хора.
Ние се събирахме, разисквахме. Намирахме комунистическата акция за безразсъдство. Беше ни очевидно, че при съществуващото съотношение на силите, въстаническата акция не може да мобилизира широки маси, че екзалтирани малцинства, макар с много идеализъм и кураж излезли на действие, ще се сблъскат с пасивността на народа.
Комунистическият разгром ни даваше аргументи в полза на нашата идеологична и тактична позиция. Ставаше нещо пред нашите очи, което закрепваше убеждението ни, вярата ни в легалния начин за преобразуване на обществото. Нещо, което ни посочваше на практика превъзходството на движението, към което принадлежахме. Нещо, което правеше от нас твърди последователи на това движение към демократичен социализъм.
За навлизащите в политическия живот не можеше да има по-убедително доказателство в полза на пътя за социализма, който сме избрали, от тая лудешка и вредна авантюра на комунистите. Не защото самите ние се страхувахме за живота си при една акция. Избирането на нашия път не беше липса на кураж, не беше страх от саможертва, а мотивирано разбиране за ефикасността на методите, за резултатността им, за необходимостта болшинството, масите да са назрели за определена трансформация, да са я осъзнали като необходимост, да са способни да я извоюват и защитят. Като млади, надъхани с близкия още по време до нас освобожденчески революционен дух, ние бяхме в значителна степен романтици и рисковете ни съблазняваха. Но болшевишката диктатура в Русия ни отблъскваше. Опитите да се налага нов строй чрез насилие и терор бяха отрицание на жаждата ни за свобода, равенство, хуманност. Възмущавахме се от тия комунистически водачи, които са си давали сметка, че въстанието не ще може да успее, не ще наложи комунистическата власт, а са го обявили. И още в първите часове са се озовали до границата, оттатък границата, оставяйки зад себе си доверчиви идеалисти да леят кръвта си, да жертват живота си безрезултатно.
Ние вярвахме на твърденията, отговарящи на установените по-сетне исторически истини, че тая комунистическа акция е предприета по нареждане от Москва, за да се доказва, че има световна революционна обстановка и че болшевишкият пример се разстила другаде. Беше очевидна вършещата се спекулация с увлечението на радикализирани малцинства в някои народи и ние негодувахме против използването техния идеализъм против авантюристичното му жертване в осъдени на неуспех акции.
Никъде в големите центрове из страната ни не се развиха въстанически действия. Деветдесет на сто от разбунтувалите се огнища бяха селски, а участниците - селяни. Много близкото сваляне с преврат на земеделската, селската власт увличаше в бунт селячеството, а не града.
Ликвидират завода в Кръвеник, 54 работници отиват на борсата
След 1 март за ОП "Балканско ехо"- Кръвеник ще се говори в минало време. Предприятието затваря врати след като през последната половин година не успя да намери печелившо производство. Само времето ще покаже дали пазарната конюнктура или мераци за по-лесна приватизация са изяли хляба на хората.
Заводът в Кръвеник се закрива с решение на директорския борд на "Подем"-Габрово, взето още през есента на м.г. С това в началото на март 54 работници и служители ще бъдат регистрирани на борсата. Всички те вече са получили месечните си предизвестия за съкращаване. Габровският "Подем" има предприятия в с.Буря и Дряново, но за сега слага катинара само на цеха в Кръвеник. Обяснението на търговския директор на "Подем" Александър Милошев е повече от лаконично - Буря и Дряново произвеждат продукция за Габрово, а в нашето поръчките за областния център са ограничени. Според Милошев, агонията на завода е продължила с години. Продажбите на взривозащитните електротелфери паднали до 5-10 броя годишно. Поръчките от варненския "Елпром" също секнали, а работените детайли за фирмата-майка не можели да компенсират загубите. Стигнало се до там, че през последните няколко месеца изкараното не покривало дори заплатите на персонала. Така в "Подем" преценили, че нямат нужда от кръвенишкия цех. Според шефът на "Балканско ехо" Иван Симеонов обаче, без габровска шапка и с персонал от 35 човека, предприятието е можело да се спаси. За в. "Росица" Симеонов съобщи, че той и двама негови колеги са регистрирали ООД, което да наеме цеха и продължи производството. Идеята за това била дадена още през м.г. от ръководството на "Подем", но за сега липсвал друг отговор освен ликвидация. На на нарочна среща между изп.директор на "По-дем" г-н Павлов и кме-тът Йовков вчера е била постигната договорка за съвместно посещение на цеха в Кръвеник. Двамата са водили преговори за бъдещето на предприятието с намерението да бъде намерен по-добър изход от създалата се стуация.
Музикална приказка "Котаракът в чизми"
В понеделник, 8 февруари, от 16 часа, в салона на ДК "Мара Белчева" най-малките севлиевски зрители ще могат да видят любимите си герои от приказката на Шарл Перо "Котаракът в чизми". Спектакалът е на Музикалния театър за младия зрител, Ловеч. Музика Димитър Вълчев.
Първата колоездачка била от Дерелии
Една от първите колоездачки у нас е Донка Попова, родена през 1913 год., в с. Г. Росица. Донка се научава да кара велосипед на 12 години, нещо необичайно за онова време, когато колоезденето е било мъжка привилегия и не е масово явление. След като завършва началното си образование в селското училище, момичето се записва да учи в севлиевската гимназия. Липсата на междуселищен транспорт принуждава родителите на Донка да й купят велосипед, с който да може де се прибира в къщи през почивните дни. След време става член на местното колоездачно дружество "Росица" и участвува във всички състезания и излети до исторически места. На 2 юни 1932 год. тя е в групата от пет колоездачи, която прави изкачване до връх Шипка, въпреки лошия тогава път, стръмния терен и многото завои. В едно писмо Донка Попова пише:"Най-важното събитие в моя живот беше участието ми в откриването на историческия връх Шипка през 1934 г., на което участвуваха над две хиляди души. Аз бях начело на колоната с моя бъдещ съпруг Попов, който работеше в селската поща. За спомен си направихме снимка под върха. " След 1944 г. Д Попова живее в с.Дебнево и продължава да участвува активно в колоездачни прояви. Любовта си към колоезденето запазва до смъртта си през 1976 г. Смениха шефа на военния завод
Инж.Стефан Дамаскинов е новият шеф на "Механика и монтажи" ЕООД. 48-годишният севлиевец пое управлението на военния завод със заповед на промишленият министър от 3 февруари. Инж.Дамаскинов е родом от с.Батошево, завършил е висшето си образование във Варна. Вчера той отказа да коментира каквото и да било, свързано с кадровата смяна в дружеството, както и да съобщи за предишната си работа. По непотвърдена информация инж. Дамаскинов е работил в Девня, а в последно време е развивал частен бизнес с препарати. Още в средата на миналата година в."Росица" намекна за политически атаки срещу ръководството на военния завод. Самият досегашен управител инж.Досьо Досев неофициално твърдеше, че наистина се правят опити за отстраняването му. В началото на 1998 година инж.Досев заедно с още 300 работници и служители регистрираха работническо-мениджърско сдружение "Вран", което да кандидатства при една бъдеща приватизация на дружеството. Вчера по обед инж. Досев уточни само, че все още не е виждал заповедта за освобождаването си. "Механика и монтаж" е с нов директорски борд, в който влиза и някогашният управител на "Делта-63" инж.Любомир Славчев.
Търси се проектант за втория етап на газификацията
Чрез пряко договаряне общината ще търси фирмата, която да изготви работния проект за обект "Газификация на Севлиево - втори етап". Потенциалните изпълнители могат да получат тръжните документи в администрацията, а в срок до 15 февруари трябва да представят офертите си. Те ще се оценяват от комисия по няколко основни критерия - срок за изготвяне на проектирането, опит в проектирането на битово-комунално газифициране и цена на офертата. След намирането на фирмата-изпълнител с точност ще се разбере колко ще струва изграждането на втория етап от газификацията и колко време ще е нужно за реализацията на проекта, коментира инж. Момчилов - шеф на газовата фирма. Вторият етап включва изграждането на мрежа ниско налягане от газоразпределителния пункт срещу "Росица" АД до централната част на Севлиево, като трасето ще минава по ул. "М. Попов" и "Опълченска". С осъществяването на втория етап от градската газификация, със синьото гориво могат да бъдат захранени битови консуматори и редица институции -общинската администрация, РУМ-а, пощата, съда и прокуратурата, полицията, спортната зала.
Футбол
В сряда "Видима-Раковски" игра поредната си контролна среща на собствен терен и се наложи над "Сторгозия" Плевен с 1:0. Днес нашите футболисти гостуват на "Спартак" Плевен.
Шест ученици от гимназията - сред първите сто в национален конкурс
Четири ученика от IХ-а клас и двама от Х-а клас при СОУ "В. Левски" са сред първите сто, класирани след първия кръг на конкурса "Колежи за обединен свят", който бе обявен през декември миналата година от международната фондация "Св. Св. Кирил и Методий". Това съобщи директорът на севлиевската гимназия Ал. Александров и допълни, че в конкурса са участвали общо 11 възпитаници на нашето училище. За участие в конкурса бяха допуснати около 700 ученици от цялата страна, които задължително са в девети и десети клас. Те са представители на всички елитни български средни училища, което особено изостри конкуренцията между тях. Първият тур на конкурса се проведе на 10 януари и в него участниците попълваха тест и писаха есе на английски език на тема - как бихте инвестирали много пари във вашето училище. Първата класация отся само 100 от всички участници и първото място се заема от средношколник с 91 точки резултат. Следващите трима са с по 90 точки, а веднага след тях - с 89 т. постижение, е нашата Поля Лесова. Останалите ни съграждани, които преминаха първата бариера, са Росица Михова, Маргарита Алексиева, Йълдъз Садъкова, Иван Стефанов и Пламен Мичев. Тези дни те ще се явят на втория тур от състезанието, който включва математика, биология, физика и химия. От тези 100 участници, второто изпитване ще излъчи само 15, които ще участват в трети кръг - интервю. Тогава пък ще бъдат определени шестимата, които за учебната 1999/2000 г. фондацията ще изпрати да учат в чужбина - двама в Италия и по един в САЩ, Канада, Норвегия и Индия. Шефът на гимназията е горд с постижението на севлиевските ученици и таи дълбоко съмнение, че от другите училища у нас, който са традиционно елитни, има толкова много деца, класирали се сред първите 100 в конкурса. Той не е учуден от доброто представяне на нашите средношколци, защото това било естествен резултат от сериозната работа на учителите в гимназията и най-вече на Илиян Илиев - преподавател в езиковите паралелки. Независимо от по-нататъшното представяне на възпитаниците си, г-н Александров отсега замисля награда за тях, която да им връчи в края на учебната година.
"Батой" вече работи, избран е нов директорски съвет
От две седмици производството в дървообработващата фабрика в Батошево вече е възстановено. В предприятието, което от декември м.г. е собственост на бургаската фирма "Понс", сега работят 30 човека. За по-малко от месец новият собственик изчисти задълженията към персонала и покри стари дългове към доставчици. Вчера на общо акционерно събрание на "Батой-МП" бе избран нов съвет на директорите. Той е в 5-членен състав, а изпълнителен директор на дружеството става инж. Илиана Калудова. Капиталът на фирмата бе увеличен на 50 милиона лева с нова емисия налични акции, от "Понс" Бургас.
