Водата поскъпва, въпросът е от кога?
Водата в Севлиево ще поскъпне, потвърди вчера шефът на "Бяла" инж.Добрин Иванов. Последната промяна в цената бе през юни миналата година. Ръководството на водоснабдителното дружество държи увеличението да влезе в сила най-късно от 20 януари. Крайната дума обаче има кметът на общината, според който новата цена трябва да е валидна от 1 февруари. Кой вариант ще бъде предпочетен и дали "Бяла" ще успее да убеди общинската управа, ще стане ясно до дни. Увеличението на водата сега ще бъде чувствително, тъй като от 1 януари към нея вече се прибавят и 20% ДДС. Освен тях, фирмата ще вдигне цената с около 10%. Така от 390 лева водата вече ще струва 515 лева с ДДС. Нова цена ще има и каналната вода, която в момента струва 30 лв./куб. След увеличението, тя ще струва около 48 лева с ДДС. Реално един кубик вода заедно с каналната ще се продава по 565 лв. с ДДС. Крайните цени ще станат известни най-вероятно до края на тази седмица, като ръководството на "Бяла" се врече те да бъдат валидни поне до лятото. Според инж.Иванов, новото поскъпване не е панацея за водоснабдителната фирма. От увеличението в касата й ше влизат едва по 40 лева от кубик, докато в държавната хазна ще влизат по над 85 лева от ДДС. Все пак "Бяла" обещава нови инвестиции през тази година за допълнително водоснабдяване в Градница, нова кола за аварийната група и апарат за профилактика на мрежата. Дружеството все още не е загърбило и идеята да прави подземно прокопаване с ракети.
Д-р Атанас МОСКОВ - СПОМЕНИ - 43
Наказаният
Като изключен ученик отделях повече време за помагане в къщната работа. Чувствувах се виновен, че не съм ученик, и се стараех да подчертая с труда си, че съм все пак полезен с нещо. А на работа бях свикнал. Откакто се помня, все са ме карали вкъщи да шетам. Докато бях съвсем малък - да плевя, да мета, да пренасям дребните камъни из градината, да помагам на мама в кухнята, да бера ягоди и малини, каквито имаше много е нашия двор и които майка ми продаваше за сладко на няколко фамилии в града, а с парите от тях се знаеше, че прави нещо полезно за всички в многобройното семейство. Тъкмо взех да поотраствам, започна Първата световна война и аз трябваше да премина от възпитателния към тежкия и наложителен труд за прехраната на семейството и за поддръжка на тримата братя, отишли на фронта.
Освен търговията в дюкяна, главен източник за приходи, която вършехме с майка ми, но постепенно поех аз сам, трябваше да извършвам много стопански работи, тежки и уморителни. Имахме няколко декара ниви. Почнахме да ги обработваме сами. Ходех с домашната прислужница да копаем царевицата, да я берем, да режем чоканите. Надзорът на другата работа по нивите и лозята -оране, сеитба, вършитба, превоз във връзка с нивите, и ровене, копане, рязане, забиване на колове за лозята - вършех аз. Здравето на майка ми не й позволяваше да прави това. Беше деликатна и тежка мисия, през време на войната, да взема на гръб 20 килограма жито или царевица, да отида нощно време потайно на Цачевата или Кюркчиевата мелници, да дам нещо на мелничарите, да смеля храната и преди да съмне, да се прибера вкъщи с целия товар. Връзването, кършенето, пръскането на лозята, около пет декара, както и асмите и лозето в двора, беше моя работа. Започнах да я върша, когато бях във втори прогимназиален клас и я продължих до втората година на студентството си. Подготовката на гроздобера - измиване и нагласяване на каци, футии и варели вършех аз. През време на войната бяха на моите плещи: гроздоберът, правенето на вино, варенето на ракия, прибирането на всичко в съответни съдове, готово за продажба. За гроздобер разпущаха за три дни всички ученици. За другите това бяха дни на празненство и радост. За мен - на сериозни грижи и работа. Някои от всички тия задължения продължиха и след завръщането от фронта на брат ми, чак до заминаването ми в София като студент.
След демобилизацията, като се прибра и пое дюкяна, брат ми не вземаше вече момче - помощник. Работата, добре усвоена през време на войната, продължих да върша аз. Тя беше доста разнообразна. Сутрин рано отивах да вдигна четирите железни ролетки, да помета и избърша вътре, да поръся и измета тротоара и половината от улицата пред магазина, да прегледам дали някои стоки не трябва да се разопаковат и изложат по местата им за продажба. Зимно време към това се прибавяше да приготвя вкъщи голям железен мангал, да го напълня с дървени въглища, да ги разпаля, да го занеса на дюкюна. След като се е добре разгорял, да сложа върху въглените специални железа, да го внеса вътре, а вечер, в определен час, да отида да го взема и да го отнеса у нас. Като приготвех сутрин магазина, заключвах входната врата и отнасях ключа на брат ми у нас. След това се измивах, закусвах и тръгвах на училище. Периодично намазвах пода с минерално подово масло и изчиствах всички стъкла на витрините към улицата и тия, които в магазина предпазваха някои стоки в остъклените шкафове. Освен това, когато брат ми отиваше някъде - на заседание в управителните съвети на разни кооперации, в които участвуваше, на лозе, на лов, на курорт през лятото - трябваше да поема магазина изцяло. Като ученик и по-късно като студент не ми беше стеснително вечер да отида с два бакърени медника на кобилица до реката и да донеса на мама речна вода за пране.
Бидейки изключен от училище, считах също така, че мога да се ангажирам малко повече в социалистическата партия. Ходех и на някои партийни събрания.
Същевременно подавах молби до гимназията и до Министерството на просветата да бъда амнистиран, да бъде приет за ученик. Един следобед, като се разхождах с ученици, срещнахме на площада директора. Поздравихме го. Той се спре и ми даде знак с бастуна си да отида при него. Снех шапка и се изправих до него.
- Ти подаваш молби да те приемем за ученик, а от клуба не излизаш. Така няма да се върнеш в училище. Опичай си акъла, ме смъмра той много сърдито.
В къщи настояваха да огранича проявите си, за да мога да завърша средното си образование. Брат ми ме съветваше да не ходя вече на партийни събрания и даже да се оттегля временно от секретарството на младежкото социалистическо дружество. Спрях да ходя на събрания на партийната организация, но продължих секретар-касиерската си дейност в "Жан Жорес".
На Първи май 1922 година предобед се свика тържествено партийно събрание в клуба. Не се стърпях, отидох. Говориха Христо Баралиев и Никола Монев. След това Баралиев каза: Давам думата на секретаря на младежкото ни дружество.
Бях изненадан. Не бях помислял, че ще трябва да говоря. За пръв път трябваше да взема думата пред възрастните социалисти. Смутих се, но заговорих. Като свърших, партийният секретар Христо Баралиев ме похвали за дейността ми сред младежите и предложи да бъда приет за партиен член, като отплата от името на партията за социалистическата ми дейност, макар че нямам още изискваната от партийния устав възраст.
Беше много вълнуващ момент в младежкия ми живот.
У дома обаче ме мъмраха, задето съм ходил пак на събрание, а и "на това отгоре" съм станал и партиен член. Мама ми думаше: Ти партизанлък ли ще правиш, или ще учиш и човек ще ставаш?
Наближаваше краят на учебната година. Съучениците ми се готвеха вече за матурата. Почнах да изпитвам чувство на изоставане, на понижаване. Беше ми мъчно, много мъчно. Моят съсед, приятел и съученик Христо Захариев, който завършваше като отличник и първенец на гимназията, освободен от цяла матура, почна да ме гледа от позиция на изпреварил ме. Това ме още повече угнетяваше. През годината бях учил сам материала, който се преподаваше в осми клас. Все се надявах, че може да стане нещо и аз да завърша училището заедно с другарите си. Но вече нямаше никаква надежда. Разпуснаха абитуриентите. Съвършено обезсърчен, спрях да уча.
Един ден брат ми Петър се върна по-рано за обед и щом влезе, ме повика неколкократно. Попита ме: Готов ли си с учебния материал за явяване на изпит?
Казах: Не дотам.
- Сядай да четеш, защото е дошла телеграма от Министерството на просветата. Нареждат да ти се позволи да се явиш на годишен изпит като частен ученик.
Отначало не схващах какво ми се казва. Но малко по малко го осъзнах. Извадих учебниците, които бях вече захвърлил в едно чекмедже, подредих ги. Същия следобед дойде прислужницата при гимназията и ми каза, че директорът ме вика веднага.
Той ме посрещна с думите: Пак се смилихме над теб. Разрешаваме ти да се явиш на годишен изпит за осми клас като частен ученик и ако го издържиш, ще караш матурата по програмата на редовните ученици. Понеже няма време, трябва за няколко дена, пред извънредна комисия да бъдеш изпитан по всички предмети. Ето ти програмата за твоите изпити.
Млад мъж се удави в язовир "Ал. Стамболийски"
Около полунощ в неделя срещу понеделник, при риболов с мрежи във водите на язовир "Ал. Стамболийски" безследно изчезна Генади Генков - на 38 години, от Севлиево. Инцидентът станал, след като лодката се преобърнала. Повече от сигурно е, че младият мъж е загинал в студените води на язовира. Още в понеделник "Гражданска защита" предприе действия за издирване тялото на нашия съгражданин. Екип водолази от Варна успя да пристигне едва във вторник около 17 часа, тъй като малко сред тръгването се наложило връщане обратно до морския град и смяна на специализираната кола. От днес започва активното издирване на загиналия в язовира.
Двудневното издирване на удавника в яз. "Стамболийски" не даде резултат
В нощта срещу понеделник, при незаконен риболов на яз. "Ал. Стамболийски" 38-годишният севлиевец Генади Генков загина нелепо. Инцидентът възникнал около полунощ, когато Генади и неговият приятел Станимир (32-годишен) навлезли с пластмасова лодка навътре във водоема да вадят хвърлените по-рано мрежи. От тежестта на мрежите и брако-ниерите, неустой-чивата лодка се обърнала и двамата паднали в ледените води. Мъжете успели да се хванат за корпуса на плавателния съд, но постепенно студът ги сковал. Двамата изкарали така близо час, давайки си кураж един друг, надявайки се някой да чуе виковете за помощ. Генади не издържал, отпуснал ръце и потънал. Станимир останал още около два часа сам, но дочакал спасение. Още в понеделник инспекторът от "Гражданска защита" в Севлиево Иван Данков потърси специализираната водолазна група, която да започне издирването на удавника. Както вече писахме, заради повреда в спасителната кола, варненските водолази успяха да пристигнат във вторник около 17 часа. Това бе второто им идване в нашия град. През май 1996 г. същите хора извадиха двете деца, които се удавиха в язовир край Дамяново. Водолазната група от IV-ти спасителен отряд на "Гражданска защита" - Варна е създадена през 1995 г. Специалистите с такива функции в цялата страна са общо 23. В тази цифра се включват и варненците, които два дена бяха тук. Екипът бе в състав - ръководител Камен Попов - инспектор "Вдолазно дело", командир - Николай Ангелов, водолази Николай Чернев и Георги Господинов, докторът Добрин Василев, който се грижи за медицинската сигурност на гмурачите и Борис Димитров - шофьор на спасителната кола. Преживявайки безрезултатните си усилия, шестимата отпътуваха вчера сутринта за Варна. По указания на оцелелия очевидец бе определено мястото на инцидента. През първия ден бе претърсен участък с размери сто на сто метра и дълбочина 14 метра. Язовирът постоянно вдига нивото си, но видимостта е била добра. Още вечерта г-н Попов сподели опасения, че предвид тъмнината и стреса от случката, е малко вероятно местоположението на потъването да се определи с точност. В такива случаи, от най-голямо значение за успеха е точната информация за местоположението. Когато такива данни не са сигурни, неоткриваемостта е 80 на сто. Затова ако и утре не успеем - нямаме повече работа тук, бяха категорични водолазите. Язовирът е огромен и издирването може да продължи с месеци. В четвъртък те претърсиха втори участък със същите размери... Едва ли някой в ежедневието се е замислял какво означава да се потопиш в язовир през януари. Николай Чернев отказа да обяснява - влезте леко облечен във фризер и постойте не 30 минути, а пет - ще знаете какво е усещането! Водолазите бяха под вода по за половин час и излизаха с посинели тела. Нормално те трябва да са облечени в т.нар. сух костюм. Това означава, че при излизането от водата тялото трябва да бъде сухо. Техните костюми обаче просто... текат. Мнението на докторът пък е, че в тези зимни условия и 30 минути под вода са много, защото момчетата излизат замръзнали. Още вечерта в сряда, до варненците бяха достигнали местните приказки, че заради влизането във водата искат големи пари. "Гражданска защита" е хуманитарна институция, призвана да помага напълно безкористно при бедствени и аварийни ситуации, подчерта Камен Попов. Като част от системата на "Гражданска защита" шестимата получават държавни заплати и на екипа е забранено да извършва каквато и да била друга дейност. Горчилката обаче от подобни мнения за тях си личи. От трагедията в Елхово, когато на Йордановден се срути мост, при което се издавиха 15-тина души, минаха две години. Тогава водолазите участвали в издирването на удавниците. Местните медии излезли с обвинения, че не искат да вадят загиналите, докато не им се плати. Може ли да се мисли, че когато по брега плачат безутешни близки, ние ще говорим за пари - попитаха водолазите?! На раздяла г-н Попов сподели, че подобни злощастни инциденти могат да се избегнат, ако човек е правоспособен. Ако пък има и плавателен съд, той трябва да е регистриран в инспекцията по корабоплаване, да минава технически преглед. Това означава, че ще е напълно оборудван за всякакви случаи, т.е. ще има спасителна риза... Накъсо казано, най-пагубното е аматьорският подход към риболова и то в толкова голям водоем. Не по-малко опасна е и иначе утешителната мисъл "На мен това не може да ми се случи".
При вас има условия за един център на детското творчество - е мнението на Рихар Шварц, зам. директор на Музея за детско творчество в Санкт Петербург Г-н Шварц Вие сте за пръв път в България. Коя е причината да бъдете точно в Севлиево?
Стана случайно. Г-жа Ирина Колбасова е родена в Петербург, завършила Художествената академия. Сега тя живее в Севлиево. При гостуване в Петербург научила за музея на детското творчество и така се срещнахме. След това се създадоха близки човешки отношения. По телефона се разбрахме, че в Севлиево действително може да се направи изложба на детски рисунки. Смятам, че тази случайност, както всичко в природата, което се развива, има своите отдавнашни корени. Това което беше прието от вашия кмет и управителя на "Видима", ми дава основание да вярвам, че тук също има почва за един център на детското творчество. Градът се намира в средата на България и е много удобно тук да се организират различни празници и фестивали за деца-творци. Има и икономически предпоставки за осъществяването на една такава идея.
С какво Ви впечатли малкият град Севлиево ?
Аз живея в културната столица на Русия. Жителите на Петербург имат претенциозен вкус. И какво ме покори тук - самите хора, деликатната им душевност, тяхната внимателност и гостоприемство. Това са качества, които решават същността на нещата.
Как е организиран вашия музей на детското творчес-тво?
В Европа има два музея на детското творчество - в Санкт Петербург и Осло. Нашият музей сам по себе си представлява културно-образователна организация. Тук се възпитават навици и доразвиват уменията на децата. Целта е да се поддържа интересът им към това, което могат да правят и се извиква желанието да работят. Показваме създаденото, за да се почувстват децата горди, да почувстват, че това, което създават е нужно и на другите. Седемдесет години съветската власт не обръщаше внимание на такъв психологически елемент, какъвто е детското честолюбие. И ние, възрастните, често се нуждаем от признание, иска ни се да бъде забелязано това, което сме създали. Децата са още по-чувствителни, още по-раними, при тях самочувствието трябва да се изгражда.
Музеят е създаден през 1991 г. Сега разполага с повече от 10 хиляди творби, сред които има работи на деца от Америка, Япония, Франция, Холандия, Германия, Белгия и други страни. Ние събираме не само рисунки. Музеят има музикален отдел, където съхраняваме творбите на деца-композитори. За пръв път в света издадохме сборник с детски композиции, със снимка на всеки автор и детето получава този голям красив сборник като подарък. Това е нужно, за да се почувства то личност.
Сега и нашата и вашата държава се намират в много тежка ситуация и ако не помислим как да възпитаме самочувствието у децата, последиците ще бъдат много тежки.
Какво е впечатлението Ви от севлиевските деца, видяхте ли техни творби?
Работата ми налага да пътувам в различни градове на Русия и в чужбина. Бях приятно изненадан, когато видях работите на децата от класовете на Снежана Велчева и Васко Василев. Получихме от тях дарение за фонда на музея, около 50 рисунки. Вече ще имаме и българско представителство.
Имат ли бъдеще започнатите контакти?
Мисля, че изложбата, която току що открихме, ще послужи като подтик за широко поле на действие на детското творчество в Севлиево и в България въобще. Тук намерих поддръжка на всичко, за което говорих - това, че е нужно Севлиево да създаде свой музей на детското творчество, не център, а музей, защото обхватът и възможностите на музея са много по-големи, ще има път зад граница, ще стане международен.
