НАРЕДБА ЗА КОНЦЕСИИТЕ
Г Л А В А I
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл.1. С тази Наредба се уреждат условията и реда за предоставяне концесии на физически и юридически лица, регистрирани като търговци, върху обекти по чл.69 от Закона за общинската собственост и за дейностите по чл.70 от същия закон.
Чл.2. Концесията се предоставя чрез: 1. Учредяване на обособено право на ползване върху обектите по чл.69 от Закона за общинската собственост; 2. Разрешение за извършване на дейностите по чл.70 от същия закон.
Чл.3. Предоставянето на концесия обхваща: 1. Решение на Общинския съвет за предоставяне на концесия; 2. Провеждане на конкурс или търг за определяне на концесионера; 3. Сключване на договор за концесия.
Чл.4. /1/ Срокът на концесията не може да бъде по-дълъг от 15 години от сключването на договора. /2/ Срокът по т.1 може да бъде продължен със съгласие на страните по концесионния договор и въз основа на решение на Общинския съвет.
/3/ Концесионерът по договор, срока на който е изтекъл, при равни условия се предпочита при предоставяне на концесия за същия обект или същата дейност.
Г Л А В А II
ПРОЦЕДУРА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ
НА КОНЦЕСИЯ
Чл.5. /1/ Откриване на процедура за предоставяне на концесия може да стане: 1. По молба на всяко физическо или юридическо лице, регист-рирано като търговец, до кмета на общината. Молбата трябва да е моти-вирана и към нея да е приложено удостоверение за съдебна регистрация; 2. По инициатива на кмета на Общината.
/2/ В случая на т.1 на ал.1 в срок от два месеца кметът ре-шава да отхвърли или да даде ход на подадената молба.
Чл.6. Откриването на процедура за предоставяне на концесия по повод на молбата по чл.5./1/т.1 не създава особени права и предимства за молителя.
Чл.7. /1/ Съобразно своето решение за даване ход на процедурата за предоставяне на концесия, кметът на Общината подготвя предложение до Общинския съвет, с финансов, икономически, социален, екологичен и правен анализ на концесията, за приемане на решение относно предоста-вяне на същата.
/2/ За тази цел кметът на Общината назначава комисия за подготовка на предложението по ал.1, с разработване на посочените анализи. 2.
/3/ Председателят на комисията може да привлича специалисти от други ведомства или независими такива за експертна оценка във връзка с тези анализи.
Чл.8. /1/ Предложението до Общинския съвет за предоставяне на концесията съдържа анализите по чл.7 /1/ както и предмета, срока и мотивите за предоставяне на концесията и начина за определяне на кон-цесионера - чрез конкурс /присъствен или неприсъствен/ или търг /явен или таен/. Могат да бъдат прибавени и други анализи, съобразно предмета и характера на концесията.
/2/ Финансовият и икономически анализ на концесията съдържа оценка за очакваните приходи и разходи във връзка с концесията, техно-логическите възможности за осъществяването и, необходимите инвестиции, влиянието и върху инфраструктурата и отраслите на икономиката. В този анализ се включват и предварителни оценки за концесионното възнаграждение, видът, размера и начина на плащане, гаранциите за изпълнение на концесионните задължения, размера на депозита за участие в конкурса или търга за определяне на концесионера.
/3/ Социалният анализ съдържа оценка на възможностите за осигуряване на работни места на територията на общината и квалификация на специалисти.
/4/ Екологичният анализ съдържа оценка за въздействието на концесионната дейност върху околната среда по Закона за опазване на околната среда.
/5/ Правният анализ съдържа обема на концесионните права и задължения, вещноправния статут на концесионния обект, вещноправни и други отношения с трети лица, засягащи концесията или засегнати от нея.
/6/ Други анализи, които кметът счита за необходими, или се изискват по специални закони.
Чл.9. Предложението за предоставяне на концесия се съгласува предварително с министерства, ведомства, предприятия и организации, които са заинтересовани от предоставянето и или се засягат определени техни правомощия.
Чл.10. /1/ Общинският съвет приема предложеното от кмета решение с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветни-ци.
/2/ В решението се посочва: 1. предмета на концесията; 2. срока на концесията 3. начина за определяне на концесионера - конкурс /присъствен или неприсъствен/ или търг /явен или таен/; 4. вида, размера и начина на плащане депозита за участие в конкурса или търга; 5. вида и размера на гаранциите за изпълнение на задължени-ята по договора за концесия; 6. срока за провеждане на конкурса или търга; 7. други изисквания, специфични за концесията съобразно с нейния характер.
Чл.11. Решението на Общинския съвет се обнародва в "Държавен вестник" и в общинския вестник "Росица".
3. Г Л А В А III
ОРГАНИЗИРАНЕ НА КОНКУРС ИЛИ ТЪРГ
ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОНЦЕСИОНЕР
Чл.12. /1/ Концесионера се определя чрез конкурс или търг;
/2/ Конкурс се провежда, когато е необходима комплексна оценка на концесията;
/3/ Търгът се провежда, когато концесионера се определя само въз основа на предложения размер на концесионното възнаграждение.
Чл.13. /1/ В 10-дневен срок от обнародването на решението на Общинския съвет в "Държавен вестник" кметът на общината назначава ко-мисия, която да организира и проведе конкурса или търга.
/2/ Комисията се състои от председател - зам.кмета на Общината и четирима членове, представители на отделите "Общинска собственост", "Финанси и бюджет", "ТСУ" и "Правен". /3/ Членовете на комисията са длъжни да опазват тайната на предоставената им във връзка с конкурса или търга информация.
Чл.14. /1/ В 7-дневен срок от назначаването на комисията, предсе-дателят на комисията я свиква на заседание.
/2/ Комисията: 1. определя датата, часа и мястото за провеждане на конкур-са или търга; 2. одобрява конкурсните или тръжни книжа, определя цената им и срока за закупуването им; 3. преценява необходимостта от привличане на експерти и определя възнаграждението им; 4. преценява необходимостта от по-широко разгласяване на конкурса или търга.
/3/ За заседанието на комисията се води протокол.
/4/ В своята работа комисията се подпомага от служители в общинската администрация, определени от нейния председател.
Чл.15. /1/ Конкурсните или тръжни книжа съдържат: 1. описание на обекта или на дейността, предмет на концесията; 2. предвиждания размер на инвестицията на концесионера; 3. информация за финансовите, икономическите, технологичните, екологичните и други параметри на обекта или на дейноста, предмет на концесията; 4. правен анализ на обекта или дейността, предмет на концесията; 5. договор за опазване на поверителността на информацията, включен в конкурсните или тръжни книжа; 6. вида и размера на гаранциите за изпълнение на концесионните задължения.
/2/ Договорът за поверителност на информацията се сключва между кмета на общината и всеки кандидат, който закупува конкурсните или тръжни книжа и съдържа: описание на информацията, представляваща служебна или търговска тайна във връзка с концесията, задължение на кандидата да не предоставя тази информация на трети лица за определен срок, отговорност при неизпълнение на това задължение, която включва неустойки, обезщетение за претърпени вреди и отнемане на депозита за участие в конкурса или търга. 4.
/3/ Договорът за поверителност на информацията се подписва преди внасянето на депозита и предоставянето на другите конкурсни или тръжни книжа.
Чл.16. /1/ В едномесечен срок от обнародването на решението на Общинския съвет по чл.10, председателят на комисията по чл.7 обнародва в "Държавен вестник" и в общинския вестник "Росица", а по преценка и в други средства за масово осведомяване, съобщение за конкурса или търга.
/2/ Съобщението трябва да съдържа: 1. датата, часът и мястото за провеждане на конкурса или търга; 2. мястото, срока, реда и начина за закупуване на конкурсните и тръжни книжа и за подаване на заявленията за участие в конкурса или търга; 3. реда и начина за оглед на обекта, предмет на концесията, кога комисията е преценила това за необходимо.
Чл.17. Към заявлението за участие в конкурса или търга се прилага: 1. Удостоверение за регистрация на заявителя в търговския регистър като търговец; 2. Документи за внесен депозит за участие в конкурса или търга и за закупени конкурсни и тръжни книжа; 3. Комплексни предвиждания от финансов, икономически, со-циален, екологичен характер, когато се касае за конкурс; 4. Декларация за опазване на тайната на сведенията, която се съдържа в конкурсната или тръжна документация. 5. Договорът за поверителност по чл.15 /1/ т.5
Р А З Д Е Л I
КОНКУРС
Чл.18. В заявлението за участие в конкурса или в приложение към него се излагат комплексните параметри за изпълнение на концесията във финансово, икономическо, социално, екологично и техническо отноше-ние.
Чл.19. /1/ Към конкурсните книжа се предоставят голям и малък плик, еднакви за всички кандидати.
/2/ В малкия плик се поставя и запечатва наименованието и адреса на кандидата. На големия плик се отбелязва датата и часът на подаването му и в него се поставят и запечатват малкият плик и заявлението за участие в конкурса.
Чл.20. Не се разглеждат документи, подадени след обявения срок.
Чл.21. Членовете на комисията са длъжни да опазват тайната на съдържащата се в предложенията информация, да не изнасят материалите за конкурса извън определеното място и да не дават изявления относно резултата на конкурса, преди той да е съобщен на кандидатите за концесията.
Чл.22. /1/ При явяването само на един кандидат, срока на подава-не на заявления се продължава с един месец, за което се обнародва съобщение в "Държавен вестник" и в общинския вестник "Росица", а по преценка и в други средства за масово осведомяване.
/2/ Ако и след повторното насрочване се яви само един кандидат се разглежда неговото предложение.
Чл. 23. Конкурса е присъствен или неприсъствен.
5. Р А З Д Е Л II
ПРИСЪСТВЕН КОНКУРС
Чл.24. /1/ В седмичен срок от изтичане срока за подаване на за-явленията, председателят на комисията я свиква на заседание, отваря се големият плик, проверява се редовността на документите и се решава допустимостта на кандидата за участие в конкурса, след което се отваря малкия плик.
/2/ Решението за недопускане на някой кандидат до конкурса му се съобщава писмено в тридневен срок от деня на заседанието.
/3/ В седмичен срок от получаване на съобщението по ал.2 недопуснатият кандидат може да обжалва решението на комисията пред кмета на Общината.
/4/ В десетдневен срок кметът на Общината се произнася по жалбата и неговото решение, което се съобщава писмено на жалбоподателя е окончателно.
/5/ При допуснат само един кандидат, срока за подаване на заявления и за провеждане на конкурса се продължава с един месец, за което се обнародва съобщение в "Държавен вестник" и в общинския вестник "Росица".
Чл.25. Комисията се запознава с предложенията на допуснатите кандидати.
Чл.26. /1/ В деня на конкурса кандидатите, по реда на подаване на заявленията, представят допълнителни устни обяснения към писмените си предложения.
/2/ Комисията може да постави допълнителни въпроси по предложенията.
/3/ За провеждането на конкурса, вкл. за устните обяснения се съставя протокол.
Р А З Д Е Л III
НЕПРИСЪСТВЕН КОНКУРС
Чл.27. След извършване на всички действия по чл.24 комисията разглежда допуснатите до конкурс предложения.
Р А З Д Е Л IV
ТЪРГ С ЯВНО НАДДАВАНЕ
Чл.28. Търгът с явно наддаване се провежда по правилата на общинската Инструкция за продажба на имоти и вещи - частна общинска собстве-ност.
Чл.29. Съобщението по чл.4 от Инструкцията се обнародва в "Държавен вестник и във вестник "Росица", а по преценка на кмета на Общината и в други средства за масово осведомяване.
Чл.30. Наддавателната стъпка се определя от комисията, която провежда търга в размер до 30 на сто от началната цена. 6.
Чл.31. Възнаграждението за концесията се определя от Общинския съвет и се посочва в решението по чл.10.
Чл.32. Преди започване на наддаването комисията се произнася по допустимостта на кандидатите, като се прилагат ал.2,3 и 4 на чл.24.
Р А З Д Е Л V
ТЪРГ С ТАЙНО НАДДАВАНЕ
Чл.33. /1/ Към тръжните книжа се прилагат еднообразни пликове.
/2/ Кандидатът за участие в търга поставя в плика своето предложение относно размера на концесионното възнаграждение и запечатан го предава в срока, посочен в съобщението по чл.16.
/3/ Върху плика се отбелязва наименованието на кандидата и денят и часа на подаването.
Чл.34. В седмичен срок от изтичане на срока за подаване на заяв-ленията комисията отваря и разглежда предложенията.
Г Л А В А IV
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОНЦЕСИОНЕРА
Чл.35. /1/ След приключване на конкурсната или тържна процедура в седмичен срок председателят на комисията представя на кмета на Общината доклад за резултатите от конкурса или търга.
/2/ В доклада комисията мотивирано класира предложенията на кандидатите.
/3/ Съдържанието на доклада не се съобщава на кандидатите и не се разгласява в средствата за масово осведомяване.
Чл.36. /1/ Кметът на общината в 10-дневен срок определя концесионера.
/2/ При определяне на концесионера, кметът не е обвързан с мотивите и предложението на комисията и самостоятелно преценява фактическото основание за извършената класация, когато се касае за конкурс.
Чл.37. /1/ Кметът на общината може да прецени, че няма спечелил конкурса или търга участник, като писмено се аргументира за решението си.
/2/ В случая по ал.1 кметът на общината: 1. Приключва процедурата по предоставяне на концесия без определяне на концесионера; 2. Предлага на Общинския съвет изменение на решението по чл.10; 3. Обявява нов конкурс или търг.
Чл.38. /1/ Решението на кмета на общината за определяне или за неопределяне на концесионер се съобщава писмено на участниците.
Чл.39. /1/ Кметът на общината се произнася в решението си и по задържането и освобождаването на депозитите за участие в конкурса или търга.
/2/ Задържат се депозитите на спечелилия конкурса или търга и на участниците, които са нарушили договора за поверителност или виновно са нарушили условията за провеждане на конкурса или търга, което се посочва в доклада на комисията по чл.35. 7.
/3/ При сключването на договора за концесия задържаният депозит се прихваща на концесионното възнаграждение.
/4/ Решението по ал.1 може да се обжалва от участниците в седмичен срок от получаването на съобщението пред Общинския съвет, чието решение е окончателно.
Г Л А В А V
СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР ЗА КОНЦЕСИЯ
Чл.40. /1/ В едномесечен срок от влизане в сила решението за определяне на концесионера, между кмета на общината и концесионера се сключва договор за концесия.
/2/ Договорът обхваща условията, правата и задълженията, посочени в чл.25 от Правилника за приложение на Закона за общинската собственост, както и други специфични условия, права и задължения с оглед на специфичния характер на концесията.
/3/ Концесионерът е обвързан с представения на конкурса комплексен план и предложеното на търга концесионно възнаграждение.
Чл.41. /1/ Кметът на Общината може да предложи на Общинския съвет решение за провеждане на нов конкурс или търг: 1. при непостигане на съгласие за сключване на концесион-ния договор не по вина на страните; 2. при несключване на концесионен договор поради отказ от страна на спечелилия конкурса или търга участник и в нарушение на условията при което е участвал в конкурса или търга.
/2/ В случая по ал.1 т.2 депозита за участие в конкурса или търга не се връща.
Чл.42. В случая на чл.41 /1/ т.1 и 2 Кметът на Общината може да обяви за спечелил търга втория класиран участник в търга или друг участник в конкурса.
Чл.43. /1/ Концесионният договор се сключва в писмена форма, в четири еднообразни екземпляра, един за концесионера, два за общината и един за службата за вписванията при Районния съд - Севлиево.
/2/ Вписването се извършва от концесионера за негова сметка.
Чл.44. Концесионният договор влиза в сила от момента на подпис-ването му.
Чл.45. Общината предава на концесионера обекта на концесията или вещите, свързани с концесионната дейност по чл.70 от Закона за общинс-ката собственост, за което се съставядвустранен протокол.
Чл.46. Концесионерът получава достъп до обекта на концесията със съдействието на Кмета на Общината при предвидените в нормативните акто-ве предпоставки.
Чл.47. /1/ Когато осъществяването на концесията и изпълнението на договора за концесия се препятствува или се затруднява от права на трети лица, концесионерът може да предприеме самостоятелно съответните (правни и фактически) действия за постигане на споразумение с тези лица, като предварително уведоми за това Кмета на Общината.
/2/ В случаите по ал.1 концесионерът може да поиска: 1. Кметът на Общината чрез компетентните органи да предприеме необходимите правни и фактически действия за отстраняване на пречките или ограниченията; 2. Изменение на концесионния договор
/3/ В случаите по ал.2 кметът на Общината може да предприеме отчуждаване на имоти от трети лица за общинска нужда или учредяване на ограничени вещни права в полза на концедента, съгласно изискванията на ЗОС. 8.
/4/ В случаите по ал.2 страните по концесионния договор могат да спрат за определено време действието на договора.
Чл.48. При последващо възникване на опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за защитените със закон територии и обекти и за обществения ред, страните по кон-цесионния договор могат: 1. да изменят концесионния договор; 2. да го прекратят по взаимно съгласие; 3. да го прекратят едностранно с писмено предизвестие в подходящ срок, който е уговорен в договора;
Чл.49. В случаите по чл.39, ал.1 и чл.40, т.1 страните по конце-сионния договор могат да договарят изменението на отделни негови клаузи, което подлежи на вписване по съответния ред в нотариалните служби.
Чл.50. /1/ Действието на договора за концесия се прекратява при: 1. Възникване на обстоятелствата по чл.75, ал.2 от Зако-на за общинската собственост; 2. Смърт или прекратяване на юридическото лице концесионер до вземане на решение от Общинския съвет за продължаване на договора с правоприемник или за прекратяването му.
/2/ При прекратяване на договора без вина на страните се дължи обезщетение, когато е уговорено в концесионния договор.
Чл.51. /1/ При пректаряването без вина на концесионера му се дължи обезщетение в размер, определен в договора за концесия.
/2/ Концесионерът няма право на задържане до заплащане на обезщетението по ал.2.
Чл.52. Контролът по изпълнението на задълженията на концесионера се осъществява от началник отдел "Общинска собственост".
Г Л А В А VI
ФИНАНСИРАНЕ НА ДЕЙНОСТТА ПО ПРЕДОСТАВЯНЕ И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА КОНЦЕСИИ
Чл.53. Средствата, постъпващи във връзка с предоставянето и осъществяването на концесии, се включват в приход на общинския бюджет.
Чл.54. Необходимите средства за финансиране на дейностите по предоставянето на концесиите се предвиждат ежегодно в общинския бюджет.
Чл.55. Началник отдел "Финанси и бюджет" осъществява контрол върху набирането и разходването на средствата във връзка с предоставянето и осъществяването на концесии.
Чл.56. Началник отдел "Общинска собственост" осъществява контрол върху концесионната дейност, като ежегодно представя пред Кмета на Общината доклад във връзка с тази дейност.
9. Г Л А В А VII
РЕГИСТЪР НА КОНЦЕСИИТЕ
Чл.57. Към отдел "Общинска собственост" се създава регистър за концесиите, в който се вписват предоставените концесии съответно за обектите и дейностите по чл.69 и чл.70 от ЗОС.
Чл.58. /1/ Кметът на Общината упълномощава служител от общинската администрация за водене на регистрите по чл.57 от тази Наредба.
/2/ Регистърът се води по партиди съобразно предоставените концесии за обектите по чл.69 и дейностите по чл.70 от ЗОС.
/3/ В регистъра се вписват: 1. поредният номер на партидата на вписването; 2. номерът и датата на решението на Общинския съвет за предоставяне на концесия; 3. предметът на концесията; 4. срокът на концесията; 5. началният срок за осъществяване на концесията; 6. наименованието, седалището, адресът на управление, представителството и други данни, подлежащи на вписване за концесионера в страната и чужбина; 7. забележки по вписаните обстоятелства; 8. датата на вписването и подписът на длъжностното лице. /4/ В регистрите не се допускат изтривания и зачертавания. Поправки се извършват по реда на вписването.
Чл.59. /1/ Към регистъра се води специален архив, в който се съхраняват досиетата по всички предоставени концесии.
/2/ Досиетата се подреждат по партиден номер и номер на вписването, който отговаря на съответния номер в регистъра.
/3/ Досиетата съдържат: 1. копия от предложението, от решението на Общинския съвет, от доклада на комисията за провеждане на търга или конкурса, от заповедта на Кмета на Общината въз основа на доклада. 2. екземпляр от концесионния договор и анексите към него; 3. заверени копия от представените документи във връзка с вписването.
/4/ Цялата документация, свързана с предоставянето на кон-цесия и с контрола върху изпълнението на концесионния договор, се съх-ранява в отдел "Общинска собственост".
/5/ Досието се съхранява за целия срок на концесията и 10 години след изтичането му.
Чл.60. Вписването в регистрите и попълването на досиетата се извършва от длъжностно лице по чл.58, което: 1. Извършва вписванията в регистъра въз основа на заверен препис от акта, удостоверяващ подлежащите на вписване обстоятелства; 2. Води азбучен указател, в който по азбучен ред се подреждат концесионерите и се отбелязва партидният и поредният номер на концесията по регистъра; 3. Води входящ регистър и описва книгата; 4. Комплектува дела на заявителите за вписване в регистрите; 5. Дава справки и издава удостоверения за вписаните в регистъра обстоятелства.
Настоящата НАРЕДБА е приета с РЕШЕНИЕ на Общински съвет от 17 декември 1998 г. и влиза в сила три дни от обнародването и във вестник "Росица".
Болницата - с нов директор
Във вторник предиобед, пред завеждащ отделенията в общинската болница бе официално представен новият й директор - д-р Христо Добрев, който е невролог. Както писахме миналата година, конкурсът за длъжността бе проведен на 29 декември и кандидатите бяха трима. Д-р Зиколова от РЦЗ - Габрово, представяйки новия шеф, съобщи, че най-добрата разработка за развитие на здравното ни заведение е била на д-р Добрев, което е и причина за спечелването на конкурса от него. Досегашният шеф на болницата д-р Ружка Дончева благодари на колегите си за сътрудничеството и помощта, които са й оказвали, докато тя бе начело. На приемника си тя пожела на добър път. Д-р Добрев и представителят на РЦЗ - Габрово имаха и среща с кмета на общината, която е финансиращ орган на болницата.
Д-р Атанас МОСКОВ - СПОМЕНИ - 41
Младият другар Тодор Фъртунков ме повика настрана и ми каза: Шайката е озверена от лошия за тях резултат. Може да те нападнат. Излез незабелязано. Група наши хора те чаkат да те придружат до града.
Когато се разделях с придружаващите ме, изпитах същото чувство, както някога, през 1920 година, в шести клас, при туристическия ми избор за председател.
В новото настоятелство бяхме добри приятели, въодушевени, инициативни. Още преди края на учебната година записахме няколко десетки нови членове. Девойките буквално нахлуваха в дружеството. Въведохме туристически поздрав "здравей" и препоръчахме всички туристи и туристки да се поздравяват с него, като се срещнат в училище или из града. Това създаде интимност, веселост. Отпечатахме зелени копринени ленти с името на дружество "Росица", които носехме закачени дискретно по ученическите си униформи. През следващата учебна година дружеството обхвана болшинството ученици и ученички. Образувахме подготвителна чета за децата от прогимназиите. Тя има неочакван успех. Двете прогимназии пламнаха в туристически ентусиазъм. Устройвахме излети само за тях. В държането на децата, в привързаността им, в сияещите им радостни лица виждах чувствата, които аз бях изживял, когато тринадесетгодишен влязох в туристическото дружество. Вървейки из улиците, чувах някога деца да викат на майките си, че "председателят минава", да дойдат да го видят. Чрез децата бяха спечелени за туристическото дружество сърцата на майките и бащите.
Общинската управа под влиянието на Никола Карастойчев, неин член, баща на активните туристи Деко Карастойчев от дружеството и Стефан Карастойчев от четата, отпусна на туристите спортна градина срещу Ловния дом, при завоя на шосето към Търново, както и поляната между черничовата градина, Окъсаното шосе и река Росица и моста.
Образувахме при дружеството секция за игра на футбол и баскетбол.
Набавихме ръководства и топки за тия два вида игри. Направихме, за пръв път в града, игрища за децата от четата и за гимназистите туристи, които се интересуват и желаят да практикуват тия спортни развлечения. От тия играчи туристи, запалили се по футбола, се образува по-късно спортното дружество "Раковски".
Туристите в Севлиево имахме празник на дружеството - Шести май, Гергьовден. Денят беше празник и на войската, но поради Мирния договор, забраняващ на България да има редовна армия, не ставаше вече парад в града.
Предобед туристите организирахме манифестация - тръгване от гимназията и завършване на площада при паметника на Свободата. Тук се казваха няколко слова. (През 1920 година туристите бяха поздравени за пръв път от училищните власти - на площада говори образцовият учител Никола Монев. Говорейки пламенно, той завърши: Поздравявам ви с вашето хубаво туристическо "Здравей".) Следобед се събирахме на площада и с музика начело отивахме на поляната при черничовата градина, където ставаше веселие до вечерта.
Организирвахме често излети, обявявани с афиш. Тръгването ставаше с тържество: множество туристи се стичаха за изпращане на излетниците.
Рупорите огласяваха сборното място. При някои излети ставаше и весело посрещане, с поздравителни думи и вдигане на ръце поздравяващия. От един излет из Балкана групата донесе подарък за председателя едно живо орле, което с разперени криле беше над един метър. Хранихме го у дома няколко дена, а след това го дадохме да бъде препарирано и го поставихме в канцеларията на дружеството.
Ангажирахме салона на читалище "Развитие" за множество дати през годината, когато изнасяхме литературно-музикални и театрални утра, следобеди и вечери. Пиесите се играеха с костюми и декори, които сами си приготвяхме. По случай годишнина от смъртта на Димчо Дебелянов устроихме "Димчо-Дебелянова вечер" с извънредно голям успех. Имаше встъпително слово за поета, произнесено от председателя. Организирахме национална научна туристическа конференция със сказчици и посетители от няколко града. Най-много бяха габровци, софиянци, търновци и троянци. От името на "Росица" изнесох реферат на тема "Естетика и туризъм". Ползвах книгата на Луначарски за естетиката. Туристическото дружество стана център на широка младежка просвета в града. Туристите се наложиха на общественото внимание като стегнато културно движение. По-голямата част от активистите бяхме социалисти. И така стана, че благодарение на "Росица" и на "Жан Жорес" гимназията беше "зачервена". Не че правехме в туристическото дружество пряка социалистическа пропаганда. Там дейността ни не излизаше никога из рамките на чисто туристическите задачи. Но нашата предана и увличаща проява в дружеството ни носеше симпатията на туристи и нетуристи.
А тая симпатия рикошираше и към другите ни идеи, насочваше младежите и към социалистическите ни прояви. Мнозина от тях ставаха социалисти.
Това не харесваше както на някои активни политически дейци в града, така и на известен брой учители начело с директора. За да противостоят на социалистическата лавина, концентрираха усилия в дружеството "Юнак", силейки се да създадат националистическа екзалтация сред учениците. Под ръководството на учителя по гимнастика Васил Генев юнашкото дружество поднови дейността си в гимназията.
Същевременно в града се помъчиха да организират младежка група националисти начело с демобилизирания млад офицер Петър Маждраков.
Тяхната дейност се концентрира около някакъв танцувален курс в салона на читалището, където Маждраков преподаваше настъпващите тогава модерни танци танго и уанстеп.
Юнашкото ръководство стори голямата нетактичност да обяви, че създава организации конкурентни и против туристите и че скоро юнаците ще опразнят туристическото дружество от членовете му.
Ние това чакахме - да ни се хвърли ръкавицата, за да можем чрез туристическата масова организация да отговорим.
Постепенно борбата се поляризира около двете дружества, с голямо надмощие за туристите, чието дружество заедно с детската чета, броеше над 400 членове, докато около "Юнак" вдигаха шум само няколко десетки ученици и деца.
Но борбата не беше на равни начала. Васил Генев използваше своето положение на гимназиален учител, за да заплашва някои ученици, а на други да обещае подкрепа. Отношенията между учител и туристи станаха враждебни. При един инцидент, с некоректности от страна на учителя към някои ученички туристки, възмутен написах позив-изложение против учителя Васил Генев и неговите прояви. Свиках настоятелството на дружеството да им го прочета. Одобриха го и решихме да го отпечатаме от името на юношеското туристическо дружество "Росица".
Разпръснахме позива из града и в училище.
Вдигна се голям шум. Позив от ученици против учител, това не може!
Чашата прелива. Директорът Пенчо Илев нареди анкета и сам пое председателството на анкетната комисия. Целта беше да се установи кой е писал позива. Знаех, че същата комисия ще проведе следствие, за да установи, че съм секретар-касиер на социалистическото дружество "Жан Жорес", политическа проява, забранена за един ученик. Брат ми бе научил това от учителите, с които дружи.
Днес ще вадят кръста от Росица
Според християнската традиция, днес преди обед отец Спас ще хвърли в ледените води на Росица божия кръст и пак според традицията ще се намери смелчаг да го извади. С този ритуал българската православна църква отбелязва днешния Йордановден или Богоявление. Според Свещеното писание, когато Христос излязъл кръстен от река Йордан, се чул гласът на Бога от небето: " Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение". Така за света се разкрила тайната на Св.Троица, че Бог е един, но в три лица - Бог Отец, Бог син и Бог Дух Свети. Рано тази сутрин и в двете севлиевски църкви ще бъдат отслужени тържествени литургии, а шествието, водено от отец Спас, ще тръгне от площада към река "Росица" в 10,30 часа. Там ще бъде извършен водосвет, който ще напомни, че при бреговете на река Йордан Бог обновил чрез вода нашата греховна природа. Според поверието, онзи който извади божия кръст от водата ще бъде дарен със здраве и щастие през цялата година.
Излъчиха най-добрия състезател от клуба по джудо
На 22 декември 1998 г. в спортната зала се проведе среща между Управителния съвет и състезателите от представителните отбори по самбо и джудо на клуба по самбо и джудо "Раковски" - Севлиево. Неговият председател инж. Цоньо Събев поздрави спортистите за високите резултати, постигнати от тях на републикански и спортни първенства през отиващата си 1998 г. и пожела през новата година още по-високи успехи и запазване водещата роля на клуба в страната. За най-добър състезател на клуба бе обявен Мирослав Стефанов - републикански шампион по джудо, който е ученик в IV курс в техникума по механизация на селското стопанство. Ръководството и състезателите на клуба благодарят на всички, които им оказваха финансова и материална помощ през 1998 г. и им желаят здраве и щастие през новата 99-та.
Коледни поздрави от Чуждестранния легион
Двадесет и четиригодишният Ивайло С. от Севлиево вече пета година служи във френския чуждестранен легион. В различни бази на тази военна формация имало още 5-6 българи. От писмата на нашенеца се разбирало, че се чувства добре. В момента се намирал в Джибути (Африка), където трябвало да служи две години. Участвувал и в други умиротворителни мисии по целия свят. Наред с изискването да притежава изключителни физически данни и силна воля севлиевският "рамбо" трябвало да овладее отлично и френски език. Договорът на Ивайло е за пет години като към чисто войнските лишения се прибавя и забраната да се жени през това време.
В понеделник Камен Шопов заминава за "Американ Стандард"
Досегашният финансов директор на "Видима" и "Идеал Стандард" - Камен Шопов лети в понеделник вечер за американския щат Ню Джърси. Там, в град Паскатъуей се намира седалището на "Американ Стандард", която за първи път в своята 120-годишна история назначава българин в управата си. Мястото на г-н Шопов във "Видима" ще заеме Маринета Кънчева, а в новия завод - Елица Цанева. С решение на директорския борд от края на миналата година, Камен Шопов вече е вицепрезидент по финансовите въпроси в направление "Санитарна арматура". Това е едно от петте направления на корпорацията, което има 26 компании в Европа, Азия, Америка, 16 от тях са търговски, девет са производствените. Водещи са двата севлиевски завода, след тях са тези в Германия, Мексико, Корея, Тай-ланд и Англия. "Американ Стандард" има 206 фирми по целия свят, които развиват дейност в пет основни направления - производство на климатични инсталации, санитарен фаянс, санитарна арматура, спирачни системи и медицинска техника. Юридически съветник на корпорацията е бившият държавен секретар на САЩ Лорънс Игълбъргър, който през октомври дойде в Севлиево. Камен Шопов ще контролира финансите в звеното "Санитарна арматура", ще следи информационното обслужване, кадрите и инвестициите. Направлението е с годишен оборот от половин милиард долара.
Д-р Атанас МОСКОВ - СПОМЕНИ - 42
Настоятелството на "Росица" се събрахме в коридора на гимназията.
Бяхме призовани всички за анкетата. Комисията се отправи към кабинета по физика. Повикаха само мен. Директорът каза: Подпиши се на черната дъска.
Разбрах, че насочват към моето секретарство в "Жан Жорес". Подписах се.
- Имаш ли съкратен подпис?
Членските карти на жанжоресистите аз подписвах при събирането членския внос всеки месец с буквите АМ, като буквата "А" слагах голяма, кръгла. "Сигурно имат някоя членска карта с моите подписи", си помислих.
Реших да се проявя гордо. Написах на дъската много едро парафа такъв, какъвто го слагах на картите.
- Другаде подписваш ли се така?
- Според случая.
- Тия подписи твои ли са?
Дирекпорът ми подаде една членска книжка. Обърнах я да видя на кого е. Оказа се, че е на Стефан Хаджийски, бивш съученик, напуснал училището, за да работи при баща си табашка-сарашка търговия. Дал картата си. Бях забелязал, че от известно време той не идва на събрания и общува с момчета, които са против нас.
Казах едно късо "Да". Директорът погледна другите членове на комисията и ме накара да извикам чакащите вън.
Бяхме се уговорили да казваме всички, че аз съм предложил текста на позива, точно както беше. Но когато директорът повика най-напред Иваница Боева, член съветник в настоятелството, и започна да я пита какво е нейното участие в редактирането на позива и вземане решение да се отпечата и разпространи, тя се смути и почна да казва, че всички сме участвували в редактирането му. Без да знам, другите членове на настоятелството се споразумели така да отговарят, за да намалят моята отговорност.
Бяхме седнали в дъното на стаята, до вратата, на последните чинове. Подът на кабинета по физика не беше много солиден гредоред. Можеше да се раздвижи с крак така, че разните стъкленици и уреди по етажерките и шкафовете започваха да звънят. Някои ученици, за да дразнят учителя по физика Петър Върбанов, предизвикваха нарочно това през време на урок. Като видях как Иваница Боева се опитва да казва това, което не е било, с цел да бъда защитен, скочих от чина и с нервни стъпки, предизвикващи треперене на мебелите и силен звън на уреди, се отправих към комисията, без да бъда призован.
- Няма нужда да разпитвате другите. Аз съчиних позива, аз свиках настоятелството, за да им го прочета, аз предложих да го отпечатаме. Те се само съгласиха, защото не искаха да ми се противопоставят. Това е истината. Ако желаете да знаете други неща, питайте мен.
Анкетата привърши бързо. Казаха ни да си отиваме. Вън ни чакаха няколко приятели. Към края на коридора, преди да започнем да слизаме по стълбите за партера, запяхме хорово "Марсилезата" с българския социалистически текст, както бяхме научили да я пеем в хора при "Жан Жорес".
След няколко дена ме повикаха при секретаря на гимназията. Той ми съобщи, че учителският съвет ме е изключил завинаги като ученик, без право да постъпвам в друго училище в страната.
Завършената преди няколко дни учебна година ми се признаваше. Беше месец юли 1921 година: Оставаше ми още една година, за да приключа със средното си образобание.
Другите членове на настоятелството бяха наказани по-леко. На Стефан Петев и Иван Пашов, секретари на дружеството, беше анулирана годината и им се даваше правото да се явят на цялостен изпит, за да запишат следващата година, а на другите членове на настоятелството беше намалено поведението с три единици.
Въпреки че знаех решението на учителския съвет, защото учители го бяха съобщили на брат ми, бях доста развълнуван, когато излизах от училищната сграда, вече не като ученик. Точно пред входа й срещнах класния си наставник учителя Иван Кожухаров. Трябвало да присъствува при секретаря, когато ми се съобщава изключването, но беше закъснял. Той ме спря. Усмихна се и ми каза: "Ако би мирно стояло, не би чудо видяло".
Тая народна поговорка, казана ми в такъв момент от класния ми наставник, ме раздразни. Отговорих доста агресивно: Чудото е за учителите, които са гласували за изключването ми, а не за мен.
Все от брат си знаех кои учители са гласували за изключването ми и кои само за анулиране на годината и за даването право да се явя на изпит върху цялата материя за седми клас и да продължа да уча в осми. Иван Кожухаров беше гласувал за изключването.
Три години ми беше класен наставник. Мъчно ми бе, че е постъпил така.
Увлекателна, ентусиазирана и многостранна беше дейността на младите туристи в Севлиево, пък и в цялата страна, през първите две-три десетилетия на века.
Туризмът, на пръв поглед нещо доста обикновено, но тогава ново, допадаше на младежкото желание за изскубване, макар и временно, от ожесточението между хората, съпътствуващо бойната и следвоенния период.
Имаше и малко култ към Жан-Жак Русо. Но и пулсиране на младежки копнеж за летене, възход, чистота, преодоляване на трудности в усилията при търсене на красивото.
И когато това движение е действително обогатило живота на подрастващите с прояви и изживелици, когато в него са успели да изпитат душевна благодат, тогава те са останали през целия си живот предани и признателни на юношеското си туристическо увлечение.
През 1966 година беше чествувана в Севлиево петдесетгодишнината от основаването на юношеското туристическо дружество "Росица". Неколко-стотин души се бяха събрали, мнозина дошли от далечни кътища на България. Между тях голяма част жени и мъже с побелели коси като мен, но с топли спомени за преживяното някога в туристическото движение.
Разпръснахме позива из града и в училище.
Вдигна се голям шум. Позив от ученици против учител, това не може!
Чашата прелива. Директорът Пенчо Илев нареди анкета и сам пое председателството на анкетната комисия. Целта беше да се установи кой е писал позива. Знаех, че същата комисия ще проведе следствие, за да установи, че съм секретар-касиер на социалистическото дружество "Жан Жорес", политическа проява, забранена за един ученик. Брат ми бе научил това от учителите, с които дружи.
Настоятелството на "Росица" се събрахме в коридора на гимназията. Бяхме призовани всички за анкетата. Комисията се отправи към кабинета по физика. Повикаха само мен. Директорът каза: Подпиши се на черната дъска.
Разбрах, че насочват към моето секретарство в "Жан Жорес". Подписах се.
- Имаш ли съкратен подпис?
Членските карти на жанжоресистите аз подписвах при събирането членския внос всеки месец с буквите АМ, като буквата "А" слагах голяма, кръгла. "Сигурно имат някоя членска карта с моите подписи", си помислих. Реших да се проявя гордо. Написах на дъската много едро парафа такъв, какъвто го слагах на картите.
- Другаде подписваш ли се така?
- Според случая.
- Тия подписи твои ли са?
Дирекпорът ми подаде една членска книжка. Обърнах я да видя на кого е. Оказа се, че е на Стефан Хаджийски, бивш съученик, напуснал училището, за да работи при баща си табашка-сарашка търговия. Дал картата си. Бях забелязал, че от известно време той не идва на събрания и общува с момчета, които са против нас.
За да я има болницата, всички лекари трябва да работим в една посока
Два дни преди новата година, в Габрово се проведе конкурсът за директор на севлиевската болница. Кандидатите бяха трима - д-р Тодор Хинов, д-р Мирослав Иванов и д-р Христо Добрев. Петчленната комисия прецени, че предварително зададената тема "Развитие и управление на здравното заведение в условията на реформата и реорганизацията в България" е най-добре разработена от д-р Добрев. В първите дни на 1999 г. той получи едногодишен договор за медицински директор, а промяната в болничното ръководство бе повод за разговор.
Кои са основните моменти в разработката, с която спечелихте конкурса?
- Това е проект за развитие на нашата болница, съобразен с общите промени в здравеопазването, с програмата на правителството, програмата на Министерство на здравеопазването. Този проект по принцип е по-дълготраен, трябва да включи един период за около пет години от развитието на болницата и в него е показано какво може да се направи, за да се подобри както работата в болницата, така и обслужването на населението, което е най-важното за мене.
По-конкретно, как изглежда това във Вашата програма?
- Моята програма е насочена предимно към развитието на болницата. Както е известно, вече започна разделяне на доболничната от болничната помощ. И при нас е започнат такъв процес, но той все още не е окончателно законово уреден. Разделянето ще стане след влизане в сила закона за лечебните заведения. Така че ние не можем да предприемем някакви по-конкретни действия, докато не стъпим на законова основа. Нашата работа естествено ще бъде насочена в тази насока - комплектоване, преценка кои дейности да останат към болницата и кои - към поликлиниката. Ще имаме становище и предложения, докато законът бъде приет. Според информацията, която имам, отделянето трябва да приключи реално до към ноември. Промените в болницата започнаха с акредитацията преди година и ще продължат въз основа на препоръките, дадени от централната комисия. Ще работим по дозавършването на тази структурна реформа - преструктуриране на отделенията, намаляването на легловия фонд. Промяната ще бъде съобразена с дейността, която извършва всяко едно отделение. За да си защитим броя на леглата и персонала - трябва да ги натоварим с дейност и да докажем, че са необходими. Освен това, преди да влезе Законът за здравното осигуряване, предстои реализирането на договорната система, която трябва да сключим с общината. На тази база ще представим обема дейности, които ще извършваме и съответно ще искаме средствата за тях. По досега съществуващата схема на финансиране беше така - средствата влизат, но на изхода нямаше контрол. Де факто извършената дейност не се контролираше, имаше контрол за изразходените средства.
Как мислите да осъществите такъв контрол?
Мерките са свързани с намаление на разходите, на престоя на болните, на немотивираната хоспитализация. Сега в болниците е голям процентът на болните, които лежат по социални индикации. Престоят в болница е много скъп и не можем да си го позволим, когато е немотивиран. Може би с изграждането на едно приемно-консултативно отделение, в което ще се уточнява дали се налага хоспитализация или болните могат да бъдат лекувани вкъщи, нещата ще се променят. Има резерви и за скъсяване престоя - както предоперативния, така подготвителния и следоперативния, като контролът върху лекарите и завеждащите ще бъде постоянен.
Кой ще го осъществи този контрол?
- Това е работа на директора. Той не може да контролира всекиго и затова трябва да го организира. Трябва да работи с медицинския съвет, със завеждащ отделенията, постоянно да има информация. Може би досега тук се е губила връзката, контролът е бил по-слаб, по-занижен.
До вчера редови лекар, днес - ръководител. Как се чувствате от другата страна?
- Разликата е в това, че вече трябва да мисли не само за себе си и само за конкретната си дейност, а за всички. Трябва да мисли как да запази тази болница, как най-рационално да се използват предоставените средства, да ги насочи там, където са най-необходими.
Това не се ли отнася и за всеки лекар?
- Точно това ще бъде основната ми задача - всеки да поеме тази отговорност и да разбере, че от неговата работа зависи по-нататъшното развитие и съществуване на болницата. Трябва просто да обединим нашите усилия - моите като директор и на всеки отделен лекар. Нашата цел да бъде една - към по-добро за болницата и обслужването на населението .
Как оценявате моментното състояние на здравното заведение?
- Още не мога да дам такава окончателна оценка. Естествено, имам някакви данни, бил съм председател на синдиката и долу-горе съм запознат с дейността на болницата. Може би пълната оценка ще дам след като получа отчетите от завеждащ отделенията и финансовите отчети. Но болницата досега е получавала средства навреме, никога не е имало проблем в това отношение. Смятам, че в бъдеще така ще продължим да работим - с разбиране от общината, от кмета, от предприятията в града винаги сме получавали помощ и подкрепа. Мисля, че както един ръководител на предприятие следи разхода на средствата, така и нашата задача е същата - да определим кое е най-важното и най-необходимото. Естествено, и да даваме отчет за средствата, които сме изразходили - както пред общината, така и пред предприятията.
Ако сте пациент, ще ви хареса ли обслужването в нашето здравно заведение?
- Мисля, че малко няма да съм доволен.
От какво конкретно?
- Започвам от влизането в поликлиниката, от регистратура - често възникват проблеми, няма номера за кабинетите. Там явно организацията трябва да бъде променена. Макар че това ще бъде друга структура, трябва да се помисли за следобедни смени на кабинетите, защото досега работата е насочена повече до обяд. Следобед поликлиниката е празна. Трябва да има контрол и по отношение на безплатните лекарства. Преразходът на този фонд е много голям и нашият бюджет страда. Трябва да има контрол върху картите, които се издават. Може би ще има една проверка и презаверка на тези карти, защото има хора с по две, че и три карти. И дали всичко това е отразено в личните амбулаторни карти на болните. В отделенията работата ще бъде насочена преди всичко към подобряване на снабдяването им. Приоритетно е обаче снабдяването на аптеката, като информацията ще дойде от отделенията. После - контрол върху преразхода, защото и тук има такъв. Сложно е, но и колегите трябва да си направят равносметка. Втори момент - да не се повтарят изследвания. Все още се правят много изследвания и от поликлиниката, и от болницата. В лабораторията има по една купчина изследвания, които са пуснати, направени, а не са взети. Това са страшно много разходи - просто не можем да си позволим така да работим.
В края на 1998 г. сдружението на работодателите обяви, че ще се въздържа от реализация на намеренията си по отношение на болницата, докато не види една промяна в нея - как ще коментирате?
- Донякъде отговорих. Явно, те не са получили обратната информация от нас - как са изразходвани средствата, дадени за болницата. И дали това, което е направено, е точно използвано и натоварено с дейност. Преди нещо да е направено, е трябвало да се прецени дали е необходимо на населението, на болницата и може ли то да бъде покрито с дейност.
С кое искате най-напред да се захванете?
- Вече започнах разговори със завеждащ отделенията и ординаторите. Искам от тях информация какви са проблемите на отделенията, достатъчен ли е персоналът, оборудването и т.н., дали се нуждаят от спешен ремонт. Това ще бъдат първите ми действия - да получа информацията, пък после да преценим кое е по-важно да направим.
За какво си говорихте на срещата с кмета ?
- Срещата при кмета беше много кратка, просто едно представяне. Бях уверен от него, че няма да има проблеми в нашата съвместна дейност и ще бъда подкрепен от общината и лично от него, в работата си като директор. Тъй като общината е финансиращ орган, съвсем естествено е да се съобразяваме с нея.
Камен ШОПОВ - новият вицепрезидент в направление "Санитарна арматура" на "Американ Стандард": Ще нося Севлиево в сърцето си
За много години,г-н Шопов! Млад и здрав, имате щастливо семейство, а след дни ще заемете ръководен пост в една от най-големите американски корпорации. Какво друго може да Ви пожелае човек?
- О, много неща. Ще имам нужда от пожелание за бърза адаптация в една нова и сложна обстановка. Много пъти съм бил в Америка, но никога не съм мислил, че ще работя там. Сега основният проблем е как по-бързо да се адаптирам към новите условия на живот, към новото работно място. Живот и здраве, когато при мен дойдат съпругата и децата ми, ще настъпи втория етап на приспособяването. Така че, пожелайте ми да намеря най-лесния и най-безболезнен начин за адаптиране. Казват, че било по-лесно да се адаптираш към по-хубавото. За мен обаче това е относително, защото не възприемам условията на живот и работа в България като лоши. Така че няма от какво да бягам, просто ще работя на друго място.
От София дойдохте в Севлиево, от тук - в Щатите. През Севлиево ли минават пътищата към успеха?
- (Смее се) Да, разбира се. Може да се каже, поне за мен е така. Пребиваването ми в Севлиево е част от пътя на моя професионален успех. Големият успех обаче си остава изграждането на "Идеал Стандард", в което може би и аз имам малък дял. Тази инвестиция е плод на доверието към всички нас - към екипа, с който работех, към Севлиево въобще.
Притеснява ли Ви, че Ви забелязаха в малкия провиницален град?
- Не, напротив. Винаги съм казвал, че точно в този малък провинциален град всичко става по-лесно, отколкото в София. Хората тук са по-сплотени, по-близки, знаеш на кого и за какво може да разчиташ и в най-сложните територии за управление. Няма добри и лоши хора - за всяка работа си има човек. В Севлиево почти всички се познават и винаги знаеш към кого да се обърнеш. Докато в София не знаеш зад едно име кой и какво стои. Това е голямата разлика. Малкият град си има много предимства, има си разбира се и някои недостатъци -възможностите за приятно прекарване на свободното време са ограничени. Но пък ние нямаме такова. Почти две години в семейството умувахме дали да се преместим да живеем тук. Знаете, аз започнах във "Видима" през 1992 година, а семей-ството ми дойде две години по-късно. Тогава още битуваше онзи стремеж у хората на всяка цена да отидат в София или в някой друг голям град. Сега нещата се промениха. Но когато най-после се взе решението за Севлиево, съпругата ми и целият й род останаха възхитени първо от детската градина "Пролет", където заведохме дъщеря ми. Такива близки и непосредствени отношения между деца, учители и родители те не бяха срещали в София. Сега и двете ми деца учат във II основно училище и получават една много добра подготовка. Често се виждаме с приятели в София, чиито деца са връстници на моите. И трябва да Ви кажа, че в отношенията на децата поотделно към училището и образованието въобще, има огромна разлика. В София всичко е анонимно, учителите идват за по една година и напускат. А тук детската градина бе за дъщеря ми като второ семейство.
На какво Ви научи близо 7-годишния Ви престой в Севлиево?
- Най-важното, на което аз и колегите ми се научихме през тези години бе как да променим мисленето си. Започнахме през 1992 г., когато в България имаше много неща за наваксване. В условията на пазарен преход живеехме по 24 часа с проблемите на бизнеса, отдадохме се напълно на фирмата и успяхме. Това е условието да успееш. Сега "Видима" е еталон, но трябваше за много кратко време да извървим един дълъг път. Път, който други нации, заводи и екипи са преминали за значително повече години. Но пък нуждата от наваксване ни създаде навика да работим интензивно. И във "Видима", ще се работи спокойно, всички ще си тръгват в 16 часа и няма да носят проблемите вкъщи. Пожелавам го на моите колеги! И знам, че един ден това ще стане. Но до тогава има още много работа,в която е формулата на успеха.
Вие сте първият българин, който ще работи в управата на "Американ Стандард". Как приемате това предизвикателство?
- За мен това е естествено развитие на нещата. Във всяко едно отношение "Американ Стандард" е интернационална компания, не само за това, че оперира в много държави. В централата й работят хора от страни, в които корпорацията има дей-ност. А България стана една от най-важните държави, специално в нашето направление - "Санитарна арматура". Най-важната заради двата завода - "Видима" и "Идеал Стандард". Така че напълно естествено е в управата й да има българин. До сега вицепрезидент по финансовите въпроси бе колега от Германия. Мандатът му изтече. Той се връща в родината си, а аз отивам на неговото място. След четири години - кой знае, може да се върна, може и в трета държава да отида. Но в централата на "Американ Стандард" работят англичани, румънци, гърци - защо да няма и българин.
Значи ли това, че може да се надяваме на специално инвестиционно благоразположение от страна на корпорацията?
- Към Севлиево винаги е имало такова благоразположение. И ще го има. Моето отиване в Щатите няма да промени нещата. Отношението на "Американ Стандард" към Севлиево винаги е било положително и винаги е било базирано само на резултатите. Първо бе "Видима". Тя се справи и показа добри резултати, които прово-кираха решенията да бъде построен "Идеал Стандард" и да бъде реконструирана "Видима". Наскоро корпорацията даде съгласието си за "Видима 2" в Градница и ремонта на хотела. Това са огромни инвестиции, повече от това - здраве му кажи.
Какво ще вземете от Севлиево за Америка?
- Първо ще взема тазгодишния календар на фирмата, който носи името "Вечен календар на българите". Ще го сложа срещу бюрото си. Календарът разказва цялата история на българите - от къде сме дошли, как сме се развивали и къде сме сега. Хубаво е американците да видят този календар, защото те са млада нация - историята им обхваща около 200 години. Приготвил съм си и няколко картички от Севлиево. Сега ще ви покажа една много интересна. Намерих я във фотографска къща "Узунов". Картичката показва някогашната Хаджистоянова улица от 1927 година, сегашната пешеходна зона. Календарът и картичката са скъпи спомени, които ще отнеса в Америка. Но аз ще си идвам често, тъй като съм пряко ангажиран с "Видима". Това като че ли най-много ме радва, защото ще остана свързан със Севлиево, с приятелите. Тази връзка е много важна за мен. Тук прекарах най-хубавите си години - между 32 и 39. Тук имам много искрени приятелства, на които много държа. Изградихме един страхотен екип.
Покрай Севлиево станахте голям любител на футбола!?
- О, не. Аз бях запалянко и преди, но интересът ми бе по-слаб. През последните две-три години обаче, покрай ФК "Видима-Раковски", пак се запалих по футбола. Оставам член на Управителния съвет на "Видима-Раковски" и поне един или два пъти в годината ще участвам в заседанията му. Ще съдействам и ще подкрепям с каквото мога клуба. А вече сме се разбрали - влезем ли в "А"-групата се надявам, че "Американ Стандард" ще даде своята подкрепа. Така че севлиевският футбол ще си има лоби в САЩ.
Знаете ли, когато в. "Росица" пръв написа, че ставам вицепрезидент, а после и останалите медии я разгласиха, ми стана мъчно. Излезе, че назначаването на един българин в американска корпорация може да бъде национална новина. Професионалната ми кариера се превърна в събитие, от което се заинтересуваха националното радио и вестници. А това говори, че подобни събития са ни липсвали, че нямаме самочувствие. От това не ми става много весело. За медиите в Англия например, преминаването на един англичанин на работа в американска фирма, въобще не може да бъде новина. Българинът си мисли, че трудно могат да го забележат или признаят някъде. Това е тъжното!
Нима можем да съперничим на американското самочувствие?
- Колко и елементарно да звучи, американците градят самочувствието си на огромното си благосъстояние. На това, че нямат нашите проблеми, че при тях всичко става много лесно. Повреди ли се нещо вкъщи, вдигаш телефона, идва специалист и го поправя. Ти плащаш и проблемът е разрешен. Същото е и на фирмено ниво. Възниква проблем, който не можем да разрешим - викаме консултанти. Те три дни и три нощи мислят и посочват решение, а ние им плащаме. За Америка се говори като за висша форма на демокрация, но тя е и висша форма на законност. Там всеки гледа да избегне среща с полицай или с друг представител на властта. Тя е много силна и каквото каже, това става. Това е демокрацията. А при нас тя е друго. Тук ако ни спре полицай, започваме да преговаряме, дори да се пазарим. Двеста години американците са вървяли в една посока и само са градили. България само през този век няколко пъти е била разрушавана от войни, няколко пъти е сменяна формата на управление. Това, освен усилия струва и пари, струва огромен национален капитал. И ако един ден България се замогне като нация, самочувствието ни ще е далеч по-голямо. Историята ни дава основание. Но за да стане трябват много работа и единство.
Коледно веселие за децата-сираци
В навечерието на Бъдни вечер миналата година, 108 деца-си-раци от общината, се веселиха в младежкия комплекс. При постоянните социални анкети, работещите в общинската служба за социално подпомагане издириха 120 деца от града и селата, които са с един родител, пълни сираци или изоставени от родителите си. Специално за тях, вече няколко поредни години, се организира предновогодишно веселие. На последното поради здравословни причини, не успяха да дойдат 12 деца. Близо месец преди детската забава, от общинската служба обявиха дарителска акция, в която с лични средства се включиха 26 граждани и фирми. Най-щедра бе г-жа Недялка Косева, която дари 200 хил. лв. От сдружение "Севлиево 21 век" откликнаха 21 негови членове, предоставили 505 хил. лв. Следват "Динамо" - със 100 хил. лв., Международната банка за търговия и развитие и ЕТ "Валекс" с по 20 хил. лв. Други дарители предпочетоха натуралното подпомагане - "Росица" АД осигури 100 шапки и 50 шала, фирма "Фини" -Златарица - детски ръкавички, общинските фирми "Бяла", "Спектър" и "Мазалат" - пъзели за повече от по 50 хил. лв., "Общински пазари" -плодове, ЕТ "Йони" и ЕТ "Узунова" - пасти и банички. Общо набраните средства бяха 856 хил. лв., като за 559 хил. лв. бяха закупени играчки и лакомства за децата. После за тях имаше томбола, програма от детския комплекс и разбира се - танци. Сред децата с нерадостна съдба и незавиден социален статус, бяха кметът и секретарят на общината.
Нещастие по време на лов
Нелепа смърт по време на лов застигна 18-годишен младеж на 3 януари край село Гостилица. Абитурентът от техникума по горско стопанство в Тетевен Иван Денчев придружавал баща си, местен ловец и още няколко негови колеги, тръгнали за диви патици. В местността Кацковка групата се разделила. Младежът трябвало да изчака баща си и неговите колеги на малка полянка. Желанието да наблюдава самия лов все пак надделяло и Иван преминал през близкото дере. Дочул шума в храстите, единият от авджиите дал изстрел, който се оказал фатален. Младежът починал по пътя за дряновската болница. Причините за трагичния инцидент тепърва ще се нищят. Факт е,че ловът е бил нерегламентиран, т.е. разрешителното е било за 2 януари, за друг ловен район, и е стреляно със сачми "13 нули", предназначени за лов на диви прасета, сърни и елени. От секретаря на ловно-рибарското дружество в Севлиево Христо Лазаров научихме, че лов на диви патици в нашата община се извършва в сряда, събота и неделя, а разрешителни за това се издават съответно предходните вторник и петък.
Нов телефонен код за Севлиево, селата ще могат да се избират от страната
Севлиево ще се избира от селата в цялата община с нов телефонен код. Промяната влиза в сила от 12 януари. До сега Севлиево се избираше с 931, от вторник кодът вече ще е 935. От тази седмица има промяна в телефонното избиране и на три села - Малък Вършец, Добромирка и Ряховците. Кодът на Малък Вършец е 9399, на Добромирка - 938, а на Ряховците - 931. От ТВД-Севлиево уточниха, че всичко това е свързано с предстоящото входящо избиране на нашите села от цялата страна и света. От близо месец специалисти на БТК работят по разширението на съединителните връзки между Севлиево и Габрово, които ще бъдат увеличени с близо 120 канала. Така, най-късно в края на месеца, всички села от общината ще могат да се набират от цялата страна и света. Други промени в телефонните кодове засега не се предвиждат.
Обещават ни почти 3 милиарда субсидии
Близо 3 милиарда лева ще бъде републиканската субсидия за общината през тази година. Два дни преди новата година в държавен вестник бе публикуван Законът за държавния бюджет, от който се вижда, че общата републиканска субсидия за общината е 2 974 421 хиляди лева. От общата субсидия 240 милиона лева се дават като целеви средства за капиталови разходи, а почти 270 милиона са определени за целеви социални помощи. Все още обаче липсва правилникът за прилагане на Закона за бюджета, с който ще бъдат уредени всички въпроси за централното финансиране. Едва след неговото оповестяване общинарите ще имат готовност с тазгодишния бюджет на общината. През миналата година той бе почти 9 милиарда, за тази цифрата вероятно ще бъде 12-13 милиарда.
Севлиево, област Габровска
Във вчерашния брой на Държавен вестник бе публикуван указ №1 на Министерския съвет, с който се утвърждават границите и административните центрове по новото териториално устройство. Както вече се знае, Севлиево официално получи честта да бъде в Габровска област, заедно с Дряново, Трявна. Бъдещият областен шеф Илиян Обретенов, който тия дни ще получи официално заповедта си за назначение от премиера Иван Костов, вече подготвя обучение на своя екип. На всички, честито!
