Петдесет компютъра ще топят опашките пред данъчното
Четвъртият етаж на Плевенската данъчна служба в момента е строителна площадка. Избита е стената, излива се стълбище, което да свърже сградата с новата зала, на третия етаж в банка ДСК. Румен Мичев, зам.-началник на службата, е категоричен, че на 22 февруари в 8 часа първият плевенчанин ще може да си плати данъка в новата придобивка. 14 ще са гишетата и на всяко едно от тях по всяко време данъкоплатците от целия град без чакане ще могат да плащат. Вече не работят досегашните бюра - "Мизия" и "Дружба", служителите са в центъра, започва преместването на техниката.
Очакваме да получим през март и над 50 нови, усъвършенствани компютъра, които да заработят от април в новото крило, допълни г-н Мичев. За сега все още не сме наясно как ще се движи потокът, на първо време хората ще минават през входа на ДСК, имаме вече уговорка с тях. После, вероятно юридическите лица, ще поемем и през нашия вход, който по думите на архитекта е малък за всички. Постепенно общия поток от стълбите на ДСК също ще се регулира. Тогава нещата съвсем ще се успокоят. Данъкоплатците тази година няма да пускат нови декларации. В момента правим само преизчисление на овехтяването на сградите, всичко друго е вече в компютрите.
Слабият търг не провокира участие
Само стотина души от областта са попълнили заявки за участие в първия публичен търг на втората вълна от масовата приватизация за първата седмица.
Трийсет и три хиляди души са заявили, че ще участват във втората вълна на масовата приватизация от плевенска област досега. Има време, регистрация може да се направи и до 2001 година. Информацията обаче е съвсем недостатъчна, обобщава извадка от анкета сред потенциални участници. 58 на сто от анкетираните потвърждават това.
Заявки за участие в първия публичен търг на втората вълна се подават до 5 февруари т.г., сиреч още три дни, ако броим и днешния. За първата седмица, от 25 януари до 1 февруари само сто души от региона са се записали за участие. Вяло и необещаващо начало.
Човек, ако не е добре ориентиран, обикновено предлага голяма цена за малък брой акции. Този начин на класиране, при първия публичен търг на втората вълна, му дава възможност да коригира това незнание. Всъщност цената се редуцира и се получава по-реален брой акции, или те се продават на една средна цена спрямо подадените заявки.
Повечето от обявените за продажба акции са всъщност остатъчен дял от предприятия, вече продавани при първата вълна, така че повечето от тях имат издадени налични акции. Това не означава, че се плаща кеш, а с инвестиционни бонове, както е предвидено в масовата приватизация. И все пак може да се плаща и в лева, но надали ще вложи някой свежи пари в тези именно трийсетина предприятия, които ни предлага този търг. При инж. Карпачев от Регионалния център има специални образци за такива евентуални участници във втората вълна, но засега няма някой да е дошъл и да е поискал да ги ползва. Дали ще има кандидати от този тип зависи много какви са предприятията, сегашните явно не провокират хората с пари. Освен лично, участниците в търга могат да ползват и инвестиционните посредници.
От над осемдесетте лицензирани инвестиционни посредници болшинството са регистрирани в столицата, на територията на нашия регион няма нито един, информира Карпачев. Пълномощници обаче имат някои от тях и в селищата на плевенска област. За да не стават измами трябва всеки, който предоставя инвестиционните си бонове за участие в търга на инвестиционен посредник, да пожелае предварително да му се легитимира, да провери има ли копие от лиценза на фирмата си.
Възможността за участие в пенсионни фондове с инвестиционните бонове все още не може да се ползва, тъй като се чака законът в тази област.
След като въведем данните за участие, изпращаме ги в София и извършват класацията, връщат ни информацията, вижда се кой е спечелил, кой не е. На този, който се е класирал в търга, даваме акциите, на некласиралите се възстановяваме инвестиционните бонове за второ участие, коментира технологията Карпачев. Този път от пунктовете ще пращат известия за класацията, за разлика от първата вълна, когато всеки сам трябваше да се интересува от изхода на участието си в търга. Сега почти за вяска операция се изпраща писмена информация.
