МАЛКИ ОБЯВИ - СМОЛЯН
Вандали трошат уличното осветление в Смолян
Масово покрай училищата в областния град стърчат стълбовете на уличното осветление с изпотрошени лампи, алармира Димитър Илиев - ръководител "Поддържане и ремонти" в Енергото.
Със старта на учебната година се наблюдава бум на посегателствата върху градското осветление, коментира още той. Изпочупените осветителни тела грозят архитектурата на града. Но това не е най-голямата беда. От миналата година насам тече цялостна подмяна на уличните лампи с енергоспестяващи. За две години и половина е предвидено генерално обновление на светилата в цялата община, което ще струва 10 000 лева. Трайността на енергоспестяващите тела е 10 000 часа, или 6 години. Разходът на енергия пък е седем пъти по-малък, което гарантира нормално осветление вместо режим на часови пояси, посочи Илиев. Варварските посегателства са взели застрашителни размери и дори смятаме да потърсим помощ и съдействие от органите на реда, допълни той. На сесия на ОбС дори ще предложим родителите на всяко хванато хлапе да плати щетите.
Варненският свободен университет за първи път откри учебната година в Смолян
Родопският център за изследване и обучение към Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" в Смолян откри учебната си година във вторник. Тържеството се проведе в зала &numero; 1 на Родопския драматичен театър от 10 часа. То бе открито от директора на центъра проф. Димитър Филипов. Присъстваха депутатките Дора Янкова и Маргарита Петрова, областният управител Веселин Черкезов и ректорката на ВУЗ-а проф. Ана Недялкова. Залата бе препълнена от студенти и гости на учебното заведение.
Тази година са приети 300 първокурсници по специалностите "Международни икономически отношения", "Икономика", "Стопанско управление" и "Публична администрация". Към първата кандидат-висшистите са проявили най-голям интерес, а към последната желаещите са най-малко. Балът, с който били приети студентите при повечето е бил 28 - 30, при максимум 36, доуточни проф. Филипов. Таксата, която ще заплащат задочниците, е 250 лв. за семестър, а редовните ще се изръсят по 300 лева.
Имайки предвид Родопския край и безработицата успяхме да договорираме по-ниски такси за нашия център, отколкото са другите, разясни директорът му.
Девин празнува под знака на минералната вода, очакват Костов
Центърът на тазгодишния традиционен празник на Девин ще е откриването на новата база на едноименната бутилираща фирма в града. За неделя се стягат големите тържества.
Сред поканените за официалното откриване на производствено-административния комплекс на най-голямото бутилиращо дружество "Девин" АД е министър-председателят Иван Костов. Между специалните гости се очакват вицепремиерът Петър Жотев, министрите Муравей Радев и Евдокия Манева. От фирмата уточниха късно вчера, че нямат все още потвърждение кой от ВИП-гостите ще пристигне за тържествата.
Сред потвърдилите участие бяха и представителят за България на британската фирма "Лойд Регистър" Тим Вернер за издаване на сертификати за качество "ИСО 9002", шефът на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки Милчо Бошев, депутатът Христо Смоленов.
Ще бъде прерязана лентата на нов производствен корпус с поточна линия за производство на 7 000 бутилки по 0.5 л за час, както и на новопостроената административна сграда и изцяло модернизираната инфраструктура около предприятието.
Цялостната инвестиция е за близо 5 млн. лв., посочиха от "Девин" АД.
Измежду десетките културни и други прояви за празника на Девин в неделя се откроява присъствието на Елвира Георгиева в големия концерт на известни професионални състави от страната на площада, който е планиран да почне в 13.30 часа и да свърши към 20.00 ч. Преди него кметът Юлиян Семчев открива официално празника.
Рисунки на асфалт, колоездачна обиколка на града и поетичен салон "Девин 2000" предхождат Деня на Девин, посочиха от общината.
Диспутираха "За" и "Против" присъединяването ни към ЕС
Представителите на младежки организации от Неделино, Старцево и Златоград диспутираха на тема "За" и "Против" присъединяването на страната ни към Европейския съюз. Младежите се въплътиха в ролята на евродепутати от позицията на страните членки в рамките на семинар "Поглед към Европа", организиран от YES България, каза шефът на Центъра за развитие на Община Златоград Пламен Чингаров. Общият пазар неминуемо ще доведе до негативни последици за българските производители, поставени в конкурентна среда с европейските и излишно изтичане на средства, бе мнението на противниците. Гледната точка на поддръжниците на Общия европейски пазар бе свързана с възможностите за по-широко прилагане на европейските демократични принципи и норми във всички сфери на живота, от една страна. От друга страна, по-голяма структура, по-успешно може да се противопостави на икономическата инвазия на Америка.
Възможностите за кандидатстване по програмите на ЕС бистриха още семинаристите. В рамките на програмата е организиран и конкурс за най-добро есе на тема "Вижданията ми за ЕС" и плакат "Европа и ние".
Започна бунтът на здравните работници
Първото си от поредица следващи протестни събрания проведоха доктори, сестри, санитари и шофьори от Многопрофилната болница в Смолян. От 10 часа във вторник белите престилки се събраха пред входа на болничното заведение и дадоха израз на възмущението си от ръководството на болницата, кмета и общинските съветници заради все още неизплатените им възнаграждения за месец август.
От месец май говоря, че заплатите ни се изплащат неритмично, бях многократно ругана от кмета и обвинена, че спекулирам и говоря глупости, бяха точните думи на д-р Кисимова - СО на КНСБ. Тя уточни, че градоначалникът на Смолян им заявил: "Какво толкова, нали все пак ги получавате". В отговор на думите на синдикалистката отстрани се чуха подхвърляния от типа: "Гладният на сития не вярва", "Питайте кмета колко му стигат на него" и др. При последния разговор на Данчо Киряков с д-р Димов, който пък е представител на другия синдикат - "Подкрепа", протестиращите били изпратени за отговор при общинските съветници - те трябвало да приемат безлихвения кредит, с помощта на който да се дадат заплатите. Искането за безлихвен кредит в размер на 410 000 лв. от републиканския бюджет бе единодушно прието от съветниците на последната общинска сесия.
Д-р Андрей Кехайов - шеф на Борда, не трябваше да се "разочарова" от синдикатите, а сам да дойде при работниците си и да им обясни положението, добави Кисимова. Доколкото стана ясно от събранието обаче те вече нямат нужда от обяснения, а от пари - заработените.
Над 200 семейства, пак според Кисимова, са с изключен ток и телефон в домовете си. От Енергото и Пощата отказали да проявят разбиране и то с пълно основание - "Представете си, ако дойдат и учителите". А ако дойдат и безработните без право на обезщетение, социално слабите, гладните, които не са здравни работници и не чакат нищо от никого, дори и от лекарите?
Над 32 били самотните майки, работещи в болницата, а болшинството медицински сестри и санитарки били глави на семейства. Заплатата на начинаещ лекар е 140 лв. и стига до 200 с придобиването на опит. До 130 стига тази на мед. сестра. Твърдо 76 лв. вземат санитарите, 90 - 100 лв. - шофьорите.
Гладният доктор не може да бъде милосърден, заяви д-р Кисимова, но призова колегите си да вършат качествено работата си.
На другия ден протестите продължиха по установения ред. Трябва да минем през мълчаливото присъствие и пред общината, за да стигнем до гражданско неподчинение, добави Кисимова. Тя обвини вестник "Отзвук" в пристрастност. Дни преди нея същото направи шефът на болницата д-р Андрей Кехайов, казвайки, че сме крайни в оценката си. Не е ли по-добре шефът и работниците да се съберат и разберат по всички проблеми, без да търсят несъществуваща вина в пресата.
-------------------------------
Декларация от протестно синдикално събрание на работещите в Многопрофилна болница за активно лечение - АД "Братан Шукеров" гр. Смолян.
Бедни колеги и милосърдни сестри.
На това синдикално събрание ние няма да викаме "Оставка". Ние викахме "Оставка" през 1996 година. От тогава до сега здравните работници се научиха на следните няколко неща: със средна работна заплата 170 лв. за бранша и съответно за доктор от 145 до 200 лева, за мед. сестра - 120 лева, за санитарите - 76 лв, за шофьорите - 100 лева. Те трябва през зимата да са на тъмно и студено със своите деца. Те трябва да се обличат само и единствено от магазините "Дрип шоп" - защото там дрехите са със запазена марка и се продават на килограм. Те трябва да се хранят само и единствено с бяла каша, царевична каша, макарони без мазнина, хляб, ориз, фасул и картофи. Те трябва да знаят и помнят, че това е от благодарното родопско население. Не трябва да приготвят консерви за зимата, защото се губят добрите вкусови качества и витамини на скъпоструващите зеленчуци. Медицинските работници трябва да идват на работа пеша, пеша да ходят на училище и техните деца. Това развива добра двигателна активност и кондиция. Ако някой лекар е с "хубава" кола, то той бил ли е в чужбина и що за стандарт е това. Медицинските работници трябва да си купуват и работното облекло и обувки. Да закупуват за себе си и противогрипната ваксина, защото те нямат право да боледуват. Ако боледуват - заплащат изследванията си и лекарствата си. Нямат право да закупуват учебници и тетрадки на своите деца. В замяна на това получават шоколадови бонбони и цветя. Медицинските сестри и санитари трябва да пестят до минимум "верото" и праха за пране - защото това са скъпоструващи неща, които се купуват само на вересия. Работниците от бранша "здравеопазване" нямат право на стачка по Конституция, не трябва да протестират, защото има правило, което гласи: Който протестира, ще си ритне трудовата книжка - задава се съкращение или акредитация на болничното заведение.
Бедни милосърдни сестри и братя, нашите обидни заплати, заработени с денонощен труд, ще ги получаваме в неопределеното време от Колективния трудов договор, а тогава, когато решат и когато имат възможност да направят това общинските съветници, кметът, Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването.
Господа управляващи,
03.10.200 г. От протестното събрание.
Смолян.
Изземват бързоварите-убийци
Комисията по търговия и защита на потребителите изземва поголовно миниводонагреватели от сергиите в Смолян и областта, съобщиха от ведомството.
Лабораторните анализи, оповестени преди броени дни, сочели, че бързоварите не отговарят на никакви технически норми и стандарти и дори представлявали сериозна опасност от токов удар. Ел. уредите са абсолютно забранени за реализация след лабораторните данни, казаха още от смолянското ведомство на защитния орган към икономическото министерство. Търговците дори били задължени да изтеглят продадената стока от клиентите си, макар заповедта да звучи парадоксално. По-лесно щели да се хванат продажбите на едро. Оказало се, че нагревателите-менте се купували масово заради цената от около лев и понеже били удобни за аламинутно приготвяне на чай и кафе.
Специалистите обаче били ужасени от примитивната направа, без елементарна противотокова защита.
По време на масираните проверки по уличните пазари и сергии проверяващите търсиха общо 25 различни артикула, негодни и опасни за употреба. Стоките се внасяли по различни канали, а като производител най-често били посочвани Тайван, Китай и други източни страни. Предупреждението пък дошло от Румъния, където масово се разпространявали подобни стоки, сред които имало и играчки.
Илчевски: Предметът "Религия" няма за цел да направи учениците последователи на религиозно учение
Стефан Илчевски (24-годишен) от Чепеларе. Магистрат по теология. Защитава втора магистратура към Философския факултет на Софийския университет, специалност "История". Занимава се с проблемите на интеркултурния диалог. Социалното изражение на религията и отношението между различните вероизповедания са въпросите, които младият магистрат изследва.
Министерството на образованието въвежда, по-точно, е въвело вече изучаване на религия в училищата не като задължителен предмет, а като свободно избираема подготовка. Запознат ли сте с този въпрос? Има ли нужда и полза от изучаване на религия в училище?
Смея да претендирам, че съм запознат с този предмет, още повече, че едно от практическите приложения на моето образование е всъщност учител по религия. Погрешно е обаче да се разбира предметът "Религия", т.е. да бъде схващан от хората като предмет по православно вероучение. Именно това е грешката на много хора, дори учители, дори директори на училища , които смятат, че предметът "Религия" е еднозначен с предмета "Православно вероучение". Този предмет не може да помогне на православната църква в смисъл да набира свои членове, тъй като предметът "Религия" няма за цел да дава каквито и да е теологични знания, като догми на дадено изповедание, с които да бъдат запознавани децата в училище. Този предмет прилича много повече на предмета "История на религиите", който се изучава в много хуманитарни дисциплини, т.е. този предмет има за цел да даде познания на децата за отделните религии, като по-голямата част от материала е отреден на православната църква, като се има предвид, че тя е традиционно изповедание в нашата страна. Но една част от материала по този предмет е определен за останалите религии, които се изповядват в дадената страна. Така че той няма за цел дори да направи децата религиозни. Той няма за цел да направи децата, които посещават часовете по религия православни християни или пък последователи на каквото и да е друго религиозно учение. Целта му е една единствена - да запознае децата с религиозните учения, които съществуват в дадената страна, т.е. без да се взема никаква пристрастна страна. Като децата сами могат впоследствие да изберат дали изобщо да вярват в Бога или не, дали да бъдат православни християни, или да бъдат мюсюлмани, или да се присъединят към някое протестантско вероизповедание. Целта на предмета е учениците да не остават религиозно неграмотни.
Кой има право да преподава СИП "Религия"в училище?
Засега преподаването му в нашата страна се осъществява от хора, завършили "Богословския факултет" с магистърска степен или бакалавърска. Понеже хората, придобили такава правоспособност, в нашата страна са твърде малко, към факултета бяха организирани, като към всеки факултет в Софийския университет, преквалификационни курсове, за които можеха да кандидатстват преподаватели от училищата по хуманитарните дисциплини.
Това значи, че служебно лице, което е пряко ангажирано с източноправославната вяра или илсяма, не може да влиза в училище и да преподава "Религия"?
Ами засега поне Министерството на образованието не разрешаваше на свещенослужители от дадено вероизповедание да преподават този предмет. Макар че на места в нашата страна има такива изключения, но по принцип това досега не е разрешено. Този предмет може да се преподава само от миряни, придобили тази квалификационна степен.
Удачно ли е въвеждането на този предмет там, където учениците са от различни вероизповедания, от различни религиозни общности?
Както казах вече, предметът религия не би трябвало да бъде проблем за нито една религиозна общност, тъй като той няма за цел да създава последователи на която и да е религиозна общност. Единствената цел е той да информира децата, да бъдат те религиозно ограмотени. Едно дете, когато, например, утре попадне из улиците на града и бъде срещното, така да се изразя от някоя сектантска групировка и на него започнат да му се предлагат много лъскави обещания, да му се обяснява, че учението на дадената сектантска група е в тон със Свещеното писание, това дете, независимо дали е религиозно, независимо дали то по вяра е християнче или мюсюлманче , нека съвсем спокойно застане пред тези хора, отвори Свещеното писание и им покаже, че тяхното учение няма нищо общо със Свещеното писание. Друг е въпросът дали това дете ще избере да бъде последовател на едно или друго религиозно учение, тъй като вярата в бога е чисто индивидуално решение. Такъв предмет религия съществува като задължително избираем в абсолютно всички европейски страни с изключение на Франция и Албания. Той се преподава по точно определен план и точно определен учебник, който са одобрени от Министерството на образованието.
Казахте, че този предмет, изучаващ се по желание, има за цел да информира, а не да насочва учениците към дадена религия. В тази връзка искам да Ви попитам националните български ценности трябва ли да се идентифицират с църковните добродетели?
Във връзка с това, че предметът трябва само да информира, аз бих привел един такъв пример. Една моя колежка, преподавайки този предмет и срещайки много силна съпротива в училищата от страна на родителите, тя беше заявила на една родителска среща, че в нейните часове децата могат да идват заедно с родителите си и ако родителите забележат, че тя се опитва да ги направи последователи на едно или друго религиозно учение, да подадат срещу нея съответната жалба. За наша радост такава жалба не беше подадена, напротив, родителите посещаваха часовете и те наистина вече съвсем спокойно започнаха да пускат своите деца да посещават часовете по религия.
А в по-общ план, извън контекста на училището?
Що се отнася до това доколко националните ценности на българина са свързани с религията, то това е безспорно. Но трябва да се има предвид, че националните ценности като нравственост и добродетели по принцип са характерни не само за българите, но за всеки един народ. Също така трябва да се има предвид, че всяко населено място има своите традиции и дори местните традиции, ако вземем в самата религиозна практика са съвсем различни в различните краища. Още повече, че голяма част от нашето народно творчество няма нищо общо с християнството, голяма част от нашите народни обичаи са просто стари езически обичаи, които по един или друг начин са успели да продължат да съществуват, въпреки християнското изповедание на тези, които са ги извършвали. Друга част от тях, пък ако тя е съответствала символично на християнството, е изгубила своето първоначално значение и съдържание и то е било заменено с чисто християнско държание и значение.
През последните години в областта се построиха много храмове - и източноправославни, и на исляма. На днешен етап, какви са взаимоотношенията, според вас, между религиозните и националните интереси?
Аз бих разделил въпроса на две части - първо бих коментирал изграждането на многото храмове. Наистина през последните години в Средните Родопи бяха издигнати много християнски църкви и параклиси, същевременно много ислямски храмове. Но факт е, че въпреки увеличаването на храмовете в нашата област религиозното съотношение на вярващите остана непроменено. Дори и в едно населено място християнските храмове да станаха повече от един, то вярващите останаха същия брой. Както дори и мюсюлманските храмове да са се увеличили, а където нямаше, да бяха издигнати такива, то вярващите като процент от населението останаха същите. Според мен не физическите храмове могат да увеличат вярващите, защото първо би трябвало да бъдат издигнати храмове в сърцата на вярващите, а след това такива физически. А що се отнася до втората част на въпроса, обвързани ли са по някакъв начин държавните интереси с религиозните изповядания, за съжаление, историята е доказала, че много често държавните интереси се обвързват с религиозните. Като един от най-много пострадалите региони в това отношение могат да се вземат Средните Родопи, където, за съжаление, винаги състоянието на едно или друго вероизповедание е зависело от държавните интереси на нашата страна. Потърпевши от тази политика на българските правителства са били както православните християни, така и мюсюлманите. Тъй като в определени периоди от времето са били ограничавани ту последователите на едното изповядание, ту последователите на другото. За съжаление, до голяма част освен пасивност на православната църква, пасивност се забелязва и сред представителите на ислямската общност. Това до голяма степен се дължи на непрестанното им обвързване с държавните интереси. По тази причина тези изповедания са придобили просто една тромавост, която не им позволява да отреагират бързо на съвременните събития и на съвременните изисквания, които новото време представя пред тях.
Кои са другите застъпени в региона вероизповедания?
Една малка част от населението изповядва протестантизъм, като има главно две протестантски направления. Едното е Българска Божия църква, т.нар. евангелисти и другото направление - Адвентисти от Седмия ден, т.нар. съботяни. С изключение на тези религиозни групи, в нашия регион не се срещат други вероизповедания. Също така има, мисля че четирима-петима бахари в Смолян, но те не представляват по-голяма религиозна общност.
Какво кара хората да се приобщават към тези две църкви?
Към тях се присъединяват различни хора от различни прослойки на обществото. Разбира се, вярата в Бога е нещо твърде индивидуално и всеки един човек има свои конкретни подбуди да се присъедини към дадено вероизповедание. Но интересното е, прави впечатление ,че по-голямата част от вярващите в тези църкви са или бивши мохамедани или от мохамедански произход, което бие дори на очи в тези църкви.
Защо е така?
Може би причината за това е, че младежите от православен произход, колкото и елементарни познания да имат в областта на християнството и може би по силата на традицията отказват да се присъединят към тези протестантски църкви, а мохамеданските младежи и мохамеданите, като хора, непознаващи изобщо християнството и незапознати с нито една християнска традиция, може би това е и причината те да станат последователи на тези две протестантски църкви.
Бихте ли маркирали основните канонични различия между източното православие и протестантизма?
Според източноправославното изповедание източник на вярата са Свещеното писание и Свещеното предание, които помежду си са равнопоставени. За протестантите източник на вяра е само Свещеното писание. Конкретно вече, самите адвентисти от седмия ден и последователите на Българска божия църква помежду си се различават много. Основните им отлики обаче на Адвентистите от Седмия ден обаче е почитането като ден за почивка на съботния ден. Основната отлика на Българска божия църква е всъщност кръщението със Светия дух, т.е. т.нар. от тях "говорене на езици".
А не смятате ли, че в своите изяви и стремежа си да привличат повече миряни към себе си протестантите проявяват агресивност и настъпателност?
Всички протестантски вероизповедания са доста, не бих се изразил агресивни при набиране на своите членове, но доста активни, да. Дори понякога тяхната активност граничи вече с държание на лошо възпитан човек, за съжаление, но това не е характерно за всеки един техен представител. От друга страна наистина православната църква проявява пасивност спрямо това да проповядва своето учение сред хората. Свидетели сме, че вече 10 години в нашата страна има свобода на вероизповеданията, всеки може спокойно да разпространява каквито желае религиозни убеждения, стига това да не противоречи на законите на нашата страна. Но въпреки това православната църква е с много слаба дейност в това отношение. Почти никаква литература не излиза, тази, пък която се предоставя на читателите, не е съобразена с времето, или е на много висок и недостъпен стил, или са аскетични четива, предназначени за монаси, а не за миряни. Но интересното е, че членовете, постъпващи в тези протестантски църкви, са хора, които не се задържат по-дълго време там. За 4-те години, през които бях в Смолян, в тези църкви непрестанно пристигаха нови хора и непрестанно от тях се откъсваха вярващи, които се връщаха в старите си вероизповедания, в източноправославната църква или отново ставаха мюсюлмани.
На какво се дължи това движение?
Аз мисля, че това непрестанно движение, непрестанен отлив на вярващи се дължи на това, че в тях постъпват хора, които за пръв път се сблъскват с някакво религиозно учение, за пръв път те получават някакви религиозни знания. Всеки човек е критичен към това, което научава. Така е с всеки религиозен човек, независимо в кое вероизповедание постъпва. В началото има една еуфория, едно съвсем детско отношение към нещата. Едва след една-две години, когато вече нещата се уталожат, човек започва да се отнася по-критично към предложеното му религиозно учение и едва тогава започва да забелязва някои недостатъци , започват да се явяват съмнения. Някои хора преценяват, че те не могат да принадлежат към тази религиозна група.
И последен въпрос, има ли допирни точни между източноправославната религия и исляма в Средните Родопи?
Този въпрос може да бъде разгледан на два етапа - първо, съществуват ли допирни точки между православното християнство сунитския ислям, които се изповядва в Средните Родопи на чисто теологично ниво. На второ място - съществуват ли допирни точки между народния ислям, изповядван от мюсюлманите в Средните Родопи и християнството, изповядвано от християните в Средните Родопи. Допирни точни между сунитския ислям и православното християнство могат да се намерят много трудно. Допирни точни съществуват единствено на база това, че някои пророци, които в Свещеното писание се признават от християните, ислямът също ги почита като пророци, но само дотук. На втората част на въпроса може да се отговори много обширно - такива допирни точки съществуват, колкото и странно да звучи. Причината е следната - в средните Родопи, интересно е че съществуват много силни родови връзки, които за наша изненада и до ден днешен не са се разпаднали. Безброй са случаите, когато се среща голямата почит на жените мюсюлманки, особено на т.нар. мехрем аная, както те я наричат, т.е. милостивата майка, майката на Исус Христос Света Богородица. Силен е култът към Мехрем аная, особено в Средните Родопи. Почитането на старите християнски свети места. И до ден днешен по големите християнски празници, когато се посещават особено значими християнски аязма или параклиси и манастири, там могат да се забележат много мюсюлмани, които са дошли да се поклонят на тази светиня. Ежедневно например, ако човек застане в църквата "Св. Николай" в Устово, могат да се срещнат мюсюлманки, които идват от съседните села, носейки децата си, дошли да се поклонят, както те казват, на живия светия, т.е. на Свети Николай.
Лице на "Отзвук"
Росица Георгиева.
Смолян.
22 г., зодия Стрелец. Обича да купонясва.
Снимка: Владимир Мачоков.
------------------------
"Дакер" ЕООД и вестник "Отзвук" обявяват предварителен кастинг за участие в конкурса "Мис "Евридика" на 11 октомври от 16.00 часа в редакцията на вестника на адрес гр. Смолян, бул. "България" 8, Родопски драматичен театър, ет. 5.
В конкурса могат да участват момичета над 16 години.
За справки и записвания на тел.: 22974; 25133 в срок до 17.00 часа на 10 октомври.
С предимство са участничките в конкурса "Лице на "Отзвук".
------------------------
Във всеки брой вестник "Отзвук" ще публикува снимката на момиче, което иска да стане манекен. В края на месеца ще определяме фаворитките, които ще се явят на заключителен кръг в края на годината. За тях са осигурени награди и безплатен курс за манекени. Редакцията на вестника очаква снимки на момичета от цялата област, които желаят да станат лица на "Отзвук", на адрес: гр. Смолян, бул. "България" 8, вестник "Отзвук", за конкурса "Лице на "Отзвук".
Малките принцове, когато пораснат
Българският живот, особено в последните години, е изпълнен с абсурди. Какво по-абсурдно, например,от война между читалище и община - институции, на които човешкият контингент е един и същ. Приблизително еднакви са и целите им: едната институция обслужва материалното благополучие на хората, другата - духовното. В Чепеларе обаче такава война има и в резултат от нея читалище"Родопска искра" на 120 години беше докарано до просешка тояга... Новата учебна година за читалището започна просто на магия. Росица Аговска, съкретана през летните месеци (няма нужда да питате "защо") събра на риск 10 деца и започна да ги учи да свирят на пиано с мисълта, че да се отлага няма как и за кога - 50-годишният юбилей на Детската музикална школа към читалището - първата селска музикална школа в страната трябва да бъде посрещнат достойно с музикални постижения и успехи.
Как се стигна до тук, до опустошената банкова сметка, до класическия въпрос: Ще го бъде ли или няма да го бъде читалището, до клюките на маса, че е пред затваряне и ликвидиране.
Малко от историята на "дребните" предварителни обстоятелства.
През 1992/93 г. с благословията (подписа) на синия кмет Костадин Пепеланов читалището отдава под наем или все едно подарява помещение (80 кв.м. ) на ОББанка. Според направения договор за 10 години (представям в резюме), ако читалището след изтичането на срока не сключи договор със същата банка за още 10 години, трябва да й заплати направените подобрения... В договора няма клауза за актуализация на наема, той е направен изцяло така, че да облагодетелствува единствено могъщата институция, явила се като наемател. И няма никакво значение какъв е "цветът" на кмета, има значение, че един кмет, един председател на читалище по някакви съображения или просто от недоглеждане, с лека ръка "подаряват" читалищно пространство на банка и банката със своя директор, юрисконсулт, изобщо със сборното си човешко лице, без да й мигне окото приема този странен подарък... Коментирам този факт, защото той не остава случайно и изолирано явления. По някакъв начин той дава начало на една "традиция" в новото, "модерно" отношение към читалището.
През 1996 г. пишещата тези редове беше избрана за председател на управителния съвет на читалището. Веднага решихме да анексираме договора с банката. След много срещи, преговори, усмивки, обещания и реверанси той беше коригиран в тази клауза, т.е. отпадна перспективата след изтичане на първия 10-годишен срок договорът да бъде продължен с още 10 години. Всички други условия в договора обаче останаха. Оттогава до 2000 г. с големи усилия от наша страна наемът нарастна от 2 500 лв. (стари) или 2.50 лв. (нови) до 90 лв. "Абсурд", казва в такива случаи един приятел.
Още малко "абсурд" по темата - предварителни обстоятелства... През лятото читалището отдава под наем част от двора, където Красимир Николов (наемател) поставя маси за консумация на кафе и безалкохолни напитки. Той искаше да наеме и една малка част от фоайето на читалището, където да може да прибира масите (и без това те стоят там) и от където да може да продава сандвичи. По тази оферта управителният съвет на читалището взе решение за малък вътрешен ремонт, аналогичен с ремонта, направен заради банката. Архитектурният проект беше възложен на Мария Стоева - бивш главен архитект на гр. Чепеларе и общината, известна с професионалната си безкомпромисност, с прецизността на проектите си, с почтеността си... Нямаше никакви причини проектът да не бъде подписан, но ... след много увъртания, той не беше подписан. И фактор за това неподписване най-неочаквано се оказа Стефан Янков - председател на СДС в града. Един прекрасен ден на 1998 г., още преди местните избори, Стефан Янков ми съобщи по телефона, че "ние ще затворим читалището" в случай, че се състои ремонтът. Мотиви: "в сградата няма да може да се влиза". Още един вариант: "и двама депутати няма да могат да минат през вратата". И още един: "ще мирише на кебапчета"... Всичко това казал един "приятел" (не е важно името му - той няма значение). От значение е абсрудният механизъм в развитието на събитията.
Вместо да дойде в читалището, да проучи материалите по проблема като обезпокоен гражданин, г-н Стефан Янков на заседание на общинския съвет отправя питане: "Кой е разрешил този ремонт? " И въпросът му задвижва един прастар психологически механизъм: щом предстои някакво действие, то за него трябва да има не "решение", "а "разрешение" от висшестояща инстанция. Какво да се прави - навик. За малко да го обясня с "кучето на Павлов", но би било грешка. Механизмът е друг - страхът от не съвсем коректни действия на "момчетата от СДС". Така читалището остана без предвидените малки преустройства и ремонти на рушащата се сграда и, разбира се, ...без още един наем... Но няма страшно. Предстояха избори. Новото ръководство на общината щеше да преосмисли нещата. В очакване на промяната, управителният съвет на читалището отложи поредната докладна.
И... новият кмет дойде. Тодор Бозуков - един от най-добрите ученици на випуска си. Един от най-добрите актьори на гимназията, израснал пред очите на чепеларци на сцената на читалището. И досега го помнят в чудесната мелодрама на Светлов "След двадесет години", където Тошко е на 14 години, прегъваше вратле под ремъка на могъщ автомат биеше сцената с ботуши не по мярката му и пееше с всички сили: "Само в бой извоюва се щастие, думата имаш картеч... Помнят го в "На гости у дявола" (снимките му от спектакъла още висят на таблата на изложбата, която той обаче не е видял). И най-вече помнят го в "Малкият принц" - коронната му роля... И досега чувам диалога на малкия принц (Тошко) с лисицата (Славка). Той: "Какво значи да опитомяваш? ". Тя: "То е нещо отдавна забравено - значи да се свържеш с другите"... До скоро бях убедена, че тези млади хора никога няма да забравят красотата и очарованието на духовното съпричастие, на духовното свързване с другите, другите, с които гледаме в една посока и с които делим трудностите в осъществяването на една идея... На 01.01.2000 г. читалище "Родопска искра" навърши 120 години. Програмата за откриването на празненствата по случая отдавна беше оповестена, репетираше се усилено. По време на репетициите студеният читалищен салон се пълнеше със "заклетата" си публика. Публиката с якета, шапки и ръкавици слушаше, даваше акъли, ръкопляскаше, а актьорите, певците и танцьорите притичваха до бумтящата животоспасяваща печка "Спаска" да поемат дъх топлина, за да се хвърлят наново във вледеняващите обятия на сцената... От там, от сцената започна и тази трудна новогодишна нощ на сто и двадесетия рожден ден на читалището.
Тържественото откриване беше обявено за 1 часа през нощта. Според сценария, уточнен преди това на две заседания в общината, първото слово трябваше да бъде на новия кмет... В 0.10 ч. токът угасна. Скоро се разбра, че от страна на общината няма никаква организация, не са взети никакви превантивни мерки (например агрегат), никой не е съобщил, че кметът ще отсъствува, кметът не е изпратил свой заместник и т.н. , и т.н. А хората прииждаха - с факли, със свещи, с фенерчета, изпълниха главната улица, двора пред читалището и зачакаха. Чакаха пред вратите на надстолетното читалище и пряко ангажираните със 120-годишния рожден ден... Чакаха актьорите, народните певци, някои от тях дегизирани в театрални костюми - зъзнеха, но чакаха... Шампанското прекипя в препълнените чаши, по голямата кметска чаша избиха сребърни капки лед, думите на откровения и на възторг увиснаха, скандирането на учениците: "Лив, читалище! " не можа да пробие натежалата от недобри предчувствия новогодишна нощ, но хората продължаваха да чакат... гордостта на читалището и училището, порасналия "малък принц", докоснат от вълшебната пръчка на злата и добрата вещица, едновременно и превърнал се в кмет.
Тази нощ Тодор Бозуков изпусна един звезден миг в живота си, мигът, когато словото му щеше да възкреси "отдавна забравеното" нещо "да се свържеш с другите". Той разочарова поне двеста свои избиратели и ги загуби завинаги като такива. До края на майските тържества те щяха да станат много, много повече.
Кметът не дойде и на второто откриване на 17.01.2000 г. и отново не уведоми, че ще отсъствува, само че никой вече не питаше "защо?"
Той пропусна и всичките останали 11 концерти и спектакли, посветени на 120-годишното читалище и още два-три от майските тържества.
Но да не драматизираме нещата... Не влиза в служебните задължения на един кмет да ходи по спектакли. Изпращането на заместник, навременното уведомяване за неприсъствие, поздравления по делегация, писма, телеграми, адреси са акт на добра воля и уважение към другите (граждани на общината) и също така не спадат към служебните задължения на управленеца. Тези "лиготии", както ги нарича един приятел, тези етикетни жестове или по-точно отсъствието им, говорят само за липсата на светска култура и нищо повече... По друг начин стои въпросът за служебните задължения на експерта по култура и образование Богдана Стойкова и на секретаря на общината Атанас Мерджанов, както разбираме, отговарящ за културните изяви в града. И двамата не бяха разточителни в устояване на задълженията си като организатори, ръководители и присъствие, ако не на изявите на читалището, то поне на майските културни тържества, които винаги досега са минавали под егидата на общината. В този смисъл "егидата" не само я нямаше, но хората, които трябваше да я осъществяват, си разрешиха "лукса" да отменят концерт на Пловдивската опера, чакан задъхано от чепеларските меломани (те не са малко - в това отношение тук има традиции), издействан от заместник-кмет в гр. Пловдив за месеца на културата в нашия град. Жест на градоначалник към градоначалник.
И защо? Защото концертът нямало да събере публика... За това пък за кой ли път беше поканена "Широколъшката попрелка" (не че имам нещо против нея, но тя ме предизвиква за едно откровение: Преди 41 години, когато за първи път стъпих в Чепеларе, първият спектакъл, който изгледах, беше пак "Широколъшката попрелка". Нищо чудно тя да ме съпроводи и от този свят?!... Какво да се прави - ниво! Но да не ставаме дребнави.
В интерес на истината хората от читалището не приеха пестеливото присъствие и разточителното отсъствие от културните празници на кмет, експерт и секретар като част от сценарий, целящ унищожението на над вековната култура, нито дадоха ухо на личностно адресираните обиди към председателя и секретаря й. Не писаха по вестниците, не се оплакаха на по-голямото началство... И понеже в началото стана въпрос за война - да кажем, не отговориха на "канонадата" от агресивно презрение с канонада или дори с "единична стрелба"... Ако не се смятат докладните, чийто тон беше сдържан, толерантен, по-скоро подканящ към решения в полза на читалището, отколкото изискващ. Да, вярно, никой не благоволи да отговори на докладните, нито в положителен, нито в отрицателен аспект ("Голяма работа там, някакво си читалище", "Десета дупка на кавала" (цитати). Затова пък двата разговора между председателката на управителния съвет и кмета минаха блестящо. В диалога ни прозвуча ехото на някогашното доверие и уважение. Не можех да не повярвам в загрижеността, в обещанието, че ще помогне за увеличаване наема от банката и да се намери общински "терен" за Музея на ските, неправомерно настанен в сградата на читалището, както и за ремонта, макар и не както го искаме ние и т.н. След няколко дни общинският съвет намали субсидията за читалището почти наполовина... Г-н Тодор Бозуков не удържа на нито едно от дадените обещания... Все още никой не се сещаше, че управленците в общината провеждат последователно, целенасочено сценарий за ликвидиране на културната институция.
Първият сигнал дойде със статията на Богдана Стойкова "Райчев претендира за права, придобити с държавни средства". Но истинската заплаха кристализира в ясни модели и визии с "вживяването" на г-н Атанас Мерджанов като секретар на общината. Той сякаш бе призван да създаде на чепеларска почва матрицата на една "съвременна" концепция за читалищата. Беше призван да идеологизира, легализира и популяризира едно ново, все по налагащо се поради общия хаос становище. Разговорният израз на това становище е: "Кой ти гледа самодейност днес. Натиска копчето на телевизора с двайсетте програми и готово - кеф ти на концерт, кеф ти на чалга, кеф ти порно, ако искаш и театър".
Но думата ми е за г-н Мерджанов. Той също е един от най-добрите, най-умните ученици на випуска си. Потомък на обществено приносен род, наследник на интелектуалци, племенник на големия читалищен деятел Горчо Мерджанов (дългогодишен секретар на читалището), актьор и поет. Самият той - Атанас Мерджанов, не един път е преживял магията на сцената. Хуманитар по образование, учител по професия, назначен за секретар, предполагам, за да издигне престижа на тази възлова длъжност в общината, Атанас Мерджанов изведнъж и много неочаквано се оказа защитник на една неинтелигентна, агресивна, рушителна позиция по отношение читалищата... Защо стана така и защо изобщо става така? Може би и Ат. Мерджанов е подвластен на разпространената в дълбоката провинция инерция на себедоказване на пътя на отричането на предидущите... То, себедоказването как да е, но тук вече замирисва... Впрочем всичко е логично. Преди девет години в длъжността си на местен управленец в областта на образованието, той "затри" актовата зала в СОУ "Васил Дечев". Топла и уютна с малката си сцена, с виненочервените плюшени пердета на прозорците, с картините по стените, направена с труда на учители и ученици, тя се превърна в скучен, сив, издъхващ тежка миризма на гуменки, физкултурен салон (такъв, разбира се, училището имаше). Аргументът беше - да се оправят изкривяванията на гръбнаците на учениците. До сега си спомням пламъка на гордостта, лумнал в очите на "Жуфа", както всички го наричат приятелски, гордостта от себедоказването, когато "устоя" на всички придумки и доказателства в полза на непокътността на залата, дори на придумките на един министър, при това дама... Както и да е... гръбнаците на учениците, разбира се, не се оправиха, но училището изгуби актовата си зала, сцената си за ученически изяви, репетиции и представления, а Чепеларе - алтернативен салон за събрания. Отидоха на вятъра и грешни училищни пари, разпиля се инвентар и пр. Още един път: как да е... Мисля си обаче 9 години не са малко време, не са малко и за един човешки живот. За това време нашият "Жуф" е пораснал и помъдрял. Сега той не иска да разхищава, сега той иска да спести. Например да спести на общината субсидията за читалището. Как може да стане това - много просто... Трябва да се докаже, че читалището няма никаква дейност, че хората там мислят само за заплатите си и трупат години за стаж и т.н. За дейността на "Родопска искра" няма да разказвам - нея я знае цяло Чепеларе с изключение на управляващите. Салонът се пукаше по шевовете на всички спектакли, концерти, музикални вечери, посветени на 120-годишнината на читалището. Но не само това, читалище "Родопска искра" е едно от малкото, които въпреки безпаричието (да са живи и здрави големите граждани на Чепеларе - Кръстьо Вангелов, Йорданка Кръстанова, Славка Владева и др., които го спонсорират) работи по концепция или както е прието да се казва днес - по "проект". Казвам тези неща не защото културната институция има нужда от хвалба и потупване по рамото, а защото съм длъжна да отговоря с "висок глас" на "високия глас" на отрицанието. Според работния план - проекта в читалището, се подготвят кандидат-студенти, създаде се малка театрална трупа, готова да обслужва училищата с урок-спектакли, да прави турнета в общината и вън от нея, дори да препечелва за читалището някой и друг лев... Така че Вашата идея г-н Мерджанов (минавам към епистоларен изказ) да "шашардисаме" "Отворено общество" или ФАР и от там да потекат средства е най-малкото несъстоятелна. Ако следите внимателно този аспект на развитието на организираното общество, ще знаете, че това "кранче" вече е затворено, особено за малките градове. Затова добрият и мотивиран, според мен, проект за развитие на театралната дейност на Богдана Стойкова преди две години беше отхвърлен от "Отворено общество"... Несъстоятелна е също така, г-н Мерджанов и идеята Ви читалището да се издържа от селскостопански земи и гори. Нищо против, може и да стане, но след 10 години.
Но най-същественото от Вашите упреци, г-н Мерджанов, и най-циничното все пак е това, че ви досвидяват дори дребните заплати на читалищните работници... "Субсидията се дава за дейност, а не за заплати" (Ваши думи!) Зная, че владеете прекраксно софистиката, но да се тълкуват в софистичен план, т.е. както дяволът евангелието нормативни актове, е все едно да гледаш на хората отсреща си като на пълни идиоти. Според нормативен акт: "Общинският съвет съставя бюджет на общината въз основа собствени приходоизточници и субсидии от държавата". На този принцип се формира и бюджетът на читалището, който представлява една малка част от общинския бюджет. В съответния нормативен акт се изреждат показателите, според които се формира тази "малка част" (брой на читатели... библиотечен фонд... школи по изкуствата и т.н. ) Напомням: става въпрос за формиране на бюджет, а не за разпределение. Разбира се, разпределението ще има предвид "показателите", т.е. дейностите... В този смисъл читалището като структура се явява аналог на общината. И ако секретарят на общината получава заплата за организационната си дейност, аз не виждам защо секретарят на читалището трябва да си "докарва" тази заплата по някакъв свой начин (с шапка, например!), вън и независимо от читалищния бюджет. Нима той (секретарят), както и библиотекарят, както и чистачката не вършат своята работа (т.е. своята дейност) в читалището и за читалището? (Край на епистоларния изказ).
Но да приемем, че г-н Мерджанов е напълно прав - предвидената субсидия от общината да бъде само за дейности. До къде биха стигнали тези 10 000 лв., определени за 2000 г., ако трябва да се плащат хонорари за всичките авторски сценарии (а те са такива), всичките авторски песни, хонорари за режисьори, за постановки, за дирижиране; за дърва и въглища (за тях няма как - плаща се)? Всичко останало е безплатно и това е един от акцентите в читалищната, в аматьорската дейност. Заплащането, когато читалището може да си го разреши, е малко над символичното... В заключение искам да кажа: необяснимо е, невероятно е, че в един труден за страната ни момент, когато читалището - този чисто български феномен е последният спасителен остров на духовността и на достъпната, незаплащана култура, читалище "Родопска искра" в гр. Чепеларе е подложено на геноцид от собствената си община.
В резюме:
Общината "скрила главата си в пясъка" се прави, че не вижда читалището - значи то не съществува.
Общината забранява правомерен ремонт и преустройство.
Общината отказва да намери помещение за общинския музей на ските; и от тук отгоре отказва да плаща наем за музея, като отказва да сключи и договор с читалището за това, т.е. да подреди, да регламентира отношенията си с него (отказ: официално писмо на г-н Мерджанов, единственото от страна на общината - все пак - благодарим!) Важното е, че препоръчва читалището да печели от гори, картофи, фондации и пр. Не е толкова страшно, когато една банка впряга юридическата мисъл, за да ощети едно читалище... Какво можем да очакваме от хора, които само броят пари" ("Малкият принц" - полуцитат).
Страшно е, когато една община и по-точно - управленците в тази община искат да поставят на всяка цена и с всички средства на колене едно читалище.
Господи, какво става с малките принцове, когато пораснат? Какво става?!
Севдалина Панайотова.
Община Мадан става съдружник с равни дялове в "Бетон строй"
На следващата си сесия общинарите в Мадан ще обсъждат безвъзмездното прехвърляне на 8 дяла от капитала на "Бетон строй", в което съдружник с 58 % е и частната фирма "Ен Си Ей", съобщи секретарят Владимир Дралев. Равноправното съдружие е залегнало в договора между общината и частния предприемач преди построяването на бетоновия възел в Средногорци.
Уставният капитал на ООД-то е 430 000 лева, в което общината участва с апортна вноска от земя и съоръжения за 150 000 лева. С прехвърлянето на дяловете собствеността ще се подели 50:50 процента. Собственикът на "Ен Си Ей" Недялко Андреев е предложил за разглеждане актуалното състояние на дружеството, както и някои варианти за решение. Предложил е и завишаването на капитала на 610 000 лева. Предстои и вторият етап на изграждане на пресевна станция, в която инвестициите ще са вече равни. ОбС ще реши дали може да е равнопоставен съдружник с "Бетон строй" или ще продаде дяловете си на частника. От пускането на бетоновия възел в експлоатация от преди месец дружеството е на печалба с 4 000 лева.
Отвориха офертите за приватизация на "Пампорово"
Вчера отвориха офертите за приватизация на "Пампорово" АД, съобщиха от Министерството на икономиката. До 19 септември 13 фирми закупиха задължителната документация за приватизацията на 60 на сто от туристическото дружество. Сред кандидатите са "Петрол Холдинг Груп" АД, "Демекс Корпорация" АД, "Роял Холидей" АД, "Пампорово Тур" ЕООД, швейцарската "Турст Инвест АГ", "Балкан Кейтъринг" ООД и др. Туристическото дружество е включено в списъка за целева приватизация и затова потенциалните купувачи няма да имат право да използват непарични платежни инструменти и разсрочено плащане на цената.
"Пампорово" АД е една от най-големите туристически фирми в България, като 76,5 на сто от акциите са собственост на държавата. Останалата част е притежание на частни акционери по линия на масовата приватизация. Собственост на фирмата са комплексите "Арфа" и "Перелик". Извън заведенията в хотелските комплекси в активите на "Пампорово" АД влизат битовите ресторанти "Чевермето", "Малина" и "Воденицата". Дружеството завърши 1999 г. с печалба от 2,835 млн. лв. Петима са съкратените учители в Доспатско
Петима са общо съкратените педагози и двама души от помощния персонал в Доспатска община, съобщи шефът на отдел "Образование" Николай Пехливанов.
Без работа са по един учител и един възпитател от Любча и Змеица и една детска учителка в Чавдар. Броят на паралелките спрямо м.г. намалял с две. Настоящата учебна година първолаците са с 20 по-малко от предходната. Тогава общо 199 деца са прекрачили за първи път школския праг. Сега те са 179 от осем населени места.
Повече от половината паралелки в Црънча и Чавдар са маломерни. Непълен норматив класове има също така в Бръщен, Касъка и Любча. Нулева година за първи клас е обявена в граничното село Чавдар, където от набор '93 имало само две деца, чиито семейства се изселили. Там обаче учителската бройка се запазва, защото за разлика от миналата година, имат осми клас, добави Пехливанов.
С три прасета откриха ловния сезон в Загражден
На откриването в събота на ловния сезон за едър дивеч загражденските авджии налетяха на слука и се записаха с три повалени глигана. Богатият улов потвърди старши лесничеят в селото Румен Иванов. Той каза, че в съботата две прасета ударила групата ловци, заела позиции в местността "Старата каба" в района на с. Планинско, където паднал едрият дивеч. В неделята пък друга група отстреляла прасе в района на "Рибин дол".
Съседите от Давидково се върнали с празни ръце, но пък с много емоции, според шефа на авджиите там Никола Шопов.
45 души от двете групи излезнали да гърмят, но младите и все още неопитни кучета ги подвели. Не е за разправяне, но изтървахме около двайсетина бройки, посочи Шопов. Излетниците тършували в събота и неделя в местностите "Дюза", "Дупките" и "Ангелова каба".
Нямаме добре обучени ловни кучета, тъй като хубавите заминаха за Гърция. Стопаните им ги продадоха на гръцки мераклии за по 1 000 - 1 500 дойче марки. Всички бяха от породата "Балканско гонче". И сега новите са още неопитни, посочи той. Заради разредената гора прасетата не преминаха през пусиите, а по други пътеки и се отърваха по живо, по здраво, коментира първия излет на давидковци Шопов. Той каза още, че сред излязлата за дивеч група бил и 85-годишният майстор на лова Митьо Митев, който въобще не се давал на по-младите от него и бил като пружина.
Само глоби ще оправят вандалите
Че Енергото не е за жалене, е вярно. Традиция стана токът да се качва и при дефлация, и при мижава инфлация. И доходите на "енергийната мафия", както нарече Костов НЕК преди изборите, се качват редовно. Но трошенето на уличното осветление (вж. в броя) не само показва колко е акълът на тийнейджърите, защото техните родители ще плащат поломеното, а и много лошо възпитание. Вандалщината е и признак на неовладяната разрушителна стихия, която показва съвсем ясно, че сме далеч от Запада. Искаме големите доходи като техните, но за такива действия там тикат зад решетките, а бащите плащат хиляди марки глоби. Май и родните органи трябва да ни подпукат поголовно и за дребни нарушения, за да ни дойде акъла в главата.
Сръбският журналист Антоние Ковачевич: Тези избори ще определят бъдещето ни през новия век
Изборите в Югославия решават съдбата не само на Слободан Милошевич, а ще имат далеч по-стратегическо значение. Точно те ще определят мястото ни в новия век. Това каза гостуващият в Смолян журналист на едно от най-тиражираните в Югославия вестникарски издания - "Свет". Той бе в областния град, командирован да пише за планинския туризъм.
Това бяха първите избори, в които имаше ожесточена медийна кампания в предизборния период, каза той. Според мен победи народът, защото той се умори да го сочат за лош, посочи Ковачевич. Не той е лош, а политиката на Социалистическата партия на Сърбия, благодарение на която Сърбия изгуби почти всичко, което е правила през вековете. Със своя вот на 24 септември избирателите показаха, че искат страната ни да върви по пътя на демократичните промени.
В Сърбия има глад, има страх от нова война. И ние много се надяваме да не ни сполети най-лошото, а главният виновник за тези страдания - Милошевич, да признае изборната победа на опозицията и се оттегли мирно от политическата сцена.
Стачка почват учителите в Смолян
В понеделник Първо СОУ в Смолян ще стачкува ефективно, съобщи инж. Мария Жайгарова - председател на СБУ - Смолян. Спазени са всички процедури и законни срокове, уточни тя. Само това изчакват и събратята им от Второ и СОУ "Отец Паисий", за да се включат в стачката. Всички учебни заведения и детски градини в общината от утре предприемат предупредителни протестни действия. Причината е неспазеното стачно споразумение от 14 септември, когато на просветните деятели било обещано изплащане на възнаграждението за август до 22 септември. Вече е 4 октомври, а при среща със зам.-кмета Б. Бекяров ни бе обяснено, че пари няма и няма да има до отпускане на искания от финансовото министерство заем, добави Жайгарова.
Заради това вчера на заседание на Общинския координационен съвет на СБУ 20-те представители на общински училища обсъдили и приели вариантите на протеста и исканията на учителското братство: мълчаливо присъствие на представители на всички училища днес на общинската сесия; едночасова предупредителна стачка в понеделник в училищата и детските градини - втори учебен час. Учителите искат незабавно изплащане на възнагражденията за август и септември и ритмични заплати оттам-насетне. Започване на преговори с общинското ръководство в 10-дневен срок за сключване на колективен трудов договор. С него ще бъдат регламентирани всички проблеми в образователната сфера и заетите в нея, уточни синдикалистката. Учителите настояват още и за изпълнение на обещаното вече увеличение на заплатите - от 1 октомври средна брутна заплата 196 лв. Четирима са кандидат-кметовете в Рудозем
Четирима души се регистрираха в Общинска избирателна комисия - Рудозем, за участие в предстоящите избори за кмет на общината, съобщи Валентина Серезлиева - зам.-председател на ОИК. Последната събота на м. октомври за поста градоначалник, ще се борят Вахди Паликаров, издигнат от Инициативен комитет, който внесъл подписка от 868 души, Николай Бояджиев - също от Инициативен комитет - 1 482 подписа. СДС издигна за свой кандидат Румен Якимов - сегашния зам.-кмет и временно изпълняващ длъжността кмет. Още едно име се включва в надпреварата - Тодор Митев - издигнат от малко познатата формация "Българска партия за развитие на икономиката". Тя била регистрирана лично от представител на национално ниво - Пламен Бенински.
Освен изброените в ОИК за участие са се регистрирали Демократична партия на справедливостта в България, коалиция БЗНС-НС и Демократична партия, ДПС, БББ, БЕЛ, уточни Серезлиева.
Общо хората, които имат право на глас в Община Рудозем са 8 682 души. Колко от тях обаче ще го упражнят, ще стане ясно на 28 октомври - деня на изборите, посочен с президентски указ.
"В и К" ще спира водата само с решение на съда
Пада наказателната мярка на "В и К" за прекъсване на водоподаването на длъжниците си. Водното дружество вече няма право да спира водата на неизрядните си клиенти без специално разрешение на Окръжния съд. Това гласи решение на Върховния апелативен съд, с което се ограничава правото на водните фирми да затягат кранчето на закъснели с плащането обществени и частни абонати, оповести шефът на "В и К" - Смолян, Роман Хаджийчев.
През септември в сравнение с август борчовете на неизрядните абонати в областта нараснали почти двойно, посочиха от дружеството. Спирането на водата бе своеобразен стимул абонатът да си плати сметката в съкратени срокове.
Сега една съдебна процедура може да се проточи твърде дълго, а дружеството да изпадне в позицията на длъжник към Енергото, защото по-голямата част от водоподаването в областта е помпажно. С ел. помпи се захранват най-големите консуматори на живителната течност в региона, посочи зам.-шефката Златка Стаматова.
От друга страна за изтънелия семеен джоб на родопчани става все по-трудно да посрещат ежемесечните сметки на битово-комуналните фирми. Вече системно с плащането закъсняват обществените консуматори. Училища, болници и детски градини се превръщат в най-големите длъжници към доставчиците на ток и вода.
"Родопа" би "Сливен" служебно
Смолянският футболен клуб "Родопа" победи служебно "Сливен" с 3 : 0. Това стана, след като сливенчани отказаха да гостуват на смолянския тим на срещата от VIII-я кръг на Югоизточната "В" група. С тези спечелени точки "Родопа" се издигна във временното класиране на четвърто място с 12 точки актив. Със същия брой точки е отборът "Камено", класирал се трети. Класирането се оглавява от "Свиленград" с 18 т., следван от "Металик" - с 13 т. На дъното са "Асеновец", "Секирово" и "Сливен", съответно със 7, 7 и 2 точки.
В IХ-я кръг, който ще се играе в неделя, "Родопа" ще гостува на "Ямбол", които във временното класиране са на девето място с 10 т.
