ПРОГРАМА НА ПРЕЗИДЕНТА И ОБЩОБЪЛГАРСКИЯ СЪБОР "РОЖЕН`2000"
Акад. Юхновски: Ще дискутираме изтичането на мозъци от България
Изтичането на мозъци от България дискутират участниците в кръглата маса "Наука и образование" на общобългарския събор "Рожен - 2000" на 26 - 27 август. Това каза ръководителят на дискусията акад. Иван Юхновски, председател на БАН.
Възможностите за стимулиране на българската наука, взаимодействието между наука и индустрия и приложните изследвания също са сред предварителните теми на кръглата маса. Темите не са задължителни, поясни Иван Юхновски. Той съобщи, че досега участие в дискусията са потвърдили българи от Германия, Италия, Франция, Дания, Швеция, Италия, Великобритания, САЩ, Нова Зеландия. От България ще се включат 10 учени, сред които министърът на образованието Димитър Димитров, ректорът на СУ "Св. Климент Охридски" Боян Биолчев, Марко Семов, Иван Матев, почетен председател на Съюза на учените.
Според учените българската наука има редица добри постижения за изминалия период, но се нуждае от държавно покровителство и генерална стратегия за развитие на перспективните ниши в икономиката. Именно по тази причина наблягането на генното инженерство и свързаните с него разработки могат да намерят приложение в селското стопанство, което ще даде допълнителен стимул за неговото развитие и свързаната с него лека и хранително-вкусова промишленост, смятат учените.
Досега не е имало подобно събиране на български учени от цял свят, каза Иван Юхновски.
Владимир Владигеров и балет "Арабеск" напълниха залите на РДТ
Почитателите на класическата музика, прекрасните творби на композитора Панчо Владигеров и майсторските изпълнения на Владимир Владигеров напълниха камерната зала на РДТ в понеделник вечер. Соната за цигулка и пиано, написана от П. Владигеров на 12-годишна възраст, бе първото изпълнение на сина му и пианистката Джени Петрова. С особено вдъхновение изпълнителите изсвириха пиесата "Ласка", с която композиторът спечелил престижната награда "Менделсон". Първата част на концерта завърши с Концертно шими - музика с джазов характер, написана от Панчо Владигеров през 20-те години, силно повлияна от популярния по това време салонен танц - шими. Във втората част гостите се наслаждаваха на "Приказка", Песен и хумореска из "Миниатюри Шумен" и Българска рапсодия "Вардар".
Владигеров свири така, че да почувстваш музиката вътре в себе си, коментира част от съвсем младата публика, която награди известните изпълнители с продължителни аплодисменти.
Два часа по-късно голямата зала на РДТ едва побра почитателите на балет "Арабеск". Публиката се захласна в невероятното изпълнение на "Болеро" (Равел), с хореограф Маргарита Арнаудова. Ръкоплясканията задържаха младите и красиви танцьори задълго на сцената. Те изпълниха още няколко танцови спектакъла под заглавие "Подобно, но не същото" с хореограф Соня Кларк.
Златина Узунова и Петър Янев продуцират два компактдиска за Рожен
Два нови компактдиска с популярни и обичани родопски песни продуцираха известната изпълнителка Златина Узунова и гайдарят Петър Янев. Дисковете са подготвени, записани и се продават само на националния събор "Рожен 2000". Първият е сборен със заглавие "Родопите - паметта на България". Солистите са професионални певци от ДАНПТ "Родопа" - Младен Койнаров, Гергана Русева, Сийка Иванова, Силвия Василева, Величка Тодорова и Златина Узунова. "Хранила майка" е първата песен, изпята от Златина Узунова, специално в памет на бащата на Тодор Батков, който е спонсор на издадените музикални продукти. Прекрасната музика е дело на майсторите музиканти - Тодор Глухов - диригент, кавалджия и аранжор на всички песни в двата диска, Петър Янев - гайдар, на контрабаса е Иванка Шукерова, на трите гадулки пък свирят Васко Рангелов, Петър Костадинов и Богдан Налбантов, с тамбурата се изявява Елко Делиев. Песните от компактдиска звучат чисто и неподправено, каза Сийка Иванова. Това е може би единственият диск, в който народната песен е необработена, истинска, изпята от народа, казва пък Силвия Василева. Гергана Русева е убедена, че народната песен трябва да се съхранява и популяризира сред младото поколение.
С удоволствие изпях любимата си песен "Сеташ ли се любе", защото масово се записва само чалга, а не бива, казва другата солистка Величка Тодорова. Подобни дискове липсват на пазара и аз с удоволствие участвах, заключи Младен Койнаров.
"Жарава от звуци" пък е името на първия самостоятелен диск на Златина Узунова - младата и талантлива изпълнителка на родопски песни. Включени са 16 изпълнения, сред които са "Руфинка болна легнала", "Защим е мене да живам". Узунова е солист на хор "Големите български гласове" - София, с диригент Илия Михайлов. В процес на подготовка е втори компактдиск, предстои й турне в Швейцария.
Двата диска са реализирани в пловдивското студио "Бели, зелени, червени", изработена е от "Пайнер", а снимките са дело на Анастас Кабасанов и "Фото експрес".
Две произведения на Никола Гигов са включени в песнопойките - "Рожен" и "Родопска трепетлика".
Идеята на Президента
Президентът Петър Стоянов обяви идеята си през 2000 година да се организира среща на българите, живеещи в чужбина, на 10 юни 1999 г. в Одеса. Тогава той бе на среща с българите, живеещи в Украйна. За място на събора президентът посочи "Роженските ливади в Родопите". Под негово ръководство бе създаден и инициативен комитет, включващ изявени български интелектуалци и представители на неправителствени организации. През април т.г. на заседание на инициативния комитет при президента се обсъждат предложените концепции на фирми за организация на събора. Избрана е "Бел Епок" заради опита им и заради това, че са смолянчани и познават района и традициите.
Историята на Рожен в снимки показаха в Историческия музей
Смолянчани и гостите на областния град могат да се запознаят с историята на Роженския събор от откритата в понеделник изложба "История, песни, звезди" в Историческия музей. Широк екип от сътрудници работи повече от половин година, за да се добере до корените, лицата и звездите на събора, каза Таня Марева - директор на музея. Със съдействието на Държавен архив и Община Смолян специалистите намерили редица лични архиви, прелистили стотици страници и разгледали над 1 000 снимки, за да отразят в изложбата корените на Рожен и да стигнат до неговите символи. С фотоси и текст се припомня местоположението на Роженските ливади, сведения за с. Проглед, хората преди век, съборът през 1908 г., Рожен '61 - ново начало, чудото на Рожен - 100-те каба-гайди с диригент Апостол Кисьов, първенците на Рожен и много други интересни сведения и любопитни факти.
Богатата колекция може да се разглежда до 30 септември в залите на музея, само в дните 25, 26 и 27 август ще бъде представена на Роженските ливади. Честта да я открие в понеделник имаше зам.-кметът Панайот Денев. Гости на проявата бяха Апостол Кисьов, Валя Балканска, която бе предоставила свои награди от български и международни фестивали, Мария Матеева, която през 1970 г. печели второ място в ралито на тогавашния автомобилен събор, Неделчо Андонов и Атанас Капитанов, които били основните двигатели на събора от 1961 година.
Паралелно с изложбата за Рожен в предверието на музея се откри и колекция "Художествени плъсти" на художничката Галина Ганева. Плъстената техника води началото си от IV век преди Христа от Централна Азия и Китай. В Родопите плъстите се ползват предимно за шапки. Основният материал - вълна, Ганова превръща в уникални художествени изделия.
Качествени стоки и ниски цени на изложението във фоайето на Община Смолян
На 22 август в западното фоайе на Община Смолян се откри Националното изложение на производителите РОЖЕН '2000.
Панаирът изпъква като интересен и полезен акцент в наситената със събития програма в Смолян през тази седмица.
Там от 22 до 27 август практично настроеният потребител може да изненада благоверната си с подарък, да обзаведе дома си с нова вещ, да поднови миналогодишния си гардероб с актуални летни и есен-ни облекла.
Най-нетърпеливите купувачи атакуваха изложението още при самото му откриване, надявайки се да закупят евтини и качествени стоки родно производство. И не сгрешиха.
Най-представително и актуално за сезона е участието на производителите на бельо, трикотаж и спортни облекла, които предлагат изгодни намаления за сезона Лято '2000. Приятно изненадват и приготвените специално за изложението летни колекции от дамска конфекция и кожени изделия.
Изключително изгодни са офертите към професионалистите и домашните майстори, за представените на изложението строителни материали, инструменти, електро-промишлени стоки.
Но, несъмнено, най- атрактивното на изложението са цените - те са достъпни, със специални отстъпки и предложения за всеки джоб.
Мнозина се притес-няват, че парите не им достигат. Само от 22 до 27 август те ще са определено достатъчни на всеки, който посети изложението РОЖЕН '2000.
Културно-историческите маршрути обсъждат на кръглата маса по туризма
В дните на Общобългарския събор "Рожен 2000" тече и кръгла маса по туризма, съобщи директорът на Съншайн турс Боян Манев, председател на инициативата. За участие са поканени представители на туристическите среди от Румъния, Гърция, Украйна, Великобритания, Франция, Швейцария, Швеция. Природното и културното наследство на България и развитието на културно-историческите маршрути в страната са темите в дискусията.
Липсата на значими инвестиции е сред основните проблеми в туризма. Държавата по никакъв начин не желае да стимулира чуждите предприемачи и новите собственици на обекти, за развитието на инвестиционни проекти в сектора, коментира председателят на Съвета по туризъм-София Румен Драганов. Според него поддържаният преди години баланс между туристическите пазари на Германия, скандинавските страни и Русия /30:30:30/ е нарушен и скоро България ще бъде принудена да предлага туристическия си продукт на много ниски цени.
На около 20 км се разпростира съборът
Съборът на Рожен се разпростира по протежение на около 20 км. Самото съборно селище заема около 450 дка от Роженските ливади. Съборът с над 100-годишна история и за първи път има устройствен план. Очакваните 8000 фолклорни изпълнители ще се изявяват на 5 естради. В централната част на селището се издига 32-метрова кула от дърво, на която се вее българското знаме. Пирамидалната кула е основен акцент от планираната зона на занаятите, обясняват наетите от "Бел Епок" изпълнители на проекта. Във вид на кули са и павилионите за продажба на книги. Над 150 щанда за продажба на българска литература се представят на подготвения книжен пазар.
Преобладаваща част от конструкциите на постройките за събора са от дърво. Разполагащите се по протежение на съборното село заведения и щандове също са дървени.
Пазете се от джебчии и измамници, съветва полицията
150 служители на РЗ "Полиция" и 45 огнеборци от РС "ПАБ" се грижат за нормалното протичане на Общобългарския събор, съобщи говорителката на РДВР - Смолян, л-т Сийка Забилева. Със заповед на главния секретар на МВР по двама служители от районните дирекции на вътрешните работи Пловдив, Пазарджик, Благоевград и Кърджали са командировани в помощ на смолянските си колеги. През м. май със заповед на полк. Александър Савов - шеф на РДВР - Смолян, бе създаден оперативен щаб, който да организира охраната на мероприятията и нормалното протичане на събора "Рожен 2000". Пряка задача на щаба бе да създаде организация по движението на МПС, да осигури условия за недопускане нарушения на обществения ред, възникване на пожари и други инциденти, разясни л-т Забилева.
Районът, на който се провежда съборът, е разделен на сектори, а за всеки от тях има поотделно отговорник и екип за охраната. Проведени са практически тренировки на място с целия състав, който се грижи за охраната, реда и противопожарната безопасност по време на събора. Всеки един от униформените служители си знае задачата и знае при коя ситуация как да действа, продължи още говорителката. Служителите на РДВР са на вр. Рожен от 25-и ще стоят до приключването на всички мероприятия. Също така с оглед безопасността на посетителите и гостите на Общобългарския събор са извършени охранителни и противопожарни обследвания на хотели, търговски обекти, питейни заведения, където са проиграни реално учебни тренировки за действие на целия личен състав при пожари и аварии, уточниха още от пресцентъра и "Връзки с обществеността" на МВР. Още при самото изграждане на обектите те бяха наблюдавани от специалистите на противопожарната служба и бяха спазвани тяхните изисквания. Всеки търговец, който е сключил договор за даден обект, е получил точни и писмени указания за противопожарните изисквания, които трябва да се спазват. Противопожарни автомобили има до хотел "Рожен", до разклона на картофохранилището и до параклиса "Св. Пантелеймон", където е лагерът на РДВР - Смолян. Осигурени са още три автомобила с висока проходимост за обхождане на района, 6 водоноски и един специален автомобил за бързи действия. Разбира се, всеки от посетителите трябва да даде своя принос за нормалното протичане на събора. Достатъчно е да се прояви по-голяма отговорност и самоконтрол, чиито резултати, предполагам, ще допринесат до спокойното и безаварийно протичане на празниците. Изградена е специална работна група с участието на служители от сектор "Икономическа полиция" при РДВР, представители на ХЕИ - Смолян, и представители на ДВСК, които проверяват месопреработвателни предприятия, складове на едро, хранителни магазини с цел недопускане продажба на негодни хранителни продукти на събора. Със специална заповед от миналата седмица на кмета на Община Смолян Данчо Киряков бе забранено разпространението и използването на пиротехнически изделия по време на провеждането на фолклорния събор. Извършена е ревизия на складовете и магазините, предлагащи такива стоки. Те са запечатани по време на празниците.
Куфарната търговия е забранена, но е възможно да се появи, напомниха от полицията. Тези, които предлагат такъв вид стоки, са с недоказан произход и съмнително качество. По-безопасно е да се пазарува от специално изградените търговски обекти, чийто собственици носят отговорност за това, което предлагат. Въпреки всички взети мерки не е изключено все пак да се случи някой да изгуби своя вещ, да не може да открие детето си, което е изчезнало от погледите на родителите си. Опитът на криминалистите сочи, че при събиране на толкова много хора има голяма вероятност за извършването на джебчийски кражби. С тях с малко усилия всеки от нас може да намали вероятността да бъде пребъркан. Например: Добре е мъжете да не слагат във външните джобове портфейлите си, там те са лесно достъпни за сръчните ръце на джебчиите, напомниха криминалистите.
Най-добре е парите и документите да се държат във вътрешен джоб на връхната си дреха, така че да се усеща наличието им по всяко време. Много често захласнати по стоките и сергиите, жените отмятат дамската си чанта назад, което предизвиква нежеланите "доброжелатели". Чантите трябва да се носят през рамо и да бъдат винаги отпред, за да се виждат. При тези случаи и при други възникнали инциденти помощ и съдействие може да се потърси от всеки един униформен служител на РДВР. Пак към тях трябва да се обърнат хората, ако забележат съмнителни изоставени багажи или станат свидетели за извършване на нарушения на обществения ред или престъпление. Помощ може да се потърси и направо в лагера на РДВР - Смолян.
По време на Общобългарския събор ще има промяна в организацията на движението.
Забранена е за движение на МПС от 25 до 27 август отсечката от параклиса "Св. Пантелей" до западния вход на хотел "Рожен" - на източния - през деня от 08.00 до 24.00 часа. Товарните автомобили, пътуващи по маршрута Пловдив - Смолян, преминават през Чепеларе - Пампорово - Стойките - Превала - Смолян, или Пловдив - Кричим - Девин - Смолян. Леките автомобили ще могат да стигнат до Смолян през Пампорово по панорамния път. Всички промени в организацията на движението са сигнализирани с вертикална маркировка.
На Роженските поляни са създадени четири паркинга, които имат капацитет за около 10 000 автомобила и 500 автобуса. Два от паркингите са до входовете на хотел "Рожен" - от източната и западната страна до параклиса "Св. Пантелей". Още един е изграден до книжния пазар. Там са паркирани автобусите на участниците в събора. Други паркинги има по пътя от НАО до хотел "Рожен". При нужда е осигурена възможност за създаването на още два паркинга. Пак на двата входа има и таксиметрови стоянки. Организиран е и обществен транспорт от ТК "Пампорово", Чепеларе, кв. Устово до вр. Рожен. За жителите на Смолян ще бъде по-удобно да ползват обществения транспорт, защото така няма да им се налага да търсят място за паркиране и ще могат да се насладят на празника без да се притесняват.
За заключителния концерт в Смолян, който ще се проведе на 27, посетителите на събора най-бързо могат да стигнат с организиран обществен транспорт. Автобусите ще пътуват от вр. Рожен през кв. Устово до Енергоснабдяване. Търговците трябва да се погрижат за зареждането на обектите си за времето до започването на събора. Снабдяването със стоки трябва да е приключило до 8 часа на 26 август.
Пускат нощни наблюдения за гости в обсерваторията
Два долара на минута ще струва нощно наблюдение с двуметровия телескоп на Роженската обсерватория, съобщи инж. Анастас Щинков - зам.-директор на НАО. За пръв път, откакто е построена обсерваторията, посетител може да седне на подвижния стол и през съоръжението с чудовищни размери да наблюдава звездното небе. През това време до наблюдаващия ще има астроном, който да го посвети в звездните тайни, а инженер на пулта ще командва движението на телескопа. Заповедта за отворени врати на обсерваторията е подписана от нейния шеф Кирил Панов. Професионалисти развеждат желаещите до двуметровия, до 70-сантиметровия Шмидт и слънчевия телескоп. Снимки и публикации са на показ в сградата на НАО. Разходките са придружени от интересни лекции за възможностите и спецификата на астрономическите уреди.
С храна за 300 000 души е зареден складът на Рожен
Огромен склад на едро, достоен за мащабите на "Метро", снабдява стотиците търговци по време на Общобългарския събор "Рожен 2000". За кратко време старото картофохранилище се превърна в модерен термоизолационен хипермаркет. Търговците, които са наели обекти за събора, са максимално улеснени. Всичко се кара със специален транспорт на място, независимо от заявените количества. Хипермаркетът е зареден с храна и напитки за 300 000 души. Според предварителните проучвания на Рожен ще бъдат изядени около 80 тона кебапчета.
Симеон II прати на събора първородния си син Кардам
Първородният син на цар Симеон II княз Кардам и съпругата му потвърдиха участие на Роженския събор. Това съобщи с писмо лично Негово Величество в отговор на поканата на кмета на Смолян Данчо Киряков. Царят изразил надеждата си при друг удобен случай да се запознае с Родопския "чудно хубав край".
Уверен съм, че националният събор "Рожен" ще се превърне в едно изключително събитие, е посочил цар Симеон II.
Схема на градския транспорт за празниците
Във връзка с провеждането на Празниците на изкуствата в Смолян ще бъде удължено работното разписание на градския транспорт до 24 часа.
От 22 до 23.30 ч. автобусите в града ще се движат в интервал от 15 минути, като последните коли тръгват в 24 часа. Промените за извънградския транспорт са следните: по направление Смолян - Смилян последният автобус тръгва в 22.30 часа от Автогара - Смолян; Смилян - Смолян - 20.00 часа; Смолян - Момчиловци - последен автобус в 22.30 от Автогара - Смолян; Момчиловци - Смолян - в 20.00 часа.
За улеснение на гражданите, които ще посетят Роженския събор, е направена следната транспортна схема: На 26 август от Автогара - Устово до Рожен автобусите се движат от 8.00 до 23.00 часа през интервал от 10 минути. От Рожен до Автогара - Устово, автобусите са от 8.40 до 23.40 през 10 минути. В неделя от Автогара - Устово до Рожен автобусите са от 8.00 до 18.00 часа през интервал от 10 минути, обратно движението е от 8.40 до 19.40 ч., като от 9.40 до 13.10 те са през интервал от 10 минути, а след това интервалът е от 30 минути.
Освен между Автогара "Устово" и хотел "Рожен" маршрутки осъществяват превоз между Пампорово и Рожен средно през изтервал от 5 мин. Те тръгват от старата пампоровска автогара, минават през търговския комплекс и возят пътници до параклиса между Проглед и Рожен, и обратно. Маршрутки транспортират гостите от Чепеларе до Рожен и обратно. Тръгват от "Рибката" (на входа на Чепеларе откъм Пловдив - б.а. ), като минават през града средно на всеки 5 мин. Пак през такъв интервал се движат микробуси между местността "Хайдушки поляни" и хотел "Рожен".
Автобуси на общинската фирма "Рожен Експрес" между 6 и 7 часа в събота и неделя извозват желаещите да посетят събора от следните села в Смолянска община: Смилян, Арда, Чеплят, Сивино, Орешец, Стража, Кокарово, Селище, Требище, Мугла и девинското Брезе.
Съборът върви по Мрежата
"Рожен 2000" се предава по Интернет от ГУКИС - фирмата, която осигури предаването и на Българския Великден, съобщи на пресконференция нейният шеф Иван Генов. Той припомни, че по време на премиерската инициатива е имало над 700 опита за хакерско проникване в мрежата, по която е течало он-лайн предаването. В момента сме се подготвили много по-добре и това е първият път, в който потребители от света ще теглят информация от България, убеден е Георгиев. Той припомни, че досега Интернет-маниаците са теглели информация от света, но сега очаква и родните потребители да следят събора. Предаването тече на президентската страница, където има линк за Рожен. Адресът е www.president.bg/rozhen.
Съвместно с БТК ГУКИС осигури цифрови и високоскоростни връзки от събора. За целта екип от 30 човека осигурява достъпа до Интернет от Рожен, Пампорово и Смолян. Освен това се предава и работата на петте специализирани маси и фолклорната програма, която изнасят участниците в събора, допълни Иван Генов.
Филми за Милчо Левиев показаха в Смолян
Два документални филма за живота и творчеството на известния български джазмен Милчо Левиев показаха в кино "Дружба" във вторник. Имената на кинопродуктите са "Милчо Левиев - един живот в 33/16" и "Само джаз". Интересни случки и любопитни подробности около създаването на филмите разказаха режисьорът Милан Огнянов, сценаристът Христо Илиев и Атанас Славов - консултант в творческия екип. Той е български писател, живее в Ню Йорк и е член на Американската асоциация за подпомагане на българската култура.
Почитателите на джаза имаха възможността да разговарят и да се срещнат с изкуството на джазовите музиканти Камелия Тодорова и Огнян Видев.
Фолклорните изяви са на 5 сцени
Фолклорните изяви на участниците в общобългарския събор "Рожен 2000" са на пет сцени. Изпълненията стартират в събота от 10.30 до 20.00 часа и в неделя от 10 до 14 часа. В двата дни фолклорни изпълнения представят 16 ансамбли, 261 индивидуални участници, 13 танцови състави и 192 фолклорни групи.
Сцена "А" е предвидена за фолклорни ансамбли, танцови състави и индивидуални изпълнители. На сцена "Б" и "Г" са хорове и групи за автентичен фолклор, народни оркестри и индивидуални изпълнители. Сцена "В" е само за народни обичаи, обреди и ритуали. Сцена "Д" е за словесен фолклор, хумор, индивидуални изяви на певци и инструменталисти.
От 14.30 до 16 часа в неделя е гала-концертът на лауреатите "Рожен пее" и връчване на наградите за най-добрите, определени от професионално жури.
Чакат се 300 000 души на Рожен
Търговците се запасиха с храна и напитки за 300 000 души на събора в едно от най-красивите места в Родопите. Според тези изчисления, на поляните трябва да има два пъти повече, отколкото на предишния събор, който се проведе преди 2 години.
60 палатки разпъна БТС на върха
От 60 палатки е специално построеният за Българския туристически съюз палатъчен лагер за събора "Рожен 2000", съобщи секретарят на ТД "Карлък" в Смолян Тодор Райчев.
Шест лъча туристи минават по планински маршрути, за да се влеят на събора, каза той. Един - от Смолянските езера, втори - от Чепеларе, трети и четвърти - от с. Манастир и още два - от Асеновград. Около 150 са организираните туристи в тях, които идват пешком на прочутия връх.
Участието на съюзните членове в празниците на Рожен тази година е посветено и на 105-годишнината от първото организирано туристическо покоряване на връх през 1895 г., подчерта Райчев.
Гвардията от поклонници на планините се води лично от шефа на БТС - проф. д-р Иван Лалов, бивш министър на образованието и бивш ректор на СУ "Климент Охридски", посочи още той.
8 хотела са резервирани от президентството
Общо осем хотела и станции е резервирало президентството за гостите от България и чужбина на общобългарския събор "Рожен '2000". VIP-гостите ще бъдат настанени в най-новия и най-луксозен хотел "Пампорово", където отсяда и президентът Петър Стоянов, както и в най-големия досега хотел "Перелик", който все още е държавен. Журналистическата гилдия нощува в почивната станция на БНТ срещу 12 лв. на вечер.
В хотел "Пампорово" положиха много усилия, за да стане престоят на VIP-гостите приятен и запомнящ се. "Пампорово" е единственият планински хотел на Балканите с 5 звезди. Той разполага с 12 апартамента, от които един президентски. Кой ще отседне в него, не бе уточнено заради мерките за сигурност на НСО.
85 тона кебапчета чакат да бъдат изядени
Хипермаркетът, разположен северно в централната част на Роженските поляни, зарежда 85 тона кебапчета, предвидени специално за съборяните.
"Нужни ли са визи на българската култура?"
"Колко струва българската духовна култура" е една от темите на Кръглата маса по култура. Дейци на културата от България и чужбина ще обсъдят проблемите на българската култура на 26 август. В рамките на тази тема ще бъдат съпоставени тоталитарното и демократичното виждане за културата, възможна ли е културна реформа, ще бъдат обсъдени и възможностите за запазване и популяризиране на родния фолклор и наболелите напоследък в България проблеми на интелектуалната собственост.
На заседанието на 27 август основната тема, по която дискутират хората на изкуството е "Нужни ли са визи на българската култура? ". В рамките на темата се разглеждат въпросите за по-добро представяне на българската култура в чужбина, средствата, необходими за тази цел, както и ролята и мястото на Интернет в популяризирането на българската култура. Председател на Кръглата маса е белетристът Георги Данаилов.
- Гайдата - тази древна раздумница
Гайдата - тази древна раздумница, съпровожда битието на римляни, азиатци и европейци. Веселй кралски особи, отнема мъката на самотни пастири, поддържа духа на храбри поборници, благоговейно я слушат мирни селяни. Тя се вгнездва в живота на българите като най-почитан музикален инструмент още от стари времена. Според Г. С. Раковски "гайдата е едничкото оръдие що употребя наш брат селянин при веселба. Народната гайда ни сдружаваше".
И днес не минава народен празник без гайда. Гайдарите са предпочитани при всяка веселба - сватба, седянка, народни празници... А по време на съборите тя е истинска наслада за душата.
В столетната история на Роженските събори множество гайдари - майстори свирци, допринасят за утвърждаването й като емблема на Рожен. Тук ситни мелодии бай Михал Киряков (Клечката), спасил се на младини от смърт с гайдата. Надсвирват се баш гайдарите Лазар Каневски и Стефан Захманов. Дафо Трендафилов, Михаил Калфов, Георги Марков, Георги Мусорлиев, Анастас Иванов, Петър Янев и още много други веселят държавници и дипломати.
От тук набира мощ очарователната жена гайдарка Красимира Чуртова. За съборяните на Рожен през 1961 г. се ражда първото чудо оркестър "100 каба гайди", а през 1972 г. второто чудо - оркестър "300 каба гайди".
Всичко това определя и интереса на Смолянския музей към гайдарството в Средните Родопи. Наред с историческите, археологическите и етнографските предмети музеят приоритетно отделя внимание на гайдарството като особено значимо културно явление. Най-старата гайда, която съхранява, е изработена в началото на века от Димитър Блядков (представител на Павелската школа майстори-гайдари). На нея е свирил гайдарят Павли Гаджуров от Левочево. Общо над 50 образци на гайди, изработени от различни майстори, се съхраняват в експозицията и фонда на музея. Има специални колекции на майстор гайдаря Георги Марков от Кремене и Анастас Иванов (бай Тасо) от Гела. Най-старата снимка, изобразяваща родопска сватба с гайда, е от 20-те години и се съхранява във фотоархива на музея.
Благодарение на събирателската дейност на Апостол Кисьов в музея сега се съхраняват над 150 броя снимки за гайдарството, свързани с различни прояви - събори, прегледи, празници, от 60-те години насам. Най-ранното изследване за гайдарството и гайдата е направено от Стою Шишков през 1909 г. По-късно, през 1952 г., проучване върху родопското гайдарство прави Иван Качулев като член на специална експедиция на БАН. Днес история на гайдарството подготвя за печат Апостол Кисьов, народният професор по гайди.
Според тези проучвания най-добри свирци на гайди в миналото са овчарите. Освен солово те имат практика да свирят и ансамблово при изпращането им през есента в Беломорието и при посрещането им през пролетта в Родопите.
По-късно ансамблови изпълнения стават и на съборите, като Стою Шишков пише, че между 20-а и 30-а година свирят по над 50 гайди. Иван Качулев пък отбелязва, че докъм 30-те години в селата Широка лъка, Стойките, Серафимово, Чокманово, Момчиловци една трета от мъжкото население умее да свири на гайда. През 60-те и 70-те години гайдарската традиция е възродена и подета от младите, които днес я издигат сред културните феномени на България.
- Граничната линия дели, а съборът на Рожен обединява
Берлинският конгрес през лятото на 1878 г. очертава новата гранична линия между Източна Румелия и Османската империя. По-голямата част от Родопите, в т.ч. и Ахъчелебийско (Смолянско) остава в пределите на Турция. Новата гранична линия общо взето следи вододела, който от стари времена дели Рупчоса от Ахъчелеби. През ноември 1878 г. специална комисия обикаля Родопите и маркира граничната черта с "колци" из землищата на с. Долно Дерекьой (Соколовци) и Карлуково (Славейно). Следвайки билото на планината, тя се вие на зигзаг на запад от седловината Каракулас, през високите върхове Енихан (Свобода), Чил тепе (Преспа), Горялата хвойна, Курбан ери (Св. Иван), Иванкехайовия кедик, Голямата каба, Чуката, навлиза през Комините, вододела на Имаретския картол (Хайдушки поляни), слиза на езерото при Момина вода, по билото на Моминския балкан се изкачва на връх Брешнелята, откъдето слиза по билото на Св. Георги, минава през Кедикя и Кедикските ливади, през Беш бинликя, вр. Тюлютепе, Караманския кедик, Сечемека и оттам по билото на Рожен. Сложната криволичеща линия се следи от местното население. Напразни са молбите на селяните за промяна на границата. Около 800 дка ниви, ливади, пасища и гори на дерекьовци и около 4000 дка на карлуковци остават в Шаркът (Изтока), както планинците наричат Източна Румелия. На практика жителите на пограничните селища по цялата нова граница с Турция стават собственици на "двувластните имоти", което затруднява тяхното ползване и стопанисване.
От Рожен граничната линия се движи по билото през Караманджа, Ешек кулак (Превала), вр. Перелик, Доспатските балкани и коритото на р. Въча. Селата Грохотно, Гьоврен, Мугла, Триград, Кестенджик (Кестен), Беден, Михалково, Балабан (Ягодина), Чурен, Осиково, Лясково, Брезе и Настан, както и гр. Девин са предадени на Източна Румелия, но на практика остават в турско. Те влизат в очертанията на т.нар. "Тъмрашка република" или "непредадените села", които оформят Тъмрашкия клин и са присъединени към България след 1912 г. Така очертаната гранична линия между Източна Румелия и Османската империя е формална до обявяването на Съединението през 1885 г. Границата остава отворена до 1 март 1886 г. След тази дата българското правителство издава разпореждане за построяването на митнически кордон между Южна България и Турция. По цялата гранична линия са издигнати български и турски погранични постове, през които родопското население преминава по съответните правила от двете страни на границата.
- За да го има Роженския събор
Роженският събор. Може да се каже, че милиони са съборяните, съпреживявали фолклорните празници, вълшебните звуци на гайдата и родопската песен. Малцина са тези, които се питат кой е родоначалникът му. Може би долнодерекьовци, затруднени от преминаването на границата, пак щяха да стигнат до решение за обединен събор на светците-патрони на роженските параклиси. Но предвидливостта да се изпревари времето, волята да се подкрепи и обедини идеята на миряните за общ събор на Рожен е заслуга на отец Ангел Инджов.
Отец Ангел Инджов е роден на 9 март 1866 г. в с. Славейно. Останал от малък сирак, той е принуден да се грижи за препитанието на своите близки. Заема се със зидарство. Отначало е чирак, по-късно става майстор и предприемач. На 9 април 1897 г. е ръкоположен за свещеник на с. Славейно.
Същата година се премества в с. Соколовци. Известен е като деен член на македоноодринската революционна организация, основател на революционни комитети в Соколовци и Златоград. Съратник на капитан Петко Войвода, с когото се познава от времето на Сенклеровия бунт, той прозира необходимостта от организиране на единен събор на Рожен, който наред с поддържането на традицията и запазването на родовите връзки между населението от двете страни на границата е трябвало да играе определена роля в бъдещото развитие на революционната организация. Възможно е тази идея да му е била подсказана от капитан Петко Войвода, за който се знае, че е идвал в Чепеларе през 1895 г. Така на 27 юли 1898 г., на празника на св. Пантелеймон жителите на с. Соколовци се отправят към Рожен и предвид това, че церемонията е религиозна, турските гранични власти ги пропускат през границата, без да изискват документи за преминаването им.
Оттогава съборът започва да се провежда безпрепятствено, като по-късно турските власти обявяват официално, че този ден границата се минава свободно, без спазване на граничните формалности.
Така до освобождението на Родопите през 1912 г. Роженският събор е първото по големина и значение родопско тържество, на което присъстват стотици съборяни от вътрешността на България и от Турция и играе важна роля за развитието на националноосвободителните стремления на населението от Среднородопския край.
След Соколовци отец Ангел Инджов е свещеник в Златоград, където през 1902 г. във връзка с дейността се в македоноодринската революционна организация е заловен от турските власти, разследван в Смолян и отведен в Одрин. Там е осъден от военен съд на 15 години затвор и заточение в Паяскале.
В началото на септември 1904 г. е освободен поради амнистия. Завръща се в родното село, където остава до края на живота си - 15 юли 1939 г. - Кратко за историята на Роженския събор
"Местността Рожен е една от най-хубавите алпийски местности в Родопите, а Роженският събор е нещо, което само на Рожен може да стане. Рожен и сборът заслужават да се завърви човек от София или от Пловдив, да се налюбува на райските долини, гори и поляни, да се наиграе хоро, да се напее песни... " Изкушавам се да започна с цитат на видния родоповед Христо Попконстантинов от първата дописка в българската преса за събора на Рожен (1899 г. ). Тук се крие ключът за разгадаване специфичното в този събор надпяване, магическо единение на природа, танц и звук, единение на ширнали се ливади, обиколени с борики и върхове, тежки родопски хора, каба гайди и космически гласове.
Началото на Роженския събор се губи далеч във времето и се дължи на силната и здрава традиция в Родопите да се почитат оброчищата. Празниците им обикновено са през летните месеци, когато мъжете се прибират по домовете. През останалото време на годината те са на "гурбет" по далечни чужди места. Казват, че това е родило най известната съборянска родопска песен:
"Яжте и пийте йолдашлар, и добра дума думайте, със добро да се запомним на тая земя чужденска. Чузда е земя притажна, кайну е майка мащеха... ".
На Роженските поляни са почитани стари черковища, свързани с християнски светци, чиито празници са в рамките на 2 месеца, юли и август. Макар и на близки дати в календара, те били редовно посещавани от жителите на с. Соколовци, в чиито землище са. Празничният ден започвал с молебен, но основно място в него било отредено на веселбите, песните и хората. По ливадите и бориките се леели съборянските песни:
"Собрали са се, собрали, на високана планина, големиян сирен да правят" или песента за Караджа войвода, който според преданието отвлякъл за откуп синовете на Кара Кадия и го принудил да продаде Роженските поляни на жителите на Соколовци:
"Утишол ми е Караджа Кара Кадию на дворе, та му украде два сина, два сина два челебия. ".
Руско-турската война през 1878 г. подтиква родопчани да изпеят песента:
"Руско е Рожен заптисал, не дава пиле да форкне, камо ли турчин да мине" и разсича с. Соколовци на две. Селището остава в пределите на Османската империя, а най-хубавите му пасища - в Източна Румелия. До 1885 г. и Съединението границата е формална и постовете не създават проблеми за преминаване през нея. Петте параклиса на Рожен* пак са почитани, съборите на тях се посещавали и от други селища, особено този на св. Пантелеймон, защитник на пътниците (кой ли родопчанин не е такъв?) и покровител за болести и огън.
Проблемите за преминаване през границата се засилват след 1892 г. и създаването на с. Проглед от изселници от Соколовци. Това затруднява честия достъп до параклисите на Рожен. Отец Ангел Инджов, свещеник в с. Соколовци, дава идея за общ събор, като през 1898 г. призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в деня на св. Пантелеймон 27 VII, но на параклиса "Св. Кирик и Юлита", където и до днес се провежда съборът. От това време е и песента за хубавицата Шинка, преселена със семейството си в Проглед, а оставила дружките и сърцето си в Соколовци. Често тази песен огласяла роженските простори:
" Шинку лю, мари, Попува, Попува, Попвасилюва, каде си, Шинку, торнала приз Рожен, приз планинона?
Стражерче, младо войниче, торнала си сам, торнала нах Проглед, нах махалона. "
В този период, края на ХIХ и първото десетилетие на ХХ в. Роженският събор придобива нов смисъл. Той е масово посещаван от българите от двете страни на граничната линия. За три дни на роженските поляни се стичат родопчани от Ахъчелебийско, Чепеларско и Широколъшко, разделени от българо-турската граница. Рожен става мястото, където роднини и близки се срещат веднъж в годината, разтъжват се, разменят новини и най-вече веселят се заедно. Рожен става символ на свободата и българското единство.
През 1908 г. съборът протича особено тържествено. В Османската империя е започнала младотурската революция, дадена е "свобода и опрощение" за българските поборници-илинденци. Чепеларският граничен пост и тамошната интелигенция отправят специална покана към турския щаб в Смолян да гостуват на събора на Пантелей. Турските офицери приемат поканата и оповестяват опрощението за родопските комити. На събора присъстват известните в целия район освен като комити и като прочути гайдарджии Хвойню от Левочево, Лакудата от Чокманово и Лютата от Смолян. Както си е редът, изпяват им и песен:
На стр. 6.
Продължава от стр. 5.
"Задали са се, подали от Рожен, от планинона бин киши млади комити. На Рожен хоро сториха. Хвойню с гайдана свиреше, Лютана хоро водеше, шерана корпа вартеше... "
След 1912 г. Роженският събор губи политическото си значение, придобито по стечение на обстоятелствата във връзка с граничната линия. Но запазва духа на традицията, времето и мястото на провеждането, ролята на средище за хората от Среднородопието. На Рожен се правят все повече родови и дружески срещи на изселени във вътрешността на страната родопчани.
Създаването на Смолянски окръг дава нова насока в развитието на Роженския събор. През август 1961 г. е проведен тридневен събор- надпяване, организиран от Министерството на просветата и културата, Управлението за радиоинформация и телевизия, Дома на народното творчество - София, и Окръжен народен съвет - Смолян. Това е третият за страната събор-надпяване след Граматиково и Тервел и е обявен от специалистите за най-значимото фолклорно събитие на годината. На Рожен вземат участие над 500 самодейци певци и инструменталисти. Възторжено ги аплодира 60-хилядна публика, твърде разнолика по състав родопчани и представители на родопските дружби, видни български писатели, музикални дейци, журналисти, фолклористи, много туристи и курортисти, почитатели на родопската музика. За специалистите по фолклор и за радиожурналистите "Рожен 61" е попадение - представена е цялата Среднородопска област, изслушани и записани са над 1500 автентични песни, открити са нови гласове и майстори свирачи. Жури и публика имат шанса да се срещнат с феномени като най-стария изпълнител дядо Стоян Делигегов, на 91 г., родом от Чокманово, навремето тежък кехая, с репертоар от 600 песни, който изпява на роженската сцена песента за своя живот:
"Бре чули ли сте, не сте ли, какво е чудо станало, в равнуну поле широку, в Скечускана касабо.
От море гемии излели, врут са стада пленили.... "
Или с 13-годишната Величка Димитрова Щилянова от с. Проглед, която на тези години вече знаела 168 песни.
На събора през 1961 г. изгрява "Чудото на Рожен" - създава се самобитният гайдарски оркестър "Сто каба гайди" с ръководител Апостол Кисьов. За почитателите на родопската народна музика Рожен и "Стоте каба гайди" стават синоним. Макар да е добре известно, нека припомним невероятното начало на този оркестър. Гайдарите са от целия окръг. Ръководителят Апостол Кисьов обикаля от село на село, настройва ручилата и гайдуниците, разучава със самоуките и самородни таланти китка родопски песни. Единствената обща репетиция е в навечерието на събора. Очевидци разказват, че представянето на оркестъра е поразително и става явление в българската музикална култура.
Следват години, през които Роженският събор търси социалната си значимост чрез национални събори на туристи, автомобилисти, на българо-съветската дружба или на единните родословни корени. Важно е, че не губи същността си като сцена на родопския фолклор. От Рожен изгряват големите звезди на родопската песен Георги Чилингиров, Бойка Присадова, Надежда Хвойнева, Валя Балканска, Христина Лютова, Румен Родопски, Веселин Джигов, Младен и Фанка Койнарови, Златина Узунова и още хиляди, които не стават професионалисти, но музикалната им мощ е огласяла поляните, екзалтирала е публиката, "правила" е празника.
Връх в развитието на събора през тези години е "Рожен 72". Изявяват се 3500 самодейци. Гайдарите са 300, представени от оркестъра за възрастни и детско-юношеския и от свирачи от различни селища. Публиката достига 150 хиляди човека.
През 1993 г. за първи път съборът на Рожен е национален. Поканени са и участват състави и индивидуални народни изпълнители от цялата страна и е представено разнообразното и невероятно богато фолклорно наследство на България.
В своята над стогодишна история Роженският събор носи най-големите ценности и отлики на българския народностен дух, почитане на традициите, на семейството и родовите корени; поклонение пред светците-покровители, завещани от дедите; воля за свобода, неподвластна на разделяне от държавни граници; простор и триумф на родопския фолклор. Рожен и съборът са едно наследство, в което намираме идентичността си като българи. Затова ще го има и след нас.
* Възнесение Господне (Св. Спас, 40 дни след Великден), Св. Дух (50 дни след Великден), Св. св. Кирик и Юлита (15. VII. ), Св. Марина (17. VII.), Св. Илия (20. VII. ), Св. Пантелеймон (27. VII. ). През 1930 г. жителите на Проглед построяват параклис в чест на Св. Илия на връх над Рожен, а през 1940 г. малка църква-параклис "Св. Марина" върху развалините на старо християнско оброчище в североизточния край на селото.
Таня Марева, директор на Исторически музей Смолян.
- Първенците от "Рожен - 61"
След "Рожен 61" през следващите 40 години животът на първенците от тогавашния събор протича различно. Общото е, че всички те остават верни на родопската народна песен.
Баш майсторите гайдари Лазар Каневски от с. Момчиловци и Стефан Захманов от с. Соколовци се прославиха като ненадминати свирци. Бойка Присадова полетя от Рожен към софийските и световните сцени с родопската песен. Георги Петканов от с. Соколовци се вписа в програмите на българското национално радио с прекрасни студийни записи. Ана Русинова от Мадан изпя песента във филма "Ребро Адамово" и даде достоен влог в развитието на художествената самодейност в Мадан.
Райковецът Борис Кисьов ни завеща грамофонна плоча с изпълнени от него родопски песни и до последния си час живя с вълненията на битовия състав при читалището в Райково. Гайдарят Георги Сивенов и певиците Живка Димова и Райна Мерджанова от Чепеларе след "Рожен-61" отдадоха таланта си на чепеларската самодейна сцена, а съгражданката им Нора Тихомирова (за съжаление рано починала) остава само като "Славеят на Рожен-61".
Рекордът на сем. Джонгарови от с. Забърдо обаче не бе постигнат на следващите събори. В историята на събора те остават единственото цяло семейство участник в надпяванията, заело първо място.
След първенците на Рожен-61 талантите на родопската песен нарастват многократно. Благодарение на тях бе извървян пътят към съвършенството, за да имаме днес един уникален "Звезден Рожен" и грандиозен "Рожен 2000".
Руска Главчева.
- Роженското хоро на родопските комити
Във фонда на отдел "История на България 1519 век" на Исторически музей - Смолян, се съхраняват много лични вещи на родопския комита Тодор Хвойнев /18721957/, ръководител на революционния комитет на ВМОРО в с. Левочево. Особено ценен сред тях е комитският му костюм, включващ потури, джамадан/елек с ръкави, /риза, пояс, шал, гугла, силяхлък/кожена чанта/, мастилница за пояс и част от личното му оръжие. Неотдавна във фонда на отдела постъпиха и нови оригинални документи и снимки на Тодор Хвойнев като дарение от наследниците му, което дава възможност да се направи поцялостна характеристика на личността и комитата Тодор Хвойнев.
Тодор Анастасов Хвойнев е роден на 8 февруари 1872 г. в с. Левочево в семейството на Анастас и Мария Хвойневи. Баща му Анастас Христов Хвойнев, собственик на много овце, е известен с прякора Кара кехая, заради мургавото си лице. Тодор, четвъртото дете на Анастас Кара кехая, има четирима братя - Никола, Христо, Димитър и Гочо. Трето отделение завършва в Левочево през 1884г. при учителя Георги Найденов от Чепеларе, след което заминава за Ксанти да учи зидарски занаят. През 1888 г. се отказва от дюлгерството и с брат си Гочо се захваща с овчарство. Тук се заражда и голямата му страст към гайдата. С нея на големите Илинденски събори, на сватби и тържества"гайдаджи Тодор" свири мелодични песни и вие дипли хора. Подвижният характер на този традиционен за среднородопското население поминък /зимуване на стадата по Беломорието и летуване по високите пасища на Родопите/ му дава възможност да опознае много селища и да установи контакти с патриотично настроените българи в Гюмюрджинско и Ксантийско. Свободолюбивият и горд Тодор е един от първите членове на създадения през 1900 г. Македоноодрински революционен комитет в родното му село. От организацията е назначен за куриер, но за да избегне подозренията на турските власти, напуска кехайлъка и става селски коруджия-пъдарин.
Ахъчелебийски район активизира дейността си за предстоящото въстание. На 6 срещу 7 юни 1903 г. формираната чета за Левочево се настанява в къщата на Тодор Хвойнев. Поради предателство къщата е обсадена от турска войска, но четниците успяват да пробият обсадата и да се изтеглят през Караманджа в България. Тодор Хвойнев и Иван Гаджуров/също от Левочево/ слизат в Чепеларе. Тук те са заловени от полицията и препратени в Пловдивския затвор. Освободен от затвора, Тодор Хвойнев се записва в I чета на V околия от VII въстанически окръг, начело с Пею Шишманов. След неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание Хвойнев застава начело на комитска чета, действуваща от Ахъчелебийско до Бяло море, за да защитава българското население от турските насилия, гръцките и български богаташи. Пет години комитства до 1908 г., когато се обявява Хуриетът.
В "Животоописните бележки" на Хвойнев за събора през 1908г. е записано следното:".... На 27 юли на Роженския събор минахме границата и се настанихме на върха над панаира. Скрихме оръжието в гората. Привечер слезнахме на панаира. Бинбашията ни намери. Аз като лично познат с него се целунахме в устата. Той ме накара да му свиря с гайдата и започна да играе хоро. Свирихме и играхме през цялата нощ... ". На другата сутрин шествието поема през границата към Устово, Райково и Смолян. Комитите са посрещнати възторжено от цялото население. В Горно Смолян под вековния чинар турските власти отново устройват тържество, където комитите полагат клетва пред каймакамина, че ще спазват Хуриета. И пак заедно комити и турци играят хоро. След това по предложение на турските управници Тодор Хвойнев е избран за кмет на с. Левочево, Христо Лакудата за кмет на с. Чокманово, а Иван Сбирков за кмет на Райково. Така завършва бурният комитски живот на войводата, харамията и баш гайдаря за времето си Тодор Хвойнев.
Златка Бачорова.
- Светци и празници на Рожен според родопските вярвания
"В родопските поселения е спазен обичаят на известни празнични дни през годината, особено лете, да колят курбани и се черкуват под сенките на някои стари вековни дървета, на някоя гиздава полянка или кичесто бърдо. Поради това в околностите на всяко християнско селище ще срещнете по няколко пръснати по разни места параклисчета, съградени от набожното население, грижливо пазени и още по-грижливо почитани."
Стою Шишков, 1904.
Св. Кирик и Юлита (15. VII.)- повелители на огнената стихия и на младия огън, закрилници на преминаващите през проходите, лечители на душевни болести.
Св. Марина (17. VII.) най-могъща от огнените повелители, заповедница на змиите и закрилница от тях.
Св. Пантелеймон (27. VII.) - пазител от болести и пожари, защитник на пътниците, лечител на ухапване от змии.
Спасовден (40 дни след Великден). Почитан срещу бури и гръмотевици и като закрилник на превозвачи на товари по пътищата.
Духовден (50 дни след Великден). Почитан за мъртвите. В дома се внасят зелени орехови клонки. Преспиването на свети места срещу празника лекува.
