КАТ ще проверява и възстановява маркировката около училищата
КАТ заедно с общините ще проверява и възстановява маркировката около училищата и ще вземе специални мерки за недопускане на произшествия през първия учебен ден, съобщи пресцентърът на полицията.
Национално съвещание в ДНСП с участието на всички началници на регионалните полицейски звена и направленията "Пътна полиция" набеляза мерки за подобряване на пътната обстановка в страната - затягане на дисциплината на шофьорите, засилване на техническия контрол, подобряване на съвместната дейност с други ведомства и медиите.
Съвещанието е ръководено от шефа на полицията Васил Василев и началника на "Пътна полиция" Алекси Кесяков.
Да вярваш в доброто - значи да победиш злото
Животът е низ от добро и зло. Всеки един от нас има проблеми и всеки търси решаването им. Тръгнеш ли по житейския път, се сблъскваш с приятели-неприятели, с добро или зло, но в повечето случаи ти страдаш, преживяваш, воден от една - единствена мисъл - да успееш в живота, и когато искаш да постигнеш нещо, се явява пречка, трудност, която ти самият не можеш да си обясниш и си мислиш: тук нещо става, тук нещо има. Всичко бе добре, но се оказва, че не е така - все някой ти пречи, воден от добри или лоши намерения ти страдаш, ти си самотен.
Искам да ви разкажа нещо, което преживях и бях щастлива след време. Всеки в живота търси и намира това, което желае, но трябва да положи усилия. Бях на ръба на нервната криза, когато срещнах Лаура. Бях много нещастна, страдах и не можах да си обясня защо тази жена още с влизането ми въздейства положително, тя ми подейства като психолог, психоаналитик, която още в момента разбра моите проблеми и с лекота ги разреши. Започна с миналото ми. А аз живеех с него, видя настоящето и бях много радостна, говори за бъдещето, а то предстои. Тя ме зареди с положителна енергия и ме промени. Бях луда и си тръгнах спокойна, сякаш онази зла сила излезна от мен. Бях щастлива, летях и си мислех в този момент, че ще успея да покоря върхове, усещането бе приятно, чувствах се освободена волна птица, която всеки момент ще свие гнездо и ще започне нов живот и това се случи. Вече не съм онази страхлива, несигурна и неспокойна жена - аз се чувствам на върха, освободена от скрупули, предразсъдъци и комплекси жена. Аз съм променена и за да усетите тази промяна, елате при Лаура и ще разберете нейната сила, сила, която дава добро и щастие на хората. А всички ние имаме нужда именно от това, което хората наричат "Освободи се от проблема и живей". Аз съм щастлива, че я срещнах и бих искала да я задържа като приятел, който ще ми помага, защото се убедих, че тя има сила от Бога, енергия, която зарежда всеки и го променя и тази промяна ще настъпи у всеки един от вас.
Който би искал да я види и се срещне с Лаура - чудото на природата, нека я открие.
Посетете я и ще се убедите сами. Говорете спокойно за своите проблеми, поставяйте ги и ще видите, че те ще се решат само при разговора с Лаура.
Не се страхувайте, не преживявайте, а споделете.
Дойдох от Асеновград - разбрах случайно и си тръгвам оттук нов човек и няма да забравя срещата с доброто - Лаура, промяната е осезателна.
Хора, вярвайте и ще успеете.
Кой каквото прави - един ден тъпкано му се връща
Прочитайки във Вашия вестник "Отзвук" от 16.08.1999 г. и по-специално заглавието "Пет молби в течение на две години и половина - нито резултат, нито отговор" - автор Асен Анастасов Белев, реших да взема отношение по изложената тема и по-специално констатациите и нападките срещу кмета г-н Чаталбашев и Управлението "АСБ" към общината.
Когато преди 6 години се завърнах в родното ми място - Смолян, след дългогодишно отсъствие в странство, тръгнах по дирите на бащините ми имоти, за да разбера кога, как и по какви закони, по какви методи на практиката бащините ми имоти бяха отчуждени, одържавени по формулата "за държавни и обществени нужди" и след това преотстъпени на близки приятели и роднини за частно строителство, от тези, които ги бяха одържавили!
В документите открих, че всичко това е перфектно организирано, ръководено и проведено в практиката от тогавашния кмет на град Смолян - Асен Анастасов Белев, когото познавам от детинство.
След това аз срещнах на улицата Асен Белев и го запитах: "Защо той мен и сестра ми ни лиши от нашите имоти и защо, след като на нашите места други строят къщи и жилищни блокове по 4 - 5 етажа - той забрани ние със сестра ми да се включим в строителството на отчуждените ни имоти - така, както законът предвижда и на практика стана така, че сестра ми и мен той ни изхвърли от родното ни място?!"
В отговор на моя въпрос Асен Белев отговори така: "Еногаф и е си правех енакво, каквону си ищех! ".
Периодът от 1956 - 1970 г. - когато Асен Белев беше един от общинарите, се характеризира и с това, че на някои отговорни постове в администрацията бяха издигнати по роднински принципи, определено казано опасни кариеристи - бивши членове на "Бранник" и на "Легиона", които с партиен билет в джоба си изпълняваха стриктно поръченията на тези, които ги бяха издигнали, като "представители на работническата класа" да управляват в името на "диктатура на пролетариата". В кратко време тези новоизлюпени "комунисти" се самозабравиха, брутално не зачитаха и заобикаляха законите, дерибействаха и нанесоха такива материални и морални щети не само на населението, но и на партията от името на която управляваха - т.е. се доказаха като гробокопачи на тази партия!
Един от тези кариеристи е Асен Белев. Голяма част от батаците, които днес са в Общината, са наследство от времето, когато Асен Белев беше кмет. Така че сегашният кмет Чаталбашев има до известна степен оправдание, че ще трябва да плаща греховете от времето на кметуването на Асен Белев.
Във всеки случай, не очевидното, а очевадното обстоятелство, че днешните общинари вместо да си гледат работата и бързо да уреждат текущите болки на гражданите, намират винаги основание всичко неуредено от тях да го пращат в съда, е всеизвестен метод на работа в Общината, на която резултатът ще се види при следващите местни избори! Аз лично писмено съм обърнал вниманието на г-н Чаталбашев, че методът на работа на "АС ще бъде най-добрият му бумеранг срещу него самия.
В заключение с една дума това, което ти, Асене, правеше срещу нас, като обикновени граждани от височината на поста, който тогава ти заемаше по игра на съдбата, сега трябва да изпиташ от твоя идеологично-политически и партиен другар с подобни на тогавашните твои методи - с други думи - кой каквото прави - един ден тъпкано му се връща!
Мадански доктори искат да помагат на пострадалите в Турция
Мадански лекари искат да заминат за Турция, за да се включат в спасителната акция след земетресението в южната ни съседка, каза шефката на БЧК Ирина Костадинова. Лично секретарят на общината я потърсил за съдействие, за да изпратят местен медицински екип. Нямаме обаче от централата някакво разпореждане за набиране на медици, както и на храни или друг вид помощи. Засега единствено се събират пари и то в сметките, обявени от БЧК в София, коментира тя. Освен маданчани нито фирми, нито частни лица от региона са се поинтересували дали могат с нещо да помогнат на бедстващите и пострадалите семейства в Турция.
Над 130 души прати на улицата миналата седмица "Горубсо" - Мадан
Над 130 души прати на улицата миналата седмица "Горубсо" - Мадан. Всички те са регистрирани в Бюрото по труда, съобщи началничката Ралица Щилянова. Суматохата е голяма. Всеки ден се обработват документите на около 40 съкратени от рудодобивното дружество. Освен 1 000 лв. като обезщетение при безработица, те имат право на още 1 000 лв. за започване на бизнес. Имаме готовност за изплащането на втората хилядарка, уточни Щилянова. Съкращенията продължават и през тази седмица. Бюрото по труда е уведомено, че в понеделник и вторник за регистрация ще постъпят още около 100 човека от "Въжени линии". Така поетапно ще бъдат освободени от работа всички хора от производствената дейност и евентуално остават няколко души на работа, заети във водоотлива.
От 15 септември започва работа приватизираното "Родопи Н"
15 септември е определен като пусков срок на шивашкия цех в приватизираното от "Стамбули" предприятие "Родопи Н" - Неделино, съобщи директорът Красимир Русев. 50 души работят по довършителните работи за преустройството на поме-щенията в производствени цехове и инсталиране на машините. Одобрени са вече 80 души, необходими за шивашкото производство. Постъпили са и 10 молби за плетачки. Около 120 души пък ще са необходими за предачния цех. Те обаче ще бъдат назначавани поетапно. За предачницата ще наемем бившите работници от ликвидираното предприятие, които са на трудовата борса, коментира Русев. Почти привършихме с ремонтните работи, остава да се произнесат инстанциите като РИОСВ, Инспекцията по труда, Пожарната и други.
Полк.Панчо Шущков: Въпреки падането на стените светът не става по-мирен
Каква е целта на учението ви в Смолян?
Командно-щабното учение разработва въпроси от гражданско естество. Разглеждат се проблемите, свързани с оцеляването на населението и държавата, участие на армията в ликвидация на последствията от стихийни бедствия и промишлени аварии. Разиграват се казуси за ситуации, които могат да възникват както в мирно време, така и по време на война. Ходът на тези учения изисква поддържане формата на командния състав и на тези, които обслужват щабовете. Правим оценка на това, което може да се случи, например - в Смолян имате предприятия с 20 тона амоняк. Ако някой саботира или стане авария в това предприятие? По какъв начин войската ще действа съвместно с Гражданска защита, Съвет по отбраната, в който участват кметът на града, Гранично поделение, полицията и пожарната. Разработват се варианти при предполагаем противник за отбрана, правим изводи и от това, което става в бивша Югославия и бившите републики на Русия - Дагестан. Според новия закон, армията взема участие при усложнена ситуация в борбата срещу тероризма и наркотрафикантите. Известно е, че войната е екологичният бумеранг за човечеството. Човек, използва всичко от природата, като се готви да воюва, но природата му го връща ,затова трябва да имаме точна преценка.
Оценката Ви за готовността на смолянското поделение?
Всички разчети за извозване на имущество, продоволствия и хора, които се правят сега, понеже няма да провеждаме чисто учение, а само по книга, не са съвсем реални. На този етап мога да кажа, че командването се справя добре, има слабости и грешки, но това са учения. На карти и документи се отработват новостите от последните войни. Като това учение по-рано се планираха по две годишно, но сега се планира по едно.
Каква ще бъде съдбата на поделението?
То си остава по план 2004.
Какво стана с идеята за създаване на Национален учебен център в Плевен?
Той се обособи като такъв с по-специфични функции, например за подготовката на механик-водачи на бронирани машини. Вероятно този център ще се разширява по-нататък. Поделението тук ще остане, дори и да не бъде вече учебен център, с филиали в Устово и Ардино. След време Ардино вероятно няма да бъде вече към тях.
Какво ще стане с материалната база?
Тази, която е с чисто военно предназначение, ще се предислоцира, а това, което е в излишък, ще се продава чрез агенциите.
Навън ли ще се продава?
Не навън, а на населението - палатки, автомобили. За чужбина ще върви тази техника, която вече й изтича срокът на годност. Нищо, че е седяла в бетонните клетки и на пръв поглед е нова, срокът й на годност също тече. Медиите и ние, военните, така и не се научихме да следим интересите на държавата. От чисто човешка завист критикуват за продажбата на специалната продукция - някоя си фирма намерила пазар за танкови оръдия или нещо друго, и почва кампанията по вестниците, че сигурно има някаква далавера. На кого пречим? На българската фирма, която е тръгнала да го продава - тя не ли е част от България. В същото време четем, че продажбата на специалната продукция на САЩ се е увеличила два - три пъти през последните години. Там, където ние загубихме пазарите, те се настаниха. След като Чехия беше продавала специална продукция на някои страни, Хавел каза пред "Таймс" - "Вие продавате ли? Продавате. " А ние тук се самоизяждаме. Така че, ако се намерят пазари, разбира се, че трябва да се продава. Въпреки падането на стените, оказа се, че светът не става по-мирен. Дори в България още не могат да се разберат, че нашата армия трябва да отбранява не само, когато някой я напада. Гледаш да си добре със съседа, който е добре облечен, нахранен и има голямо куче, а не с бедняка. Затова гледаш с него да имаш контакти - да правиш бизнес, за да не те ухапе кучето. Докато на бедняка всяка година можеш да му разораваш по една бразда и да му вземаш от земята, а той няма да може да протестира. Затова някои държави си поддържат армията, за да се съобразяват с тях. А иначе сега практиката каква е - понеже сте еди как си - там излязоха мечки и трасето няма да мине оттам. Тунел ще правим. Утре ще излязът тигри сигурно отнякъде. Защото ние сме почти никои за тях - ние сме разорана нива. Това го казвам в ролята на гражданин на тази държава.
Съдбата на ДНА-то?
Засега ДНА-та не са вече на наше подчинение. Те са към "Информация и връзки с обществеността". Опитаха се да ги направят стопански обекти, за да не тежат на бюджета. Това донякъде се получи, макар да има и друг ефект. От културни центрове, в които военнослужащите и техните семейства, а и обществеността в града, се е възползвала като източник на култура, започнаха да се изпразват от съдържание и се превърнаха в кръчми, за да оцеляват. В западните държави тези институции не са на държавна издръжка, друг е въпросът, че при нас общата икономическа картина е лоша. Опитваме се през този междинен период да се запазят и като културни институции.
По време на реформата, с намаляването на армията, какво ще стане с висшите кадрови офицери?
С намаляването на армията намаляват всички - от войниците до най-големите офицери. Има създадена програма за преквалифициране. По-голямата част трудно се реализират в обществото, особено офицери, старшини над 50 г. Ако сам не си намери нещо, остава му да стане пазач. В София гледам бивши генерали и зам.-министри сега са пазачи. Държавата не е стигнала нивото да ползва ефективно онова, което е влагала в тези кадри. Офицерът е нещо много скъпоструващо - в него си вложил милиарди и накрая от него не извличаш дивиденти.
Само 9 % от смолянчани си търсят половинка навън
Само 9 % от смолянчани имат шанс да се задомят за чужденец, сочат тазгодишните данни от Обредния дом в Смолян. От сключените 91 брака от началото на годината до сега 10 са с чужденци. На мода отново са рускините - 4 са си взели за мъж родопчанин. За разлика от други години, когато много повече съветски гражданки са оставали в Смолян. Смолянска снаха е станала и една узбекистанка, но един нейн съгражданин си е взел смолянчанка за съпруга. По един турчин, един грък и един сириец също се снабдили със смолянски невести. Други години обаче от арабските държави мнозина сирийци се ожениха за момичета оттук, а и гърците не бяха малко, коментира управителката на Обредния дом Елмира Чолакова. Интересно е, че досега не е сключван брак между гъркиня и наш съгражданин, явно поради по-лошите икономически условия.
Санаториумът в Баните се "пука по шевовете"
Санаториумът в Баните се "пука по шевовете" от наплива на почиващи, съобщи ординаторът д-р Емил Димитров. Туристи от цялата страна се стичат да отмарят в родопското курортно селище. Леглата в санаторно-курортното заведение са 151. Използваме обаче всякакви възможности, за да настаним потока от мераклии на водните съоръжения. Допълнителни легла сме поставили във всяко свободно помещение. Възможностите за настаняване достигнаха до 230 души. Повторно, пак дори и за трети път, ни посещават пациенти от София, Своге, Шумен, Варна и други. Не липсват и от областта. Дори турска група лекува болежки в селището на флуорните води. Общежитието, хотелите и квартирите са заети на 100 %, каза секретарят на общината Елка Ашикова. Курортистите в Баните наброяват около 700, докато в началото на летния сезон бе отчетена 10 % по-ниска посещаемост в сравнение със същия период на миналата година. В частните квартири пък достигат 50, докато в началото на лятото само около 20 къщи предлагаха подобни услуги. Цените на легла варират от 2 до 8 лв. Сметната палата ревизира Смолянска и Девинска община
Сметната палата ревизира общините Смолян и Девин, съобщи Мария Танева - директор на областното поделение на Сметната палата. Проверките са тематични и насочени към финансовата и бюджетна дисциплина по изразходването на субсидията от републиканския бюджет за първото полугодие, уточни Танева. Ревизирането е възложено от Парламента и ще приключи до 27 август. Наскоро привърши проверката на контролните органи в Смолянска община, която обхващаше изпълнението на бюджета за 1998 г. Паралелно с нея бе извършена ревизия и в Община Златоград. Констатациите обаче трябва да се приемат и утвърдят от Съвета на Сметната палата.
Тодор Кавгазов: Сегашният кмет на Смолян не живее с болките на хората
Тодор Иванов Кавгазов е роден на 10 февруари 1910 г. в село Славеино. През 1940 година завършва висшето си образование във Варненската търговска академия. От 1941 е инспектор в Българска земеделска и кооперативна банка - Смолян. От 1961 до 1967 година е директор на Българска инвестиционна банка, а до 1977 година е шеф на БНБ. Кмет е на Смолян от април 1958 година до обединяването на града на 1 юли 1960 година.
Един от опасните въпроси, които сте решили по време на Вашето кметуване?
Вие не знаете какво представляваше Смолян, преди да стане окръжен град. Най-тежък беше квартирният въпрос. Хората се хващаха за главата, когато трябваше да се настани някое семейство. За една влажна стая се счепкаха две хубави жени. Едната - съпруга на граничен офицер, а другата - на офицер от поделението. Предишният наемател беше от поделението и отиде другаде на работа, квартирата беше известно време свободна и граничният офицер се настани. После дойдоха от поделението да търсят свободната стая. Дойдоха при мен, като кмет, да разреша проблема. Командирът на поделението беше страшен - бивш партизанин, сигурно сте слушали за бай Стою Чочоолу. Каза, че ще прати трима души с натъкнати ножове и ще изхвърлят тези, които са се настанили незаконно. От Гранично научили за това и пратили пък 6 души. Войниците се спряли, обаче жените се хванали за косите. Голям зор видяхме докато решим въпроса. Но чак в Пловдив научили за това. И когато трябваше да се настаняват хората от окръжната администрация тук дойде първият секретар на Окръжния комитет Атанас Кълбов с бившия председател на Околийския съвет Никола Ников и поискаха да видят проектите за настаняване на хората. 1500 души трябваше да настаним. В този град само двама души вярваха, че може да се настани окръг в Смолян. На това разчитаха противниците ни. Аз заявих, че ще е трудно, но ще настаним хората. Кълбов ми каза направо, че съм наивен, а на Ников поръча за другия ден към 17 часа да му докладва какви квартири съм осигурил. Същия ден свиках в моя кабинет около 80 души - които смятах за влиятелни в града, и им поставих задачата да убедят хората да дадат квартири. Исках до 16 часа на другия ден да ми докладват дали са осигурили стаи за наем. Дойдоха и казаха, че няма нито една квартира. Аз не бях на същото мнение. Казах им едни приказки, дето ги очудиха. Вие се прибирате в къщи и преди да стъпите на прага виждате кюлче злато. Кой от вас няма да се наведе да го вземе. А-а, другарю кмете, как няма да го вземем, викнаха те. Окръгът е като кюлче злато, а вие искате да го изпуснете. Защо не отидохте всеки у вас и да дадете по една стая. Вие сте 80 души трябваше тази вечер поне 80 квартири да сте осигурили. И понеже никой от вас не е направил това, аз правя сефтето и на пишещата машина пред мен написах - Тодор Кавгазов - квартира № 1. Те размислиха и всички в един глас казаха, че съм прав и също се записаха. Ников по телефона поиска да съобщя квартирите - аз докладвах за 103 стаи, а той възвря, че го лъжа, защото преди това беше проверил и говорил с моите хора, че не са осигурили нищо. Обещах, че ще му занеса списъка с имената. Още на другия ден, след като се бяха записали най-отговорните хора в махалата, записаха се и комшиите. А приказката за кюлчето - кой как я е разбрал не знам, но се записаха много хора. Кълбов не вярваше, но когато дойде, на списъка вече имаше 650. Избра си 4 адреса, за да ги провери. Първата квартира се случи на Каптажа. Широка, южна стая в нова къща. Кълбов пита: Тази ли е стаята на Градския съвет? Жената му вика: Вай, вай, тази е. Той не я разбра и помисли, че се оплаква и се опъва. Аз му обяснявам, че тя се радва. Той я пита да вземе ли ключа. Той е ваш, вземайте го, отговори му жената. По другите адреси се повтори същото. Когато народът е убеден, е готов да се лиши от много неща, както се лиши от стаите си, за да се създаде окръгът.
Какви бяха борбите, свързани с отделянето на Смолян за окръг?
Пловдив не желаеше ние да се обособим самостоятелно. През лятото на 1958 г., когато стана известно, че ще има ново административно деление, взехме присърце този въпрос. Искахме да ни приеме първият секретар на Околийския комитет Ангел Каишев. Обяснихме му, че години наред нашият край тъпче на едно място - без ток, пътища и благоустройство. Той ни попита направо: Нас засяга ли ни този въпрос. Убедихме го, че трябва да променим досегашната незаинтересованост към нашия край. Дадохме му докладна и той заяви, че околийското ръководство ще се занимава с проблема. Направили са даже карта на територията, която ще обхваща окръга, като са се съобразявали да съвпада с бившата Пашмаклийска околия. Специална делегация изпратихме за София, водена от народния ни представител Емин Афузов, родом от село Арда. След три дена се върнаха и заявиха, че са ходили при Тодор Живков, Политбюро и други институти, но навсякъде ги подигравали. Тогава решихме - градските ръководства - ние да се занимаваме с проблема. Продължихме да пишем писма до всички възможни инстанции. И през август 1958 г. се изтърси една комисия - начело с втория секретар на ОК на партията Клешев. Той заяви недвусмислено, че няма да допуснат тук да се създава санджак - турска губерния и няма да се шегуват с тези, които повдигат борбите. Отгоре са смятали, че тука българомохамеданите, взети за турци, искат да се отделят. Един месец по-късно дойде наказанието - първите секретари останаха без работа, един от тях бе изключен от партията, околията се закри. Но борбата се продължи от градските ръководства. Ников е поискал специална среща с Тодор Живков преди пленума, но той го отпратил, че искането ни за окръг няма никакъв шанс, защото вече има принципно решение - бъдещият окръг да бъде в Асеновград. Над 700 телеграми от цялата околия са отишли при Тодор Живков с искане за окръг. Той ги получил, като хората от селата дори заявили, че ще емигрират. В 4 ч. след обяд държавникът поискал при него да дойдат народният представител на Асеновград Демир Янев, Георги Караславов от Първомайския край и още един човек. Показал им купа телеграми - че не са чули народа и заръчал да проверят въпроса и след 8 часа да му дадат становището си. Сетили са се за Кирил Василев, родом от Турян, на работа в ЦК на партията. Той им направил мотивирано решение. На лявата страница нарисувал едно шише, най-отдолу написал: Рудозем, на средата - Смолян, а на тапата - Асеновград. След полунощ вече се срещнали с Тодор Живков и свиканото извънредно Политбюро. Живков заявил, че е за пререшаване на въпроса - околията вместо в Асеновград да се настани в Смолян. А на нас още сутринта Асен Белев ни каза, че са обявили по радиото решението да сме окръг. Понеже бяхме болни на този въпрос, всички ни се изсмяха, че вече ни се ще да е вярно. Бяхме тръгнали за поделението на Каптажа и там помолихме да се свържат по телефона с петолъчката, за да проверим дали е вярно. Командирът на поделението се съгласи, макар че и той ни взе на подбив. Веднага Добри Джуров му отговори, че наистина Смолян е обявен за окръг.
Разбрах, че без пари сте построили моста до кино "Дружба"?
Имаше нужда от мост, махалите бяха пръснати и пресечи от страшни дерета, а уж бяхме околийски град. От 9 септември за 14 години нищо не беше направено, а и пари нямаше. Когато за три месеца изпратиха на обучение кмета на Смолян Христо Пелтеков в Хисаря, ме назначиха от Изпълкома да го замествам. Дотогава все ми беше спирал предложенията с мотив, че са щуротии. Още не беше се качил на рейса, когато изготвих изложение до Главно пътно управление за нуждата от мост. На свои разноски отидох до София, за да го внеса при Попов. Той каза, че са съгласни с нашата нужда, но нямат средства за такъв голям обект, като могат да доставят само цимент и желязо. Заявих, че инертните материали като чакъл, пясък и дървения материал ще ги набавим сами. Взеха ме за наивник, защото чакълът и пясъкът трябвало да се докарат от Кърджали, а 500-те кубика дървен материал са просто невъзможни за доставка, тъй като имаше забрана за добив, защото всичко вървеше за износ. Казах, че съм съгласен да си доставя всичко, стига те да подпишат споразумение за доставка на материалите. Началникът на Главно пътно управление повика специално генерал Винаров и той ме заразпитва от начало, за да ми докаже, че съм разсъждавал наивно. Дори извикаха Борис Марков - шеф на архитектите в София, който пък е от Орехово. Той се застъпи за мен, като родопчанин. Генералът разказа, че харманлийският кмет, също като мен, се втасал да направи мост, но се оказало, че държавата трябвало да поеме всички разноски. В крайна сметка подписахме споразумението с условие, че ще доставят цимента и желязото, след като аз осигуря всичко останало. Минах и през Пътпроект, за да поискам един инженер да дойде и да направи разчетите и проекта. Като се върнах в Смолян, за да обявя на Изпълкома какво съм постигнал, всички се хванаха за главата. Никой, освен Васил Андреев - първият секретар на Градския комитет, не застана зад мен. Него изпратих в София, за да обяви решението ни пред генерал Винаров, а аз се захванах да организирам махленски събрания. Още вечерта 502 подписа събрахме от хората на Беклийца, които записаха, че ще дадат между 25 и 30 безвъзмездни трудодни. Условието беше да им инсталирам лампи, за да могат да работят през нощта. За два месеца инж. Арсов от София направи плановете, а ние пък с хората осигурихме камари с пясък, чакъл и дървен материал. Хората с мулета и сандъци събираха под върбите нощно време от реката пясък. От Рудозем от началника на "Совболстрой" пък поисках две каменотрошачки, с които разбихме чакъл и един блудозер, с който пък свалихме нивото на пътя. Дървения материал добихме от общинските гори. Когато докладвах след три месеца, че сме готови, от София не повярваха и направо ми затвориха телефона, след като ме нарекоха лъжец. Заявих, че за наша сметка могат да командироват човек от Пътно управление да провери. Още на следващия ден началникът на ПУ - Пловдив, дойде и остана смаян. Така, след като осигуриха цимента и желязото, с труда на смолянчани изградихме моста.
Липсва ли му нещо на сегашния кмет?
На сегашния смолянски кмет му липсват много неща. Не живее с болките на хората. Като бивш кмет - оставил живи паметници за делата си - панорамния път, градската баня, читалището, Държавния архив, моста на Беклийца и други, аз отидох да му засвидетелствам уважение, след повторното му избиране за кмет, и да му поднеса своята първа книга. Той се оказа зает, след половин час чакане в приемната му, защото имал среща с други хора, той ме прие. Без да ме покани да седна, заговори по телефона доста дълго, после се извини, че имал служебна среща, и ме изпрати до вратата, като каза на секретарката си да запише нова среща с мен. Особено се разочаровах, след като видях колко беше "спешна" следващата му среща. На тържествената сесия пък, когато обявиха честването на годишнината от сливането на трите селища - Устово, Райково и Смолян, и обявяването им за град, бях поканен, но за сетен път се разочаровах. Като единствения жив участник-кмет в това събитие, аз бях забравен, макар че седнах на първия ред. Не ме поздравиха дори. Нищо тържествено не видях на заседанието. Откриха го и кметът си зачете обикновения доклад. Аз не издържах и си тръгнах. Работил съм и съм желал с цялото си сърце това обединение, а сега бях забравен. За мен са важни интересите на народа, а не политическата принадлежност на кмета. Дано следващият бъде способен човек.
Колко банки имаше в Смолян 1941 г.и фалираха ли банките тогава?
Две банки - Българска народна банка и Българска земеделска и кооперативна банка. 9 септември 1944 г. ни свари с тези две банки. Бях инспектор по кооперациите в БЗКБ. Банките тогава не фалираха. Те бяха във възход. Цялата икономика беше стабилна. Макар че имаше и частни банки, такива неща не се случваха. В банките не се приемаха жени на работа. Само млади мъже се вземаха и то с конкурси. Когато аз се явих на конкурс в БЗКБ, се явиха 700 души икономисти-висшисти за 40 места. Кредити се даваха след обстойни проверки, за да няма никакви рискове за банката и затова не фалираха.
Три училища в Смолян са без ток повече от месец
Три училища в Смолян са без ток повече от един месец, след като "Енергоснабдяване" им спря ел.захранването за неплатени сметки. В I СОУ "Св. Св. Кирил и Методий", където положението е най-тежко заради и 8-те наематели на магазини на пъпа на Смолян, които редовно си плащат сметките, продължават да стоят на тъмно. Второ СОУ "Асен Златаров" също е без ток поради същите причини. ПМГ "Васил Левски" е третото потърпевшо училище. Всички учeбни заведения имат проблеми с тока , а оттам с изготвянето на счетоводните документи, заплатите и на приема на ученици поради недействащата им техника. Отговорът на общината е, че се прави всичко възможно, но и че всичко зависело от приходите им.
Ще отписват като забележителности местата, свързани с партизанското движение
От 22-те исторически места в Смолянски регион ще останат няколко, тъй като според новия закон няма такава категория, каза главният специалист в РИОСВ Екатерина Гаджева. Ще отпаднат обекти, които са свързани с партизанското движение и на тяхна територия няма природни забележителности. Ще бъдат прекатегоризирани, но ще се запазят исторически места, свързани с хайдушкото движение и освободителните борби на Родопите, както и крепостите от по-стари врмена. Прекатегоризацията пък на защитените местности ще стане след проверка на място относно сегашното състояние на обектите. Природната забележителност "Дуплево" в землището на село Орехово вероятно ще бъде заличена поради липса на вода, коментира Гаджева. През 1966 г. тя е обявена за забележителност, тъй като водата от водопада е падала от височина 20 м. Но сега само 15 дни в годината и то предимно при снеготопенето водопадът изпълнява функциите си, коментират служители от Държавното лесничейство в Хвойна. Всички обекти в района на това горско стопанство изумили екоспециалистите с доброто си поддържане и грижите, които полагат за тях от лесничейството, въпреки че от години част от тези природни забележителности са загубили стойността си. Всички били обозначени с маркировка и табели, на които е оказан статутът на обекта и прилежащата площ. За природолюбителите са направени и специални пейки за отдих. Защитената местност "Средните ливади", заради прекрасния пейзаж, който се открива около нея, ще се запази, въпреки че за нея има подадени документи от бившите собственици.
25 акта съставили екополицаите в Смолян
25 акта за 2 188 лв. направили от началото на годината до средата на август в областния град специалистите от направление "Опазване на околната среда" към общината, съобщи началничката Станка Николова. Общо били направени 277 проверки. Част от тях рутинни, а други по сигнали. 10 от проверките са проведени съвместно с РПУ, Данъчна служба или Контрол по търговията. Парите на санкционираните постъпват в общинския фонд за опазване на околната среда. Най-честото нарушение, което констатирали специалистите, било изхвърляне на отпадъците на непозволени места. Не са рeдки и случаите на посягане на декоративна растителност в парковете. Друго грубо нарушение е заемане на тревните площи със строителни отпадъци или дърва, коментира Николова.
"Мобиком" инсталира телефони в Смолян
Нови улични телефони инсталира "Мобиком" в Смолян през миналата седмица, съобщи Георги Тодоров - началник "Маркетинг" в ТП "Далекосъобщения". Телефонните апарати са 12 и са поставени на централни места в Смолян, Райково и Устово. Апаратите "Мобика" са аналогични на булфоновите. Постепенно кабинковите телефони на БТК ще изчезнат, тъй като фонокартните са по-удобни за клиентите, коментира Тодоров. Постовете на компанията "Булфон" пък наброяват около 50.
