Двойно се увеличиха търсещите кандидат-студентска информация
Двойно повече кандидат-студенти, спрямо миналата година, са ползвали услугите на Центъра за кандидат-студентска информация и подготовка в Смолян, каза Румяна Михайлова. Само за Пловдивския университет 236 младежи са подали документи. Най-търсени са икономическите специалности. Второ място по търсене бележи Техническият университет пак в Пловдив, където 138 кандидат-студенти са потърсили късмета си. Общо за техническите университети са кандидатствали 206 зрелостници от региона, като най-малко - само 3-ма са за техническия в Сливен. Дори платеното обучение в свободните университети на Бургас и Варна не е уплашило жадните за знания млади хора от Смолянско. За Бургас са подали документи - 13, а за Варна - 6. Най-малко са били мераклиите за Химико-технологичния и металургичен институт в София - 6 човека, Минно-геоложкия - 7, а за Висши медицински институт - Плевен, само - двама. Обратна информация - данните с оценките на кандидатите получаваме от Интернет, но само за техническите ВУЗ-ове в Габрово, Сливен и Пловдив, коментира Михайлова. Нито един обаче от кандидат-студентите не каза, че ще се върне в Смолян, след завършване на образованието си. За всеки от тях висшето образование се оказва еднопосочен билет към вътрешността на страната или към чужбина.
Заявителите на гори ще могат на преференциални цени да прибират падналата маса в имотите си
Собствениците на гори, само след година, ще се окажат в невъзможност да поддържат насажденията си, тъй като грижите за тях струват пари. Защитата и поддръжката на горите, собственост на общините и други юридически лица, съгласно Закона за горите, чл. 72, ал. 3, се извършва от тях или възмездно от държавните лесничейства (ДЛ) и поделенията за защита на горите. Ал. 2 пък урежда, че същото важи и за частните гори, коментира зам.-директорът на РУГ инж. Стефан Беров. Чл. 114, ал. 2 третира проблема, че защитата на горите срещу вредители, се организира с инструкция, определена от МЗГАР, но по тази наредба все още се работи. Според чл. 117 пък държавните лесничейства трябва да осъществяват наблюденията, сигнализацията и борбата срещу болестите, а собствениците на гори са длъжни да изпълняват предписаните им лесозащитни мероприятия за своя сметка. По договор обаче това може да се възложи от горовладелците на ДЛ.
Наблюдава се едно влошаване общото санитарно състояние на гората спрямо период от преди 15 години. Благодарение на усилията на ДЛ и Лесозащитна станция - Пловдив, успяваме да поддържаме сравнително ниско ниво на вредителите, за да няма лавинообразно нарастване и да не се стигне до обезлистване и изсъхване на дърветата, коментират от РУГ. От проведеното лесопаталогично обследване за пролетни вредители се установи слабо нападане от зелена дъбова листоврътка върху площ от 1495 дка - в Държавно лесничейство - Девин. Основният вредител голям боров хоботник пък е шествал в ДЛ - Широка лъка и Борино, където са заложени ловни кори срещу него на площ от 1323 дка. Ловни дървета срещу короядите има на 731 дка. Проведена е механична борба срещу боровата процесионка на площ 415 дка, или общо за борба с вредителите са изразходени само за 6-месечието 13 393 000 лв., каза инж. Владимир Даскалов - експерт по опазване и охрана на горите.
Тази пролет вече има първите симптоми за влошаване на състоянието на горските масиви и то в тези райони, където ще се възстановява собственост-та, тъй като по лесоустройствен проект се преустановяват мероприятията, с изключение на санитарните сечи - съгласно чл. 8, коментира инж. Беров. Но те стават само с писмено съгласие на собствениците. Сега обаче още нямаме собственици, защото горите не са върнати, а имаме само заявители. В резултат на мокрия сняг само през март има значителни повреди в масивите. След като ДЛ и изградените еднолични акционерни фирми започнаха да събират падналите дървета, някои от собствениците се жалваха дори пред прокуратурата, че изсичаме тотално горите им. Затова преустановихме дейността си и решихме да изпълним закона, коментира инж. Беров. Падналата маса дава възможност масово да се развият короядите, които вече се срещат и по здравите дървета. Този процес не може да бъде овладян обаче нито от прокуратурата, нито от националното управление и по този повод поканихме, и зам.-началника на Националното управление по горите инж. Добромир Добрев, както и областния управител, за да се стигне до ефективно решение. Целта е в името на гората да намерим общ език, за да не пострада тя, докато реалните й собственици влязат във владение. Най-жестоко е засегнат Смилянският регион - Арда, Могилица, докато в Чепеларско нямаме проблеми със събирането на дървесината. Обикновено протестите са на хора, които не живеят тук и явно не са запознати със ситуацията. Само при мен са постъпили над 20 жалби още толкова има и при останалите специалисти, твърди инж. Беров. Няма сериозни нарушения от страна на ДЛ, освен проблема, че не е поискано съгласието на горовладелците, но те още не са собственици - както е по закон, а са само заявители. Лесничействата извършват сечи изключително в горите - държавна и общинска собственост. Заявителите пък, тъй като още не са собственици, могат да секат само там, където ДЛ им издадат позволително за сеч и то, след като си платят съответните такси. Позволяваме им да добиват дървесина и в собствените им гори, обаче само когато имат безспорни доказателства, и няма други ищци за имота.
Част от собствениците искат да си приберат падналата маса, но нямат законовото право, тъй като още не са влязли във владение и трябва да заплатят такси, които по новото постановление № 296 от 11 декември 1998 г. не са малки. За дребна дървесина един куб.м. струва 10 000 лв., средната дървесина между 12 и 20 хил. лв. кубика, а едрата, в зависимост от дължината на тънкия край варира, от 30 до 60 хил. лв. Таксите са по стари пари, без ДДС. На пазара трупите вървят между 75 и 90 хил. лв., така че ако се плати 60 хил. лв. тарифна такса, по-добре е, човек да си закупи направо дървесината, а не да я добива. Зам.-началникът на НУГ инж. Добрев обеща пред смолянчани, че заявителите - т.е. потенциалните собственици, ще могат да добиват дървесината си на преференциални цени - т.е. по себестойност без ДЛ да осъществяват печалба от тях. Областният управител Веселин Черкезов пък заяви, че ще поиска чл. 18 от Закона за горите да бъде променен и за санитарните сечи да не се иска съгласието на собствениците, защото се прави в името на оцеляването на гората. Единствените представители на срещата - като горовладелци бяха Агушеви и Каменови, но те изразиха недоволство, че делата, относно техните гори, ще се решават без тяхно знание. Само иглолистната паднала маса е 3 500 кубика в Смилян, широколистната пък е 750 куб.м. В Славейно изложените на гниене дървета са 2 000 куб.м. , а в селскостопанските земи на Широколъшко - 540 куб.м. , конкретизираха данни от РУГ.
Общините също имат гори, т.н. балталъци, предоставени им от държавата през 1904-1925 г. със Закона за горите, като целта е да задоволяват населението с дърва. Те също могат да си поискат собствеността, стига да имат безспорни доказателства за нея. Но в закона изрично пише, че местното население се снабдява с дърва първо от общинските гори, а след това от държавните. Макар, че по принцип и общинските са държавни, тъй като не са си променили собствеността. Най-много заявени площи за общински гори има Златоград, след това Хвойна, Девин, а Смолян е на последно място. А общини като - Рудозем, Славейно, Доспат, Борино, Смилян, Баните изобщо не са подали заявления за възстановяване на собствеността върху общински гори. Причината е, че те са преценили, че нямат документи, с които да удостоверят правата си. Общо подадените заявления в Смолянска област са 353 940 дка - общински, частни - 404 410 дка, 7 930 дка - други (църковни, манастирски, джамийски). Или общо подадените заявления обхващат 766 280 дка. Т.е. 33 % от горския фонд, останалото е държавно, или не е потърсено, коментират от РУГ. Подадените заявления спрямо наличния горски фонд в Чепеларе обхващат 99 %, Баните - 10 %, Смолян - 34 %. В Борино и Доспат - няма подадени, тъй като там частни гори няма. Със закона за продажба от 1911 г. е разрешено да се продават гори в Станимашка околия - Хвойна, Чепеларе и Широка лъка. Следващите добавки към зако-на от 1923 г., 1927 и 1931 г. разрешават вече продажби и в Пашмаклийска околия, но на Девинска, Ардинска и Златоградска, такова разрешение не е дадено и затова там няма частни гори. Ако има заявители от тези селища те претендират за самозалесени и залесени масиви, казват от управлението.
Приключи срокът за приемане на документи от заявителите, които искат да си върнат собствеността, но пропусналите датата могат чрез съда да си търсят правата. Започва се спор за материално право в Районния съд. В Закона за възстановяване собствеността на горите се посочва, че в 12-месечен срок Поземлената комисия трябва да излезе с решение - т.е. най-късно 30 юни 2000 г. въз основа на документите, комисията вече трябва да е издала становището си за всяка собственост. Но за да влязат хората във владение има и множество технически дейности, които вече години наред водят до протакане връщането на земята. Това ще бъде предварително право на собственост, което дава възможност за нескончаемо тичане, докато се възстанови гората в реални граници.
На територията на Смолянска област се обособиха 6 фирми, като еднолични акционерни дружества за дърводобив, които се отделиха от 15-те държавни лесничейства. Това са в Смолян, Девин, Борино, Доспат, Хвойна и Чепеларе. Сега се приема наредба за ползване на горите, а чл. 53, урежда, че това става по такси на корен, търг или конкурс, преговори с потенциален ползвател и концесии. Може да се окаже, че всяка частна фирма, на от около 150-те бивши дърводобивни работници, може при по-добра оферта да измести ЕАД-та. Според правилника, чл. 80 ал.5, ако няма кандидати за мероприятията в държавните гори, държавните лесничейства организират провеждането им, като разходите са за сметка на националния фонд "Българска гора". В Смолянско няма условия за даване на гората на концесия, която предвижда ползване в срок от 30 - 40 години. Обикновено на концесия ще се дават имотите в националните паркове - Рила, Пирин, Централен Балкан, резерватите и 200-метровата ивица около границата, както и малки площи в санитарно-охранителните зони на водоизточниците. Следователно в Смолянска област горите ще се дават чрез такси на корен, търг или преговори с потенциален ползвател. Охраната пък, съгласно закона, е задължение на държавните лесничейства. Издръжката на горските стражари ще се поема от държавния бюджет, като това не ограничава правото на собственика за своя сметка да си наеме други лица, които обаче няма да имат същите правомощия по закона за горите. Изключение имат специалистите, които са лицензирани. По наредба 17 съобщения, че ще получат лицензи имат около 15 специалисти от региона, които са работили по-рано в системата на горското стопанство, имат необходимите стаж и образование. Специална комисия в НУГ разглежда заявленията за лиценз.
И рибари-аматьори със сигурност хващат пъстърва в Смилян
Срещу 3 бона и най-кутсузлията-рибар може да закачи пъстърва на въдицата си, заявиха запалени риболовци. Няма нужда да се стягаш в ранна сутрин и да ти мрънка жена ти вкъщи, че пак няма да те има цял ден. Достатъчно е да натовариш семейството в колата и да отпрашиш за Смилян, издадоха пробвалите вече новото рибарско улеснение. Зад висок зидан дувар и тежки ковани борови порти се разкрива панорамна картина на майсторени дървени маси, калдаръмени плочки и малко изкуствено езерце с дървен мост по средата. Докато децата и жената се настанят на масата, пишман-рибарят въоръжен с пръчка за секунди може да улови цяла вечеря. Пъстървата е хищник и кълве на всичко - от хляба и динята, до луканка и пастърма, каза собственичката на заведението Захарина Митевска. Дори клиентът да не успее да се справи с въдицата, услужливите келнери му помагат с удоволствие. Повечето гости са от Пловдив, София или Варна, но не липсват и клиенти от Смолян и Рудозем. Бизнесмени и кметове от региона предпочитат прохладата на новоизградените чардаци и песните на Валя Ангелова в кафе "Смолена". Цяла ловна колекция от препарирани пътпъдъци, орли, соколи, бухал и други пернати и бозайни животни оживяват обстановката. Над вратата са кацнали ято летящи патици, касовият апарат пък се наглежда от чапла. Еленови рога са превърнати в полилей над откритата камина, където на скара клиентът може да си приготви и сам рибата, а в петък там обикновено се върти чеверме. Видра с плячката си в уста е хукнала по дънер. Не е останала гладна и Кума-лиса, която вместо сиренцето от приказката вече е лапнала вранката. Част от трофеите са мои, но повечето от тях са ми подарък от приятели, каза стопанинът Банко Митевски. Колекция от ками-уникати, една от които е пък с надпис с посвещение за спомен на капитан В. М. Картозия, носи дата 2 май 1945 г. - Берлин, краси камината. Пак са приятелски подаръци, този път на грузинци, коментира Митевски. От 1993 г. купихме рибарника в селото - 5 басейна по 120 куб.м. и започнахме отглеждане на пъстърва за склада ни в Райково. Но едва преди по-малко от два месеца решихме в купената от нас сграда на бившето АПК да отворим заведението, като подготвяме към него и хотел. Не сме стигнали още до селски туризъм, както е в Момчиловци, но не можем да се оплачем от липса на клиенти, тъй като при нас вече отсядат групи от Израел и Франция, тръгнали да посетят Агушевия конак и пещерата "Ухловица", добавя Митевски.
Любомир Левчев: Страхувам се само от себе си Пусто село. Глухонямо от години. Двукати къщи, сътворени от векове. Затиснати китки и цъфнал червено-бял фасул. Полковник Серафимово. Старец, като от Вазовия разказ "Дядо Йоцо гледа", маха по шосето за поздрав. Спираме колата, да го питаме за къщата на Левчев. Той се усмихва и подава ръка. Здрависваме се, а лицето му грейва доволно. Нищо не каза. По-надолу, жена, превила се на две с наръч дърва, задянати с цедилка. "Къщата на Левчев ли? Ей-я, ей там отгоре. " Тя не се вижда, но тръгваме по посоката дадена ни от жената. Пътечката е тясна и дори калдаръма от-давна е превзет от трева. Качваме се. И по новата дървена порта, украсена с чудноват звънец от подкова и чукало, познаваме, че това ще да е къщата, купена от поета. През 1990 година Любомир Левчев решава да си закупи вила в Полковник Серафимово. Информацията била, че сградата е на повече от 50 години. Като я купил - срещу 9 хил. лв., макар да била обявена в кметството за 8, разбрал, че е на 300 години. Дори легенда за къщата си има, че била собственост на двама братя-Костовци, единият от които турците помохамеданчили, а другият избягал в гората. След като походът на нашествениците преминал, върналият се брат, се скарал на приелия исляма и се разделили. Помохамеданченият основал Горната махала. Такива истории се разказват обаче почти във всяко село, за турските походи из Родопите. Дворът, из който в последните години са гледани прасета, сега е китна ливада с изобилие от млади овошки. Освен дюлите и вишните, десет люляка са се протегнали на снопчета през оградата. Двата кипариса до чешмата се казват Начо и Полка. На Начо-Културата и кучето му са кръстени. Секвоята, която живее 14 хиляди години се казва Дора - на съпругата, на поета. "Нас няма да ни има. Селото може да го няма, но ако дървото не го отсече някой, ще живее", каза Левчев. Касисът, ограден грижливо с пръчки и отрупан с черно вече грозде пък е с руско име, защото е подарен от руски приятели. Отпред на тиклената площадка пред къщата, огромно воденично колело е превърнато в масичка, а около него малки пънчета, посрещат гостите. Цяла епопея има воденичният камък, докато дойде до поетовата вила. Колко ли още други неща са се записали през вековете върху гладкия камък?
Какво намира Любомир Левчев в това забравено от хората село?
От хората? Значи не от Бога. Може би точно такава забрава ми харесва. Но ако говорим сериозно - малко е да се каже, че Полковник Серафимово ми харесва. Аз съм влюбен в това село. Само Робинзон Крузо е обичал повече своя остров. Серафимово е разпиляно като мен. А за разлика от мен, не е отровено от токсините на цивилизацията. Дори хората му са екологически чисти. То е толкова близо до модерния Смолян и същевременно толкова близко до природата (не природата на нещата, а нещата на природата). Това е толкова рядка дистанция. Когато Уилям Мередит го видя изведнъж проговори: "О, Господи, 18 век е бил по-хубав от 20-я". Но ако да речем Лавоазие, един гений на 18 век, би могъл да види днешното Серафимово, сигурно би формулирал своя закон по друг начин: "В природата нищо не се ражда, но всичко умира"... В огромните пренаселени градове на света, който уви живея, през по-голямата част от живота си, не мога да остана нито за миг сам, но се чувствам самотен. В Родопите съм сам, но не съм самотен. С природата не можеш да бъдеш самотен.
Трудно ли е на един поет да впрегне думите в белетристика?
Не обичам впрегнатите думи. Обичам да укротявам диви думи.
В "Ти си следващият" не прозират ли на места сегашните Ви размисли за тогава?
Точно това прозира. И не може да бъде другояче. Онзи, който твърди, че предава "дословно" това, което е мислил вчера, е подозрителен.
Казали ли са Ви, че Вашият роман прилича на Софрониевата автобиография?
Не. Това би бил огромен и ненужен комплимент за мен, защото аз считам "Житие и старания грешнаго Софрония" за един от най-шеметните върхове на нашата литература. Освен това аз съзнателно неакцентирам на своите страдания, но навярно и те "прозират". Това, което казаха читателите, ми стига.
Продължавате ли да пишете продължението на романа и кои събития ще обхване?
Преди всичко, ако успея да го напиша, това ще бъде отделна книга, а не продължение. Думата събитие е хубава, защото е многопластова - от историческото събитие до онова събитие, което представлява като човек. На дъното на думата стои корена "битие". Аз не съм изповядвал битието си след 1973 г. Това ще бъде и последната ми схватка с онази подла, агресивна и отровна лъжа, която се настанява в празното пространство, оставено от всяка премълчана истина.
За какво съжалява Л. Левчев?
Съжалявам, разбира се, най-вече за пропуснатите мигове, за онова, което съм можел да направя, но не съм успял. И все пак обичам песента на Едит Пиаф: "Не, за нищо не съжалявам".
Промени ли се ценностната система на твореца, написал "Колко струва билетът за Кремиковци"?
Времето променя всичко. Освен това кризата на ценностите е световна. Днес Кремиковци се продава по-евтино, отколкото струваше билетът за Кремиковци. Илюзиите не ни продадоха, ние продадохме илюзиите си.
Приеха ли Ви в селото вече, като свой човек и как стана това?
Дали и как са ме приели трябва да попитате тях - моите съселяни. Имам колоритни приятели. Нямам проблеми. А, ако искате, Вас да Ви приемат, съветвам Ви да отглеждате боб и картофи. Това тук, е добър атестат.
Защо дърветата в градината Ви носят имена?
Първо, защото всичките аз съм ги садил. Кръщаваме котки, кучета, коне, кръщаваме реки, върхове, езера. Защо да не даваме лични имена и на дърветата? Аз ги кръщавам на любими хора, на приятели... И мисля, че дърветата си знаят имената. Те са доволни. Това прави още по-добри техните малки зелени души.
Бръшлянът на забравата, засят от Вас, на прага на къщата Ви тук, от какво трябва да Ви оттърве?
От суетата, може би.
От какво се страхува Левчев и има ли страхове?
Имам един биологичен страх от тясно пространство. С удивление научих, че някои го наричат болест на поетите. Всъщност клаустрофобията е страх от несвободата. Иначе може би се страхувам най-много от себе си.
Мадан иска от МФ обекти на "горубсо"
Общината в Мадан прави постъпки в Министерството на финансите, за да придобие право на собственост върху пет обекта, включени в активите на "Горубсо". Това съобщи секретарят Владимир Дралев. Искаме да запазим кристалната зала "Родопски кристал", музея по рудодобив и минно дело, стадион "Батанци", профсъюзния дом и книжния фонд на дружеството, тъй като тези обекти са от обществено значение за жителите на общината, допълни той. Прошенията към финансовото министерство са да намалят уставния фонд на дружеството, като изкарат тези имоти от активите му, докато не е сключена сделка за продажба. Другият вариант е да се постигне договореност за продажба на обектите като обособени части. За покупката обаче администрацията разчита на спонсорство, тъй като не разполага със собствени средства.
Манастирът "Св. Атанас" - място за духовно и патриотично извисяване
Дълга и потънала в дебрите на миналото е историята на стародавния манастир в местността Варадил - "Св. Атанас". Летописците отбелязват неговото патриотично и духовно величие в онези робски времена и просветляването след Освобождението на нашия край през 1912 г. Неговата роля предстои да се изяснява и проверява, като заедно с това се прославя силата на Христовата вяра и дейността на патриотичните райковци.
Но на мен се иска да разкажа за непознати неща от миналото на тази светиня и подвига на хората от Райково и околните села. Малко хора знаят, че началото на атаката на 21 Средногорски пехотен полк с прослаения командир полк. Владимир Серафимов започва от манастира. Ние се позоваваме на исторически спомени на очевидци и действуващи лица в ротите на полка. В Държавния архив и в нашата къща се пази магнетофонен запис от разказа на Райчо Бечев Оджаков, направен в присъствието на Щильон Казалиев - известен краевед. Разказът започва така: -" От много години живея в местността Варадил до манастирчето "Св. Атанас" в своя къща. Там посрещам много гости, туристи, ученици и по-прост, на които разказвам за моите преживявания, защото съм взел участие по време на воденето на боевете около паметника... Записах се доброволец, като "летяща поща", за да помагам на 21 п. п. По това време се наложи полкът, поради настъпващата огромна армия, да се изтегли на в. "Кавгаджик". Не знам по какви съображения, но щабът на полка дойде с една дружина на манастира. Аз следвах щаба... Една сутрин, много рано донесох писмо, от което командирът стана неспокоен. Тогава всички войници се събраха по сигнала "тревога" на полянката пред манастира. Дадоха се необходимите команди... Тогава проехтя и командата: -" Дружина мирно! Всички на колене! и извикаха свещеника да чете молитва. Този момент бе много трогателен и критичен. След изправянето полковник Серафимов поздрави войниците и ние отговорихме силно, дружно и високо, като ехото отекна надалече по чукарите и се понесе от дол на дол. Тогава командирът каза: -" Храбри мои войници! Бъдете готови за саможертва, защото знамето на нашата страна България ще се вее на бреговете на Бяло море. Дружното ура и виковете "по пет на нож" прогърмяха застрашително. Тогава войниците поискаха разрешение да направят едно хоро. В два големи кръга с по две гайди се изви прочутото райковско хоро, а песните вдъхнаха кураж и желание за победа. След това се даде команда за тръгване близо до камъка по посока на Фатово и оттам към фронтовата линия". Всичко това дава основание да се предположи, че Великият щурм на 21 п.п. започва от манастира "Св. Атанас".
Стефан Вакев Язов от Чепеларе разказва: -" Закарах продуктите на манастира "Св. Атанас", където беше щабът с полковник Гешев. Тогава Гешев каза на Серафимов, че трябва да се отстъпи, защото идващите войски са много и да се заеме подходяща позиция. А Серафимов категорично отказа и нареди дружината да дойде при него.
Тодор Николов Кацаров от Чепеларе казва: -" Полковник Козаров /началник щаба на бригадата - б.а. / се спря при полк. Серафимов и му предаде нареждането на полк. Гешев да се отстъпи и заеме позицията над Устово. Тогава полковник Серафимов каза: чух го с ушите си: -" Как да оставим тия български села, които са ни посрещнали с лаври и венци, да ги унищожат турците и изколят населението. През трупът ми ще минат и тогава... Стрелбата между нашите и турските войници започна. Великата битка настана и никой не бе в състояние да спре устрема на непобедимата българска армия и неговите прославени командири, особено полк. Серафимов.
Никола Коев от с. Първенец - войник в 21 п. п. казваше и потвърждаваше казаното от неговите другари. "Щурмът започна с небивал устрем и победата се изкова от всички войници и населението от този край".
След основаването на фондацията "Св. Атанас" през 1995 г. започва усилена подготовка за реставрирането, разширяването, украсата и цялостната уредба на този духовен център. С помощта на много спонсори, доброволни работници, частни дарения и проекти през 1999 г. манастирът бе завършен и на 31 юли се проведе великолепно духовно тържество в присъствието на стотици богомолци от Райково и околните села. Тържествената служба бе отслужена от митрополит Арсений в съслужение със ставрофорен свещеноиконом Михаил Михайлов, момчиловския свещеник Николай, чокманския Иван и долнорайковския Методий. След Благодарствената служба в двора на манастира се извърши Велик водосвет за здраве и процъвтяване на хората от Райково и цяла България. След това започна тържествената част в прослава на проектанти, строители, дарители и всички православни богомолци. Георги Цочев откри и предостави думата на доцент д-р Асен Маргаритов - председател на фондацията "Св. Атанас", който прочете доклад за историята, ролята и мястото на манастира в миналото и сега, подчерта ролята на хаджи Маргарит за построяване на църквата и дарените лични 4000 гроша, опазване на манастира, благодари на всички, допринесли за неговото реставриране и разширение, като завърши с думите: "Нека Св. Атанас даде здраве и успехи на всички хора, участвали в работите на манастира, сега и за в бъдеще. Да ни е честит обновения храм "Св. Атанас". Много прочувствено премина връчването на ключа на манастира на председателя на църковното настоятелство на църква " Св. Теодор Стратилат" - свещ. Методий. Така манастирът става неотделна част от дейността на църквата и останалите параклиси около и в райковско землище. За ролята и историята на манастира подробно писахме в книгата "Райковски свещеници".
Според нашето скромно мнение историята на манастира "Св. Атанас" в месността Варадил не е проучена изцяло. Ние смятаме, че съществуването му е било преди XVII и XVIII в. В книгата на Христо Гандев "Фактори на българското Възраждане" се споменава името на Райково и с. Чокманово. Твърдим, че под могилата се крие стародавен манастир с голяма църква и билиотека и всичко необходимо за провеждане на църковните служби и отразява патриотични изяви в турско време. Този манастир е свързан и с дейността на Висарион Смолянски. Там в девствените гори на Родопа са ставали и тайните срещи, там се събирали комити, там е изкована българската слава. Много историци и изследователи ще възразят на това наше схващане, но данните говорят за това и ние препоръчваме да се направят разкопки и проучвания от специалисти. Така че Райково по редица исторически причини е било Среднородопското средище на грамотност и книжовност.
Общинари намалиха наполовина цените на обекти
С 50 % златоградските общинари намалиха оценките на нежилищни имоти на последното си заседание, съобщи зам.-кметицата Сузана Големилова. След като на два търга не се явили кандидати за магазин "Ахрида" бл. 1 от 45 500 лева, цената пада на 22 750. От 234 850 лв. на 117 425 пък е преоценен бившият балнеосанаториум. Триетажната сграда е масивна, но се руши, тъй като не се използва от '89 г. На търг ще се търсят купувачи и за бившата детска градина № 2 в общинския център. Закритото през юни учебно заведение е остойностено на 230 000 лева. Общината продава и приземния етаж от бившето общежитие на "Минстрой". Там се обособяват няколко избени помщения, чиято оценка е в процес на изготвяне.
С 2 000 дка по-малко тютюн засадили в областта
С 2 000 дка по-малко са засадените с тютюн площи в Смолян, в сравнение с миналата година. Данните са от преброяването на посятите площи, съобщи Виолета Тодорова - от регионалната земеделска служба. 7 162 пък са засадените с тютюневи семена декари. Най-драстично са намаляли посевите в района на Мадан. Там миналата година са отглеждали 1 000 дка от никотинената реколта, тази година са засети едва 238 дка.
В Златоградско от 1 550 дка, сега се отглеждат - 600 дка. Нивото на засетите площи се запазва в тютюнопроизводителните райони на Доспат и Неделино.
