ФК "Родопа" зарадва сираците от Стойките
Вчера футболният клуб "Родопа" посети децата от детски дом "Здравец" в Стойките по случай предстоящите Великденски празници, за да ги зарадва с много лакомства и играчки. Дарението беше на стойност 300 хил. лв. и включваше играчки, топки, конструктори, парична сума и една голяма торта под формата на стадион. Децата бяха много радостни от вниманието, които им бе оказано от футболистите, които лично им връчиха подаръците. Не само децата бяха зарадвани, но и целият персонал на детския дом. Бяха поднесени хиляди благодарности на спортистите от служители и деца, които ги поздравица с песни. В дома присъстваха 30 деца, които ще прекарат и празниците там, а някои от тяхните другарчета имат щастието да празнуват другаде и не бяха в дома. Във футболния клуб "Родопа" работят хора, които се самораздават и се сетиха за тази благотворителна акция, каза ст. треньорът Емил Чоков. Прави чест на изпълнителния директор на "Родопа" Георги Караманджуков, че намери начини и спонсори, за да зарадва тези деца, допълни Чоков. Доволен съм, че моята идея бе възприета от треньорите и футболистите, които събраха лични средства, за да зарадват сирачетата, каза Караманджуков. За даренинето помогнаха и някои от спонсорите на клуба - "Седе Васлав", ЕТ "Анри - 64", ЕТ "Манол Киряков" и магазин "Детски свят".
След дарението футболистите заминаха за Пампорово, където се възстановяваха след мача, игран в сряда в басейна и сауната на комплекса. Бяха любезно почерпени от наемателя на "Белият лебед". В събота на стадион "Септември" футболистите на "Родопа" ще играят срещу "Топлика" Хасковски минерални бани.
Караманджуков се надява, че този благотворителен акт, който направиха, за бъдеще ще им помага в мачовете. Футболистите обещаха на малчуганите, че ще ги докарат в Смолян на някой от следващите мачове.
Изпълнителният директор на футболния клуб Георги Караманджуков поздравява ръководството на клуба, всички футболисти, запалянковци и спонсори по случай предстоящите празници!
Айнщайн: Целият свят се покланя на мен, а аз - пред Учителя Петър Дънов
Аз винаги съм се учудвал защо Петър Дънов е толкова непознат в град Смолян и специално в Устово, когато такива големи, значителни, колосални бих казал имена в световната история и култура имат велики признания за Петър Дънов. Ще спомена гениалния Алберт Айнщайн, математическият гений на земното кълбо, човекът, който разтвори небето чрез своите формули, за да имаме днес космически полети към далечния свят, човекът, който след смъртта доказа всяка своя формула. Този същият човек приживе каза: "Цял свят се покланя на мен, а аз самият се покланям пред Учителя Петър Дънов от България". Какво велико признание на световно ниво, което ние не сме го приели, не сме го прогласили, не сме го популяризирали. Сами не сме дали онова ниво на Петър Дънов, което е дал Алберт Айнщайн. А нека да направим един паралел между двамата, за да видите тяхната успоредница, защото Айнщайн говори в света на математиката, а Дънов в света на Душата.
А детето Петър Дънов, което се ражда през 1864 г. в Николаевка - Варненско, е от потомствен род на родопчани. Това дете не проговорва първата година, втората година още не е казало нито една дума, третата година не е казало нито една дума. И родителите са страшно притеснени, че това дете е нямо. Лъчезарно дете, а нямо. Така е и при четвъртата година, и при петата година е така. Едно нямо дете, красиво, лъчезарно дете. На шестата година, когато майка му го извежда през лятото на жътва, (а Дънов е роден през лятото), той наблюдава житата, които се люшкат от полъха на вятъра, и майка му, която жъне. И изведнъж извиква като гледа люлеещите се жита "Мамо, искам люлка". Това са първите думи, изречени от Петър Дънов на белия свят. Майка му, като всяка майка, естествено, захвърля сърпа, плаче и му прави веднага люлка и го люлее. И следва второто изречение, сякаш всички думи са спали в сърцето на Петър Дънов толкова дълго. Второто изречение на Петър Дънов е "Мамо, иде буря! " И действително докато го люлее в люлката, вече облаците са дошли и започва страшна буря с гръмотевици. Дори околните снопи, кръстци са запалени и изгарят, а тяхната нива остава цяла. Това вече е знамение, което вечерта майката разказва на бащата, който е свещеник и учител. И той казва: "Нашето дете е свято, белязано от Бога и трябва да го пазим". От тук нататък започва голямото възшествие на Петър Дънов. Той завършва с отличие Варненсакта гимназия. След това учи филология в Американското училище в Свищов. Завършва го, усвоява цигулката, усвоява езика, усвоява Богословието. Две години е учител и след това решава да направи решителна крачка в живота си.
През 1888 година той заминава за Америка. Трябва да имаш чувство за риск, чувство за отговорност и чувство за някаква велика цел, за да тръгнеш на толкова далечен път. Там учи също богословие в град Ню Джърси - щата Медисън. Завършва го, учи и в Бостънския университет, учи и медицина и тази богата, колоритна личност изведнъж побратимява в собственото си сърце две вечно враждуващи неща - религията и науката.
Любовта към България го дърпа назад и през 1895 г. той завинаги решава да се завърне в България. Тук отварям една скоба и се питам сам какво би станало, ако Петър Дънов беше останал в Съединените американски щати? За цял живот! Което е било възможно, защото е бил там и вече са открили неговите възможности. Той казва например, че българският народ е най-твърдият в света и доказва, че "Аз се завърнах на камък да сея, защото ако посея на камъка и камъкът роди, цялата почва, на цялото земно кълбо ще роди. Такава е душата на българина - твърда, не възприема лесно, но когато роди, ражда богат плод". Петър Дънов казва, че българската земя е Божествена земя. Петър Дънов казва, че българския народ има своя Божествена мисия. И той казва каква. Според Петър Дънов от 5400 години насам българският народ се готви за една велика мисия, да се прероди в шестата раса и да бъде "стълб на новата култура на света".
Посрещането на изгрева на някой връх го е правил Орфей, прави го и Петър Дънов и Дъновистите. Връзката с природата, гората, обожаването на гората, обожаването на звездния свят, обожаването на растителността, минералите, животните и човека е като обща верига, в която всеки знае своето място, и не може, ако разрушиш веригата, да не понесеш грехопадение за себе си.
Всичко това прелива в душата на Петър Дънов. Той вече е с мощни древни корени в любима страна, наречена България, при един високо духовен народ, наречен български. И решава от тук нататък да създаде своето. Дървото да порасте. А какво дава Петър Дънов на България и на света. Най-напред то е неизмеримо и все още се вижда само айсберг, защото Дънов е изнесъл 3500 публични сказки. Нито една не е била записана, а всичките му сказки са устно говорени и само стенографи са записвали онова, което той е казвал. А е бил готов за 7000 сказки. Това е колосално сърце, в което се сблъскват много знания. И само една ерудирана личност, в която като извор текат знанията, може да говори без да се замисля, без да се запъва, без да се чуди. Той е сладкодумецът, който във всяка сказка е привличал стотици хора да го слушат. Извън това той в "Изгрева" София създава своята база, своята Лунна долина. Белите братя се събират там. И през 1922 г. той основава първото Бяло братство на цялото земно кълбо. Той е основоположник на неща, които след това се разпространяват из целия свят. И от 1922 година до 1944 година, годината на смъртта му, това е най-активният му период на съграждане. Той създава салон в "Изгрева", бараки за своите ученици, провежда утринни сказки, пише музика, прави излети до Драгалевския манастир, до Бистрица, до Витоша. Избира местата, които като при акупресура съответствуват на силовите линии земя-небе, тоест там се чувстваш най-добре. И тъкмо той избира местата, където отиват на излети - едното е на Витоша и се казва Ел Шадай, което значи "Врата към Бога". За да бъде човек свободен, в открити пространства, сред природата, да изпее своята песен, да види своя събрат. А след това създава цяла пътека и школа в Рила до седемте рилски езера, като всяко езеро при него има своето значение. Между второто и третото езеро е молитвеният връх. Нататък са ливадите, където играят Паневритмия. И всичко е една верига на хармонизиране на човешката душа с природата и с космическия свят.
От 1922 г. до 1944 г. той е арестуван 40 пъти. Четиридесет пъти, като нито един път не е осъждан, нито една глоба няма, но е извървял всяко унижение да бъде арестуван, да бъде сложен в килията, да се намерят "свидетели", да се направи "доказателство". Имало е хора, подставени лица, които са го заплашвали с пистолет, който не е изгърмявал. Имало е хора, които на "Изгрева" са носили тенекии с газ, за да запалят цялата му школа по подобие на Питагорейската школа, която е била запалена в древността и там 39 души ученици на Питагор изгарят. Но това не става.
А ако знаете само колко много е помагал? Ще ви дам само три примера, защото той е помагал за изцеляване, и чрез медицина и с богословие. Съчетавал и билкосъбиране, което е познавал и което носи Орфически корен. Всичките му знания са в помощ на хората. На "Изгрева" се събират стотици хора, а на Рила по 1 300 души на ден. Това е измерението, количественото измерение. А всеки ученик си е свят, със своя голяма индивидуалност.
Зная, че е поддържал връзка с един негов ученик Петър Пампоров от Смолян, виден есперантист. И в Латвия Петър Пампоров получава задание от една болна жена с молба да бъде излекувана от Петър Дънов. И Петър Пампоров прави всичко възможно да се свърже с Петър Дънов и помагат на тая жена и тази жена е излекувана. Същевременно Петър Дънов изпраща в Родопите един друг свой ученик, за когото абсолютно нищо не се знае. Васил Гарджев - име на човек, завършил българска филология. А Дънов го изпраща със специална мисия в Родопите: да работи не само с християните, но и с българите мохамедани, защото Бялото Братство не създава никакви верски вражди. Самият Петър Дънов казва каква е мисията за Бялото Братство. Когато една пепелянка ухапе един човек, спасителят разрязва раната, изсмуква със собствени зъби отровата, част от отровата, за да спаси отровения организъм.
Искам да ви кажа за две неща - едното е за гроба на Петър Дънов, и второто за невероятните неща на Петър Дънов. За гроба искам да подчертая, защото точно сега възкресяваме паметта на Петър Дънов. На 27 декември 1944 година той умира. В два часа през нощта при него са били незнайни на мен двама генерали и остава незнаен разговорът, който се провежда между двамата генерали и Петър Дънов. Аз не зная дали е бил добронамерен или злонамерен този разговор, защото 40 пъти Дънов е арестуван преди 9-ти септември, а след 9-ти септември едни негови ученици са убити, други са били в Белене, четвърти са с национализирани имоти на Белите Братя. Едва сега всичко се възстановява.
Петър Дънов издъхва в шест без петнайсет на 27 декември 1944 година . Той е оставил завещание как да бъде погребан, по какъв начин. Дори и смъртта му е точно определена. А те не искат да го погребат, защото новата власт е само на 3 месеца и държат (като всеки гражданин) да бъде погребан в гробището. Тогава един умен ученик от неговите ученици се сеща, че Дънов е спасявал Георги Димитров и бие телеграма до Москва "Учителят почина. Той ви спаси живота. Има една проста и малка молба: да бъде погребан в "Изгрева", където му е школата. Разрешете! " Петър Дънов е единственият покойник, който стои в ковчега цели пет денонощия. Пет денонощия! Когато знаем от християнската религия, че трупът се погребва на 24-ия час. Учениците не искат да го погребват, а от Москва не отговарят. На 5-тия ден идва разрешението от Георги Димитров. И Дънов е погребан според собствената си воля. И сега гробът му е в "Изгрева". Искам да отбележа един факт, който не е дешифриран досега. Гробът на Дънов е овален. Оградата е овална, а не е четвъртита. В духа на Орфей и Орфизма и цялата гробна ограда е изписана с пентаграмите на Орфей - с една окръжност. Върху това искам да ви обърна внимание - никой още не го е разчел. Макар че Дънов е Миров Учител, признат от света, с поклон от Айнщайн преди смъртта си, Учителят е предпочел да бъдат пентограмите с една окръжност. Това означава "всички ме наричат Учител, но аз си оставам ученик пред Великата Природа и пред Божествения свят". Много скромен е неговият завет, за да каже, че пред Природата Петър Дънов също е ученик.
Няколко изречения за невероятното в живота на Петър Дънов. На първо място това е телепатията. Има един писател - Артър Кларк в Цейлон, който е написал 70 книги за това какви ще бъдат откритията през ХХI век.
Първото е телепатията. За него тя е била общовалидна. Всеки, който е отивал при него той вече е знаел за какво отива - за болка, за пари, за помощ, за всичко. Дънов веднага реагира при обяснението на този, който го търси.
Второто нещо, което е свъхневероятно - искам да ви го кажа с открито сърце. Второто нещо е възможността му за телепортация. Това, което го има само във фантастичните филми и никой не го е правил на земята. А ето примера: През 1924 г. Дънов е арестуван от полицията и пред вратата са сложили полицай да го варди. Но царският двор се научава, понеже често са търсели помощ от Учителя. И идват висши началници, които обръщат внимание на полицейския началник и той отива да го освобождава. Когато отключват вратата на килията, виждат, че Петър Дънов го няма. И се карат жестоко на полицая защо го е пуснал. Полицаят отвръща: "През цялото време бях тук и не е отключвана вратата и никой не е излизал". Когато отиват на домашния му адрес, виждат Петър Дънов усмихнат. Той не дава никакви обяснения. По-нататък са били много любопитни учениците му защо и как се е случило, как го е направил - никой не вярва. И Дънов повтаря този случай по следния начин. Телепортацията е повторена пред един негов ученик. Само пред един ученик, за да го разкаже. Двамата - Дънов и ученикът му, били в неговата стая вече на "Изгрева". И ученикът го пита: "Учителю, разкажи ни все пак това за полицията, много ни учудва, как става? " Дънов казва: "Няма да ти обеснявам. Провери може ли да се излезе от тая стая и от къде може да се излезе? - Прозорецът е с решетка, стените - прости, няма никакви скрити врати, ключът е на вратата. Вземи - казва - ключа, излез отвън и заключи ме и почакай 10 минути. Ученикът излиза, заключва вратата и чака, след 10 минути гледа отгоре идва Петър Дънов. Ученикът едва не припаднал: смятал, че има двойник. И когато Дънов дошъл, могъл да повярва, че го вижда и че говори с него. "Я отключи да го видим - казал Дънов. Ученикът отключил, а вътре Петър Дънов го няма в стаята. Това е необяснимото, което ще остане за ХХI век. Може всички да не вярваме, но искам да кажа колко далеч е отишъл Петър Дънов в своите индиански схващания. Това са според мене обяснения от индианския свят на Кастанеда.
А третото нещо е, че Дънов е могъл да бъде невидим А това е много прост метод. Както сега ни облъчва слънцето и ако имаш възможност да отклониш лъчите от себе си, веднага ставаш невидим. Това го е правил Орфей със специални отражатели, правил го е и един цар със специални отражатели, а Петър Дънов без нищо го е правил, без пръстени и без кристали. Това означава, че само този факт е достатъчен като научно откритие, достойно за поклона на Айнщайн.
Волейболистите на "Родопа" разбиха "Попово"
Вчера смолянските волейболисти разбиха гостите от Попово с 3:0. Срещата се състоя в Спортната зала на града. Първият гейм завърши само за 8 минути с резултат 15:2 за "Родопа". Нашите показаха отлична динамична игра, за което и заслужено биха. Във втория гейм нещата вървяха малко по-бавно. Гостите се стегнаха малко и се опитаха да обърнат резултата, но нашите отново биха с резултат 15:12. През третия гейм, който беше най-оспорван поради лекия спад на играта на нашите момчета, отново след оспорвана игра нашите се наложиха 15:13. Този мач е втори кръг от зоните. "Родопа" във вторник бяха гости на "Попово" и паднаха там, затова утре ще се играе третият мач, който ще излъчи финалиста. Двубоят ще се състои в Спортната зала на Смолян от 14.00 часа, казаха от ръководството. Нашите волейболисти са сигурни участници в елитната група през настоящата година, каза ст. треньорът на "Родопа" Тодор Рабушев. Ще изпитаме големи затруднения със средствата, които ще ни бъдат необходими за волейболистите.
Възкресение Христово
За възкресението на Иисус Христос, за това как то станало, евангелистите, освен Матея, нищо не разказват. Цялото си внимание насочват към това как тоя факт бил засвидетелстван пред вярващите в Христа. Ето разказа на св. ап. и евангелист Йоан за този светъл ден от живота на християните.
В първия ден на седмицата, който според евреите е неделя, Мария Магдалена отишла на гроба Христов още по тъмно и видяла, че камъкът, с който бил затворен, е отместен. Тя се уплашила и отишла при двама Христови ученици, казала им, че някой е откраднал тялото Христово и не се знае къде е занесено. Отишли тримата при гроба и видели, че Иисус го няма, но плащеницата, в която бил увит, лежала захвърлена настрана. Като видяли, че Учителят им го няма, ап. Петър и неговият другар се върнали в къщи. Мария останала там и се разплакала. След известно време надникнала в гроба и видяла два Ангела в бяло облекло да седят там, където преди лежало тялото Иисусово. Те я запитали: "Жено!1 Защо плачеш? ", а тя им отговорила: "Дигнали са Господа мой, и не зная, де са Го турили! ". Като казала това, се обърнала и видяла пред нея да стои Христос, но не Го познала. Той я попитал защо плаче, тя, като решила, че разговаря с градинаря, Го помолила да й каже къде е преместил тялото. Христос се обърнал към нея по име и тоггава Мария Го познала. Той й казал: "Иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и при вашия Бог. "Мария отишла при Христовите ученици и им предала думите на Учителя. Вечерта на същия ден, когато вратата на Къщата, където се събирали учениците Му, била заключена поради страх от иудеите, дошъл Иисус и им казал: "Мир вам! ". Показал им ръцете, нозете и ребрата Си и учениците много се зарадвали, като видяли, че това наистина е техният Господ. А Иисус им рекъл: "Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. Приемете Духа Светаго. На които простите грехове, там ще се простят. На които задържите, ще се задържат" Този ден ап. Тома не бил със своите другари и, когато му разказали, че Господ е възкръснал и се е явил пред тях, той не повярвал. След няколко дни Иисус отново се явил на Своите ученици и Тома лично имал възможност да се увери, че неговия Учител е възкръснал. Той се хвърлил в нозете Му с думите: "Господ мой и Бог мой! ". Иисус му казал: "Тома, ти повярва, защото Ме видя. Блажени, които не са видели и са повярвали".
Всичко това е написано в Свещените книги, за да повярваме че Иисус е Христос, Син Божи, и като повярваме, да имаме живот в Неговото име.
Възлюблени братя и сестри, Христос Воскресе!
Светъл и радостен е празникът на Възкресението. Човеци и природа ликуват от радост. На радостните великденски камбани и тържествени песнопения пригласят навън славеите, пчелите и шумните потоци. С благоуханието на кадилния тамян се съревновава дъхът на разцъ налите се градински и полски цвеитя. На цялата наша празнична богослужебна обстановка отговаря живописната пролетна премяна. "Днес всяка твар се весели и радва, защото Христос възкръсна и плени ада". Празникът на Възкресението Христово следователно е за нас празник на празниците и тържество на тържествата, ден на най-светлата и чиста радост.
Към радост ни подбужда и Сам възкръсналият от гроба Христос. В утрото на Възкресението Той срещнал отиващите към гроба Свои ученици и им казал "Радвайте се"! Този пасхален поздрав на Христа Господа е отправен и към всички нас.
А защо трябва да се радваме? Затова, защото Христос, който бе мъчен и осъден на кръстна смърт, умря на кръста и погребан е жив. Сам Възкръсналият казва "Жив съм во веки веков". (Откровение 1:18).
Затова пасхалното богослужение е тъй тържествено, затова и лицата на всички, които със запалена свещ в ръка посрещаме Възкресението, са светли от радост. Великденските камбани и песни накараха най-големия немски поет Гьоте в своя Фауст да изпусне чашата с отрова и да живее нов живот с нови надежди. Затова и християнството е религия на радосттта, на светлата великденска радост.
Нека се поклоним на Светлото Христово възкресение, защото чрез кръста дойде радост за целия свят.
Сърдечно поздравявам всички вас православни християни от Смолянска духовна околия, която обхваща територията на Смолянската област - със светлия празник Великден, който да бъде за всички ни извор на благодатни сили за живот и благочестие, за земно и небесно блаженство, за слава на Бога и духовно възраждане на благочестивия ни народ.
Христос Воскресе!
Ставрофорен свещеноиконом Михаил Михайлов.
Смолянски архиерейски наместник.
Доспат ще продава сградите на Рудниково селище - Барутин
Очаква се пристигането на излязлата вече Наредба на Комитета по енергетика, с която се регламентира закупуване сградите на Рудниково селище - Барутин от община Доспат, съобщи кметът на селото Антон Качаров. Сградите на участък "Изгрев" - Барутин, са заведени като баланс на ЕТД "Редки метали" ООД - Бухово, но са актувани, посочи кметът. 1996 година е направено искане до Буховското управление безвъзмездно да предоставят постройките на община Доспат във връзка с прекратяване на уранодобива. Оттам обаче им е отказано поради липса на нормативна база за това. Последвало е запитване дали Доспат може да ги закупи като остатъчна собственост и отново Бухово отказват. С решение на Общинския съвет - Доспат, припомня Качаров, от миналата година Рудниковото селище в Барутин е обособено като промишлена зона. Изработен и одобрен е самостоятелен регулационен план за това. След влизането в действие на очакваната Нарадба сградите ще мога да бъдат продадени за сметка на общината. Част от тях са отдадени под наем.
Един юбилей, превърнат в събитие
"Най-голямото откритие е да си тук и да се научиш да обичаш". Това споделя шведската режисьорка Киа Берглунд, която в творчески тандем с композитора Рикард Боргард създава на сцената на Родопския драматичен театър неспокойните "Съновидения" на Август Стриндберг в 150-годишнината от неговото рождение.
Литературното творчество на Стриндберг е една безкрайна автобиография - неукротим дух, безкраен експериментатор, алхимик, филисоф, мистик, непрекъснато люшкан между вяра и отрицание. Автор, за който всяко еднозначно определение би било погрешно. Навярно затова интересът към неговото творчество на театрите по света не секва.
Така ли е и в Швеция? К.Б.
Младото поколение в Швеция е уморено от Стриндберг. Някои млади режисьори все пак се обръщат към него и направиха интересни спектакли инспирирани от модерната тенденция в немския театър, която те наричат "убиване на класиката".
Вие причислявате ли се към тази тенденция в режисурата по отношение на Стринберг? К.Б.
Не. Но в театър "Гилотина", където работим с Рикард, се правят изключително пиеси от съвременни драматурзи и там не се поставя Стриндберг. Големите театри пък (в смисъл на традиционни) правят класика и се страхуват от съвременните пиеси. Аз също мисля, че е добре да се работи с жив автор, който присъства на репитициите - гледа, коментира трупата, донаписва текстовете. Това създава атмосфера на творческо съавторство. Особено интересни драматурзи в момента са Ингер Еделфелд и Питер Шилгорд.
И все пак Вие избрахте България, Стриндберг и неговите "Съновидения". Защо? К.Б.
Защото Господ така рши.
(Режисьорът Петър Тодоров, чрез който се реализира този проект в РДТ - Смолян, пояснява:). П.Т.
Когато за първи път споделих с Киа идеята си за съвместна работа, още като директор на Сливенския театър, аз поисках най-добрата и известна пиеса на Стриндберг, мислех си за "Мъртвешки танц". Но не сме се разбрали добре, защото се оказа, че в Швеция смятат "Съновидения" за най-добрата, а и най-поставяна пиеса. Грешката изигра своята положителна роля. У нас това е непревеждано и непоставяно до днес заглавие. 150-годишнината от рождението на Стриндберг ще бъде отбелязана в РДТ с един истински литературен и театрален дебют на тази пиеса. Теодора Джебарова преведе текста, а смолянският театър с готовност прие идеята този шведско-български театрален проект да бъде реализиран тук и ... Господ така реши.
Киа, разкажете нещо около творческата съдба на тази пиеса? Защо я наричат "Щастливата пиеса" на Стриндберг? К.Б.
Той посвещава тази пиеса на третата си жена Хариет Босе. Среща я след парижкия си период, където е преживял последната си криза и е стигнал до крайната точка на своя песимизъм. Мисли за самоубийство, но открива Бога, открива Любовта. Страданието му е добило смисъл.
Казахте смисъл. Това е философска категория - безкрайния въпрос, заложен във всяко човешко същество - смисълът на съществуването. Каква е Вашата гледна точка и как намирате Смисъла за себе си? К.Б.
Аз се индентифицирам с главната героиня Агнес. Аз също съм изживяла смъртта и в смъртта си срещнах Бога. Искам любовта да слезе между хората и да направи живота им по-добър.
България е все още в социална криза. Мечтите на хората често са насочени към придобиване на елементарни материални блага. Това важи и за хората в театъра. Смятате ли, че темите за Бога и Любовта ще ги докоснат? К.Б.
Материалните мечти на хората нямат край, но често са измамни. В Швеция стандартът е много по-висок, но там също се оплакват, че не могат да реализират материалните си мечти... ...а душата не чака. Добре е, че има автори като Стриндберг, които прехвърлят мостове през времето и пространството и свързват хората на духа.
К.Б. Но на Стринберг не трябва да се гледа само като на някакъв отвлечен автор, обвит в ненужна мистика. Аз искам на сцената, в този спектакъл, да живеят пълнокръвни хора. Ето през цялото време героите в пиесата се мъчат да отворят вратата в кристалния дворец (постоянен образ при символистите) и когато успяват, разбират, че зад нея няма нищо. А те са очаквали там да намерят Смисъла. Най-голямото откритие е да си тук и да се научиш да обичаш.
Аз продължавам да любопитствам в какво пиесата в крайна сметка ще бъде шведска. Сякаш искам чрез нея да пропътувам пътя до моята представа за тази страна, която може би колегите, участващи в спектакъла, ще видят.
Рикард, музиката в спектакъла има ли автентично, шведско звучене? Р.Б.
Не. Това ще бъде типична съвременна клубна музика. Днес музиката във всички дискотеки е еднаква.
Компонент или "действащо лице" ще бъде Вашата музика в спектакъла? Р.Б.
Бих казал и двете. Музиката ще въздейства на няколко нива. Първото наричам епично - то трябва да обхване историята, случката; второто да опише конкретните образи; третото ниво са звуци, които трябва да пресъздадат психологическия план на героите.
Съвременната и универсална музика в спектакъла не придърпва ли откровено пиесата по-близо до нашето време? Р.Б.
Да. Това го търсим съзнателно.
Как възприемате българския фолклор и по-точно песните на Родопа? Р.Б.
Нямам още достатъчно впечатления. Не ги разграничавам, но начинът на пеене е респектиращ.
Киа, а Вашите впечатления за българския театър и публика, с която Ви предстои среща? К.Б.
Тук успях да видя няколко много добри представления и някои не толкоз добри. Но стандартът на театъра Ви като цяло е много висок. Не познавам публиката, но ми се струва сърдечна. Актьорите Ви са талантливи, смешни, забавни, измислят много гегове. Нашите актьори са по-сдържани и обрани. Но ние и като хора сме по-затворени, докато Вие сте открити и сърдечни.
А на мене Вие двамата ми се струвате открити и сърдечни. Зад скандинавските Ви светли очи прозира доброто и любовта. Пожелавам Ви българската публика да Ви отвърне със същото.
Зам.-председателят на сдружение "Християни" Стоян Марев: "Успение на Света Богородица" се въздига с дарителството на целия народ
Господин Марев, на какъв етап се намира строителството на храма "Св. Богородица" на Пампорово към днешен ден?
Към днешна дата, в навечерието на най-големия християнски пазник - Великден, се намира на етапа на полагане на ел.инсталацията, подготвени са материалите, за да се извърши цялостното вътрешно измазване на църквата. Изработват се и другите инсталации, подготвя се дограмата и след като приключим с тези довършителни работи вътре, ще минем към полагането на подовите настилки и изработването на вертикалната планировка на църквата. Това са в общи линии основните видове работи, които предстоят да се извършат, и които, предполагам, ще завършат към 15 август. За да може, ако всичко е по план и естествено ако успеем да намерим достатъчно средства, да я осветим. На 15 август се навършват 5 години от началото на строителството на пампоровската църква "Успение на Света Богородица" и се надяваме тогава да я открием.
Колко души работят дневно и пречат ли зимата и по-трудните метеорологични условия?
Да. Зимата в Родопите, на всички е известно, е много тежък сезон. Тя е подходяща повече за други дейности - туризъм, развлечение и други, а строителството става по-трудно. Пречи ни и това, че тази зима се оказа доста дълга. Броят на заетите в строителството в сегашния момент е променлив, тъй като работят няколко фирми. Например, полагането на ел. инсталацията се извършва от 2 - 3 човека. Извършва се от фирмата на Димитър Михалевски. В същото време измазването ще се извърши по стопански начин - хората ги намираме ние. В момента се извършват подготвителни работи. А и мястото не позволява да работят много хора едновременно, тъй като ще си пречат един на друг.
Колко фирми са ангажирани по довършителните работи?
Миналата година ние направихме изчисления, че дейностите, извършвани по стопански начин, когато ние сами си намираме майстори, като че ли ни излиза и по-евтино. Но някои неща са много специфични и сме принудени да прибягваме до услугите на фирмите. И в този момент ние продължаваме дейността с основната фирма-строител, която работи още от началото, "Ева РТ" - Ева Келевска, работи и фирмата на ЕТ "Димитър Михалевски", отоплението ще се извърши от ЕТ "Красимир Груйчев". Това са все смолянски фирми, доказали възможностите си. Голяма част от строителните дейности продължаваме да извършваме по стопански начин с цел икономия на средства.
Идва времето, когато трябва да се постави иконостасът и камбаните. Бихте ли казали от къде ще дойдат, кой ги прави и кога ще стане това?
В настоящия момент иконостасът е напълно завършен. По първоначалния проект ние решихме да направим едно допълнение - още две странични врати, които в момента се завършват от проф. Кънчо Цанев. Иконите от царския ред се правят от семейство Елена и Дечко Дечеви от Пловдив. Две от тях вече са готови. Остава да бъдат изготвени и останалите. Според договора до края на май и те трябва да бъдат готови. А малките икони от Пророческия и Апостолския ред се изпълняват от софийската художничка Лора Манева и са почти към завършване. Остава да се нарисуват още една или две от двойките, по нейни думи.
А вътрешния иконопис кой ще прави - колектив или отделни художници?
Въпросът с иконописа на църквата на този етап не стои на дневен ред. По ред причини. Притеснени сме от времето, за да бъде открита църквата и като имаме и предвид и историята със строителството на църкви знаем, че някои са били иконописвани след откриването им в продължение на години. Мисля, че в нашия случай ще се получи същото. Колкото до това дали отделни художници ще правят иконописването или пък ще го възложим на колектив, повече се придържаме към досега избрания маниер и подход - да обявим конкурс и да се яви всеки, който може - било колектив, било индивидуално. Ще останем верни на принципа си да не правим компромиси с качеството на изработката. Искаме всичко да бъде нещо красиво и уникално.
Цялата българска общественост беше ангажирана и беше обявена дългосрочна дарителска акция за строителството. Бихте ли казали какви средства се набраха до този момент и кои са по-солидните дарители?
На този въпрос ми е било трудно да отговарям - не заради друго, а затова, защото вече пета година се строи и се набират средства. Свидетели сме на резките промени в курса на валутата и цените на стоките през годините. Така че реална оценка към днешна дата колко сме изразходвали не може да се даде. Цифрата няма да е точна, тъй като стойността на парите е променена през годините. Но мога да кажа за един ориентир на читателите на вестника, че до момента са усвоени 180 млн. лв. Имаме много големи дарители от самото начало. Едни от тях са семейство Рени и Петър Манджукови. Освен тях Благой Пишинов, Жоро Петков, Ясен Симитчийски и др. Да не изброявам всички, но най-големият напоследък спонсор е "Мобилтел" - София, които ни преведоха веднъж 30 хиляди долара, след това още 15 милиона лева и сега предстои да ни преведат още една част, според техните възможности. Искам да засегна друг аспект на въпроса за дарителството. Независимо че не споменавам десетките хиляди хора, които са помагали с по-малки суми, трябва да ви кажа, че тези дарения ни топлят не по-малко от големите суми, защото куражът в сдружението "Християни" ни идва именно от такива дарители, които в условия на тежка икономическа криза, валутен борд имат волята, полагат усилия да подпомогнат строителството на един духовен храм. Това ни дава кураж, че църквата ще бъде завършена. Без уговорки може да се каже, че строителството на църквата е общонародно дело. Пари постъпват от различни краища на страната и това ни изпълва с гордост. И въпреки разделянето по всякакви критерии на нашето общество, църквата е една от институциите, която обединява хора с различни политически възгледи и различно вероизповедание. Църквата беше нещо обединяващо с това дарителство на целия ни народ.
А куполните камбани къде ще се излеят?
Те се правят от българин, който работи в Москва и са изляти още преди две години. Там стоят на склад. Получи се един парадокс. Когато бяха натоварени да дойдат за България, руските митничари ги върнали, за да бъдат поставени в подходящи каси. Очакваме ги след около месец. Същият дарител ще предостави и два големи свещника. Ще пристигнат заедно с камбаните, които са шест на брой. При тяхното биене се получава мелодия, която с нетърпение очаквам да чуя и аз. Предполагам, че ще се чуват надалече.
След два дни е Великден... В навечерието на големия празник искам да поздравя всички християни и да им пожелая спокойни и весели празници и много здраве!
Какво означават Великденските символи?
Пеперудата - символизира цикъла на живота на Исус и християните по следния начин: докато е гъсеница, тя символизира естествения живот на земята, какавидата представя смъртта на тялото, а пеперудата - възкресението. Магарето - на него Исус пристигнал в Ерусалим една седмица преди възкресението си, на Връбница. Оттогава магарето има по-гъста козина във формата на кръст на гърба си. Орелът - според легендите, подобно на феникса, той притежавал способността да живее вечно. Символизира прераждането на човека след кръщението, тъй като, когато лети високо, изгаря крилете си на слънцето и след това се преражда, като се потапя във вода. Яйцето - черупката му представлява затворена, но все пак таяща живот гробница. Пиленцето вътре символизира Исус, който излиза от гроба си. Зайчето - то е символ на луната. Тя е свързана с Великден, тъй като нейните фази се използват за изчисляването му. След събора в Никея през 325 година било решено, че Великден (по католическия календар) ще се празнува на първата неделя след първото пълнолуние след 21 март. Свещеният граал, или чашата, от която Исус пил на Тайната вечеря - след като Бог създал Адам и Ева, той слязъл от небето, за да посети Земята. В неговото отсъствие Сатаната завладял трона му и накарал последователите си да му направят голяма корона. След като обаче той бил коронясан, Архангел Михаил и неговата армия дошли и го изгонили на Земята. По време на бягството един от скъпоценните камъни от короната паднал и се изгубил. По-късно той бил намерен и от него била направена чаша, която принадлежала на Йосиф от Ариматеа, собственикът на къщата, където Исус и учениците му вечеряли на Тайната вечеря. След разпятието Йосиф стоял под кръста и събрал няколко капки от кръвта на Христос в чашата, която оттогава станала свещена. Тя помогнала за оцеляването на Йосиф и последователите му, но когато някои от тях съгрешили, ангелите отнесли граала. Агнето - то се свързва с Исус. Йоан Кръстител го нарича "Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на Света". (Евангелие от Йоан 1:29). Лъвът - в Библията Исус е наричан Лъвът от племето на Юда. Освен това величественият хищник символизира възкресението, тъй като, според легендите, той ражда малките си мъртви. След три дни един от родителите с дъха си събужда за живот новороденото.
Паунът - символизира безсмъртието и възкресението, тъй като някога се е вярвало, че дори и след смъртта плътта му е нетленна. Пеликанът - символ на жертвата на Христос на кръста. Смятало се е, че той храни малките си със собствената си кръв, като пробива гърдите с клюна си. Фениксът - според преданията той получил безсмъртието си, тъй като, за разлика от всички останали птици, отказал да опита от забраненото дърво в райската градина. Между отделните си прераждания той живее 500 години. В края на всеки период фениксът си прави гнездо от билки, в което изгаря. От пепелта обаче се появява яйце, от което той отново се излюпва. Фениксът е символ на прераждането. Глава от щука - по време на разпятието всички други риби се скрили на дъното на морето от страх. Любопитството накарало единствено щуката да се покаже над водата, за да види какво става. Червеношийката - когато Бог я създал, тя била сива. Той й казал, че трябва сама да заслужи червения цвят със смелостта си.
На Голгота червеношийката, опитвайки се да намали страданията на Спасителя, извадила един от тръните от челото му. Кръвта от раната оцветила гърдите й и оттогава всички червеношийки са червени. Скорпионът - жилото му символизира Юда Искариотски, който предал Исус, както и войниците, които измъчвали Спасителя. Лястовичката - тъй като се вярвало, че тя зимува в калта, събуждането й през пролетта било символ на възкресението. Китът - свързва се с думите на Исус: "Защото, както Йона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Человеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи. (Евангелие от Матей 12:40).
Козунак-кошара ще краси трапезата на Росица Белчилова
Заварихме майстор-готвачката надвесена над печката с дърва, където къкреха десетина тенджери с постни сърми от лапад и кисело зеле, поръчани специално от нейни постоянни клиенти. След 40-дневното постене на Петък задължително вярващите християни обядват с постни сърми, та не се учудвайте, че толкова много тенджери съм приготвила.
Трудно може човек да долови умората у нея, макар че току-що е привършила с грижите около 90-годишната свекърва и леля й инвалид.
Великден е най-шареният празник и трапезата "търпи" всякаква украса - от яйцата до покривката и чашите, но аз задължително боядисвам само червени яйца. Според поверието, червеното яйце - това е кръвта на Иисус Христос, разказва Росица. За здраве и берекет яйцата се боядисват в четвъртък, тогава се месят и козунаците. Ставам рано сутринта и отивам в ливадата, за да се измия с роса. Откъсвам китка цвете и го нося в дома си. Тогава започвам да боядисвам яйцата и да меся козунаците. Специално за козунака-кошара, яйцата предварително са наречени - за къщата, за всеки член от семейството. За чита-телите на вестника Росица Белчилова предложи рецепта за Великденските козунаци.
Продуктите са за три козунака: 1 кг. брашно, 250 гр. прясно мляко, 250 гр. мазнина, 250-300 гр. захар, 5-6 яйца, 1 п. мая, индийско орехче, ром и лимон. Замесва се много добре тестото. Когато втаса, се разпределя в специални форми.
Козунакът-кошара се прави в кръгла форма. Завиват се отгоре, за да не се получи коричка при втасването. Когато дойде време за печене, се маже с жълтък, разбит с една лъжичка кисело мляко и се поръсва със захар. От голямо значение е в помещението, където ще втасват козунаците, температурата да не е по-малко от 20 градуса.
След изпичането с тънко ножче се оформят гнезденца, където се поставят яйцата. Яйцето, наречено за къщата, не се боядисва и се слага в средата. Козунакът се разчупва на обяд и всеки получава нареченото парче. Черупките от Великденските яйца се заряват в градината или в корените на някое дърво, за да носят късмет и плодородие.
Мъже подковават Великденските яйца
Яйцето е древен символ на живота, на раждането. Според вярванията на християните, тъй както яйцето събужда за нов живот, така възкръсва Христос от гроба, за да промени хората. Червеният цвят на яйцето е символ на пролятата на кръста Христова кръв. Днес вече не съществуват някогашните религиозни рисунки по яйцата. Не се използват и техниките за боядисване, известни на нашите предци. Обичаят за Великден да боядисваме яйца датира толкова отдавна, че произходът му е забулен в тайната на времето.
Факт е обаче, че е познат навред из Европа. В Северна Европа, където студеният климат не е позволявал да се отглеждат масово пилета по дворовете, за Великден боядисвали яйцата на дивите птици, които събирали преди празника от гнездата. Най-лесният начин за боядисване на яйца, познат в древността, е бил чрез използването на естествени оцветители като например люспи от лук, чай, кора на дива ябълка. От тях правели силна отвара и в нея потапяли яйцата. Сега като че ли никой вече не използва тези стари методи. Дори бабите ни предпочитат да си купят изкуствена боя и в нея да вапцат яйцата. В Унгария най-често използваният и предпочитан цвят за великденските яйца е червеният. На север от Унгария "ударението" се поставя върху сините яйца. Яйцата често се украсяват с различни мотиви. Най-лесният начин е с използването на листенца от растения. По-трудният са рисунките със свещ, с тънка игличка. И един чисто унгарски специалитет - подкованите яйца. Процедурата е много трудна, изисква изключително търпение и голямо майсторство.
В Унгария най-често това се прави от мъжете. Те предварително изковават миниатюрни подкови и си приготвят вместо гвоздеи тънички карфички. Яйцето се издухва, като се пробиват две дупчици и след това празната, измита и боядисана черупка се подковава. Тънките карфички-гвоздейчета с много вещина се забиват в черупката.
Посланичката на САЩ Ейвис Боулън дойде в Смолян за Деня на НАТО
Нейно превъзходителство г-жа Ейвис Боулън пристигна вчера в Смолян за участие в проявите, посветени на 50-годишнината от създаването на Атлантическия военен съюз. Денят на НАТО, специализирана фотоизложба и двудневен семинар в хотел "Смолян" съпътстваха кръглата годишнина.
Организатор на проявите е Атлантическият клуб в България със съдействието на Министерството на отбраната и посолството на САЩ в България. Тук бяха още Майкъл Тейтъм - зам.-посланик на Великобритания у нас, Райна Карчева - началник управление "Евроатлантическа интеграция и политика за сигурност" в МО, Соломон Паси - президент на Атлантическия клуб в България. От страна на домакините в Деня на НАТО взеха участие областният управител Веселин Черкезов и кметът на Смолян Костадин Чаталбашев.
По специална програма от 8 до 10 април се провежда и третият семинар на тема: "Невоенни рискове и заплахи за сигурността: Взаимодействие между военните и обществото при регулирането на кризи" по програма ФАР - "Демократичен контрол на Въоръжените сили".
Областният управител Веселин Черкезов откри юбилейната изложба. Открита дискусия по темата "Новата мисия на НАТО и сигурността в Югоизточна Европа" бе започната с изложение на Ейвис Боулън. Тя открои историческото място на Атлантическия съюз и неговите функции в условията на настъпилите промени в Европа. Във връзка с военната акция на НАТО в Югославия тя заяви, че тя е била най-нежеланата стъпка, но е била неизбежна. Ние не можем да се намесваме навсякъде, но има случаи, в които не можем да не се намесим, посочи тя. Няма да има нови покани за членове на НАТО на срещата във Вашингтон, каза Боулън, но вратите на Съюза остават отворени и България има всички шансове да се присъедини към 19-те страни-членки. Наистина България понася всички негативи от от войната в Югославия, но вие трябва да гледате стратегически, заяви тя. Режимът на Милошевич е в основата на югокризата, а не НАТО. Милошевич загуби две войни, на път е да загуби и тази, каза посланичката. За ролята на НАТО в колективната сигурност на Европа говори и зам.-посланикът на Великобритания Майкъл Тейтъм. Той каза, че механизмите на сигурността между държавите все още подлежат на развитие с оглед на новите политически и икономически реалности на стария континент.
Президентът на Атлантическия клуб Соломон Паси огласи, че майка му е от Смолян, и че той се чувства истински родопчанин, тъй като детството му минало тук. Той посочи гордо, че има къща на Чинара в града и че за нея се грижи много добре негова родственица.
Посланик Боулън пък каза, че няма родственици в Смолян, но че идва тук вече няколко пъти и е възхитена от града, природата и хората.
Родопски календар - Велики Петък
Не се работи. Моми и млади невести могат да довършат украсата на яйцата - рисуват ги или ги окичват с шарени конци. Тези яйца се наричат "перашки" и са предназначени за годеник, за девер и зълва, за млад стопанин.
Носят на Господа червено яйце и цветя. Стари и млади се провират за здраве под плащеницата господна.
Великден.
Празникът започва с тържествената Великденска литургия в събота срещу неделя през нощта. В църквата носят червените яйца, с които ще "разговяват" след дългите пости. Със светлинка от великденския огън палят кандилата на гробищата и пред иконата в дома.
На сутринта слагат на трапезата "кошарата". Стопанката я повдига нагоре и разчупва на две, за да върви напред семейството и всичко да се надвоява. На всеки дава парче с яйце. Този хляб се изяжда до троха, нищо от него не се хвърля и изнася, дори черупките от яйцата се изгарят в огъня.
Тридневният празник минава във взаимни гостувания, даряване с великденски яйца и добри пожелания. За здраве се "борят" със "спредавак" - хляб, яйца, клин и ракия.
Хороскоп за 9 април
ОВЕН: Днешният ден ви носи късмет на пари и успехи в работата, поощрения, похвала също. Внимавайте с близки от зодия Везни.
ТЕЛЕЦ: Телците ще имат хубав ден, в който много ще им върви, ще постигнат нещо отдавна желано и ще имат приповдигнато настроение.
БЛИЗНАЦИ: Близнаците ще се изплашат от нещо днес, но в следобедните часове настроението им ще се разведри и ще бъдат в приятна компания.
РАК: Ракът ще има труден ден, всичко ще се заплита и ще преобладава гневът. Възможни са и здравословни проблеми.
ЛЪВ: Лъвът ще се притесни за нещо, но това ще е само преди обяд. След обяд много ще му върви.
ДЕВА: Девата да се пази от конфликти, да не предизвиква съдбата и да не се занимава с неща, които не са й по силите. Денят за нея днес е неудачен.
ВЕЗНИ: Везните ще поемат някаква отговорност и ще вършат чужда работа днес. Общо взето ще им върви.
СКОРПИОН: Скорпионът днес ще е разстроен, разконцентриран и недееспособен. Най-добре ще е да не поема излишна отговорност.
СТРЕЛЕЦ: Стрелецът днес има тройно критичен ден, да не рискува и да се опита да бъде максимално пасивен.
КОЗИРОГ: Козирогът ще има успех във финансови операции. Възможни са действия по документи и важни развръзки.
ВОДОЛЕЙ: Водолеят ще има труден ден, главоболия и кавги. Вечерта обаче нещо ще го зарадва.
РИБИ: Рибите да се пазят от лицемерни приятели и от лоши съвети. Днес те са много уязвими.
28-те млн. лв. не стигнаха за ремонт на "Дяволското гърло".
28-те милиона лева, отпуснати от Ноу-хау фонда м.г. за ремонт на пещерата "Дяволското гърло" край Триград, са усвоени напълно, съобщи зам.-кметът на Девин Венцислав Кехайов. Направена е подмяна на корозиралото желязно стълбище и парапети с бетонни, защото опасността от инциденти беше голяма, коментира Кехайов. Общинско предприятие "Еко" с 8 свои работници извърши бетонирането за шест месеца.
Предстои отливане на 50-те най-стръмни стъпала и прилежащите им парапети, за което още не са постъпили средства. До края на май в Девин ще пристигнат представители на Ноу-хау фонда. Вярвам, че с Боб Синклер ще се споразумеем за ново финансово постъпление, каза той.
